№ 4
гр. Ямбол, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500319 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД гр.София чрез юрисконсулт Й. Сл. против решение №
260351/27.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 448/2021 г. по описа на РС Ямбол, с което
съдът е осъдил на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането, „Застрахователно
дружество Евроинс" АД да заплати на В.К.К. от гр.Ямбол сумата от 10 376,65 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по преписка щета **********/17.06.2020 год.,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, както и направените разноски.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и
постановяване на друго, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Счита се, че съдът не е възприел коректно фактическата обстановка, допуснати са
съществени пропуски и процесуални нарушения при анализа и събирането на
доказателствата, вследствие на което се е стигнало до погрешни крайни изводи. Неправилно
е прието от съда, че процесният автомобил е бил ремонтиран - той все още се намира на
паркинга на „Булвария - гр. Варна" в състоянието, в което е докаран след инцидента, а
сумата от 10 376.65 лева с ДДС не е заплащана. Проформа фактурата от 26.01.2021 г.
представлява единствено оферта, но същата не е приета от ищцата и ремонтът не е
възложен, нито изпълнен от сервиза.
Според въззивника съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като ищцата не
1
е уточнила мястото, където е станал инцидента. ЯОС намира това възражение за
неоснователно, тъй като в хода на първоинстанционното производство това уточнение е
направено от ищцата в първото по делото заседание – участък от пътя гр.**** – с.*****.
Другите възражения по въззивната жалба са относно изслушаната по делото авто-
техническа експертиза, по която вещото лице е мотивирало изцяло изводите си за причините
за ПТП на базата на неравност на пътното платно, но според въззивника въпросната
неравност не е тази, в която е попаднал лекият автомобил. Експертът е изследвал разрушено
асфалтово покритие на десен завой и изрично е заявил, че не е компетентен да даде отговор
на въпроса какво е причинило запалването. Според застрахователя причината за запалването
на автомобила е шофирането му извън пътната настилка, но този въпрос е останал
неизяснен. Доколкото в тежест на ищцата е възложено да установи механизма и причинната
връзка между ПТП и настъпилия вредоносен резултат, исковете се явяват недоказани.
Приетата експертиза не може да се ползва, тъй като механизмът е определен на базата на
конкретна неравност (разрушение на асфалтовото покритие), която няма отношение към
инцидента, а причината за запалването не е ясна понеже вещото лице не може да отговори.
В законоустановения срок ищцата – въззиваема в настоящото производство В.К.К. е
депозирала отговор на въззивната жалба, която счита за неоснователна и желае да бъде
оставена без уважение. Не се оспорва, че сумата не е платена от ищцата, тъй като
автомобилът продължава да се намира в сервиза на марката "Опел", където е извършен и
огледа от вещото лице, в състоянието в което е бил към момента на ПТП. Автомобилът не е
ремонтиран до момента, съответно не е заплатена цената на ремонта, единствено с оглед
запазване на състоянието му за нуждите на висящото съдебно производство и поради отказа
на застрахователя да заплати обезщетението, съответно да уреди плащането на ремонта с
оторизирания сервиз. Въпреки, че е лишена от възможността да ползва застрахованото
МПС, ищцата е заплатила пълният размер на застрахователната премия и продължава да
заплаща дължимите лизингови вноски.
Оплакванията на въззивника, че не било установено точното място на настъпване на ПТП
са несъстоятелни, тъй като това се установява от представения протокол за ПТП, разпитания
в качеството му на свидетел служителя на полицията посетил местопроизшествието и
съставил този протокол. Единственото основание, поради което застрахователят е отказал да
заплати обезщетение по застраховката пълно автокаско е, че ищцата била напуснала
местопроизшествието, но това твърдение не се поддържа по делото и е била опровергано от
събраните доказателства.
Правилно районният съд е присъдил размер на щетите, представляващ пълната стойност
на наложителният ремонт определен от сервиза, който застрахованото лице е посочило в
заявлението си по повод щетата. Ищцата не е твърдяла никога, че след удара гумата е
изпуснала, поради което изясняването на този въпрос, който се поставя и във въззивната
жалба е безпредметно. Твърденията на въззиваемата са за изкривяване на джантата в
резултат на удара, което е установено и със заключението на експертизата, но не и спадане
на въздуха в гумата.
2
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован не изпраща представител, а е
депозирал писмено становище, че поддържа жалбата си и желае отмяна на
първоинстанционното решение.
Въззиваемата също редовно призована за съдебно заседание чрез своя пълномощник
поддържа своето становище изразено в отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и
има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба
за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с
чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС е предявен иск с правно основание чл.405 от КЗ от В.К.К. от гр. Ямбол против
ЗД „Евроинс" АД да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10 376.65 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска. Твърденията
на ищцата са, че по време на действие на валидна застраховка „Каско“ по отношение на
лизингов лек автомобил „Опел Корса", с рег.№ В1057НР, на 15.06.2020 г. в гр.***, на пътя
от с.****, разклона за TV кула е настъпило ПТП, при което предната дясна гума на
автомобила при преминаване през голяма дупка на пътя се чул силен звук от долната част на
автомобила. След около 50 м ищцата спряла и констатирала, че автомобилът гори в долната
си предна част, загасила огъня и сигнализирала на тел.112, пристигнала пътна полиция и
след изпробване на водача К. не била отчетена употреба на алкохол. Автомобилът бил
репатриран до посочен от лизингодателя специализиран сервиз на „Опел“ във Варна, а К.
уведомила застрахователя за настъпването на застрахователно събитие, била заведена щета,
извършен първичен оглед, но застахователят отказал да заплати застраховетлно
обезщетение или да предостави възлагателно писмо до оторизиран сервиз с цел
отстраняване на щетите с мотива, че водачът на автомобила напуснал ПТП и отказал
съдействие на служителите на МВР. Ищцата се снабдила с проформа фактура за стойността
на ремонта от специализирания сервиз на лизингодателя, чиято стойност възлиза на
процесната сума 10 376.65 лв.
Възраженията по иска на ответника ЗД „Евроинс" АД са за това, че се оспорва
настъпването на събитието, механизма на катастрофата, начина, по който е станала, не е
3
ясно мястото на настъпването и липсата на протокол за ПТП. Според ответника пожарът на
автомобила е станал поради движение на автомобила извън пътното платно, което също е
причина застрахователят да откаже плащане на обезщетение, тъй като е налице изключение
от покритието. Липсата на съставен протокол за ПТП според ответника е поради изричния
отказ на К. за съставянето му. Оспорена е причинно-следствената връзка между твърдяното
ПТП и уврежданията, както и размера на разходите, необходими за ремонт на автомобила.
Въз основа на събраните пред районния съд доказателства – писмени, представени от
двете страни, гласни – разпитания като свидетел полицай Н.К.Н., посетил
местопроизшествието и изслушаната авто-техническа експертиза, въззивният съд намира за
правилни изводите на първата инстанция относно настъпването на застрахователното
събитие по начина, посочен в исковата молба.
От доказателствата по делото е безспорно установено мястото на местопроизшествието –
свидетелят Н. е категоричен за това, че мястото е известно като „румънския" завой в посока
от Варна към ****, завоя бил ляв. Било като ров, като яма от вода и пояснява, че не става
дума за дупка на асфалта, а извън пътя, в който при разсейване пропада автомобила.
Установен е механизмът и причинната връзка между ПТП и настъпилия вредоносен
резултат – авто-експертът е установил, че причина за настъпване на претендираните и
описани в заключението щети, е преминаване на десни гуми на автомобила през неравност
/разрушение/ в десния край на платното за движение и денивелация на прилежащия му
банкет и последвано от удар на десните състави на купето в асфалтовата настилка.
Причините за настъпилите по автомобила вреди от запалването му в долната част се
изясниха във въззивното производство посредством назначената по искане на въззивника
пожаро-техническа експертиза. Според вещото лице попадането на автомобила в дупка е в
пряка причинно-следствена връзка със запалването му като подробно е посочен механизма
за същото: при рязкото попадане на предна дясна гума в неравност се е получило
разхерметизиране /прекъсване целостта/ на газопровода, вследствие на което е изтекло
определено количество гориво, парите от което са се възпламенили от образувалите се
искри с механичен произход и възникнало горене.
Съгласно чл.343, ал.1, чл.394 и чл.405, ал.1 КЗ, с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при
настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият
е изпълнил задълженията си по 106 КЗ. Предпоставките за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до:
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
4
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други
случаи, предвидени със закон.
Въззивният съд счита, че в случая са налице кумулативно законовите предпоставки, за да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ
са: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което
се явява покрит от застраховката риск; изпълнение на задълженията на застрахования за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът-
застраховател не успя в двете производства – първоинстанционно и въззивно да докаже
своите възражения, че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение или за намаляването му. В същото време от доказателствата по делото се
доказват предпоставките за изплащане на застрахователното обезщетение, както и размера
на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Относно размера на претендираното застрахователно обезщетение, въззивният съд
споделя изводите на районния съд, че следва да бъде приет този, който е по цени на сервиза,
в който следва да бъде извършен цялостен ремонт на автомобила след настъпване на
застрахователното събитие – „Булвария Варна“ ЕООД, съгласно представената проформа
фактура, а не размерът, изчислен в експертизата по пазарни цени. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че въззиваемата К. никога не е твърдяла /нито в исковата молба, нито в
отговора на въззивната жалба/, че автомобилът е ремонтиран за тази сума. Напротив
ремонтът не е извършен, което прави автомобила негоден за употреба и това е въз основа
поведението на застрахователя, който не изпълнява поетите със застрахователния договор
ангажименти към застрахования – да изплати обезщетение по експертна оценка или да уреди
плащането на ремонта в официален сервиз. Тъй като застрахованият автомобил е лизингов,
официалният сервиз за неговата поддръжка и ремонт не е по избор на лизингополучателя, а
официалния сервиз на лизингодателя е този, изготвил проформа фактурата за стойност на
ремонта в исковия размер. По въпроса относно размера на застрахователното обезщетение
при застраховка „Каско“ на МПС е налице многобройна непротиворечива съдебна практика
и въззивният съд се позовава на същата за това, че застрахователното обезщетение при
вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди
до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на събитието, както повеляват разпоредбите на чл.386, ал.2, чл.400, ал.1, касаещи
действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при
застраховане срещу вреди.
5
При установения в настоящия процес размер на вредите по застрахования автомобил към
момента на настъпване на застрахователното събитие, правилно искът е уважен изцяло в
размер 10 376.65 лв. Обжалваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено, а
въззивникът следва да бъде осъден за заплати на въззиваемата направените пред настоящата
инстанция разноски в размер 800 лв. Възражението на въззивника за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като
същото е определено и се претендира под предвидения в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. минимален размер.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260351/27.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 448/2021 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Искър, бул."Христофор Колумб" № 43, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б.,
Й.Ц.Ц. и Е.С.И. да заплати на на основание чл.78 ал.3 от ГПК на В.К.К. с ЕГН **********,
гр.****, ул."******" *** направените пред въззивния съд разноски в размер 800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6