Присъда по дело №30382/2008 на Районен съд - Монтана

 П Р И С Ъ Д А

 Гр. Монтана 12.01.2009г.

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Районен съд-Монтана, шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, на две хиляди и девета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА

 

При секретаря Н. И., в присъствието на прокурор А. И. разгледа докладваното от съдия Х. НОХД № 382 по описа за 2008г. и след тайно съвещание, съдът

 

 

 П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. Б. М., ***, с неизвестен адрес, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, не работи, не осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че към 23.12.2002г. в гр. Монтана., в качеството си на едноличен търговец с фирма “Роси 86-Н. Костадинова-Ц. Б. ”, със седалище и адрес на управление-гр. Лом, рег. по фирм. д. № 578/2001г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, като изпаднал в неплатежоспособност на 7.12.2002г., по силата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, за погасяване правни задължения по ДРА № 405/2.09.2002г. на ТДД-гр. Монтана, НП № 875/7.11.2002ги НП № 898/8.11.2002г. на ТД на НАП-гр. Монтана, от които за търговеца е възникнало задължение, което е изискуемо-с настъпил падеж и ликвидно установено по основание ЗДДС общо в размер на 289 432.85 лв. и в 15 дневен срок от спиране на плащанията не е заявил това пред Окръжен съд-Монтана, за откриване производство по несъстоятелност –престъпление по чл. 227б, ал. 1 от НК.

На основание чл. 78а ат НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Ц. Б. М. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ-ГЛОБА в размер на 1 000 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия Ц. Б. М. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплати в полза на ВСС разноски по делото в размер на 50 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд-Монтана в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ по НОХД № 30 по описа за 2008г.

 

Подсъдимият С. Ц. С. от с.Б., обл.Монтана е обвинен в това, че на 27.09.2002г., в района на селата Г., Д. Д. и Д. С., обл.Монтана, в близост до гранична пирамида № 311, в района на участъка за охрана на ГПУ-с.Г., обл.Монтана, направил опит да преведе през границата на страната-държавната граница на Република България по смисъла на § 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР.По смисъла на Правилника “Държавна граница” е линията, която определя пределите на сухопътната и водната територия на Република България”, група хора-16 небългарски граждани-граждани на Авганистан, без разрешение на надлежните органи на властта-органите на МВР и не през определените за целта места-граничните контролно-пропускателни пунктове, като използвал моторно-превозно средство по смисъла на § 6, т.11 от Закона за движение по пътищата-“Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за предвижване, с изключение на релсовите превозни средства”-лекотоварен автомобил, марка “УАЗ” с ДК № xxxxxx, като не довършил деянието по независими от него причини-намесата на служителите на Регионална гранична служба-гр.Видин, Граничен полицейски участък-с.Г.-С. А., П. Б., М. Б. и И. В.-престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Подсъдимият Ю. Ц. Ц. от гр.Монтана е обвинен в това, че на 27.09.2002г.в района на селата Г., Д. Д. и Д. С., обл.Монтана, в близост до гранична пирамида № 113, в района на участъка за охрана на ГПУ-с.Г., обл.Монтана, направил опит да преведе през границата на страната-държавната граница на Република България по смисъла на §1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР.По смисъла на правилника “Държавна граница” е линията, която определя пределите на сухопътната и водната територия на Република България”, група от хора-8 човека небългарски граждани-граждани на Авганистан, без разрешение на надлежните органи на властта-органите на МВР и не през определените за целта места-граничните контролно-пропускателни пунктове, като използвал моторно-превозно средство по смисъла на §6, т.11 от Закона за движение по пътищата.”Моторно превозно средство”е пътно превозно средство, снабдено с двигател за предвижване, с изключение на релсовите превозни средства”-лекотоварен автомобил/джип/, марка “Исузу”, модел “Тропер”, с ДК № xxxxxx, като не довършил деянието по независещи от него причини-намесата на служителите на Регионална гранична служба-гр.Видин, Граничен полицейски участък-с.Г.-С. А., П. Б., М. Б. и И. В.-престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Монтана поддържа обвинението.Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.Намира, че фактическата обстановка отразена в обвинителния акт е доказана по безсъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.Не приема за сериозно половинчатото признаване на вината от страна на подсъдимия С., с оглед оневиняване на подсъдимия Ц., тъй като съзира предварително наговаряне с последния, с оглед възможна , присъдена условна присъда.С оглед високата обществена опасност на деянието и на подсъдимите, представителят на обвинението предлага на подсъдимия С. съдът да наложи ефективно изтърпяване на присъда от около 1г.6м.лишаване от свобода.А по отношение на подсъдимия Ц. предлага наказанието да бъде ефективно, в същия размер, като намери приложение разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и съдът приведе в изпълнение наказанието по НОХД № 198/2000г., в сила от 28.06.2001г.

Подсъдимият С. Ц. С. не се признава за виновен, но в хода на съдебното следствие пожела да даде обяснение дотолкова, доколкото да подчертае, че той е уговорил подсъдимия Ц. да му помогне при превоза на цигани, до центъра на с.Д. Д..Моли съда да му наложи по-малко наказание.Процесуалният му представител, в пренията по същество, моли съда да оправдае подсъдимия.

Подсъдимият Ю. Ц. Ц. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.Процесуалният му представител в пренията по същество, моли съда да прочете оправдателна присъда и по отношение на този подсъдим.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

От 17.30ч.на 27.09.2002г. до 2ч.на 28.09.2002г.свидетелите С. А. и П. Б. изпълнявали дежурство, като граничен наряд “автопатрул” при Регионална гранична служба-гр.Видин, Граничен полицейски участък-с.Г., обл.Монтана.По време на дежурството и съобразно професионалните си задължения, наблюдавали преминаващите пътни превозни средства по маршрута-с.Г.-с.Д. Д., обл.Монтана.За същия период, дежурство изпълнявали свидетелите И. Д. В. и М. Ц. Б., като граничен наряд “Секрет”.Свидетелите В. и Б. извършвали наблюдение в района на местността “Попов мост”, в близост до разклона на пътя за с.К. и с.Г., обл.Монтана.

Около 18.15ч. на 27.09.2002г.свидетелите В. и Б. забелязали преминаващите на разклона, в посока към с.Д. Д. два автомобила-джип, марка “Исизу”, модел “Пропер”, син на цвят, с ДК № xxxxxx и лекотоварен/специален/ автомобил “УАЗ” с ДК № xxxxxx.Автомобилите се движели бавно, един зад друг.И двата автомобила били със затъмнени с тъмно фолио стъкла.Първоначално забелязали, че колите са натоварени, видимо натежали от превозвания товар.Направило им впечатление, че , когато всички слизали надолу, тези автомобили, с висока проходимост, не характерни за този район, по това време на деня, се движели нагоре, към държавната граница, след знака “Гранична зона”, поставен под разклона за с.Г. и с.К., и това привлякло вниманието им.Движели се от гр.Монтана с посока-държавната граница-посока с.Г.-с.Д. Д., който път водел единствено до тази границата ни с Република Сърбия.Веднага подали сигнал за проверка на дежурния ГПУ-с.Г..Джипа, син на цвят, със софийска регистрация, бил задържан над с.Г., на разклона за с.Д. Д. и с.Д. С., на 2.5 км.над с.Г., в местността “Попов мост”, в близост до гранична пирамида № 113 от свидетелите А. и Б..След задържането на джипа, който бил управляван от подсъдимия Ю. Ц. Ц. от гр.Монтана, задържали и другия автомобил, който се бил отклонил към някакви лозя и бил управляван от подсъдимия С. Ц. С. от с.Б., обл.Монтана.След спирането им, от колите наизлезли чуждоговорящи граждани.Общото им число било 24.Проверяващите констатирали по говора, по облеклото и по приказките им помежду им, че слезлите от колите, не са български граждани, а били и с по-тъмна кожа.Били облечени с грейки и анцузи, в раниците и саковете си имали пуловери и фланелки.Поискали им документи за проверка.Някои от тях нямали такива.Имали карти за временно пребиваване.От хората в групата не получили никакъв смислен отговор, на къде са се упътили.Един от чужденците говорил български език и от него разбрали, че са тръгнали да преминат границата.Извършили обиск както на шофъорите, така и на чуждите граждани.

В първия автомобил-джип “Исузу-Тропер” пътували 8 граждани на Авганистан, а във втория-лекотоварен автомобил УАЗ, пътували 16 граждани от Авганистан.След пристигането на оперативна група и дознател, които им иззели документите и извършили оперативни мероприятия, чужденците и подсъдимите , били откарани, заедно с автомобилите, в полицейския участък, в центъра на с.Г..От иззетите документи проверяващите установили, че превозваните общо 24 чужди граждани са: М. С., роден на 6.07.1982г., Х. Х., роден на 7.06.1984г., А. Р., роден на 16.07.1977г., А. Т. Х., роден на 5.09.1985г., Т. А., роден на 12.04.1984г., Ш. З. Н., роден на 12.10.1984г., Я. М., роден на 10.04.1987г., Х. Х., роден на на 19.09.1984г., А. Р., роден на1.04.2974г., Д. Ю., роден на 15.01.1988г., А. Г., роден на 24.05.1982г., временна карта за бежанец № *********, издадена на 3.09.2002г. от МВР, Ф. Е., роден на 13.06.1984г., А. Д., роден на 6.11.1981г., М. Д., роден на 8.05.1986г., М. Ш. Ш., роден на 6.12.1977г., Ш. А., роден на 28.11.1980г., А. Х., роден на 1.05.1988г., З. К., роден на 22.04.1983г., Н. М., роден на 12.07.1984г., М. А., роден на 30.03.1980г., А. О., роден на 28.08.1984г., О. Б., роден на 6.10.1984г.

Със знаци , чуждите граждани им поискали хляб, като граничните полицаи ги нахранили.Задържаните чужденци, заедно с подсъдимите преспали в участъка и на другата сутрин били откарали в гр.Видин.

На 27.09.2002г., в 24.00ч.е извършен оглед на местопроизшествието, като в протокола за оглед /на л.43 от сл.д./е отбелязано, че местопроизшествието се намира на 2 300 м., североизточно от гранична пирамида № 113.Отбелязано е също, че в дясно на пътя, на около 100м.преди с.Д. Д. са спрели два автомобила с облепени с тъмно фолио прозорци.Както и, че в в Джипа се намират 8 души от авганистански произход, облечени с якета и с раници до тях.А в лекотоварния автомобил се намират 16 лица от авганистански произход.Двамата водачи на МПС-тата са българи и се намират до тях.Към сл.дело е приложена скица на местопроизшествието.В съдебно заседание поемните лица, подписали този протокол-свидетелите М. М. Г. и И. С. И. потвърждават фактическата обстановка такава, каквато е описана в огледния протокол.

По повод на задържането на чуждите граждани, подсъдимите и моторните превозни средства с които е извършено деянието, свидетелите С. А.-н-к ГПУ-с.Г., М. Б. , И. В. и П. Б.-граничен патрул, подават докладни записки до началника на Гранично полицейско управление-с.Г., обл.Монтана.

Като веществени доказателства са иззети автомобилите с марка “УАЗ” с ДК № xxxxxx и Джип, марка “Исузу-Тропер” с ДК № xxxxxx.С приемо-предавателен протокол от 6.03.3003г., във вр. със сл.д.№ 188/2002г. по описа на ОСС-гр.Монтана, въпросните моторно-превозни средства-джип “Исузу-Тропер” и лекотоварен автомобил УАЗ, са предадени от К. А.-дознател при РГС-гр.Видин, на Н.В.-следовател при ОСС-гр.Монтана.От оперативно-следствените действия е установено, че тези автомобили не са собственост на подсъдимите.

С оглед на проведените оперативно-следствени действия, са установени имената и рождените дати на авганистанските граждани.Във връзка с нуждите на образуваното сл.д.№ 188/2002г.по описа на ОСС-гр.Монтана, с писмо № 148/13.01.2003г., Директора на ОСС-гр.Монтана е направил запитване до Агенция за бежанците при Министерски съвет-гр.София, дали посочените в това писмо чужди граждани / 24 на брой/, са кандидатствували за предоставяне на статут на бежанци, респ.кои от тях и кога са придобили такъв статут, както и данни за местонахождението на лицата.С писмо № 03.04.156 от 13.02.2003г., Директора на Дирекция “Методика, документи и процесуално представителство” към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет уведомява ОСС-гр.Монтана, че в ДАМС са регистрирани четирима от цитираните лица, а именно-А. Г., А. Р., Я. М. и Д. Ю..Посочено е, че на А. Г., роден на 24.05.1982г., с адрес гр.София, ж.к. xxxx   има отказ за предоставяне на статут на бежанец от 10.10.2002г., а за останалите трима, с отразени адреси в гр.София, има предоставена хуманитарна закрила за срок 1 година.С писмо № 2215/19.03.2003г., Началника на Дирекция на национална служба “Полиция”, направление “Документи за самоличност и миграция”уведомява следствените органи, че на авганистанските граждани Д. Ю. и Я. М. е издадена временна карта на бежанец. Понастоящем, тези чужди граждани са неоткриваеми на територията на Р.България, въпреки старателното им издирване на различни адреси.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло, въз основа на показанията на свидетелите И. В., С. А., Р. С., М. Ц. и П. Й., М. М. и И. С..Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, непосредствено възприети, непротиворечиви, взаимно се допълват, като установяват конкретни обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние.

Показанията на тези свидетели установяват времето , начина и посоката на придвижване на чуждите граждани с моторните превозни средства, чиито стъкла били покрити с тъмно фолио, да не се вижда какво има в тях.По делото безспорно е установено, че чуждите граждани не са от ромски произход, независимо, че имали мургав тен, нито са тръгнали на разходка, да се запознават с хубостите на родния балкан, нито са били работници, занимаващи се с местен дърводобив.Двата автомобила, които впоследствие се установява, че не са собствени на подсъдимите, наети са от тях за извършване на услуга, са задържани след разклона за с.Д. С., по посока на с.Д. Д., което село отстои на километър и половина от мястото на проверката . Свидетелите И. В. и С. А., благодарение на тяхната професионална подготовка и рутина , анализирайки всички обстоятелства и факти, свързани с придвижването на автомобили , се усъмняват, че намиращите се в тях имат намерение да преминат държавната граница-автомобилите се движели в пакет, плътно един зад друг, било на свечеряване, в посоката на движение-с.Д.Д., след което започва гора, в близост до граничните пирамиди, очертаващи държавната граница.Този път водел единствено към държавната граница.Докато по това време, всички слизат надолу към селата, ако са имали работа в тази местност, пътят по който са поели колите, се явава в обратна посока.Когато шофъора на лекотоварния автомобил забелязъл граничния партул, се отклонил по черен път, към някакви лозя, след което, виждайки, че е безпредметно да се укрива, и той спрял до джипа на асвалтовия път, по команда от проверяващите.

Съдът частично кредитира обясненията на подсъдимия С. С., с които фактически желае да оневини както себе си, в смисъл, че е превозвал цигани, а не авганистански граждани, както и приятелят си-подсъдимия Ю. Ц..В обясненията си твърди, че хората били повече и затова помолил Ю. да дойде с кола и му помогне, да ги извозят до центъра на с.Д. Д..Противно на това твърдение, подсъдимият Ю. Ц. собственоръчно е написал в протокол за доброволно предаване от 28.09.2002г. /на л.42 от дознанието/, че джипа е на неговия приятел К. от Монтана, и че същият го е взел от него, за да си отиде до с.Д. Л..Като водач на групите чужденци, поел ангажимент да закара циганите до центъра на с.Д. Д., би следвало подсъдимия С. да е пръв в колоната, докато граничните полицаи установяват, че пръв се е придвижвал джипа, с водач-подсъдимия Ц..Съдът кредитира неговите обяснения, в частта им относно факта, че останалите граждани си мълчали, а той разговарял само с един от тях, който знаел български.Този факт потвърждава в показанията си и свидетеля С. А., който установява, че от същото това лице разбрали, че групата е тръгнала да преминава границата.Че един от групата чужденци говорил малко български език, потвърждава в показанията си и поемното лице-свидетеля М. Г..

На свидетеля И. В. направило впечатление говора, облеклото и багажа с който чуждите граждани слезли от автомобилите.”Констатирах, че това са чужди граждани и това са лица, подготвени за трафик.Те вървят в група, защото не знаят какво да правят.На тях районът им е непознат.”Единствени шофъорите били българи, които единствено казали, че единият е от гр.Монтана, а другият-от с.Б., обл.Монтана.Свидетелят С. А. установява, че нарядът , който се установил на КПП в местността “Попов мост”, му се е обадил, че е със съмнение за движение на непознати хора в тези автомобили.Направило му впечатление, че вместо да се движат по една алея от дясно, автомобилите поели в противоположната страна, срещу движението, като продължили в посока с.К.-с.Д. Д..И двамата свидетели са категорични, че автомобилите били спрени пред с.Д. Д., а пътят от с.Д. Д. води единствено към границата.Показанията на тези свидетели напълно се подкрепят и от приложените към делото писмени доказателства-протоколи за оглед на местопроизшествие от 27.09.2002г., схема на мястото на задържане на въпросните автомобили, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, докладни записки.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. Г. и И. И., които са били поемни лица при извършване огледа на местопроизшествието на 27.09.2002г.Свидетелите установяват, че им направило впечатление облеклото на лицата в автомобилите и по вида им, и говора им познали, че са чужденци.Свидетелят Г. споделя, че впоследствие разбрал, че са авганистанци “даже имаше един от авганистанците, който говореше развален български език, обясняваше, че от Турция дошли в България”

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. М., който се намира в приятелски отношения с подсъдимия С., осъждан е заедно с този подсъдим за трафик на хора, а в съдебно заседание отрича този факт.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на подсъдимите, че по делото не е събрано нито едно категорично и несъмнено доказателство, подкрепящо обвинението.Напротив, вътрешното съдийско убеждение за виновността на подсъдимите е изградено не само на събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, но и на косвените доказателства-уликите, като направеният въз основа на тях извод е единствено възможния-виновно осъществяване на престъпния състав на чл.280, ал.2, тр.3 и т.4 от НК.Всяко едно от тези доказателства, по разбиране на този съдебен състав, има връзка с основния факт и преценени във връзка с всички останали факти, разкриват обективната истина относно фактическите обстоятелства такава, каквато е отразена в обвинителния акт.

Безспорни са следните обстоятелства:В края на м.септември 2002г., привечер, към 18.30ч.две високопроходими пътни превозни средства, натежали от превозвания в тях товар, с облепени с тъмно фолио стъкла, движейки се в екип, плътно едно след друго, преминават в граничната зона в посока с.Г.-с.Д. Д..След последното село, асвалтовият път преминава в черен път, започва горския масив, в който няма сечища на дървен материал, няма вилна зона или туристическа хижа, и който води единствено към държавната граница на Република България.Най-близката гранична пирамида № 113, отстояла от мястото на спиране на автомобилите, на 2 300м.Тези обстоятелства заострили вниманието на граничния патрул, на когото и това му е работата, да спира за проверка съмнителни хора и превозни средства, при положение, че същите са непознати за района.Какво установяват проверяващите-автомобилите са шофирани от български граждани, на които установяват самоличността им.И които не дават никакви обяснения, на къде са трърнали по това време, с толкова много чужди граждани, в този граничен район., Едва в съдебно заседание подсъдимия С. твърди, че превозвали цигани до центъра на с.Д. Д..На въпроса, по колко са им платили за превоза, този подсъдим не пожела да даде други обяснения във връзка с повдигнатото обвинение.И това е негово право на защита.Или например, подсъдимите да споделят, че карали работници за добиване на дървен материал , във връзка със сключен договор между подсъдимия С. и “Копрен”ЕАД-гр.Монтана, каквато е била защитната им теза в предходното НОХД № 358/04г.по описа на РС-Монтана.Както бе посочено по-горе, в протокола за доброволно предаване на джип “Исузу-Тропер”, подсъдимият Ю. Ц. саморъчно е написал, че е взел джипа от негов приятел, за да си отиде до с.Д. Л..Изобщо не споменал, нито отразил писмено, че превозва цигани до центъра на с.Д. Д., за което бил помолен от подсъдимия С..

В двете коли са открити 24 чужди граждани от Авганистан.Оперативната група от РГС-гр.Видин е извършила проверка по намиращите се в тях документи за самоличност.Списъка с имената им и датите на раждане е изпратен на Агенция за бежанците при МС-гр.София /на л.75 от сл.д./.В отговор на запитването на ОСС-гр.Монтана, с писмо /находящо се на л.76 от сл.д./ Държавната агенция за бежанците при МС отговаря, като посочва данни за четирима чужденци от този списък.Във връзка с последвало запитване от страна на ОСС-гр.Монтана, Дирекция на национална служба “Полиция”, Направление “Документи за самоличност и миграция”-гр.София / на л.87 от сл.д./, предоставя информация за “авганистанските граждани Д. Ю. и Я. М.”-фигуриращи в списъка на задържаните чужди граждани.Следователно, задържаните са граждани на Авганистан, без редовни документи за преминаване през държавната българска граница и намиращи се на място, което не е ГКПП .По делото са събрани достатъчно гласни доказателства от които е видно, че един от чужденците говорел заваляно български език, и от него проверяващите разбрали, че групата е преминала от Турция за България, като са искали да преминат през държавната граница още същата нощ.Били леко облечени, в раниците и саковете си не носели храна, като със жестове обяснили на граничния наряд, че са гладни и искат храна.”На тях районът им е непознат, движат се в група” по думите на свидетеля И. В., поради което и двамата шофъори-българи, са ги извозили по най-краткия път до целта им.И ако не е била намесата на граничния патрул, който е предотвратил замисъла на подсъдимите, живеещи в района на гр.Монтана, а не в отдалечен край на България от това място, групата да е била прехвърлена нелегално в Република Сърбия.

Остоятелството, че и двамата подсъдими не се признават за виновни /подсъдимият С. в обясненията си твърди, че е превозвал цигани до центъра на с.Д. Д./, съдът приема като тяхна защитна позиция, подкрепяна горещо от защитникът им, който упорито не даваше съгласието си, да се прочетат показанията на разпитаните по дознание № 14/2002г. по описа на РГС-гр.Видин, с преводач Николина Стефанова Кунева от гр.София, в качеството си на свидетели чужди граждани Ашукула Д., Я. М. и А. Г..

С оглед на установеното от фактическа страна по делото, съдът намира, че подсъдимият С. Ц. С. от с.Б., обл.Монтана е осъществил от обективна и субективна страна пресктъпния състав на чл.280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като на 27.09.2002г., в района на селата Г., Д. Д. и Д. С., обл.Монтана, в близост до гранична пирамида № 311, в района на участъка за охрана на ГПУ-с.Г., обл.Монтана, направил опит да преведе през границата на страната-държавната граница на Република България по см.на §1 от Правилника за прилагане на ЗМВР “Държавна граница е линията, която определя пределите на сухопътната и водната територия на Р.България”, група от хора-16 небългарски граждани-граждани на Авганистан, без разрешение на надлежните органи на властта-органите на МВР и не през определените за това места-граничните контролно пропускателни пунктове, като използвал моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.11 от Закона за движение по пътищата-11 “Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”-лекотоварен автомобил, варка УАЗ с ДК № xxxxxx, като не довършил деянието си по независещи от него причини-намесата на служителите на регионална гранична служба-гр.Видин, Граничен полицейски участък-с.Г.-С. А., П. Б., М. Б. и И. В..

С оглед на установеното от фактическа страна по делото, съдът намира, че подсъдимият Ю. Ц. Ц. от гр.Монтана е осъществил състава на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като на 27.09.2002г., в района на селата Г., Д. Д. и Д. С., обл.Монтана, в близост до гранична пирамида № 113, в района на учъстъка за охрана на ТПУ-с.Г., обл.Монтана, направил опит да преведе през границата на страната-държавната граница на Р.България по см.на §1 от Правилника за прилагане на ЗМВР.По смисъла на правилника “държавна граница” е линията, която определя пределите на сухопътната и водната територия на Република България”, група от хора-8 небългарски граждани-граждани на Авганистан, без разрешение на надлежните органи на властта-органите на МВР, и не през определените за целта места-граничните контролно-пропускателни пунктове, като използвал моторно превозно средство по смисъла на §6, т.11 от Закона за движение по пътищата-11 “Моторно превозно средство” у пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства-лекотоварен автомобил джип, марка “Исузо”, модел “Тропер” с ДК № xxxxxx, като не довършил деянието по независещи от него причини-намесата на служителите на Регионална гранична служба-Видин, Граничен полицейски участък-Г.-С. А., П. Б., М. Б. и И. В..

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира.Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието.подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението.

Подсъдимите са предвиждали конкретно и са искали настъпването на общественоопасните последици от деянието си, т.е.действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК-относно целите на наказанието и на чл.54 и сл.от НК-за неговата индивидуализация.

За да определи видът и размерът на наказанията, съдът отчете степента на обществената опасност на деянието по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, във вр. с ал.1 от НК, към момента на извършването му.Деянието е приключило във фазата на опита, т.е. не са постигнати желаните от подсъдимите последици, тъй като са имали намерение да преведат чуждите граждани през границата на страната, но по независещи от тях причини-намесата на граничните органи, деянието е останало недовършено.Подсъдимите са с относително средна степен на обществена опсаност, видно от приложените по сл.д.характеристики.

Съдът не отчете смегчаващи вината обстоятелства.А като отегчаващи такива, съдът отчете лоши характеристични данни за двамата подсъдими, а спрямо подсъдимия Ц. и предходна съдимост.

Причините за извършване на престъплението-ниско правосъзнание, незачитане законите в страната.

При тези данни , съдът призна подсъдимия С. Ц. С. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 лв. в полза на държавата.

Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК-подсъдимият не е осъждан, наказанието е до три години лишаване от свобода и , че за постигане целите на чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на този подсъдим, не е наложително присъдата да бъде изтърпяна ефективно, поради което съдът постанови изпълнението на същото, да се ОТЛОЖИ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Размерът на глобата съдът съобрази с имотното състояние на осъдения, с нуждите и семейните му задължения.

С оглед на горното, съдът призна подсъдимия Ю. Ц. Ц. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, пр.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 лв.вносима в полза на държавата.

На основание чл.46, б.”б” от ЗИН, съдът определи първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието.

Тъй като престъплението по настоящето дело, подсъдимият Ц. е извършил в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, постановено по НОХД № 198/2000г.по описа на РС-гр.Монтана, съдът, на основание чл.68, ал.1 от НК, ПРИВЕДЕ в изпълнение наказанието от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, наред с наказанието лишаване от свобода, съдът намира, че целите на наказанието спрямо този подсъдим ще бъдат постигнати с определения размер от 1 000 лв.в полза на държавата.Размерът на глобата съдът съобрази с имотното състояние на осъдения, с личните и семейни нужди.

Наред с горните наказания, в правната норма е предвидено кумулативно и наказание конфискация.Това е наказание, състоящо се в принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на имущество на осъдения.От данните по делото не се доказа, че процесните два автомобила са собственост на подсъдимите, поради което съдът не наложи това наказание.

В присъдата си съдът постанови, иззетите веществени доказателства, включително и двата автомобила, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати на собствениците им .

При този изход на делото, подсъдимите С. Ц. С. и Ю. Ц. Ц. се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС 5 лв.държавна такса, при служебно издаване на изпълнителен лист.

При този фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: