МОТИВИ към НОХД №106/2011 г.:

Обвинението е против подсъдимите Б.М.К., Т.А.Т., И.Б.М., Й.Т.Т., Г.П.Н.,*** за престъпление по чл.216, ал.1 въввръзка с чл.20, ал.2 от НК и М.П.Н. за престъпление по чл.216, ал.1 въввръзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК

Подсъдимите се обвиняват в това, че на 27.08.2010 г. в местността „В.” в землището на с.Симеоновец, обл.Пазарджик, в съучастие като съизвършители противозаконно са повредили чужда движима вещ – товарен автомобил „К.” с ДК №.., като са унищожили предно обзорно стъкло, прозорец на лява врата, външно дясно огледало за обратно виждане и 2 броя /комплект/ чистачки и са нанесли деформации по кабината на автомобила, като с деянието си са причинили щети в размер на 896 лв. на И.З.Г. в качеството му на управител на „И.” ЕООД гр.Б. и М.Н. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Всички подсъдими не се признават за виновни. Дават обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Към м.август 2010 г. „И.” ЕООД гр.Б., управлявано от свидетеля И.Г. се занимавало с добив на дърва. Търговското дружество  работело с три товарни автомобила, единият  от които „К.” с ДК №......

На 27.08.2010 г. товарният автомобил „К.” с ДК №Е. се управлявал от свидетеля С.Б.- съдружник на свидетеля И.Г..

Около 10.30 часа между свидетелят Б. и горският  надзирател-подсъдимият Т.Т. възникнал конфликт, повод за който станал спор между двамата за съответствието между количеството дървета, натоварени в товарния автомобил и отразеното в превозния билет. Към конфликта, който станал в Горски пункт, находящ се в с.Семчиново, обл.Пазарджик, на страната на свидетеля Б. се присъединил и друг служител на „И.” ЕООД гр.Б.- свидетелят И.Г.. Между спорещите страни се разменили обидни реплики и закани. Конфликтът завършил с официални предупреждения от служителите на РУП гр.Септември, отправени към свидетелите И.Г. и С.Б., както и към подсъдимия Т.Т..

Подсъдимият Т.Т. останал силно засегнат от поведението на свидетелите И.Г. и С.Б., за което решил да им отмъсти, като почупи товарния автомобил „К.” с ДК № .. За целта около обяд на 27.08.2010 г. Подсъдимият Т.Т. отишъл в домовете на петима свои приятели и роднини, находящи се в с.Симеоновец, обл.Пазарджик. Това били  подсъдимите  И.М., Б.К., Й.Т., Г.Н. и непълнолетният М.Н.. Подсъдимият Т.Т. разказал на  останалите подсъдими за замисъла си и  успял да ги убеди да отидат с него в местността „В.” в землището на с.Симеоновец, обл.Пазарджик, откъдето знаел, че след обяд ще премине товарният автомобил „К.”, заедно със свидетелите И.Г. и С.Б.. Подсъдимите И.М., Б.К., Й.Т., Г.Н. и непълнолетният М.Н. веднага приели предложението и около 17.00 часа на 27.08.2010 г. „въоръжени” с дървета и брадви очаквали преминаването на товарния автомобил „К.” на указаното място, скрити в храсти, намиращи се на пътя. Преди това те били поставили на пътя няколко големи камъни, които не позволявали свободното преминаване на автомобили.

Около 17.00 часа товарният автомобил „К.” управляван от свидетеля С.Б. , натоварен с дървена маса спрял пред изкуствено направената от подсъдимите преграда от камъни. В кабината на товарния автомобил освен свидетеля С.Б. се намирали свидетелите И.Г. и Н.А.П.. В каросерията отзад върху дърветата били дървосекачи- свидетелите В.И., Н.С.П., В.П..

Веднага, след като  товарният автомобил „К.” спрял, шестимата подсъдими се насочили към него и заедно с дърветата и брадвите които носели, а и с камъни започнали да удрят по каросерията на автомобила. Така те успели да изпочупят цялото предно обзорно стъкло, прозореца на лявата врата, външното дясно огледало за обратно виждане и чистачките и нанесли множество деформации по кабината на автомобила. През това време намиращите се в автомобила свидетели побягнали нагоре към гората.

След като изпочупили товарния автомобил, подсъдимите последвали свидетелите Б. и И.Г., но след като не ги достигнали се завърнали обратно при товарния автомобил, след което се прибрали по домовете си в с.Симеоновец, обл.Пазарджик.

Според заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза, стойността на причинената щета възлиза на сумата от 896 лв. Посочената стойност представлява пазарната цена на унищожените движими вещи – предно обзорно стъкло, прозорец на лява врата, външно дясно огледало за обратно виждане и чистачки, трудът за поставянето им и този , необходим за поправянето на нанесените деформации по кабината на товарния автомобил.

С Приемо-предавателен протокол /л.62 в делото/ подсъдимият Т.Т. е възстановил щетата от 896 лв., която сума е предал на водилия разследването полицай. С Протокол, намиращ се на л.63 в делото, сумата е предадена на пострадалия – свидетеля И.Г..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, обясненията на подсъдимия Т.Т. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по рада на чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, показанията на свидетелите И.Г., С.Б., П.Н., В.И., В.К., И.Г., З.К., П.К., Т.Г., Н.А.П., Д.С., С.Т., И.А., Д.З., М. М., Н.С.П., В.П., С.А., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите В.И., В.К., З.К., П.К., Н.А.П., И.А., Н.С.П., В.П. депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и 2 от НПК, проведените по реда на чл.143 от НПК очни ставки между свидетелите И. и Б., И. и Г., З.К. и Г., З. и И., между подсъдимия Т.Т. и свидетеля С.Б., между подсъдимия Б.К. и Б., между подсъдимия Г.Н. и свидетеля И.Г., заключението на авто-оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Конфликта на подсъдимия Т.Т. със свидетелите С. Б.  И.Г. преди инцидента и станал причина за последния се установява от показанията на всички участвали в спора – свидетелите Б., Г., подсъдимия Т. и останалите свидетели станали очевидци – свидетелите Златан К., П.К., полицейските служители пристигнали по сигнал – свидетелите З., Д.С., свидетеля П.Н.. Последният пристигнал в помощ на подсъдимия Т., извикан от него и дори довел със себе си синовете си – подсъдимите М. и Г. Н..

Относно главния факт на предмета на обвинението съдът цени показанията на свидетелите Б., Г., И. /дадени на досъдебното производство/, за известни обстоятелства свързани с броя на авторите на деянието и причината за спиране на камиона – показанията на свидетелите Н.А.П., Н.С.П.В.П..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелките тъй като същите са ясни, категорични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Показанията им съвпадат и съдържат сведения и относно основни факти от предмета на доказване.

Свидетелите Б. и Г. независимо един от друг, подробно и логично обясняват, че причината да спрат товарния автомобил управляван от Б. и натоварен с дървен материал била натрупаните на пътя големи камъни и отрязано дърво, които препятствия преграждали пътя до невъзможност за преминаване.

Това обстоятелство се потвърждава категорично от показанията на другите свидетели, които пътували с товарния автомобил Н.А.П., Н.С.П.В.П..

Последните свидетели не познават подсъдимите, с изключение на Т.Т. и то единствено в служебното му качество на горски стражар. Същите не са обвързани и с пострадалите, тъй като само към инкриминираната дата са били временно наети да натоварят дървения материал. По тази причина техните показания са безпристрастни и достоверни.

Освен това тези показания за относно натрупаните на пътя камъни отрязано дърво се потвърждават от свидетелите З., С., К., които като полицейски служители пристигнали на мястото на инцидента по постъпил сигнал.

Поставените преграждения на пътя с натрупаните камини и дървета ясно сочи на намеренията и броя на подсъдимите за саморазправа, за което са положили усилия и обмислили предварително.

Това личи от показанията на свидетеля Н.А.П. дадени на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие, че на пътя са били поставени два камъка, кат ос оглед на големината им неможело да бъде сложен на това място от един човек.

Освен това свидетелят Д.З. дава категорични показания, че дървото пречещо на движението на горския път е било видимо отрязано, а не случайно счупило се. За това, че дървото е било отрязано говори в показанията си и свидетеля К., който сочи въпросното дърво правело невъзможно преминаването по-нататък по пътя.

Не на последно място, наличието на нарочно поставени 3 бр. камъни и прясно отсечен бор разположен перпендикулярно на пътя, чийто стъбло обхваща ширината на пътя се установява и от протокола за оглед на местопроизшествието, с приложен към него фотоалбум /сн.1 и 16/.

Тези съвпадащи и категорични устни и писмени доказателства убедително дискредитират обясненията на подсъдимите Т.Т., К., М. и Й.Т. относно начина на протичане на инцидента, които твърдят че на пътя не е имало никакви камъни или други прегради, а според Т.Т. камионът е спрял, когато свидетелите Б. и Г. са го видели на пътя с намерение да измери и маркира превозваните дърва.

Относно участието на всички подсъдими, начина на изненадващо връхлитане върху автомобила и нанасяне на удари с дървени сопи и брадва, носена от подсъдимия К. най-напред върху Б. и Г. и върху автомобила и в следствие на това настъпилите повреди на товарен автомобил „К.” с ДК №..... показанията на свидетелите Б. и Г. се потвърждават от показанията на свидетеля В.И. дадени на досъдебното производство.

В тези си показания свидетелят подробно посочва, че при спирането на товарния автомобил и слизането на пътуващите, между които и той да преместят камъните пречещи на пътя изненадващо „от дясно на пътя” изкосили шест човека, като поименно изброява подсъдимите. Същите били с „бухалки и балтии”, с които ударили кимиона и счупили предното стъкло, предното дясно такова, огледалата. Това продължило според свидетеля около 10-15 мин., след което извършителите избягали. Тогава именно той телефонирал на свидетеля Б., че извършителите са си тръгнали от телефона на свидетеля Г., който същият бил забравил в кабината на товарния автомобил.

В хода на съдебното следствие свидетелят И. отрича тези свои показания, като твърди че нищо не и видял от инцидента и хората и начина на повредите нанесени върху товарния автомобил.

Съдът дава вяра на показания та на свидетеля дадени на досъдебното производство, тъй като относно обстоятелства извън главния факт, но навеждащи доводи за виновност на подсъдимите, тези показания на И. се подкрепят от доказателства събрани, както чрез устни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., Г., З., така и писмени такава – разпореждания на полицейски орган от 30.08.2010 г.

В тези си показания свидетелят И. заявява, че след инцидента подсъдимите Т.Т. и И.М. упражнили спрямо него физическо насилие и накарали пред адвокат да лъжесвидетелства за инцидента. По този повод, по негова молба се срещнал пред джамията в гр.Пазарджик със свидетелят С.Б., който го откарал в полицията.

Тези показания се подкрепят от свидетелите Б. и Г., като свидетелите допълват, че при срещата им пред джамията след насилието упражнено му от подсъдимите, откарали И. в дома на сестра му, където същият се крил около седмица и бил подпомаган парично от Б..

Тези свои показания свидетелите Б. и Г. поддържат и при повредените със свидетеля И. очни ставки.

За упражненото насилие и тормоз свидетелят И. ***, видно от показанията на свидетеля З., които същият поддържа при проведената с И. очна ставка, за което на подсъдимите Т.Т. и И.М. бил съставени предупредителни протоколи.

Въпросното обстоятелство, установено от показанията на свидетеля З. категорично се потвърждава от приложените на досъдебното производство /л.37 и 39/ Разпореждания на полицейски орган, съставени от З., с които е разпоредено на И.М. и Т.Т. да не се заканват, саморазправят и бият В.И.. 

Показанията на свидетелката С.А., сестра на свидетеля И., че последния не е престоявал в дома й седмица след инцидента не променят извода за достоверност на показанията на свидетеля Б., че е откарал И. *** и му е дал парични средства на, за да се скрие от натиска на подсъдимите да промени показанията си за тяхното участие в престъплението.

Свидетелят Б. е видял свидетеля И. да влиза в къща в ромката махала, която, както и нейната ограда описва по цвят и размер, но не видял сестрата на свидетеля, за да е сигурен, че това е нейната къща. Още повече, че свидетеля неуточнява точния брой на дните, които И. е прекарал криейки се, а свидетелката А. дава показания, че И. прекарвал около два-три дни в дома й, след което си отивал. Това логично води до извод, че И. е прекарал отново толкова дни в дома на сестра си след инцидента, без да разясни на същата каква е причината.

За участието на подсъдимите Г.Н. и М.Н. в престъплението, заедно с подсъдимите Т.Т., Б.К., И.М. и Й.Т. съдът кредитира показанията на свидетелите Б., Г., Н.А.П., Н.С.П., З. и И., последните депозирани на досъдебното производство.

Свидетелят Б. е категоричен в показанията си, че и двамата подсъдими Н. са участвали в повреждането на автомобила, като част от групата предвождана от подсъдимия Т.Т., които е видял да присъстват и при скандала станал сутринта. Той логични и убедително обяснява, че познал подсъдимите Г. и М. Н., тъй като познавал и разговарял сутринта преди инцидента с техния баща, свидетеля П.Н., с когото били съученици.

Неговите показания също с убедителна конкретност и категоричност се подкрепят от показанията на свидетелите Г. и И..

Освен това тези свои възприятия за участие на подсъдимите Г. и М. Н. при извършване на деянието Б.  Г. споделили веднага след станалото със свидетеля В.К., който като полицейски служител извършил проверка за инцидента. На съдебното следствие свидетелят К. дава показания, че „шофьорите казали“, че авторите на деянието били 5-6 човека близки на подсъдимия Т.Т.. След прочитане на показанията на свидетеля депозирани на досъдебното производство на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, свидетелят потвърди, че като част от извършителите на деянието потърпевшите са посочили „племенниците на Т.Т.“.

Както се установи от събраните устни доказателства свидетелят П.Н., баща на подсъдимите Г. и М. Н. е зет на подсъдимия Т.Т..

Показанията на свидетелите Н.А.П. и Н.С.П. въпреки, че не конкретни относно лицата участвали в деянието, тъй като не са възприели в цялост случилото се, а са се скрили веднага след  нападението, затвърждават извода за участие и на подсъдимите Н.. Същите дават  непредубедени и съвпадащи показания, че при спирането на товарния автомобил са били нападнати от 5-6 човека. За достоверността на техните показания, съдът съди по обстоятелството, че свидетелите заявяват, че не са видели нападателите и немогат да ги познаят, както след деянието, така и в съдебната зала.

Не на последно място факта, че и подсъдимите Н. са автори на деянието се потвърждава от показанията на свидетеля З., пред когото всички подсъдими са дали обяснения признавайки вината си и са  разказали механизма и последователността на случилото се.

В подкрепа на тезата на подсъдимия Г. М., че заедно с брат му подсъдимия М. М. не са участвали в извършване на престъплението, а са били у дама си са показанията на свидетелите П.Н., И.А. и М. М..

Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно за тези обстоятелства.   Свидетелят П.Н., като баща на подсъдимите Г. и М. Н., а свидетелите А. и М., като приятели на П. М. са предубедени и заинтересовани от изхода на делото и издават нагласата им подкрепят защитната теза на подсъдимите. Освен това, с оглед заетостта на свидетелите по извършване на строителни дейности по направа на кофраж и наливане на бетон не е логично непрекъснато да са могли и наблюдавали заниманията и местоположението на подсъдимите Г. и М. Н..

Освен, че се опровергават от показанията на свидетелите Б. и Г., очевидци на инцидента, показанията на свидетелите А. и М., че през цялото време на престоя им в двора на П.Н., неговите синове – подсъдимите Г. и М. Н. също са били там, занимавайки се с гълъбите си, противоречат на обясненията на подсъдимия Г.Н.. Последният обяснява, че бил на кафе в центъра на селото до    е много вероятно  часа на инкриминираната дата, след което се прибрал в къщи и заварил майсторите.

Неубедителни, нелогични и в този смисъл неубедителни и недостоверни са обясненията на подсъдимите Т.Т., К., М. и Й.Т., че подсъдимият Т.Т. бил нападнат и бит от свидетелите Б. и Г., когато останалите подсъдими слизайки от гората, където брали гъби се намесили в помощ на бития Т., не били чупили камиона с дървета и брадва.

Тези обяснения, представляващи защитна теза, като източник на доказателства се опровергават от показанията на всички свидетели очевидци на деянието, както по отношение на причината за спиране на автомобила поради невъзможност за преминаване от натрупаните по пътя камъни и дървета, броя на извършителите, така и началото на нападението с хвърляне на камък от подсъдимите и пукване на предното панорамно стъкло на автомобила.

В показанията си депозирани на досъдебното производство, два месеца след деянието, свидетелят Н.А.П. е категоричен, че свидетелите Б.  Г. не са нападали по никакъв начин подсъдимия Т.Т..

Следва да се отбележи, че за извода, че подсъдимите са извършили деянието допринася и поведението на подсъдимия Т.Т. преди инцидента по организиране на нападението, което говори за значително афектираното му състояние и намерение за саморазправа.

Видно от показанията на свидетеля З.К. депозирани на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал, но които съдът дава вяра, последният след свадата състояла се сутринта на инкриминираната дата между подсъдимия Т.Т. и свидетелите Б. Г., последният не посмял и дори предупредил останалите работници от ромски произход да участват при втория превоз, за нямат проблеми.

Това се потвърждава от показанията на свидетеля Г. при проведената със свидетеля З. К. очна ставка, който дава показания, че присъстващите чули Т.Т. да казва на ромки, че ще „причакат“ Г. и Б., уплашили се и решили да не участват в следващия курс.  

За тези намерения на подсъдимия Т.Т., реализирани  чрез формиране на група и повреждане от същата, с набавени дървени колове и брадва на автомобила говорят противоречията на обясненията на подсъдимия Т. с показанията на свидетеля С.Т..

Подсъдимият Т.Т. дава обяснения, че бил нападнат от свидетелите Б. и Г., когато отивал да маркира дървата превозвани от същите.

Докато свидетелят Т. дава показания, че подсъдимият Т. му се   обадил и в последствие около 17 часа му  предал „терминала“, за да издаде след около един час превозен билет на автомобила на Б.. Скоро след това получил обаждане от началника си, да отиде в с.Симеоновец, тъй като имало проблем с един от камионите. Когато отишъл видял, че стъклото на товарния автомобил, управляван от свидетеля Б. е счупен.

Освен това според показанията на свидетеля З., подсъдимият Т.Т. пред него е признал, че бил афектиран от станалия сутринта инцидент. Поради това „минал през махалата, забрал момчетата“ и отишли на местопрестъплението „да се разправят“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите Б.М.К., Т.А.Т., И.Б.М., Й.Т.Т., Г.П.Н. са осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият М.П.Н. и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 27.08.2010 г. в местността „В.” в землището на с.Симеоновец, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършители противозаконно са повредили чужда движима вещ – товарен автомобил „К.” с ДК №....., като са унищожили предно обзорно стъкло, прозорец на лява врата, външно дясно огледало за обратно виждане и 2 броя /комплект/ чистачки и са нанесли деформации по кабината на автомобила, като с деянието си са причинили щети в размер на 896 лв. на И.З.Г. в качеството му на управител на „И.” ЕООД гр.Б. и М.Н. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

При извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк умисъл, като съизвършители. Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и това, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид причините и начина на извършването му, свързани с нагласа за саморазправа и предварителна подготовка.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни за същите.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало, на подсъдимите Т.Т., Й.Т., Г.Н. и М.Н., добрите характеристични данни за посочените подсъдими и за И.М., възстановяването на  нанесените вреди, ниската възраст на подсъдимите Г. и М. Н., а като отегчаващи – предишните осъждания на подсъдимите Б.К. и И.М., негативните характеристични данни за подсъдимия К., водещата организаторска роля на Т.Т., липсата на основателен мотив за извършване на останалите подсъдими и агресивно поведение от страна на всички подсъдими.

При превес на смекчаващите вината обстоятелства и оглед участието и приноса на всеки един от извършителите, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложат наказания на подсъдимите, като следва:

-  На Т.А.Т. – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

-  На Б.М.К. – ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

-  На И.Б.М. и Й.Т.Т. – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

-  На Г.П.Н. – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

-  На М.П.Н., при редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК- ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимите Б.К. и И.М., както и предишните им осъждания, съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се от търпи от Б.М.К. и И.Б.М. при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Като прецени невисоката обществена опасност на и данните за личността на подсъдимите Т.Т., Й.Т., Г.Н. и М.Н., съдът счете, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието наложено на Й.Т. и Т.Г.П.Н. за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.

Изтърпяването на наказанието наложено на подсъдимия Т.А.Т. съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

С оглед непълнолетието на подсъдимия М.П.Н., съдът на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимите Т.Т., Б.К., И.М., Й.Т., Г.Н. и М.Н. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на по 10 лева за всеки един, от които 7,50 лева платими по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик и по 2,50 лева платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, съдът постанови вещественото доказателство 1 бр. дъбово дърво с дължина 121 см и диаметър 5.00 см, послужило за извършване на престъплението да се отнеме в полза на държавата и да бъде унищожено.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: