Решение по дело №694/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 544

гр. Перник, 09.12.2020 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: Слава Георгиева

при секретар Е. В., с участието на прокурор Б. К. от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 694/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1  във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от “***”ЕООД, с ЕИК ***, правоприемник на “***”ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, обл. С., представлявано от управителя Ж.М.,  чрез представителя си по пълномощие адв. И.М.,*** против Главна Дирекция “Национална полиция” при МВР.

С исковата молба се претендира присъждане на сума в размер на 300 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 304/07.05.2019г., издадено от директор на ГД”НП”, което е отменено с решение № 583 от 21.11.2019г., постановено по административнонаказателно дело № 972/2019г. по описа на Районен съд-П., последното оставено в сила с решение № 76 от 05.03.2020г. по КАНД № 26/2020г. по описа на Административен съд-П., ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба – 27.08.2020г. до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана молба с характер на писмени бележки от адв. И.М.. В същата се  поддържат исковите претенции и се иска същите да се уважат, както и да се присъдят направените в настоящото производство разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по иска - Главна Дирекция “Национална полиция” при МВР не изпраща представител. В указания срок не е депозирал писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура-П. дава заключение за основателност на предявения иск и предлага да се уважи така както е предявен.

Административен съд-Перник, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателно дело № 972 по описа на Районен съд-П. за 2019г., се установява, че с НП № 304/07.05.2019г. директора на ГД”НП” е наложил на “***”ООД, с ЕИК на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД, административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД.

Наказателното постановление е обжалвано. Образувано е АНД № 972/2019г. по описа на районен съд-П.. В хода на производството  пред районния съд е  ползвана адвокатска защита, осъществена от адв. И.М., съгласно представено по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.06.2019г.. Съгласно отбелязаното в договора, уговореното възнаграждение за един адвокат по делото е в размер на 300 лева. По делото са проведени две открити съдебни заседания, на които е взел участие пълномощника на жалбоподателя. С решение № 583 от 21.11.2019г., постановено по административнонаказателно дело № 972/2019г.  по описа на Районен съд-Перник наказателното постановление е отменено. Решението е влязло в сила на 05.03.2020г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление отменено с влязъл в сила съдебен акт, издадено от длъжностно лице на ответника. ГД”НП”, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР  е юридическо лице.  Следва, че искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. По изложените съображения съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.

Искът е предявен пред съда по място на увредата, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Ищецът основава претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се твърди настъпили имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, чието обезщетение се претендира с разглежданата искова молба.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да е от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай се установи, че издаденият от администрацията на ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП  304/07.05.2019г. на директора на ГД”НП”, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на това наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание е административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен от съда като незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване на отмененото НП ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник (адвокат). Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство е дължим и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Адвокатският хонорар, платен за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и отменения незаконосъобразен акт, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденото наказателно постановление от орган на ответника. Следва, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Евентуално намаляване имуществото на ищеца, следва да се приеме, че е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

Видно от административнонаказателно дело № 972/2019г. по описа на Районен съд-П., адвокат И.М. е осъществила процесуално представителство и защита на настоящия ищец в производството пред районния съд, като е взела участие в проведените две открити съдебни заседания по образуваното дело. Т.е. установена е и втората предпоставка на предявения иск.

Съдът приема за установена и третата предпоставка – настъпване на имуществена вреда, изразяваща се в реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение от настоящия ищец на адв. И.М.  в претендирания размер от 300 лева. Съобразявайки Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016г., настоящият съдебен състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание и в претендирания размер от 300 лева, тъй като това е реално заплатената сума по договора за правна защита и съдействие 21.06.2019г. С тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС, по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

 Съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е доказано в настоящото исково производство.   Представен е неоспорен от ответника договор за правна защита и съдействие  от 21.06.2019г., в който изрично е вписано, че уговорената сума е заплатена в брой в момента на подписване на договора.  Въз основа и съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Договорът се намира в оригинал в кориците на АНД № 972/2019г..

В конкретния казус делото пред районен съд-Перник е от административно наказателен характер. Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел участие в производството по делото. Наложеното административно наказание е глоба в размер на 1000 лв. и адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на депозиране на жалбата срещу наказателното постановление. Поради тази причина договореното адвокатското възнаграждение се основава на действащи правни норми указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения и заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно нарушение и тази вреда е пряка последица от проведеното срещу ищцата административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.

  Въз основа на изложеното и като се вземе предвид, че не е осъществена безплатна правна помощ се прима, че  за осъществяване предмета на договора за правна защита и съдействие настоящия ищец е заплатил на адв. И.М. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв.. Предявеният иск е основателен и е доказан в размер на 300. 00 лв. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

Предвид уважаване на главния иск е основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва върху обезщетението от 300 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от предявяването на исковата молба-27.08.2020г. до датата на окончателното й изплащане.

По разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, като заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част на иска. Пълномощникът на ищеца е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Предвид специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 325 лева, представляващи 25 лв., заплатена държавна такса за образуване на производство и 300.00 лв., адвокатско възнаграждение по договор за  правна защита и съдействие. 

Така мотивиран и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Национална полиция” при МВР, със седалище гр. София, бул. “Александър Малинов” № 1 да заплати на “***”ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обл. С.***, представлявано от управителя Ж.М.  сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 304/07.05.2019г. издадено от директор на ГД”НП”, отменено с влязло в сила съдебно решение, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –27.08.2020г.  до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Национална полиция” при МВР, със седалище гр. София, бул. “Александър Малинов” № 1 да заплати на “***”ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. М.***, обл. С., представлявано от управителя Ж.М.  сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева,  представляваща разноски по административно дело № 694 по описа за 2020г. на Административен съд-Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/