Решение по дело №213/2017 на Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е

 № 17

гр. Средец, 04.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: ПЛАМЕН ДОЙКОВ

 

при секретаря Маринка Маринчева, разгледа гражданско дело № 213 по описа за 2017г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с уточнителни молби , на И.Т.Д., Г.Г.С., Е.Г.Р., Й.Д.С. и Н.Г.К. против Н.П.Г. и Ж.Д.К.. Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот – дворно място с административен адрес с. Факия, Община Средец, с площ 4 015 кв. м., съставляващо имот № 10 в квартал 3 и квартал 4 по плана на селото, при граници: дере на Община Средец, имоти № № 9 и 18 от кв. 4, имоти № № 11, 8, 14, 15, 16 17 и 18 от кв. 3, за който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно- регулационен план са отредени УПИ VІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 775 кв. м., УПИ VІІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 800 кв. м., УПИ VІІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 910 кв. м. и УПИ VІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 930 кв. м., по наследство от Георги П.К., б. ж. на с. Факия, който е дядо на И.Т.Д. и на Й.Д.С., и баща на Г.Г.С., Е.Г.Р. и Н.Г.К.. Твърдят, че са съсобственици на описания имот с останалите наследници на Георги П.К. – Георги Т.Д. – негов внук, Стоянка Г. Гъбичева – негова дъщеря и Милена Г. Атанасова – негова правнучка. Освен на основание наследствено правоприемство ищците се легитимират като съсобственици на имота заедно с посочените неучастващи в производството лица в условията на евентуалност на основание давностно владение със следните твърдения. След смъртта на наследодателя К. през 1978 г. всеки от неговите наследници е участвал в обработването на земята; непрекъснато и безпрепятствено са обработвали имота, като през годините са засаждали различни земеделски култури, а в последните три години – люцерна и тикви; през цялото време са били със знанието, че имотът е тяхна обща собственост, поради което и собствеността е била декларирана пред данъчната служба в Община Средец и надлежно са заплащали данъци и такси за имота; до момента на исковата молба от никого не е предявявана претенция относно владението на имота спрямо ищците и останалите съсобственици на имота. Ищците сочат, че с Нотариален акт от 14.10.2013 г. ответникът Н.П.Г. – син на посочената за съсобственик Стоянка Г. Гъбичева, е бил признат за собственик на процесния недвижим имот по давностно владение. Отричат този ответник да е владял някога имота и да е упражнявал фактическа власт върху него, както и да е демонстрирал подобно поведение пред тях. Първият ответник извършил дарение на имота на ответницата Ж.Д.К., обективирано в Нотариален акт от 11.04.2017 г. С уточнителна молба № 2551/18.10.2017г. е посочено, че въпреки, че Георги Т.Д., Стоянка Г. Гъбичева и Милена Г. Атанасова не са подписали исковата молба те също са собственици на имота и се иска с решението си съда да признае и техните права спрямо ответниците. Сочи се , че имотът е бил записан в регистрите на Община Средец като собствен на бащата на наследодателя Петър К.. Сочат се доказателства от Община Средец, но липсват данни за основанието за придобиване на имота. Уточнено е, че до 30.05.1978г. имотът е бил владян от Георги П.К., а наследниците в различни периоди са помагали в обработката на земята в различна степен. С още една уточнителна молба с № 2740/ 15.11.2017г. е въведно , че Георги П.К. е станал собственик на имота по силата на наследяване от баща си Петър К.. С молбата е приложено копие от разписен лист воден при Община Средец. С определение № 1374/19.12.2017г. производството по делото в частта, в която се иска да се признае за установено по отношение на Н.П.Г. и Ж.Д.К., че Георги Т.Д., ЕГН **********, Стоянка Г. Гъбичева, ЕГН ********** и Милена Г. Атанасова, ЕГН **********, са собственици респ. на 8,333 %, 16,666 % и 8,333 % ид. части от недвижим имот – дворно място с административен адрес с. Факия, Община Средец, с площ 4 015 кв. м., съставляващо имот № 10 в квартал 3 и квартал 4 по плана на селото, при граници: дере на Община Средец, имоти №№ 9 и 18 от кв. 4, имоти №№ 11, 8, 14, 15, 16 17 и 18 от кв. 3, за който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно-регулационен план са отредени УПИ VІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 775 кв. м., УПИ VІІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 800 кв. м., УПИ VІІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 910 кв. м. и УПИ VІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 930 кв. м., е прекратено частично. Ищците молят съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на двамата ответници, че те – ищците, са собственици при посочени за всеки квоти на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство, а в условията на евентуалност – по силата на давностно владение. Като последица от решаването на спора претендират съдът да отмени констативния нотариален акт на ответника Н.П.Г.. Заявяват претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Н.П.Г. оспорва основателността на предявения срещу него иск. Възразява наследниците на Георги П.К. да са се интересували някога от оставения им в наследство процесен имот. Поддържа, че са го изоставили да буренясва, че не са го обработвали, че някои от тях не живеят в селото и не са стъпвали през последните 20 години в имота. Твърди, че от 1999 г. само той е владял имота като собствен и го е обработвал със знанието и без противопоставянето на всички наследници, че през последните три години той е засадил люцерна и тикви, че през 2000 г. лично е оградил имота със собствени средства, че непрекъснато е осъществявал физическо присъствие и го е стопанисвал като свой нескрито и явно. Поддържа, че всички в селото знаят, че имотът е негов. С тези твърдения обосновава снабдяването си с констативния нотариален акт. Претендира разноски.

Ответницата Ж.Д.К. оспорва основателността на исковата претенция срещу нея, като сочи, че процесният имот е придобит на основание давностно владение и до момента на прехвърлянето й чрез дарение е владян от първия ответник на правно основание, а след изповядване на сделката за дарение – и от нея, като ищците никога не са притежавали право на собственост, нито на лично основание, нито като последица от наследствено правоприемство. На следващо място изтъква доводи за доказателствена недостатъчност по отношение твърденията в исковата молба. Също заявява претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците се представляват от авд. Биляна Вавова, АК Бургас. Исковата молба се поддържа , като се представят допълнителни писмени доказателства , водят се и допуснатите до разпит свидетели.

Ответника Н.Г. се представлява от адв. Я.П.,***. Оспорват исковете , като водят допуснати до разпит свидетели.

Ответницата Ж.К. се представлява от адв. М. ***. Оспорват исковата молба, водят за разпит свидетел.

Страните са депозирали подробни писмени бележки в защита на претенциите си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните, че на 14.10.2013г. с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 59, том VII, рег. № 3375, дело № 934 от 2013г. ответникът Н.П.Г. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот – дворно място с административен адрес с. Факия, Община Средец, с площ 4 015 кв. м., съставляващо имот № 10 в квартал 3 и квартал 4 по плана на селото, при граници: дере на Община Средец, имоти №№ 9 и 18 от кв. 4, имоти № № 11, 8, 14, 15, 16 17 и 18 от кв. 3, за който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно-регулационен план са отредени УПИ VІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 775 кв. м., УПИ VІІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 800 кв. м., УПИ VІІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 910 кв. м. и УПИ VІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 930 кв. м. Посочения имот е бил с данъчна оценка от 8383.30лева. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166 , том I, рег. № 680, дело 154 от 2017г. процесният имот е дарен на ответницата Ж.Д.К.. В изложението на твърденията си , ищците заявяват, че имотът е бил оставен в наследство от Георги П.К., бивш жител ***, като за това обстоятелство е представено удостоверение за наследници , приложено по делото. Ищците сочат, че наследодателят им е починал на 30.05.1978г., след която дата те обработвали заедно земята, като всеки в отделен размер от общата площ . Сочи се , че правата на наследодателя им произтичали от тези на неговия баща – Петър К. по силата на наследствено правоприемство, за което е представено копие от разписен лист при Община Средец.

В хода на съдебното заседание са разпитани свидетелите Митра Коларова, Вълко Вълков, Роска Стефанова, Тони Бимбалов, Петко Жеков и Стайков В..

Настоящият състав , счита, че претенцията на ищците е неоснователна и следва да бъде отвхърлена по следните съображения. Ищците по делото отричат правото на собственост на ответника Н.Г., а от там и настоящото такова за собственост на ответницата К., по съображения, че Г. няма как да е придобил имота на основание давностно владение. Институтът на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС. За да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание – 1) в продължение на определен период от време (10 години) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо господство като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и 2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението). За да бъде спокойно владението, то не трябва да е установено чрез насилие, но вече установеното без насилие (чрез физическа принуда или заплаха) фактическото господство не може да бъде нито смутено, нито да бъде прекъснато чрез предявяването на извънсъдебни претенции. В настоящия случай ищците не са доказали на първо място твърдението , че са владели те имота в продължителен период от време, с който да са придобили собствеността по давност или да са присъединили период от време към владението на техния наследодател. Разпитаната в съдебно заседание св. Митра Коларова е разказала, че Георги К. и семейството му са обработвали процесния имот до към 1977- 78г. След това свидетелката не е живяла в с. Факия, а след завръщането си около 2000г. не може да посочи кой е обработвал земята. Свидетелят Вълков е посочил, че межди 1960- 1970г. мястото се работело от ТКЗС. След 1989г. със земеделие там се занимавали Георги П. и семейството му, но до 2005-2006г. След това твърди, че мястото е свободно. Свидетелката Роска Стефанова твърди, че е заживяла в с. Факия през 1999г., а през 2000г. започнала да отглежда животни, кози , които пасяла в района на спорната земя. Твърди, че в имота е виждала различни хора да го обработвал, като изрежда имената Гина, Е., Динко, Чана, Георги . Свидетелката разказва , че  в имота били засадени тикви , царевица и др. , но хората ползвали имота по различно време. Виждала и мъж на име Ташо, баща на посочените, който поставял огради на имота. Това било до 2006-2007г., а след това И.Т. бил засял люцерна. Твърди, че преди две – три години видяла сина на И.Т. да оре мястото с трактор. Виждала в имота и брата на ответника и тяхната майка. Свидетелят Тони Бимбалов твърди, че ответникът обработвал имота вече 15- 20 години. Помагал му за засятите тикви и царевиц, а също така и за поддръжката на оградата. След това, около 2006- 2007г. засял нивата с люцерна, която косял с помощта на други хора. Свидетелят Петър Жеков разказва , че около 2000-2002г. е ходил в имота , като от там ответникът брал тикви. След това в годините измежду 2003- 2006г. отново ходил да му помага, като разбрал, че мястото е на ответника Н.Г. или на неговата майка. Свидетелят С.В. разказва, че след 2000г. ответникът е започнал да обработва нивата, като засаждал в нея тикви и царевица, а след това от 2011- 2013г. давал възможност на свидетеля да коси мястото. Твърди, че в последните години не е виждал ищците в имота, а сочи, че някой от тях не са жители на с. Факия. По делото, от показанията на свидетелите, става ясно, че ответника Н.Г. в периода около 2000- 2003г. на собствено основание е започнал да ползва имота, да се грижи за него като поправя оградата , засява го с различни култури, след което ги събира и извършва действия, с които явно демонстрира намеренията си да свoи имота като собствен такъв. Относно процесния имот ищците не доказаха по реда на чл. 154, ал.1 от ГПК, че въпросният имот е придобит от тях на правно основание, годно да ги направи собственици. Свидетелите в съдебно заседание изложиха, че в действителност в определени периоди , както ищците, така и ответника Г. са обработвали имота. На разпитаните , с изключение на св. Роска Стефанова , имота е известен като нива на Георги К., наследодател на ищците и дядо на ответника Н.Г.. Въпреки това ищците не представиха доказателства, от които да се заключи , че са придобили правото на собственост върху имота. На първо място не се доказа наследственото правоприемство от страна на Георги К. към наследниците му след неговата смърт. От представените доказателства не може да се заключи , че имотите вписани в разписния лист за Георги К. са идентични с процесния, а дори да се приеме , че са, не се дадоха доказателства за начина на придобиване на собствеността от страна на Георги К. и от там да се заключи наследственото им придобиване. По въпроса за давностното владение, като основание за придобиване на имота. Също не се представиха доказателства, че ищците са станали собственици на имота чрез това придобивно основание. Соченото владение от страна на Георги К. е въз основа на заявленията на ищците и не се подкрепя от свидетелските показания. Последните не са абсолютно убедителни в тази насока. Свидетелката Митра Коларова твърди, че Георги К. е имал и други имоти в землището на с. Факия. Същата не може да посочи наследниците му кои ниви, и конкретно спорния имот, кога и как са обработвали. Свидетелят Вълков дори твърди, че до 1990г. имотът е бил стопанисван от ТКСЗ , но в тази насока нито една от двете страни не е дала доказателства, вкл. и след тази дата да е бил върнат по законов ред на собствениците. Свидетелката Роска Стефанова е по детайлна в показанията си, но времевите периоди , които описва да е виждала страните да ползват имота не са достатъчни, за да се заключи, че ищците са придобили собственост по посочения ред. От друга страна показанията на свидетелите Тони Бимбалов, Петко Жеков и Стайков В. сочат на едно трайно намерение на ответника Н.Г. да владее имота, да го ползва по предназначение и явно е показвал собственическото си отношение към същия, като няма данни в периода от 2003г. до 2013г. имотът да е бил предмет на спор между него и други лица, с който да се претендира правото на собственост. Дори в повече. Въпреки част от показанията, които разширяват периода до около 2006г. , когато ищците били спрели да ползват имота, явно и след датата на нотариалния акт и до завеждането на исковата молба в съда пред 2017г. , т.е. почти четири години след това не е имало претенции от страна на ищците. И двете страни претендират, че са обработвали имота и в годините между съставяне на нотариалния акт и предявяване на исковата молба, но не сочат да са се срещали в имота и да са обсъждали ползването му.  Това също навежда на съмнение в достоверността на претенцията им поради факта, че през последните години са ползвали имота, като са го засаждали с люцерна и тикви , т.е. са го ползвали. Горните съображения дават основания на настоящия състав да счита, че претенцията на ищците се явява недоказана , а от там и неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Въз основа на това следва да се остави и без уважение иска по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за право на собственост върхув недвижим имот , придобит по давностно владение № 59, том VII, рег. № 3375, дело № 934 от 2013г. от 14.10.2013г. на нотариус Веселина Кирилова , с района на действие РС гр. Средец.

            Съдът счита, че ищците следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да  заплатят на ответниците разноските за водене на делото, съответно сумата в размер на 750.00лева за ответницата Ж.Д.К. и сумата от 600.00лева за ответника Н.П.Г..

Така мотивиран, Средецкият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на И.Т.Д., Г.Г.С., Е.Г.Р., Й.Д.С. и Н.Г.К. за признаване за установено по отношение на ответниците Н.П.Г. и Ж.Д.К., че ищците са съсобственици на недвижим имот – дворно място с административен адрес с. Факия, Община Средец, с площ 4 015 кв. м., съставляващо имот № 10 в квартал 3 и квартал 4 по плана на селото, при граници: дере на Община Средец, имоти №№ 9 и 18 от кв. 4, имоти №№ 11, 8, 14, 15, 16 17 и 18 от кв. 3, за който имот по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно-регулационен план са отредени УПИ VІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 775 кв. м., УПИ VІІІ-10 в кв. 4 по регулационни план на с. Факия с площ 800 кв. м., УПИ VІІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 910 кв. м. и УПИ VІ-10 в кв. 3 по регулационни план на с. Факия с площ 930 кв. м., съответно И.Т.Д. 8.333%/ 1/12 идеална част/ от имота, Г.Г.С. 16.666%/ 1/6 идеална част/ от имота, Е.Г.Р. 16.666%/ 1/6 идеална част/ от имота, Й.Д.С. 8.333%/ 1/12 идеална част/ от имота и Н.Г.К. 16.666%/ 1/6 идеална част/ от имота,  като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ без уважение искането на предявения иск от страна на И.Т.Д., Г.Г.С., Е.Г.Р., Й.Д.С. и Н.Г.К. за отмяна на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот , придобит по давностно владение № 59, том VII, рег. № 3375, дело № 934 от 2013г. от 14.10.2013г. на нотариус Веселина Кирилова , с района на действие РС гр. Средец, като НЕДОКАЗАНО И НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА И.Т.Д., Г.Г.С., Е.Г.Р., Й.Д.С. и Н.Г.К. да заплатят на Н.П.Г. сумата от 600.00лева/шестстотин лева/ разноски за водене на делото за адвокатска защита.

ОСЪЖДА И.Т.Д., Г.Г.С., Е.Г.Р., Й.Д.С. и Н.Г.К. да заплатят на Ж.Д.К. сумата от 750.00лева/седемстотин и петдесет лева/ разноски за водене на делото за адвокатска защита.

        Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

                                                              

                            

                СЪДИЯ: