№ 7419
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110130240 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „А. Б.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
„Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС
Форд модел Ц-макс рег. № ...., резултат от ПТП на 16.09.2021 г. в гр. Повеляново, в размер
на 6047.70 лв. ПТП настъпило по вина на водача на т.а. Ивеко Дейли с рег. № ...., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД.
Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното
обезщетение с 15 лв. ликвидационни разноски, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът
моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 6062.70 лв. регресно вземане, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба, обезщетение за забава в размер на
421.05 лв. за периода от 30.09.2021 г. до 6.6.2022 г. и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП и вредите. Твърди съпричиняване на ПТП
от водача на застрахования при ищеца автомобил като основание за намаляване обема на
отговорността му. Твърди, че претенцията е в завишен размер. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
1
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди; отправена и получена покана за плащане.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 16.9.2021 г. МПС Форд модел Ц-макс рег. №
.... е било застраховано при ищеца по застраховка Каско, а гражданската отговорност на
водача на т.а. Ивеко Дейли с рег. № .... била застрахована по застраховка ГО при ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.09.2021 г. в гр. Повеляново,
отбивката за автомагистрала „Хемус“, настъпило ПТП между л.а. Форд модел Ц-макс рег. №
.... и т.а. Ивеко Дейли с рег. № ...., като автомобил Форд се движел по пътя от гр.
Повеляново за гр. Варна и водачът предприел маневра завой надясно за качване на
магистралата. Междувременно зад него се движел товарен автомобил Ивеко, чийто водач
предприел маневра за изпреварване на автомобила пред него. Когато двата автомобила се
изравнили, товарният автомобил със странична лява част ударил автомобил Форд в лява
част, уреждайки преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и
ляво огледало. Това е видно на първо място от двустранния протокол за ПТП, който се
ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявленията в него принадлежат
на подписалите го лица. Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Правилото
е, че в сектор „Превозно средство А” се попълват данните за МПС-то, управлявано от
участника, виновен за настъпване на ПТП. В случая в сектор „А“ данни е попълнил водачът
на МПС Ивеко Дейли – А. Д.. В протокола и двамата водачи са посочили, че ПТП е
настъпило при завиване на дясно. Второ, от свидетелските показания на свидетеля П., водач
на увредения автомобил, който сочи, че ПТП настъпило при предприета от другия водач
маневра изпреварване, при което с каросерията си засегнал неговия автомобил. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Д., че водачът на другия автомобил предприел маневра
ляв завой, тъй като данни за това по делото не са събрани, включително не е отразено и в
подписания протокол за ПТП. И трето, от заключението на приетата по делото САТЕ и
възприетия в него механизъм на ПТП и данните относно настъпилите увреждания по
автомобил Форд, които са от цялата лява страна и сочат на извода, че ПТП е настъпило при
преминаването на товарния автомобил странично от увредения. В нарушение на чл. 42, ал.2,
т.1 ЗДвП, водачът на изпреварващото превозно средство не е осигурил достатъчно
странично разстояние от изпреварваното пътно превозно средство.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага, като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По смисъла на чл. 51, ал. 2
2
от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.
Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че
без приносът не би се стигнало до ПТП/уврежданията. В доказателствена тежест на въвелия
възражението ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същото. В случая по делото не се събраха доказателства, от които да се установява,
че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП.
Както се посочи и по-горе по делото не се установи водачът на л.а. Форд да е предприел
каквато и да е маневра, с която да е допринесъл за реализиране на произшествието. При
липсата на съпричиняване, няма основание за намаляване на дължимото обезщетение за
вреди.
По заведената в ищцовото дружество щета ищецът заплатил застрахователно обезщетение
за щети на застрахованото МПС в размер на 6047.70 лв.
Според заключението на САТЕ, описаните и заплатени щети са в причинно-следствена
връзка с ПТП.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката измежду дължимата и
платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 6047.70 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в рамките на установената от вещото лице
стойност, с платената сума се съизмерява регресното право на ищеца, като се прибавят и
направените ликвидационни разноски, или общо 6062.70 лв. Искът следва да се уважи в
цялост, като се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Частично основателна е претенцията за обезщетение за забава. За процесното вземане
законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да изпълни, поради което едва след
изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3
КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред ответника или представяне на
всички доказателства за установяване основанието и размера на вредата /ал.2/. В случая по
делото не са представени доказателства за датата на връчване на поканата от ищеца до
ответника за плащане по регреса. Представено е писмо-отговор от ответника, получено от
3
ищеца на 2.12.2021 г., с което ответникът отказва плащане. Считано от тази дата следва да
се присъди обезщетението за забава в размер на законната лихва, от когато до 6.6.2022 г. то
възлиза на 314.92 лв., за които искът следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до
пълния претендиран размер и период /към 30.9.2021 г., от когато претендира лихвата
ищецът, той все още не е извършил плащане и вземането му не е възникнало/.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от направените разноски в размер
на 292.51 лв. държавна такса, 300 лв. депозит в.л., 25 лв. депозит свидетел и 785.03 лв.
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като е в минимален размер с
начислен ДДС, му се дължат общо 1379.58 лв. На основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, от разноски за свидетел 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 120 лв., на ответника следва да се присъдят 2.38 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖД ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 6062.70 лв., представляваща регресно вземане
за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на
ПТП, настъпило на 16.09.2021 г. по вина на водача на т.а. Ивеко Дейли с рег. № ...., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата от 07.06.2022 г. до изплащането й, и сумата от 314.92 лв. лихва за забава за периода
от 2.12.2021 г. до 6.6.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за разликата над
314.92 лв. до пълния претендиран размер от 421.05 лв. и за периода от 30.09.2021 г. до
1.12.2021 г.,
ОСЪЖД ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1379.58 лв. разноски по делото.
ОСЪЖД ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ....,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2.38 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4