Съдебното производство е образувано по
тъжба на Т.П.М., ЕГН ********** с
адрес: *** против И.Р.И., ЕГН **********, роден на *** ***, български
гражданин, неженен, безработен, с основно образование, неосъждан от с.
Русокастро, общ. Камено, ул. „Л***” № *** за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Обвинението е
за това, че на 08.03.2017 г. в село Русокастро, общ. Камено, обл. Бургас на
автобусна спирка в центъра на селото, чрез нанасяне на удари с бухалка причинил
лека телесна повреда на Т.П.М. *** изразяваща се в разкъсно - контузна рана на
челото с оток на меките тъкани с дължина 3 см., кръвонасядания по ляво бедро с
размери на 20х12см. и по лява подбедрица с размери 20х6 см., кръвонасядания и
повърхностна рана от 2 см. в областта на
дясна глезенна става, с което е причинил на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Частният тъжител чрез своя повереник в
съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за признаване на подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението по обвинението. Претендира се присъждане
направените по делото разноски.
Защитата
на подсъдимия И. пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
предявените му обвинения.
Съдът
като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 НПК, както и доводите на страните в процеса,
намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.03.2017 г. сутринта тъжителят
и неговата тогавашна приятелка Г.И. тръгнали пеш за с. Русокастро от с. Ливада.
Двамата имали уговорка от предната вечер с тяхна позната М.,***, да се видят с
нея и заедно да празнуват празника Осми март. Около 09:00 часа пристигнали в с.Русокастро
и в центъра се срещнали с М. в едно кафене. Докато били с М., те забелязали, че
покрай фурната в центъра на селото минала сестрата на И.И. - Нела. Когато я видяла,
М. казала на тъжителя и приятелката му, да не минават през центъра на Русокастро,
тъй като подсъдимия се бил заканил, че ще ги бие, ако ги види в селото. Поводът
за заканата му била, че според него, тъжителя и Г.И. били тровили кучетата му,
което не отговаряло на истината. По това време Т.М. познавал единствено Нела, а
за брат ѝ само бил чувал. В този днес М. и Г.И. не влезли в контакт с
Нела, но тя ги видяла, че са в селото, като на тъжителя направило впечатление,
че тя извадила телефона си и започнала да пише нещо. М. поканила М. и И. у дома
си, те се съгласили и останали там до около 11:30 часа на същия ден. Към обяд
решили да се прибират към с.Ливада и тръгнали от М., като отишли на автобусната
спирка в селото, за да чакат автобус, който трябвало да пристигне в 12:30 часа.
След като отишли на спирката, двамата видели, че там е подс.И.И., както и една тяхна
позната от с. Ливада, на име Е., която била с малкото си дете и други хора,
които били непознати. И. държал дебела дървена сопа с вид на бухалка и с
дължина около 50 см. Още в момента в който М. и И. отишли на спирката, без да са
разменили никакви реплики или да са провокирали И. по друг начин, последният се
нахвърлил да удря тъжителя с бухалката. Били му нанесени множество удари по
главата и краката. Докато го удрял, И. повтарял „Майка ви да еба, отровихте
ми кучетата!“. Г.И. се опитала да предпази М., като застанала между него и
подсъдимия, но И. ударил и нея с бухалката по краката. Е. видяла какво се случва,
но се отдръпнала настрана. По време на побоя, наблизо минал с колата си познат на
тъжителя от Русокастро на име З., но същият не реагирал по никакъв начин. След
като никой не се намесил да помогне, в 12:05 часа, както и в 12:10 часа Г.И. се
обадила на спешен център ЕЕН „112“. Когато подс.И. разбрал това, оставил тъжителя
и избягал към дома си. Тъжителят бил с окървавено лице, тъй като един от
ударите спукал лявата му вежда. М. видял, че докато Г.И. говорила по телефона,
покрай тях минал още един негов познат с колата си – лице на име Кольо от с.
Ливада, по прякор „Мисира“, но той също не спрял, за да помогне. След като Г.И.
подала сигнал на ЕЕН „112“, на мястото на инцидента пристигнала линейка, с
която двамата били отведени в Шокова зала на УМБАЛ - Бургас. При извършения
преглед било установено, че Т.М. получил разкъсно-контузна рана без
неврологичен дефицит и контузия на лявото коляно без отворена рана. Лявото му
око било затворено от големия оток и не можел да виждам с него. По главата също
имал болезнени отоци. В края на лявата вежда имал надлъжна рана с дължина 3
см., която била зашита. По краката също имал нанесени травми – върху лявото
бедро имал оток с кръвонасядане с размери 20х12 см., върху лявата подбедрицата
имал оток с кръвонасядане с размери 15х6 см., а в областта на десния глезен имал
кръвонасядане с рана с размер 2 см. Бил му издаден лист за преглед с
№5641/08.03.2017 г. В 15:11 часа Г.И. се обадила отново на ЕЕН 112.
На 09.03.2017 г. тъжителят Т.М.
посетил отделението по съдебна медицина в УМБАЛ - Бургас, където бил прегледан
и му било издадено СМУ № 79/2017г.
За нанесеният му побой тъжителят подал жалба в РУ - Камено, по
която на 19.06.2017 г. с постановление на прокурор Т** Ш*** било образувано
досъдебно производство № 181/2017 г. по описа на РУ - Камено (пор.№ 1774/2007 г.
по описа на Районна прокуратура - Бургас), за извършено престъпление от общ
характер по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.23 НК. По време на
разследването били извършени множество процесуално-следствени действия. Била
изготвена съдебномедицинска експертиза, видно от заключението на която, на М.
било причинено ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. На
03.09.2018 г. подс.И.И. бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на
08.03.2017 г. в с. Русокастро, общ. Камено, чрез нанасяне на удари с бухалка, е
причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Т.П.М.
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото
с оток по меките тъкани и кръвонасядания по лявото бедро и подбедрица,
кръвонасядане с раничка по дясна подбедрица, което се квалифицира като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; на Г.Г.И. причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на лява коленна става с кръвонасядане и оток
на меките тъкани, при което са причинени болка и страдание. С постановление от
25.10.2019 г. на наблюдаващия прокурор М*** Т*** ДП № 181/2017 г. по описа на
РУ - Камено (пор.№ 1774/2007 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас) било
спряно с мотива, че не е доказано обстоятелството „хулигански подбуди“,
квалифициращо извършеното престъпление в такова от общ характер.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По делото бяха разпитани няколко
свидетели, от които една част са полицейски служители, озовали се на място след
повикване до ЕЕН 112.
Налице
са множество косвени доказателства, които в своята съвкупност водят до извода,
че автор на деянието по тъжбата е подс.И.. Това са главно показанията на
служителите на полицията. Налице е също така съдебно-медицинска експертиза със
съответното заключение за нанесените на тъжителя наранявания. Тези наранявания
сочат на целенасочени удари и е невъзможно да бъдат от самонараняване.
При
извършване на проверка по сигнала, подаден от тъжителя, в свое сведение пред
полицаите на 09.08.2017 г. (л.21 от приложеното досъдебно производство) подс.И.
посочва, че с бамбукова прът няколко пъти ударил Т.М., защото се чувствал „…крив
и недоспал…“. В следващо свое сведение с дата 25.05.2017 г. И. (л.6 от
д.п.) препотвърждава посоченото в предното сведение („За случката съм дал
нужните сведения. Това, което се случи на 08.03.2017 г. в центъра на
с.Русокастро, не е за това, че ми било тровено кучето, не съм го записал в
първото сведение…“ – запазен словоред). В очна ставка между тъжителя и
подсъдимия в качеството на обвиняем (л.л.158-159 от д.п.) последният посочва,
че признал за нанесения над М. побой, защото решил да стане герой и мислех в
тази посока. Последното звучи твърде несериозно, доколкото в първото по време
сведение И.И. дава много добро описание на това, което е сторил, което от своя
страна съответства на посоченото в тъжбата.
Посочените
и установени наранявания по тъжителя са нанесени на 08.03.2017 г. в центъра на
с.Русокастро и са станали повод за това М. и Г.И. да бъдат закарани в Шокова
зала на УМБАЛ – Бургас.
Още
на инкриминираната дата 08.03.2017 г. в докладна записка от същия ден Н.В. ***)
посочва, че по данни на Т.М. и Г.И. побоят бил нанесен от подс.И.И.. С други
думи и предвид емоционалното състояние, в което двамата са били след нанасяне
на побоя, те са посочили изрично И.И. като извършител. В тази връзка не са
налице каквито и да е данни за циганин, който да е спрял в центъра на
с.Русокастро, докато М. и И. чакали автобус и който им е нанесъл побой. В
същото време подс.И. според собствените му сведения и изразеното в две очни
ставки по време на досъдебното производство не отрича, че се е намирал на
същото място и по същото време.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
посоченото дотук настоящия състав приема И.Р.И., ЕГН **********, роден на *** ***,
български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, неосъждан от
с. Русокастро, общ. Камено, ул. „Л***” **** ЗА ВИНОВЕН за това, че на
08.03.2017 г. в село Русокастро, общ. Камено, обл. Бургас на автобусна спирка в
центъра на селото, чрез нанасяне на удари с бухалка причинил лека телесна
повреда на Т.П.М. *** изразяваща се в разкъсно - контузна рана на челото с оток
на меките тъкани с дължина 3 см., кръвонасядания по ляво бедро с размери на
20х12см. и по лява подбедрица с размери 20х6 см., кръвонасядания и повърхностна
рана от 2 см. в областта на дясна
глезенна става, с което е причинил на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с което е извършил престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен
състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Вардев с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК.
По смисъла на
закона разстройството на здравето по чл.130, ал.1 НК е налице, когато е
установено, че са причинени анатомични или функционални смущения, които са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и до леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието. По-конкретно и съгласно практиката на ВКС такива са наранявания
на кожата, насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, изгаряния
от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба
на съзнанието, контузни рани и много други.
В същото време в
съдебната практика се приема, че по смисъла на чл.130, ал.2 НК болката
представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължен процес на
болката. При този вид лека телесна повреда не се накърняват съществено тъкани и
не се разстройват физиологични функции.
При така установената по делото фактическа обстановка и направеното
разграничение между леката телесна повреда по ал.1 и ал.2 на чл.130 НК, съдът
намира, че в настоящия случай подс.И. е осъществил от обективна и от
субективна страна престъплението по чл.130, ал.1 НК.
От
обективна страна подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен. Касае
се за нанасяне на удари с бухалка по тялото на пострадалия. Всички установени
по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното
престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно
подсъдимият И. е автор на престъплението, което е предмет на частната тъжба.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като И. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото
поведение. Той е съзнавал, че ще причини на пострадалия М. временно
разстройство на здравето, но въпреки това е насочил поведението си към нанасяне на множество удари
с бутилка, както и с ръце и крака на същия. Няма никакви данни подс.И. да
страда от душевно заболяване, както и да е изпаднал в психично състояние, което
да му е попречило да съзнава какво извършва.
Причина
за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия, незачитането на
установения правов ред в страната, включващ забраната да не се вреди другиму
във връзка с принципа на неприкосновеност на личността и слабите му морално –
волеви задръжки.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с
пробация. Безспорно не са настъпили имуществени вреди. Подсъдимият И. не е
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти,
глава VІІІ от НК. Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а НК.
При определяне конкретния размер на наказанието по чл.78а, ал.1 НК, съдът
съобрази доброто процесуално поведение на подсъдимия в производството пред
настоящата съдебна инстанция, ниската му степен на обществена опасност и добрите
му характеристични данни. От наличните по делото доказателства се установява,
че за зрялата възраст от 28 години по време на извършване на процесното
престъпление, по отношение на същия не са налице данни за извършени други
престъпления и общественоопасни прояви като цяло.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се има предвид чистото
съдебно минало на дееца към инкриминираната дата. В същото време по делото не се установи, че след
извършване на деянието подсъдимият е преосмислил поведението си.
Отегчаващо вината
на подсъдимия обстоятелство се явява нанасянето на множество удари с бухалка.
Като се взеха предвид всички посочени по – горе смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства в тяхната съвкупност, съдът намери, че целите на
наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия
бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в минималния предвиден
в чл.78а, ал.1 НК размер – 1 000.00 лв.
При
тези съображения съдът постанови присъдата.
Районен
съдия:________________
Вярно
с оригинала!
М.Д.