МОТИВИ към РЕШЕНИЕ N 759/27.04.2017г.,
постановено по АНД № 1930/2017г. по описа на ПРС,
VI н. с.
Производството е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Б.М.Б. – роден на ***г. в
гр.Ивайловград, живущ ***, *****, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ, осъждан-реабилитиран, ЕГН: ********** за това, че на 12.03.2017г. в
землището на с.Войводиново, обл.Пловдив, на път II-56
в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 16-1030-008485/18.11.2016г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР гр.Пловдив, връчено му на 09.01.2017г. и влязло в законна
сила на 17.01.2017г. за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление е извършил такова деяние, а именно – управлявал е
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. *****, без съответно свидетелство за управление –
престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага
обвиняемия да бъде признат за виновен. Счита, че фактическата обстановка,
изложена в постановлението му се подкрепя изцяло от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. От обективна и субективна страна по
безспорен начин е установено извършеното от обв.Б. престъпление по чл.343в ал.2
от НК. Счита, че са налице предпоставките на чл.78А от НК, като предлага на Съда
да освободи от наказателна отговорност обвиняемия Б. с налагане на административно наказание „глоба”, в минималния
предвиден в закона размер, а именно 1000 лева.
Защитникът на обв.Б.Б. – адв.М. счита, че от обективна страна не са
налице доказателства за извършване на престъплението, тъй като свидетелството
за управление на обв.Б. било с изтекъл срок, но това бил само документ по БДС.
Престъплението изисквало липса на правоспособност, която не била налице, а
единствено било налице невъзможност за удостоверяване на тази
неправоспособност. Предвид на това счита, че подзащитният му не е извършил
състава на вмененото му престъпление, като алтернативно моли Съда, ако не
приеме доводите му, да наложи наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият Б.Б. поддържа изложеното
от защитника му и заявява, че е направил грешка. Навежда твърдения, че
притежава всички контролни точки и моли Съда да му наложи минимална глоба.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Б.М.Б. е роден на ***г. в гр.И., живущ ***, *****, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ, осъждан-реабилитиран, ЕГН: **********.
Обвиняемият Б.Б. притежавал свидетелство за
управление на МПС N *********, издадено на 24.01.2006г. от ОДМВР
– Хасково, валидно до 24.01.2016г. След изтичането на срока на валидност на
удостоверението обв.Б. не подновил последното.
На 01.10.2016г. около 14,15ч. в Община Родопи,
на път II-86-19км+100 обв.Б.Б. бил спрян от служители
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за това, че управлявал лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.*****. При проверката било
установено, че обв.Б. бил неправоспособен водач към момента на проверката,
поради което му бил съставен АУАН N
Г667724/01.10.2016г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП. С АУАН били констатирани и
други нарушения. В последствие на обв.Б. било издадено и Наказателно
постановление N 16-1030-008454/18.11.2016г., с което на
основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“. Наказателното постановление било връчено на обв.Б. на
09.01.2017г., не било обжалвано от последния и влязло в законна сила на
17.01.2017г.
На 12.03.2017г. св.Н.Ф. и св.К.К., двамата
служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, застъпили на смяна за времето от 07,00ч. до
19,00ч. като ****. Маршрутът им бил на автомагистрала „Тракия“ и път II-56. Около 16,30ч. съгласно установения график,
двамата свидетели застанали на установъчен пункт II-56-90-ти
километър. Там двамата свидетели забелязали движещия се по пътното платно лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.*****.
Полицейските служители решили да извършат рутинна проверка, като подали сигнал
със стоп-палка за да отбие в дясно от пътя. При проверката полицейските
служители установили водачът на автомобила, който бил обв.Б.Б.. При проверката
се установило, че последният бил с отнето свидетелство за управление на МПС и
шофирал в едногодишен срок от предходно наказание за управление на МПС без да
има валидно свидетелство за управление. На
обв.Б. бил съставен АУАН N 950725/12.03.2017г. за
констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП, като
отново били констатирани и други нарушения на този закон. В последствие обв.Б.
бил отведен в РУП – Труд при ОДМВР – Пловдив, където бил задържан и било
образувано настоящото наказателно производство.
Изложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия Б.Б., както и от
показанията на свидетелите Н.И.Ф. и К.А.К., дадени в хода на досъдебното
производство. Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели в цялост като
последователни, непротиворечиви, незаинтересовани и в съответствие с останалите
доказателства по делото.
Описаната по – горе
фактическа обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът прави
извода, че обвиняемия Б.М.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл.343в ал.2 от НК за това, че на 12.03.2017г. в
землището на с.Войводиново, обл.Пловдив, на път II-56
в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 16-1030-008485/18.11.2016г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР гр.Пловдив, връчено му на 09.01.2017г. и влязло в законна
сила на 17.01.2017г. за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление е извършил такова деяние, а именно – управлявал е
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. *****, без съответно свидетелство за управление.
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства за извършване на изпълнителното деяние на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. От събраните по делото доказателства се установи, че
обв.Б. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като
последното е било със срок на валидност до 24.01.2017г. След този срок обв.Б.
не подновил свидетелството си за управление на МПС и съответно не притежавал
валиден документ за удостоверяване на тази своя правоспособност, което било
приравнено на липса на правоспособност. Така обв.Б. управлявал МПС без валидно
свидетелство за управление на МПС и това било установено на 01.10.2016г., за
което на обв.Б. било наложено административно наказание „глоба“ за това, че е
управлявал МПС без необходимото свидетелство за управление, което наказание
влязло в законна сила на 17.01.2017г. за извършеното от него нарушение по
чл.150 от ЗДвП. Въпреки това на 12.03.2017г. обв.Б. отново управлявал МПС без
валидно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като обвиняемият Б. е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
желаел тяхното настъпване.
В хода на съдебното следствие от страна на
защитата бе наведено твърдение, че обв.Б. бил правоспособен и не следвало да се
приема, че е извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, тъй като липсата на
свидетелство за управление на МПС не го правело неправоспособен, което било от
съществено значение за това престъпление. Съдът счита тези доводи за неуместна
защитна теза, тъй като явно защитникът не е съобразил, че на обв.Б. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Цитираната
разпоредба предвижда като изпълнително деяние следните предпоставки: деецът да
е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление и в едногодишен срок от това наказание да извърши
отново такова деяние. По делото по категоричен начин бе установено, че обв.Б. е
с изтекло свидетелство за управление на МПС, т.е. не притежава валидно
свидетелство. Така обв.Б. бил установен да управлява МПС без валидно
свидетелство за управление и му бил съставен АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, въз основа на който и издадено наказателно постановление с налагане на
административно наказание глоба, влязло в сила на 17.01.2017г. До тук първата
предпоставка за извършване на изпълнителното деяние на престъплението по
чл.343в ал.2 от НК е налице. Обв.Б.Б.
отново управлявал процесното МПС без валидно свидетелство за управление на МПС,
което било установено на 12.03.2017г., т.е. е извършил същото такова деяние и
то само два месеца след влизане в сила на административното наказание по
предходното му нарушение. Предвид на това Съдът счита, че доводите на защитата
са неоснователни и голословни, поради което твърденията за липса на състав на
престъплението по чл.343в ал.2 от НК следва да се оставят без уважение.
За извършеното от обвиняемия Б.М.Б. престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост същият е с чисто съдебно
минало, тъй като е реабилитиран, не е освобождаван по реда на чл. 78 А от НК и
от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване. Предвид това са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.78А ал.1 от НК, като Съдът счита, че Б.Б. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание Съдът отчита всички
обстоятелства по делото – чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, младата възраст, изказаното искрено съжаление за стореното, които следва
да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи
такива не бяха констатирани. С оглед на така изложеното Съдът счита, че най - справедливо е да му се определи
и наложи наказание глоба към минималния предвиден от закона размер, а именно –
1500 лв. По този начин целите на наказанието ще се изпълнят. Обвиняемият ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, предвид фактът, че с
наложеното административно наказание ще бъде органичен да разполага с финансови
средства.
Съдът счита, че в конкретната хипотеза не
следва да се прилага разпоредбата на чл.343г, вр. чл.343в, ал.2 от НК и на основание чл.78а,
ал.4 от НК не следва да се налага и наред с административното наказание
"глоба" и административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС"/ Съдът констатира, че обв.Б. е бил без валидно свидетелство
за управление на МПС повече от година, като няма други нарушения за този период
от време, с изключение на посочените по-горе. Ето защо и с оглед продължителния
период без валидно свидетелство за управление на МПС мотивират Съда да приеме,
че административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ ще бъде
несъразмерно тежко за обвиняемия, тъй като последният е осъзнал
противоправността на деянието си и съжалява за стореното, а с това наказание би
се удължил съществено периодът без възможност на обвиняемия да управлява МПС по
съответния ред.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.