№ 906
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
в присъствието на прокурора Димитър Василев Кайряков (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100102699 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Е. Х. Д.
против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес притеснения, срам,
физически неразположения свързани с проявили се здравословни проблеми, накърняване на
доброто му име в обществото и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в извършването на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство по ДП № 3217/2017г. по описа на IV РУ – Варна пр.преписка № 12955/2017г.
по описа на РП-Варна, е завършило с постановяване на прекратително определение, поради
липса на извършено престъпление; от факта на наложената му мярка за неотклонение –
„Задържане под стража“ в периода от 08.10.2017г. до 26.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.01.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.10.2017г. е бил арестуван от
представители на полицията по обвинение, че е извършил престъпление по чл.152, ал.1, т.2
от НК, а на 08.10.2017г. с постановление на разследващия орган по ДП № 3217/2017г. по
описа на IV РУ – Варна пр.преписка № 12955/2017г. по описа на РП-Варна бил привлечен
1
като обвиняем за извършването му. Излага, че е бил задържан под стража за периода от
08.10.2017г. до 26.01.2018г. с наложена и мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
която действала до 20.12.2018г., когато наказателното производство спрямо него било
прекратено.
Твърди, че по време на висящността на наказателното производство бил
изключително разстроен и дори имал желание да сложи край на живота си. Съгражданите
му го считали за изнасилвач във връзка с повдигнатото му обвинение, изпаднал в стрес и
чувствал срам. Твърди, че това оказало влияние и на личния му живот поради
невъзможността да си намери приятелка и да създаде семейство. Във връзка с
продължителния период, в който бил задържан под стража, и по време на който му бил
нанесен побой с цел да признае вината си, се проявили здравословни проблеми свързани с
черния дроб и бъбреците, изпитвал силно главоболие. Моли съда да уважи предявения иск и
да присъди претендираното обезщетение ведно със законната лихва върху него считано от
01.01.2019г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна
Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за
неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди. Оспорва исковете по размер поради недоказаност и противоречие с
принципите за справедливо обезщетяване на причинените вреди, които не са надвишили по
интензитет и обем обичайните в подобни случаи. Оспорва ищецът да е претърпял вреди
свързани с увреждане на здравословното му състояние – психическо и физическо, както и с
накърняване на доброто му име в обществото, включително и такива във връзка с
твърденията за извършен спрямо него в ареста побой. Оспорва се и възможността ищецът да
претендира обезщетяване на вредите претърпени от неговите родители във връзка с
неоснователното му задържане и повдигане на обвинение. Заявява становище, че законна
лихва върху претендираното обезщетение се следва считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание ищецът Е.Д., чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен. Твърди, че в следствие на незаконосъобразната
репресия на органите на прокуратурата изразяващи се в неоснователно повдигнато
обвинение и ограничаване на свободата му за 117 дни в следствие на наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е претърпял неимуществени вреди изрязяващи се в
накърняване на физическото и психическото му здраве. Излага, че е изпаднал в тежка
депресия, която продължава и до настоящия момент и в социална изолация с оглед на това,
че живее в малко населено място, където хората се познават. Процесуалният представител
на ищеца претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като е защитавал
клиента си безплатно като социално слаб.
Ответникът – Прокуратурата на Р.България, чрез представител на ВОП поддържа
2
заявените в отговора на исковата молба оспорвания и възражения. Твърди, че евентуално
отговорността на прокуратурата следва да бъде ангажирана за действията й считано от
08.10.2017г., когато ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност и спрямо него е
взета мярка за неотклонение задържане под стража, а за задържането от 07.10.2017г.
отговорни са органите на МВР.
Твърди, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди свързани с накърняване на
психическото му здраве, тъй като той е диагностициран с параноидна шизофрения считано
от 2004г. Оспорва психиатричният преглед на ищеца по време на престоя му ареста да е бил
във връзка с влошеният му статус, а поради необходимостта от установяване на
вменяемостта за провеждане на наказателно производство. Счита, че не е доказано ищецът
да е претърпял негативни преживявания във връзка с влошаване на здравословното му
състояние, което да е следствие на повдигнатото му обвинение, както и вреди от личен и
семеен характер, тъй като и преди и след задържането е продължил нерегулярно да полага
труд и да се вижда с приятелите си. Посочва, че претендираният размер на обезщетението е
завишен и не съответства на социалния статус на ищеца и критерият за справедливост при
обезщетяване на претърпените от него вреди.
Не оспорва началната дата, от която се иска присъждане на законна лихва върху
сумата на претендираното обезщетение за вреди – 01.01.2019г., тъй като същата следхожда
датата на постановяване на постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца /20.12.2018г./.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
С постановление за зaдържане на основание чл.64, ал.2 от НПК на прокурор при ВРП
от 08.10.2017г. Е.Х. е задържан за срок от 72 часа, считано от 09:00 часа на 08.10.2017г. до
09:00 часа на 11.10.2017г. в качеството на обвиняем по ДП № 3217/2017г. по описа на
Четвърто РУ на ОД-МВР-Варна в сектор Арести-Варна. На 08.10.2017г., с постановление за
привличане на обвиняем на разследващ полицай Е.Д. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. На същия ден е проведен разпит на ищеца в
качеството му на обвиняем.
Видно от представената справка за съдимост издадена от РС-Варна, Е. Х. Д. е
неосъждан.
В съдебно заседание проведено на 10.10.2017г. по ч.н.д.№ 4574/2017г. по описа на
ВРС по отношение на Е.Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На
22.01.2018г. с протоколно определение по ч.н.д. № 195/2018г. по описа на ВРС е изменена
мярката за неотклонение на ищеца от „Задържане под стража“ в „Подписка“.
3
С постановление от 20.12.2018г. на прокурор при РП-Варна е прекратено частично
наказателното производство по ДП № 3217/2017г. по описа на 4 РПУ-Варна при ОД на
МВР-Варна досежно повдигнатото спрямо Е. Х. Д. обвинение по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Със
същото е отменена взетата в хода на ДП мярка за неотклонение „Подписка“.
Постановлението е връчено на адв.А.А. е качеството му на защитник на обвиняемия Е.Д. на
21.12.2018г.
Видно от представеното на л.16 разпореждане за освобождаване на задържано лице,
на 26.01.2018г. Е.Д. е освободен от сектор „Арести“ при ОС „Изпълнение на наказанията“-
Варна. Същият съгласно удостовереното в служебна бележка издадена от Началника на
сектор „Арести“ /л.17/ Е. Х. Д. е бил задържан в Арест-Варна за периода от 08.10.2017г. до
26.01.2018г. с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП №
3217/2017г. по описа на 4 РУ на ОД на МВР-Варна.
Видно от представената медицинска документация - епикризи от проведени
болнични лечения, Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Света марина“ ЕАД-Варна
/л.10-15/се установява, че Е. Х. Д. е диагностициран със заболяване на психиката –
„Шизофрения, параноидна форма. Халюцинаторно-параноиден синдром“ през 2004г. в
следствие на физическо малтретиране по време на отбиване на военна служба. През 2009г. с
експетрно решение на ТЕЛК за Психични заболявания е прието, че същият е в ремисия.
От заключението на проведената по делото Съдебно-психиатрична експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Т.А. се установява, че Е.Д. е с психично
заболяване - „Параноидна шизофрения“, но в момента е в ремисия. В резултат на
преживения внезапен стрес от задържането му от полицията и твърдяният нанесен побой в
ареста, в първите 2-3 дни Е.Д. е развил „Остра стресова реакция“ изразяваща се в объркване,
напрежение, тревожност и безсъние, а по-късно симптомите на „Разстройство в адаптацията
с тревожно-депресивен синдром“ – състояние, което е продължило 6-7 месеца и постепенно
се е подобрило, като по думите на ищеца е започнал да се чувства по-добре и да търси
работа. Вещото лице посочва, че понастоящем ищецът е с остатъчно хронично безсъние и
страхова готовност, което е израз на фобия и която може да се разглежда като късна
последица от преживяната психотравма. В съдебно заседание в отговор на зададени въпроси
вещото лице посочва, че поради наличното си заболяване ищецът е по-чувствителен и
емоционално лабилен към случващите му се събития. Понастоящем той е със страхова
готовност, която е следствие на преживяната психотравма във връзка в повдигнатото му
обвинение и тя е функция на страхът му от отмъщение от близките на пострадалата, което
не е фантазен страх, а такъв от реална ситуация. Посочва също, че ищецът е преживял срам
от случилото се с него, тъй като живее в малко населено място, но това усещане е
продължило около 3-4 месеца, когато самочувствието му започнало да се повишава.
Понастоящем ищецът все още бил с разстройство в адаптацията, тревожен и склонен да се
затваря в себе си, както и с остатъчно хронично безсъние, което може да е резултат както от
преживяната психотравма, така и следствие на психичното му заболяване
4
По делото е проведена Съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Д.Г., от чието
заключение се установява, че при освидетелстването на ищеца на 07.10.2017г. е
констатирано кръвонасядане във вътрешния ъгъл на лявото око, както и такова на лявото
крило на носа, като тези наранявания са обусловило чувство за болка, която е отшумяла за
около седмица. При превеждането на ищеца в следствения арест е извършен нов преглед от
медицинския фелдшер, който е констатирал добро общо състояние на ищеца, нормални
жизнени показатели и кръвонасядане в лявата плешка. Вещото лице заключва, че не са
налице медицински данни и изследвания, въз основа на които да се направи извод за
промяна и влошаване на здравословното състояние на ищеца в следствие пребиваването му
в следствения арест, освен диагностицираното му преди това психиатрично заболяване.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Х. Д.а П. и Р.Т.И..
Свидетелката П. посочва, че е майка на ищеца Е.Д., който претърпял инцидент по
време на отбиване на военната си служба /казармата/ - бил бит в следствие на което се
наложило да постъпи за лечение в Психиатрична болница. Посочва също, че Е. е ходил на
училище до 4-ти клас, работел, когато имало работа, а след инцидента по време на
казармата му била отпусната пенсия. Няколко години нямал постоянна работа. През 2017г.
вземал лекарства за заболяването си. През м.10.2017г. ищецът бил потърсен в дома си от
полицията, а след като бил открит на работното си място го отвели в четвърто РПУ и го
задържали. Там Е. бил разпитван и бит докато припаднал. Наложило се да бъде повикана
бърза помощ и да му „вадят езика“. В ареста Е. не е бил бит, но „много треперел“ и
началникът се обадил да попита дали някой от семейството не може да отиде в ареста, за да
го успокои, тъй като много плачел и треперел. На първото свиждане със сина си, Е.
споделил на майка си, че при задържането му са го били и псували и са го убеждавали да
каже, че той е извършил престъплението; заплашвали го, че ще влезе в затвора. В съда,
свидетелката видяла отново сина си, който „треперил като листо“, лявото му око било
„виснало“ и се развикал „Майко, какво ми направиха тези хора“, след което се наложило
дълго време да бъде успокояван. Е. бил в ареста до пожарната около 3 месеца. При
свижданията си свидетелката виждала, че синът и не бил добре, пак викал и бил нервен и се
наложило се да бъде повикан психиатър в килията. За случая на Е., че е „изнасилил бабата“
се говорело по радиото и се пишело по вестниците. След като Е. излязъл от ареста не
излизал никъде около година, срамувал се и се страхувал, тъй като се случило роднина на
пострадалата от престъплението жена да го гони с колата си. След около година започнал да
излиза и си намерил работа. Пиел хапчета за глава, тъй като често имал главоболие. Преди
2017г. Е. имал много приятели, а след това част от тях го изоставили, а друга изоставил той,
тъй като се затворил и изпитвал срам. Е. нямал конфликт с никой от Долен Чифлик, но не
общувал много. След побоя от полицията през 2017г. Е. получил тикове с устата, който до
този момент нямал.
Свидетелката Р.И. посочва, че познава Е.Д., тъй като били съседи и приятелски
5
семейства с неговото от около 40г. До 2017г. Е. и семейството му се ползвали с добро име.
Свидетелката разбрала, че Е. е обвинен в изнасилване от неговата майка, която и споделила,
че Е. бил бит при задържането му. По време на едно от посещенията в ареста заедно с
майката на Е., свидетелката го видяла, но не бил бит. Е. прекарал в ареста над 3 месеца.
След като го освободили той се затворил в дома си и около година не излизал никъде, не
общувал. Получил тикове свързани с движения на устата, които нямал до тогава. След около
година Е. започнал да излиза и да общува с хората, които започнали да го викат да работи по
къщите им. Преди задържането му имал приятели, а сега го виждала 2-3 пъти да излиза с
други момчета като него за кафе.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и
формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за
предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи
на следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В
настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди в
следствие на това, че срещу него е повдигнато и поддържано обвинение за извършени
престъпления завършило с постановление за прекратяване. В периода от привличането на
ищеца като обвиняем на 08.10.2017г. до постановлението за прекратяване на досъдебното
производство по повдигнатите обвинения – 20.12.2018г. на ВРП е изминала 1г. и почти 3
месеца, през които наказателното производство спрямо ищеца не е навлязло в съдебната си
фаза.
По време на производството, за период от 110 дни – от 08.10.2017г. до 26.01.2018г.
спрямо ищеца е действала мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в
качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление
по НК, а в последствие наказателното производство е било прекратено. По Закона за
отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда на
плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в
престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу
обвиняемият е прекратено поради недоказаност на извършеното престъпление, както и в
хипотеза на постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено
6
престъпление и авторството му.
Съдът след запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за извършени
престъпления, включително и вземане на мярка за неотклонение и постановено
прекратяване на наказателното производство с постановление на прокурор. В случая
постановлението за прекратяването на досъдебното производство по повдигнатото срещу
Е.Д. обвинение е влязло в законна сила на 28.12.2018г., след надлежното уведомяване на
процесуалния му представител на 21.12.2018г. и изтичане на 7-дневения срок за обжалване
пред съд.
Липсата на основание за повдигане на обвинение на ищеца по цитирания състав на
НК /чл.152, ал.1, т.2 от НК/ обуславя извод за незаконосъобразност и на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тук следва да се има
предвид, че с оглед тежестта на обвинението спрямо ищеца е взета най-тежката мярка за
неотклонение, което е довело до временно ограничаване на правото му на свободно
предвижване, на възможността му за полагане на труд, както и поддържане на ежедневните
дейности и задължения.
В случая от ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за
ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с проведеното
срещу него наказателно производство, а именно претърпени душевни болки и страдания и
психическо напрежение в периода от принудителното му задържане под стража до
прекратяване на воденото срещу него наказателно преследване.
Безспорно повдигането на обвинение за извършване на престъпление срещу ищеца,
при това такова срещу половата неприкосновеност на възрастна жена от същото населено
място и приобщаването му към криминалния контингент, без данни за предходни
криминални прояви и с чисто съдебно минало, е достатъчно сериозен стресогенен фактор,
който е в състояние да причини негативни преживявания от твърдяния вид.
Повдигнатото обвинение и съпътстващото го ограничаване на проявните форми на
свободата – предвижване, избор на място на живот, храна, контакти, труд и други
ежедневни занимания се е отразило на себеусещането му за чест и достойство и е довело до
пораждане на чувството за срам /пред близки, съседи и приятели/, страх от евентуално
налагане на наказание, с което ще бъде лишен от свобода, както и такъв от евентуални
прояви на реваншизъм от близките на пострадалата. В този смисъл са показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели – П. и И., които посочват, че в
продължение на около година след освобождаването му от ареста ищецът почти не излизал
от дома си, станал затворен и ограничил социалните си контакти, изпитвал страх и срам от
това, че съгражданите му го мислят за изнасилвач.
7
От друга страна по делото не бяха събрани доказателства за обективна промяна на
обществените нагласи към ищеца. Не се установи какъв и колко широк е бил социалният
кръг на ищеца извън семейството му – колко и какви са били приятелите му, колеги от
работа, приятелка и т.нат., за да се отчете евентуално настъпила промяна в него.
Показателни в този смисъл са показанията на свидетелката П., която посочва, че някои
приятели от работата му го изоставили, а други изоставил той чувствайки срам, но около
година след освобождаването му, Е.Д. отново започнал да излиза, да работи и да се събира с
приятели на кафе /св.И./. Горното обуславя извод, че социалната изолация, в която е бил
изпаднал ищеца е била резултат по-скоро от личното му себеусещане за липса на потребност
от общуване, отколкото на външни фактори /манипулирано обществено мнение/ и същата е
започнала да се преодолява около година след освобождаването му от ареста.
Не се установи проведеното срещу ищеца наказателно производство да е причинило
съществени здравословни увреждания и неразположения, което да е довело до влошаване на
качеството му на живот. Безспорно събитията в живота на ищеца Е.Д. след м.10.2017г. –
повдигнато обвинение в извършено престъпление, задържане под стража, последващо
социално самоизолиране са катализирали тревожни състояния у него и са провокирали
проявленията на стрес, нервност и емоционална лабилност и депресивност, за които
свидетелстват разпитаните свидетели и в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по
Съдебно-психиатрична експертиза. Тези психосоматични състояния на ищеца са логична
стресова реакция на организма, която обаче не се установи да е задълбочила наличното му
психиатрично заболяване от преди повече от 20 години, нито е наложило нов регулярен
прием на медикаменти. Не се установи, с оглед заключението на СМЕ, и наличие на
диагностицирано заболяване на ищеца свързано с функционирането на черния му дроб,
бъбреците или други органи и системи , още по-малко същите да са в причинно – следствена
връзка с воденото срещу него наказателно производство. Съдът приема за недоказано и
твърдението на ищеца за настъпили телесни увреждания свързани с нанесен побой в
полицията при задържането му. Данни за такъв се съдържат единствено в показанията на
неговата майка, които пък възпроизвеждат казано от самия ищец. В този смисъл
показанията като произходащи от свидетел неочевидец, с пряка роднинска връзка с него и
презумирана по чл.172 от ГПК заинтересованост от изхода на спора не са в състояние да
обусловят извод за доказаност на твърдяния факт. Нещо повече – заключението на СМЕ
дава данни само за налично към 07.10.2017г. кръвонасядане между левия ъгъл на около и
лявото крило на носа на ищеца /без данни дали същите са се появили на посочената дата или
преди това/, които не са такива от които да се направи извод за нанесен „побой“. Дори да се
приеме, че е имало превишаване на правомощията на органите на полицията в посочения
смисъл, което съдът намира за недоказано, то отговорността за него не е на Прокуратурата, а
на МВР, поради което не е съставомерен елемент на вредата, чието обезщетяване се
претендира по настоящото дело. В този смисъл са и показанията на свидетелката П., която
изрично посочва, че синът и е бил бит в полицията, а не в ареста до пожарната.
8
Отделно от това съдът приема за подлежащи на обезщетяване вреди от неправомерно
повдигнатото обвинение на ищеца основно тези свързани с нарушване на психологическия
му статус във времето на висящността на наказателното производство – преживяна остра
стресова реакция в първите няколко дни от задържането му и разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивен синдром – състояние, което е продължило 6-7 месеца. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между констатираните след началото на досъдебното
производство симптоми – нервност, тревожност, страх неприятни усещания, главоболие в
следствие на преживения стрес, получени тикове на лицето и безсъние от провежданите под
контрола на Прокуратурата процесуално-следствени действия.
Не се установи чрез надлежни доказателства повдигането на обвинение на ищеца да е
станало широко обществено достояние чрез използване на електронни медии и публикации,
което да е дало своя отзвук по отношение възможността му да полага труд, да си намери
приятелка и др. И преди и след повдигането на обвинение Е.Д. е полагал труд нерегулярно –
при повикване и съобразно със своята невисока образователна и професионална
квалификация. Не се установи същият да е без партньорка по причина именно повдигнатото
му обвинение, респективно да търпи някакви неимуществени вреди – негативни
емоционални преживявания и страдания от липсата й.
При формиране на изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената
съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, както и
във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 от
ЗЗД, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди - вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан,
респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този
деликт и в този смисъл размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по
размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да
9
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди.
В случая от ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за
ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с проведеното
срещу него наказателно производство, а именно претърпян психически стрес, душевни
болки, страдания свързани с накърненото чувство за неприкосновеност, страхове свързани с
неблагоприятните последици, които повдигнатото обвинение би оказало върху него,
неудобства свързани с третирането му като обвиняемо за извършване на тежко престъпление
лице, поява на тревожност и неприятни преживявания свързани с изпитвания срам в рамките
на малкото населено място, в което живее преди и след повдигането на обвинението.
Срещу Е.Д. е било повдигнато обвинение за тежко престъпление предвиждащо
наказание лишаване от свобода, производството по което е продължило около 1 година и 3
месеца, от които 110 дни са прекарани в арест в следствие на наложена мярка за
неотклонение. Тези факти отнесени към човек на възрастта на ищеца – на 38г., с чисто
съдебно минало, без досег с държавната наказателна репресия, емоционално лабилен с оглед
предходно психиатрично заболяване, е довело до преживяване на негативни емоции, страх и
стрес обичайни за лице участващо в наказателно производство. Ищецът безспорно е изпитал
срам и неудобство от опетняване на доброто му име в неголямата общност, в която живее и
най-вече рационален страх реципрочни действия на близките на пострадалата от
престъплението.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за всички
доказано претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка
с воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство е в размер на общо 4000
лева, който е достатъчен за репарирането им в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай. За разликата до пълният
претендиран размер от 35 000 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Съдът формира извод за неоснователност на претенцията за над 4000 лева до
пълния претендиран размер от 35 000 лева отчитайки, че проведеното наказателно
производство не е било с висока интензивност на държавна репресия – същото е прекратено
по отношение на ищеца преди навлизане в съдебната фаза и без негативните преживявания,
които всеки подсъдим изпитва при очакване на присъда. Както бе посочено взетата мярка за
неотклонение – „задържане под стража“ е действала ограничено /малко-повече от 3 месеца/
и не се е отразила крайно тежко върху психиката на ищеца.
Съобразно направеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва върху нея, която на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от деня на непозволеното
увреждане, което за неимуществените вреди е от датата на влизане в сила на
постановлението, с което се слага край на наказателното преследване спрямо ищеца /т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК/. В
10
случая ищецът претендира за присъждане на лихва за забава считано от 01.01.2019г., която
дата следва датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство на ВОП от 28.12.2018г., поради което следва да бъде присъдена от датата на
поискването.
Ищецът e направил искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като съобразно изхода на спора такива му се следват. Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, ответникът в
производството следва да заплати на ищеца в пълен размер направените разноски и
внесената държавна такса, а възнаграждението за един адвокат – съразмерно с уважената
част от иска. По делото са представени доказателства за заплащане на разноски в размер на
общо 510 лева – държавна такса и депозити за вещи лица, които на основание чл.78, ал.1 от
ГПК следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Процесуалният представител на
ищеца е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
от ЗАдв., но липсват представени доказателства за наличие на постигната договореност
между него и ищеца за осъществяване на безплатна адвокатска защита, което прави
искането неоснователно.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Х. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.Долни Чифлик, област Варна
сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни
преживявания, дискомфорт, стрес притеснения, срам, физически неразположения свързани с
проявили се здравословни проблеми, накърняване на доброто му име в обществото и други
в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на
престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство по ДП №
3217/2017г. по описа на IV РУ – Варна пр.преписка № 12955/2017г. по описа на РП-Варна, е
завършило с постановяване на прекратително определение, поради липса на извършено
престъпление; от факта на наложената му мярка за неотклонение – „Задържане под стража“
в периода от 08.10.2017г. до 26.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.01.2019г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 4000 лева до пълния претендиран размер на 35000 лева, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Х. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.Долни Чифлик, област Варна
сумата от 510 /петстотин и десет/ лева – сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски
съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12