№ 115
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002647 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 153128/10.12.2019 г. на „SERVIS-
LIBERA” /„Сервис Либера“ ООД/ срещу решение № 260135/09.10.2020 по т.д. No 2075/2019
г., СГС, TO, VI-23 състав, с което са отхвърлени исковете по чл. 119 от КМЧП, предявени от
„SERVIS-LIBERA” /„Сервис Либера“ ООД/, дружество със седалище и адрес на управление
Република Молдова, гр. Тараклия, ул.”В. Чебанов” 2а, МД-7401, и с държавен
идентификационен код 1003610001842, представлявано от И. П., с посочен съдебен адресат
гр. София, бул.”Витоша” № 140 – адв. Д.Р., срещу „ЕСО 70” ЕООД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Александър Батенберг” № 240, за
признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на съдебно
решение от 26.02.2018 г. по гражданско дело № 49-2с-303-2803216, на съд Кахул, седалище
Тараклия, Република Молдова.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно - постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Поддържа, че със съдебното решение на съда в Кахул, Република Молдова,
ответникът по делото бил осъден да му заплати обезщетение за вреди, настъпили в
резултата на евикция на автомобил марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код
WMAH06ZZ97W091934 в размер на 20 000 евро - стойността на автомобила, 65 800 леи -
загубена печалба, 77 000 леи - стойността на обмитяването в Р.Молдова и разноски за
държавни такси в размер на 17 466 леи. Съгласно чл.117, т.1 КМЧП решението на
чуждестранния съд се признава и изпълнението му се допуска когато чуждестранният съд е
бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото
основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на
ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Счита, че съдът в Република Молдова
е бил компетентен, както според разпоредбите на българското право да разгледа спора, така
и според нормите на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба
1
на стоки /Конвенцията на ООН/. За да обоснове своята компетентност съдът в Кахул -
Молодова приел, че мястото на доставка на процесната стока е Република Молдова, което е
основание съдът там да приеме за разглеждане повдигнатия пред него правен спор.
Страните по делото сключили на 08.10.2012 г. договор за покупко-продажба на стока /МПС/
в град Казанлък, съгласно който ответникът продал на „SERVIS-LIBERA” /„Сервис Либера“
ООД/ употребяван влекач, марка „МАН“, модел TGA 18480, рама. №
WMAH06ZZ97W09134. Ответното дружество издало фактура № **********/08.10.2012 г., в
която представител на дружеството продавач изрично записал „DAP-Тараклия“. Съгласно
международните правила ИНКОТЕРМС 2010 това съкращение означава място на доставка
или на латински „deliver at place”. По този начин задължение на продавача било да достави
стоката на обозначеното място, което в случая е гр.Тараклия в Република Молдова.
Предназначението на тези правила е чрез съкратено изписване страните по една
международна продажба да разпределят отговорностите си и рисковете от погиване на
вещта. Неправилни било становището на съда, че тази клауза е трябвало да бъде вписана в
договора, за да обвърже страните по него. Стеснителното тълкуване от страна на съда на
договора и облигационната връзка между страните било в противоречие с разпоредбите на
чл. 8, т.1,т.2, т.З от Конвенцията на ООН, съгласно които: „1. За целите на тази конвенция
изявленията или друго поведение на страна трябва да се тълкуват съобразно нейното
намерение, когато другата страна е знаела или не е могла да не знае какво е това намерение.
2. Ако предходната точка не може да се приложи, изявленията или друго поведение на
страната трябва да се тълкуват съобразно начина, по който те биха били разбрани от едно
разумно лице, действащо в същото качество като другата страна, при същите условия. 3.
При определяне намерението на страна или на това, какво би разбрало едно разумно лице,
трябва да се държи сметка за всички обстоятелства, които са от значение за случая,
включително преговорите, практиката, която страните са установили помежду си, обичаите
и всяко последващо поведение на страните.“ Съгласно чл.11 от Конвенцията на ООН не е
необходимо договорът за продажба да бъде сключен или доказан писмено, за него не важи и
каквото и да е друго изискване за форма и той може да бъде доказан по всякакъв начин,
включително и със свидетели.Следователно при тълкуване волята на страните следва да се
вземат пред вид всички: етапи от фактическия състав на облигационното правоотношение
между тях, включително преддоговорните им отношения, както и всички факти и
обстоятелства, настъпили по време и след сключване на договора, т.е всяко последващо
поведение на страните, както и такова, обективирано в договора и извън него. Съдът не
обърнал внимание на обстоятелството, че в един и същи ден - 08.10.2012 г., страните
подписали договора, а ответното дружество изготвило и подписало фактурата към договора,
в която ръкописно представителят на ответното дружество вписва клаузата „DAP-
Тараклия“, обективираща постигнатата договореност между страните стоката да се достави
от продавача на купувача в Тараклия. Между страните още към датата на сключване на
договора имало постигнато съгласие за начина на доставяне на стоката и мястото, което е
град Тараклия в Република Молдова.
Жалбоподателят поддържа, че фактурата представлява счетоводен документ,
който е част от договора и в който са отразени договореностите на двете дружества. В
случая тя била писмено доказателство, както за заплатената сума, така и за договорката
между страните за мястото на доставка на стоката. Съдът неправилно игнорирал събраните
по делото свидетелски показания, видно от които влекачът е превозен от България в
Молдова не в деня на покупката му, а по-късно, като страните са провеждали телефонни
разговори кога точно ще се осъществи доставката на закупената стока, която е останала в
България. Страните използвали услугите на трето лице-посредник, тъй като към този
момент дружеството на продавана не е разполагало о необходимия брой шофьори, с оглед
изпълняване на поетия ангажимент за доставка на стоката в гр.Тараклия в Република
Молдова. Разпитаният свидетел на ответната страна Ш. М. не установил каква е била
договорката между страните, защото е бил ангажиран само да превози процесния влекач до
Митническа служба Казанлък като потвърдил, че ответникът е автокъща, която „кара
2
автомобилите от Германия“. Единствено разпитаният свидетел в с.з. на 15.09.2020 г. С. С.
установил, че уговорката между страните е била да се достави камиона от България в
Молдова от страна на продавача, което се потвърждавало от издадената от ответника
фактура № **********/08.10.2012 г. Свидетелят С. заявил, че чул разговор, че шофьор е
трябвало да докара камиона от Казанлък, но нещата не са се случили. От показанията му се
установявало, че при сключването на договора и при заплащане на цената и издаване на
фактурата, страните се договорили, че доставката ще се осъществи от продавача към
купувача в място на доставка - Тараклия.
Съдът неправилно приел, че не е спазен процесуалният ред, предвиден в
законодателството на Република Молдова по уведомяване на ответното дружество за
образувания съдебен процес там. Страните били редовно призовани за делото в съда Кахул в
Р. Молдова и не били нарушени основни принципи на българското право, свързани с
тяхната защита, както изисквала разпоредбата на чл.117, т.2 от КМЧП. Ответникът бил
уведомен за стартиралото съдебно производство в съда в Кахул, чрез връчване на копие от
исковото заявление и приложените към него документи, ведно с уведомление за мястото и
часа на разглеждане на делото, както и информация за правата, задълженията и мястото и
часа за разглеждане на делото, както е констатирано в съдебното решение (стр.5, абзац 3) и
видно от справка № 940/14.03.2019 г., издадена от съдия С.Д. Узун от съда в Кахул, която е
официален удостоверителен документ и писмо № 22/26.03.2019 г. на Държавно предприятие
„Поща Молдова“, пощенски възел Тараклия. Последните две писмени доказателства
установяват връчването на съдебните книжа на ответника, както и че това е допустимо
връчване съгласно молдовското процесуално право. От документа за връчване на съдебните
книжа - искова молба, призовка за датата на делото и информация за правата и
задълженията, се установявало, че той е подписан и получен в Р. България, гр.Казанлък в
офиса на ответника от лице с имена Е. Т., която се е подписала и собственоръчно е изписала
имената си. Следвало да се отбележи, че фамилиите на управителя на ответника - А. Т. и
посоченото лице-Е. Т. съвпадали поради вероятна роднинска връзка между тях, което се
подкрепяло и от старото наименование на ответното дружество „Е.-А.“, сменено по време
на съдебното производство в Кахул, Молдова и от свидетеля Ш. М.. Призоваването на
ответника за съдебния процес в Кахул не било опорочено и не била налице хипотезата на
ненамиране на ответника или връщане на уведомлението като непотърсено. Лицето Е. Т.
лично се е подписала и е вписала имената си като представител на ответника. Ответникът
обаче не е изпратил отговор до съда в Кахул и не е взел активна позиция, както посочва
молдовския съд в решението си. В тази връзка на основание чл.120, ал.2 КМЧП съдът не е
съобразил, че ответникът не може да се позовава на нарушения по чл.117, т.2 КМЧП, тъй
като такива е могъл да изтъкне пред чуждия съд.
В обжалваното съдебно решение е посочено, че решението на молдовския съд
е постановено в сравнително кратък срок и е влязло в законна сила на 29 08.2018 г., като не
се установявало при какви конкретни процесулни норми, гарантиращи редовното
уведомяване на ответника е било направено това удостоверяване и тяхното спазване.
Връчването на съдебното решение обаче не било сред задължителните предподставки,
визирани в чл. 117 КМЧП.
В съответствие с чл.119, ал. 2 КМЧП към молбата за признаване на
чуждестранното съдебно решение били приложени препис от решението, заверено от съда.
и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Представено било решението
от 26.02.2018 г. по гражданско дело № 49-2с-303-280-3216 от съда Кахул, седалище
Тараклия, Република Молдова както и на доказателства за влизането му в сила на 29.03.2018
г., видно от справка изх.№ 941/ 14.03.2019 г. и справка изх.№ 1477 от 05.06 2020 г. на Висш
Магистратски Съвет, съд Кахул, град Тараклия.
Чуждестранното съдебно решение не противоречало на българския обществен
интерес и между страните няма висящ съдебен спор пред български съд преди чуждото дело
3
относно същото искане и на същото основание, което обстоятелство не се оспорва от
насрещната страна.
Жалбоподателят не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата „ЕСО 70” ЕООД я оспорва. Поддържа, че обосновано
съдът е приел, че молдовският съд не е бил компетентен по спора като се е позовал на
разпоредбата на чл.117 , ал.1 от КМЧП. Същевременно с чл.4 и чл.15 от КМЧП се
предвижда компетентност на българските съдилища по дела по искове във връзка с
договорни отношения, когато ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според
устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република
България. Съдът правилно е установил волята на страните изпълнението на задължението на
продавача да предаде МПС-то на купувача да стане на територията на Република България,
гр.Казанлък, където е седалището на продавача. В представената данъчна фактура било
записано ДАР, а не DAR. В договора между страните липсвала подобна уговорка. Разпита
на двамата свидетели установил, че след митническото оформяне на документите по
продажбата МПС-то било върнато в паркинга, ползван от „ЕСО 70” ЕООД докато пристигне
представител на купувача, който да го придвижи на собствен ход до Република Молдова.
Свидетелят С. С. удостоверил, че е бил нает като шофьор от управителя на „SERVIS-
LIBERA” /„Сервис Либера“ ООД/ за да превози камиона. Същият го получил в гр.Казанлък
заедно с необходимите документи за придвижването му през границата на собствен ход.
Този начин на доставка не е бил оспорван от „SERVIS-LIBERA” /„Сервис Либера“ ООД/ и
същото не е искало възстановяване на разходите по превоза. Това означава, че единственото
основание на молдовския съд да приеме делото за разглеждане е това, че ищецът е с
регистрация в Република Молдова., което прави невъзможно признаването и допускането
му в Република България.
Ответникът счита, че не са налице и изискванията на чл.117, т.2 от КМЧП, тъй
като било установено, че на „ЕСО 70” ЕООД не бил връчен препис от исковата молба,
доказателствата към нея, както и че не е редовно призован за проведеното по делото
заседание. От приложената обратна разписка се установявало, че тези докменти са
изпратени до „Е- – А.“ ЕООД на адрес гр.Казанлък, ул. „Петър Берон“ 19 и са връчени на
лице на този адрес на 05.02.2018 г.. По делото било изяснено, че на тази дата търговското
дружество „ЕСО 70” ЕООД с предишно наименование „Е- – А.“ ЕООД не е имало адрес на
управление гр.Казанлък, ул. „Петър Берон“ 19. На 17.05.2017 г. в търговския регистър била
вписана промяна на адреса – гр.Казанлък, ул. „Александър Батенберг“ № 240. Лицето,
получило книжата нямало представителни функции и не било служител на дружеството.
Ответникът поддържа, че съдът обосновано приел, че „ЕСО 70” ЕООД е било
лишено от възможност да обжалва съдебното решение. Решението било постановено на
26.02.2018 г. и в издадената справка било посочено, че е влязло в сила на 29.03.2018 г., от
където може да се заключи, че същото е било обявено още след приключване на съдебното
заседание. Нарушен бил чл.117, ал.2 от КМЧП.
Ответникът моли решението да бъде оставено в сила.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „SERVIS-LIBERA” /„Сервис Либера“ ООД/, дружество със седалище
и адрес на управление Република Молдова, гр.Тараклия, ул. „В. Чебанов” 2а, МД-7401, и с
4
държавен идентификационен код 1003610001842 твърди, че със съдебно решение от
26.02.2018 г. по гражданско дело № 49-2с-303-2803216 на съд Кахул, седалище Тараклия,
Република Молдова, ответникът „ЕСО 70” ЕООД, с предишно наименование „Елис Айля“
ЕООД, е осъден да заплати на „Сервис Либера“ ООД обезщетение за вреди, настъпили в
резултат на евикция на автомобил марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код
WMAH06ZZ97W091934 в размер на 20 000 евро стойност на автомобила, 65 800 леи
загубена печалба, 77 000 леи стойност на обмитяването в Р. Молдова и разноски за
държавни такси от 17 466 леи. За заведеното съдебно производство ответникът бил
надлежно уведомен и с него била водена кореспонденция преди започване на делото. От
справка изх. № 941/14.03.2019. на компетентния съд в гр. Тараклия, се установявало, че
решението е влязло в законна сила на 29.03.2018 г. Ищецът моли съда съдебното решение да
бъде признато и допуснато до изпълнение на територията на Република България, с
присъждане на разноските по делото.
Ответникът „ЕСО 70” ЕООД оспорва предявените искове. Поддържа, че
съдебното решение, чието признаване и допускане до изпълнение на територията на
Република България се иска, е постановено при липса на международна подведомственост.
Съдът се е позовал на чл.459 от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова,
съгласно който съдебните инстанции в Република Молдова са компетентни да разглеждат
граждански спорове между молдовска страна и чуждестранна страна и на разпоредбата на
чл. 460, ал. 1, б.f от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова, съгласно който
съдебните инстанции в Република Молдова са компетентни да разгледат дела с
международен елемент, ако съгласно договора пълното или частично негово изпълнение
има място в Република Молдова. Ответникът поддържа, че изпълнението в случая било на
територията на България. Представя Договор за покупко-продажба на моторно-превозно
средство от 08.10.2012 г. и разрешение за временно движение за установяване, че МПС-то е
било предадено на купувача на българска територия и се е придвижило до Република
Молдова на собствен ход. Не се е касаело за условия DAP Тараклия, съгласно Инкотермс
2010 г. Ответникът счита, че меродавни относно местоизпълнението на договора били
уговорките в самия договор. Необосновано съдът Кахул е приел, че на основание чл. 460, ал.
1, б.f от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова спорът му е подведомствен
за решаване. С оглед на това единствено годно основание за разглеждане на спора от този
съд било обстоятелството, че ищецът е юридическо лице със седалище и регистрация в
Република Молдова (чл. 117, т. 1 от КМЧП).
Ответникът се позовава на допуснати нарушения по чл. 117, т. 2 от КМЧП. На
ищеца не била връчена исковата молба и той не е бил редовно призован за проведеното по
делото заседание. Ответникът оспорва истинността на представените към исковата молба:
известие до молителя изх.№ 940/14.03.2019 г., издадено от съдия от съда Кахул,
местоположение Тараклия, удостоверяващо, че исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника „Елис Айля“ ЕООД на 03.01.2018 г. и известие до ищеца №
22/26.03.2019 г. на Държавно предприятие „Поща Молдова“, с което го уведомяват, че
препоръчано писмо RR740117704MD, изпратено до адрес Република България, гр.Казанлък,
ул. Петър Берон 19, „Елис Айля“ ЕООД е връчено на получателя на 05.02.2018 г.
Ответникът твърди, че адреса, до който е изпратено съобщението не е бил адрес на
управление на дружеството към датата на връчване на писмото /промяната в регистъра била
вписана на 17.05.2017 г. Отделно, в дружеството не работел служител с името, посочено
като лице, което е получило съобщението. От 17.05.2017г. адресът на дружеството е бил гр.
Казанлък, ул.“Александър Батенберг“ № 240. В дружеството не работи служител с името,
посочено в обратната разписка за получател на писмото. Същевременно в документа на съда
е посочено, че книжата са били получени на 03.01.2018г. Република Молдова не е
ратифицирала Хагската конвенция относно връчването на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела от 15.11.1965г. и сезираният съд е следвало да
5
извърши необходимите справки и да отправи исковата молба и доказателствата на
коректния адрес на управление, отразен в търговския регистър.
Ответникът поддържа, че разглеждането на делото е станало в нарушение на
чл.190, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова. Съгласно
разпоредбите на този кодекс, делата се насрочват за разглеждане по начин, че от датата на
получаване на призовката да има не по-малко от 15 дни за подготовка и защита на страната.
Такъв срок на ответника не бил даден. Решението по делото е било постановено на
26.02.2018 г.
Ответникът поддържа, че не е бил призован за съдебно заседание.
Допълнително ответникът възразява, че е бил лишен от възможността да
обжалва съдебното решение. Решението е можело да се обжалва в 30-дневен срок от датата
на обявяване на диспозитивната му част. Не е ясно кога е станало това. Съгласно чл. 236,
ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова на неучаствалите при
огласяването на диспозитива на решението страни се изпраща копие от решението в 5-
дневен срок. Едва след получаването му от страната течал срок за обжалване. В случая
решението не е било изпращано и получавано от ответника. Ответникът е научил за
постановеното решение с връчената искова молба по настоящото дело. Било нарушено
правото на обжалване на съдебното решение, съответно принципа на българското
процесуално право – правото на всеки субект за обжалва постановеното от първата
инстанция съдебно решение. Ответникът оспорва и истинността на справка изх. № 941 от
14.03.2019г. за влизане в сила на съдебното решение.
По делото е представено съдебното решение, постановено на 26.02.2018 г. по
гражданско дело № 49-2с-303-2803216, № 2с-13/2016 на съда в Кахул, Република Молдова, с
което ответникът по делото „Елис Айля“ ЕООД е осъден да заплати на „SERVIS-LIBERA”
/„Сервис Либера“ ООД/ обезщетение за вреди, настъпили в резултата на евикция на
автомобил марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код WMAH06ZZ97W091934 в размер на
20 000 евро - стойността на автомобила, 65 800 леи - загубена печалба, 77 000 леи -
стойността на обмитяването в Р.Молдова и разноски за държавни такси в размер на 17 466
леи.
От установителната част на съдебното решение се установява, че ищецът
„SERVIS-LIBERA” /„Сервис Либера“ ООД/, търговско дружество с регистрация в
Република Молдова, е предявил пред съда Кахул, седалище Тараклия, Република Молдова
искове срещу ответника „Елис Айля“ ЕООД, търговско дружество, регистрирано в
Република България, за заплащане на обезщетение за загубите, понесени в резултат на
евикция на автомобил (влекач) марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код
WMAH06ZZ97W091934, в размер на 20 000 евро стойност на автомобила, 65 800 леи размер
на пропусната полза, 77 000 леи стойност на митническото оформяне в Р. Молдова и
разходи по заплащане на държавна такса от 17 466 леи.
Молдовският съд приел /страница 4 от решението/, че е компетентен да
разгледа делото по правилата на чл.459 от Гражданския процесуален кодекс на Република
Молдова, съгласно който съдебните инстанции в Молдова са компетентни по установения
ред да разглеждат граждански спорове между молдовска страна и чуждестранна страна и в
съответствие с чл. 460, ал. 1, б.f от Гражданския процесуален кодекс на Република Молдова,
като е посочил, че съгласно инвойс /фактура/ № **********/08.10.2012 г. доставката е
осъществена DAP Тараклия, Република Молдова.
Решението предвижда възможност за страните са можели да го обжалват пред
6
Апелационната палата Кахул в 30 дневен срок от датата на обявяване на диспозитивната
част.
Решението е представено в официално заверен препис, заедно със справка изх.
№ 941/14.03.2019г. за влизане в сила на съдебното решение. Документите, на руски и
молдовски език, са легализирани по реда на Хагската конвенция от 05.10.1961 г. и са
придружени с превод на български език, заверен от преводач, с нотариална заверка на
подписа, по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа, като с последното е спазено изискването на чл. 119, ал. 2 от КМЧП за
заверяване на документите от Министерство на външните работи на Република България.
От приложената справка изх. № 940/14.03.2019г. на Съд Кахул,
местонахождение Тараклия се установява, че копие на исковото заявление и приложените
към него документи са връчени на ответника на 03.01.2018 г., което обстоятелство се
потвърждава с пощенско известие за доставка.
Представено е пощенско известие за доставка, с дата на връщане в съда в
Кахул 05.02.2012 г. Отбелязано е, че известието е изпратено до „Елис Айля” ЕООД, на
адрес: България, Казанлък, ул.“Петър Берон“ № 19. За получаването му се е подписала Е. Т..
От справка в Търговския регистър при Агенция по вписвания, се установява,
че на 17.05.2017 г. по партидата на ответното дружество е вписана промяна в
наименованието – от „Елис Айля“ ЕООД на „ЕСО 70” ЕООД като адресът на управление
на дружеството също е променен от наименованието на ответника е било „ЕСО 70” ЕООД,
а не „Елис Айля” ЕООД. Считано от 17.05.2017 г. седалището и адресът на управление е
променен от Казанлък, ул.“Петър Берон“ № 19 на гр. Казанлък, ул.”Александър Батенберг”
№ 240. Считано от 17.05.2017 г. като управител е заличена Айля Османова Бюлбюлова и
управител е единствено А. Т..
Представен е договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 08.10.2012 г.,
по силата на който „Елис Айля“ ЕООД продава на „SERVIS-LIBERA” /„Сервис Либера“
ООД/, употребяван автомобил марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код
WMAH06ZZ97W091934 за сумата 39 116.60 лв.
Представена е фактура № **********/08.10.2012 г., издадена от „Елис Айля“
ЕООД към „SERVIS-LIBERA” /„Сервис Либера“ ООД/, удостоверяваща продажбата на
употребяван автомобил марка „МАН“, модел ТГА 18.480, VIN код WMAH06ZZ97W091934
за сумата 39 116.60 лв. Във фактурата е посочена клауза DAP Тараклия.
По делото са разпитани свидетелите С. Г. С. /на ищеца/ и Ш. В. М. по въпроса
как е бил изпълнен договора за доставка на превозно средство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 119 във вр. с чл. 117 от КМЧП за
признаване и допускане изпълнение на територията на РБ на акт на чуждестранен орган.
Предпоставките за признаване и допускане изпълнение на чуждестранно съдебно решение в
РБ са регламентирани в разпоредбите на чл. 119 и чл. 117 от КМЧП.
Формалните предпоставки за признаване и допускане на изпълнение на
постановено от чужд орган акт, от чиито последици /установително действие,
7
конститутивно действие и/или изпълнителна сила/ на територията на РБ ще се ползва
страната, сезирала компетентния български съд - СГС, с иск за екзекватура, са установени в
чл. 119, ал. 2 от КМЧП. Тези предпоставки се свеждат до представяне с молбата за
екзекватура на препис от чуждестранния акт на чуждестранния орган, заверен от
постановилия го орган, и на удостоверение от същия, че актът е влязъл в сила, като тези
документи следва да бъдат заверени от Министерство на външните работи на РБ.
Процесното решение има необходимите формални предпоставки, предвидени
от чл.119 от КМЧП.
Материалните предпоставки за екзекватура са уредени в чл. 117 от КМЧП, в т.
1 - т. 5 на който са посочени положителни и отрицателни факти, които трябва да са налице,
респ. следва да отсъстват, за да е допустимо признаване на решението на територията на РБ
и допускане на неговото изпълнение в пределите на страната, когато то се ползва с
изпълнителна сила. Съгласно чл.117 КМЧП решенията на чуждестранните съдилища и
други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1. чуждестранният съд
или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако
единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било
гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на ответника е
бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били
нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между
същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на
български съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма
висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено
решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или допускането на
изпълнението не противоречи на българския обществен ред. По изрично разпореждане на
закона - чл. 120, ал. 1 от КМЧП, съдът проверява служебно условията по чл. 117 от КМЧП,
което важи и за предпоставките по чл. 119, ал. 2 от КМЧП, тъй като те са условие за
допустимост на производството по екзекватура.
В процесния случай ответникът е оспорил наличието на материалните
предпоставки по чл.117, т.1 и т.2 от КМЧП.
По отношение възражението относно компетентността на Молдовския съд да
разгледа и реши спора, предмет на представеното съдебно решение:
Съдът се е позовал на местоизпълнението на задължението на продавача по
договора между страните да достави предмета на договора като е приел, че изпълнението е
на територията на Република Молдова, което обуславя компетентността на съда.
В писмения договор между страните не е посочено място на доставка. В
издадената в деня на подписване на договора фактура е посочена клаузата DAP Тараклия.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурите като доказателство
за сключен договор е даден с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК. Подписаната от страните по договора за изработка фактура служи като доказателство
за сключването на договора и за възникването на отразените в нея задължения за
заплащането на цената, както и за установяване на други клаузи на договора в случаите, в
които съдържа реквизити за съществените елементи на сделката. Непротиворечива е
практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК относно
постигането на съгласие при двустранни договори. В практиката си, ВКС приема, че е
допустимо издаването и приемането на фактура, съдържаща съществените елементи на
договора и цената по него, както и посочването в нея на търговците, наред с факта на
плащане на цената, да удостоверяват постигнатото между страните съгласие относно
съществените елементи на договора /така в решение 49 от 31.3.2011 г. по т.д. 829/10, ВКС, II
8
ТО, решение № 57 от 07.06.2011 г. по т.д. 546/10 г., I ТО, ВКС, постановени по реда на чл.
290 от ГПК./. Това следва да се приеме и по отношение уговорки за допълване и изменение
на договорните клаузи. Съдът счита, че условия, посочени в издадената във връзка с
договора фактура, могат да допълнят и/или измененят клаузите на договора. Посочването от
ответника - продавач по договора, който е издател на фактурата, на клауза DAP Тараклия
означава допълване клаузите на договора с включване в уговорките по договора на място на
доставка в гр.Тараклия, Молдова.
Без значение за настоящия спор са събраните свидетелски показания, тъй като
същите са недопустими по отношение установяване на клаузите на договора /чл.164, ал.1,
т.5 от ГПК/, а от друга страна въпросът как е изпълнен договора /спазена ли е клаузата DAP
Тараклия/ е без значение относно въпроса за компетентността на съда в Молдова да разгледа
спора. Към този въпрос е относимо единствено какво е договорено между страните - кое е
било местоизпълнението на задължението за доставка на стоката, уговорено в договора.
Предвид изложеното съдът намира, че съдът в Молдова е бил компетентен да
разгледа и реши правния спор.
По отношение възражението за липса на предпоставката по чл.117, т.2 от
КМЧП, свързана с въпроса дали на ответника е бил връчен препис от исковата молба и дали
ответникът е бил редовно призован:
По делото е установено, че препис от исковата молба е изпратен до ответника
с предишната му фирма – в известието за доставка е посочено предходното му
наименование. Съобщението е изпратено на адрес, който от 17.05.2017 г. не е адрес на
управление на дружеството. Съобщението е получено от лицето Е. Т., за което не е
установено по делото да епредставител на ответното дружество. По делото не са
представени доказателства, че това лице е служител на дружеството или да има каквато и да
било връзка с ответника. Съобщението е връчено на адрес, който не е адрес на ответника и
на лице, което не е негов представител или служител. Липсват други доказателства, от които
да се установява, че исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника.
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че производството пред
чуждестранния съд се е развило в изключително бързи темпове като е имало постановено
решение в сравнително кратък срок от приетото връчване на съобщението до ответника –
03.01.2018г., и отбелязване за влизане в сила на решението в едномесечен срок от датата на
обявяване на диспозитива на 29.03.2018 г. Това при липса на доказателства за редовното
уведомяване и призоваване за участие на ответника по делото поставя въпрос доколко са
спазени основните принципи на българското право, свързани със защитата на страните,
посочени в чл.4, ал.1, чл.121, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБ. Това са установените от
нашия правен ред принципи:
1./ на законност на действията на съда, спазването на който принцип изисква
всяко процесуално действие да бъде съобразено и обосновано с изискванията на
процесуалния закон. Република България е правова държава и се управлява според
Конституцията и законите на страната. За да се обезпечи приложението на този принцип,
законодателството предвижда някои важни гаранции: независимостта на съда /чл.117, ал.2
КРБ, чл.12 ГПК/, възможността за обжалване на съдебните актове и отмяна на влезлите в
сила решения, забраната за злоупотреба с процесуални права /чл.3 ГПК/.;
2./ на състезателност, който принцип изисква и цели осигуряване на
възможност всяка страна да участва в производството, по реда на което ще бъде
постановено обвързващото я съдебно решение. Този принцип стои в основата а правните
норми, осигуряващи процесуалните права на всяка страна да представя доказателства,
9
подава молби и жалби, излага доводи и пр. Състезателното начало означава, че: всяка
страна трябва да е уведомена за исканията на противната страна; всяка страна има право да
представя доказателства в подкрепа на своите искания и възражения; всяка страна следва да
е уведомена по съответния ред за съдебните заседания по делото и за подлежащите на
обжалване съдебни актове; всяка страна има право да атакува /в рамките на инстанционното
разглеждане на спора/ порочните актове на съда. Гаранции за правото на участие на
страната в производството са: изискването на първото заседание ответникът да получи
преписи от исковата молба и доказателствата /чл.102 ГПК/; всяка страна да е призована най-
малко 7 дни преди съдебното заседание /чл.41, ал.5 ГПК/; в отсъствие на ответника искът да
бъде изменян само с писмена молба, препис от която му се връчва; изискването за връчване
на препис от жалбата на противната страна и пр.;
3./ на процесуалното равенство на страните, който е непосредствено свързан с
принципа на състезателност и се изразява се в признаването от закона на равни процесуални
права на страните, с което им се осигуряват равни възможности за защита на материалните
им права. Така например всяка страна има право да участва в производството лично или
чрез представител, право да ангажира доказателства, да подава жалби срещу подлежащите
на обжалване актове на съда и пр. .
По направените от ответника възражения в тежест на ищеца е било да
установи спазването на тези условия за признаване и допускане на изпълнението, за което
не са ангажирани доказателства. От друга страна, по отношение на въпроса за наличието на
материалните предпоставки за екзекватура съдът следва да се произнесе и служебно.
Предвид извода на съда за липса на редовно уведомяване на ответника за
инициираното от ищеца гражданско дело в Република Молдова, съдът намира, че липсва
предпоставката по чл.117, т.2 от КМЧП за допускане на екзекватура на процесното съдебно
решение и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Удостоверяването от страна на молдовския съд в Справка изх. №
941/14.03.2019. на съда в гр. Тараклия за влизане в сила на 29.03.2018 г. не опровергава
извода на съда за липса на редовно уведомяване на производството по делото. Документът е
оспорен от ответника и тъй като се касае за официален удостоверителен документ, по реда
на чл. 193 от ГПК тежестта за доказване на неистинността е на ответника. В случая обаче от
представените от самия ищец доказателства се установява липсата на предпоставката по
чл.117, т.2 от КМЧП и наличието на удостоверително изявление за влизане на решението в
сила не променя този извод.
С изложеното настоящият състав на съда намира, че не са налице условията за
за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на
съдебно решение от 26.02.2018 г. по гражданско дело № 49-2с-303-2803216, на съд Кахул,
седалище Тараклия, Република Молдова.
Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото отговорност за разноските носи жалбоподателя,
който следва да бъде осъден да заплати и тези, направени от въззиваемия, при направеното
от него искане за присъждане на разноски. Жалбоподателят следва да заплати на ответника
по жалбата сумата 3600 лв. разноски във въззивната инстанция.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. във вр. пар.2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.за минималните размери на
10
адвокатските възнаграждения е 2515 лв. поради което и с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът намира, че следва да бъде присъдена сумата на пълния заплатен
хонорар на адвоката. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260135/09.10.2020 по т.д. No 2075/2019 г., СГС,
TO, VI-23 състав.
ОСЪЖДА „SERVIS-LIBERA” („Сервис Либера“ ООД), дружество със
седалище и адрес на управление Република Молдова, гр. Тараклия, ул.”В. Чебанов” 2а, МД-
7401, и с държавен идентификационен код 1003610001842, представлявано от И. П., с
посочен съдебен адресат гр. София, бул.”Витоша” № 140 – адв. Д.Р., да заплати на „ЕСО
70” ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
ул.”Александър Батенберг” № 240, сумата от 3600 лв. разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11