№ 297
гр. София , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Прокурор:АНГЕЛ ПОПКОЛЕВ
като разгледа докладваното от Александър Желязков Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600917 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице Г. Б. Д. , изтърпяващ наказание в
Затвора ***, депозирана пред СГС с вх.№ 47147/02.06.2020 г., в която се изразява
несъгласие с произнасянето на СГС, 17 въззивен състав по ВНЧД № 4865/19 г., с което
е потвърдено определение по ВНЧД № 10600/2019 г. на СРС. С Разпореждане №
136/14.08.2020 г. на Председателя на Второ наказателно отделение на ВКС е
съобразено, че от съдържанието на жалбата може да се изведе, че същата може да
послужи като искане за възобновяване на наказателното производство по ЧНД №
10600/2019 г. на СРС, респ.по ВНЧД № 4865/19 г. на СГС. Делото е изпратено на САС
по компетентност.
С протоколно определение от 1.11.2019 г. постановено по ЧНД № 10600/2019 г.
Софийски районен съд, на основание чл. 25, ал.1, вр.с чл. 23, ал.1 от НК е групирал
влезли в сила присъди спрямо осъдения Г. Д. в две групи, като е приспаднал от
определените за отделно изтърпяване общи наказания по тези две групи, съответно 8 г.
6 месеца „лишаване от свобода“ и 2 г. и 8 месеца „лишаване от свобода“ времето, през
което осъденият е изтърпявал мярка за неотклонение налагаща задържане по всяко от
делата в двете групи.
В жалбата на осъденото лице се изразява несъгласие с извършеното групиране.
Л.св. Д. твърди, че наложените наказания са неправилно групирани и го поставят в по-
1
неблагоприятно положение, според него следва да се извърши ново групиране в една
група, като предлага вариант на такова. Твърди, че с влязлото в сила определение на
СРС, потвърдено от СГС не е приложен чл. 27, ал.1 и сл. от НК.
Формулирано е искане за отмяна на определението и постановяване на нов
съдебен акт по същество от САС.
В съдебното заседание осъденото лице Г. Д., редовно призован, се явява и
поддържа искането си.
Назначеният служебен защитник адвокат Ц. С. пледира да бъде прието за
основателно и уважено искането на осъдения за възобновяване.
Представителят на САП поддържа, че не са налице основания за възобновяване
на наказателното производство и искането на осъдения следва да бъде оставено без
уважение.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е подадено в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, против съдебен акт в кръга на визираните в чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК и е процесуално допустимо, разгледано по същество е неоснователно.
От материалите по делото се установява, че осъденият Г. Д. е бил осъждан с
общо 22 присъди, като предмет на групиране и определяне на общо наказание в
наказателното производство, чието възобновяване се иска са последните 10 присъди.
След първоначалното му осъждане с влезли в сила присъди, за престъпления,
извършени в съвкупност, останалата част от деянията му са били извършени в
условията на рецидив.
По образуваното ЧНД № 10600/2019г. Софийски районен съд е постановил
Определение, с което е групирал наложените на осъдения Д. наказания, както следва:
В първа група е определил едно общо най-тежко наказание измежду
наложените на осъдения Г. Б. Д. наказания по НОХД 1470/2011 г. по описа на PC
Пазарджик; НОХД № 7754/2011 г. по описа на PC Варна; по НОХД № 7809/2011 г. по
описа на СРС,НО,18 състав; по НОХД № 9456/2008 г. по описа на СРС,НО,97 състав;
по НОХД № 1391/2017 г. по описа на PC Добрич; по НОХД № 8172/2017 г., по описа
на PC Пловдив; по НОХД № 17914/2018 г. по описа на СРС, НО, 17 състав и по НОХД
№ 12746/2018 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, а именно „лишаване от свобода” за
срок от осем години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим. От така определеното общо наказание съдът е приспаднал времето, през което
Г. Б. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с взети мерки за неотклонение
„Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по делата включени в съвкупността. На
основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание
времето, през което Г. Б. Д. е изтърпял част от наказанията, попадащи в тази група.
Във втората обособена група СРС е определил едно общо най-тежко наказание
измежду наложените на осъдения Г. Б. Д. наказания по НОХД № 32/2018 г. по описа на
2
PC Хасково и по НОХД № 3033/2018 г. по описа на PC Пловдив, а именно „лишаване
от свобода” за срок от две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. От така определеното общо наказание съдът е приспаднал
времето, през което Г. Б. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с взети мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по делата включени в
съвкупността. На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така
определеното общо наказание времето, през което Г. Б. Д. е изтърпял част от
наказанията, попадащи в тази група.
За да се произнесе в този смисъл, СРС е извършил обстоен, пълноценен и
систематичен анализ на информацията относно осъжданията на лицето Г. Д., който е
залегнал в решението на л.167-л.168 от първоинстанционното дело. Правилно първият
съд е приел като по-неблагоприятно за осъдения поисканото от осъдения, като е
съобразил, че размерът на наказанието по последното му осъждане е по-висок от
размера на изтърпените наказания по вече групираните му осъждания от 2004, 2005 и
2006 година. Неоснователно е оплакването на осъденото лице, изразено в жалбата, с
която е сезиран САС в извънредното производство, че неговото искане не е било
разбрано.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с данните за всички
осъждания на лицето, респ.тези осъждания, които са предмет на произнасяне в
производството, чието възобновяване се иска, намира за обоснован извода на първия
съд /подкрепен и от въззивната инстанция/, че е било възможно различно групиране и
както е посочил прокурорът пред районния съд – последното осъждане би могло да се
групира с всяка от възможните обособени групи.
На свой ред, при извършената цялостна въззивна проверка на определението на
СРС, Софийски градски съд по ВНЧД № 4865/2019 г. е постановил решение, с което е
потвърдил изцяло същото. За да се произнесе в този смисъл, съставът на градския съд е
приел, че е невъзможно исканото от осъдения групиране на всички 10 осъждания в
една обща група.
Софийският апелативен съд, в настоящото производство по възобновяване,
намира това становище за правилно. Не е нарушен материалният закон, съответно и не
е налице основание по чл. 422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както по
същество се твърди от осъденото лице.
Нормите на чл. 23, чл.25 и чл. 27 от НК се намират в Глава втора
„Престъпление“ от Общата част на НК и съставляват предоставения от законодателя на
съдилищата механизъм за групиране на наложени наказания в хипотезата на
извършени от едно лице множество престъпления. Групирането на наложените по
отделните осъждания наказания трябва да се извърши в съответствие с установения с
ППВС № 4/1965 г. и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС на РБ, принцип на най-
благоприятно за осъдения съчетание, изискващ преценка кои от наказанията следва да
влязат в съвкупност и кои да се отделят от нея и включат в друга или да се търпят
отделно.
Определеният от районния съд начин на групиране САС намира за
действително по-благоприятен за осъдения Д.. За да наведе възражението си, че новата
присъда по НОХД № 12746/2018 г. на СРС може и следва се намира в една група с
3
всички десет осъждания, а не в една от двете обособени с определението на районния
съд групи, осъденият Г. Д. се основава на твърдение, че деянията- предмет на
осъжданията по НОХД № 32/2018 г. на РС Хасково и НОХД № 3033/2018 г. на РС
Пловдив не се намират в отношение на рецидив спрямо деянието, за което Д. е бил
осъден по НОХД № 1470/2011 г. по описа на РС Пазарджик. След като се запозна със
справката за съдимост на осъдения, САС констатира, че това твърдение не отговаря на
действителното положение. Молителят твърди в жалбата си, че е поискал
възобновяване на производството по посоченото дело и по искането му е било
образувано производство за възобновяване пред ВКС. Това твърдение не се подкрепя
от данните по делото, а в извънредното производство по Глава Тридесет и трета не е
допустимо събирането на доказателства. Наред с изложеното, в случай на ново
произнасяне след възобновяване на някое от производствата по делата, по които са
били постановени присъдите - предмет на кумулация, компетентен да извърши ново
групиране съобразно новите данни се явява съдът постановил последната присъда в
редовно инстанционно производство, но не и съдът в извънредното производство.
С оглед изложеното, при наличните данни, САС намира, че при произнасянето
на СРС правилно са били формирани две групи осъждания и определени общи
наказания по всяка от тях, съответно с приспадане на изтърпяната част от наказанията
по отделните присъди. Законосъобразно се явява и решение № 1052/19.12.2019 г. на
СГС, с което е потвърдено определението на районния съд.
В искането за възобновяване на осъденото лице, обективирано в жалбата му се
съдържа отделно оплакване за това, че е в редовното съдебно производство
съдилищата е следвало да приложат разпоредбата на чл. 27, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като
според осъдения това се явява по-благоприятно за него. Това оплакване САС намира за
неоснователно. Съгласно Решение № 51/ 06.02.2013 г., постановено по НД №
2323/2012 г. на ВКС, когато са налице едновременно основанията за прилагане на
нормите на чл. 23, на чл. 25 и на чл. 27 от НК, съдът е длъжен да съобрази коя от тях да
приложи, с оглед по-благоприятен резултат за осъдения. В конкретния случай САС
счита, че по-благоприятно правно положение за осъденото лице Г. Д. се създава с
приложението на чл. 23 и чл. 25 от НК, а не съгласно чл.27, ал.2 от НК, доколкото
общият размер на наказанието в първата хипотеза се явява по-нисък, сравним с
размера на наказанието при прилагане възможността за присъединяване на
наказанието по новата присъда към неизтърпения размер на предходни наказания.
С оглед констатацията на апелативния съд за правилност на определението на
първия съд и съответно на решението на градския съд, с което се потвърждава
първоинстанционния акт, не следва да се извършва ново произнасяне по същество в
настоящото производство по възобновяване.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Б. Д. за възобновяване на
наказателното производство по НЧД № 10600/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, приключило с определение от 01.11.2019 г. потвърдено с решение 1052/19.12.2019
г. постановено по ВНЧД № 4865/ 2019 г. на Софийски градски съд.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5