О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 25.06.2020                        Град ...  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 25.06.                                                                         Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 474 по описа за 2020 година.

           

Делото е образувано по искова молба на В.К.К. против П.С.К.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на изпълнителен лист от 12.12.2011 год. по гр. дело № 1510/2005 год. по описа на PC- ..., Удостоверение изх. № 18819/19.12.2019 год. на ЧСИ с per. № 870 и район на действие- ОС - ..., Удостоверение изх. № 1476/27.01.2020 год., изд. от ЧСИ, с per. № 870 и район на действие- ОС- ... и Обезпечителна заповед от 06.01.2020 год. по ч.гр. дело № 69/2020 год. по описа на PC, гр. ..., Изпълнителен лист гр.д.№3212/2014г. от 19.01.2016г. на РС-...; Разпореждане от 20.02.2020г. на Председателя на ВКС за образуване на тълк.дело №3/2020г.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 08.09.2020 г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на В.К.К. против П.С.К.. Ищцата твърди в исковата си молба, че с решение от 21.08.2009 год. по гр. дело № 1510/2005 год. по описа на Районен съд ... и решение № 76 от 21.04.2010 год. по в. гр. дело № 576/2009 год. по описа на ОС - ... била осъдена да заплати на П.С.К. обезщетение за лишаване от право на ползване на 3771.50/17543 ид. части от недвижим имот - апартамент № 9, находящ се в гр. ..., ул. "..., за периода от 02.08.2005 год. до 03.02.2009 год. в размер на 2268 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията-03.02.2009 год. По горните решения бил издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 год. по гр. дело № 1510/2005 год. по описа на Районен съд, гр. ... за тази сума, въз основа на който П.С.К. образувал срещу нея изпълнително дело № 20138700400585 по описа на ЧСИ Иван Стръмски, с peг. № 870 и район на действие ОС - .... Делото било образувано с молба с вх. № 8217 от 16.10.2013 год., която била единствената  молба от страна на взискателя по изпълнителното производство. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 16.10.2013 год., като с разпореждането за образуване на делото от същата дата била наложена възбрана върху недвижим имот. Взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което поискала прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С постановление от 28.10.2019 год. поради това, че изпълнителни действия не били искани и извършвани повече от две години, производството по делото за горното вземане било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението влязло в сила на 07.11.2019 год. Горепосоченото вземане, представляващо обезщетение за лишаване от право на ползване, било погасено по давност, тъй като с разпореждането за образуване на делото от 16.10.2013 год. била наложена възбрана върху собствения й апартамент, находящ се в гр. ..., ул. "..." ...и след това не били искани от взискателя и предприемани от ЧСИ други изпълнителни действия. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсване на давността започвала да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/. Тъй като вземането било установено със съдебно решение, срокът на новата давност бил всякога пет години. От последното изпълнително действие и от последната молба на взискателя по делото минали повече от пет години, следователно вземането било погасено по давност. / т. 10 от ТР от 26.06.2015 год. по т. дело № 2/2013 год. на ОСГТК/. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено не дължи на П.С.К. обезщетение за лишаване от право на ползване на 3771.50/17543 ид. части от недвижим имот-апартамент № 9, находящ се в гр. ..., ул. "..., за периода от 02.08.2005 год. до 03.02.2009 год. в размер на 2268 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията-03.02.2009 год. поради изтекла погасителна давност, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 година по гр. дело № 1510/2005 година по описа на Районен съд .... Моли да й бъдат присъдени направените по настоящото производство съдебно- деловодни разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявения иск за изцяло неоснователен. Между страните по делото нямало спор по фактите, с изключение на обстоятелството, че изпълнителен лист от 12.12.2011г. бил обезсилен частично въз основа на съдебен акт на Районен съд ... постановен по гр.д.№3212/2014 г. по описа на същия съд, в частта относно сумата от сумата от 15372.00 лева, като поради висящност на спора относно дължимостта на тази сума изпълнение по изпълнителен лист от 12.12.2011г. на практика не било осъществявано след 2014г. В момента бил издаден нов изпълнителен лист в негова полза от 19.01.2016г. на РС-..., който бил за изнасяне на недвижим имот на публична поради поради обезсилване на предходното решение за възлагане на имота на ищеца по настоящото производство. Налице бил спор относно правото. Според част от съдебните състави на ВКС отмяната на ППВС №3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нямала обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не течала (така Решение № 170/17.09.2018 г. ио гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. но гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО), като тези съдебни решения били постановени по дела, по които обжалваните въззивни решения били допуснати до касационен контрол именно по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.“ В момента на производство пред ВКС било тълк.дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС по посочения по-горе въпрос, предмет на спор по настоящото производство. Ето защо счита, че давност по отношение на вземането му не е текла и не била изтекла, тъй като изпълнителното дело за вземането му е образувано преди влизане в сила на ТP №2/26.05.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, на което се позовавала ищцата в настоящото производство. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 439  ГПК -  за установяване несъществуване на вземането на взискателя по горепосоченото изпълнително дело. В тежест на ищеца в настоящото производство е да установи твърденията си, че вземането на взискателя е погасено поради настъпване на факти /погасителна давност/ след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист.    

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.

             Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: