Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 174
гр. Севлиево, 19.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова,
като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1219 по описа
на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова
молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано заедно от С.Н.Н.– *и И.Х.Г. – *
срещу Р.С.К., с ЕГН **********,***.
Ищеца
твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.
д. № 516/2018 г. по описа на Районен съд -
Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответника, относно
вземания по договор
за потребителски кредит № ********** от 31.05.2017 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор и Р.С.К., като длъжник. На 31.05.2017 г. бил
сключен посоченият договор за потребителски кредит № **********. Договорът бил
сключен при следните параметри: сума на кредита: 600 лв.; срок на кредита: 11
месеца; размер на вноската: 66,40 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49,88
%; годишен лихвен процент: 41,17 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо
задължение по кредита: 730,40 лв.. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660,55 лв.; размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60,05 лв.; общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 1390,95 лв.; общ
размер на вноска: 126,45 лв.; дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. Съгласно
Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и
с които длъжниците внимателно се запознавали преди подписване на договора,
приемали ги и нямали забележки към тях, като се задължавали да ги спазват, за
което полагали подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на
клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписвал споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 31.05.2017 г. превело парична сума в
размер на 600,00 лв. по посочена от длъжника Р.С.К. банкова сметка. ***о договора
за потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 11 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 126,45 лв. и падежна дата всяко
10-то число на месеца. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите
с договора задължения и направил само една пълна погасителна вноска, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай,
че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.", на 17.10.2017 г. договорът бил прекратен
автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 19.10.2017 г. на длъжника било изпратено
уведомително писмо, с което той бил информиран, че ДПК № ********** е
едностранно прекратен, а задължението по заема е обявено за предсрочно
изикуемо. Размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № **********
било общо 126,45 лв.. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказало да търси претендираните
с подаденото заявление лихви за забава в размер на 9,95 лв.. Претендирало само
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказало и от претендираните
с подаденото заявление такси за извънсъдебно събиране в размер на 30 лв.. Към подаване на исковата молба Р.С.К. дължал
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 1264,50 лв., неизплатено
парично задължение по ДПК № **********. Кредиторът чрез упълномощен от него
кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит, което последният надлежно попълвал и проверявал всички
клаузи и данни на ДПК. След това клиента бил длъжен собственоръчно да подпише искането
и да го предаде на кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия кредиторът
се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI
параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят желал, могъл да
се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да
дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил
предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което било показателно
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към
който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с
правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Севлиево. По
заявлението било образувано ч.гр.дело № 516/2018 г.. След като длъжникът не бил
намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството
било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането. С
оглед гореизложеното ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването на вземания в негова полза срещу ответника в общ размер на сумата
1264,50 лв., включващи: сумата 554,19 лева - главница; сумата 109,81 лева – договорна лихва и сумата 600,50 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, представляващи
неизплатени парични задължения по ДПК № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд -
Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване
на препис от исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен
отговор на исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил негов
представител и не е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа,
неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани
на ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката
за първото съдебно заседание.
В хода на производството ищецът е
направил искане за постановяване на неприсьствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
С оглед представените
доказателства, съдът намира, че исковете са вероятно основателни.
Поради това съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и
направено от ищеца искане в този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски. Предвид
тълкуванието дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе
в настоящото производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
както по исковото производство, така и по заповедното производство. По
заповедното и исковото производство заявителят и ищец е представляван от
юрисконсулт. Със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
разпоредено ответника - длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в
цялост – 1304,45 лева (като тази сума е сбор от процесната по гр. д. № 1219/2018 г. по описа на Районен съд –
Севлиево, посочена по заповедното производство общо сума от 1264,50 лв.,
включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, а също и от сумите 30,00 лв. – договорни такси и 9,95 лв.
– законна лихва, за период преди подаване на заявлението по заповедното
производство, като за последните две суми иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не
е предявен в законния срок), както и разноски – за платена държавна такса в размер на 26,09 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лева. По настоящото исково
производство се претендират разноски, като е платена държавна такса в размер на
123,91 лева, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Предявените искове
са уважени, като същите са с предмет част от заявените по заповедното
производство суми, поради което е налице основание за присъждане на разноски за
заплатени държавни такси по двете производства. Предвид уважаването на
предявените искове и обстоятелството, че заявителя, и ищец е представляван от
юрисконсулт са налице предпоставките за присъждане и на възнаграждение за
защита от юрисконсулт, което следва да бъде определено, в размер на 150,00
лева, по исковото производство и в размер на 100,00 лева, по заповедното
производство, по реда на чл. 78, ал. 8
вр. ал. 1 ГПК и чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ, в предвидените в последните посочени норми граници - от 100 лв. до 300
лв., по исково производство и от 50 лв. до 150 лв., по заповедно производство,
отчитайки действителната фактическа и правна сложност на спора, материалният
интерес по делото, вида и количеството на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, разглеждането на делото в три съдебни заседания, исканията
и доводите на процесуалния представител на ищеца, обема на събраните
доказателства по делото и приключването на производството по реда на чл. 238 и
чл. 239 от ГПК. При отчитане уважаването на предявените искове само за част от
заявените по заповедното производство суми, следва да се присъдят по
съразмерност разноски в общ размер за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство 122,23 лева, а по исковото 273,91
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано заедно от С.Н.Н.– управител и И.Х.Г. – управител, съществуват парични вземания, за следните суми: сумата 554,19 лева - главница;
сумата 109,81 лева – договорна лихва
и сумата 600,50 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху
главницата от 10.04.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането, към длъжника Р.С.К., с ЕГН **********,***,
произтичащи от договор за потребителски кредит № **********, за които вземания е издадена заповед № 254/10.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 516/2018 г. по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р.С.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано заедно от С.Н.Н.– управител и И.Х.Г.
– управител, направени по гр. д. № 1219/2018
г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на 273,91 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р.С.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано заедно от С.Н.Н.– управител и И.Х.Г.
– управител, направени по ч. гр. д. № 516/2018 г. по описа на Районен съд –
Севлиево разноски в размер на 122,23 лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните
преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: