№ 21573
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110116951 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10, КТ
за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на И. Г. И. от работодателя
му „СА“ ЕАД със Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г. на директора на поделение „Земляне“
на „СА“ ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение заема длъжността „Оператор
зареждане с гориво сл. № 3777“. Твърди, че с оспорваната заповед му било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ поради това, че на 11.02.2025 г. е отказал да получи
дистанционно управление на бариери, с което да извършва контрол на пропускателния
режим на територията на поделение „Земляне“, като с това си действие не е изпълнил
Заповед № РД12-111/28.03.2024 г. на Директор поделение. Ищецът твърди, че издадената
Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г. е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Поддържа, че не е нарушил разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ, както и че при
налагане на наказанието не е спазена нормата на чл. 193 КТ, поради което претендира
наложеното наказание да бъде отменено. Поддържа, че на 11.02.2025 г. действително е
отказал да получи дистанционно за бариерите за осъществяване на контрол на
пропускателния режим на територията на поделение „Земляне“ чрез подписване на приемо-
предавателен протокол, но отказът му е мотивиран с осъществяваните от него функции на
длъжността „оператор зареждане с гориво“, които не включват и дейност по контрол на
пропускателния режим на поделение „Земляне“, тъй като същите са свързани с охраната на
предприятието, а не с работата на оператор зареждане с гориво.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Заявява, че ищеца е извършил обективираното в
заповедта дисциплинарно нарушение, както и че е спазена дисциплинарната процедура и
законоустановените срокове. Излага съображения, че обжалваната заповед е мотивирана,
като са посочени изчерпателно нарушенията на трудовата дисциплина. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното
от фактическа страна:
1
По делото е представен трудов договор № 73/07.08.2014 г., подписан на 15.08.2014 г.,
от който се установява, че от 15.08.2014 г. И. Г. И. е в трудово правоотношение със „СА“
ЕАД, по силата на което заема длъжност „Оператор зареждане е гориво сл. № 3777“.
По делото е представена длъжностна характеристика на И. Г. И., от която се
установява, че трудовите задачи и задължения на работника са: 1/ Зарежда автобусите с
компресиран природен газ; 2/ Следи за техническото състояние на АГКС.; 3/ Изготвя вярно и
в срок всички справки за разход на гориво (газ); 4/ Организира реда, хигиената и работата на
газостанцията; 5/ Материално отговорно лице; 6/ Изпълнява и други конкретно възложени
задачи свързани с длъжността и квалификацията МУ. Тази длъжностна характеристика не е
подписана и датирана.
По делото е представено искане за даване на обяснения от 19.02.2025 г., от което се
установява, че на 19.02.2025 г. на И. Г. И. е връчена заповед за даване на обяснения на
основание чл., 193, ал. 1 от КТ и му е предоставен 3-дневен срок за отговор.
По делото е представена Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г., от която се установява, че
на основание чл. 188, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 187 ал. 1, т. 7 и м. 10 от КТ, и след поискани
и получени обяснения на И. Г. И. - оператор зареждане с гориво, последният е наказан с
дисциплинарно наказание „Забележка“ за това че на 11.02.2025 г. отказва да получи
дистанционно за управление на бариери, с което да извършва контрол на пропусквателния
режим на територията на поделение „Земляне“. С това си действие не изпълнява Заповед №
РД12-111/28.03.2024 г. на Директор поделение. Посочено е, че заповедта е връчена на лицето
срещу подпис на 25.02.2025 г.
По делото е представено писмено обяснение от ищеца вх. № 111 14/21.02.2025г., от
което се установява, че на 21.02.2025 г. И. Г. И. е подал писмено възражение срещу
заповедта, с което твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, доколкото
действията по вдигането на бариерата не са функционално свързани с извършваната от него
работа и обслужването на бариерата води до отделяне от метеостанцията, което създава
пропуски при осъществяване на основните му отговорности.
По делото е представена Заповед № РД-09-129/02.09.2022г. на „СА“ ЕАД, от която се
установява, че на директорите, предприятие на автобусните поделения „Земляне“,
„Малашевци“ и „Дружба“, се предоставя правомощието за налагат дисциплинарни
наказания, да изискват и да събират обяснения.
По делото е представена докладна записка Вx. № 111/11.02.2025. от инж. Кирил Козев -
Началник служба „УРОК“, от която се установява, че на 11.02.2025 г. инж. Кирил Козев
уведомява инж. Александър Косерков и инж. Георги Маноилов за това, че И. Г. И. отказва да
получи ключа за бариерата и да подпише приемо-предавателния протокол на 11.02.2024 г.
По делото е представена Заповед № РД12-111/28.03.2024 г. на Директор поделение, от
която се установява, че инж. Александър Косерков нарежда в делнични дни от 06:00 до 09:00
операторите по зареждане на гориво от обект „Метанстанция“ да извършват контрола на
пропускателния режим на територията на поделение „Земляне“.
По делото е представена длъжностна характеристика „Оператор зареждане с гориво“
връчена на ищеца на 18.05.2016г., от която се установява, че основните трудови задължения
на ищеца са: 1/ Зарежда автобусите на предприятието с гориво.; 2/ Изготвя вярно и в срок
всички справки за необходимите доставки и разход на гориво и други нефтено-петролни
продукти и материали.; 3/ Вписва в пътния лист на шофьора зареденото количество гориво и
отпуснатите гориво-смазочни материали.; 4/ Ежедневно прави съпоставка на данните от
компютъра с тези по опис.; 5/ При доставка на гориво и антифриз следи за пълното им и
2
навременно източване отцистерната.; 6/ Изпълнява своята работа добросъвестно и спазва
всички изисквания и задължения,заложени в Кодекса на труда, Правилника за вътрешния
трудов ред, Етичния кодекс, Правилата за здравословни и безопасни условия на труд и
всички други вътрешни актове и процедури на работодателя и действащата нормативна
уредба.; 7/ Отговаря за правилната експлоатация и опазването на съоръженията.; 8/ Носи
отговорност за спазване изискванията за опазване на околната среда.; 9/ Отговаря за
приемането, съхранението, отпускането и отчитането на горивото, добавките към него,
антифриз, течност за чистачки и др.; 10/ Носи отговорност за установени липси и излишъци
на гориво и други нефтено-петролни продукти и материали, както и за несвоевременно или
неточно съставяне на оператнаната информация.; 11/ Поддържа хигиена на работното си
място и носи отговорност за опазване на предоставените за използване материали,
оборудване, съоръжения и инструменти.; 12/ Предприема всички необходими действия и
мерки за предотвратяване на разпространяването на поверителна информация, както и на
всяка друга служебна информации, за която не е получил изрично разрешение за
оповестяване.; 13/ Изпълнява всякакви други задачи, възложени от прекия ръководител и
други служители, от ръководството на предприятието, свързани със заеманата длъжност и от
компетенциите на служителя.; 14/ Изпълнява всички разпореждания на работодателя.
За установяване на факти по делото са разпитани двама свидетели – Виктор Руменов
Младенов и Кирил Козев.
Свидетелят Виктор Младенов, който работи в „СА“ БАД, на длъжността „оператор“
посочва, че е колега с ищеца, заемайки една и съща длъжност и задълженията им са да
зареждат автобусите с метан, да осигуряват правилната експлоатация на метан станцията и
да зареждат автобусите с антифриз и масло. Посочва още, че контролно пропускателния
пункт се намира на около 50 метра от метан станцията. Посочва, че не знае в момента кой е
поставен на мястото. Твърди, че двамата са били ангажирани с работа с бариерата за пръв
път през 2024 г., като им е наредено устно. Посочва, че не му е било възлагано да пази, но
същото е било възлагано на ищеца и други трима техни колеги, като всички са отказвали да
извършват тази дейност, от което знае, че за тях са последвали дисциплинарни наказания. От
разговор с ищеца знаел, че е трябвало да изпълняват тези задължения до назначаване на
охрана.
Посочва, че по това време е имало дистанционно, което е оперирало на около 5 метра от
бариерата. В заповедта, с която им се възлага дейността, е било упоменато от 06:00ч. до
21:00ч. Според свидетеля движението в гаража е през цялото денонощие, от което следвало,
че в някои моменти колегите му са изпълнявали възложеното им задължение, когато някой
позвъни на бариерата да му отворят, но в други случаи - не. Допускало се е и да се позвъни
по личния телефон на служителите, за да отворят.
Посочва, че длъжностната им характеристика не включва задължение да осигуряват
достъп, а същевременно за абонатната станция могат да изпълняват задълженията само лица
преминали обучение. Задачата им е да зареждат автобусите с метан и да следят за
експлоатация на компресорите.
3
Посочва, че писмено не е виждал заповедта, а е бил уведомен устно от г-н Кирил Козев,
който им е пряк началник.
Свидетелят Кирил Козев, който работи при ответника на длъжността: „Началник
управление на риска и оперативен контрол" и „Началник на служба урок", посочва, че е
получил оперативно разпореждане от зам. директор, че трябва с дистанционно управляване
за бариерата да се регулира входа на поделението до газ станцията, като последното трябва
да бъде предадено на служителите, които се намират на работа. Целта е служителите да
съдействат за достъпа на външни доставчици, спедитори и т.н. Посочва, че е разяснил
ситуацията на ищеца и колегите му, като последните са отказали да подпишат приемно-
предавателния протокол за дистанционното и да изпълнят разпореждането, тъй като
твърдели, че това не влиза в длъжностната им характеристика.
След заповедта от 2024 г., с която се нарежда межди 06:00ч. и 21:00ч., служителите да
съдействат, е предал указанието устно на ищеца. След направения отказ е обяснил на зам.
Директора, който е изискал отказът да бъде изложен писмено от направилите го служители.
Не помни дали заповедта е връчвана, но посочва, че служителите са били уведомени и
запознати със заповедта.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10, КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника; 2/ налагане на твърдяното
дисциплинарно наказание „забележка“.
Oтветникът следва да докаже, че са спазени формалните изисквания за
законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл.
194 и чл. 195 КТ, а именно: че 1/ за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена
заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и
нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител; 2/ на последния е
предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде
своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него;
3/ са спазени сроковете за налагане на наказанието; 4/ извършване на описаното в заповедта
виновно нарушение на трудовата дисциплина; 5/ че наложеното му наказание е съответно на
нарушението.
Страните не спорят относно фактите, че между тях е съществува трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнява длъжността „Оператор зареждане е
гориво сл. № 3777“, както и че със Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
Спорен е въпросът относно законосъобразността на издадената заповед и наличието на
виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. От събраните по делото
доказателства, съдът установява, че е издадена мотивирана писмена заповед № РД-12-
075/25.02.2025 г., която съдържа индивидуализация на индивидуализация на работника, като
е посочено неговото име и длъжност. На следващо място, заповедта индивидуализира
нарушението и посочва кога е извършено, а именно „На 11.02.2025 г. отказва да получи
4
дистанционното за управление на бариери, с което да извършва контрол на пропусквателния
режим“ и „С това действие не изпълнява Заповед № РД12-111/28.03.2024 г. на Директор
поделение“. На последно място, съдържа законното основание за налагане на наказанието, а
именно чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 от КТ, както и наложеното наказание „Забележка“.
Процесната заповед е връчена на ищеца на 25.02.2025 г., видно от положения в
заповедта подпис, с което е спазено изискването на чл. 195, ал. 2, съгласно което заповедта
за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се
отбелязва датата на връчването. Макар ищеца да твърди, че заповедта не му е връчвана, не е
проведено доказване, което да установи, че положеният в заповедта подпис не е този на
ищеца. В допълнение, фактът, че последният е предоставил възражения и обяснения е
основание да се счете, че той се е запознал със съдържанието на заповедта, срещу която
възразява по същество.
Спазени са изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушване на работника или
служителя преди постановяване на заповедта, доколкото му е изискано писмено
представянето на обяснения. Неоснователни са в тази част твърденията на ищеца, че
работодателят не е обсъдил изложените от работника в отговора възражения.
Спазени са сроковете за налагане на наказанието, предвидени в чл. 194, ал. 1,
доколкото нарушението е открито и извършено на 11.02.2025 г., а заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е постановена на 25.02.2025 г.
Процесната заповед е издадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 192, ал. 1 от
КТ, съгласно което дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от
определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен
със закон. От представената по делото Заповед № РД-09-129/02.09.2022г. на „СА“ ЕАД, се
установява, че на директорите, предприятие на автобусните поделения „Земляне“,
„Малашевци“ и „Дружба“, се предоставя правомощието за налагат дисциплинарни
наказания, да изискват и да събират обяснения. В случая заповедта е издадена от директор
поделението – инж. Александър Косарков.
По изложените съображения съдът намира, че от формална страна процесната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, поради което следва да бъде
разгледан по същество въпросът, дали ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за
което е бил наказан - неизпълнение на задължението за осъществяване на пропусквателния
режим на територията на поведение „Земляне“.
Повелителната норма на чл. 126, т. 7 КТ задължава служителя да изпълнява законните
нареждания на работодателя. С виновното им неизпълнение се изпълва фактическият състав
на чл. 187, т. 7 КТ - нарушения на трудовата дисциплина, за които се налагат предвидените
в КТ дисциплинарни наказания. В случая по делото е установено, че ищецът не е изпълнил
нареждането на работодателя, съгласно Заповед № РД12-111/28.03.2024 г. на Директор
поделение като на 11.02.2025 г. е отказал да получи дистанционно управление на бариери, с
което да извършва контрол на пропускателния режим на територията на поделение
„Земляне“, което се установява от събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ нарушение на трудовата дисциплина представлява
неизпълнението на законните нареждания на работодателя. Виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и дава основание на
работодателя да наложи дисциплинарни наказания по смисъла на чл. 186 от КТ. Следва да
бъде установено имал ли е ищеца задължение да изпълни възложените със Заповедта на
работодателя задължения, което би дало основание на ответника да наложи дисциплинарно
наказание.
Служителят е длъжен да изпълнява вменени му трудови задължения. Източник на
тези трудови задължения са нормативните актове, трудовия договор и длъжностната
характеристика на служителя, но последната е ограничена от предмета на трудовия договор
и приложимите нормативни актове. В случая длъжностната характеристика предвижда
5
възможност служителят да изпълнява всякакви други задачи, възложени от прекия
ръководител, от ръководството на предприятието, свързани със заеманата длъжност и от
компетенциите на служителя.; и да изпълнява всички разпореждания на работодателя. Това
разширение е допустимо само доколкото задачите са свързани с конкретната му длъжност и
съответстват на професионалната му квалификация. Трудовият договор определя
длъжността „Оператор зареждане с гориво“, което обективно ограничава вида дейности,
които могат да му бъдат възлагани.
В този смисъл, макар длъжностната му характеристика да предвижда да изпълнява
всякакви задачи, възложени със заповед, задължението да отваря бариерата с дистанционно,
представляваща по естеството си охранителна дейност, въведено със Заповед № РД12-
111/28.03.2024 г., излиза извън предмета на трудовия договор и е несъвместимо с основните
му функции. Свидетелските показания установяват, че дейностите по зареждане и тези по
контрол на бариера се извършват на различни места, представляват различни фактически
операции и са невъзможни за едновременно изпълнение без да се препятства основната
работа. Нещо повече, извършването на охранителна дейност предполага специфична
подготовка, каквато не е установено да е осигурена на служителя.
В този смисъл отказът да се изпълни тази заповед е правомерен и не съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, с оглед на което незаконосъобразно е наложено
наказанието „Забележка“ със Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г.
Относно възражението на ответника, че искът е погасен по давност, съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1 т. 1 КТ искове за отмяна на дисциплинарно наказание
„забележка“ се подават в едномесечен срок от деня на налагане на наказанието, което в
настоящия случай е станало със заповед от 25.02.2025 г., връчена на ищеца на 25.02.2025 г.
Молбата за отмяна на наложеното наказание, депозирана в съда на 24.03.2025 г., е подадена
предвидения едномесечен срок.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Той е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Следва да
му бъдат присъдени в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на софийски районен съд държавна такса в размер от
80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-075/25.02.2025 г. на директора на поделение „Земляне“ на
„СА“ ЕАД, с която на ищеца - И. Г. И., с ЕГН ********** е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка.
ОСЪЖДА „СА“ ЕАД, с ЕИК ***, представлявано от СЙБ и БЛС, да заплати на И. Г.
6
И., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 360 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СА“ ЕАД, с ЕИК ***, представлявано от СЙБ и БЛС, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер от
80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7