О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……..11.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №1670 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
“Строй Стандарт Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бобов дол, ул.“Иван Вазов“, бл.88, ап.1, представлявано от Антон
Крумов Ефремов, действащ чрез адв.Кремена Танева, със съдебен
адрес: гр.Варна, ул.“Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис 1,
против Решение
№3340 от 17.07.2018г. по гр.д.№17963/2017г. по описа на РС Варна,
с което е
отхвърлен предявеният от въззивника
иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта от “Ай Ви Сейлингс“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Уста Кольо
Фичето“ №25Б, представлявано от Пламен Георгиев Стоянов, действащ чрез
адв.Костадин Димитров, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Охрид“ №26, ет.3, на
сумата от 9171.32лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършени и приети от възложителя
СМР по Договор за строителство от 24.08.2016г., за което са издадени фактури
№17 от 22.12.2016г., №18 от 05.01.2017г. и №19 от 10.01.2017г., и сумата от 433.52лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 11.04.2017г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2017г. до
окончателното ѝ изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8147/2017г. на РС
Варна.
В жалбата се
излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, и
постановено при допуснато нарушение на процесуалноправните норми. Поддържа се,
че първоинстанционния съд правилно е приел, че предявеният иск е с правно
основание чл.258 и сл. от ЗЗД за вземане по договорът за изработка, който е
неформален и консенсуален, като писмената форма не е условие за действителност,
а само форма за доказване. Сочи се, че съгласно чл.264 от ЗЗД възложителят на
работата има задължение да я приеме, като в този момент той трябва да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, за недостатъци, освен ако те са
такива, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане, както в
случай, че не направи възражение, работата се счита за приета. Сочи се, че в
тази връзка в първоинстанционното производство ищеца е отправил искане за
събиране на гласни доказателства за установяване, че е изпълнил качествено и в
срок възложеното, които първоначално са му допуснати. Сочи се, че неправилно с
протоколно определение от 27.06.2018г., съдът е отменил определението си, с
което са допуснати гласните доказателства, като е приел, че искането попада под
забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК,
според която е недупостимо събиране на гласни доказателства за установяване на
договори на стойност по-голяма от 5000лв. На следващо място се поддържа, че
съдът неправилно е отхвърлил като преклудирано искането на ищеца за представяне
от ответника по реда на чл.190 от ГПК на строителна документация образец Акт 15
и Акт 16 и трудов договор на служителя на ответника Владимир Монев, както и
личното явяване на същия, който да отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК. Поддържа се, че действително искането е разгледано едва във второ съдебно
заседание, но то е отправено до съда с уточняваща молба от 16.03.2018г.,
депозирана след приключило първо открито съдебно заседание, в което е
направеното оспорване на истинността писмения Договор за строителство от
24.08.2016г. в частта относно подписа на представляващия ответника. Сочи се, че
след установяване в производство по чл.193, ал.1 от ГПК на факта, че подписа в
договора за строителство, не е положен от представляващ ответното дружество,
ищеца е отправил искане за личното явяването на служителя Владимир Монев и
представяне на трудовия му договор. Твърди се, че В.Монев е положил подпис в
процесния договор, в качеството си на пълномощник на дружеството или е възлагал
действия по устен договор за изработка именно в качеството си на технически
ръководител. Ето защо се поддържа, че с личното явяване на посоченото лице в
съдебно заседание и с отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, се цели
доказване на факта, че същия е назначен на длъжност “строителен техник“ и като
такъв има правомощия да възлага изпълнение на СМР на подизпълнителите и да
приема изработеното по реда на чл.264 от ЗЗД. Поради това се поддържа, че
искането е своевременно отправено и относимо към предмета на спора, с оглед
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ГПК. Сочи се, че неосчетоводяването на
процесните фактурите от ответното дружество, не води до извод, че не е налице
възлагане на СМР и изработка на възложената работа, тъй като задължението за
плащане на възнаграждението, възниква с приемането на работата от възложителя,
за което е поискано събирането на гласните доказателства. Поддържа се, че
предвид основателността на главния иск, основателна е и претенция за заплащане
на лихва за забава в размер на 451.37лв., която се дължи считано от изтичане на
седмодневния срок за плащане, даден с връчената на длъжника изрична нотариална
покана, т.е. от 11.04.2017г до 27.09.2017г., както и законна лихва до
окончателното изплащане на задължението. Моли
се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да уважи предявеният иск. Претендират се
съдебно-деловодни разноски направени пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
атакуваното решение, като са развити подробни съображения и се сочи относима
съдебна практика. Сочи се, че процесния договор е нищожен поради липса на
съгласие, тъй като не е подписан от посочения в него представляващ ответното
дружество-Валентин Петров Димов. Поддържа се, че при липса на съгласие,
въпросния договор, няма как да породи правни последици. Сочи се, че представените
по делото фактури не са подписани от ответника, съответно не го обвързват и не
са основание за плащане, а по делото е установено, че на ищеца не е възлагана,
респективно приемана работа, поради което за възложителя не е възникнало
задължение за заплащане на претендираните суми. На следващо място се поддържа,
че ангажираните от ответника доказателства, установяват, че той е възложил на
други две търговски дружества, съответно те са изпълнили строително монтажните
дейности, за които ищеца претендира, че е извършил. Във връзка с
неоснователността на главния иск, се поддържа становище за неоснователност и на
акцесорния иск за обезщетение за забава върху главниците. Оспорват се
доказателствените искания на жалбоподателя. Моли се за оставяне в сила на
атакуваното решение и за присъждане на деловодните разноски направени пред
въззивната инстанция.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Жалбоподателят е направил искане за
допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на факта на извършване на възложената работа с Договор за строителство от
24.08.2016г., респективно на нейното приемане. Първоинстанционният съд правилно
в о.с.з. на 07.03.2018г. е допуснал събирането на гласни доказателства за
посочените обстоятелства, като в последствие в о.с.з. на 27.06.2018г., след изслушване на СГЕ, която
е установила неавтентичността на подписа на представител на възложителя в
процесния договор, неправилно е отменил първото си определение като е
преценил, че е налице забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Това е така защото
на първо място гласните доказателства за изпълнение на възложена работа с
писмен договор са абсолютно допустими и относими към предмета на доказване по
спора. Изслушването на назначената СГЕ, не влияе на допустимостта на гласните
доказателства, тъй като извода дали нейното заключение следва да се цени или
не, е въпрос по същество на спора и следва да се формира при постановяването на
крайния съдебен акт, а не в хода на съдебното дирене. На следващо място дори да
се приеме обратното, то в случая предвид факта, че страните по делото са
търговци по отношение на тях е приложима законовата презумпция регламентирана в
чл.301 от ТЗ, според която когато лице е действало от
името на търговец, без е имало представителна власт, се смята, че търговецът е потвърдил
действията му,
ако не се е противопостави
веднага след узнаването. Ето
защо свидетелите е следвало да бъдат разпитани, а в последствие при съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства да се извърши преценка обвързани ли
са страните от договор за изработка или не, включително и чрез приложението
презумпцията на чл.301 от ТЗ.
С оглед изложеното
настоящия състав на въззивния съд, намира, че от страна на РС Варна са допуснати
от процесуални нарушения при произнасянето по направеното от страната доказателствено
искане, поради което и на основание чл.266, ал.3
от ГПК, следва да се даде възможност на страните да се ползват от гласни
доказателства-на ищеца за установяване на изпълнението на възложените СМР и
приемането на работата, респективно на ответника за опровергаване на
твърдението на ищеца.
Исканията на
жалбоподателя за задължаване
на въззиваемия на основание чл.190 ГПК да представи строителна документация
образец и трудов договор на служителя си Владимир Монев, както и за задължаване
на Владимир Монев да се яви лично и отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, са едновременно преклудирани и неоснователни. Действително същите са направени
в уточняваща молба, подаването на която му е предоставено по реда на чл.101,
ал.1 от ГПК, но фактическите твърдения в тази молба, касаят устно възлагане на
работата от страна на възложителя и доказателственото искане не подновено при
последвалото ново изменение на фактическите твърдение за наличие на писмен
отговор. Исканията са и неотносими, тъй като
твърдения, че процесния договор е подписан от лицето В.Монев са
направени едва с въззиванта жалба, а не в релевантния за това момент -
най-късно след изслушването на СГЕ, поради което те не могат да бъдат
съобразявани във въззивното производство. По отношение на искането за лично
явяване следва да се отбележи, че по реда на чл.176 от ГПК може да се призовава
само страна, респективно органните представители /управителите/ на ответното
дружество, каквото качество в случая В.Монев, безспорно не притежава. Ето защо
горецитираните доказателствени искания на жалбоподателя следва да се оставят
без уважение.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “Строй Стандарт
Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК *********, против
Решение №3340 от 17.07.2018г. по гр.д.№17963/2017г. по описа на
РС Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно
основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта от “Ай Ви Сейлингс“ ООД, с
ЕИК *********, на сумата от 9171.32лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършени и приети от възложителя
СМР по Договор за строителство от 24.08.2016г., за което са издадени фактури
№17 от 22.12.2016г., №18 от 05.01.2017г. и №19 от 10.01.2017г., и сумата от 433.52лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 11.04.2017г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2017г. до
окончателното ѝ изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8147/2017г. на РС
Варна.
ДАВА
възможност на всяка
от страните да се ползва от показанията на по двама свидетели при режим на
довеждане, за установяване на изпълнението на СМР и приемането на работата, възложени с Договор за строителство от
24.08.2016г., респективно опровергаването на това обстоятелство.
ОСТАВЯ без уважение исканията на жалбоподателя за задължаване на основание
чл.190 от ГПК на другата страна да представи строителна документация образец
Акт 15 и Акт 16 и трудов договор на Владимир Монев, както и за задължаване на
Владимир Монев да се яви лично и отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№1670/2018г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 19.12.2018г. от 15.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.