РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Ямбол, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600340 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подс. Ш. М. /S. М. (регистрирана в ДАБ при МС с
имена М. Ш. З., с ЛНЧ **********), чрез служебния защитник, против Присъда
№71/15.09.2022 г., постановена по НОХД № 310/2022 г. по описа на РС – Елхово. С
атакувания съдебен акт подсъдимата М. е призната за виновна в това, че на **.**.****
година, около 02:30 часа в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязла
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, като на това основание
и на основание чл. 54 от НК ЕРС я ОСЪЖДА НА ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА И ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лева и ОТЛАГА на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на наложеното на
подсъдимата М., наказание три месеца лишаване от свобода, считано от влизане на
присъдата в сила. Така също ЕРС признава подсъдимата М. за виновна в това, че на
**.**.**** г., около 02:30 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол,
на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвала пред длъжностно
лице - Г. А. К. - **.********* на ГКПП -Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална
дирекция„Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - италиански
1
визов стикер с № *********, валиден от 06.06.2022 г. до 06.09.2022 г., издаден на името на
S. М., родена на ********** г., на който бил предаден вид, че е издаден на 28.05.2022 г. от
надлежните органи на Република Италия, положен в ирански задграничен паспорт №
*********, издаден на **.**.**** г., валиден до **.**.**** г., на името на S. М., родена на
********** г. в ****, гражданка на ****, като от нея не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер - престъпление по
чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като на това основание и на основание чл.
54 от НК ЕРС я осъжда на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОТЛАГА на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на наложеното на
подсъдимата М. наказание десет месеца лишаване от свобода, считано от влизане на
присъдата в сила. Също така ЕРС ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК на
подсъдимата едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията лишаване от свобода –
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като ОТЛАГА на основание чл.
66, ал. 1 от НК, изпълнението му за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила. ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло към
определеното на подсъдимата общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложеното й наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева. С
същата присъда ЕРС ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД „Гранична полиция" –
Елхово сумата 526.88 лв. - направени по делото в досъдебното производство разноски, както
и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и я
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС – Елхово сумата 20.00 лева - направени по делото в
съдебното производство разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 189, ал. 2 от НПК ЕРС е постановил
направените по делото разноски за преводач на досъдебното производство в размер на
208.30 лева остават за сметка на органа който ги е направил – РД „Гранична полиция” –
Елхово. Така също е постановил веществените доказателства по делото - ирански
задграничен паспорт № * ********, издаден на **.**.**** г., на името на М. S., родена на
********** г., в който е положен италиански визов стикер № *********, запечатан в
хартиен плик, находящ се на л. 48 от БП №104/2022 г. по описа на ГПУ – Елхово, и
ирански задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.**** г., на името на М. М.,
роден на **.**.**** г., в който е положен италиански визов стикер № *********, запечатан
в хартиен плик, находящ се на л. 56 от БП №104/2022 г. по описа на ГПУ – Елхово, ДА СЕ
ВЪРНАТ на подсъдимата М. М. /М. М./, чрез органите на ГПУ – Елхово при РД „ГП” –
Елхово, след надлежно удостоверяване върху неистинските италиански визов стикер с
№*********, издаден на името на М. М. родена на **.**.**** г. и италиански визов стикер
№ *********, че същите са НЕВАЛИДНИ (съгласно чл. 10 от Наредба за условията и реда за
отпечатване, съхраняване, полагане, анулиране, бракуване, унищожаване и отчитане на
визови стикери и на бланки за поставяне на визи).
В жалбата се излага становище за неправилност на присъдата в частта, с която
2
подсъдимата М. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 316 във вр.
чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК на същата й е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което изпълнение е
отложено за изпитателен срок от три години, поради нарушение на закона. Настоява се ЯОС
да постанови решение, с което да измени обжалваната присъда като приеме, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, с оглед на което да
преквалифицира извършеното деяние като такова по чл.316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във
вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, респективно – да оправдае подсъдимата по обвинението за
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК да я освободи от наказателна отговорност и да й наложи административно
наказание „глоба“, в предвидения в закона минимален размер. Алтернативно се твърди, че
наложеното с атакуваната присъда наказание за извършено престъпление по чл. 316 във вр.
чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, е явно
несправедливо, поради което ЯОС да постанови решение, с което да измени обжалваната
присъда относно това наказанието, като намали размера му от десет месеца на четири
месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Настоява се ЯОС, да определи на подсъдимата
едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение да
бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минимално предвидения в закона
изпитателен срок. Жалбоподателката счита атакуваната присъда за неясна и водеща до
затруднения и съмнения при тълкуването й и в частта, в която съдът е решил въпроса
относно веществените доказателства по делото и излага съображения в тази насока. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от служебния защитник – адв. Г., която пледира
ЯОС да постанови решение в искания в жалбата смисъл.
Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на
въззивната жалба, като пледира, първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка,
правилно възприета и от решаващият съд. Основното в нея е следното:
Подсъдимата Ш. М. решила да замине за Република Италия, а от там и за
Федерална република Германия заедно с дъщеря си и сина си. Поради липса на надлежно
разрешение за влизане на територията на страна от Европейския съюз, решила да стори
това без надлежно разрешение, използвайки неистински официален документ – визов
стикер. Подсъдимата и близките й се снабдили с неистински визови стикери с помощта на
трето, неустановено по делото лице. Подсъдимата предоставила на това неустановено по
делото лице иранския си задграничен паспорт с № * ********, издаден на **.**.**** г. в
република **** заедно със своя снимка и парична сума представляваща възнаграждение за
предоставянето на неистинския документ и в последствие това лице й върнало паспорта с
поставен на него неистински визов стикер с № *********, на който бил предаден вид, че е
3
издаден на 28.05.2022 г. от надлежните органи на Република Италия, на името на S. М.,
родена на ********** година.
Снабдени с неистински визови стикери, подсъдимата и деца влезли на
територията на Република Турция, откъдето отпътували за Република България с автобус.
На **.**.**** г. около 02:30 ч. като пътници в автобуса подсъдимата М. с децата си
пристигнала на ГКПП – Лесово, област Ямбол на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси", където по това време гранично-паспортния контрол се осъществявал от св. Г. А.
К. ***** ******** в ГКПП – Лесово към ГПУ – Елхово при Регионална Дирекция
„Гранична полиция" – Елхово. Св. К. поискал от подсъдимата Ш. М. документа й, тя
съзнателно представила пред длъжностното лице своя задграничен паспорт № * ********,
издаден на **.**.**** г. от Република ****, в който бил положен визов стикер с №
*********, на който бил предаден вид, че е издаден на 28.05.2022 г. от надлежните органи
на Република Италия, на името на S. М., родена на ********** година. Вследствие на
възникнали съмнение за истинността на този визов стикер, св. К. изискал изготвянето на
експертна справка на документа, която установила, че представеният от подсъдимата М.
италиански (разрешение за пребиваване) е неистински документ и не е издаден от
надлежните органи на Република Италия. В хода на граничната проверка било установена
неистинност и на визовите стикери поставени в документите за самоличност на дъщерята и
сина на подсъдимата.
Видно от заключението по назначената по делото техническа експертиза,
обективирана в Протокол № **/**** г. от **.**.**** г. на вещото лице Н. Г., поддържано и
в с.з., представеният за изследване образец италиански визов стикер с № *********, издаден
на 28.05.2022 година на S. М., родена на ********** година е неистински документ. Същият
този документ не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити,
заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.
Подс. Ш. М. /S. М. е родена на ********** г. в гр. *******, ******** *******
****, гражданка на ******** ******* ****, живуща в ****, гр. *******, ул. „*******”. От
постъпило по делото писмо от Дирекция „Миграция” при МВР се установява, че тя е била
регистрирана в ДАБ при МС с имена М. Ш. З., с ЛНЧ **********. Видно от приложената по
делото справка за съдимост същата не е осъждана.
Фактическата обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, съвпада
изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и заключението на
назначената по делото техническа експертиза.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Фактическа обстановка е установена на базата на: обясненията на
подсъдимата – отчасти, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.
279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свид. К., дадени в хода на съдебното
следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
4
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Правилно и с
мотиви които решаващият съд напълно подкрепя и намира за ненужна да повтаря, ЕРС не е
кредитирал обясненията на подсъдимата, че не е съзнавала, че поставената в задграничния й
паспорт виза е неистински документ като нелогични, а е кредитирал обясненията на
подсъдимата в останалата част, които макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал. Няма основание да не се даде вяра на: заключението на
вещото лице по техническата експертиза – като компетентно, обективно, обосновано и
неоспорено от страните; свидетелските показания – като правдиви, логични и
последователни; писмените доказателства – като редовни от външна страна и
кореспондиращи с другите доказателства по делото.
Всички кредитирани доказателства, по същество са безпротиворечиви, в
хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подс. Ш. М. е извършила престъпленията, предмет на
обвинението, като на **.**.**** година, около 02:30 часа в района на ГКПП - Лесово,
община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по
чл.279, ал.1 от НК и за това, че на **.**.****г., около 02:30 часа, в района на ГКПП -
Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси",
съзнателно се ползвала пред длъжностно лице - Г. А. К. - **.****** на ГКГШ-Лесово към
ГПУ - Елхово при Регионална дирекция„Гранична полиция" - Елхово, от неистински
официален документ - италиански визов стикер с № *********, валиден от 06.06.2022 г. до
06.09.2022 г., издаден на името на S. М., родена на ********** г., на който бил предаден
вид, че е издаден на 28.05.2022 г. от надлежните органи на Република Италия, положен в
ирански задграничен паспорт № *********, издаден на **.**.**** г., валиден до **.**.****
г., на името на S. М., родена на ********** г. в ****, гражданка на ****, като от нея не
може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е
визов стикер - престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, поради
което на основание чл. 303 НПК правилно я е осъдил по така предявените обвинения по
чл.279, ал.1 от НК и по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК:
Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна подсъдимата е нарушила
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като с деянието
си е осъществила първата форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол е
извършила фактически действия по преминаване през държавната граница в хипотезата на
„влизане” в страната. Безспорно, подсъдимата не е имала изискуемата, предвид нейното
5
гражданство, виза за влизане в РБ, като без разрешението на българските гранични власти е
преминала през държавната ни граница. Правилно ЕРС е посочил, че деянието е довършено,
тъй като подсъдимата М. е успяла да премине държавната ни граница. При това положение
законосъобразно решаващият съд е преценил, че подсъдимата без разрешение на граничните
власти е влязла в страната ни, нарушавайки установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от
субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично
съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене.
Подсъдимата е била наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България (и в др. държава от ЕС) предвид поставения в паспорта й неистински визов стикер,
както и с това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната граница, респективно е формирала в съзнанието си представа за
общественоопасния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици като е
предвиждала и е целяла настъпването на последните.
За престъплението по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК:
Престъпният състав на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните
състави на документните престъпления по наказателния закон, тъй като изпълнителното
деяние се изразява само в ползването на опорочения документ, доколкото той се представя,
за да удостовери включените в него факти. Без значение е дали прекият извършител -
авторът на съставянето на документа за престъплението по чл. 308 от НК, е разкрит. При
неистинските документи акцентът на защита е поставен върху авторството и волята за
документиране, отразена в писмения акт. Затова, когато авторството е подменено, без
значение е дали документът вярно или невярно отразява фактите – ако съдържанието е
вярно, документът не става истински, нито неговият престъпен характер се губи, а когато
неистинският документ е и невярно отражение на действителността по своята
характеристика той (документът) ще бъде считан за неистински, а не с невярно съдържание
(вж. Решение № 453 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 420/2010 г., I н. о., НК).
ЯОС намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства
безспорно се установява, че подс. М. на посочените дата, място и начин е извършила от
обективна страна описаното в обвинителния акт като съзнателно се ползвала пред
длъжностно лице от неистински официален документ – визов стикер с № *********, на
който бил предаден вид, че е издаден на 28.05.2022 година от надлежните органи на
Република Италия, на името на S. М., родена на ********** година, като от нея не може да
се търси наказателна отговорност за самото му съставяне.
Престъплението по чл. 316 от НК е резултатно - престъпният му резултат се
изразява в узнаването на документа от лицето, на което е представен, за да удостовери
включените в документа факти.
От субективна страна, предвид доказателствата по делото, правилно е
преценил ЕРС, че подсъдимата е съзнавала, че представя пред св. Г. К. неистински
6
официален чуждестранен документ – визов стикер с № *********, на който бил предаден
вид, че на 28.05.2022 година е издаден от надлежните органи на Република Италия, на името
на S. М., родена на ********** година, и е целяла настъпването на престъпния резултат, а
именно – да удостовери пред длъжностното лице правото си да влиза в страната, а и в ЕС.
В заключение, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е
изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в
процеса; извършил е коректна преценка на събраните доказателства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съгласие с установените факти по делото и със
закона е и изводът на първоинстанционния съд, че от страна на подсъдимата М. са
осъществени две престъпления – престъпление по престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК и
такова по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, а при разглеждане на делото и
постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правилата.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 279, ал.1 от НК:
Въззивният съд, споделя напълно съжденията на ЕРС, досежно това, че не са
налице основания за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК, съгласно който „не се наказва
лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно
Конституцията”. Решаващият съд правилно е преценил, че не е налице посочената
специална цел по отношение на подс. М. към момента на влизане в страната, като
последващото подаване на молба за закрила по ЗУБ е правно ирелевантно в случая.
Правилно районният съд е преценил, че наличните смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до
извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Резонно, при определяне на вида и размера на наказанието, решаващият съд е взел предвид
сравнително високата степента на обществена опасност на деянието, отчитайки динамиката
на този вид престъпления в страната, както и невисоката степен на лична опасност на
подсъдимата, която е с чисто съдебно минало. При това положение законосъобразно ЕРС е
наложил на подс. М. наказание при условията на чл. 54 от НК в предвиденият в закона
минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 100 лева.
Наказанията, в конкретните им параметри, са необходими и достатъчни за постигане на
целите за специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от
законодателя в чл. 36 НК. Правилно също така, като е преценил, че са налице всички
материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на
подсъдимата и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимата, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода, поради което ЕРС е отложил наказанието от изтърпяване за минималния
изпитателен срок от три години.
7
За престъплението по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
ЕРС правилно е определил конкретния размер на наказанието за това
престъпление при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимата, но отчитайки и целта, с която е бил използван неистинския
официален чуждестранен документ, а именно подсъдимата безпрепятствено да пребивава и
да се придвижва на територията на Република България и други страни от ЕС. Съдът
правилно е намерил, че посоченото по-горе смекчаващо отговорността обстоятелство не е
изключително по своя характер и няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 55
от НК. Верен е извода на ЕРС, че деянието не следва да бъде определено като „маловажен
случай“, тъй като извършването му е съпроводено и мотивирано от извършването на друго
престъпление, а именно такова по чл. 279, ал. 1 от НК, поради което извършеното не е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Възражението на защитата в тази насока е несъстоятелно. Правилно на
основание чл. 66, ал. 1 от НК ЕРС е отложил изпълнението на наложеното му наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, като е отчел
следните факти: чистото съдебно минало; наложеното наказание е до три години
„лишаване от свобода“ и правилната преценката на съда, че за поправянето и
превъзпитанието ѝ не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното ѝ наказание.
Предвид извършените от подс. М. две отделни престъпления (по чл.279, ал.1
от НК и по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК), преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, след като е определил наказание за всяко правилно ЕРС, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимата едно общо наказание между
наказанията „лишаване от свобода“ в размер на по-тежкото от тях – „лишаване от свобода за
срок от десет месеца”. Районният съд правилно, при наличие на материално правните
предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението на определеното на
подсъдимата М. общо наказание „лишаване от свобода“, но в диспозитива на атакувания
съдебен акт е допуснал техническа грешка, като е определил изпитателен срок в размер на
„десет месеца“, считано от влизане на присъдата в сила. Волята на решаващия състав е
пределно ясна, тъй като ЕРС недвусмислено е определил изпитателен срок в размер на три
години, за всяко от наложените наказания по двете отделни престъпления, ерго – и
изпитателният срок, за който да се отложи изпълнението на общото наказание „лишаване от
свобода в размер на десет месеца“, следва да е минимални я законов такъв – ТРИ ГОДИНИ.
Предвид изложеното ЯОС счита, че атакуваната присъда следва да се коригира, чрез
изменение в тази ѝ част.
Правилно, предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, ЕРС е присъединил
изцяло към определеното на подс. М. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и
наложеното ѝ наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Така определеното наказание, комплексно, въззивният съд намира за
справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и
съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Същото, без
8
да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. М. е такова, че да не
създаде у нея погрешно усещане за безнаказаност и да посочи, че следва да съобразява в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в държавите членки на ЕС. Ето
защо ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимата, така
и върху останалите членове на обществото.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
По отношение на веществените доказателства – ирански задграничен паспорт
№ *********, издаден на **.**.**** г., на името на М. S., родена на ********** г., в който
е положен италиански визов стикер № *********, запечатан в хартиен плик, находящ се на
л. 48 от БП№104/2022г. по описа на ГПУ - Елхово, и ирански задграничен паспорт №
*********, издаден на **.**.**** г., на името на М. М., роден на **.**.**** г., в който е
положен италиански визов стикер № *********, запечатан в хартиен плик, находящ се на л.
56 от БП №104/2022 г. по описа на ГПУ – Елхово, ЕРС, като е съобразил разпоредбата на чл.
10 от Наредба за условията и реда за отпечатване, съхраняване, полагане, анулиране,
бракуване, унищожаване и отчитане на визови стикери и на бланки за поставяне на визи
правилно е постановил, че те следва да се върнат на подсъдимата, след надлежно
удостоверяване, че неистинските италиански визови стикери са НЕВАЛИДНИ.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, при този изход на наказателното производство и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимата М. е осъдена да заплати в полза на Републиканския бюджет,
по сметка на РД „Гранична полиция” – Елхово сумата 526.88 лв., за направени по делото в
досъдебното производство разноски, както и да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС – Елхово сумата 20.00 лева, за направени по делото в съдебното
производство разноски, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати и
5.00 лв. държавна такса за издавеното на такъв.
Правилно ЕРС, на основание чл. 189, ал. 2 от НПК е постановил направените
по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 208,30 лева
да останат за сметка на органа който ги е направил (РДГП – Елхово).
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 71/15.09.2022 г., постановена по НОХД № 310/2022 г.
по описа на РС – Елхово в частта с която, е определен срок от десет месеца за отлагане на
изпълнението на общото наказание „лишаване от свобода в размер на десет месеца“,
9
определено на основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. Ш. М. /S. М., като на основание чл. 66, ал.
1 НК ОТЛАГА изпълнението на определеното общо наказание „лишаване от свобода в
размер на десет месеца“, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10