Разпореждане по дело №389/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на О. У. на О. Б. насочена против Решение № 5/05.01.2011 г., постановено по Г.д. № 754/2010 г. по описа на РС П..

В същата се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства/, в противоречие на материалния закон /ЗЗД/, а от там – за необоснованост и като правен резултат се иска отмята на решението на първостепенния съд и по съществото на спора уважаване на заявената искова претенция.

Въззиваемият в писмено становище оспорва доводите във въззивната жалба и поддържа обоснованост на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен по делото фактът, установен и от приобщените писмени доказателства, че на 15.12.1999 г. между О. У. на О. Б. и въззивника В. К., в качеството му на ..., е сключен договор за наем на недвижим имот, частна държавна собственост, находящ се в Г. П., У. „М. Г.” № *, с площ от 44, 82 кв. м. и спомагателна площ 7.52 кв. м., за срок от три години.

С договора наемателят се задължил да заплаща на наемодателя наемна цена в размер на 72, 90 лв. без ДДС, платима до пето число на текущият месец, по посочена в договорът сметка.

В последствие на 11.04.2003 г. е бил сключен и друг договор за наем на същия недвижим имот, конкретизиран и като такъв, находящ се в УПИ IХ, П.№ *, кв. * по плана на града, представляваща част от описания в АДС 771/ 25. 09. 2002 г., пак за срок от три години. Страни и по този договор са О. У. на О. Б. и В. К., в качеството му на ...

Установило се е в хода на първоинстанционното производство от приобщеното Г.д.№225/2005 год. по описа на РС-П., че последното е било образувано на 02.09.2005 год. по искова молба на О. У. на О. Б. срещу ..., като исковата претенция е имала същото правно основание /като по настоящето дело/, с оглед изложените факти, на които се основава претенция и конкретизирания петитум, вкл. и размер на исковите претенции.

Последните са били отхвърлени с влязъл в законна сила акт по съображения, че ... не е била страна по наемното правоотношение.

По първоинстанционното производство е била изслушана и съдебно – счетоводна експертиза, която е дала заключение, че размерът на дължимият наем в периода месец януари до 20. 09. 2001 г., съгласно раздел II, чл. 2 от договорът за наем от 15.12.1999г., възлиза на 758, 16 лв.; размерът на неоснователното обогатяване за периода от 20. 09. 2001 г. до 01. 02. 2003 г., в който О. У. е пропуснал възможността от получаване на надлежно възнаграждение чрез одаване на имота под наем е в размер на 1 428, 84 лв.; Размерът на дължимия наем за периода от 01. 02. 2003г. до 31. 08. 2005г., съгласно раздел от договорът за наем от 11. 04. 2003 г., сключен между О. У. на О. Б. и В. К. са в размер на 1 355, 94 лв. и размерът на обещетението за забава за посочените по – горе плащания в т. 1, т. 2 и т. 3, от датата на падежа на плащанията да датата на предявяване на исковата мочба – 20. 05. 2010г. е 3 504, 33 лв.

Още с отговора по исковата молба, вкл. и в хода на производство ответникът-въззиваем е направил възражение за погасяване на исковите претенции, поради изтичане на погасителната давност чл.111 ЗЗД, и за погасяване на искането по чл. 59 ЗЗД, на общо довностно основание чл. 110 ЗЗД.

Съобразявайки установеното от фактическа страна и възражението за изтекла погасителна давност на ответника, районният съд приел, че претенциите, с които е сезиран, са процесуално допустими /въпреки липсата на изрични мотиви в тази насока изводът се налага поради факта, че претенциите са разгледани по същество/.

Именно разглеждайки ги по същество районният съд отчел, че нормата на чл.110 ЗЗД изрично е предвидила, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, вкл. че в чл.111, б."в" ЗЗД е определен специален срок за вземания от наеми, който е три годишен.

Навел, че становището от юрисконсулта на въззивника относно прекъсване на давноста чл.116, б.”б” вр. чл.115 б.„ж” ЗЗД, а именно поради разглеждане на спор относно същите претенция по Г.д.№225/2005 год. по описа на РС-П., се явява неоснователно.

За този си краен извод навед доводи, че на първо място с подаване на исковата молба и образуване на дело, давността действително се прекъсва, съгласно чл.116, б."б", предл. първо ЗЗД, а нова давност би започнала да тече, едва след като приключи исковият процес. По този начин се проявява и ефектът на спирането по смисъла на чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД за времето, докато трае съдебният процес за вземането.

Подчертал още, че при неуважаване на иска отпада с обратна сила ефектът на спирането на давността, респ. се осуетява прекъсването на давността.

Т.е., само при наличие на влязло в сила решение за уважаване на иска, давността се прекъсва, и съответно само при тази хипотеза е приложима нормата на чл. 117 ЗЗД за последиците от прекъсване на давността.

За този си извод се позовал и трайно установената съдебна практика.

В конкретния казус приел, че тъй като претенциите на въззивника по Г.д.№225/2005 год. по описа на РС-П. не са уважене с влязло в сила решение, то и няма прекъсване на давностния срок, респ. изцяло времето на предходно водения процес се прибавя към теклия срок до предявяването на иска.

Добавил, че ефектът „спиране на давността” по реда на чл. чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД, би се проявил единствено и само тогава, когото първоначално предявения иск е насочен срущу действителния длъжник по спорното правоотношение, а не както е в казуса срещу трето лице, с различна правосубектност /Д.../.

Ето защо и т.к. иницииралата настоящето производство искова молба е депозирана на 20.05.2010 г., то заявената претенция за заплащане на претендираните дължими суми по наемното правоотношение между страните /за времевите периоди: 01.01.2001 г. до 20.09.2001 г., както и 11.04.2003 г. до 31.08.2005 г./, се явява погасена по давност на 31.08.2008 година, съобразно нормата на чл.111, б.”в” ЗЗД, респ. вземането за неоснователно обогатяване за периода 20.09.2001 г. до 01.02.2003 год., се явява погасено по давност на 01.02.2008 г..

За пълнота навел и че направеното възражение за изтекла давност от ответника погасява само правото на иск, но не и спорното материално право, поради което и решаващият следва да се произнесе по него с решението си по делото.

По съображенията, че в случая ищцовите претенции се явяват погасени по давност по реда визиран в чл.110 и чл.111 ЗЗД, районният съд отхвърлил същите.

При гореизложеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими като предприети в срок от лице, имащо правен интерес – въззивникът- ищец в производството пред районния съд е останал недоволен изцяло от него.

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество, оплакванията срещу него са неоснователни.

Районният съд е установил точно релевантните за предмета на спора факти въз основа на анализа на приобщените пред него в хода на първоинстанционното производство доказателства, осъществен при стриктно спазване на съдопроизводствените правла.

Доказателствата са били обсъдени по отделно и в съвкупност, като част от установените факти – досежно наличието на договорни отношения, основани на двата договора за наем, сключени между страните по делото, не са и били спорни между страните.

Ответникът – въззиваем и не е оспорил факта, че не е платил претендираните с исковата молба на соченото правно основание от ищеца-въззивник суми.

Възразил е единствено, че исковата претенция е погасена, поради изтичането на предвидения в ЗЗД давностен срок за съдебното им претендиране.

С оглед това възражение и установените безспорно по делото факти досежно датите на възникване и прекратяване на двете наемни правоотношения между страните по делото, районният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че тези претенции са погасени по давност.

Изложените от районния съд в тази насока мотиви са достатъчно подробни и изчерпателни, вкл. – съобразени с трайно установената съдебна практика, поради което и за избягване на излишно приповтаряне въззивната инстанция препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

С оглед наведени оплаквания във въззивната жалба следва да се допълни, че претенцията на въззивника против Д... са били отхвърлени с влязло в сила съдебно решение, поради което и е несъстоятелно твърдението, че въззиваемият е действал като представител на Д.. П. и е обвързал надлежно същата партия и въззивника по наемно правоотношение.

Ето защо и е несъстоятелно твърдението, че с инициирането на процеса по Г.д. № 225/2005 г. по описа на РС П. е спряла да тече давността за предявяване на настоящата претенция.

Вън от горното още веднъж следва да се отбележи, че нормата на чл.115, б.”ж” ЗЗД не намира приложение в настоящия казус, т.к. не е налице идентитет между страните по двете производства. Поради същият факт не може да намери приложение и нормата на чл.116, б.”б” ЗЗД.

Изложеното навежда на несъстоятелност на въззивните оплаквания, а от там - на правилност на решението на районния съд, което следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.272 ГПК, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/05.01.2011 г., постановено по Г.д. № 754/2010 г. по описа на РС П..

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: