№ 118
гр. Разград, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ. чрез пълномощник адв. Н.
против Решение № 21/ 14. 01. 2022 г. по гр. д. № 1718/ 2020 г. по описа на РС Разград, в
частта, с която е допусната делба при равни права на страните на сгради с идентификатори
61710.502.1992.7, 61710.502.1992. 8 и 61710.502.1992. 11, построени в имот с идентификатор
61710.502.1992 по КККР на гр. Разград, като е отхвърлено като неоснователно
възражението на въззивниците за придобиване по давност на същите сгради. С
необжалваната част на решението е допусната делба на построените в имот с
идентификатор 61710.502.1992 сгради с идентификатори 61710.502.1992. 1 и
61710.502.1992. 5.
Молят в тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
иска за делба на имоти с идентификатори 61710.502.1992.7, 61710.502.1992. 8 и
61710.502.1992. 11 да бъде отхвърлен, да бъде допусната до делба новопостроената
жилищна сграда на мястото на изцяло премахната сграда с идентификатор 61710.502.1992.6.
Излагат подробни доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от М. ЯС. ЕВТ. и АЛ. Й. ЕВТ..
Считат жалбата за неоснователна по изложени подробни съображения и молят решението да
бъде потвърдено.
1
С Решение № 174/ 21. 03. 2022 г. , постановено по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК,
Решение № 21/ 14. 01. 2022 г. е допълнено, като съдът е допуснал до делба сграда с
идентификатор 61710.502.1992.6 при права по ½ ид. ч. между М. ЯС. ЕВТ. и АЛ. Й. ЕВТ. за
двамата и 1/2 ид. ч. за С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ.. Със същото решение М. ЯС. ЕВТ. и АЛ.
Й. ЕВТ. са осъдени да заплатят на М. ЯС. ЕВТ. и АЛ. Й. ЕВТ. сумата 750 лв. разноски по
делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. ЯС. ЕВТ. и АЛ. Й. ЕВТ. с
твърдение, че е неправилно. Подаден е писмен отговор от С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ., с
който заявяват становище, че жалбата е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо в обжалваната част.
Ищците М. ЯС. ЕВТ. и А.Й.а Е. са претендирали да бъдат допуснати до делба
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 61710.502.1992 и построените в него
сгради с идентификатор 61710.502.1992.1, 61710.502.1992.5, 61710.502.1992.7 и
61710.502.1992.8. В срока по чл.341, ал.2 от ГПК с нарочна молба са поискали да бъде
допусната до делба и сграда 61710.502.1992.11. Твърдят, че не са учредявали по съответния
ред право на строеж, надстрояване или пристрояване или друг вид разрешение за
изграждането й.
Ответниците С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ. са заявили становище, че искът за делба на
недвижим имот с идентификатор 61710.502.1992 е основателен. Твърдят, че са собственици
като съпрузи на сгради с идентификатор 61710.502.1992.7, 61710.502.1992.8,
61710.502.1992.9, 61710.502.1992.10 и 61710.502.1992.11. Признават, че сграда с
идентификатор 61710.502.1992.1 е съсобствена при равни права между ищците и
ответниците. За сграда с идентификатор 61710.502.1992.5 също твърдят съсобственост при
равни права, но сочат, че 1/3 от нея е разрушена и на мястото й, както и на мястото на
съседната с идентификатор 61710.502.1992.6 е построена изцяло нова сграда. За сграда с
идентификатор 61710.502.1992.7 твърдят, че е тяхна индивидуална собственост, че владеят
същата от 1984 г., че първият ответник е имал изрично пълномощно от ищцата за това да
застрои тази сграда, че през 2009 г. с техни средства и труд построили наново в старите
граници на лятната кухня и навес сграда идентификатор 61710.502.1992.7 и идентификатор
61710.502.1992.8. Сочат, че така са придобили сграда с идентификатор 61710.502.1992.7 и
сграда с идентификатор 61710.502.1992.8 по давност. Твърдят, че сгради с идентификатор
61710.502.1992.9, 61710.502.1992.10 и 61710.502.1992.11 са собственост на ответниците. По
отношение на новата сграда с идентификатор 61710.502.1992.6 твърдят, че същата не е
отразена в кадастралната карта. Искат същата да бъде включена в делбената маса, както и да
бъде допусната до делба при равни права. В о.с.з. ищците оспорват възражението на
ответниците за придобиване на сграда с идентификатори 61710.502.1992.8 и
61710.502.1992.7. В същото о.с.з. ответниците уточняват твърдението си, че по отношение
на сграда 61710.502.1992.11 имат неформално учредено право на строеж.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно допусната делба при равни права на
2
страните на сгради с идентификатори 61710.502.1992.7, 61710.502.1992. 8 и 61710.502.1992.
11, построени в имот с идентификатор 61710.502.1992, както и на сграда с идентификатор
61710.502.1992.6.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищцата
М. ЯС. ЕВТ. и ответникът С. М. ИСМ. са брат и сестра, деца на Б.Х.Г., починала на 29. 05.
2014 г.
С протокол от 27 април 1987г по гр.д. №162/1987г на PC Разград е одобрена
спогодба, според която ответникът С. М. ИСМ. /С.Я.Г./ получава в дял - Масивна жилищна
сграда от 28.40 кв.м. с южно изложение състояща се от две стаи и сервизни помещения /сега
Сграда 61710.502.1992.9 представляваща Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1,
застроена площ 29 кв.м/ и Жилищна сграда с площ от 32.88 кв.м. от две стаи и салон /сега
Сграда 61710.502.1992.10 представляваща Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1,
застроена площ 48 кв.м/ ведно с 1/4 идеална част от дворното място тогава имот с пл.номер
1992, квартал 54 по плана на град Разград, сега Поземлен имот /дворно място/ с
идентификатор 61710.502.1992. Ищцата М. ЯС. ЕВТ. получава в дял - Жилищна сграда със
северно изложение, с площ от 37.60 кв.м. състояща се от две стаи и сервизни помещения
/сега Сграда 61710.502.1992.6 представляваща Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи
1, застроена площ 43 кв.м. ведно с 1/4 идеална част от дворното място тогава имот с
пл.номер 1992, квартал 54 по плана на град Разград, сега Поземлен имот /дворно място/ с
идентификатор 61710.502.1992. На Б.Х.Г. /М.Я.Г./ е поставена в дял жилищна сграда с
изложение север, запад, състояща се от две стаи, салон и сервизно помещение с площ от 43
кв.м. /Сега Сграда 61710.502.1992.5, вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 44 кв.м/ ведно с 1/4 идеална част от дворното
място тогава имот с пл.номер 1992, квартал 54 по плана на град Разград, сега Поземлен имот
/дворно място/ с идентификатор 61710.502.1992. Братът на първата ищца и на първия
ответник – А.Я.Г.в получава в дял жилищна сграда със застроена площ от 37.82 кв.м.
състояща се от три стаи и сервизни помещения /Сега Сграда 61710.502.1992.1, вид собств.
Частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна ведно с 1/4 идеална част от дворното
място тогава имот с пл.номер 1992, квартал 54 по плана на град Разград, сега Поземлен имот
/дворно място/ с идентификатор 61710.502.1992. Впоследствие този дял е отчужден в полза
на държавата през 1988г. С договор за покупко-продажба № 220 от 31.08.2020г. /л.7/, вписан
с вх.рег.№3098, акт 110, том 9, дело 1478 от същата дата, ищцата и ответникът закупили от
Община Разград отчуждената част от имота – 1/ 4 ид. част от дворното място и сграда с
идентификатор 61710.502.1992.1.
С нотариален акт №181, том IV, рег.№8967, дело 674 от 12.10.2007г. /л.6/ на нотариус
№312 при PC Разград Б.Х.Г. /М.Я.Г./ прехвърлила по равно правото на собственост върху
своята част от недвижимия имот - 1/4 идеална част от дворното място и Сграда
61710.502.1992.5 срещу задължение за гледане и издръжка на ищцата и ответника.
При тези данни, съдът приема, че съсобствеността на страните върху имота
произтича от сделка, а не от наследяване.
3
Според показанията на разпитаните свидетели Е., Л., М.,А., Сграда с идентификатор
61710.502.1992.7 представлява гараж, който бил на покойния вуйчо на ищцата и ответника
А.Г.. До 2014 г. в гаража паркирал автомобила си синът на А.Г.. Сега гаражът се ползвал
като склад от ответника С. който му направил ремонт през 2009 г. Сграда с идентификатор
61710.502.1992.8 представлява лятна кухня, която се ползвала от майката на ищцата и
ответника до смъртта й през 2014 г. През 2009-2010 г. ответникът С. ремонтирал и тази
сграда, според показанията на св. Е., но не се противопоставял майка му – ищцата М.Я. А. и
баба му, да ползват ремонтираните сгради. Всички ползвали лятната кухня и според
показанията на св. Г.. Сграда с идентификатор 61710.502.1992.11 била входната врата,откъм
Сграда 61710.502.1992.9,ответникът С. й направил ремонт през 2009-2010 г. Сграда с
идентификатор 61710.502.1992.6 била кирпичена жилищна сграда. Св. Е. съборил стените и
по основите им направил нови тухлени стени, направил под сградата и мазе.Според
показанията на св. А., ответникът С. ползвал гаража, който преустроил в сегашния му вид
през 2010 г. След входната врата, където бил фризьорския салон, имало предверие, навес
откъдето влизал С.. Отгоре върху плочата той сложил керемиди и ползвал имота от 1992 г.
Според заключенията на единичната и тройната СТЕ, Сграда с идентификатор
61710.502.1992.6 не съществува във вида, в който е отразена в кадастралната карта. Сграда с
идентификатор 61710.502.1992.6 - съществуващата към днешна дата сграда е с различни
размери и застроена площ от отразената в кадастралната карта - по-широка, по-дълга, а
празните места между сграда с идентификатор 61710.502.1992.6, сграда с идентификатор
61710.502.1992.7, уличната регулационна линия, както и празното място от югозападната
страна на сградата и дворищната граница с ПИ с идентификатор 61710.502.1993 са
застроени; Построена е нова сграда в югоизточната част от поземлен имот е идентификатор
61710.502.1992, непосредствено на южната и източната граници върху: част от старата
Сграда с идентификатор 61710.502.1992.5, върху цялата стара Сграда с идентификатор
61710.502.1992. 6 и върху част от незастроената част от поземлен имот с идентификатор
61710.502.1992. Сградата е незаконна, защото няма изискващите се по ЗУТ строителни
книжа. Сграда с идентификатор 61710.502.1992.11 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, отразена като ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩОТО ЗАСТРОЯВАНЕ, брой етажи
1, застроена площ 28 кв. м. нЕ съществува във вида, в който е отразена в кадастралната карта
на гр. Разград. Външните очертания са същите, застроената й площ е същата - 28 кв. м, но
функционално е обединена със Сграда с идентификатор 61710.502.1992.9. Сграда с
идентификатор 61710.502.1992.11 е в много добро физическо състояние. Тя представлява
едноетажна полумасивна сграда без сутерен, построена в югоизточната част на поземления
имот, на уличната регулационна линия. В нея са разположени навес от югоизточната страна,
през който е входа към дворното място, северно до него има складово помещение, а до него -
част от фризьорски салон (другата част от салона е в сграда с идентификатор
61710.502.1992.9, като частите от двете сгради са обединени в едно общо помещение). В
заключението е посочено, че: Сграда с идентификатор 61710.502.1992.7 - едноетажна
полумасивна сграда без сутерен, построена в югоизточната част на поземления имот, на
уличната регулационна линия. Постройката се състои от едно помещения - гараж/ склад,
4
което е в процес на ремонт. Подът е с бетонова настилка, стените са боядисани с латекс,
таванът е обшит с гипскартон, а вратата е метална. Сградата е търпима съгласно § 53, ал. 2
от ПЗП на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г.); Сграда с идентификатор
61710.502.1992.8 - едноетажна полумасивна без сутерен, построена в югоизточната част на
поземления имот, на уличната регулационна линия. Постройката се състои от две
помещения - дневна с кухненска ниша и обща баня с тоалетна, които са ремонтирани и са в
много добро състояние. Подовете са с настилка от теракота, стените и таваните са боядисани
с латекс, а дограмата е от PVC. Предназначението на постройката по КККР на гр. Р. е „друг
вид сграда за обитаване“, но фактически се ползва като жилище. Строежът попада в обхвата
на § 53, ал. 2 от ПЗП на ЗИД на ЗУТ (ДВбр. 101 от 22.12.2015 г.) и е търпим. Ремонтът към
2012 г. не е приключил - 2010 г. - 2014 г. е вероятен период на строителство.
Предвид така изложеното, съдът приема, че е неоснователен изложения довод във
въззивната жалба на С. М. ИСМ. и С. АЛ. ИСМ., че сгради с идентификатори
61710.502.1992.7, 61710.502.1992. 8 са станали тяхна индивидуална собственост, тъй като ги
продибили по давност. Според правната доктрина придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Видно от двете заключения на СТЕ, сграда с идентификатор 61710.502.1992.8 е
едноетажна полумасивна без сутерен, построена в югоизточната част на поземления имот,
на уличната регулационна линия. Постройката се състои от две помещения - дневна с
кухненска ниша и обща баня с тоалетна. Представлява - „друг вид сграда за обитаване“, но
фактически се ползва като жилище. Според гласните доказателства, се ползва като лятна
кухня. Според тази характеристика на имота, същият не отговаря на изискванията за
строителни правила и норми за самостоятелно жилище - чл. 40 от ЗУТ. Съгласно чл. 40, ал.
1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Не отговаря на критериите за самостоятелен
обект по § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ.
Сграда с идентификатор 61710.502.1992.7 представлява гараж/ склад. Когато гаражът
е застроен в дворно място, в което има застроена и жилищна сграда, както в настоящият
случай, представлява постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 43, ал. 3 от
ЗУТ. Предвид изложеното, съдът приема, че двете сгради имат характер на постройки на
допълващо застрояване. Постройка на допълващо застрояване /чл. 41 и сл. ЗУТ/ в
урегулиран поземлен имот не представлява самостоятелен обект на правото на собственост
и не може да се придобива самостоятелно на каквото и да е основание, а по силата на
приращението - чл. 92 ЗС става собственост на собствениците на дворното място и го
следва. С оглед на това, независимо как са ползвани сградите от ответниците,
осъществяваното от тях владение не би могло да доведе до придобиването им по давност,
независимо колко години е продължило това владение. По тези съображения, възражението
на ответниците е неоснователно и двете сгради следва да се допуснат до делба.
5
Според заключенията на единичната и тройната СТЕ, сграда с идентификатор
61710.502.1992.6 не съществува във вида, в който е отразена в кадастралната карта. Сграда с
идентификатор 61710.502.1992.6 - съществуващата към днешна дата сграда е с различни
размери и застроена площ от отразената в кадастралната карта - по-широка, по-дълга.
Построена е нова сграда върху част от старата Сграда с идентификатор 61710.502.1992.5,
върху цялата стара Сграда с идентификатор 61710.502.1992. 6 и върху част от незастроената
част от поземлен имот с идентификатор 61710.502.1992. Сградата е незаконна, защото няма
изискващите се по ЗУТ строителни книжа. С оглед на това, по силата приращението - чл. 92
ЗС става собственост на собствениците на дворното място и го следва. По тези съображения
следва да бъде допусната до делба.
Обжалваното решение, както и решението за допълването му на районния съд в
частта, в която са допуснати до делба сгради с идентификатори 61710.502.1992.7,
61710.502.1992. 8 и 61710.502.1992.6 следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно.
По отношение на сграда с идентификатор 61710.502.1992.11 от заключението на
вещите лица се установява, че отразена като постройка на допълващото застрояване не
съществува във вида, в който е отразена в кадастралната карта на гр. Разград. Външните
очертания са същите, застроената й площ е същата - 28 кв. м, но функционално е обединена
със Сграда с идентификатор 61710.502.1992.9. Сграда с идентификатор 61710.502.1992.11 е
в много добро физическо състояние. Тя представлява едноетажна полумасивна сграда без
сутерен, построена в югоизточната част на поземления имот, на уличната регулационна
линия. В нея са разположени навес от югоизточната страна, през който е входа към дворното
място, северно до него има складово помещение, а до него - част от фризьорски салон
(другата част от салона е в сграда с идентификатор 61710.502.1992.9, като частите от двете
сгради са обединени в едно общо помещение) . Въз основа на това, следва да се приеме, че
сградата е функционално свързана със собствената на ответниците жилищна сграда с
идентификатор 61710.502.1992.9. Тогава сградата представлява принадлежност към
главната вещ, тъй като е функционално свързана с нея и по силата на чл. 97 и чл. 98 ЗС
става собственост на ответниците, които са собственици на жилищната сграда. Предвид
изложеното, съдът приема, че по отношение на Сграда с идентификатор 61710.502.1992.11
решението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските: Формирана е понастоящем трайна практика на ВКС,
относно приложение на разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК, която предвижда, че страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е. при приключване на
делбеното производство. Това правило е приложимо относно разноските, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за
призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване
на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато, обаче, е налице
6
спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и
въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В случая,след
изслушване на заключението на единичната СТЕ, заключението е било оспорено от
ответниците и по тяхно искане е била назначена тройна СТЕ със същата задача.
Депозираното от тази експертиза заключение е идентично и не е променило заключението
по първата експертиза. Не е поставяна допълнителна задача на тройната експертиза, тъй
като задачата да бъде установена площта на процесните сгради е била поставена и на
първата експертиза, но вещото лице не е изпълнило задачата. С оглед на изложеното,
разноските за тройната СТЕ в размер на 1500 лв. следва да бъдат възложени за плащане от
ответниците. Решението, постановено в производство по чл. 248 и чл. 250 ГПК в частта, в
която ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата 750 лв. , представляваща ½ от
разноските за СТЕ следва да бъде отменено като неправилно.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21/ 14. 01. 2022 г. по гр. д. № 1718/ 2020 г. по описа на РС Разград, в
частта, с която е допусната делба при равни права на страните на сграда с идентификатор
61710.502.1992.11 със застроена площ 28 кв. м., едноетажна, постройка на допълващо
застрояване, построена в имот с идентификатор 61710.502.1992 по КККР на гр. Разград с
административен адрес на имота гр. Разград, ул. „Тополница“ № 5 и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения иск от М. ЯС. ЕВТ., ЕГН ********** и АЛ. Й. ЕВТ., ЕГН
********** против С. М. ИСМ., ЕГН ********** и С. АЛ. ИСМ., ЕГН ********** за
допускане до делба на сграда с идентификатор 61710.502.1992.11 със застроена площ 28 кв.
м., едноетажна, постройка на допълващо застрояване, построена в имот с идентификатор
61710.502.1992 по КККР на гр. Разград с административен адрес на имота гр. Разград, ул.
„Тополница“ № 5, като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 174/ 21. 03. 2022 г. , постановено по реда на чл. 248 и чл. 250
ГПК за допълване на Решение № 21/ 14. 01. 2022 г. по гр. д. № 1718/ 2020 г. по описа на РС
Разград, в частта, с която М. ЯС. ЕВТ., ЕГН ********** и АЛ. Й. ЕВТ., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на С. М. ИСМ., ЕГН ********** и С. АЛ. ИСМ., ЕГН **********
сумата 750 лв. разноски по делото и вместо него постановява:
Оставя без уважение молбата на С. М. ИСМ., ЕГН ********** и С. АЛ. ИСМ., ЕГН
********** да им бъдат заплатени половината от разноските, заплатени от тях за
възнаграждение на вещите лица по назначената тройна съдебно-техническа експертиза.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/ 14. 01. 2022 г. по гр. д. № 1718/ 2020 г. по описа на РС
Разград и Решение № 174/ 21. 03. 2022 г. , постановено по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК за
допълване на Решение № 21/ 14. 01. 2022 г. по гр. д. № 1718/ 2020 г. по описа на РС Разград
в останалата обжалвана част, с която са допуснати до делба сгради с идентификатори
61710.502.1992.7, 61710.502.1992. 8 и 61710.502.1992.6 построени в имот с идентификатор
61710.502.1992 по КККР на гр. Разград с административен адрес на имота гр. Разград, ул.
„Тополница“ № 5.
В останалата част Решение № 21/ 14. 01. 2022 г. по гр. д. № 1718/ 2020 г. по описа на РС
Разград, като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8