Решение по дело №627/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№241

гр. Несебър, 16.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 627 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.С.В. срещу Наказателно постановление № 357904-F395007/12.09.2018г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 3 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че липсва състав на извършено нарушение. Сочи, че не става ясно каква е връзката между цитираните като нарушени норми. Излага, че извършеното нарушение не е описано по пълен начин, което препятства адекватно упражняване на правото на защита. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че приложение към случая е следвало да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Намира, че наказанието неправилно е определено в максимален размер. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Алтернативно отправя искане за изменение на НП и налагане на наказание към предвидения минимум.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, излага, че нарушението е безспорно установено. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 02.07.2018г. от служители на НАП, сред които свидетелят П. –инспектор по приходите в ЦУ НАП (към онзи момент), била извършена проверка на търговски обект – павилион за пакетирани стоки, находящ се в гр. Несебър, ул. „Х.К.”, спирка „П.”, стопанисван от „Ф. ..” ЕООД. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0266019 от 02.07.2018г. Свидетелят П. извършил контролна покупка на 1 бр. кутия цигари „Ротманс” и 1 бр. „кока кола – 0,330 мл.” на обща стойност от 6,40 лв. Покупката била заплатена от него и приета от жалбоподателката В. – продавач в търговския обект. Едновременно с плащането от нейна страна не бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. Проверяващите разпечатали междинен дневен отчет от работещото в обекта фискално устройство, от който се установило, че регистрираният в паметта на ФУ оборот е в размер на 50,50 лв. Било извършено и преброяване на наличните парични средства в касата, които били в размер на 205,87 лв. С оглед констатираните обстоятелства св. П. съставил на В. АУАН № F395007 от 16.07.2018г. за неиздаване на фискален бон във връзка с приетото плащане на сумата от 6,40 лв. - нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, който бил връчен на жалбоподателката. В него тя вписала възражения, че не е съгласна поради това, че касовата наличност не е включена. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства АУАН № F395007 от 16.07.2018г., протокол за извършена проверка № 0266019 от 02.07.2018г., ведно с приложените към него дневен финансов отчет от ФУ, свидетелство за регистрация, опис на паричните средства към момента на проверката, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя П.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Жалбоподателката не оспорва установените по делото факти, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката относно връзката между чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В конкретния случай се касае за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която разпоредба предвижда, че задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Аналогичен е и смисълът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Т.е. двете разпоредби са аналогични и посочването на двете като нарушени в текста на АУАН и НП е достатъчно за точното описание на нарушението. Нарушените разпоредби са посочени по идентичен начин в текста на АУАН и НП, поради което е неоснователно възражението, че нарушената разпоредбата е въведена за пръв път с НП. Наред с това е цитираната конкретната нарушена точка от чл. 25, ал. 1 от Наредбата, поради което не се споделя възражението, че от АУАН и НП не става ясно по коя от точките е вменено извършването на нарушение. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира, че от текста на АУАН и НП се установяват всички елементи от обективната страна на претендираното нарушение, а именно: извършването на контролна покупка от проверяващите, заплащането в брой на сумата по направената покупка и приемането й от В., както и неиздаването на касов бон за това плащане. По арг. от пар. 1, т. 6 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. „контролна покупка” е тази, която се извършва от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка. В случая в съставения протокол за проверка (в който е вписан и часът на проверката) контролната покупка е документирана по надлежен начин. Ето защо се налага извод, че извършването на същата безспорно е доказано по делото. Наред с това всички релевантни за процесното нарушение факти са описани в пълнота в текста на АУАН и НП и са доказани по настоящото дело, поради което не се установяват твърдените с жалбата нарушения относно описанието на нарушението и недоказаност на същото.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Според чл. 185, ал. 3 от ЗДДС на наказание подлежи физическо лице, което случаите по ал. 1 фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ. Както се посочи документът по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата е фискална касова бележка от ФУ. В случая жалбоподателката безспорно е била лице, което (в качеството си на продавач в търговския обект) е било длъжно да издаде фискална касова бележка от намиращото се в обекта ФУ. Наред с това тя е приела плащане от контролните органи, но не е издала такъв документ. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата са изрични и водят до извод, че за всяка продажба се издава фискална касова бележка от ФУ. Няма спор, че в процесния обект е инсталирано ФУ, поради което жалбоподателката е следвало да издаде фискална бележка именно от това устройство. Следователно с поведението си жалбоподателката е нарушила чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Това е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения може да се разгледа като смекчаващо вината обстоятелство, което следва да се вземе предвид при определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на това обстоятелство случаят да бъде определен като „маловажен”.

За извършеното от физическото лице нарушение в чл. 185, ал. 3 от ЗДДС  се предвижда наказание „глоба” в размер от 100 лв. до 500 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателката максимална санкция в размер от 500 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на жалбоподателката е „глоба” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 100 лв. Съдът счита, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо. Ето защо наложената санкция от 500 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 185, ал. 3 от ЗДДС размер от 100 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум (при липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство от страна на физическото лице), в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание. Освен това се касае за неиздаването на фискален бон за плащания на ниска стойност, поради което самото нарушение е от такова естество, че не е довело до значителни вреди за фиска.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „глоба”, като размерът се намали от 500 лв. на 100 лв., а в останалата част следва да бъде потвърдено.     

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 357904-F395007/12.09.2018г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на М.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 185, ал. 3 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 лв. на 100 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: