РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. Плевен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430100008 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявена искова молба от Д. И. П., ЕГН **********, срещу
***, с ***, с предявени два иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1
ЗЗД във връзка със сключен между страните *** Ищецът претендира да се прогласи
нищожността на неустоечната клауза в ***, поради противоречие със закона и
неравноправност на клаузата и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 5 лева,
като частичен иск от 207.27лв., представляваща недължимо получена сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане. Ищецът твърди пълно заплащане от негова страна на сумите по договора.
Твърди се и нищожност на целия договор. В с.з. от 31.05.2024г. е допуснато изменение на
размера на осъдителния иск, като е прието, че същия е предявен за пълната сума от 69.09лв.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен *** по силата на който на
ищеца е предоставена сума в размер от 500 лева, който следва да бъде върнат на 3 месечни
вноски с фиксиран ГЛП от 40,05 и ГПР от 47,77 %. В чл. 5 от Договора, е посочено, че
1
заемателят се задължава в срок от три дена след сключване на договора да предостави поне
едно от посочените две обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчители – едно
или две физически лица, отговарящи на множество критерии: При един поръчител -
осигурителният доход следва да е в размер на не по - малко от 7 пъти размера на MP3 за
страната; при двама поръчители - размерът на осигурителният доход за всеки един от тях
следва да е в размер на не по - малко от 4 пъти размера на MP3 за страната; да не са
поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели
по други договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“, както по активни, така и по пасивни задължения, съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на дохода им. В чл. 11 е посочено, че при неизпълнение
на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 207.27 лв., която ще
бъде заплатена разсрочено с погасителните вноски по плана. От изготвената по делото
ССчЕ се установява, че с приходен касов ордер от 06.03.2023 г. ищцата е заплатила по
договора сумата от 585.78 лв., с която сума са погасени следните компоненти: главница –
500.00 лв.; договорна лихва от 02.02.2023г. до 06.03.2023г. – 16.69 лв. и неустойка от
02.02.2023 г. до 06.03.2023 г. - 69,09 лв. Отчетено е, че слид това плащане, договорът е
предсрочно погасен и приключен. Заключението сочи, че ГПР, съобразно параметрите на
договора, с включени главница, лихва и неустойка, се изчислява в размер на 1020.55 %, а
съобразно изплатената сума по кредита и датите и вноските на плащане, се изчислява на
508.55 %.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Както вече беше посочено, страните не спорят, а и се установява, че между тях е
сключен *** по който е начислена и заплатена неустойка по договора в размер на 69,09 лв.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
от ЗПК.
По предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД по отношение на неустойката
по кредита: Съдът счита за нищожна клаузата по договора в чл. 11, в който е уговорено, че
заемателят дължи плащане на неустойка при непредставяне на поръчителство и то при вече
2
сключен и изпълнен от страна на кредитора договор в размер на 207.27 лева, поради
нейната неравноправност. Неустойката е във фиксиран размер и в случая е над 1/3 от
размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между неустойката и
заетата от заемодателя сума. Съгласно чл. 143 ал. 2, т. 10 ЗЗП, неравноправни са клаузи,
които налагат на потребителя приемането им, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива
дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а
и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на неустойка в предвидения
в договора размер. Съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер
и по смисъла на чл. 143 ал. 2, т. 5 ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както и с
нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга, тази неустойка, представлява и скрит разход по договора за
кредит, уговорена е като дължимост, възникваща едва след отпускането и усвояването на
кредита. Изискванията за предоставяне на някое от изброените обезпечение и краткият срок,
в който следва да бъде изпълнено задължението, са практически неосъществими за
потребителя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в
сравнително нисък размер. Правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната
усвоена стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва или поръчители, които да
бъдат одобрени от кредитора в този кратък срок. При това положение е видно, че
кредиторът цели да се обогати, като капитализира допълнително вземане, което обозначава
като „неустойка“.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД: Както се посочи по-горе,
клаузата за неустойка в процесния договор за паричен заем е недействителна, а нищожното
правно основание се приравнява на липса на основание. Оттам платена без основание се
явява платената от ищеца сума от 69.09 лева. Плащането на тази сума за неустойка, е
извършено от ищеца при начална липса на основание, предвид гореизложеното, поради
което недължимо платената сума за неустойка, подлежи на връщане, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. Ответната страна не установи наличието на валидно правно основание, по
силата на което да е настъпило имущественото разместване. Ето защо, предявеният
осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде
уважен за сумата от 69.09 лева. Върху главното вземане се дължи и законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.01.2024 г. до окончателното й плащане.
3
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски от 340.00лв. - за д. т. и депозит за изготвяне на съдебна
експертиза, за които е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК. В рамките на
настоящото производство, на ищеца е предоставена безплатна правна услуга от ***, като
съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Оспорването на материалната
затрудненост на ищцата е несвоевременно направено – след изтичане на срока за отговор на
исковата молба, поради което не може да бъде разглеждано от съда в настоящето
производство. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът
съобрази разясненията възприети в Решения на Съда на ЕС разбиране (Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени
дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), както и последвалата го практика на
СЕС, които са задължителни и за националните съдилища, и в които е направен общия
извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията,
наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт
на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да
определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване
"би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
параграф 1 ДФЕС". Правилата на Наредбата са приложими не само за потребителя на
адвокатска услуга, но и за насрещната страна в съдебното производство, която при
неблагоприятен изход на производството дължи заплащане на размера на адвокатския
хонорар, който е част от сторените по делото разноски. Съдът намира, че това води до
нарушаване основни принципи в съдебното производство и прегражда правомощията му да
прецени правната и фактическа сложност по делото, и да присъди справедлив размер на
сторените разноски / в този смисъл е и практиката, обективирана в Определение
№1371/15.09.2023 г. по ч. гр. д. № 616/2023 г. по описа на ОС Плевен/. Настоящият съдебен
състав на РС Плевен, напълно споделя изложената практика и не следва да зачита посочения
в Наредбата на адвокатското сдружение минимум на адвокатско възнаграждение. Затова при
определяне на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид и посоченото в Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, а именно дали конкретните
условия за прилагането на Наредбата, действително отговарят на легитимни цели и дали
така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели. Критериите и целите, които следва да съобрази са:
фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата,
справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от
разноските на противната страна, направени за защита по делото. В разглеждания случай
4
разглеждането на делото е приключило в рамките на две открити съдебни заседания.
Процесуалният представител на ищеца не се е явил за насрочените съдебни заседания, не е
ангажирал доказателства за реализиран допълнителен разход по повод предоставената
защита, а единствено е подал писмени становища за съдебните заседания. Производството
по делото не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, продължителност
или многобройни съдебни заседания. Съобразявайки тези факти, настоящият съдебен състав
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200.00 лв.,
за всеки един от предявените искове, или общо 400.00 лева, или 480лв. с ДДС, които
ответникът следва да заплати на ***.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 11 от *** с
която се начислява неустойка по сключения между Д. И. П., ЕГН ********** и ***, ***, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, договор за заем, поради
противоречие със закона – чл. 143 ал. 2 т. 5 и т. 10 от ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ***, *** със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН ********** от
***, сумата от 69.09лв. - платена без основание неустойка по *** ведно със законната лихва
от 02.01.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, с *** със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН ********** от
***, разноски в размер на 340.00лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК, ***, с *** със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от ***, да заплати на ***, ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
сумата от общо 480.00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на ищеца безплатно процесуално представителство и правна помощ в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
Присъдените суми на ищеца могат да бъдат заплатени по банков път по банкова
сметка на ищеца с IBAN: *******.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5