Решение по дело №609/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 82 от Закона за водите(ЗВ) и е образувано по жалба на „Аква Стар Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ет. 5, ап. 15, представлявано от В. Й. Б., подадена чрез адв.Р. К. - АК Варна, срещу Решение № 102/19.08.2024 г. за отнемане на разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 22360019/24.01.2013 г., издадено от Я. Д., директор на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ [населено място].

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона, както и при липса на мотиви. Оспорва фактическите констатации на административния орган, че дружеството не упражнило правата си по издаденото разрешително като не ползвало водния обект, понеже мидената ферма не била изградена. В съдебно заседание, управителят на дружеството , В. Б. и процесуалният му представител, адв.К., заявяват, че поддържат жалбата. В представени по делото писмени бележки процесуалният представител на дружеството излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение и иска то да бъде отменено. Жалбоподателят претендира разноските по делото

Ответникът, директор на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ [населено място], Я. Д., чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспореното решение. В съдебно заседание, чрез старши юрисконсулт К. Г. заявява, че не се оспорва изграждането на мидената ферма през 2020 г. Изразява становище, че решението е в съответствие с констативните протоколи от проверки, извършени от експерти на Басейнова дирекция през 2022, 20223 г. и 2024 г., подписани от експерти на ИАРА и на Морска администрация. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В полза на жалбоподателя, „Аква Стар Ко“ ООД, ЕИК *********, през 2013 г. е било издадено, на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 2236 0019/24.01.2013 г. в акваторията на Черно море, за територия от крайбрежните морски води с площ от 450 дка (600х750), намираща се на 360-400 метра южно от брега, над 1 миля югозападно от пристанището на [населено място], с посочени в разрешителното географски координати. Разрешителното е издадено за изграждане и експлоатация на ферма за култивирана мида - мидена ферма с плаваща конструкция като съоръжението е описано в издаденото разрешително - щормоустойчива мидена ферма, с потопени успоредно разположени носещи колекторни въжета, на дълбочина около 2 метра под повърхността, придържани от пластмасови буйове. Определен е начален срок, от влизане в сила на разрешителното и краен срок до 01.02.2028 г. Видно от Приложение 1 към издаденото разрешително, жалбоподателят се е задължил да изгради съоръжението и да го въведе в експлоатация до 5 години от влизане в сила на разрешителното.

С Решение № 5/29.01.2018 г. директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) е отменил петгодишния срок за изграждане на мидената ферма, считано от датата на влизане в сила на разрешителното и е запазил само крайния срок издаденото разрешително - до 01.02.2018 г. От мотивите на това решение е видно, че същото е издадено по заявление от 05.10.2017 г. на „Аква Стар Ко“ ООД, с което дружеството е уведомило БДЧР, че ще осъществи инвестицията с финансова подкрепа по мярка от Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г. като за целта ще кандидатства с проект през 2018 г. В т.5 от решението за удължаване на срока е посочено, че титулярът на Разрешително № 2236 0019/24.01.2013 г. е изпълнил всички условия по разрешителното за ползване на воден обект към момента ( 29.01.2018 г., датата на цитираното решение).

С уведомително писмо (без данни за входящ номер и дата) управителят на „Аква Стар Ко“ОДД е заявил пред директора на БДЧР, че на 18.05.2020 г. е започнато изграждането на мидена ферма „Аква Стар“.

От данните по делото, КП № 2818/008432 от 28.06.2021 г. (л.97, 86) и КП № 4948/007375/07.10.2020 г.на БДЧР, се установява, че през 2020 и 2021 г. служители на БДЧР извършили проверки и установили наличието на изградена мидена ферма.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна заяви, че не се оспорва изграждането на мидената ферма, поради което съдът приема за безспорно доказано, че през 2020 г. в дружеството жалбоподател е изградило процесната мидена ферма. Изграждането на мидената ферма се установява и от множеството представени допълнителни писмени доказателства, вкл. и работен лист за извършена проверка на експерт от дирекция „Рибарство и аквакултури“ към ДФЗ-РА; застрахователна полица № 98012010012075 на ЗК “Лев Инс“ АД с период на застрахователно покритие 20.07.2020 – 19.07.2021 г., за застраховани машини, съоръжения, оборудване с местонахождение крайбрежни води на Черно море, [населено място]; Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 77/15.07.2020 г. за животновъден обект на „Аква Стар Ко“ ООД, намиращ се в акваторията на Черно море, в район югозападно на 1 миля от пристанището на [населено място] и на 360-400 метра от брега, видно от издаденото от директора на ОБДХ –Добрич; Сертификат за форсмажор № 007/22.03.2022 г., издаден от председателя на Българска търговско-промишлена палата, в който е цитиран сключения от жалбоподателя Административен договор № МДР-ИП—01-57/04.07.2019 г. за предоставяне на БФП по Програмата за морско дело и рибарство 2014 -2020 г. в процедура за подбор на проекти по мярка 2.2. „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“ с номер на проекта по ИСУН BG14MFOP001-2.008-0009 и с наименование „Изграждане и оборудване на ферма за аквакултури-инсталация за отглеждане на култивирана мида в акваторията на Черно море, югозападно от [населено място], код на водното тяло BG2BS000C1004.

По делото е представено и подаденото на 05.02.2021 г. искане от собственика на мидената ферма до застрахователя, ЗК “Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за съоръжение тип „дълга линия“ за култивиране на черна мида - откъснати свързващи въжета и отнесени в морето 150 бр. монтирани поплавъци, поради буря от началото на 2021 г.

Оспореното решение, с което е отнето издаденото разрешително за ползване на крайбрежни морски води, е издадено въз основа на проверка, извършена на 03.07.2024 г. от експерти на БДЧР, съвместно с представители на Морска администрация-Варна и ИАРА-Добрич, със спасителен катер „Спасител 1“, на мястото в разрешената за ползване акватория на Черно море, определена с Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 2236 0019/24.01.2013 г.

За проверката е съставен Констативен протокол № В-390/03.07.2024 г. от главен експерт в БДЧР, подписан също от двама представители на Морска администрация Варна, един представител на ИАРА-Добрич е един служител на БДЧР. С поред съдържанието на констативния протокол от 2024 г. при проверката били обходени крайните точки на разрешената за ползване акватория (обозначена с географски координати, съответстващи на издаденото разрешително). За определяне на мястото бил ползван GPS на спасителния катер, но по повърхността на водата не били установени монтирани линии на мидената ферма., положени през 2020 г. и описани в предходни констативни протоколи на БДЧР от 2020 и 2021 г. В констативния протокол е посочено, че разрешената за ползване акватория била овехована със специални обозначителни знаци с проблясваща жълта светлина, жълти на цвят, но в БДЧР не била налична информация за осъществяване на търговска дейност през 2023 г. и до юни 2024 г. – добив на ядки.

С идентично съдържание са и предходните два констативни протокола от извършени проверки през 2022 г. и през 2023 г., а именно Констативен протокол № В-330/20.06.2023 г. и Констативен протокол № В-356/03.08.2022 г. И при проверките през 2022 г. и 2023 г. експертите от посочените администрации – БДЧР, Морска администрация и ИАРА, не са констатирали т. нар. съоръжение „дълга линия“ за култивиране на черна мида.

Въз основа на тези данни ответникът е приел, че е налице основанието на чл. 79а, ал. 1 т.4 от Закона за водите да бъде отнето издаденото разрешение за ползване на повърхностен воден обект и е издал Решение № 102 от 19.08.2024 г.

Съобщение за издаденото решение е връчено на 19.11.2024 г. на пълномощник на жалбоподателя. На 03.12.2024 г. е била регистрирана жалбата на дружеството срещу акта, с който се отнема издаденото разрешение.

Спорът между страните от фактическа страна е за наличието на изградена мидена ферма през 2024 г., както и през предходните две години.

По делото бяха събрани и гласни доказателства. Като свидетели бяха разпитани експертите на БДЧР, участвали при проверките. Свидетелката И. Д., подписала Констативен протокол № В-356/ 03.08.2022 г. и свидетелят Д. Д., подписал констативни протоколи № В-356803.08.2022 е КП № В-390 от 03.07.2024г., потвърждават констатациите си при проверките, че не са констатирали наличие на съоръженията – линиите, на които се закрепват и растат мидите. Според свидетелите налична била единствено задължителната маркировка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите-служители на ответника в чатта им, в която твърдят, че при извършените проверки на посочените дати не са видели от плавателния съд наличие на изградено съоръжение за отглеждане на миди над или под повърхността на водата, а са констатирали единствено наличието на обозначителните знаци.Тези показания обаче не са достатъчни за доказване липсата на изградено съоръжение, поради обстоятелството, че естеството на съоръжението позволява в определение моменти същото да се намира под водата на разстояние от повърхността според метереологичните условия и нарастването на мидата.

Свидетелят М. И. Г. заявява, че се занимава с отглеждане, развъждане и продажба на черна мида в Гърция и по този повод през 2022 г. посетил мидената ферма на „Аква Стар Ко“ ООД. Първото му посещение било още на 10.11.2021 г., но през м. януари-февруари 2022 г. договорил и закупил миди ( спатов материал) от фермата на „Аква Стар Ко“ ООД, които транспортирал с хладилен камион до Гърция с цел да ги отглежда там. Свидетелят категорично твърди, че закупил спатовия материал именно от фермата на жалбоподателя. През 2024 г. отново му се наложило да заложи проби в своято ферма в Гърция, взети от фермата на жалбоподателя, и отново пробите се оказали сполучливи. Свидетелят твърди, че през м. май лично е извършил оглед с наета от него лодка и водолаз на мидената ферма на жалбоподателя, поради намерението си да закупи дялове от българска мидена ферма. Свидетелят обяснява, както необходимостта от закупуване на спатов материал от фермата на жалбоподателя, така и намерението си да придобие части от българска мидена ферма с влошените климатични условия в акваторията на Гърция и измирането на отглежданите от него миди там.

Съдът приема показанията на Г. за достоверни, тъй като същите кореспондират с представените от жалбоподателя писмени доказателства, установяващи договорни отношения със свидетеля Г. - данни от счетоводството на дружеството за извършена през 2022 г продажба на 22 000 кг. живи миди, Декларация за произход на жива черна мида, 22 000 кг., съставена от жалбоподателя на 25.02.2022 г. , фактури, ЧМР.

Свидетелят М. Т. С. твърди, че е участвал в изграждането на мидената ферма на жалбоподателя и че това е първата подобна ферма изградена в [населено място] от този тип- полупотопени дълги линии по новозеландска система. Свидетелят посочва приблизително точно местонахождението не фермата и твърди, че е възможно да не се видят линиите, когато същите са потопени от тежестта на мида. Според свидетеля мидената ферма е съществувала и съществува към настоящия момент. Същият заявява, че е участвал в логистиката при изваждането и опаковането на мидите от фермата на Б. през 2022 г. През 2024 г. участвал в оглед на мидената ферма, който бил извършен с лодка и професионален водолаз, В. Ц..

Свидетелят В. А. Ц., професионален водолаз, също твърди, че мидената ферма на жалбоподателя съществува и функционира, понеже през 2024 г. е извършвал подводен оглед, състоял се през м.май. При огледа свидетелят констатирал, че голяма част от линиите били потънали. В огледа, извършен с лодка, участвали управителят на дружеството, Б. и свидетелят, М. С.. При гмуркането си Ц. оглеждал всяка линия и съобщавал на Б. за констатираните повреди, а последният си водел записки. Според свидетеля, ако всички линии са потънали няма как да се видят от повърхността. Свидетелят обяснява, че дълбочината, където е разположена фермата, варира от 7 до 10 метра. В Черно море видимостта от повърхността на водата била до 3-4 метра, но дори и при хубаво време на дъното винаги имало трудно утаяваща се мътна вода.

Съдът кредитира свидетелските показания на С. и Ц., които са дадени добросъвестно, логични са и са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка намира жалбата за допустима, като подадена от адресата на оспорения акт, в законосустановения 14 –дневен срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението е издадено от териториално и материално компетентен орган, директора на Басейнова дирекция Черноморски регион, който съгласно чл. 79а, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, е органът, постановяващ отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект.

Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма и от правна страна е мотивирано с разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а от фактическа с неустановяване по повърхността на водата на монтирани линии на мидена ферма, както и неустановяване, че водният обект се ползва с проектните параметри на ползване с площ от 450 000 кв.м.

Съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ компетентният орган може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок.

В случая всички събрани по делото писмени и гласни доказателства разколебават твърденията на административния орган, че мидената ферма на жалбоподателя не съществувала през 2024 г., както и през предходните 2 години. Обстоятелството, че при извършените огледи експертите на държавните администрации не са видели наличието на т.нар дълги линии, на които се отглеждат мидите, не доказва категорично, липсата на такива. Всеки един от огледите е извършван еднократно през трите години, без участието на представител на жалбоподателя, без извършване на подводен оглед. От свидетелските показания се установява, че черната мида нараства и натежава именно през летните месеци, когато са били извършени и трите проверки. Нарастването на мидата причинява потъване на линиите, на които е закрепена, а потъването предполага липса на видимост от повърхността на водата. Свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели установяват, че в зависимост от метеорологичното време, видимостта от повърхността на водата към дъното на морето е различна. От показанията на професионалния водолаз се установява, че има случаи, когато линиите с натрупани по тях миди пропадат на голяма дълбочина под водата, както и че видимостта от повърхността на Черно море е ограничена до 3-4 метра под водата, дори и при ясно време. При по-големи дълбочини,според свидетеля Ц., няма видимост, а фермата на жалбоподателя е разположена в район с дълбочина от 7 до 10 метра.

Съдът счита, че решението е издадено при съществени процесуални нарушения на чл. 34, ал. 3 чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, които са приложими предвид липсата на специални правила, при които се провежда производството по чл. 79а от ЗВ.

След като административният орган е извършил оглед в отсъствието на титуляра на издаденото разрешително и не видял чрез обикновен оглед с плавателен съд от повърхността на морето съоръженията, представляващи мидена ферма, е следвало да предостави констатациите от проверката на заинтересованото лице, т.е. на титуляра на издаденото разрешение. Нормата на чл. 34, ал. 3 от АПК определя задължение на административния орган да осигури възможност на засегнатото от производството лице да изрази становище по събраните доказателства, т.е. в случая по констатациите от проверките, огледите. Това задължение е свързано с правото на заинтересованото лице да даде обяснения, да представи допълнителни доказателства или да поиска събиране на нови доказателства. Няма данни титулярът на издаденото разрешително да е търсен, канен да присъства на проверките, нито да е бил уведомен, че срещу него е открито производство за отнемане на разрешителното му за ползване на воден обект, което пък е в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК.

Освен че и трите констативни протоколи от 2022, 2023 г. и 2024 г., са съставени без участието и в отсъствието на представител на жалбоподателя, нито един от тях не му е бил връчен, с което жалбоподателят е бил напълно лишен от възможността да упражни правото си на защита в административното производство.

Затова съдът приема, че допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени и основание за отмяна на оспореното решение.

Самите процесуални нарушения водят до недоказаност на твърдението на административния орган, че липсват монтирани линии на мидена ферма, както и че водният обект не се ползва с проектните параметри на ползване с площ от 450 000 кв.м.

По делото бяха представени множество писмени и гласни доказателства, установяващи противното, т.е. наличието на мидена ферма. Същите не бяха оснопери от процесуалния представител на ответната страна. Затова съдът приема, че те разколебават в значителна степен фактическите констатации на административния орган, послужили като фактическо основание за издаване на оспореното решение.

Липсата на безспорни доказателства за наличие на соченото правно основание за отнемане на издаденото разрешително води и до материалната незаконосъобразност на оспореното решение.

Поради всичко изложено, съдът приема, че издаденото решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Предвид изхода и чл. 143, ал. 1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателя присъждане на разноските по представения списък. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса от жалбоподателя в размер на 50 лв. и за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 2000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от серия Б № **********/03.02.2025 г.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Платеният адвокатски хонорар е съответен на положения от адвоката труд, който е изготвил жалбата и е участвал във всички проведени съдебни заседания, в които са разпитвани множество свидетели.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд - Добрич, V състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Аква Стар Ко“ ООД, ЕИК *********, РЕШЕНИЕ № 102/19.08.2024 г. за отнемане на разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 2236 0019/24.01.2013 г., издадено от Я. Д., директор на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ [населено място].

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски регион“ [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на заплати на „Аква Стар Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ет. 5, ап. 15, представлявано от В. Й. Б., сумата от 50 ( петдесет) лева, представляваща разноски за държавна такса и сумата от 2000 (две хиляди) лева с вкл. ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, подадена чрез настоящия съд, в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.