Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.07.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 15772 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.08.2019
г. по гр.дело № 50871/17 г., СРС, ІІ ГО,
57 с-в е признал за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Й.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.05.2017 г. по ч.гр.д. №24784/2017г. на CPC,
II г.о., 57- ми състав, както
следва: на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 963,21,
лв., представляваща 1/2 част от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект - апартамент № 63, гр. София, ж.к. ******, абонатен № 321084
за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 963,21 лв., считано от 21.04.2017г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил иска за разликата над 963,21лв. до пълния предявен размер от 1387,21 лв.
Отхвърлил е предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено
спрямо Й.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането съобразно заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.05.2017г. по ч.гр.д.
№24784/2017г. на CPC, II г.о., 57- ми състав , както следва: на основание чл.8б ал.1 от ЗЗД сумата от 227,58 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение върху
главницата от 1387,21 лв. за
периода 15.09.2014г. - 05.04.2017Г.; на основание чл.79 от ЗЗД сумата
от 34,83 лв. - главница
за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014г.. - 30.04.2016г. ; на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 7,78 лв. - обезщетение за
забавено изпълнение на главницата от 34,83
лв. и за периода 15.09.2014 г.. - 05.04.2017г. Осъдил е Й.В.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва:
разноските по настоящото делото в размер 443,02 лв.
и разноските по ч.гр.д. № 24784/2017г. на CPC,
II г.о., 57- ми състав в
размер на 33,79 лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Кремен
Георгиев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ивайло Митев в частта, в
която СРС,
ІІ ГО, 57 с-в е отхвърлил исковете за главница за
разликата над 963,21лв. до пълния
предявен размер от 1387,21 лв., отхвърлил е претенцията на
основание чл.8б ал.1 от ЗЗД сумата
от 227,58 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение върху
главницата от 1387,21 лв. за
периода 15.09.2014г. - 05.04.2017 г., отхвърлил е претенцията за сумата от 34,83
лв., представляваща главница за извършено дялово разпределение на
топлинна енергия за периода
01.05.2014г.. - 30.04.2016г., както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 7,78 лв. - обезщетение за забавено
изпълнение на главницата от 34,83
лв. и за периода 15.09.2014 г.. - 05.04.2017г. както и в частта на присъдените
разноски, с мотиви,
изложени в жалбата.
Относно главницата се сочи, че при определяне на
размера й, съдът е взел предвид заключението на вещото лице по приетата СТЕ, но
вещото лице не е отговорило коректно на поставените въпроси, като е пропуснало да посочи задълженията по
изравнителната сметка отразена в обща фактура от 31.07.2014 г. за отоплителен
сезон м.05.2013 г.-м.04.2014 г. Прави доказателствени искания във въззивната жалба
за допускане на повторна СТЕ, като поставя и съответните въпроси.
Относно обстоятелството, че съдът е отхвърлил изцяло претенцията
за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД
за сумата от 227,58 лв. се сочи, че
съгласно чл.32, ал.1/ чл.33 от ОУ-02/03.02.2014 г./ купувачите на ТЕ/ в
т.ч. и ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми по издадените фактури за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. В
ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай,че клиентът изпадне в забава,
т.е. след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на обшата
фактура за съответния отоплителен сезон. Като не е изпълнил това задължение,
ответникът е изпаднал в забава.
Относно претендираната
сума от 34,83 лв. главница, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение във връзка с потреблението на ТЕ от клиента през процесния период,
както и сумата за законна лихва върху тази главница от 7,78 лв. се твърди, че
тяхната дължимост не е оспорена от ответника. Сумата за дялово разпределение е
фактурирана в съответствие с договорните задължения между „Т.С.“ ЕАД и ФДР и
във връзка с този договор е налице суброгация от страна на ищеца в правата на
ФДР по отношение на това задължение.
Ето защо моли съда да отмени решението в обжалваните части като не
правилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Й.В.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, като подадена в
двуседмичния срок от връчването според цитирания текст, а разгледана по същество частично основателна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Й.В.Й., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът в качеството си на потребител на
топлинна енергия дължи заплащането на съответна на съсобствеността си част в
топлоснабдения имот, сума представляваща потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014г. - 30.04.2016г., както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 15.09.2014г. -
05.04.2017г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението до окончателното й заплащане. Ищецът изрично е
определил каква част от целия дълг претендира от всеки от ответниците, в случая
за ответника Й.В.Й..
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с възражението,
че не се явява собственик или ползвател на процесния имот, както и че договорът
между третото лице помагач и ЕС е с изтекъл срок поради което няма реално отчитане на ТЕ.
Третото лице - помагач на страната на
ищеца „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по предявените искове.
От представените по делото писмени доказателства-настанителна
заповед № 619 от 11.09.1990 г., писмо от 11.10.90 г., с което се дава съгласие Й.В.Й. да закупи обитаваното от него жилище,
преписка № ДИ-03-1218/90 г. за покупка
на недвижим имот от Й.В.Й.
следва да се приеме, че ответникът, като съсобственик на ½ ид.ч. се
явява потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от
2012 г., като исковият период обхваща времето от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. По смисъла на тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена
системата за дялово разпределение. От заключението на приетата по делото СТЕ се
установява какво е количеството потребена ТЕ и БГВ, както и, че при отчитането
на стойностите са спазени законовите изисквания.
Относно определянето размера на
главницата, следва да бъде посочено обстоятелството, че искането за допускане
на допълнителна СТЕ като направено едва
във въззивната жалба, се явява преклудирано, поради което СГС е оставил без
уважение това искане в закрито заседание на 04.12.2019 г.
Неоснователно се явява и възражението, че неправилно съдът е отхвърлил
изцяло иска по чл.86 ЗЗД, представляващ обезщетение за забава за периода 15.09.2014 г.-05.04.2017 г. за сумата в
размер на 227,58 лв.
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения за посочения период на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради
което следва да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния
период, за който се претендира обезщетение.
Въззивната жалба се явява основателна само в частта, в която е отхвърлен
иска за сумата от 34,83 лв.,
представляваща главница за извършено дялово разпределение на ТЕ за периода
01.05.2014 г.-30.04.2016 г. Настоящата инстанция не споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че след като дяловото разпределение е било извършвано
от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се дължи именно на
него, а не на ищеца. Съгласно чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово
разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С
договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца,
извършващ дялово
разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят
страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се
определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребителяя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за
дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали
въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват
задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за
дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за за дялово разпределение
да е извършена. В настоящето производство това
обстоятелство не се оспорва, а са и налице писмени доказателства в тази насока.
Ето защо процесното решение следва да
бъде отменено в тази част като бъде признато за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 34,83
лв., представляваща главница за извършено дялово разпределение на ТЕ за периода
01.05.2014 г.-30.04.2016 г.
Променя се и размера на разноските за първата инстанция. Ответникът дължи
разноски от 317,88 лв. за първата инстанция, а за заповедното производство
24,24 лв., поради което решението следва да бъде отменено в частта на
присъдените разноски за сумата над 317,88 лв. до присъдените 443,02 лв. и за
сумата над 24,24 лв. до присъдените 33,79 лв. Сумите са в посока намаление, тъй
като е налице погрешно изчисление.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция въззивникът е направил разноски от общо 200 лв., от
които и съобразно уважената част от иска възлизат на 83,40 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение от 17.08.2019 г. по гр.дело № 50871/2017
г. на СРС, ІІ ГО, 57 с-в в частта, в която съдът е отхвърлил иска за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 34,83 лв.,
представляваща главница за извършено дялово разпределение на ТЕ за периода
01.05.2014 г.-30.04.2016 г., в частта на присъдените разноски за първата
инстанция за сумата над 317,88 лв. до присъдените 443,02 лв., а за заповедното
производство за сумата над 24,24 лв. до
присъдените 33,79 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Й.В.Й., ЕГН ********** и „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, че Й.В.Й., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** Б сумата от 34,83 лв., представляваща главница за извършено дялово разпределение на ТЕ за периода
01.05.2014 г.-30.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Й.В.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** Б разноски за въззивната
инстанция в размер общо на 83,40 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.