МОТИВИ
към Присъда №10
от 08.05.2019г. по НОХД №536/2018 година по описа на РС-Харманли
21.05.2019г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимия А.М.М., роден на ***г***, ром, български гражданин,
неграмотен, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********, е
повдиганото обвинение за това, че на 24.03.2018г. в землището на гр.Харманли в близост до
кв."Изток", на черен път, употребил заплашване /съзнателно насочил
каруцата теглена от кон срещу орган на властта, хвърлил метален предмет и
отправял заплахи/, с цел да принуди органа на властта - С.Р.С. - „организатор
охрана" на VI охранителен участък в ТП
„Държавно Горско Стопанство - Маджарово" при „Югоизточно държавно
предприятие" ДП - Сливен, да пропусне нещо по служба - да не изпълни задълженията
си по чл.190 ал.2, т.3 и т.12 от Закона за горите - „да спре превозното
средство, което превозва дървесни продукти, за проверка на техния произход, и
наличие на документи за сеч" - престъпление по чл.269
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия, като сочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установявало
извършване на престъплението, за което е
повдигнато обвинението. Моли съда да го признае за виновен за извършеното престъпление по чл.269, ал.1 от НК, като му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2г. и 6м., което да изтърпи
ефективно.
Защитникът на подс.А.М. – адв.Г. счита за недоказано обвинението и моли
да се постанови оправдателна присъда, като излага подробни
съображения в тази насока.
Подсъдимият А.М.
в съдебно заседание не се
признава за виновен, моли за оправдаване по повдигнатото обвинение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.03.2018г., около 14:00 часа в
гр.Харманли, при изпълнение на задълженията си свид.Софрони Р.С., работещ на длъжността „организатор
охрана” на VI
охранителен участък в ТП „Държавно Горско Стопанство -
Маджарово" при „Югоизточно държавно предприятие" ДП - Сливен, се отправил за проверка в местността
"Гергана", използвайки служебния си автомобил джип "Тойота" рег.№Х6826ВМ, с
надписи "ДГС Маджарово". В района на бензиностанция
"Петрол", управлявайки автомобила, свид. Софрони
Р.С. забелязал каруца, теглена от кон и движища се от гр.Любимец в посока гр.Харманли. Свид. Со Р.С. видял, че каруцата била
натоварена с отсечени дърва и на черния път над бензиностанцията я спрял. Каруцата се
управлявала от подс.А.М., който му бил служебно познат и който от своя страна също познавал св.С.. В каруцата се возел и свид.М.М.А.
- баща на подсъдимия. Свид.С Р.С. им казал, че ще вземе незаконно добитите дърва, които не били маркирани с котролна горка марка, за което следвало да ги измери и състави акт, при което подс.А.М. ударил
силно коня със сапа на брадвата си, който внезапно побягнал и привел в движение
каруцата, отдалечавайки се по черния път в посока гр.Харманли.
Свид.С С. поискал
съдействие от свой колега -свид.П.С.Д., служител от ОП"Горска
компания"-гр.Харманли, като му обяснил, че подс.А.М. превозвал
с каруца дърва и че избягал по черния път в посока местността "Малкоча".
Свид.П.С.Д. предприел действия да пресече пътя на каруцата, като през лозята
отишъл до въпросния черен път и видял подс.А.М. да
управлява каруцата срещу него, но не успял да го
спре.
През това време свид.С и С. ***, каквото му било оказано от свид.Г.Ж.Й., мл.инспектор в ЖЗУ-Кърджали, сектор Хасково командирован
да изпълнява задълженията си в РУ-Харманли. Двете длъжностни лица със служебния автомобил на св.С. се отправили в посока кв. „Изгрев” на изхода
на гр.Харманли, в посока гр.Маджарово.
В землището на гр.Харманли, след изхода
на пътя за гр.Маджарово, над кв."Изгрев", на черен
път свид.С С. спрял джипа напречно, като
препречил движението по него с цел да спре каруцата натоварена с дърва и
управлявана от подс.А.М. и по този начин да изпълни задълженията си по чл.190 ал.2 т.3 и т.12 от
Закона за горите - „да спре превозното средство, което превозва дървесни
продукти, за проверка на техния произход, и наличие на документи за сеч”.
След кратко време, около 10
минути, по черния път към служебния
автомобил се появила каруцата, управлявана от подс.А.М. и возещия се в нея свид.М.М.А.. Подс.А.М. насочил
движението на коня и каруцата срещу джипа на свид.Софрони С. без видимо
намерение да спре, при което последният преместил джипа, тъй като
се изплашил, и слязъл, за да я спре. Каруцата
обаче минала покрай тях, при което подс.А.М.
хвърлил срещу свид.С С. неустановен
железен предмет, но не могъл да го удари, като същевременно с това отправял и нецензурни думи и заплахи. Подс.А.М.
продължил движението си с каруцата, която се движела много бързо в посока гр.Харманли и в която вече нямало дърва. Свид.Софрони С. заедно със свид.Г.Ж.Й. последвали подсъдимия от
разстояние, за да предотвратят настъпването на
ПТП. Така в гр.Харманли, на ул. "Надежда"
№1 подс.А.М.
влязъл в двора на непознатакъща и след като разпрегнал коня избягал. Така свид.Софрони
С. всъщност не успял да изпълни горепосочените
задължения по чл.190 ал.2 т.3 и т.12 от
Закона за горите.
Видно
от писма от ТП „ДГС Маджарово” от 23.04.2019г. и писмо от ОП „Горска компания”-Община
Харманли от 23.04.2019г., за периода от една година назад подс.А.М. няма образувани преписки по отношение на
адмн.нарушения и заявителски материал. Посочено е още, че график за дежурства
се изготвял само по време на ловните сезони, както и че на св.С.С. е зачислен
автомобил марка „Тойота Хайлукс” с рег.№Х6826ВМ.
Съгласно справката за съдимост, подс.А.М. е осъждан,
като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено ефективно наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 години. Осъждането е за престъпления от общ характер
по чл.131 ал.1, т.7, вр. чл.129 ал.2, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28 ал.1 от НК и по чл.144 ал.3, вр. ал.2 пр.1, вр. ал.1 от НК.
От
съдържащата се в ДП характеристики на подс.А.М. се установява, че същият е с лоши характеристични
данни – наличие на криминални регистрации и ползване с недобро име сред
съгражданите.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние подс.А.М. не реализира никакви доходи, не притежава никакво имущество и
има 3 непълнолетни деца.
Така
установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: допълнително споразумение за изменение на трудово
правоотношение №19/01.02.2019г.,
Заповед №РД-10-12/30.01.2019г. на Д-ра на
ТП „ДГС Маджарово”, Заповед
№РД-10-76/30.06.2017г. на Д-ра на
ТП „ДГС Маджарово”, Заповед №РД-10-77/30.06.2017г.
на Д-ра на ТП „ДГС Маджарово”, длъжностна характеристика на длъжност
организатор охрана в ТП „ДГС Маджарово”, писма от ТП „ДГС
Маджарово” от 23.04.2019г. и писмо от ОП „Горска компания”-Община Харманли от
23.04.2019г., декларация
за СМПИС, характеристична справка
и справка за съдимост. Гореописаните писмени доказателства са изцяло в синхрон и
със събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С.С., Г.Й., П.Д., които като логични,
последователни, вътрешно убедителни и непротиворечиви помежду си, се кредитират от съда с
доверие. Не се кредитират показанията на св.М.А., който като баща
на подсъдимия е заинтересован от изхода на делото, и чиито показания са в
противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което
съдът счита, че същите обслужват единствено защитната версия на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен начин
извършването на престъплението по чл.269 ал.1 от НК, за което е предаден на съд подс.А.М..
Изпълнителното
деяние по чл. 269, ал.1 от НК се изразява в употреба на принуда под формата на
сила или заплашване с противозаконна цел – в случая орган на
властта да извърши или да пропусне нещо по служба, или
свързано с функциите му. Установените факти по делото покриват обективните и
субективните признаци на престъпния състав.
В конкретния случай обвинението е за използване на
заплаха, изразила се в съзнателно
насочване на каруцата, теглена от кон и
управлявана от подсъдимия срещу орган
на властта – св.С.С. /„организатор охрана” в ТП „ДГС- Маджарово”/, хвърляне на метален предмет и отправяне на заплахи със саморазправа, след
като подс.А.М. е бил наясно със служебното качество на
свидетеля. Доказа се по делото, че на 24.03.2018г. подс.М. е
осъществил гореописаните действия спрямо св.С.С.. Тези факти съдът прие за
безспорно и несъмнено доказани от събраните по делото непротиворечиви и
убедителни показания на свидетелите С.С., Г.Й. и П.Д., които
съдът кредитира с доверие. Така осъществените действия притежават
достатъчен застрашителен потенциал за психическо въздействие върху свидетеля и
съответно за пропускане нещо по служба.
Налице е и
изискуемата се от закона специална цел, конкретизирана като принуда на свидетеля да
пропусне изпълнението на възложените му задачи и
функции по служба. Като субективен елемент от състава на престъплението
специалната цел е установима от фактическите констатации по делото, а те
обосновават, че в представите на подсъдимия извършените от него действия /насочване на
каруцата срещу орган на властта – св.С.С.,
хвърляне на метален предмет и отправяне на заплахи със саморазправа/ са
насочени към противозаконно осуетяване извършването на
проверка от свидетеля,
съответно установяване на нарушения по Закон за горите. Правомощието по
служба на горския
служител да
извършва проверки на всички документи за сеч и да спира
превозни средства, които превозват дървесни и недървесни горски продукти, за
проверка на техния произход, е
заложено в чл. 190
ал.2, т.3 и т.12 от ЗГ. Точно такава проверка е целял да извърши и св.С. съгл.
показанията му, след като е констатирал наличието на незаконно добит дървесен
материал в каруцата, с което пък, имайки предвид данните по делото, подс.М. е
бил наясно. Това от своя страна е провокирало и последващите негови действия по
насочване на движещата се каруца към автомобила на проверяващия, хвърлянето на
метален предмет по последния и отправянето на заплахи към него и по този начин
е допринесло за реализиране на предвидената от закона специална цел – да осуети
извършването на проверка и евентуалното установяване на админ.нарушения.
Безспорно също така св.С.С. на 24.03.2018г. е
заемал длъжността организатор охрана в ТП „ДГС
Маджарово” при „ЮДП” ДП Сливен съгл. приетите като доказателства допълнително
споразумение за изменение на трудово правоотношение №19/01.02.2019г. Целта на заеманата от св.С. длъжност
в държавното предприятие, определена в длъжностната му
характеристика, е да извършва дейности по опазването на горските територии,
обхващащи действия по предотвратяване и установяване на нарушения на
разпоредбите на ЗГ, ЗЛОД и относимите към тях подзаконови нормативни актове. На
основата на законовата регламентация (чл.188 ал.1, т.1, чл.190,
чл.274 ал.1, т.2 от ЗГ), както и на функциите,
възирани в длъжностната характеристика на заеманата
от свидетеля длъжност, са изведени правомощията и компетентността
му по издаването на АУАН по ЗГ,
издаване на разпореждания, дадени в кръга на правомощията му по чл.190,
ал.2, т.1-8 и т.12 от ЗГ,
предотвратяване и установяване на нарушения по ЗГ. Имайки
предвид изложеното, съдът счита, че св.С.С. има качеството на „орган на
власт” по смисъла на чл.93, т.2 от НК. Освен това св.С.С. е
имал правомощията по чл.190, ал.2, т.1-8 и т.12 от ЗГ (да извършва проверки на всички
документи за сеч и да спира превозни средства, които превозват дървесни и недървесни горски
продукти, за проверка на техния произход) и на процесната дата 24.03.2018г.
(събота), т.е. и в извън работно време. Това следва съгл. посоченото в чл.191
ал.1 и ал.2 от ЗГ, регламентираща такава възможност и предоставяща такава
компетенетност и правомощия и в извън работно време.
Престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК е резултатно и е довършено с факта на осъществяване на въздействието – т.е.
упражняването на принуда, което се установи в настоящия случай.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимимият А.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Подсъдимият М. е предвиждал и разбирал, че в резултат на действията си ще осуети извършването на
проверка от органа на властта, като е целял и точно това, което се установи от
хронологията на извършеното от него и се потвърди от събраните доказателства.
Поради гореизложено съдът прие, че обвинението е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, поради което призна подс.М. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 269 ал.1 от НК.
По
наказанието:
При определяне на вида
и размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства положителното процесуално поведение на подс.М., наличието на 3 непълнолетни
деца, които следва да издържа, липсата на настъпили вредни последици и
недоброто му материално положение. Като оттегчаващи отговорността обстоятелства
се взеха предвид лошите характеристични дани и обремененото му съдебно минало.
За престъплението по чл.269, ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест години, поради което, отчитайки превеса
на смекчаващите отговността обстоятелства и съгл. чл.54 от НК, съдът наложи и на подс.М. наказание „лишаване от свобода” за срок от 8
(осем) месеца, т.е. ориентирано към минимума, предвиден в закона за това
престъпление. Не се установи по делото наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК, поради което наказанието бе определено съгл. чл.54
от НК, отчитайки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и
съобразявайки тежестта на престъплението, степента на обществена опасност на
деянието и дееца. На
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС така наложеното наказание следва
да се изтърпи при първоначален
„строг” режим, доколкото настоящото деяние е умишлено и не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходното наложено ефективно наказание
лишаване от свобода по НОХД №296/2014г. по описа на РС-Харманли съгл. приложената
справка за съдимост.
Съдът счита, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и счита,
че чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се
превъзпита и поправи дееца да
спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и възпитателно, както и
да му се отнеме възможността да
извърши други престъпления. Така определеното наказание според съдебния състав е подходящо и с оглед личността на дееца и тежестта на престъплението.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ: