Решение по дело №612/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 354
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20221420200612
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. ****, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200612 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, гр. ****, против Наказателно
постановление /НП/ №641342-F650933/15.06.2022 г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1
ЗДДС, на дружеството са наложени 4 имуществени санкции в размер на по
500 лв.
В жалбата се твърди, че не са извършени вменените нарушения. Изтъква
се също, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати процесуални нарушения, при което се моли за отмяна на
санкционния кат.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. **** –
АК ****, която поддържа жалбата, доразвива изложените в нея съображения
и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. В. ****, който поддържа
тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
При извършена проверка на 02.04.2022 г. в търговски обект, стопанисван
от дружеството-жалбоподателя, св. Б. Т. – инспектор по приходите в ЦУ на
1
НАП, установил, че дружеството има качеството на лице по чл.3, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. и извършва продажби на течни горива.
Установил също, че в обекта има 4 бр. резервоара за съхранение на течно
гориво, свързани към 4 бр. двойни колонки с общо 18 пистолета за зареждане
на гориво, като един от тях е с висок дебит. Резервоар №1 установил, че е за
пропан-бутан с общ обем в литри 9 268, резервоар №2 е за дизелово гориво с
общ обем в литри 20 976, резервоар №3 е за дизелово гориво с обем в литри
14 862, а резервоар №4 е за бензин А95Н с обем в литри 15 012. Констатирано
било, че техническата конфигурация на ЕСФП отговаря на съхраняваната в
обекта блок схема, като обемът на резервоарите в литри отговаря на
предоставените и валидни удостоверения за калибриране на съдовете за
съхранение на течно гориво, както и че си предават по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта.
Констатирано било също, че дружеството използва средство за измерване от
одобрен тип - нивомерна измервателна система за обем на течни горива
преминала метрологичен контрол, която е одобрена със свидетелство от БИМ
№169FS/01.04.2019 г. Въпреки това проверката показала, че има разлики
между получените количества горива по документи и количествата горива,
постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната
измервателна система в обекта, както следва:
На 01.03.2022 г. в резервоар №3 са доставени по документ общо 21 600
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 20 856,52
литра при 1.5 С – т.е. с 743,48 литра по-малко.
На 02.03.2022 г. в резервоар №3 са доставени по документ общо 20 403
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 17 710,15
литра при 15 С – т.е. с 2 692,85 литра по-малко.
На 03.03.2022 г. в резервоар №3 са доставени по документи общо 28 486
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 27 174,97
литра п – т.е. с 1 311,03 литра по-малко.
На 08.03.2022 г. резервоар №2 са доставени по документ общо 7 902
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 8 341.33
литра – т.е. с 439,33 литра повече.
При извършена проверка на документите за произход на течните горива с
направена детайлна справка за продажбите по колонки се установило, че
разминаванията се получават когато лицето получава течни горива в
резервоарите за съхранението им и едновременно с това извършва
продажби/зареждане от тях на течни горива в големи количества, като
възможните причини за разминаването при доставките могат да са „твърде
големи зареждания през колонките, при което не може да се изчисли толкова
точно доставеното количество гориво", „механичен проблем, при който
засяда поплавъка на сондата по време на доставка", „възможна грешка в
калибровъчната таблица" или пък „друг механичен проблем свързан с
обсадната тръба на сондата."
С оглед установеното в хода на проверката, св. Б. Т. приел, че
дружеството, в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2 от
2
Наредба Н-18/2006 г. на МФ е допуснало да има разлики между получените
количества горива по документи и количествата горива, постъпили в
резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система
в обекта, същото е извършило нарушение по чл.3, ал.3 от наредбата на всяка
от датите, като нарушенията не водят до неотразяване на приходи. С оглед на
това, на 03.05.2022 г. съставил на дружеството АУАН, в който посочил, че са
извършени нарушения на датите 01.03.2022 г. 02.03.2022 г., 03. 03.2022 г. и
08.03.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.06.2022 г. е издадено НП, с
което на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, на дружеството са наложени 4
имуществени санкции в размер на по 500 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на Б. Т., които съдът кредитира като логични, последователни и
незаинтересовани. Свидетелят лично е извършил проверка на жалбоподателя
и е установил описаното в констативния протокол за проверка от 03.05.2022
г., както и в АУАН. В подкрепа на констатираното от свидетеля са и
приложените по делото писмени доказателства. Но доколкото не са налице
спорни фактически обстоятелства между страните, по-прецизното
обсъждането на доказателствената съвкупност не е необходимо.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения от закона преклузивен срок, от
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че
от доказателствено обезпечената фактология по безспорен и категоричен
3
начин се установява, че:
На 01.03.2022 г. в резервоар №3 са доставени по документ общо 21 600
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 20 856,52
литра при 1.5 С – т.е. с 743,48 литра по-малко.
На 02.03.2022 г. в резервоар №3 са доставени по документ общо 20 403
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 17 710,15
литра при 15 С – т.е. с 2 692,85 литра по-малко.
На 03.03.2022 г. в резервоар №3 са доставени по документи общо 28 486
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 27 174,97
литра п – т.е. с 1 311,03 литра по-малко.
На 08.03.2022 г. резервоар №2 са доставени по документ общо 7 902
литра дизелово гориво, а по нивомерната система е отчетено 8 341.33
литра – т.е. с 439,33 литра повече.
При това на всяка от датите е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3 от
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, съгласно която „Всяко лице по ал.2 е длъжно
да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За
тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол.“ Безспорно, установява се, че дружеството е
предавало по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за търговия на течни горива, както и че за измерването се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива преминала
метрологичен контрол, която е одобрена със свидетелство от БИМ
№169FS/01.04.2019 г. Установява се обаче и това, че предаваните данни не са
били коректни, тъй като са отчетени разлики между получените количества
горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за
съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта. Съдът
отчита, че като възможната причина за тези разминавания са посочени
причини, които не могат да се приемат като активни действия от страна на
дружеството с цел подвеждане на наказващия орган. По-скоро се касае за
проблем извън дистанционната връзка и предаването на данни по нея, който
има механичен характер, и отстраняването на който е в зависимост от волята
и действията единствено на жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че е
налице нарушение от обективна страна, като не се споделят изложените в
тази връзка в жалбата съображения, че се касае за разминавания, които могат
да се третират като обичайни.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като съгласно чл.83 ЗАНН отговорността на едноличния
търговец е обективна и безвиновна. При това не следва да се прави анализ за
липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или
у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя
нейната форма.
4
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 ЗДДС.
Съгласно сочената норма за нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. а
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в случая се
налагат санкциите в размер от 500 до 2000 лв. В случая на жалбоподателя е
наложена санкция в минимално предвидения в закона размер, като не са
налице основанията за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като случаят не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения
от същия вид. При това съдът счита, че НП е правилно и в тази му част. Ето
защо същото, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, а
жалбата като неоснователна, да се остави без уважение.
При този изход на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Ето защо
„****“ ЕООД, гр. ****, следва да бъде осъдена да заплати на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, сума в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №641342-F650933 от
15.06.2022 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
с което на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, на „****“ ЕООД, гр. ****, са
наложени 4 имуществени санкции в размер на по 500.00 лв.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, гр. ****, ЕИК:**** ДА ЗАПЛАТИ на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, сума в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. ****
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5