Р Е Ш Е Н И
Е №139
гр.Габрово,
04.10.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
............... колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември ................. през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …..ЕЛКА СТАНЧЕВА............ и в присъствието на прокурора ....... като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д № 170 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят М.М.П. *** е обжалвал
Акт за установяване на задължения №А00039/17.01.2013г., потвърден с Решение от
14.05.2018г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Габрово.
В жалбата си
М.М.П. твърди, че обжалваните АУЗД и Решение били неправилни,
незаконосъобразни, необосновани, издадени в противоречие със закона и в
нарушение на правото му на защита. Според М.П. в посочената пратка №МДТ05-
146/17.01.2013г. не било констретизирано кой от двата акта или и двата АУДЗ№00040/17.01.2013г.
и АУДЗ№00039/17.01.2013г. били изпратени. На 20.06.2013г. лично бил подал
искане вх. №МДТ05- 1271/20.06.2013г. с искане за погасяване по давност на
задължения за данък върху НИ и ТБО въз основа на което било издадено решение
№МДТ05- 1271/20.06.2013г., като при това негово явяване в данъчната
администрация е било възможно да му бъде връчен процесния АУДЗ и покана по чл.
182 от ДОПК, но това не било сторено.
Според
жалбоподателя връчването, удостоверено с Протоколи от 11.06.2013г. и 18.06.2013г.
следвало да бъде за всеки един от двата АУДЗ с отделни протоколи. Съставените и
приложени Протоколи не били с всички изискуеми по закон реквизити, същите не
отразявали точната дата, посочена в тях за съставянето им и положените в тях
подписи на лицата не съответствали на действителните такива. Приложеното
Съобщение №МДТ05- 127/20.06.2013г. по чл. 32 във вр. с чл. 33 от ДОПК също не
отговаряло на законовите изисквания, като според П. в случая било налице
нарушение на чл. 32, ал. 5 от ЗМДТ.
Твърди се,
че АУДЗ №Аооо39/17.01.2013г. не бил връчен по надлежния ред, поради което
същият бил незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие със закона.
Налице били основания за приложение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. В процесния АУДЗ
не била посочена приложимата нормативна уредба относно начина на определяне на
данъка за МПС, същият не съдържал мотиви и правни основания за издаването му. В
хода на производството по издаване на акта били допуснати съществено
процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията за форма на
издадения административен акт, както и несъобразяване с приложимото към
конкретния случай материално право. Не били налице условия за прихващане на
дължимото задължение на осн. чл. 169, ал. 3 от ДОПК.
Претендира
въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити допълнително в
съдебно заседание отмяна на обжалвал Акт за установяване на задължения
№А00039/17.01.2013г., потвърден с Решение от 14.05.2018г. на Директор на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово.
Процесуалният
представител на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово
счита, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена
без уважение.
Административният
съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и
прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както
и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.
На
17.01.2013г. е съставен Акт за установяване на задължения по декларация
№А000039/17.01.2013г. срещу М.М.П. ЕГН********** за неплатен данък върху
превозно средство- товарен автомобил със стар рег. №******* и нов ********* и лек
автомобил ********** с рег. №**********, за период
2007г.- 2012г., в размер общо на 215, 07 лева, вкл. главница и лихва към
17.01.2013г.
Така
съставения АУЗД е изпратен на М.П. с писмо изх. №МДТ05- 146/17.01.2013г., но
същият не е получен. При две посещения на място П. не е открит и АУЗД не е
връчен.
На
24.01.2018г. М.П. е представил Възражение до директор Д МДТ Община Габрово, в
което е посочил, че на основание чл. 171 от ДОПК счита че задължението му за
данък МПС за 2007г. до 2013 година са погасени по давност. С Протокол
№26/25.01.2018г. на Д МДТ Община Габрово е посочено, че се отписва по давност
единствено задължението му за данък върху превозните средства от 2007г. В Писмо
от 26.01.2018г. от Директор Д МДТ Община Габрово до М.П. е посочено, че
съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане, поради което отписването на задължението на
това основание за период 2008г.- 2013г. е незаконосъобразно и няма основание за
подобно действие. Цитираното писмо е получено от П. на 31.01.2018г.
М.П. е
обжалвал процесния АУЗД пред Директор на Д. МДТ Община Габрово, като е поискал
отписване на задълженията му до 2013г., вкл., по давност. Директор Д МДТ е
разгледал така представената пред него жалба и се е произнесъл с Решение от
14.05.2018г., като с него е потвърдил издадения АУДЗ№000039/17.01.2013г. В така
постановеното Решение Директор Д МДТ е изложил мотиви, обуславящи неговия краен
извод, като изрично е посочено, че АУЗД не е връчен на неговия адресат.
Решението на
Директор на Д МДТ Община Габрово, с което е потвърдден АУЗД е предмет на
настоящия правен спор.
По отношение
на задълженията на М.П. за данък върху превозно средство е извършено погасяване
съгласно изричната разпоредба на чл. 169, ал. 3а от ДОПК, като е погасено най-
старото задължение за съответния вид /Д МПС/ с извършените два броя банкови
преводи от 29.11.2017г. и от 26.01.2018г.
По делото е допусната съдебно- счетоводна
експертиза, заключението на която е прието като правилно и обосновано по
делото. В заключението вещото лице е отразило, че задълженията за данък върху
превозните средства по АУЗД№000039/17.01.2013г. за процесния период са
изчислени съгласно действащите през този период нормативни актове, посочени
изрично в констативно- съобразителната част. Сумите по задължението са правилно
изчислени от административния орган.
В Глава ХIV от ДОПК са
регламентирани посочите за установяване на данъци, като за местните данъци и
такси са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3
от ДОПК и установяване с Ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. По силата на чл.
107, ал. 4 от ДОПК актът може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването
му пред директора на териториалната дирекция. В чл. 144 от ДОПК е предвидено,
че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и други актове, издавани
от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Т.е.
задълженията за местен данък и такса могат да се установяват или чрез акт за
установяване на задължение по данни от декларации или чрез ревизионен акт. В
настоящия случай с акта са установени задължения по данни от декларации
подадени от жалбоподателя, като със съставянето му е прекъсната давността,
съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Актът обхваща период от 5 години, като към
момента не е изтекла абсолютната погасителна 10 годишна давност. В този смисъл
не намират приложение разпоредбите на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Така
съставения АУЗД№000039/17.01.2013г.
правилно е съставен, като в тази насока е и заключението на вещото лице. При
изчисляване на задълженията по акта са приложени относимите правни норми и
правила. Факта, че същият не е връчен на адресата, въпреки данни за положени
усилия за това, не се спори от административния орган. Невръчването на АУЗД не
опорачава същия, а е свързано с възможността той да бъде оспорен пред директор
дирекция Местни данъци и такси. Видно от действията и процесуалното поведение
на неговия адресат- М.П., същият е бил наясно със съдържанието му, оспорил е
същият АУЗД пред Директор Дирекция Местни данъци и такси, който е разгледал
жалбата на П., не е възприел доводите му и и потвърдил обжалвания АУЗД№000039/17.01.2013г.
На практика
изложените от М.П. доводи за незаконосъобразност на АУЗД№000039/17.01.2013г. и
потвърдителното Решение се базират на твърденията му за нарушена процедура по
връчване на акта, като според него същият не му е бил връчен. Този факт не се
оспорва от административния орган, издател на акта, но както по- горе беше
отбелязано факта на невръчване на АУЗД не опорочава същия до степен налагаща
неговата отмяна като незаконосъобразен. Връчването на акта основно има значение
във връзка с възможността адресата да се запознае с неговото съдържание и
евентуално да го оспори пред Директор Дирекция Местни данъци и такси, което в
случая е сторено. В този смисъл са несъстоятелни и твърденията на М.П. че с
факта на невръчване на АУЗД са нарушени правата му. Видно от събраните по
делото писмени доказателства след като се е запознал със съдържанието на акта П.
е заявил възражение за погасяване по давност на задължението, като това
възражение е уважено от административния орган за периода 2007г. и в тази част
задължението е отписано по давност. В останалата част задължението е останала,
като със съставяне на процесния АУЗД е прекъсната давността.
Правилно е и
Решение от 14.05.2018г. на Директор Дирекция Местни данъци и такси Община
Габрово, с което е потвърден оспорения АУЗД№000039/17.01.2013г.
При преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав
намира, че не са налице основания за отмяна на постановеното Решение от
14.05.2018г. на Директор Дирекция местни данъци и такси, с което е потвърден
АУЗД№000039/17.01.2013г. Съдът не приема изложените от жалбоподателя и неговия
процесуален представител доводи за отмяна на постановения административен акт,
поради което същият като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в
сила по изложените по- горе съображения.
Постановения
административен акт е правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички
изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от компетентен административен орган в
кръга на правомощията му.
Предвид
изложеното по- горе настоящият съдебен състав на АС Габрово счита, че жалбата
на М.М.П. следва да бъде оставена без уважение. Решение от 14.05.2018г. на
Директор Дирекция Местни данъци и такси Община Габрово, с което е потвърден
оспорения АУЗД№000039/17.01.2013г. е правилно и законосъобразно, поради което и
на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът отхвърля оспорването на М.М.П. против
Решение от 14.05.2018г. на Директор Дирекция Местни данъци и такси Община
Габрово, с което е потвърден оспорения АУЗД№000039/17.01.2013г., като
неоснователно и недоказано.
В
съдебно заседание от 18.09.20018г. процесуалният представител на ответника
поддържа искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Въпросът
за реда за присъждане на разноски не е уреден в чл. 143 АПК, поради което и на
основание чл. 144 от същия кодекс следва да бъдат приложени разпоредбите на
ГПК, а конкретният случай попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2 и ал. 5 от ГПК,
а именно когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община,
осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани
такси и разноски, включително адвокатско възнаграждение, ако държавното
учреждение или общината са били защитавани от юрисконсулт.
Молителят
е посочил конкретен размер на възнаграждението, а именно 200 лева, което
съотвества ката размер на предвиденото в от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това, като разноски
съдът преценява и внесения от ответника по делото хонорор за вещо лице в размер
на 200 лева.
По
тези съображения и на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК
молбата за присъждане на разноски, в полза на Директор Д Местни данъци и такси
при Община Габрово - ответник по делото, следва да се уважи в посочения по-горе
размер.
Предвид
изхода на делото М.М.П. *** следва да заплати на Директор Дирекция Местни
данъци и такси при Община Габрово направените разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение по Адм. дело №170//2018г. по описа на
Административен съд Габрово в размер на 200.00 /двеста/ лева и депозит
/хонорар/ за вещо лице в размер на 200 /двеста/лева, общо 400 /четиристотин/
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на М.М.П. *** против Решение
от 14.05.2018г. на Директор Дирекция Местни данъци и такси Община Габрово, с
което е потвърден оспорения АУЗД№000039/17.01.2013г. , като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА М.М.П.
*** следва да заплати на Директор Дирекция Местни данъци и такси при Община
Габрово направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по
Адм. дело № 170/2018г. по описа на Административен съд Габрово в размер на
200.00 (двеста) лева и хонорар за вещо лице в размер на 200.00 (двеста) лева,
общо 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :