№ 413
гр. Пловдив, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20235300900732 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, по чл. 92 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„СИМАКО ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********, срещу „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, за
осъждането му да му заплати сумата от 60 120,71 лв. с ДДС, представляваща
възнаграждение за изпълнение на Поръчка - договор за изработка и монтаж на
санитарни прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г., за санитарни прегради по
Фактура № 18777/22.06.2023 г., както и сумата от 11 831,69 лв., представляваща
неустойка за забава в размер на 10% от стойността на договора, на осн. чл. 13 от
Поръчка - договор № 125/27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на завеждане на иска – 04.12.2023 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по сключен договор за изработка и
монтаж на санитарни прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г., по силата на
който е изпълнил задълженията си да достави и монтира санитарни прегради, за което
е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страните, на 26.04.2023 г., като
изработеното е прието без забележка. За изпълнението на възложената работа били
съставени и Протокол № 3 (Акт обр. № 19)/ 27.04.2023 г., ведно със Сметка 22 към
него. След приспадане на заплатеното авансово плащане била издадена фактура №
18777/22.06.2023 г. за стойността на извършената работа в размер от 50 100,59 лв. без
ДДС или 60 120,71 лв. с ДДС, което следвало да бъде заплатено на 01.05.2023 г. –
седем дни след подписване на приемо-предавателния протокол, но възнаграждението
1
не било заплатено, дори след отправената покана за плащане чрез ЧСИ с даден срок за
доброволно изпълнение. Поради това се претендира и неустойка за забава, уговорена
от страните с чл. 13 от сключения между тях договор, в максимален размер - 10% от
стойността на целия договор, или 11 831,69 лв.
Поради изложеното претендира заплащане на посочените суми, ведно с
разноските по делото и по образуваното производство за обезпечаване на иска, както и
изпълнителното производство по налагане на обезпечението.
Ответникът „ПИМК“ ООД, с подадения отговор на исковата молба, оспорва
така предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключения между страните
договор, по силата на който ищцовото дружество е изпълнило договорената работа, но
твърди, че е била налице забава от 241 дни, поради което и е уведомил ищеца, че
претендира договорената между страните неустойка за забава по чл. 12 от Договора в
размер на 11 831,69 лева, поради което няма да приеме данъчна фактура в този размер
и е отказал да подпише приложения към исковата молба Протокол 3 от 27.04.2023г.
(Акт образец 19), въпреки което ищецът издал Фактура №********** от 26.06.2023г.
на стойност 50 100,59 лева без ДДС или 60 120,71 лева с ДДС. Същата не била приета
от ответника, не била осчетоводена в счетоводството му, а след проведени преговори
между страните се постигало съгласие да се прихванат насрещните задължения на
„ПИМК“ ООД към „СИМАКО ГРУП“ ЕООД на стойност 50 100,59 лева без ДДС по
договора и на „СИМАКО ГРУП“ ЕООД към „ПИМК“ ООД на стойност 11 831,69
лева, като били изготвени необходимите документи - изявление за прихващане,
известие за плащане и изпратени на ищеца с изрично искане да бъде издадено
кредитно известие към Фактура №********** от 26.06.2023г. за описаната сума за
начислената неустойка от 11 831,69 лева, което не било сторено. Поради неизпълнение
на това задължение прави възражение за неизпълнен договор, на осн. чл. 90 ЗЗД, като
моли, при приемане на исковите претенции за основателни за сумата от 38 268,90 лева
без ДДС и 45 922,68 с ДДС, на основание чл.90 ал.1 ЗЗД да бъде осъден ищецът да
изпълни насрещното си задължение по чл.2 ал. 5 от същия договор и да издаде
кредитно известие на стойност 11 831,69 лева без ДДС и 14 198.02 лева с ДДС към
процесната фактура №********** от 26.06.2023г.
Оспорва изцяло претенцията за неустойка, тъй като ищецът не е изпълнил
задължението си по чл.2 ал.5 от Договора, като не е издал данъчна фактура, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС, а ответното дружество е изплатило
всички дължими суми по договора, за които са били издадени данъчни фактури,
съгласно изискванията на ЗС и постигнатото между страните споразумение.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която оспорва
възражението, че за изпълнение на задължението за заплащане на изработеното по
договора е следвало да бъде издадена фактура за цената, намалена с начислената
2
неустойка. Твърди, че основание за заплащане на договорената цена е изпълнение на
възложената работа и приемането и с приемо – предавателен протокол от 26.04.2023 г.,
като плащането е уговорено в договора да се извърши не по-късно от седем
календарни дни след подписването му, а не след издаване на фактура, каквато е
издадена и ответникът е бил длъжен да осчетоводи, като неосчетоводяването и не
само не е основание за неизплащане на уговореното възнаграждение, а е нарушение на
задълженията за редовно водено счетоводство. Оспорва да е било постигнато съгласие
между страните за прихващане на насрещни вземания, като подписа под приложените
документи към отговора на исковата молба твърди да установяват получаването им, а
не постигнато съгласие за извършване на прихващане на насрещни задължения.
Оспорва и допустимостта на издаване на кредитно известие към издадената фактура,
съгласно счетоводните стандарти, както и приложимостта на нормата на чл. 2, ал. 5 от
договора към договорените неустойки. По същите съображения моли да бъде оставено
без уважение и възражението за неизпълнен договор. Оспорва и възражението за
неоснователност на претендираната неустойка за забава на плащане на
възнаграждението по договора, като сочи, че основанието за плащане е възникнало с
издаване на приложената към исковата молба фактура.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба,
с която се поддържат вече въведените с отговора на исковата молба възражения за
постигнато между страните споразумение във връзка с признаване от страна на ищеца
на дължимата неустойка и издаване на кредитно известие за сумата на признатата
неустойка към издадената фактура за заплащане на възнаграждението за извършените
СМР, като изрично се сочи, че единствена причина за да не е извършено плащане на
възнаграждението е неиздаване на кредитно известие.
В хода по същество страните поддържат изложените от тях в хода на размяна на
книжа становища и молят съда да уважи исканията им. Претендират разноски,
представят списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните
и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят и от приложения към исковата молба Поръчка-договор за
изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г. се
установява, че между тях са възникнали облигационни отношения във връзка с
възложена от ответника изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL в
сроковете и срещу възнаграждение от 118 316,93 лв., уговорени в договора. Страните
не спорят и по отношение на извършеното от ответника изпълнение на процесния
договор, което се установява с приложените и неоспорени писмени доказателства към
исковата молба – приемо-предавателни протоколи, фактури за извършено плащане на
3
приети монтирани санитарни кабинки, включително изработката и монтажа на
санитарни кабинки, описани в приемо-предавателен протокол от 26.04.2023 г., като
липсва спор и по отношение на приемане на извършената работа без забележки.
Въз основа на приемо-предавателен протокол от 26.04.2023 г. е бил съставен
протокол № 3 (акт образец 19) от 27.04.2023 г., в който са остойностени извършените
от ищеца монтажни работи, приложена е сметка към протокола и проформа фактура.
Издадена била и приложената фактура на стойност 60 120,71 лв. с ДДС от 22.06.2023
г., получена в счетоводството на ответника, съгласно приложената обратна разписка на
23.06.2023 г., като получаването и също не се оспорва. Протокол № 3 (акт образец 19)
от 27.04.2023 г., не е подписан от ответника. Изпратена е била и приложената към
делото покана за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на сумата по
издадената фактура, което не било сторено в дадения срок и ищецът се снабдил с
обезпечителна заповед на бъдещата си искова претенция, предявена с настоящата
искова молба, а за налагане на допуснатото обезпечение било образувано
изпълнително дело 910/23 г. по описа на ЧСИ Горчев, което пак се установява от
приложените към исковата молба писмени доказателства.
От приложеното към отговора на исковата молба изявление за прихващане е
видно, че ответникът е отправено изявление за прихващане на вземането си в размер
на 11831,69 лв. към ищеца срещу задължението си към него, до размера на по-малкото
от тях. Изявлението за прихващане носи подписа и на двете страни. В същото е
посочено, че се изпраща и издадена фактура на начислена неустойка с №
001972/17.08.23 г. на стойност 11831,69 лв., каквато не е приета по делото, а
приложено към изпратеното по електронна поща до ищеца писмо е известие за
плащане. В приложеното писмо, изпратено на ел.адрес до ищеца, ответникът моли да
бъде издадено и кредитно известие за посочената неустойка за забава на изпълнение
на възложените СМР, върху издадената проформа фактура и фактура от 26.06.23 г. за
заплащане на извършените СМР.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, прието без възражения от страните,
което изцяло се възприема от съда като пълно и обосновано. От същото се установява,
че от „Симако груп“ ЕООД, във връзка с изпълнението на Поръчка - договор 125 от
27.06.2022 г. за изработка и монтаж на санитарни прегради от НРL плоскости от
„Симако груп“ ЕООД са издадени следните фактури на „ПИМК“ ООД:
№**********/18.07.2022 г. -на стойност 42 594,10 лв. с ДДС; №**********/15.09.2022
г. - на стойност 20 066,44 лв. с ДДС; №**********/21.09.2022 г. - на стойност 19
199,08 лв. с ДДС и №**********/22.06.2023 г. - на стойност 60 120,71 лв. с ДДС, които
са осчетоводени от „ПИМК“ ООД и заплатени, с изключение на последната фактура. В
счетоводството на ответника „ПИМК“ ООД не е осчетоводена фактура
№18777/26.06.2023 г. и не е заплатена сумата по фактура №**********/26.06.2023 г. в
4
размер на 60 120,71 лв. В счетоводствата на двете дружества не е осчетоводено
издаденото от „ПИМК“ ООД известие за неустойка, прихващане от страните не е
извършено, тъй като не е осчетоводено известието за неустойка и изявление за
прихващане. Стойността на фактура № **********/26.06.2023 г. не отчита
претенцията на ответника за извършено прихващане. Вещото лице дава отговор, че за
да се удовлетворят изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС е необходимо да
се осчетоводи от ищеца Известие за неустойка, с което да се отрази задължение за
неустойка към „ПИМК“ ООД и изявлението за прихващане, с което да се извърши
самото прихващане на вземанията със задълженията. Заявява също, че неустойката,
начислена съгласно процесния договор, не подлежи на облагане с ДДС, тъй като не
влияе върху размера на данъчната основа на доставката на услуга по изработка и
монтаж на санитарните плоскости. В съдебно заседание пояснява, че размерът на ДДС
следва да остане непроменен. Заявява, че съгласно счетоводната практика може да се
извърши прихващане на облагаема и необлагаема сделка между две страни, ако е
осчетоводена начислената неустойка и са налице две насрещни задължения, като
прихващането влияе върху разплащането между контрагентите, а в случай, че се
намаля възнаграждението за доставката на стоката или услугата и се издаде кредитно
известие за това намаление, това ще доведе до намаляване размера на ДДС, който
следва де се внесе за извършената доставка.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че страните са
обвързани с процесния договор, по силата на който ищецът е изработил и монтирал
възложените му санитарни кабини, а ответникът не е изплатил изцяло приетата от него
работа, като назаплатена е останала стойността на приетите СМР с приемо-
предавателен протокол от 26.04.2023 г. Съгласно договореното между страните в чл. 2,
ал. 4 от процесния поръчка-договор, заплащането на остатъка след уговореното
авансово плащане се извършва при подписване на приемо-предавателен протокол за
завършен етап, но не по-късно от 7 календарни дни след това. Или условие за
извършване на плащането е приемане на изработеното с приемо-предавателен
протокол, какъвто е подписан между страните на 26.04.2023 г., но възнаграждението не
е било изплатено от ответника в уговорения срок от 7 календарни дни след
подписването му. Доколкото работата е приета без възражения и е изтекъл срокът за
заплащане на възнаграждението, то е настъпила изискуемостта на задължението и
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът твърди, че е налице извършено извънсъдебно прихващане на
задължението за заплащане на изработеното с възникналото за него вземане за
неустойка, поради забавено изпълнение, уговорено в чл. 12 от договора, сключен
между страните, в максимален размер от 11831,69 лв. За доказването му е представено
изявление за прихващане, изхождащо от управителя на дружеството – възложител по
договора, до изпълнителя, което, видно от положения подпис е достигнало до
5
управителя на дружеството – изпълнител, което се признава от ищеца. Не се спори
между страните за осъществяване на предпоставките за възникване на вземането за
неустойка, които се установяват с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 6 от процесния
договор и датата на приемо-предавателен протокол от 26.04.2023 г., с който се твърди
да е изпълнена възложената работа. Спорът между страните е дали е постигнато
споразумение между тях за извършване на прихващане на двете насрещни
задължения, както твърди ответникът. Такова споразумение не бе доказано по делото
да е подписано между страните, при доказателствена тежест на ответника.
Прихващането по чл.103 – чл.105 ЗЗД е уредено като способ за погасяване на две
насрещни вземания и се извършва чрез изявление на едната страна (тази с активното
вземане), отправено до другата, като за настъпване на погасителния ефект не е
поставено изискване за приемане или осъществяване на друго действие от страната с
пасивното вземане. Според изричната норма на чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни
вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. Законодателят не изключва компенсацията да
настъпи и по силата на сключен между страните договор, при който всяка една от
страните прави както изявление за съществуването на вземане в нейния патримониум,
така и признание на вземането на насрещната страна, но такъв не е предпоставка за
настъпване на последиците от извършеното извънсъдебно прихващане. Прихващането
се извършва чрез волеизявление, което по естеството си е едностранна правна сделка,
веднъж отправено и достигнало до насрещния кредитор-длъжник, поражда последици
и не може да бъде оттеглено, нито настъпилото погасяване може да бъде отменено.
Погасяването настъпва към момента, в който вземанията са могли да бъдат
компенсирани, в патримониумите на насрещните кредитори-длъжници настъпва
правна промяна, независимо от волята на субекта, спрямо когото е отправено
волеизявлението по чл. 104 ЗЗД. Поради това, доколкото се твърди от ответника, че е
извършено прихващане, представено е доказателство за отправеното волеизявление,
достигнало до насрещната страна, двете насрещни вземания не са спорни, тъй като
страните не спорят за възникването им, или те са ликвидни и са изискуеми, с което са
се осъществили всички предпоставки на закона за погасяване на задълженията до
размера на по-малкото от тях.
Без значение е факта на неосчетоводяване на така извършеното погасяване в
счетоводството на страните, доколкото правните последици на погасяване на
вземането възникват при осъществяване на фактическия състав на прихващането,
какъвто се установява по делото, а не поради извършване на счетоводни записвания в
счетоводствата на страните.
Поради това следва да бъде разгледано и възражението на ответника за
неизпълнен договор, доколкото по делото се установява възникване на задължение за
заплащане на стойност на извършени СМР. Ответникът твърди, че доколкото ищецът
6
не е изпълнил задължението си по чл. 2, ал. 5 от договора да издаде кредитно известие
за заплащане на неустойката, съгласно чл. 90 ЗЗД, може да откаже да изпълни
задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В конкретния случай тази
законова хипотеза не е налице. Ищецът е изпълнил задължението си да издаде фактура
за заплащане на възнаграждението за изработената работа, въпреки, че заплащането и
следва от поетото договорно задължение и приемане на изработеното, а не от издаване
на фактура, фактурата не е основание за възникване на задължението. Поради това не
може да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението на ищеца да издаде
фактура, каквато се изисква от посочената разпоредба в договора, което от своя страна
да е пречка за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждението на изпълнителя. Освен това, с оглед приетото заключение на вещото
лице, не отговаря на счетоводните стандарти за водене на редовно счетоводство
искането на ответника за издаване на кредитно известие за извършена компенсация.
Поради това и съдът приема това възражение на ответника неоснователно.
Поради изложеното и доколкото се установява основателността на иска за
заплащане на претендираното възнаграждение по процесния договор в размер на
сумата от 60 120,71 лв., както и извършеното извънсъдебно прихващане с
възникналото за ответника вземане за неустойка за забавено изпълнение в размер на
11 831,69 лв., искът следва да бъде уважен като основателен до размер от 48 289,02 лв.,
а в останалата му част да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с вземането за
неустойка на ответника.
По делото е безспорно, че претендираното възнаграждение не е заплатено след
изтичане на 7 дневен срок от подписване на приемо-предавателен протокол за
извършените СМР от 26.04.2023 г., така ответникът е изпаднал в забава на плащането,
поради което и е налице уговорената между страните хипотеза на чл. 13 от договора.
Съгласно цитираната разпоредба на договора при забавяне в плащането на
възложеното възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% на ден, но не повече от
10% от стойността на договора. За това ответникът дължи и неустойка в размер на 0,5
% за всеки ден забава върху сумата от 48 289,02 лв., или 241,45 лв. на ден, като с оглед
периода на забавата, повече от два месеца, считано от 04.05.2023 г., то е достигнат
максималния предвиден в договора размер на неустойката, а именно 10% от
стойността на договора, или сумата от 11 831,69 лв. Поради изложеното този иск
следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото се касае до неизпълнение на парични задължения и ответникът е
изпаднал в забава, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, дължи обезщетение за забава, съгласно
чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва. Поради това и следва да бъде присъдена
поисканата от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното
изпълнение на присъдените суми по двата иска.
7
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски – съответно на
уважената част от исковете за ищеца и съответно на отхвърлената част – за ответника.
На ищеца се дължи присъждане на сторените в производството разноски, съответно на
уважената част от исковете, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на
10768,50 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. На ответника се дължи възстановяване на
сторените в производството разноски, съответно на отхвърлената част от иска и
представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 814 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Марково, община Родопи, област Пловдив, п.к. 4108, местност
„Захаридево“ № 043А, представлявано от А.И.Й., да заплати на „СИМАКО ГРУП”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нешо
Бончев” № 12, представлявано от В.С.Д., сумата от 48 289,02 лв. (четиридесет и осем
хиляди двеста осемдесет и девет лева и две стотинки) възнаграждение по Поръчка-
договор за изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL плоскости №
125/27.06.2022 г., приети с приемо-предавателен протокол от 26.04.2023 г., на
основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 11831,69 лв.
(единадесет хиляди осемстотин тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки)
неустойка за забавено плащане по чл. 13 от Поръчка-договор за изработка и монтаж
на санитарни прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г., на осн. чл. 92 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тези суми от 04.12.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 10768,50 лв. (десет хиляди
седемстотин шестдесет и осем лева и петдесет стотинки) направени по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като отхвърля иска с правно основание чл. 79 ал.
1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на възнаграждение по Поръчка-
договор за изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL плоскости №
125/27.06.2022 г., приети с приемо-предавателен протокол от 26.04.2023 г., в частта над
уважения размер, до пълния предявен размер от 60 120,71 лв., като погасен чрез
прихващане със сумата от 11831,69 лв., представляваща неустойка за забавено
изпълнение по чл. 12 от Поръчка-договор за изработка и монтаж на санитарни
прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г., на осн. чл. 104, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „СИМАКО ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Нешо Бончев” № 12, представлявано от В.С.Д., да
заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
Марково, община Родопи, област Пловдив, п.к. 4108, местност „Захаридево“ № 043А,
представлявано от управител А.И.Й., сумата от 814 лв. (осемстотин и четиринадесет
8
лева) направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9