№ 229
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110134481 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 13515/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 4129,72лв., представляваща
дължима цена по договор за търговска продажба от 18.06.2020г., за което задължение е
издадена фактура № *********г., ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до
изплащане на вземането, лихва за забава върху главното вземане в размер на 260,40лв.
за периода от 19.06.2020г. до 31.01.2021г., сумата от 1020,60лв., представляваща
дължима цена по договор за търговска продажба от 26.08.2020г., за което задължение е
издадена фактура № **********г., ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до
изплащане на вземането, лихва за забава върху главното вземане в размер на 44,79лв.
за периода от 27.08.2020г. до 31.01.2021г.
Ищецът твърди, че с ответното дружество се намират в няколко годишни
търговски взаимоотношения, като до средата на 2020г. ответникът изпълнявал
коректно финансовите си задължения по договори за продажба и обслужване на ГЛТ.
Посочва, че на 18.06.2020г. страните сключили договор за търговска продажба на 26
метра гумено транспорта лента /ГЛТ/ с ширина 1000мм, марка на плата ЕР630/4 5+2
=12 мм Y, брой плат нишки – 2, като стоката била доставена от ищеца до асфалтова
база в гр. К., проверена и приета от представил на ответника същия ден без
възражения. На същата дата в работната база на ответника в гр. К. служители на
ищцовото дружество извършили допълнителна услуга на машините на ответника
/трошачки/ - вулканизиране на 100 см. ГЛТ, лепене на барабан и продажба на 1бр.
транспорта ролка ф108х380мм за ГЛТ, като стоките и услугите били проверени и
приети без възражения. За тези дейности била издадена фактура № *********г. на
стойност 4129,72лв. с ДДС, която била приета и осчетоводена от ответника, но не било
извършено плащане по нея. Два месеца по-късно ищцовото дружество продало на
1
ответното 37 бр. метални свързващи скоби с размер 2 цола, предназначени за гумено-
транспортни ленти, репарирало 1бр. ГЛТ 1200мм и транспортирало стоката от гр. Б. до
гр. Д.. Стоките и услугите били приети без възражения на базата на ответника в гр. Д..
За същите била издадена фактура № **********г. на стойност 1020,60лв., която била
приета и осчетоводена от ответното дружество, но не последвало плащане по нея.
Ищецът счита, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на главните задължения,
считано от деня, следващ датата на получаване на фактурите, поради което дължи и
лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение. Претендира и разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че липсва валидно основание, от което
ищецът да обоснове наличие на задължения в тежест на ответника. Оспорва да са му
доставяни стоки, материали и услуги и да се намира в трайни търговски отношения с
ищцовото дружество. Поддържа, че фактурите не са предявявани на представител на
ответното дружество, не носят подпис на такъв и съответно не го обвързват. Прави
възражение за некачественост на доставените стоки и материали и „упражнява право
на отбив от цената“. Оспорва и акцесорните претенции за лихва за забава, като твърди,
че след като фактурите не са му предявени, то не е настъпила изискуемостта на
вземанията и съответно не се дължи лихва.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото са представени 2бр. фактури, първата от които с № *********г.,
издадена от ищцовото дружество със задължено лице – ответното дружество и се
отнася за 26 метра гумено транспорта лента /ГЛТ/ с ширина 1000мм, ЕР630/4 5+2 =12
мм Y, вулканизация на ГТЛ 1000мм /100см/, лепене на барабан и продажба на 1бр.
транспорта ролка ф108х380мм. Фактурата е на обща стойност от 4129,72лв. с ДДС,
като е предвиден начин на плащане по банков път с посочена банкова сметка. Липсва
положен подпис в мястото за получател.
Втората фактура е с № **********г., издадена отново от ищцовото дружество
със задължено лице – ответното дружество и се отнася за 37 бр. метални свързващи
скоби с размер 2 цола, репарация на 1бр. ГЛТ 1200мм и транспорт. Фактурата е на
обща стойност 1020,60лв. с ДДС, като е предвиден начин на плащане по банков път с
посочена банкова сметка. Липсва положен подпис в мястото за получател.
От приложените към исковата молба дневници за продажбите на ищцовото
дружество за м.06.2020г. и м.08.2020г. се установява, че гореописаните фактури са
включени в тях, а от представените справки – декларации за ДДС и уведомления е
видно, че вземанията по процесните 2бр. фактури са включени от ищцовото дружество
в справките – декларации за ДДС и подадените уведомления и за тях е ползван данъчен
кредит.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена, от която
се установява, че фактура № *********г. на стойност 4129,72лв. е редовно и
своевременно осчетоводена при ответното дружество по счетоводна сметка 401
„Задължения към доставчици“ по партидата на ищеца, включена е в дневника за
покупките по ДДС за м.07.2020г., отразена е в справката – декларация по ДДС и
данните са подадени в ТД на НАП с уведомление от 14.08.2020г. Вещото лице посочва,
2
че ответникът е ползвал и данъчен кредит в размер начисления по фактурата ДДС. В
счетоводството на ответника не е отразено плащане по тази фактура и сумата по нея от
4129,72лв. фигурира като крайно салдо в счетоводните му регистри като непогасено
задължение към ищеца.
По отношение на фактура № **********г. на стойност 1020,60лв. вещото лице
посочва, че същата не е осчетоводена от ответното дружество, не е включена в
счетоводните регистри и не е включена в дневниците за покупки по ДДС в рамките на
едногодишен период от м.08.2020г. до м.07.2021г.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства по делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Я.. В показанията си същият посочва,
че работи в ищцовото дружество от две години, като се занимава с доставка и лепене
на гумени транспортни ленти /ГТЛ/. Разказва, че двете дружества имат търговски
взаимоотношения повече от година, като лично е доставял стоки на ответника. За пръв
път това станало през м. февруари 2020г., когато доставил ГТЛ 26м. в /адрес/, и била
извършена вулканизация на лентата. Следваща доставка имало през м. юни, като
доставката била на ГТЛ 1000мм, 25метра, извършена вулканизация на лентата и
отлепване на барабана, като всичко било извършено в гр. К., Асфалтова база.
Свидетелят посочва, че работата била приета от началника на асфалтовата база и
механика без възражения и всичко работило. През лятото – м. август била извършена
още една доставка – на скоби за ремонт на ГТЛ в Д., като бил извършен и ремонт на
ленти. Работата била приета от присъстващия служител – механикът на машината,
който нямал възражения. Свидетелят споделя, че при доставките не е имал фактури в
себе си и че не се занимава с фактури.
По делото са представени и 3 бр. фактури – от 11.02.2020г., 01.06.2020г. и
10.06.2020г., издадени от ищцовото дружество на ответното за доставка на ГТЛ,
вулканизация и набойно ребро.
От горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика – Решение
№ 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 42 от
19.04.2010 Г. по т. д. № 593/2009г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., отразяването на
парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител
и т. н./ и ползването на данъчен кредит съобразно стойността , съставлява
извънсъдебно признание на задължението. Само по себе си отразяването на фактурата
в счетоводството на ответника, включването в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване.
В настоящия случай, процесната фактура № *********г. на стойност 4129,72лв.
с ДДС е отразена в счетоводството и на двете дружества, включена е в дневниците за
покупко-продажбите по ДДС и е ползван данъчен кредит за нея. Сумата по фактурата е
отразена в счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“ по открита партида на
ищеца и фигурира като крайно салдо в счетоводните регистри на ответното дружество
като непогасено задължение. В същото време, по нея не е отразено плащане. Като се
съобразят и показанията на свидетеля, които съдът кредитира, доколкото съответстват
на останалите доказателства, възпроизвеждат непосредствено възприети факти и не са
нелогични и противоречиви, от които се установява, че са доставени стоките и
извършени дейностите, описани във фактурата, като са приети от служители на
ответника без възражения, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество
съществува вземане в размер на сумата от 4129,72лв. с ДДС за доставените стоки и
извършените услуги.
3
Съдът намира за доказано и съществуването на претендираното вземане от
1020,60лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********г., макар тази фактура да
не е осчетоводена от ответното дружество. От всички представени по делото фактури
и от свидетелските показания се налага извода, че страните по спора са се намирали в
търговски правоотношения в продължение на месеци, като ищцовото дружество е
извършвало доставки на стоки и предоставяне на услуги на ответното. Фактура
**********г. на стойност 1020,60лв. е осчетоводена от ищеца, включена е в дневника
му за продажби по ДДС за м. 08.2020г. и в уведомлението към НАП и за нея е ползван
данъчен кредит. Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ, редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки. В унисон с тази разпоредба е и нормата на чл. 182
ГПК - вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и
с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. В настоящия случай съдът
намира, че процесната фактура е надлежно отразена в счетоводните книги на ищцовото
дружество, които са редовно водени, поради което може да послужи като
доказателство за възникването на вземането, отразено в нея. Фактурата и счетоводното
й отразяване съответства на останалите доказателства по делото, а именно показанията
на свидетеля, който посочва, че м. август 2020г. е извършил доставка на скоби за
ремонт на ГТЛ в Д. и е извършил ремонт на ГТЛ, като тези дейности напълно съвпадат
с описаните във фактурата. Свидетелят посочва, че работата е била приета от служител
на ответника без възражения. Тези показания почиват на преки възприятия, като
същите не се опровергават или поне разколебават от други доказателствени източници,
а кореспондират с тях. Ето защо, съдът приема, че възникването на това вземане в
полза на ищцовото дружество също е доказано.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да
докаже, че е погасило вземанията чрез плащане или по друг начин, като същото не е
ангажирано доказателства в тази насока.
По изложените съображения, исковете за главните вземания следва да бъдат
уважени изцяло.
По исковете за лихва за забава:
Ищецът претендира и лихва за забава върху главниците от деня, следващ датата
на издаване на фактурите, а именно – 19.06.2020г. и 27.08.2020г. За да възникне
акцесорното вземане за мораторна лихва, следва ответникът да е изпаднал в забава за
плащане на главното вземане. В процесните фактури не е посочен падеж на плащане
на главните задължения, а липсват и доказателства относно получаването на фактурите
от ответника, доколкото на мястото за получател не е положен подпис, а други
доказателства за връчването/изпращането им не са представени. Тъй като първата
фактура е осчетоводена, това несъмнено налага извод, че е получена от ответника, но
по делото не е ясно точно на коя дата. С оглед на това, съдът намира, че приложение
следва да намери нормата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, която гласи, че ако не е уговорен срок
за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да
тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Свидетелят посочва, че е доставил
стоките и извършил услугите м. юни и м. август, без да конкретизира точни дни, като
заявява, че не е имал фактури в себе си. Категоричен е обаче, че стоките и извършената
работа са приети без възражения. С оглед на това, съдът намира, че като ден на
4
получаване на стоките и услугите следва да се приеме последния ден от съответния
месец, а именно 30.06.2020г. и 31.08.2020г. При прилагане на нормата на чл. 303а, ал.
3, изр. 1 ТЗ, на разположение на длъжника е налице 14-дневен срок за изпълнение на
задължението и едва след изтичането му настъпва изискуемостта на главното вземане и
в същото време изпада и в забава за плащането му /чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/ и дължи
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, моментът на забава следва да се
приеме, че е от 15.07.2020г. по отношение на вземането по фактура № *********г. и от
15.09.2020г. по отношение на вземането по фактура № **********г. Законната лихва
за забава върху главницата от 4129,72лв. за периода 15.07.2020г.-31.01.2021г. възлиза
на 230,58лв., а върху главницата от 1020,60лв. за периода 15.09.2020г.-31.01.2021г.
възлиза на 39,41лв., изчислени на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор.
По изложените съображения, акцесорният иск за лихва за забава върху
вземането по първата фактура следва да бъде уважен до размер на сумата от 230,58лв.
и отхвърлен за разликата до пълния предявен от 260,40лв., а искът за лихва за забава
върху вземането по втората фактура следва да бъде уважен до размер на сумата от
39,41лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен от 44,79лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 110лв. за
платена държавна такса и 580лв. за платено адв. възнаграждение или общо 690лв.
Възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно,
тъй като същото е под минималния размер по Наредба № 1/2004г. Съразмерно на
уважената част от исковете, следва да му се присъди сумата от 685,55лв.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 205,18лв. за
държавна такса, 400лв. депозит за експертиза и 800лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност с молба на л. 41,
което съдът намира за основателно, предвид че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, проведени са две открити съдебни заседания, събрани са малък обем
доказателства, не са налице процесуални усложнения. Ето защо, същото следва да бъде
намалено на 650лв. От общия размер на сторените разноски в исковото производство –
1255,18лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъди сумата
от 1247,08лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете, но същият не е доказал извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13515/2021г. по описа на СРС, а
именно: 4129,72лв., дължима по фактура № *********г. за продажба на 26 метра
гумено транспорта лента /ГЛТ/ с ширина 1000мм, ЕР630/4 5+2 =12 мм Y, ,
5
вулканизиране на 1000мм /100 см/ ГЛТ, лепене на барабан и продажба на 1бр.
транспорта ролка ф108х380мм за ГЛТ, ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до
изплащане на вземането; 230,58лв., представляваща лихва за забава върху главното
вземане за периода от 15.07.2020г. до 31.01.2021г.; 1020,60лв., дължима по фактура №
**********г. за продажба на 37бр. скоби с размер 2 цола, репарация на 1бр. ГЛТ
1200мм и транспорт, ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до изплащане на
вземането; и 39,41лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане за
периода от 15.09.2020г. до 31.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава
върху вземането по първата фактура за разликата над уважения размер от 230,58лв.
до пълния предявен от 260,40лв. и искът за лихва за забава върху вземането по
втората фактура за разликата над уважения размер от 39,41лв. до пълния предявен
от 44,79лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. Б., /адрес/, сумата от 685,55лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 1247,08лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6