РЕШЕНИЕ
№ 4669
06.12.2019 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На шести декември две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание на осемнадесети ноември 2019 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 18829 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени при условията
на евентуалност с иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.
Ищецът твърди, че на **** г. в гр. П. бил
сключен трудов договор между него и предприятието - ответник - МЮСЮЛМАНСКО
ИЗПОВЕДАНИЕ - РЕЛИГИОЗНА ИНСТИТУЦИЯ. При сключване на договора били подписани
два екземпляра, но копие не му било предоставено. Длъжностна характеристика не
му била представена при подписване на договора. Затова от този момент започнал
да изпълнява трудовите си задължения съгласно Правилника за дейността на **********.
При първоначалното сключване на трудовия ми договор била договорена
основна заплата в размер на 307,00/ триста и седем/ лева. През годините с
множество преназначения размерът на заплатата му е променян, като преди
прекратяване на трудовото му правоотношение същия било в размер на 510,00
/петстотин и десет/ лева.
От момента на постъпване на работа, до прекратяване на трудовите му
правоотношения изпълнява добросъвестно задълженията си. Не пропускал да **********,
дори в дните когато е имало празници- например ******, взимал отпуск за 5 дни,
а още на третия ден се връщал, за да си изпълнява обичайните задължения.
На **** г. със заповед № ****** трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с наложено
дисциплинарно наказание „уволнение" със заповед № ****** г. Заповедта за
уволнение му била връчена на **** г., а заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание няколко дни по-рано.
Действително, в законоустановения срок и на основание чл. 193 ал. 1 от КТ
му било връчено искане за представяне на обяснения относно извършено според ********
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните му
задължения. В същото не било описано по никакъв начин нито датата на извършване
нарушението на трудовата дисциплина, нито било посочено и конкретното действие,
с което извършил нарушението и бил поставен в невъзможност да даде конкретни
обяснения. В определения срок представил отговор по отправеното искане по
случая с вх. № ****** от ********* г. В същите посочил, че изпълнявал
добросъвестно и съобразно правилника за дейността на ********** задълженията
си. Изразил желание да му бъде връчено отново искане за депозиране на писмени
обяснение, в което да бъде подробно описано действието, с което според тях е
извършил нарушение на трудовата ми дисциплина, дата, час, къде и с какво
поведение. Допълнително уточнение не получил и по този начин му било преградено
правото да разбере какво дисциплинарно нарушение е извършил с така направеното
искане. Действително на *****г. провел телефонен разговор с **** ******, но
естеството на разговора не било от такъв характер, както е посочено в заповед №
******г. и това, за което говорили, изобщо не включвало описание на нарушението
според работодателя му, а за конкретни дати на извършване не е ставало и дума.
Разговорът се състоял от уверение от страна на *** ****** да прекратят
трудовите си взаимоотношения със споразумение по взаимно съгласие, при което
ищецът отказал, тъй като спазвал добросъвестно служебните си задължения. Счита,
че по този начин се цели единствено да се заобиколи процедурата за даването му
на обяснения и да му се прегради правото да ангажира доказателства за
твърдените според работодателя му нарушения.
Оспорва изцяло описаното като дисциплинарно нарушение в заповедта за
налагане на дисциплинарно нарушение, същото се основава на неправилна
фактическа обстановка и неверни твърдения. По отношение на посоченото в Заповед
№******г., че не организирал ****** в
посочения период, заявява че опитал да организира ****** в периода юни ****** г.,
но към онзи момент нямало нито един желаещ да участва. След всяка **** ******
подканвал вярващите да доведат децата си на курс по ****, както в неделя, така
и за лятото, но никой не проявявал интерес. Самата ****, в която отслужвал
петкратна ******, се намира в центъра на град П. и повечето от децата през
лятната ваканция са на село при своите ***, поради което за него било
невъзможно да организира подобни летни курсове. Ето защо не следва да му се
вмени това, че виновно не спазил трудовата дисциплина. Многобройни са местата в
П. област, където не се организират ****** поради причина - родителите не
изпращат децата си и предпочитат същите да прекарват лятото на село при бабите
и дядовците си. Ето защо и от общо 20 **** в област П. само трима са
организирали ****** - в Д., К. и К.
На следващо място в заповедта се твърди,че не уплътнявал работното си
време и извършвал действия, несъвместими с длъжността на *****. Длъжността,
която упражнявал, няма нормирано работно време. Освен това няма връчена
длъжностна характеристика, в която да е описано вида и продължителноетта на
работното време. По Правилника за дейността на ********** бил длъжен 30 минути
преди и 30 минути след ****** да бъде в ****, както и да отслужи самата ******.
За един ден негово задължение е да отслужи пет молитви, като времето, през
което се провеждат те, се определя от денонощието и фазата на луната и същите
не са непосредствено една след друга, ето защо няма и как да го прекарва цялото
денонощие в ****. В противен случай съществено би нарушил разпоредбите на
Кодекса на труда, касаещи работното време, почивките и междудневната почивка. В
заповедта не се сочи какви несъвместими действия с длъжността на ***** е
извършил.
По отношение твърдението в заповедта, че нередовно и системно не
изпълнявал служебните си задължения в отслужване на петкратна ******. Това
твърдение не отговаряло на действителността, на първо място в **** **** били
назначени трима ****, които да отслужват петкратна ******. Съгласно Правилника
за организацията и дейността на ********** нямали изработен график на
служителите - кога и кой да чете ******. Предвид и липсата на длъжностни
характеристики към трудовите договори, **** ****** и като цяло ръководството на
мюсюлманско изповедание им заявявали многократно да определят помежду си кой по
кое време ще обслужва петкратна ******. В заповедта не се сочи на кои дати не
изпълнил служебните си задължения, изразяващи се в отслужване на петкратна ******,
за да се определи като системност и да се провери като такова обстоятелство от
съда.
До момента няма постъпили жалби от вярващи *****, че не изпълнявал
работните си задължения-неорганизиране на ******, неуплътняване на цялото му
работно време, извършване на несъвместими действия с длъжността на ***** или че
системно не е отслужена петкратна ******. Ето затова изживял силен стрес след
връчването му на незаконната заповед за дисциплинарно уволнение. Наложило се да
посети спешен кабинет, тъй като му прилошало и загубил съзнание за кратко, получил
силен световъртеж и главоболие. Там го диагностицирали с хипертонично сърце и
му назначили терапия с *****.
Освен това след прекратяване на договора не му била изготвена и върната
веднага трудовата книжка, което довело до допълнителни вреди - неподаване на
документи в Агенцията по заетостта и невъзможност да получава своевременно
обезщетение за безработица. Отказвали му да приемат молбата му за връщането й.
Едва след депозирана молба от негова страна чрез куриерска фирма „Еконт",
с която изискал трудовата книжка, копие от трудов договор и евентуално
длъжностна характеристика с приемно-предавателен протокол на ***** г., му била
върната единствено трудовата книжка.
Оспорва посочената заповед и счита, че е незаконосъобразна, тъй като:
Не му било връчено искане за депозиране на обяснения, в което да са
описани подробно конкретни дати и вид на нарушенията на трудовата дисциплина,
според работодателя му, на което да отговори с подробни писмени обяснения за
причините, до В. до нарушение от негова страна, ако изобщо е било налице такова
и да представи доказателства, ако разполагал с такива. Ето защо не е спазена
процедурата за налагане на наказание- дисциплинарно уволнение.
Описаното в заповедта не отговаря на действителността, и не е било
доведено до знанието му, за да може да даде обяснения за него и да ангажира
доказателства. За него не ставало ясно какви действия извършил, които да са
несъвместими с длъжността на *****.
Не е посочено на коя дата и в кой час
не уплътнил работното си време. За него не ставало ясно кога е извършено това и
кога е констатирано, както и дали не е изтекъл предвидения давностен срок за
налагане на наказание за това действие.
Предвид липсата на утвърден работен
график на ********** в ***** **** за него не ставало ясно, на коя дата не
отслужвал петкратна ****** и дали от оспорената заповед излизало, че тримата ****
с месторабота ***** **** трябва да отслужват ****** едновременно, за да не
нарушават трудовата дисциплина.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да
признае уволнението за незаконосъобразно и да постанови неговата отмяна, като
отмени заповед № ****** г., издадена от Мюсюлманско изповедание, Главно
мюфтийство, за прекратяване на трудовото правоотношение, с която е уволнен
дисциплинарно, да бъде възстановен на предишната му работа, както и да осъди
ответника да му изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през
което останал без работа поради уволнението от 17.10.2018г. до 17.04.2019 г. в
размер на 3060 лева, както и законоустановена лихва от 01.12.2018 г., до
окончателното изплащане на същото.
При условията на евентуалност, ако
бъдат отхвърлени главните искове, претендира осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за времето, през което не му е върната трудовата книжка -
от 17.10.2018г. до 15.11.2018г., в размер на 493 лева - брутното му трудово
възнаграждение за времето на просрочието. Претендира направените разноски.
Към молбата са приложени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания.
В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове. Заявява, че евентуалният иск е недопустим, тъй като
е с предмет извън КТ и не подлежи на разглеждане по специалните разпоредби. По
това възражение съдът се е произнесъл, като не намира основание за ревизиране
на това определение.
Оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че трудовото правоотношение
между ищеца и ответника е правоотношение между ***** ****. Този род
отношенията, освен в Кодекса на труда, се уреждат и в устава на съответното
вероизповедание. В този смисъл е чл. 29, ал. 1 Закона за вероизповеданията.
Като законодателят с последната промяна на ЗВ, в сила от 1.1.2019 г., още по -
силно подчертава ролята на устава на съответното вероизповедание, отпадайки
предишния текст, който уреждал, че тези отношения са трудови, а сега се сочи
единствено, че се уреждат според устава. С последната редакция на закона се
дава и легална дефиниция на понятието ***** в § 1, т. 4 от ДР на ЗВ, като също
се урежда, че служи по правоотношение, съгласно устава, каноните и традициите
на съответното вероизповедание.
Т.е. независимо, че правоотношението е трудово, което е такова в случая,
за да може ***** да има социални и осигурителни права, то уставът на
изповеданието е специален нормативен акт по отношение на Кодекса на труда или
на ЗЗД, ако евентуално отношенията между ***** и вероизповедание са граждански.
Законодателят урежда тези отношения така, поради специфичния характер на
дейността на ***** според съответните ************. Намесата на държавата в
работа на ********** и по-конкретно в отношения между ******** и ***** следва
да е доста ограничена.
В нормалния случай за всеки работещ по трудово правоотношение е в
противоречие с всички международни и национални нормативни актове,
работодателят да въведе изискване за *********************например.
Но при избора да бъдеш *****, това са нормални и разбираеми условия.
Трудовото правоотношение е следствие на *******, а не причина.
За пример, ******************************* се изисква ***** ****************************,
респективно за прекратяване на трудовото правоотношение.
Никой работодател не може да си позволи да уволни свой служител за това,
че е ***********************, но това е напълно нормално да се случи със *****
на Мюсюлманско изповедание.
Поради което в самия устав на Мюсюлманско изповедание са предвидени и
контролни дисциплинарни органи, пред което съответен служител да отнесе първо
там въпроса, за да не излизат евентуални интимни подробности от живота на *****
в съда, като това е право на личен избор на *****, дали ще се обърне към тези
вътрешни органи или ще изнесе пред съда спора си за правоотношението, което в
случая е трудово.
Уставът на Мюсюлманско изповедание урежда в чл. 95-98 урежда основните
изисквания за ценз на ***** и основните му задължения и препраща към Правилник,
*********************. Така че дори при липса на трудова характеристика за
всеки ***** е ясно какво се очаква от него, основавайки се на устава и
правилника. В чл. 13 от Правилника са описани подробно задълженията на *****/****/,
вкл. задължения за облекло, поведение, преподаване на ****, време за отваряне
на **** при ****, а чл. 13, т. 5 е с конкретен текст, да организира летен и
целогодишен ****, независимо колко желаещи има. Т.е. независимо от всичко ****
трябва да има програма за **** курсове - летни и целогодишни и **** да е
отворена за евентуални желаещи. Обяснението, че няма желаещи дори и логично е
неприемливо, тъй като се очаква **** да е задал предварително своята програма
за **** курс и при евентуален посетител/желаещ той да е в ****, нещо което не е
сторил. Освен това многократно от общността са правени забележки на **** за
неподходящо облекло, което е възприето като системно нарушаване на трудовата
дисциплина, като „трудова" е условно определение, защото трудът на *****
се изразява в ****, което не е обикновен трудов процес. Ведно с исканото
обяснение, на ищеца са му пратени документи, констатиращи пропуски при работата
му като ****. Устно също му е пояснено в какво се състои дисциплинарното му
провинение, в последващ телефонен разговор му е пояснено отново.
Видно е, че ищецът няма трудов договор и допълнителни споразумения в себе
си, тьй като най-вероятно ги е загубил и именно поради обстоятелството, че
изчезват документи от ищеца, трудовата книжка му е дадена с протокол и след
изрично искане. С оглед изложеното, моли исковете да се отхвърлят.
Заявява, че ищецът е сключил два договора за заем от ***** г. и от *****
г. и е получил като заем от работодателя си/ответник/ общо сумата от 18400,00
лв./осемнадесет хиляди и четиристотин/ лева, 9500,00 лв., получени срещу
разписка на ***** г. по договора от ***** г. и 8900,00 лв., получени срещу
разписка на ***** г. В качеството си на заемополучател, ищецът се е задължил и
по двата договора да върне сумите до ***** г., като до момента задължението му
е погасявано единствено чрез суми, които са му удържани от заплата по време на
действие на трудовия му договор. Общият размер на удържаната сума от заплати е
7486,49 лв., като задължението му по главница в момента е в размер на 10 913,51
лв. Поради тези обстоятелства прави възражение за прихващане на сумите, при
евентуална основателност на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от представения препис от
трудова книжка на ищеца, се установява, че той е работил при ответника по
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от ***** г. последно
на длъжност “****”. Със заповед № *******
г. и с последваща Заповед № ******* г. трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1, т.3 и 7 от КТ
–поради неизпълнение на служебните му задължения, като не е организирал ******
в периода 21.06.2018 г. – 20.08.2018 г., както и не е уплътнявал цялото си
работно време, извършил е действия, които са несъвместими с длъжността на *****.
Описаното поведение на служителя е от ***** г. до ***** г., а по отношение на нередовното и системно
неизпълнение на служебните му задължения, изразяващи се в *************** и до
днешна дата.
Ищецът оспорва
законосъобразността на уволнението, като заявява, че не са му искани обяснения
за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, вкл. и времето на извършването
им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал.1 от
КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства.
От
представеното искане на писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ се установява,
че обяснения на ищеца са искани от работодателя „за неизпълнение на служебните
му задължения“. В отговор на искането ищецът е направил насрещно искане до
работодателя да уточни нарушенията на трудовата дисциплина, които му се
вменяват. Работодателят заявява, че такова уточнение е извършено устно и ищецът
е бил добре запознат с нарушенията.
За установяване
на соченото възражение са ангажирани св. показания на св.В. и св.К.. От
показанията на същите се установи единствено, че на ищеца е бил предоставен
писмен доклад за нарушенията. От същия / приложен на л.169 и л.170 от делото/
се установи, че нарушението на ищеца се състои в неорганизиране на ******. За
останалите, вменени на служителя, нарушения не са искани надлежно обяснения от
ищеца. Липсват и посочени дати на нарушенията, за които да са искани обяснения
от него. След възражението му в тази насока, не се доказа, при лежаща върху
ответника – работодател доказателствена тежест, да са дадени по – конкретни
разяснения за вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Посочено е в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, че устни разяснения са дадени
на ищеца от ***** ******, но ищецът оспорва при разговора по телефона с него да
са уточнени нарушенията. Заявява, че при разговора му е било предложено
трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. Доказателства
от страна на работодателя за оборване на сочените твърдения по делото не бяха
ангажирани.
В същото време работодателят е
наложил дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина, изразили
се в неизпълнение на служебните му задължения, като не е организирал ****** в
периода 21.06.2018 г. – 20.08.2018 г., както и не е уплътнявал цялото си
работно време, извършил е действия, които са несъвместими с длъжността на *****.
Описаното поведение на служителя е от
21.06.2018 г. до 20.08.2018 г., а по отношение на нередовното и системно
неизпълнение на служебните му задължения, изразяващи се в отслужване на
петкратна ****** и до днешна дата. В искането на обяснения не е посочен период
на вменените нарушения, а в същото време такъв е конкретизиран в заповедта за
дисциплинарно наказание. Относно нарушението, изразяващо се в неотслужване на
петкратна ******, същата се заявява да е продължило до датата на заповедта, а
именно **** г., като обяснения за такова нарушение до посочената дата не са искани
от служителя. Искането по чл.193, ал.1 от КТ е връчено на служителя на *****
г., като не е налице искане на обяснения за бъдещ период / до датата, на която
на същия е наложено дисциплинарно наказание/.
За сочените нарушения на
служителя не са били искани обяснения, което съществено нарушава правото му на
защита.
Конкретизация
на вменените на служителя нарушения на трудовата дисциплина е извършена едва в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като дори в нея нарушенията
са дадени общо и схематично – не може да се установи в какво се е изразявало
неуплътняване на работното време от служителя, както и какви действия,
несъвместими с длъжността му на *****, същият е извършил.
За липсата на разбиране на
вменените на служителя нарушения свидетелства и даденото от него писмено
обяснение, в което същият е направил искане за конкретизация на нарушенията,
които му се вменяват. Тази неяснота и неопределеност на вменените на служителя
нарушения е препятствала правото му на защита и се е отразила и върху
законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от Кодекса на
труда, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя
или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество. В настоящия казус, макар формално
процедурата по изискване на обяснения от служителя за вменените му нарушения да
е спазена, то не е налице законосъобразно искане за даване на обяснения.
Наказаният служител е бил известен за нарушенията едва със заповедта за
налагане на наказание, а за тези нарушения не са му били изисквани обяснения.
Нарушенията
на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават
рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно
уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са поВ.телните
изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или
приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице
ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и
правилни ли са приложени критериите, за определяне на наказанието. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и
неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се
санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне
на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния
касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща
се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно
уволнение чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите
правоотношения, съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на
дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска
издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният
момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл.
188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно
наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от
обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за
осъществяването им. Дори обясненията да се намират в личното трудово досие на
уволнения, то този факт сам по себе си не води до извода, че работодателят е
изискал даването им, по повод издаване на заповедта за уволнение. Правна значимост
имат единствено отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства,
формиращи съставите на визираните в чл. 187 и чл. 190 от КТ нарушения на
трудовата дисциплина. Работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира
заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Не е допустимо при налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява нормата чл. 195,
ал. 1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя какви нарушения е
имало предвид предприятието, за да прекрати трудово правоотношение. С оглед
липсата в настоящия случай на посочване на фактите, които се вменяват на
работника като осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение / неуплътняване
на цялото работно време и извършване на действия, несъвместими с длъжността на *****/,
на времето на осъществяването им / дали същите нарушения са осъществявани
ежедневно в посочения период или през част от дните, включени в периода/, водят
до невъзможността съдът да прецени законосъобразността на наложеното наказание.
От друга страна, ответникът – работодател не ангажира доказателства да е
изискал обяснения от ищеца по конкретно вменените му дисциплинарни нарушения.
С
оглед горепосочените пороци на заповедта за уволнение, същата следва да бъде
отменена, без да се разглежда спора по същество.
С оглед уважаване на главния иск,
то следва да се уважи и акцесорният такъв, и ищецът следва да бъде възстановен
на заеманата от него преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на
незаконното уволнение. От представения фиш за заплати се установи, че последното
брутно трудово възнаграждение, получено за отработен пълен работен месец от
ищеца, е в размер на 510 лв. От
постъпилото удостоверение от ТД на НАП - Пловдив се установява, че ищецът не е
започнал работа по друго трудово правоотношение след прекратяване на това,
предмет на разглеждане в настоящото производство, до датата на справката –
24.06.2019 г./л.140 от делото/, поради което на същия следва да се присъди
обезщетение за претендирания период от 17.10.2018 г. до 17.04.2019 г.
Следователно, искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен изцяло, тъй
като претендираният размер от 510лв. месечно е доказан изцяло, като
обезщетението възлиза на 3060лв.
Предвид уважаване на главните
искове, не следва да се пристъпи към разглеждане на съединения при условията на
евентуалност иск за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ.
Предвид
уважаване на иска по чл.225, ал.1 от КТ, се е сбъднало вътрешно – процесуалното
условие за разглеждане на съединеното при условията на евентуалност възражение
на ответника за прихващане на сумата от 10913,51лв. – остатък от неизплатени
суми по договори за заем от 01.08.2016 г. и от 17.08.2016 г.
Ищецът
заявява, че не е получил сума в общ размер от 18 400лв. по посочените
договори за заем, поради което и те не са произВ. действие. В тази насока е
оспорил положените от негово име подписи в договора за заем от ******* г. и в
разписка към него от същата дата. От заключението на съдебно – графическата
експертиза, което съдът възприема като обективно, изготвено с необходимите
знания и опит, както и неоспорено от страните, се установи, че подписът „за
заемополучателя“ в договора за заем и за „получил сумата“ в разписката към него
са изпълнени от Е.А., а ръкописният текст „Е.А.“ не е изпълнен от него. С оглед
изложеното, съдът намира, че подписите са изпълнени от ищеца и същият е
удостоверил получаване на заемните суми по двата договора за заем. При
наличието на изрична разписка, подписана от ищеца – заемополучател, с която
същият е удостоверил неизгоден за него факт за получаване на процесните суми,
то оборването на този факт със св. показания е недопустимо. Ето защо съдът
намира, че се установи при условията на пълно и главно доказване от страна на
ответника, че е предоставил в заем на ищеца сума в общ размер от 18 400лв.
Несъмнено, договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на
заемната сума на заемополучателя. В случая предаването на заемната сума е
установено с разписка от А., поради което съдът намира, че заемно
правоотношение между страните е налице. Следователно, за заемополучателя е
възникнало задължение да върне заемната сума на заемателя. Последният е признал
връщане на част от сумата, като претендира в настоящото производство прихващане
на остатъка от заемната сума в размер на 10913,51лв. с присъденото на ищеца
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ до размера на по –малкото от тях.
Съдът намира възражението за
основателно. Ето защо искът по чл.225, ал.1 от КТ в установен размер от 3060лв.
следва да се счита погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника в
размер на 10 913,51лв., поради което и следва да се отхвърли.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК. От представения договор за правна защита и съдействие
се установява, че адв.А. е поела защитата при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Предвид уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, на
същата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 560лв.
/съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
Ответникът
претендира разноски, които се констатираха в размер на 1038лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, 30лв. – разноски за СГЕ и 5лв. –държавна такса за
съдебно удостоверение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
разноските в частта относно заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът не
споделя така наведеното възражение. Минималното възнаграждение за първите два
неоценяеми иска е в размер на 560лв., а за оценяемия иск – 300лв./ минималният
размер съгласно Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
възнаграждението не се явява прекомерно и не следва да бъде намалено.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника ще се присъди сумата
от 554лв.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 160лв./ по 80лв. за
уважените неоценяеми искове/, както и 90лв. – разноски за експертиза.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № *****
г. и Заповед № ****** г. на ****** на «Мюсюлманско
вероизповедание – религиозна институция» в Република България, БУЛСТАТ
*********, рег. по ф.д. № ***** г. на СГС, с адрес гр.София, ул.”Братя
Миладинови” № 27, с които на основание чл.190, ал.1, т.3 и 7 вр. с чл.330,
ал.2, т.6 от Кодекса на труда, считано от 17.10.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение с Е.А.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** чрез адв.*****, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца Е.А.А., ЕГН **********, на предишната, заемана преди уволнението,
длъжност – “****” на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** чрез адв.*****, против «Мюсюлманско
вероизповедание – религиозна институция» в Република България, БУЛСТАТ
*********, рег. по ф.д. № ***** г. на СГС, с адрес гр.София, ул.”Братя
Миладинови” № 27, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда
за осъждане на «Мюсюлманско
вероизповедание – религиозна институция» в Република България, БУЛСТАТ
********* да заплати на Е.А.А., ЕГН **********, сумата от 3060 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода
17.10.2018 г. до 17.04.2019 г., като погасен
чрез прихващане с насрещно задължение на Е.А.А., ЕГН **********, към «Мюсюлманско вероизповедание – религиозна институция» в Република
България, БУЛСТАТ ********* в общ размер
от 10 913,51лв., представляваща незаплатен остатък от заемни суми в общ
размер от 18 400лв., предоставени на Е.А.А. в качеството на
заемополучател по договори за заем от ****** г. и от ***** г. от «Мюсюлманско вероизповедание – религиозна
институция» в Република България, БУЛСТАТ ********* в качеството на заемодател.
ОСЪЖДА «Мюсюлманско вероизповедание – религиозна институция» в Република
България, БУЛСТАТ *********, рег. по ф.д. № ***** г. на СГС, с адрес
гр.София, ул.”Братя Миладинови” № 27, да зааплати на адв. *****, личен № *****,
от Адвокатска колегия – ****, с адрес ***** сумата от 560лв./петстотин и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА «Мюсюлманско
вероизповедание – религиозна институция» в Република България, БУЛСТАТ
*********, рег. по ф.д. № ***** г. на СГС, с адрес гр.София, ул.”Братя
Миладинови” № 27, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Пловдив сумата 160лв./сто
и шестдесет лева/ - държавна такса, както и 90лв./деветдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ