Номер 139811.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501928 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР –
Варна срещу Решение № 2125/04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 17643/2020 г. по описа
на ВРС, с което се ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна, да заплати на Н. Т. Г. , ЕГН**********,
сумата 1751.29лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд –
246.82 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.10.2016г. –
30.09.2019г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната
лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба – 28.10.2019г. до пълното
изплащане, а също и сумата 226.61лв. – лихва за забава върху главницата за периода
01.01.2017г. – 28.10.2019г., на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86
ЗЗД и се ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Н. Т. Г. , ЕГН**********, сумата
222.34лв. – разноски за адвокатски хонорар пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК,,както и
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна, със седалище гр.Варна, ул. „Цар Калоян” №2, да заплати по
сметка на ВРС, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 120.05лв. – държавна такса за
уважените срещу него искове, а също и сумата 154.72лв. – платен от БСВ хонорар за ССчЕ
според уважения интерес, на осн. чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.1 ТДТ по ГПК. Във въззивната жалба
са изложени доводи за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски. В условие на
евентуалност, да се отхвърли частично искът 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г., предвид липсата на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд в
размера на 352,78 лв.
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272
от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Предявен е иск на Н. Т. Г. , ЕГН**********, срещу ОД на МВР – Варна, със
седалище гр.Варна, ул. „Цар Калоян” №2, както следва:с правно основание чл.178, ал.1, т.3
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане ответника за сумата от 1751.29лв. – допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд – 246.82 часа, получен
след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. с
коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
вземането, от депозиране на исковата молба – 28.10.2019г. до пълното изплащане;с правно
основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника за сума 226.61лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 01.01.2017г. – 28.10.2019г.
Ищецът твърди, че за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е полагал труд на
длъжност „мл.инспектор“ в 3-то РУП, което е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна,
поради което е бил със статут на държавен служител.Твърди, че конкретно за
периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. е положил общо 1824 часа нощен труд, който съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на 2084.84 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 246.82 часа,
който твърди, че следва да бъде допълнително платен от ответника, в размер на 1751.29лв.
При тези твърдения и поради забавата на ответника претендира и мораторна лихва в исковите
размери и периоди.Моли за присъждане на сумата и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца
длъжност.Оспорва иска с довода, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден
труд. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Не се спори по делото, че през исковия период 01.10.2016г. –
30.09.2019г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е полагал труд
на различни длъжности в подразделение, което е структурно подчинено на ОД на МВР –
2
Варна, поради което е бил със статут на държавен служител.
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и
полагането на твърдените от ищеца часове труд в рамките на заявения период.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното време на държавните
служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Регламентирано е,че работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни-
за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Посочените
норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.Съгласно разпоредбите
на ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който
обхваща и процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.
№ 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните
работи,която всъщност е отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от
10.12.2019г.Цитираната наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.В периода от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
3
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба касаеща служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото
трудово законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се приложи
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от
приетата към него Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди,
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанциа въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 430 лв, с вкл. ДДС,съобразно представените доказателства за това
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2125/04.06.2020 г., постановено по гр.д. №
17643/2020 г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна, със седалище гр.Варна, ул. „Цар Калоян” №2, да
заплати на Н. Т. Г. , ЕГН**********, сумата 430 лв,с вкл. ДДС – разноски за адвокатски
хонорар пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на осн.чл
280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4