ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. Благоевград, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500084 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Втората инстанция е сезирана с частна жалба на „А.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № *, представлявано от А. В. Д. и М. М.,
подадена срещу отхвърлителната част на разпореждане № 908 от 03.12.2021 г.,
постановено по частно гражданско дело № 1323 от 2021 г. на Районен съд Разлог. В
жалбата се твърди, че атакуваната част на съдебния акт е неправилна. Дружеството
изрично уточнило, че всички задължения, които претендира, са начислени по един общ
рамков договор с № *, по партида № *, и всички последващи приложения за услуги и
договори за устройства на изплащане реферират към него. Сумата, претендирана като
неустойка, била начислена за прекратяването на въпросния рамков договор по вина на
абоната. Посочено било и от какво е формирана тази претенция. Неплатените суми за
електронни съобщителни услуги също били начислени по общия рамков договор и
партидата. Споменатите услуги били предоставени за времето от 28.10.2018 г. до
27.05.2019 г., а периодът на изискуемостта им бил 03.12.2018 г. - 24.06.2019 г. С така
направените уточнения били надлежно отстранени неяснотите, посочени от
заповедния съд. Разпореждането на последния трябвало да бъде отменено в
обжалваната част. Следвало да се постанови издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и
за въпросните вземания на „А.“ Е..
Окръжният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима. Тя подлежи на
разглеждане по същество.
Районният съд е отхвърлил заявлението на „А.“ Е. за част от визираните в него парични
1
суми /главница, неустойка и лихви/, като е приел, че е налице хипотезата,
регламентирана в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не е отстранил допуснатите нередовности
в тридневен срок от съобщаването. Окръжната инстанция се солидаризира с този
извод. Преценката на заповедния съд е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
неговата редовност от външна страна. Според чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, към която
препраща чл. 410, ал. 2, изр. 1 от ГПК, заявителят следва да изложи обстоятелствата,
на които основава искането си. Тези обстоятелства са различни с оглед различния
характер на конкретното вземане. Това означава, че заявителят следва да посочи
всички факти, имащи значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
вземането. В т. 2б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, е прието,
че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Претенцията в заявлението следва да бъде конкретизирана по начина, по който се
извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство,
тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение,
вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде
образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. В този смисъл
заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи
фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение, или да не оспорва вземането,
което се отнася и за случаите на обективно съединени искания в едно заявление.
В настоящия случай предявеното вземане, въведено като неустойка, наистина не е
надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от
които то произтича, включително и в хода на предоставената по реда на чл. 411, ал. 2,
т. 1 от ГПК възможност. Както се посочи по-горе, препращането към съдържанието на
исковата молба, което прави разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, предполага точното
спазване на задължителните реквизити по чл. 127 от ГПК. С частната жалба заявителят
се позовава на принципни положения в договорните отношения между страните, но
отново не става ясно какъв е видът и характерът на поетото от ползвателя задължение и
в какво се изразява твърдяното неизпълнение, за което е предвидена и начислена
търсената сума като неустойка. Напълно неясен остава начинът на определяне на
размера на неустойката. Заявителят е следвало да индивидуализира конкретната клауза
в договора, която въвежда задължението на абоната, чието неизпълнение представлява
предпоставка за възникване на акцесорното задължение за неустойка, да посочи
2
конкретните действия, обуславящи поведението на абоната като неизправна страна в
правоотношението и даващи право на заявителя да претендира съответната санкция,
както и да изложи начина на формиране на търсената неустойка и срока, за който е
начислена същата. В резултат на констатираните и непоправени нередовности на
заявлението, длъжникът е бил лишен от възможността да прецени дали да оспори или
не твърдяното задължение по основание и размер. Осуетено е било постигането на
една от важните цели на заповедното производство.
Всяко вземане на заявителя, в това число за неустойка при неизпълнение, е отделно за
услугите по всяко от приложенията към рамковия договор. Характер на самостоятелно
вземане има и вземането за неустойка по всеки отделен договор за продажба на
изплащане. Ето защо, за да бъде редовно заявлението по смисъла на закона, заявителят
следва да е посочил неустойка по кое отделно приложение към рамковия договор
претендира и в какъв размер, съответно да изложи твърдения възникнало ли е
основанието за търсене на неустойка, а именно - прекратен ли е предсрочно договорът
за конкретната услуга и по чия вина е станало това. По аналогичен начин в заявлението
следва да е посочено по кой от отделните договори за продажба на изплащане се търси
неустойка, в какъв размер е тя за всеки договор и на какви конкретни факти се
основават твърденията за право на неустойка /евентуални връзки с конкретно
приложение за електронни съобщителни услуги, неплащане на погасителни вноски и
др./. В разглеждания случай, в заявлението е налице пълна липса на конкретизация на
отделните вземания за неустойка и тяхното основание, като заявителят се е задоволил
единствено с посочването на общ номер на рамков договор и с твърденията, че поради
неплащането на дължими суми по фактури, договорът е едностранно прекратен от
оператора. Изцяло липсва конкретизация за кой от всички договори се отнасят тези
твърдения. Конкретизация няма и по отношение на неустойката за дадените отстъпки
от цените на услугите, като не е посочена дори минимална информация по кое от
всички приложения се търси неустойка и във връзка с кое устройство. Наличието на
индивидуализация и конкретизация на вземанията за неустойка е необходимо както с
оглед формалните изисквания на чл. 127, ал. 1 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК, така и предвид
преценката дали искането за който и да е от компонентите на неустойката не се
основава на вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия.
Горните разсъждения важат в пълна степен и за вземането, свързано с електронните
съобщителни услуги. И тук липсва конкретизация на вида на ползваните услуги, какъв
е конкретният размер на задължението по всяка от издадените фактури и за какво
вземане се отнася то по всяко от приложенията към рамковия договор. Освен това, в
заявлението и в уточняващата го молба заявителят непрецизно е определил
претенцията си с общото понятие „електронни съобщителни услуги“, без надлежно да
детайлизира същите като телефонни разговори, кратки съобщения, мултимедийни
съобщения, телевизия, интернет или др. под., и по този начин пълно, точно и ясно да ги
3
отграничи една от друга. Отново не са изпълнени в нужната пълнота изискванията на
чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 410, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Частната жалба на „А.“ Е. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева,
настоящото определение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № *, представлявано от А. В. Д. и М. М.,
подадена срещу отхвърлителната част на разпореждане № 908 от 03.12.2021 г.,
постановено по частно гражданско дело № 1323 от 2021 г. на Районен съд Разлог.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4