Определение по дело №484/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 563
Дата: 30 март 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300500484
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №563

 

гр. Пловдив 30.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 Председател: Румяна Андреева

                                                                                  Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                   Бранимир Василев

                

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 484 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалвано е определение № 1403/30.01.2020г. на Пловдивския районен съд, ІІІ бр. с., постановено по гр. д. № 2605/18г., с което се прекратява производството по делото.

            Частният жалбоподател Д.П.П., ЕГН **********,***, чрез адв. А. и адв. С., моли съда да отмени определението на районния съд по съображения подробно изложени в частната жалба и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

            За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че не е компетентен да разгледа спора, защото малолетното дете Дамян няма обичайно местопребиваване в пределите на Република България по смисъла на нормата на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета.

            Този извод на първоинстанционния съд може и да е верен, но е направен преждевременно. Това е така, защото тази констатация е извършена служебно, без да има възражение от ответната страна в срока но чл. 131 от ГПК. Компетентността на българския съд по чл. 8 от посочения Регламент не е изключителна, а това се извлича от съпоставянето ú с нормата на чл. 12, ал.3, б. „б“ от същия Регламент, където макар и мълчаливо е уредена международната компетентност на българският съд, ако ответникът се яви в съдебно заседание и не оспори компетентността на съда. В тази насока е налице последователна съдебна практика – например Опр. №225/15.03.2019г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 4698/18г. В това определение изрично е посочено, че българският съд не следва да се обявява за некомпетентен, преди да връчи препис от исковата молба с приложенията ú на ответника и да изчака явяването му.

            Като е прекратил производството по делото без да е направено възражение за международна некомпетентност на българският съд, районният съд се е произнесъл по непредявено от ответника възражение за неподсъдност, поради което обжалвания съдебен акт като недопустим следва да се обезсили, а делото се върне за продължаване на продължаване на разглеждането му.

Воден от горното съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

            ОБЕЗСИЛВА определение № 1403/30.01.2020г. на Пловдивския районен съд, ІІІ бр. с., постановено по гр. д. № 2605/18г., с което се прекратява производството по делото и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на разглеждането му.

            Определението е окончателно.

 

 

            Председател:                                       Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                    2.