Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 8903 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от „П.Б.Б./”
ЕАД против Д.Д.Д. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 06.10.2018 г. сключил с М.П.Д.договор
за служителски кредит, по който ответницата се задължила да отговаря солидарно
с кредитополучателя за всички задължения по него. По договора бил отпуснат
кредит на М.П.Д.в размер на 67 000 евро с цел за закупуване и/или ремонт на жилище.
Възнаградителната лихва била уговорена в чл.1 от договора. Кредитът следвало да
бъде погасен на 300 месечни вноски, като вземанията били обезпечени съгласно
чл.4 от договора. Тъй като не били погасени четири вноски по кредита, дължими
през периода 01.09.2014 г.-01.12.2014 г., на основание чл.5 от договора, вр
чл.13 от ОУ за кредитиране, Кредитният съвет на банката взел решение за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.12.2014 г. За
предсрочната изискуемост на кредита длъжникът М.П.Д.бил уведомен с писмо от
09.12.2014 г., а Д.Д.Д. на 10.12.2014 г. Двамата длъжници дължали солидарно следните
суми по договора: 60 048.68 евро/главница/, 22.64 евро/наказателна лихва
за периода 01.09.2014 г. - 01.12.2014 г./, 1 623.44 евро/просрочена лихва
за периода 01.09.2014 г. - 30.11.2014 г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2015 г. до окончателното изплащане. За посочените
суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгрд. № 88/2015г. на
РС-Свищов спрямо двамата длъжници, но ответницата подала възражение срещу
заповедта, поради което същата не могла да влезе в сила спрямо нея. Предвид
изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено спрямо ответницата,
че дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.02.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира направените в
исковото и в заповедното производство разноски.
Ответницата оспорва
исковете, като прави следните възражения: поддържа възражение за
недействителност на договора, тъй като върху екземпляра на ищеца били положени
два „парафа” на неустановени с правноиндивидуализиращи белези лица, поради
което не било доказано да са изразители на волята на банката; ищецът
едностранно променил лихвените условия по кредита, при това без да уведоми
ответницата, в резултат на което били надвзети
суми, които покривали дължимите вноски с падежни дати 01.09.2014 г.,
01.10.2014 г., 01.11.2014 г. и 01.12.2014 г.; оспорва да са настъпили
препоставките за обявяване на кредита за предсрочно изускуем; твърди, че
изявлението, направено с писмо от 04.12.2014 г. от банката, не покривало
съдържанието на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ; банката не била изразила
воля за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като протоколът за
предсрочна изискуемост на кредита от 19.11.2014 г. не бил подписан от К. М. и З.Н.;
оспорва размера на задълженията, като се позовава на нищожност на чл.4, предл.
второ; т.8, б.“б“; т.2, предл.3; т.5, предл.3 и т.13, предл.3 от Общите условия
към договора за служителски кредит, които разпоредби били неравноправни,
съгласно чл.143, вр. чл.146 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли исковете.
Предявени са от Д.Д.Д.
против „П.Б.Б./” ЕАД инцидентни установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр чл. 143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на следните неравноправни клаузи: т.2, предл.3;
т.4, пр.2; т.5, предл.3; т.8, б.”б” и т.13, пр.3 от Общите условия към договора за служителски кредит в „П.б.“
АД, неразделна част от договор за служителски кредит № 120-505890/06.10.2008г.
Исковете са приети за съвместно разглеждане в
производството с определение от 03.11.2016г./л.130 от делото/.
Ответникът оспорва
предявените искове като недопустими и като неоснователни. Твърди, че тези
искове били предявени като насрещни, което било недопустимо. Поддържа
възражение за недопустимост на иска по т.4 , предл.2 от ОУ и т.13, предл.3 от ОУ, поради липса на правен интерес.
Клаузата на т.4, предл.2 от ОУ била
неприложима към процесния договор, тя касаела само договори с фиксиран лихвен
процент, какъвто не бил процесният. Клаузата на т.13, предл.3 от ОУ също не
била приложена спрямо процесния кредит, тъй като предсрочната изискуемост била
обявена поради неплащане на вноски, а не на основание т.13, предл.3 от ОУ.
Поддържа доводи за неоснователност на оспорените клаузи. По отношение на т.4,
предл.2 от ОУ твърди, че не бил въведен минимален лихвен процент по процесния
кредит и клаузата не била неравноправна. По отношение на т.8, б.“б“ от ОУ
твърди, че клаузата не била неравноправна, тъй като била уговорена наказателна
лихва в размер на около два пъти законната лихва, т.е наказателната лихва не
била необосновано висока. По отношение на т.2, предл.3 от ОУ твърди, че не била
неравноправна, тъй като в нея били посочени конкретни основания за прилагането
й и именно те били приложени. Твърди, че тази разпоредба не предвиждала едностранно
изменение на договора. Условията по
договора за служителски кредит относно лихвения процент били значително
по-добри, в сравнение с останалите договори, поради което преференциалният
лихвен процент следвало да отпадне след като лицето изгубело качеството на
служител на банката. Твърди, че тази клауза била индивидуално уговорена, с
оглед конкретната личност на потребителя. По отношение на т.5 от ОУ също поддържа, че не е неравноправна по
същите аргументи, които са изложени за т.2, предл.3 от ОУ. По отношение на т.13,
предл.3 поддържа становището, че в нея
са предвидени обективни критерии за прилагането й. Твърди, че дори и да не
съществувала тази клауза, то следвало да се приложи чл.71 от ЗЗД, който също предвиждал, че при
неплатежоспособност на длъжника,
кредиторът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди,
че всички оспорени клаузи отговаряли на изискването за добросъвестност. Моли
съда да отхвърли исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ:
За да бъдат уважени
предявените искове трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването на договор
за кредит и неговото съдържание, както и обстоятелството, че кредитът е бил
предоставен; 2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на
задълженията да е определен, съгласно условията на договора.
В тежест на ответницата
е да ангажира доказателства за извършените плащания по договора. Видно
от договор за служителски кредит № 120-505890/06.10.2008 г., сключен между „П.Б.
АД/кредитор/ и М.П.Д./кредитополучател/, както и Д.Д.Д./солидарен длъжник/, кредиторът
е поел задължение да предостави кредит на кредитополучателя в размер на 67 000
евро, а кредитополучателят и солидарният длъжник са поели задължение да върнат
кредита при условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните параметри
на кредитното задължение: цел на кредита – за закупуване и/или ремонт на
жилище; брой вноски – 300 по приложен погасителен план; годишен лихвен процент –
шестмесечният EURIBOR плюс
надбавка от 1.5000 пункта. Шестмесеченият EURIBOR се определя
на всеки период от пет години и се фиксира, както следва: за първия петгодишен
период – 5.4210% и е фиксиран към 02.10.2008 г./два работни дни преди
подписването на договора/. За всеки следващ петгодишен период лихвеният процент
се фиксира на база шестмесечния EURIBOR за последния работен ден преди датата на последната
вноска по погасителния план за предходния период при спазване размера на
договорената надбавка.
Съгласно чл.4 от ОУ към
договора за служителски кредит в „П.б.“ АД при съществена промяна на лихвените нива
в страната и в случай, че кредитът е с предоставен фиксиран лихвен процент,
банката има право едностранно да промени лихвените условия по договора за
кредит. След уведомяване на кредитополучателя за промяната, измененият размер
на дължимия лихвен процент става задължителен, считано от датата, посочена в
уведомлението, без да е необходимо да се подписва анекс от страните.
В т.8 от ОУ към договора
за служителски кредит в „П.б.“ АД е уговорен размер на наказателна лихва при
нарушаване на срока за погасяане на главницата и/или лихвата по кредита в размер
на 2 % месечно върху размера на просрочената главница до датата на пълното и
окончателно погасяване на задължението.
Съгласно чл.13 от ОУ към
договора за служителски кредит в „П.б.“ АД банката има право едностранно да
прекрати договора за кредит, да преустанови усвояването на суми по него и да
изиска незабавно плащане на дължимите главница, лихви и всякакви свързани задължения,
ако кредитополучателят не е погасил в
срок която и да е погасителна вноска.
Представен е погасителен
план към договора с падежни дати всяко първо число от месеца, считано от
01.11.2008 г. до 01.10.2013 г., за 60 вноски. В погасителния план е посочено,
че погасителните вноски трябва да са общо 300.
Представено е
уведомление изх. № 12274/04.12.2014 г., с което банката е заявила, че обявява
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчена на ответницата на
10.12.2014г./л.15 от делото/. В уведомлението не е посочен размерът на
задължението. Уведомление със същото съдържание е връчено и на кредитополучателя
М.П.Д.на 09.12.2014 г.
По искане на „П.Б.Б./”
ЕАД на 09.02.2015 г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 88/2015 г.
на РС – Свищов, с която е разпоредено длъжниците М.П.Д.и Д.Д.Д. да заплатят солидарно
на „П.Б.Б./”ЕАД сумата от 60 048.68 евро/главница по договор за Прокредит
Жилищен № 120-505890/06.10.2008 г./, 22.64 евро/наказателна лихва за периода
01.09.2014г.-01.12.2014г./, 1 623.44 евро/просрочена лихва за периода
01.09.2014г. - 30.11.2014г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.02.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер
на 2413.30 лв.
Срещу заповедта за
незабавно изпълнение е подадено възражение от Д.Д.Д. на 02.06.2015 г. в срока
по чл.414 от ГПК.
По делото са изслушани и
приобщени като доказателства основно и допълнително заключение от 21.09.2021 г.
на счетоводна експертиза. Изслушано е и
допълнително заключение от 02.03.2021 г., което не е прието, а е
предоставена възможност на вещото лице да го преработи, при което е представено
последващото допълнително заключение от 21.09.2021 г.
От
заключението на основната експертиза, което съдът частично кредитира, се
установява, че банката е превела на 10.10.2008 г. по сметка с титуляр М.П.Д.кредит в размер на 67 000 евро.
При прилагане на уредената в чл.1 от договора методика за формиране на годишния
лихвен процент, който се определя на всеки пет години, вещото лице е установило,
че през периода от усвояване на кредита/10.10.2008г./ до 03.12.2014 г. кредитополучателят
е платил сума в размер на 35058,58 евро, от която главница - 6
951,32 евро, възнаградителна лихва - 26 929,91 евро, наказателна лихва - 13.32
евро, такси и комисионни - 1 164.03 евро.
Вещото лице е описало методиката по чл.1 от договора за формиране на годишния
лихвен процент, според която за първия 5-годишен период от кредита,
считано от 10.10.2008 г./датата на усвояване на кредита/ до 60-та по ред
месечна вноска с падеж 01.10.2013 г. вкл., годишният лихвен процент е 6,921%,
формиран като сбор от стойността на 6-месечния Юрибор от 02.10.2008 г. от 5,421%
плюс надбавка от 1,5 %. За втория 5-годишен период на договора, считано от
01.10.2013 г. до 03.12.2014 г., ГЛП е
1,840%, формиран като сбор от стойността на 6-месечния Юрибор - 0,340 % от
последния работен ден - 30.09.2013 г., преди падежа на последната вноска (с
падеж 01.10.2013 г.) плюс надбавка от 1,5%. При тази методика, договорена от
страните в чл.1 от договора, вещото лице е определило дължимите месечни вноски
за възнаградителна лихва, без едностранна промяна на лихвата, за периода 10.10.2008
г. - 03.12.2014 г. на 23 351.10 евро. Кредитополучателят е заплатил вноски за възнаградителна
лихва по кредита за периода 10.10.2008 г. - 03.12.2014 г. в размер на 26 929.91
евро, т.е заплатил е в повече възнаградителна
лихва в размер на 3 578.81 евро. Дължимите вноски за главница при спазване
на чл.1 от процесния договор за кредит, без едностранна промяна на лихвата, за
периода 10.10.2008 г. - 03.12.2014 г. са 9 060.66 евро. Кредитополучателят е
заплатил вноски за главница за посочения
период в размер на 6 951.32 евро, като е останала за доплащане сума от 2 109.34
евро. Тъй като е надплатена сума за възнаградителна лихва от 3 578,81 евро, то
тази сума покрива задължението за възнаградителна лихва от 2 109.34 евро, т.е към 03.12.2014 г. по кредита не е имало просрочени вноски нито за
главница, нито за възнаградителна лихва и не е имало основание за начисляване
на наказателна лихва.
При отговора на въпрос 9
вещото лице е посочило, че по данни на ищеца по процесния кредит с вальор
27.06.2016 г. банката е опростила
задължение за възнаградителна
лихва в размер на 1623.44 евро за периода 01.09.2014 г. - 01.12.2014 г. и частично
е опростила главница в размер на 4 376.56 евро, съгласно допълнително
представена счетоводна справка на вещото лице, която е съобразена при изготвяне
на заключението.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в останалата
част, в която е изчислило размера на задълженията
по кредита към 03.12.2014 г., като е приложило едностранна промяна на лихвения
процент, извършена от банката/отговор на въпроси първи, втори и трети от
задачата по исковата молба/. Едностранната промяна на лихвения процент се установява
от Приложение № 1 към заключението, като за първия петгодишен период на
договора първоначалният ГЛП е променен от 6.921 % на 8.000 %. За следващия петгодишен период годишният
лихвен процент отново е определен от банката на 8.000 %, макар чл.1 от договора
да предвижда методика, според която за следващия петгодишен период годишният
лихвен процент да бъде изчислен на 1.840
%, като сбор от 6 месечния Юрибор – 0.340% плюс надбавка от 1.5% /отговор на
пети въпрос от заключението, обсъждане в абзац „Критерии, при които са
извършени изчисленията“/. Едностранната промяна на лихвения процент е ясно
видима и при съпоставянето на данните по Приложение № 1 /колона 4/ и Приложение
№ 3 /колона 6/ от основната експертиза.
При отговора на въпрос 9
вещото лице е посочило, че по данни на ищеца по процесния кредит с вальор
27.06.2016 г. банката е опростила
задължение за възнаградителна
лихва в размер на 1623.44 евро за периода 01.09.2014 г. - 01.12.2014 г. и
частично е опростила главница в размер на 4 376.56 евро, съгласно допълнително
представена счетоводна справка на вещото лице, която е съобразена при изготвяне
на заключението.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза
от 21.09.2021г., което съдът приема като
обективно и компетентно дадено, се установява, че плащанията по кредита, вкл. и
опростените от банката задължения, са в общ размер на 45 568,89 евро. При
изчисленията са взети предвид само плащания от кредитополучателя, които не са
събрани по принудителен ред. При прилагане на уговорения в чл.1 лихвен процент и съобразяване на плащанията от
кредитополучателя и опростените от банката задължения, към датата на изготвяне
на заключението/01.02.2021 г./ по кредита има
просрочени задължения в общ размер на 11 379.46 евро, които включват просрочена
главница по 32 броя месечни вноски с настъпил падеж за периода 01.07.2018 г. -
01.02.2021 г. - 7 567,49 евро, просрочена възнаградителна лихва по 31 броя
месечни вноски с настъпил падеж за периода 01.08.2018 г. - 01.02.2021 г. - 1
509,12 евро, неплатена наказателна лихва - 2 302,85 евро за периода 01.07.2018
г. - 01.02.2021 г. вкл. Остатъкът по редовна главница е 40 863,11 евро към
01.02.2021 г. Към датата на връчване на
допълнителната искова молба/09.08.2017 г./, по кредита е имало надплатена сума
в размер на 3 008,45 евро./отговори на въпроси първи и втори по допълнителното
заключение/.
Така обсъдените
доказателства установяват, че на 06.10.2008 г. е сключен договор за служителски
кредит за покупка или ремонт на жилище, в
изпълнение на който банката е превела на 10.10.2008 г. сумата от 67 000 евро по сметка с титуляр кредитополучателят. Към датата
на изготвяне на допълнителното заключение не са погасени 32 броя месечни вноски
за главници с настъпил падеж за периода 01.07.2018 г. - 01.02.2021 г. - 7
567,49 евро, 31 броя месечни вноски за
възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 01.08.2018 г. - 01.02.2021 г.
- 1 509,12 евро, не е заплатена наказателна лихва за периода 01.07.2018 г. -
01.02.2021 г. в размер на 2 302,85 евро.
Спорни
въпроси по делото са: дали част от
клаузите на ОУ към договора са нищожни, какъв е размерът на непогасените
задължения по договора при неприлагане на нищожните клаузи, настъпила ли е
предсрочна изискуемост на кредита.
По спорния
въпрос дали клаузите на т.4, предл.2; т.8, б.“б“; т.2, предл.3;
т.5, предл.3 и т.13, предл.3 от ОУ към
договора за служителски кредит в „П.б.“ АД са нищожни на основание чл.146 от
ЗЗП, вр чл.143 от ЗЗП.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит се касае за
потребителски договор, като ответницата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Съдът приема
за основателни възраженията на ответницата, че т.4, предл.2 и т.5, предл.3 от ОУ към договора за
служителски кредит в „П.б.“ АД противоречат на чл.143 от ЗЗП, поради следните
съображения:
Съгласно т.4, предл.2 от ОУ към договора, „при
съществена промяна на лихвените нива в страната и в случай, че кредитът е с
предоставен фиксиран лихвен процент, банката има право едностранно да промени
лихвените условия по договора за кредит. След уведомяване на кредитополучателя
за промяната, измененият размер на дължимия лихвен процент става задължителен,
считано от датата, посочена в уведомлението, без да е необходимо да се подписва
анекс от страните“.
Съгласно т.5, предл.3 от
същите общи условия, „в случай, че трудовото правоотношение между банката и
кредитополучателя бъде прекратено на каквото и да е основание /едностранно от
която и да е от страните, по взаимно съгласие и пр./ банката има право да
преразгледа и промени едностранно лихвения процент по отпуснатия кредит, както
и да поиска допълнително обезпечение“.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е обусловена от две
предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне.
В конкретния случай от самото съдържание на оспорените разпоредби е
видно, че се касае за стандартни, изготвени предварително типови общи условия
на банката, на които кредиполучателят и съдлъжникът не са могли да влияят.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да
бъде указано кога/при какви условия/ и как /по какъв метод/ ще бъде променена
лихвата.
Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за
кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно
това кога/при какви
условия/ и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Видно от оспорените клаузи банката може едностранно да променя лихвеният
процент, но не е ясно при какви точно условия и по каква методика/конкретна
формула/ ще се извършват промените.
Така кредитополучателят и съдлъжникът са поставени в неравностойнно
положение спрямо банката, тъй като не са предварително информирани относно
съществен елемент от договора, който определя размера на тяхното задължение,
поради което посочените клаузи са неравноправни. В този смисъл е и практиката
на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по
т.д. № 240/2015 г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на 4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по
гр. д. № 4452/2014 г. на 3-то г.о.
Тъй като посочените клаузи са неравноправни и не са индивидуално
уговорени, същите са нищожни и не следва да бъдат прилагани в отношенията между
страните, респ. едностранното увеличение на лихвата не обвързва ответницата.
По отношение
на възражението за неравноправност на т.8, б.“б“ от ОУ към договора за
служителски кредит в „П.б.“ АД:
Съгласно т.8, б.“б“ от ОУ към договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на
главницата и/или лихвата по кредита, кредитополучателят заплаща наказателна
лихва в размер на 2 % месечно върху размера на просрочената главница до датата
на пълното и окончателно погасяване на задължението.
Посочената клауза от общите условия по същество представлява уговорена
неустойка, санкционираща забавено плащане вноските, но нейният размер не излиза
извън присъщите за неустойката функции, нито тази клаузи е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Размерът на наказателната лихва е 2 % месечно.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Съгласно практиката на СЕС/решение от
14.03.2013 г. по дело С - 415/2011 - §74/ при преценка дали клаузата за лихва за
забава е неравноправна, поради несъразмерно висок размер на обезщетението, съдът трябва да изследва националните
правни норми, които се прилагат за
правоотношенията между страните, при липса на
уговорка в това отношение в съответния договор или в различните сключени с
потребители договори от този вид, и да съпостави размера на определената лихва за
забава с размера на законната лихва, за да се
провери дали с определената лихва за забава може да гарантира осъществяването
на целите, преследвани с нея в съответната държава – членка, и дали лихвата надхвърля необходимото за
постигането на тези цели.
Регламентираната
с подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени парични
задължения по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, възлиза на 10 пункта над
основния лихвен процент. При съпоставяне
размера на законната лихва с размера на договорената неустойка за забавено изпълнение
по т.8, б.“б“ от ОУ, размерът на неустойката не надхвърля значително размера на
законната лихва и в този смисъл не излиза извън присъщите за неустойката
функции.
По изложените съображение, съдът намира
възражението на ответницата за нищожност на посочената клауза за неоснователно.
По
възражението за неравноправност на т.2, предл.3 от ОУ към договора за
служителски кредит в „П.б.“ АД:
Съдът намира възражението за основателно, поради следните съображения:
Съгласно т.2, предл.3 от ОУ към договора за служителски кредит в „П.б.“ АД, в случай на
прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя с банката
настоящите общи условия се заменят с Общи условия на банката за кредитиране.
Както вече бе посочено, съгласно чл. 143 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
От оспорената разпоредба не става ясно как точно ще се променят и в какъв
конкретен размер ще бъдат определени задълженията по договора, поради което тази
клауза също е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
По отношение на т.13, предл.3 от ОУ:
Съгласно т.13, предложение 3 от същите общи условия, „банката има право
едностранно да прекрати договора за кредит, да преустанови усвояването на суми
по него и да изиска незабавно плащане, ако при прекратяване на трудовото
правоотношение между банката и кредитополучателя и след извършване на преглед
на финансовото състояние на кредитополучателя, банката прецени, че финансовите
му показатели са влошени или застрашени от влошаване“.
Съдът не обсъжда дали тази клауза е неравноправна, тъй като тя не е била
приложена от банката към конкретния договор. Ищецът твърди, че е обявил кредита
за предсрочно изискуем, поради неплащане на четири вноски през периода
01.09.2014г.-01.12.2014г., а не поради влошаване на финансовите показатели на
кредитополучателя след прекратяване на ТПО с него.
Независимо, че не е приложима към формирането на претендираните
задължения, следва да се отбележи, че тази
разпоредба също не съдържа конкретни условия, при които банката може да извърши
едностранна промяна на договора/не е ясно кои финансови показатели и по каква
процедура ще бъдат проверявани и кога ще се счита, че същите са влошени.
Относно
размера на задълженията при неприлагане на неравноправните клаузи за
едностранна промяна на лихвения процент:
При прилагане на методиката по чл.1 от договора, съгласно която годишният
лихвен процент се определя на всеки 5 г.
на база 6 месечния Юрибор и надбавка във фиксиран размер от 1.5000 и без да се
отчитат едностранни изменения на лихвения процент, се установява, че към
03.12.2014 г. по кредита не е имало просрочени вноски нито за главница, нито за
възнаградителна лихва и не е имало основание за начисляване на наказателна
лихва./основно заключение на счетоводната експертиза – отговор на 5 въпрос/, нито
е имало неизплатени задължения към датата на връчване на препис от допълнителната
искова молба на ответницата на 09.08.2017 г./допълнително заключение/, т.е не
са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Едва през 2018 г. е налице неизпълнение по кредита. Според допълнителното
заключение на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, към датата на
изготвяне на това заключение/01.02.2021 г./ по кредита има просрочени
задължения за главница по 32 броя месечни вноски с настъпил падеж за периода
01.07.2018 г. - 01.02.2021 г. - 7 567,49 евро, за възнаградителна лихва по 31
броя месечни вноски с настъпил падеж за периода 01.08.2018 г. - 01.02.2021 г. -
1 509,12 евро, за наказателна лихва - 2
302,85 евро за периода 01.07.2018 г. - 01.02.2021 г. вкл.
При така
установените факти съдът приема, че единствено искът за главницата е частично
основателен.
Съгласно ТР №8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. От допълнителното заключение на счетоводната експертиза се установява, че
към датата на изготвяне на това заключение/01.02.2021 г./ по кредита има
просрочени задължения за главница по 32 броя месечни вноски с настъпил падеж за
периода 01.07.2018 г. - 01.02.2021 г. в размер на 7 567,49 евро.
Следователно, към датата на приключване на устните състезания по делото е
настъпил падежът за вноските по главницата за периода 01.07.2018 г. - 01.02.2021
г. в общ размер от 7 567,49 евро, до
който размер искът за главница е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 60 048.68 евро следва да бъде отхвърлен.
По иска за
просрочена лихва за периода 01.09.2014г.-30.11.2014г. и за наказателна лихва за
периода 01.09.2014г.-01.12.2014г.:
От заключението на вещото лице се установи, че по кредита не е имало
непогасени задължения към 03.12.2014г., поради което исковете за просрочена
лихва за периода 01.09.2014 г. - 30.11.2014 г. и за наказателна лихва за периода
01.09.2014г.-01.12.2014 г. следва да бъдат отхвърлени.
По
инцидентните установителни искове за обявяване за нищожни на т.4, предл.2; т.8,
б.“б“; т.2, предл.3; т.5, предл.3 и т.13, предл.3 от
ОУ към договора за служителски кредит в „П.б.“ АД като неравноправни, на
основание чл.146 от ЗЗП, вр чл.143 от ЗЗП:
Относно допустимостта на исковете:
Ответникът поддържа възражение за липса на правен интерес за два от
исковете – за прогласяване за нищожни на т.4, предл.2 и т.13, предл.3 от ОУ.
Неоснователно е възражението на ответника, че т.4, предл.2
от ОУ е неприложима към процесния договор, тъй като касаела само
договори с фиксиран лихвен процент, какъвто не бил процесният. Съгласно чл.1 от
договора, лихвеният процент за първия
петгодишен период е точно фиксиран, тъй като шестмесечният Юрибор е
определен в самия договор на 5.4210% и е предвидена надбавка от 1.5000 пункта.
От основното заключение на счетоводната експертиза се установи, че банката е
променила едностранно лихвения процент, вкл. и за първия петгодишен период. Едностранната
промяна на лихвения процент е ясно видима при съпоставяне на данните по
Приложение № 1 /колона 4/ и Приложение № 3 /колона 6/ от основното заключение,
като ответникът не е уточнил на кое от многобройните оспорени основания от ОУ се
е позовал, за да промени едностранно лихвения процент, поради което съдът
приема, че този иск не е лишен от правен интерес.
Основателно е възражението, че искът за прогласяване за нищожна на т.13,
предл.3 от ОУ е лишен от правен интерес, поради следните съображения:
Съгласно т.13, предложение 3 от ОУ, „банката има право едностранно да
прекрати договора за кредит, да преустанови усвояването на суми по него и да
изиска незабавно плащане, ако при прекратяване на трудовото правоотношение
между банката и кредитополучателя и след извършване на преглед на финансовото
състояние на кредитополучателя, банката прецени, че финансовите му показатели
са влошени или застрашени от влошаване“.
В ИМ се твърди, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
поради неплащане на четири вноски, дължими за периода 01.09.2014 г. -
01.12.2014 г., а не на основание т.13, предл. 3 от ОУ, поради което този иск е
лишен от правен интерес. В случая от установяване
на нищожността на тази клауза не зависи по никакъв начин изхода на спора по
главния иск, поради което което ответницата няма правен интерес от предявения
инцидентен установителен иск и производството по него следва да бъде
прекратено.
Относно основателността на инцидентните установителни искове:
Поради изложените по-горе в мотивите съображения относно възраженията за
неравноправност на посочените клаузи, предявените искове следва да бъдат
уважени за т.4, предл.2; т.8, б.“б“; т.2, предл.3 и т.5, предл.3 от ОУ към
договора за служителски кредит в „П.б.“ АД, не и за т.8, б.“б“ от същите общи
условия.
По
разноските: Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер общо на 1503.21
лв., съразмерно на уважената част от
предявените искове. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата, на основани чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 6411.60 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
По инцидентни установителни искове, предявени от Д.Д.Д.,
ЕГН **********,*** против „П.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:*** с правно основание чл.212 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на основание чл.146, ал.1,
вр чл.143, ал.1 от ЗЗП, клаузите на т.4, предл.2; т.2, предл.3 и т.5,
предл.3 от ОУ към договор за служителски кредит в „П.б.“ АД, неразделна
част от договор за служителски кредит № 120-505890/06.10.2008 г., сключен между
„П.Б./България“ ЕАД, ЕИК *******, и Д.Д.Д., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д., ЕГН **********,***
против „П.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** инцидентен установителен иск с правно
основание чл.212 от ГПК, вр чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.146, ал.1, вр чл.143,
ал.1 от ЗЗП за обявяване за нищожна като неравноправна на клаузата на т.8,
б.“б“ от ОУ към договор за служителски кредит в „П.б.“ АД, неразделна част
от договор за служителски кредит № 120-505890/06.10.2008 г.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството
по делото по отношение на инцидентния установителен иск, предявен от Д.Д.Д.,
ЕГН **********, против „П.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, с правно основание чл.212 от ГПК, вр чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.146, ал.1, вр чл.143, ал.1 от ЗЗП, за
прогласяване нищожността на клаузата на т.13, предложение 3 от ОУ към
договор за служителски кредит в „П.б.“ АД, неразделна част от договор за
служителски кредит № 120-505890/06.10.2008 г., сключен между „П.Б./България“
ЕАД, ЕИК *******, и Д.Д.Д., ЕГН **********.
ПРИEМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на Д.Д.Д.,
ЕГН **********,***, че дължи на „П.Б.Б.“
ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, солидарно сМ.П.Д., ЕГН **********, сумата от 7 567,49 евро/месечни
погасителни вноски, формирани само от главниците по вноските, за периода 01.07.2018 г. - 01.02.2021 г., дължими по договор
за служителски кредит № 120-505890/06.10.2008 г./, ведно със законната
лихва върху всяка от вноските, считано от деня, следващ датата на падежа на
всяка от вноските до окончателното изплащане, за които задължения е издадена
заповед по чл.417 от ГПК по чгрд. №
88/2015г. на РС-Свищов, като иска за
главницата до пълния предявен размер от 60 048.68 евро, както и
иска за просрочена лихва за периода 01.09.2014 г. - 30.11.2014 г в размер на 1 623.44 евро и за наказателна лихва за периода
01.09.2014 г. - 01.12.2014 г. в размер на 22.64 евро, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. да
заплати на „П.Б.Б.“
ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото
и в заповедното производство разноски в размер на 1503.21 лв., съразмерно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА „П.Б.Б.“ ЕАД да заплати на Д.Д.Д., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 6411.60 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: