Р Е
Ш Е Н
И Е № 260826
град
Пловдив, 21.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №639 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, чрез юрисконсулт Н.М., срещу решение №
261878 от 29.12.2020 г., постановено по гражданско дело № 20174 от 2018 г. на
РС - Пловдив, ХІІІ гр. състав, с което е признато за установено в отношенията
между страните, че Р.Н.К. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД сума в размер на 302.27 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит
CREX-13611995/04.07.2016 г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г., до окончателното изплащане,
като са отхвърлени предявените искове за сумата от 17.65 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. – 20.06.2017 г., и сумата от 37.68
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
20.04.2017 г. – 11.07.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №6713 от 30.07.2018 г. по ч.гр.д. №12067/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, XV гр. състав; осъдена е Р.Н.К. да заплати
на ищеца и разноски от 570.66 лв., както и 63.41 лв. разноски в производството
по ч.гр.дело № 12067/2018 г. на РС-Пловдив, ХV гр. състав.
Решението се обжалва в частта, в която са
отхвърлени предявените искове за възнаградителна лихва и обезщетение за забава,
като се излагат подобни съображения за неправилност и незаконосъобразност. Иска
се отмяна на съдебния акт в атакуваната част и уважаване на исковете, като се
присъдят и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който се излагат съображения, че същата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението е правилно и
законосъобразно в атакуваната част и следва да се потвърди.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално
– правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната
проверка за правилност се извършва само в обжалваната част на решението и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и
без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че с договор за потребителски кредит CREX-13611995/04.07.2016 г. ищецът е
отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 838.95 лева, усвояването на
който било удостоверено с полагане на подпис от К.. Сумата следвало да бъде
върната на дванадесет месечни вноски, всяка в размер на 79.98 лева, които
съставлявали главница по заема, ведно с оскъпяването съобразно ГПР в размер на
31.49% и ГЛП в размер на 27.68%. Длъжникът преустановил плащането на вноски по
кредита на 20.03.2017 г., като към посочената дата оставали непогасени осем
месечни вноски. В договора за потребителски кредит било уговорено, че вземането
на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Остатъкът от кредита в размер на 319.92 лева бил обявен за
предсрочно изискуем на 20.03.2017 г., но ответникът не го заплатил. При
условията на евентуалност се посочва, че всички претенции са дължими и поради
изтекъл падеж на последната падежирала вноска. Иска се осъждане на ответника да
заплати 302.27 лв., представляваща главница по кредита, 17.65 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора, 37.68 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 20.04.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дължимите суми,
както и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения
представител на ответника – адвокат М.Х., с който се взима становище за
допустимост на предявения иск, но неоснователност на същия. Твърди, че договорът
за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени императивните
изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, не е посочена методиката за формиране на
ГПР. Според приложения по делото погасителен план дължимата главница би
следвало да е 229.26 лева, а не претендираната в размер на 302.27 лева. Не е ясно
как е формирана възнаградителната лихва. Излагат се съображения, че в
приложеното извлечение по кредит са посочени суми с дати преди подписване на
договора и не кореспондират с него. Договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което кредитополучателят следва
да върне чистата стойност по кредита, но същата би могла да бъде предмет на
отделно производство. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
състава на районния съд е прието, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит CREX-13611995/04.07.2016 г., като на
ответника е предоставена сумата от 838.95 лева за закупуване на стока - телевизор.
Отразеният в договора годишен фиксиран лихвен процент е 27.68%, годишният
процент на разходите е 31.49%, а задължението следва да се погаси на дванадесет
месечни вноски. В договора за кредит била уговорена и услуга – застраховка
„сигурност на плащанията” по групова застрахователна полица № 5/2008 г. в
размер на 39.95 лева /по 3.33 лева месечно за дванадесет месеца съобразно стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. На длъжника
е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към
договора за кредит.
От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че при формиране
на ГПР, посочен в договора, е включен само лихвения процент по договорната
лихва, но не и застрахователната премия, описана в договора в раздел „Финансови
стоки и услуги” с тип на услугата „Сигурност на плащанията”. Стойността на
кредита е усвоена в пълен размер, сумата е преведена по сметка на търговеца
„Зора М.М.С.” ООД на 05.07.2016 г. Остатъчното задължение по договора за кредит
е както следва: 302.27 лева – главница, 17.65 лева – възнаградителна лихва, и
35.65 лева – обезщетение за забава за периода 20.04.2017 г. – 11.07.2018 г.
Правилно
съдът е кредитирал заключението на вещото лице като обективно, обосновано,
изготвено с необходимите знания и умения и съответно на останалия приобщен по
делото доказателствен материал.
Правилно първостепенният съд е
приел, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.1 ЗКИ, доколкото в предмета на дейност са включени банкови операции
и операции по финансиране на продажби на кредит, респективно - може да отпуска
заеми, включително и за финансиране продажби на кредит, както е в настоящия
случай. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат
качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да провери
дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и
т.20
и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по
- особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други разходи.
Безспорно е в случая, че между страните
е сключен договор за кредит, като сумата по същия е преведена на търговец за
заплащане на закупена от ответницата стока. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
ЗПК, в релевантната за периода редакция.
Макар и формално да са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не
надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума,
е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. Както правилно е отбелязано от
състава на районния съд, позовавайки се на заключението на счетоводната експертиза,
застрахователната премия не е отразена в ГПР, както и в общата сума на кредита,
която следва да се върне от потребителя. Правилно и законосъобразно е
достигнато до извода, че е налице недействителност на договора поради
противоречие с нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е
възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно посочването на по - нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по
кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
По изложените съображения доводите във въззивната
жалба, че договорът не противоречи на императивните правила на ЗПК не се
възприемат от настоящия състав. Жалбата в тази част е неоснователна и се оставя
без уважение.
Законосъобразен е извода на съда, че в
този случай следва в съответствие с чл.23 ЗПК да се върне само чистата стойност
на кредита и правилно е присъдена само тази сума, като са отхвърлени исковете
за възнаградителна и законна лихва. Решението в тази част е правилно и законосъобразно
– не са налице предпоставките за присъждане на тези суми. Исковете правилно са
отхвърлени, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Разноски са поискани от жалбоподателя. С оглед изхода на делото обаче
не следва да се присъдят.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261878 от
29.12.2020 г., постановено по гражданско дело №20174/2018 г. на РС - Пловдив,
ХІІІ граждански състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, срещу Р.Н.К. за признаване за установено в
отношенията между страните, че К. дължи сумата от 17.65 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. – 20.06.2017 г., и сумата от 37.68
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
20.04.2017 г. – 11.07.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №6713 от 30.07.2018 г. по ч.гр.д. №12067/2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XV гр. състав.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: