О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ……………… Година
2018 Град
Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На седми декември две
хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия А.Попов
ВЧНД № 1358 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Делото е образувано по протест на прокурор при ВРП срещу
определение №2002/19.11.2018г. на ВРС – 45-ти състав, постановено по ЧНД №4419
по описа на ВРС за 2018г.
С обжалваното определение, състав на ВРС е отменил
Постановление на ВРП от 30.08.2018г. по ДП №218/2016г. по описа на СПП-ОД МВР
Варна, като е приел, че акта на прокурора е неправилен и незаконосъобразен.
В протеста се съдържат оплаквания в две групи:
На първо място се сочат процесуални пороци водещи според
прокурора до неизменна отмяна, като неправилно визирано основание за
произнасяне и липса на указания за приложението на закона.
Освен това в протеста се излага и убеденост, че
постановлението е мотивирано и оттам законосъобразно и като такова е лседвало
да бъде потвърдено, т.е. твърди се неправилно приложение на закона от решаващия
съд.
Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Сезиращия протест е подаден в срок от надлежно
легитимирана страна.
Разгледан по същество е неоснователен, поради следното.
Досъдебното производство е отпочнало с първото действие по разследването - протокол
за оглед с дата 27.05.2016г.. Същото е водено срещу виновното лице за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б."б" пр.2 от НК, затова, че на
27.05.2016г. в гр. Варна, при управляване на МПС, нарушил правилата за движение
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Д..
След извършване на счетените за нужни и указани на
прокурора в предходно производство по реда на чл.243 от НПК производство
процесуално следствени действия, е приета за установена следната фактическа
обстановка:
На 27.05.2016г., около 17,35 часа, св.Г. управлявал л.а.
„Форд Фиеста" с ДК № ЕН 6259 BP по ул. „Прилеп" в гр.Варна. Движел се
в посока стадион „Спартак" със скорост от 50 км/ч. В същото време от дясно
на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пресичане на пътното
платно на ул.„Прилеп" предприели св.Д. и св.М.. Двамата предприели
пресичане преди кръстовището между улиците „Прилеп" и „Божур", на
необозначено за целта с пешеходна пътека място. За да пресекат двамата следвало
да преминат през две колони автомобили - едната от спрели автомобили и
следващата от чакащи на светофара автомобили. Те стъпили на пътното платно и
тръгнали между автомобилите да пресичат, като първи пресичал пострадалия Д..
Точно когато преминал през двете колони автомобили, той излязъл пред движещия
се л.а. на св.Г., който до този момент не възприел пострадалия, като пресичащ
пешеходец между автомобилите. Автомобилът, управляван от Г., ударил, като
тялото му от удара се прехвърлило на предния капак, счупило от сблъсъка
предното панорамно стъкло и той паднал на земята. Мястото на удара между л.а.
„Форд Фиеста" и пострадали било, на около 5-7 метра вляво от десния
бордюр, в дясната пътна лента, около средата на немаркираното пътно платно с
паркирани автомобили от двете страни и колона автомобили, изчакващи червен
светофар. Повикан бил медицински екип, който откарал мъжа в болнично заведение.
В резултат на ПТП св.Д. получил травматични увреждания,
установени от изготвената по делото СМЕ, а именно: счупване на големия и малкия
пищяли на лявата подбедрица, счупване на лявата бедрена кост и други по леки
телесни увреждания. Счупването на големия и малкия пищяли на лявата подбедрица
и счупване на лявата бедрена кост, в съвкупност са причинили трайно затруднение
на движението на левия долен крайник за не по-малко от 3-4 месеца, покриващи
юридическата категория „средна телесна повреда" по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
Съгласно заключението на тройната автотехническа
експертиза /л.77 -83/ и последваща такава /л.145 - 152/, скоростта на „Форд
Фиеста" с ДК № ЕН 6259 BP непосредствено преди сблъсъка с пешеходеца, е
била около 50 км/ч. Мястото на удара между л.а. „Форд Фиеста" с ДК№ ЕН
6259 BP и св. Д., е било на около 5-7 метра вляво от десния бордюр, в дясната
пътна лента, около средата на немаркираното пътно платно с паркирани автомобили
от двете страни и колона автомобили, изчакващи червен светофар. Пешеходецът е
бил видим на пътното платно относно неконкретизираните спрели автомобили - височина
на таванната им част средно 1,4 метра преди точката на ПТП - виждали са се
главите на пешеходците и по специално главата на пострадалия Д., който е с ръст
174 сантиметра.
Пресичащият пешеходец на необозначено за целта място, е
попадал в опасната зона за спиране на процесния автомобил при начало на
опасната ситуация - при излизането му от ширината на паркираните и изчакващите
автомобили, и не е попадал в опасната зона при забелязване към момента на
слизане от бордюра на пътното платно.Като основна причина за настъпилото ПТП е
посочено неуверяване от страна на пешеходеца, че е надлежно забелязан от
автомобила преди предприемане на пресичане на необозначено за целта място от
пътното платно, и предприетото движение - заобикаляне от водача в ляво от
изчакващите за движение в права посока и надясно автомобили при скорост,
непозволила му да спре при опасност - използване на ширината от пътната лента,
неразписана с хоризонтална пътна маркировка за движение в права посока и наляво
при кръстовище.
Въз основа на горното прокурорът е приел, че по делото не
са събрани доказателства, които категорично да обосновават виновно поведение на
водача за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б."б" пр.2 от НК или
друго такова от общ характер. Намира, че заключенията на вещите лица са ясни,
точни, категорични и изчерпателни,но също не са основа за повдигане на
обвинение. Приема, че действията на водача Г. са били съобразени с изискванията
на ЗДП и конкретната пътна обстановка. Същият се е движел с позволената скорост
на движение. От друга страна също е упоменато, че ако водача не бе предприел
заобикаляне на колоната спрели МПС, сблъсъка с пешеходеца е нямало да настъпи,
но е счетено, че действията му не следва
да се преценяват изолирано от останалите обстоятелства по настъпването на ПТП,
потвърдени с доказателствата по делото. Като основна причина за станалото ПТП
са приети действията на пострадалия Д., който е предприел пресичане на пътното
платно на необозначено за пресичане с пешеходна пътека място, като едновременно
с това е преминал през две колони автомобили, което възпрепятствало
възприемането му като пресичащ пешеходец.
Накрая представителят на РП Варна приема, че липсват
категорични доказателства за осъществен престъпен състав по чл.343 ал.1
б."Б" пр.2 от НК, поради което, и на основание чл.243, ал.1 т.1 от НПК - липса на престъпление прекратява производството по делото.
От правна страна:Недоволни от този акт е останал
пострадалия, който чрез своя процесуален представител го атакувал пред ВРС.
С проверяваното в настоящото производство определение от 19.11.2018г.,
като приема, че акта на прокурора е необоснован - при липса на мотивирано
обсъждане поведението на водача на МПС, отменя прокурорския акт.
ВОС с оглед установената по делото фактическа обстановка
намира, че изводите по приложение на закона на ВРП са необосновани.
Настоящото наказателно производство за втори път е
предмет на проверка по реда на извънредния съдебен контрол в досъдебното
производство.
Още първия път ВРС е дал ясни и точни указания, какво е
нужно да се стори, щото да се даде мотивиран, а от там и законосъобразен
отговор на основния въпрос по делото. Коментирано е заключението, както на
единичната, така и на тройната АТЕ, като са дадени указания за допълнителни
въпроси, които следва да се поставят.
ВОС не намира, че това е сторено.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед
наличните по делото актове и доказателства, не става ясно какъв точно е
характера, както на първата тройна АТЕ, така и на последващата назначена след
произнасянето на ВРС. Това е така защото, макар в постановлението си за
определяне на възнаграждение/л.74/ разследващия да е декларирал, че изготвената
експертиза е „обоснована, пълна и мотивирана“ впоследствие е назначена тройна с
участие отново на в.л. М.и при идентични задачи. От това следва да се приеме,
че очевидно се касае не за допълнителна, а за повторна по смисъла на чл.153 от НПК експертиза. Тя по своето заключение се отличава в някой параметри и основно
по отговора на последния въпрос, където вече присъства с действията си и водача
Г., като макар и не основна причина за възникналото произшествие/л.83/.
Впоследствие последвалата последна АТЕ е възложена отново на същите вещи лица,
и отново при липса на категоричност по отношение на нейния характер, с оглед
разпоредбата на чл.153 от НПК, което не е без значение най-малко при определяне
състава на вещите лица. В крайна сметка според ВОС в нито едно от трите
заключения няма категоричен отговор на един от основните въпроси, на които
следва да се отговори по делото – къде точно е извършвал движение лекия
автомобил управляван от св.Г., щото да се стори преценка за провомерност, или
не на неговото поведение. Вещите лица боравят с отстояния и условности без в
крайна сметка да става ясно било ли е движението в регламентирана лента за
движение или не. Ако да, за каква посока на движение е този участък? Навлязъл
ли е Г. в лентата за насрещно движение или не? Колко ленти за движение има в
участъка на инцидента и в каква посока? Как е извършено заобикалянето на
колоната от спрели на светофарна уредба автомобили-с изнасяне на автомобила в
лентата за насрещно движение или в регламентирана лента в същата посока с
последващо задължително завиване в ляво от светофарната уредба? Налице са и противоречия
в заключителната част включително и на последната АТЕ, като от една страна се
приема, че се касае за „немаркирано пътно платно“, а от друго се разграничава
дясна пътна лента. В тази светлина вторични са подробно изследваните въпроси за
скорост и дължина на опасната зона за спиране на лекия автомобил. Без тази
конкретика е невъзможно прокурора или пък съда да изпълнят своите вменени им от
Конституцията на РБ задължения. В тази връзка излишно в акта на ВРС е цитирана
задължителна съдебна практика и е коментиран характера на настоящото
производство, което е безусловно известно на опитен магистрат, какъвто е
наблюдаващия прокурор.
Нужно е по делото да се стори повторна АТЕ, която
категорично да даде отговор на въпроса, как и къде е извършвал движение
процесния автомобил управляван от св.Г., преди и по време на ПТП. Къде е точно
мястото на удара по отношение на пътя/лента за движение, посока на движение/.
Има ли навлизане на лекия автомобил в лента за насрещно движение? В какъв
по-точно участък от пътя е извършвал приетото “заобикаляне“ на изчакващата
колона от автомобили. Едва след отговора на тези въпроси, или пък заключение,
че не може да се даде категоричен отговор, компетентния прокурор би могъл да
стори обоснован извод по отношение поведението и на двамата участници в ПТП, а
от там за наличието, или не на осъществен състав на престъпление. Липсва спор и
съмнение, че това негово решение резултат и на вътрешното убеждение на всеки
магистрат не би могло да бъде по никакъв начин ревизирано от съдилищата по реда
на извънредни съдебен контрол, чието проявление и настоящото производство.
Има основание оплакването на прокурора за липса на
конкретни указания за провеждане на процесуално-следствени действия, като този
пропуск, с оглед характера на производството и съвпадението на крайния извод,
ще бъде допълнен от настоящата инстанция.
Липсва категорично основание за отмяна на съдебния акт по
повод техническата грешка в изписване разпоредбата на НПК, доколкото няма
съмнение за характера и вида на съдебното производство.
Въз основа на изложеното ВОС намери, че следва да потвърди постановения
съдебен акт поради съвпадение на крайния извод, а делото върнато на ВРП за
изпълнени на дадените указания.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.7 и
ал.8 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2002/19.11.2018г. на ВРС – 45-ти състав, постановено по ЧНД
№4419 по описа на ВРС за 2018г., с което е отменено Постановление на ВРП от
30.08.2018г. по ДП №218/2016г. по описа на СПП-ОД МВР Варна и ВРЪЩА делото на ВРП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: