№ 3020
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110207594 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 7594 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на "ххххх, ЕИК ********* представлявано от
хххххх депозирана чрез адв. Л. И. от АК – Монтана САК срещу Наказателно
постановление № 23-2200180/ 16.05.2022 г., издадено от инж. ххххх –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище
гр. София, с което на "ххххх на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда
/КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
В жалбата от „хххх депозирана чрез адв. Л. И. от АК – Монтана се сочи,
че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което и се иска съдът да отмени същото.
В тази насока и на първо място се твърди, че нарушението за което е
ангажирана отговорността на „хххх не е извършено от дружеството, като се
сочи, че трудовото възнаграждение на служителя хххххх за м. октомври 2021
г е заплатено изцяло, както и че през м. октомври 2021 г. хххх била 5 дни в
неплатен отпуск от 25.10.2021 г. до 29.10.2021 г. и й е заплатено
1
възнаграждението за отработените 128 часа, както и че е представена по
делото надлежна молба от служителя за разрешаване на неплатен отпуск, с
подпис на служителя, както и заповед на работодателя за разрешаване на
използването на неплатен отпуск през м. октомври 2021 г. Посочва се, че
използванията през м. октомври 2021 г. от служителя неплатен отпуск се
доказва и от подписа на служителя върху представения пред Инспекцията по
труда фиш за заплати.
На следващо място в жалбата се поддържа, че представения при
проверката в магазина стопанисван от дружеството на 22.03.2022 г. месечен
график е прогнозен такъв и същият не представлява окончателен месечен
график. С оглед на изложеното и в жалбата се поддържа, че предвид
използвания отпуск през м. октомври 2021 г. служителят хххххх не е
отработила 150 часа, както неправилно е записано в наказателното
постановление, а така също, че трудовото възнаграждение на служителя е
заплатено изцяло и от работодателя не е допуснато твърдяното нарушение на
чл. 128, т. 2 от Кодекс на труда, поради което и неправилно на дружество
„хххх е наложена имуществена санкция по чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл.
414, ал. 1 от КТ.
Предвид всичко изложено и в жалбата от „хххх депозирана чрез адв. Л.
И. от АК – Монтана отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството жалбоподател „хххххххх се представлява от адв. Л. И. от АК –
Монтана, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
отново прави искане съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като акцентира за това на обстоятелствата изложени в
жалбата. Прави искане за присъждане на разноски, за които представя
списък.
В представена писмена защита от „хххх депозира чрез адв. Л. И. от АК –
Монтана, отново се акцентира на изложените в жалбата съображения за
неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и се иска съдът да отмени същото.
Процесуалният представител на въззиваемата страна - Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София в лицето на
2
юрисконсулт ххххххх, редовно упълномощена пледира съдът да остави без
уважение жалбата на дружеството и да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
В тази насока и на първо място юрк. ххххххх сочи, че работодателят има
задължения съгласно разпоредбите на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските своевременно да извършва корекции в графика
на работа, предвид на което и доколкото представеният в съдебно заседание
график няма достоверна дата, счита че същият е изготвен с цел да се избегне
административно – наказателна отговорност.
На следващо място юрк. ххххххх акцентира, че следва да се вземе
предвид за заявленията и заповедите за неплатен отпуск, че същите не са
били част от трудовото досие на работника при извършване на проверката, а
такова задължение законът вменява на работодателя .
Не на последно място процесуалният представител на въззиваемата страна
заявява, че е недопустимо опровергаването на писмени доказателства със
свидетелски показания и то дадени от свидетел, който се намира в зависимост
от жалбоподателя.
С оглед на изложеното и юрк. ххххххх пледира съдът да потвърди
издаденото наказателно постановление и да присъди разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на изпълнителната агенция, а в
случай че отмени НП и следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение прави възражение за прекомерност на същото.
Съдът като взе предвид наличните по делото доказателства и
доводите и възраженията на страните, намира от фактическа страна
следното:
На 22.03.2022 г. ххххххх - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по
труда Софийска област“ със седалище София и свид. Б. Т. – главен инспектор
в същата дирекция извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект магазин “Помпея”, находящ се в град София, ул.
“Обелско шосе” № 20, ХИТ-Люлин, който магазин бил стопанисван от
“ххххххх СПС” ЕООД.
На 01.04.2022 г. и 06.04.2022 г. проверката продължила по документи в
3
сградата на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“ със седалище
гр.София. За извършената проверка в присъствието на ххххх, упълномощено
лице с пълномощно № 7250/16.04.2013 г. бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР 2210643 от 06.04.2022г.
В хода на проверката, от представените им документи проверяващите от
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София,
приели, че дружеството жалбоподател „хххх, в качеството си на работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е заплатило в
пълен размер на хххххх, която била назначена съгласно трудов договор № 151
от 23.05.2014 г. на длъжност "продавач - консултант" в магазина стопанисван
от дружеството, трудовото възнаграждение за положения от нея труд за
м.октомври 2021 г., а именно 150 часа, въпреки че същата ползвала 5 дни
неплатен годишен отпуск за м. октомври 2021 г. от 25.10.2021 г. до 29.10.2021
г, за което подала заявление и отпуска й бил разрешен със Заповед №
124/20.10.2021 г. на ръководителя на дружеството и трудовото й
възнаграждение за отработените от нея дни през посочения месец й било
заплатено изцяло от работодателя.
Въз основа на констатациите от проверката свид. Б. Т., в присъствието на
ххххххх съставила против „хххх акт за установяване на административно
нарушение № 23-2200180 от 06.04.2022 г., за това че "ххххх, в качеството му
на работодател по смисъла на § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда на 26.11.2021 г. не е заплатило на хххххх на длъжност
"продавач – консултант“ в пълен размер трудовото й възнаграждение за
положения от нея труд през м. октомври 2021 г., което било квалифицирано
като нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
След съставянето му препис от акта бил връчен на представителя на
дружеството срещу подпис на 06.04.2022 г., като в АУАН същият не е вписал
възражения.
За констатираното с АУАН № 23-2200180 от 06.04.2022 г нарушение било
издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-2200180 от
16.05.2022 г. от Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска
област" с което на „хххх, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е
наложена "имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева за нарушение
на чл. 128, т. 2 от КТ.
4
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свид. Б. Т., на свид. хххххх, както и
чрез надлежно приобщените по делото писмени доказателства - Протокол за
извършена проверка № ПР 2210643 от 06.04.2022 г., трудов договор № 151 от
23.05.2014 г. сключен между „ххххххх СПС” ЕООД и хххххх, месечен график
з м. октомври 2021 г., заверен препис от заявление от 20.10.2021 г. от хххххх
да й бъде разрешено ползването на неплатен годишен отпуск от 5 дни считано
от 25.10.2021 г. до 29.10.2021 г., заверен препис от Заповед № 124/20.10.2021
г. за отпуск, фиш за заплата на хххххх за м. октомври 2021 г., заверен препис
от Решение от 13.10.2022 г. на Административен съд – София град, Второ
отделение 24 състава по дело № 4829 по описа за 2022 г. и останалите
съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени
доказателства.
От показанията на свидетелите Б. Т. се установяват обстоятелствата
около извършване на процесната проверка и установеното при нея, а от
показанията на свид. хххххх, че същата е ползвала неплатена годишен отпуск
от 5 работни дни през м. октомври 2021 г., както и че са и заплатени всички
отработени часове за месеца, които показания съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви, още повече, че същите се подкрепят от
писмените доказателства по делото.
Съдът изгради своите изводи и възоснова на приложение по делото
заверен препис от Решение № 5808/13.10.2022 г. постановено по дело №
4829/2022 г. на Административен съд – София град, с което са отменени
предписанията по т. 8- 19 дадени с протокол за извършена проверка № ПР
2210643/06.04.2022 г., като предписаните под т. 8 касае именно заплащане в
пълен размер на трудовото възнаграждение на хххххх за месец октомври 2021
г.
От правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
5
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и
процесуалния закон.
В тази насока следва да се отбележи, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
съответните органи в кръга на тяхната компетентност, видно от приобщените
по делото заповед № 3-0024 от 08.01.2019 г., заповед № ЧР-441/20.02.2017 г.
и заповед № 3-0057/14.01.2022 г.на изпълнителен Директор на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда".
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 06.04.2022 г. за нарушение,
извършено на 26.11.2021 г. и установено на 22.03.2022 г., а НП е издадено на
16.05.2022 г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени
в чл. 34 ЗАНН.
Съдът, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, на
първо място констатира, че е налице съществено нарушение на
административно производствените правила при издаване на АУАН тъй като
не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая.
На следващо място това нарушение води до незаконосъобразност и на
издаденото наказателно постановление, тъй като не се доказа да е извършено
нарушението на чл. 128, т. 2 от КТ, за което е ангажирана отговорността на
„хххх, още повече, че с горецитираното Решение № 5808 от 13.10.2022 г. на
Административен съд – София град, Второ отделение 24 състав по дело №
4829 по описа за 2022 г. е отменен предписание по т. 8 от Протокол за
извършена проверка № ПР2210643 от 06.04.2022 г., а именно - работодателят
да начисли в пълен размер трудовото възнаграждение на хххххх за положения
от нея труд през м. октомври 2021 г. – 150 часа, тъй като е установено, че
трудовото възнаграждение на ххххх за посочения месец е заплатено в пълен
размер, доколкото същата е била 5 дни неплатен годишен отпуск през м.
октомври 2021 г.
При така установените факти съдът приема, че не се доказва от събраните
по делото доказателства, че към дата 26.11.2021 г. дружеството жалбоподател
6
"ххххх не е изплатило на работника хххххх в пълен размер трудовото
възнаграждение за м. октомври 2021 г., а тъкмо обратното, че същото е
заплатено изцяло, поради което и от страна на дружеството не е нарушена
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и правото за разноски възниква в полза на
дружеството жалбоподател „хххх, което дружество е било представлявано от
адв. Л. И. от АК – Монтана съобразно договор за правна защита и съдействие
от 07.02.2023 г. и разноските за адвокатско възнаграждение, които е
заплатило същото са в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, видно
и от приложения списък с разноски и именно тази сума Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на
„хххх.
Водим от горното и на основани чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200180/16.05.2022 г.,
издадено от инж. ххххх – Директор на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ със седалище гр. София, с което на "ххххх, ЕИК
********* представлявано от хххххх на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на
труда /КТ/ във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „хххх, ЕИК ********* сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7