Р Е Ш Е Н И Е
260290/24.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На първи юни
две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2292 описа
на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК за вземания за незаплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги и
неустойка по договор, сключен между страните по делото.
Производството е образувано по искова молба от “А 1
България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. И.Й.от АК – София, със
съдебен адрес ***»Цар Калоян» № 6, хотел «Рила», офис 411 срещу «КИММС» ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от М.И.С..
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен
Договор за използване на мобилни услуги М 5735659, като за всяка отделна
мобилна услуга се сключвали отделни приложения, в които се съдържали тарифните
планове, сроковете, цените на услугите, дължими обезщетения и неустойки. На
09.06.2017г. с Приложение № 1 била активирана услугата Fleet
Exрert за 12 броя
карти за срок от две години при месечна такса от 14.90 лв. без ДДС. Услугата
била предоставяна от ищеца съвместно с „Джи Пи Ес България“, като устройството се
предоставяло от „Джи Пи Ес България“, а инсталираната в него СИМ карта се
предоставяла от мобилния оператор, чийто мрежа се ползвала за JPS услугата. На
14.07.2017г. били монтирани 4 броя устройства на четири МПС съответно с номера
**********; **********, ********** и **********, като другите устройства не
били монтирани и съответно не се претендират суми по тях.
По договора били издадени Фактура №
*********/26.07.2017г. в размер на 92.98лв., Фактура № *********/25.08.2017г. в
размер на 71.52лв., Фактура №
*********/26.09.2017г. в размер на 71.52лв., Фактура № *********/26.10.2017г. в
размер на 87.31лв., Фактура № *********/27.11.2017г. в размер на 71.52лв. и Фактура
№ *********/28.12.2017г. в размер на 2.30 лв. с падеж 27.01.2018г. за отчетен
период 23.11.2018г. – 22.12.2017г., поради издадено кредитно известие.
Договорът бил прекратен на 24.12.2017г. на основание
чл.54.12 от Общите условия на мобилния оператор по стандартите GSМ,
UMTS, LTE. Неустойката била определена като сбор от месечните
абонаментни такси без отстъпки от датата на прекратяване на договора до
изтичането на всеки от тях. В случая е на обща стойност 1144.80 лв. Предвид
неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца
било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 1402/2020г. по
описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК № 646/20.07.2020г. Поради подадено в срок възражение от
длъжника за ищеца възникнал правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В заключение се моли за уважаването на предявените положителни установителни искове за вземане
срещу ответника в размер на 397.15 лв., представляваща сума за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и потребени услуги за периода от 23.06.2017г. до 22.12.2017г.
по договор М5735659, както и сумата от 1144.80
лв., представляваща претендирана неустойка по Договор М5735659, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските в настоящото и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна бил депозиран писмен отговор. В него се
оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорва се и представения
приемо – предавателен протокол № 031532 от 14.07.2017г., който не носил подписа
на представляващия ответното дружество. Прави се искане за откриване на
производство по чл.193 от ГПК. По отношение на представените фактури и сметки
се твърди, че същите не са осчетоводявани от ответника. Сочи се, че клаузата за
неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност, като
се иска прогласяването на нищожността и на основание ЗЗП. Прави се възражение и за изтекла погасителна
давност по отношение на неустойката.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител,
депозират се становища по хода на делото, като се моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание за ответника се явява адв. С.К.,
която счита претенциите за неоснователни и недоказани. Издадените фактури, не
са подписани от представител на ответника и са едностранно издадени от ищеца,
като ползват единствено него. Приемо-предавателния протокол за поставянето на
устройствата също не носи подпис на представител на ответника. Факта на реално
предоставяне на услугата и реално ползване на същата не е безспорно установен
по делото, поради което и претенциите следва да се отхвърлят.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 646 от 20.07.2020г. по ч.гр.д. № 1402/2020г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 397.15
лв. – главница за месечни такси и потребление за ползване на услуги по Договор
№ М 5735659 за периода от 23.06.2017г. до 22.12.2017г., сумата от 1144.80 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на Договор № М5735659, ведно със
законната лихва от 20.07.2020г. до изплащане на вземането, както и 30.84 лв.
държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение. Поради депозиране на възражение в срок, съдът дал
указания на заявителя да предяви искове за вземанията си, което било сторено от
ищеца-заявител.
Между
доставчикът „Джи Пи Ес България“ АД и ответникът „КИММС“ ЕООД бил сключен
Договор № 166 от 09.06.2017г., с който се предоставяли JPS устройства. От своя страна
ответникът следвало да заплаща стойността на заявените услуги или оборудване.
За ответникът подпис положил лично представляващия дружеството. Видно от Приложение № 1 „Заявка за услуга“ с
№ 9489 към договора, била предоставена
услуга „Fleet
Expert M“ за брой обекти – 12, като били изброени в таблица вида на услугата и
цената, а срокът на договорът бил 24 месеца.
На
09.06.2017г. бил подписан Договор между „Мобилтел“ ЕАД (сега с наименование „А1
България“ ЕАД) и „КИММС“ ЕООД, съгласно който мобилния оператор предоставя
електронни съобщителни услуги необходими за ползване на GPS услугите,
предоставяни съответно от „Джи Пи Ес България“ АД. С Приложение № 1 към
договора на ответника се предоставяли 12 броя нови СИМ карти при месечна такса
от 14.90 лв. за всяка от тях, без посочване на конкретните номера на сим
картите. В Приложението били посочени и тарифите при изходящи и входящи
повиквания.
Видно от
Приемо-предавателен протокол № 031532, сключен между „Джи Пи Ес България“ АД и
ответника били монтирани JPS устройства
в следните МПС – та: „Фолксваген Транспортер“ с рег. № Н 74 26 АР, „Рено Канго“
с рег. № Н 67 12 ВН, „Мерцедес Спринтер“ рег. № СА 97 13 СК, „Сеат Инка“ рег. №
Н 07 10 ВР. Поради това мобилния оператор активирал само 4 от общо 12-те СИМ
карти.
За процесния
период мобилния оператор издал следните фактури: Фактура № ********** от
26.07.2017г. за отчетен период от 23.06.2017г. до 22.07.2017г. на стойност
92.98 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и СМС,
с падеж на 15.08.2017г.; Фактура №
********** от 25.08.2017г. за отчетен период от 23.07.2017г. до 22.08.2017г. на
стойност 71.52 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и факс, абонаментна
такса и СМС, с падеж на 14.09.2017г.;
Фактура № ********** от 26.09.2017г. за отчетен период от 23.08.2017г.
до 22.09.2017г. на стойност 71.52 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и
факс, абонаментна такса и СМС, с падеж на 16.10.2017г.; Фактура № ********** от
26.10.2017г. за отчетен период от 23.09.2017г. до 22.10.2017г. на стойност
87.31 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и
СМС, с падеж на 15.11.2017г.; Фактура № ********** от 27.11.2017г. за отчетен
период от 23.10.2017г. до 22.11.2017г. на стойност 71.52 лв. за ползване на
мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и СМС, с падеж на
27.12.2017г.; Фактура № ********** от
28.12.2017г. за отчетен период от 23.11.2017г. до 22.12.2017г. на стойност
71.52 лв. за ползване на мобилен интернет, данни и факс, абонаментна такса и СМС,
с падеж на 27.01.2018г.; Към всички
фактури са приложени приложения, в които са описани ползваните услуги.
Приложени са и четири броя сметки за суми в размер на 286.20 лв.,
представляваща неустойка. Представено е Кредитно известие № ********** от
26.01.2018г. за приспадане на сума от 69.22 лв., представляваща отстъпка от
месечна такса.
Видно от
представени съдебни удостоверения, издадени от сектор „Пътна полиция“ ОДМВР –
Шумен, към месец юли 2017г. лек автомобил „Фолксваген“ модел Транспортер“ с
рег. № Н 74 26 АР, товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № Н 67 12 ВН и товарен
автомобил „Сеат Инка“ рег. № Н 07 10 ВР са били собственост на „КИММС“ ЕООД,
като четвъртия автомобил посочен в приемо-предавателния протокол - „Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № СА 97 13 СК е собственост на „САСА“ ЕООД.
Обслужващата
ответното дружество счетоводна фирма - „Диконт“ ЕООД, удостоверява писмено на 19.04.2021г., че в
счетоводството на дружеството не са получавани и осчетоводявани представените
по делото фактури.
По делото са
приложени Общи условия за
взаимоотношенията между „Джи Пи Ес България“ АД и потребителите на услуги,
действащи през процесния период (лист 22 от делото). Представени са и Общи
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществени мобилни наземни мрежи с последно изм. ДВ бр.57 от 28.07.2015г.
Допусната и назначена
е първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи от областта на
комуникационните технологии, заключението по които не са оспорени от страните и
са приети от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадени. Вещото лице
заключава, че в резултата на извършени справки в софтуерната система на
мобилния оператор се установило, че между страните по делото има сключен
Договор с № М5735659 от 14.07.2017г. и със срок 24 месеца за номера **********,
**********, ********** и ********** и с месечна абонаментна такса 15.90 лв. без
ДДС с отстъпка 1 лев без ДДС, като липсвали данни за наличие на пряка връзка
между договора сключен с „Джи Пи Ес България“ АД и сключения договор от 14.07.2017г. за посочените
телефонни номера. Мобилния оператор сочи за такава връзка вида на
предоставените услуги – „JPS
Upgrade“, което съответствало на пренос на данни през мобилната мрежа на
оператора. На 14.07.2017г. са били активирани абонатите (телефонните номера),
на 21.08.2017г. са били ограничени изходящите повиквания, като на 20.10.2017г.
била прекратена услугата, а на 24.12.2017г. бил прекратен договора Вещото лице
сочи, че вероятния механизъм за спиране на услугите и прекратяване на договора
е автоматично деактивиране. Според данните по партидата автоматично са
извършени изчисленията на дължимите суми и неустойки, които възлизат към
момента общо на 1541.95 лв.
В заключението
на допълнителната експертиза същото вещо лице посочва, че в софтуерната система
на мобилния оператор са налице данни за осъществено потребление от телефонни
номера **********, **********, ********** и ********** за периода от
23.06.2017г. до 22.08.2017г. в общ размер на 13.19 МВ мобилен интернет и 6 броя
текстови съобщения.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими, предвид депозирането
в срок на възражение по чл.414 от ГПК и даване на указания на заявителя да
предяви вземанията си.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между „А1 България“ ЕАД (тогава
„Мобилтел“ ЕАД) и ответника; изправността си по договора; наличие на задължения
от ответника към мобилния оператор и техния размер. В конкретния случай се оспорва
възникването на облигационна връзка между страните по делото.
По делото е
представен Договор от 09.06.2017г. между „Мобилтел“ ЕАД и ответника, с предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги необходими за ползването на GPS услугите,
предоставени съответно от „Джи Пи Ес България“ АД. В чл.3.3. на договора е
посочено, че ползваните от абоната GPS услуги се предоставят от „Джи Пи Ес България“ АД,
съгласно договор за GPS услуги,
като договорът за GРS услугите,
влиза в сила от датата на влизане на договора между „Мобилтел“АД и
ответника. Свързаността между двата
договора налага да бъде разгледан и Договор № 166 от 09.06.2017г. между „Джи Пи
Ес България“ АД и ответното дружество, доколкото с предоставянето на
устройствата се предоставя и услугата от мобилния оператор за мобилен интернет.
Така за „Джи Пи Ес България“ АД е възникнало задължението да достави и да
монтира JPS оборудване,
като видно от представения Приемо – предавателен протокол № 031532 от
14.07.2017г. (лист 25 от делото), такива
са поставени в четири автомобила. Поради това мобилния оператор активира на
14.07.2017г. четири СИМ карти (поставени в JPS устройствата)
с номера **********, **********, **********, **********, от която дата са дължими
и месечни абонаментни такси и заплащане на предоставените услуги. Съдът намира,
че без правно значение е, че в софтуерната система на мобилния оператор
Договора от 09.06.2017г. между „Мобилтел“ АД и „КИММС“ ЕООД е отразен под № М 5735659 от дата 14.07.2017г.,
тъй като валидно сключения между страните договор е с предходна дата, като всъщност
предоставените услуги са били активирани по-късно (14.07.2017г.) с поставянето
на JPS
устройствата.
В приемо –
предавателния протокол от 14.07.2017г. са посочени четири автомобила с марки и
регистрационни номера, в които са монтирани JPS устройства, предоставени от
„Джи Пи Ес България“ АД. Действително по делото се установи, че единият от
автомобилите, а именно „Мерцедес Спринтер“
с ДК № СА 97 13 СК е собственост на лице, което не е подписало договора
с „Джи Пи Ес България“ АД, а именно „САСА“
ЕООД с ЕИК *********, видно от Удостоверение № 433200-35874 от
01.04.2021г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен (лист 159 от делото). Съгласно обаче чл. 3 от Общите условия на „Джи
Пи Ес България“ АД „потребител“ е всяко
юридическо лице, което е сключило договор за предоставяне на услуги с
доставчика - „Джи Пи Ес България“ АД. Или дори и да не е собственик на лекия
автомобил, в който е поставено устройството, то „КИММС“ ЕООД е имал качеството на потребител и
за него са възникнали насрещните задължения да заплаща цената по предоставените
му по договорите услуги. По отношение на възражението, че приемо-предавателния
протокол е подписан от лице, което няма представителна власт по отношение на
ответника, съдът намира същото за неоснователно, доколкото ответникът не
ангажира доказателства за твърдението си. Следва да се отбележи, че договора с
„Мобилтел“ АД е сключен лично от представляващия дружеството и на същият му е
било известно, че следва да се поставят JPS устройства в автомобилите. От
своя страна ищецът ангажира доказателства – Удостоверение от НАП изх. №
2783/29.03.2021г., че лицето подписало протокола – Д.И.Р.е служител в „КИММС“
ЕООД още от 2013 г., като е бил назначен на трудов договор в дружеството през
процесния период.
Поради
изложеното, съдът намира, че между страните по делото са възникнали и
съществували облигационни отношения за предоставяне на мобилни услуги във
връзка с поставени JPS устройства
от трето лице, основани на договора от 09.06.2017г., сключен валидно между тях.
За ответното дружество е възникнало насрещното задължение да заплати за
предоставените услуги в срока на действие на договора, като от доказателствата
по делото се установява, че плащане по издадените фактури не е направено към
момента. Представените
фактури за отделните дължими плащания съдът намира за надлежно изготвени и с
нужните им реквизити, имайки предвид че счетоводният документ може да е и
електронен документ, когато отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и
Закона за електронния документ и електронния подпис. Именно такива по вид са и тези
фактури, съдържащи реквизитите по чл. 6,
ал.3 от
ЗСч.
Поради това не се споделят доводите на ответника изложени в насоката,
че фактурите не отразяват валидни задължения на ответника. Факта, че
същите не са били осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, не
освобождава същото от задължението да ги заплати.
В настоящия
случай мобилния оператор претендира дължимите по договора потребени услуги и месечни
абонаментни такси. Количеството на потребените услуги се установява от
заключението по експертизата, като за периода от 23.06.2017г. до 22.08.2017г. е
осъществено реално потребление от 13.19 МВ мобилен интернет и 6 броя текстови
съобщения. Същевременно до датата на спиране на предоставянето на услуги следва
да се заплатят месечни абонаментни такси за четирите номера, тъй като същите са
дължими. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план.
Следователно тези суми се дължат за периода, в който е бил осигурен достъп до
услуги, като абонатът дължи цената за тях. За останалия период обаче от
20.10.2017г. до датата на автоматичното прекратяване на договора – 24.12.2017г.
тези суми са недължими, тъй като е спряно предоставянето на услугата, като без
значение е причината за това. Виновното поведение на абоната при изпълнение на
договора се санкционира по друг предвиден в договора между страните начин. В
конкретния случай дължими и неплатени са суми в размер на 310.17 лв.,
представляваща сбора от потребени услуги и месечни абонаментни такси за периода
от 14.07.2017г. (датата на активиране на услугата) до 20.10.2017г. (датата на
спиране на предоставянето им), за които суми са издадени фактури с № **********
от 26.07.2017г., № ********** от 25.08.2017г., № ********** от 26.09.2017г. и
Фактура № ********** от 26.10.2017г..
Ответника не
дължи сума в размер на 13.16 лв., представляваща такси за събиране на дължими
суми, посочена във Фактура № ********** от 26.10.2017г., тъй като не е доказано
основанието на което е начислена тази такса, а видно от детайлната разпечатка към фактурата
мобилния оператор е провеждал разговори за напомняне на плащане, които са били
безплатни. Ответникът не дължи и претендираните от него месечни абонаментни
такси за останалия период 20.10.2017г. до 24.12.2017г., които са в общ размер
на 143.04 лв., като от тази сума е извадена отстъпка от месечната такса в
размер на 69.22 лв. или по делото се претендира реално сума от 73.82 лв.
Поради изложените
съображения искът е основателен за сумата от 310.17 лв., като за разликата от 86.98
лв. до пълния му предявен размер от 397.15 лв. следва да се отхвърли.
По иска с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с
чл.92 от ЗЗД: Предмет на този
иск е вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за
мобилни услуги в размер на общо 1144.80 лв., което е част от вземане, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №
646/20.07.2020г. по ч. гр. д. № 1402/2020г. по описа на РС- Шумен. Съгласно чл.92
от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От
събраните по делото доказателства се установи, че плащане по издадените фактури
няма и поради това се приема, че ответното дружество, както беше посочено
по-горе, не е изпълнило задълженията си по договора. Съгласно чл. 7.3.1 от
Приложение № 1 към договора, в случай на нарушаване на задълженията по вина на
абонатът договорът се прекратява, като операторът получава неустойка в размер
на всички месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на
прекратяване на договора до изтичане на определения срок за ползване. Експертизата
установи, че датата на прекратяване на договора вероятно се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличие на незаплатени суми след изтичане на предвидените в месечните
фактури срокове. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка обаче е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.92, ал.1
от ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД
за срок и форма. Следователно доколкото процесният договор е сключен в писмена
форма, изявлението за прекратяването също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. Следва да се отбележи, че дори не
се твърди в исковата молба, че тази предпоставка е изпълнена. Според съда датата на деактивация, което става
автоматично чрез електронна система на оператора, не може да се приравнява и не
е равнозначна на датата на прекратяване на договора при положение, че за
прекратяването на договора се прилагат правилата на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Въпреки
това и без такова предизвестие същите са били начислени в издадените сметки
(лист 38-41 от делото) без основание. Не може да се приеме, че е налице и
хипотезата на разваляне на договора, доколкото исковата молба е подадена след
изтичане на срока на договора (09.06.2019г.), а не през време на действието му.
Друго самостоятелно
основание за отхвърляне на иска е, че в конкретният случай, клаузата за
заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за
предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, несъмнено се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира услуга от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.
д. № 203/2015 г. на ВКС, І т. о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, І т. о. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна,
съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със
закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. В този
смисъл възражението на ответника, че
неустойката противоречи на добрите нрави се споделя от съда.
По отношение
на възражението на ответника, че така уговорената клауза във връзка с
гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание чл.143 от
Закона за защита на потребителя (ЗПП), съдът намира същото за неоснователно,
тъй като ответникът няма качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, тъй
като договорът е сключен с ответника „КИММС“ЕООД в качеството му на юридическо
лице.
По възражението
на ответника за изтекла погасителна давност, предвид, че е направено в
условията на евентуалност съдът не дължи произнасяне.
Поради гореизложеното
съдът намира, че искът следва да се отхвърли, като недоказан и неоснователен.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. В заповедното са направени такива в общ размер
от 130.84 лв., от които 30.84 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв.
адвокатско възнаграждение, като предвид частичното уважаване на единия иск, то следва
да се определят разноски в размер на 26.32 лв. В исковото производство са
направени такива общо в размер на 484.16 лв., от които 69.16 лв. заплатена
държавна такса, 380 лв. възнаграждение за вещо лице, 15 лв. такса за съдебни
удостоверения и 20 лв. такси платени в ОДМВР. Тези разноски следва да се
присъдят на ищеца съобразно уважената част от първия иск или в размер на 97.39 лв.
Предвид
изхода на делото, то разноските направени от ищеца в размер на 340 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се възложат в тежест на
ответника, съразмерно с отхвърлената част на исковете или за сумата от 271.61
лв. По направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът намира
същото за неоснователно, доколкото същото е определено в минималните размери по
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че „КИММС“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр.***дължи на „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.***, чрез адв. И.Й.от АК – София, със съдебен адрес ***»Цар
Калоян» № 6, хотел «Рила», офис 411 сумата от 310.17лв. (триста и десет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от
09.06.2017г. за периода от 14.07.2017г. до 20.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410
от ГПК – 20.07.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 646/20.07.2020г. по ч.гр.д. № 1402/2020г. на ШРС, като
отхвърля искът до пълния му предявен размер 397.15 лв., като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* срещу „КИММС“
ЕООД с ЕИК ********* иск с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1144.80лв., представляваща начислена
неустойка по Договор за мобилни услуги от 09.06.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 646/20.07.2020г. по ч.гр.д. № 1402/2020г. на ШРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „КИММС“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на „А 1
България“ ЕАД с ЕИК ********* направените в
заповедното производство разноски в размер общо на 26.32 лв. (двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки), както и
тези направени в исковото производство в размер общо на 97.39 лв.(деветдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки), съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „А 1 България“ ЕАД с ЕИК ********* да
заплати на „КИММС“ ЕООД с ЕИК ********* направените от ответника
разноски в размер на 271.61 лв.(двеста
седемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки), съобразно отхвърлената
част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: