Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия М. МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска в.гр.дело № 4936 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 29937 от 31.01.2020 г., постановено по гр.д. №
26359/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени като неоснователни
предявените от М.А.К., ЕГН **********, срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № ДП-53 от 14.03.2019 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник
охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7500 лв. за
времето от 18.03.2019 г. до 18.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК съдът възложил сторените от ответника в хода на първоинстанционното производство разноски в размер на 75
лв. в тежест на ищцата.
Срещу
решението в законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от ищцата М.А.К.. Жалбоподателката поддържа, че работодателят злоупотребил с
право, тъй като след ползването на отпуск по майчинство отношението на преките
й ръководители спрямо нея се променило. Единствената цел била прекратяването на
трудовото й правоотношение, доколкото соченото в заповедта за уволенение основание /чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ/ - липса на
професионална квалификация да изпълнява заеманата от нея длъжност, не било
налице. Ищцата разполагала с валиден и действащ сертификат, издаден от Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, след преминато обучение и
положени през 2017 г. изпити. Изтъква, че спирането, отнемането и валидността
на сертификата се осъществява само по инициатива на ГД „ГВА“, което не било
установено по делото. Подчертава, че решението на съда е незаконосъобразно и
съдържа вътрешни противиречия. Ето защо моли да бъде
отменено, а исковете – уважени. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата „Л.С.“ ЕАД счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В
депозирания отговор на въззивната жалба развива подробни
съображения за наличието на предпоставките за приложението на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Нямало данни по делото за злоупотреба с
право от страна на работодателя. Служителката М.К., заемаща към момента на
прекратяването на трудовия договор длъжността „Сътрудник охрана“ в отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, била служител в предприятието на
ответника от 2011 г. След прекратяването на ползвания от нея отпуск за
отглеждане на дете до двегодишна възраст и с оглед изискванията на европейското
законодателство /Регламент (ЕО) № 300/2008 г. на ЕП и на Съвета от 11.03.2008
г. и Регламент (ЕС) № 1998/2015 не ЕК от 05.11.2015 г./ К. преминала обучения и
след като успешно издържала съответните изпити й били издадени сертификати,
както следва:
-
На 27.04.2017 г. - Сертификат за
компетентност № BG.AVSEC.01082-025683 за компетентността „Контрол на
достъпа, наблюдение и патрулиране“;
-
През м. Декември 2017 г. – Сертификат за
компетентност № BG.AVSEC.01279-02907,
удостоверяващ пълния спектър от компетентности.
Въззиваемият
изтъква, че през м. Февруари 2018 г. бил извършен мониторинг на дейностите по
осигуряване на мерките за сигурност, при който били проведени открити тестове с
реални багажи от ГД „ГВА“ и сектор „Вътрешен контрол по авиционната
сигурност“ на ответника. При проведените тестове ищцата пропуснала две
самоделни взривни устройства. Поддържа, че при така направените констатации
временно се спирало на основание т.4.4.4, позиция 4
от раздел II на
Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското
въздухоплаване действието на сертификат №
BG.AVSEC.01279-02907 по придобитото вече право по някоя от стандартните
функции. От това следвало, че К. трябва да премине успешно периодично обучение
по Модул 19 „Проверка на лица и багажи“. Били проведени тренировъчни сесии от 13.03.2018 г., като служителката
допуснала грешки при четири от пет багажа. Не издържала успешно, въпреки
преминатото в периода 14-16.03.2018 г. обучение, поправителната сесия. Бил
деактивиран акаунтът й, който позволявал да изпълнява функционалните си задължения
съгласно длъжностна характеристика. В периода до 18.03.2019 г. не било
постигнато съгласие служителката да бъде назначена на друга длъжност, с оглед
което правоотношението било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
като според въззиваемият това било в резултат от
активните действия на въззивницата. Искането до въззивния съд е да потвърди обжалваното решение, а в случай
че същото бъде отменено и исковете – уважени, обезщетението по чл. 225 КТ да
бъде намалено със сумата от 3545,67 лв., представляваща сбор от изплатено на
ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 1201,15 лв. и сумата
от 2344,52 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Претендират
се разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от М.А.К., с която
срещу „Л.С.“ ЕАД били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със
заповед № ДП-53 от 14.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Сътрудник охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и
ръчен багаж“, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в размер на 7500 лв. за времето от 18.03.2019 г. до 18.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане.
Безспорно е по делото, а и
видно от представения трудов договор № 121 от 19.01.2011 г. между страните е
възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „Сътрудник охрана“, дирекция „Сигурност“, отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, с място на работа в гр. София, с
основно месечно трудово възнаграждение към момента на сключване на договора в
размер на 700 лв. По делото са представени няколко длъжностни характеристики за
заеманата от ищцата длъжност, като последната е утвърдена на 20.06.2017 г.
Видно от съдържанието й е, че работодателят е поставил като изисвания
за заемане на длъжността преминато обучение и сертифициране съгласно
Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, Национална програма
за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване,
Регламент (ЕС) № 2015/1998 на ЕК от 05.11.2015 г за установяване на подробни
мерки за прилагането на общите стандарти за сигурност във въздухоплаването и
други международни актове и актове на ЕС. В длъжностната характеристика изрично
е предвидено кои обучения следва да бъдат преминати от лицата, заемащи
длъжността, както и че след успешното им преминаване и получена положителна
оценка служителят подлежи на сертифициране от ГД „ГВА“, за да изпълнява точно
възложените му длъжностни функции и задължения. Предвидено е, че служителите
преминават периодични обучения. Такива изисквания /за сертифициране на
служителите, заемащи длъжността „Сътрудник охрана“/ видно от представената по
делото длъжностна характеристика от 05.02.2014 г. са съществували и към
посочената дата за заеманата от ищцата длъжност.
Установява
се от приетите по делото като писмени доказателства сертификати, че
на 27.04.2017 г. на ищцата е издаден от ГД „ГВА“ Сертификат за
компетентност № BG.AVSEC.01082-025683 за компетентността „Контрол на достъпа,
наблюдение и патрулиране“ с валидност до 27.04.2022 г.; а на 11.12.2017 г.
й е издаден Сертификат за компетентност № BG.AVSEC.01279-02907, удостоверяващ
пълния спектър от компетентности, както следва: проверка на ръчен багаж и носени вещи от персонала с x-ray с валидност до 11.12.2020 г.;
ръчна проверка на лица с валидност до 11.12.2022 г.; ръчна проверка на ръчен
багаж и носени вещи с валидност до 11.12.2022 г., контрол на достъпа,
наблюдение, патрулиране с валидност до 27.04.202 г.; ръчен и регистриран багаж
с валидност до 11.12.2022 г. Видно от съдържанието на двата документа е, че
сертификатът за компетентност подлежи на преглед и заверка, че може да бъде
отнет или правата по него да бъдат спрени.
Като
доказателство по делото пред първоинстанционния съд е
приет протокол за резултатите от проведени на 06.02.2018 г. открити тестове,
съставен от представител на ГД „ГВА“ и представител на ответното дружество. Под
номер 12 в протокола фигурират имената на ищцата К., като в графа „бележки на
инспектора“ двукратно е записано „Пропусна СВУ!“.
Приет
като доказателство е още стандартизиран формат за докладване № 8/февруари 2018/
SA, адресиран
до изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, съгласно Глава 4. т. 4.1.2 „Проверка
на багаж“ е записано, че на 06.0.2018 г. съвместно с инспектор от ГД „ГВА“ са
проведени открити тестове с четири багажа на двадесет служители от отдел ПСПРБ,
като в два от багажите било поставено взривно устройство, а другите два – били
без забранени предмети. Съгласно доклада шест от тестваните служители не са
разпознали взривно устройство и са го прпоуснали.
Представен
е чек-лист за интерпретиране на рентгенови изображения на треноровъчни
багажи от 13.03.2018 г., видно от който по отношение на ищцата е проведено
наблюдение от супервайзор М. Т., като не се
установява посоченото лице да е служител или представител на надзорния орган ГД
„ГВА“.
В
хода на съдебното дирене пред СРС е приобщен и поправителен изпитен протокол,
учебен курс: SOF-SEC –
M19_11/2018 от 19.03.2018 г., от който се установява, че
комисия в състав от трима служители на ответника са съставили протокола, като е
вписано в същия, че ищцата е получила 0т. и не е издържала изпита.
Представени
са молба, вх. № 100-10291/09.05.2018 г., и молба, вх. № 100-17449/22.08.2018
г., от ищцата до изпълнителния директор на ответното дружество, с които К. е
изявила желанието си да бъде преназначена от длъжност „сътрудник охрана“, отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“, на
длъжност „сътрудник охрана“, отдел „Контрол на достъпа“ в същата дирекция.
Установява
се на следващо място, че е изготвено допълнително споразумение № 778/22.10.2018
г. към трудов договор, съгласно което считано от 01.11.2018 г. ищцата ще заема
същата длъжност „сътрудник охрана“, в същата дирекция, в отдел „Контрол на
достъпа“. Допълнителното споразумение съдържа клауза, предвиждаща 6-месечен
изпитателен срок в полза на работодателя. Споразумението не е подписано от
ищцата на съответното предвидено за това място, като в края на документа на
ръка е изписано, че на 14.12.2018 г. М.К. отказва да подпише същото и е положен
подпис.
С
доклад, вх. № 100-23373/12.11.2018 г. от директора на дирекция „Сигурност“ до
изпълнителния директор на дружеството, е предложено трудовото правоотношение с М.К.
да бъде прекратено. Същото предложение се съдържа и в представения по делото доклад
на същия директор, вх. № 100-3636/20.02.2019 г.
Със
заповед № ДП-5 от 14.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество процесното трудово правоотношение било
прекратено, като в същата е вписано, че е издадена на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, поради това, че работникът не притежава необходимата за изпълнение на
задълженията професионална квалификация. Посочено е, че след проведените
тестове на 06.02.2018 г., неуспешно преминатото през м. Март 2018 г. обучение
служителката е без завършено обучение и няма право да изпълнява служебните си
задължения предвид изискванията на НПСГВ, Раздел Първи, т. 4.4.8. К. не покривала изискванията за сертифициране от ГД
„ГВА“ и не притежава сертификат, който да й дава право да извършва проверки за
сигурност на лица и багажи.
Със
заповед № 631-ЧР от 20.03.2019 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД е
наредено на М.К. да се изплатят обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазен 30-дневен срок на предизвестие, както и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 40 дни. Представени са ведомости за
заплати от м.март 2019 г., видно от
които на ищцата са изплатени сумата от 1201,15 лв. за неспазен срок на
предизвестие и сумата от 2344,52 лв. - обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
С
протоколно определение от проведеното на 07.10.2019 г. открито съдебно
заседание по делото пред СРС между страните е обявено за безспорно
обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
1103,93 лв. месечно.
В
първоинстанционното производство са представни и приобщени по делото и други писмени
доказателства, като същите с оглед спорния по делото предмет – а именно
притежавала ли е ищцата към датата на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните необходимата за изпълнение на трудовите й
задължения за длъжността „сътрудник охрана“ в отдел „Проверка сигурност пътници
и ръчен багаж“ професионална квалификация, са неотносими.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Твърденията
на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
иск, поддържани и във въззивната жалба и в чиито
рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, са свързани с наличието на злоупотреба с право от
страна на работодателя по чл. 8, ал. 1 КТ, доколкото сертификатът, необходим за
изпълнение на служебните й задължения е валиден и същият не е спиран по
надлежния ред.
Процесното
трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочените в мотивите на
заповедта фактически основания за уволнение се свеждат до това, че ищцата не
отговаря на изискванията за заеманата от нея длъжност „сътрудник охрана“ в
отдел „Проверка сигурност пътници и ръчен багаж“, доколкото след
проведените тестове на 06.02.2018 г., неуспешно преминатото през м. Март 2018
г. обучение служителката е без завършено обучение и няма право да изпълнява
служебните си задължения предвид изискванията на НПСГВ, Раздел Първи, т. 4.4.8. Посочено е още, че К. не покрива изискванията за сертифициране
от ГД „ГВА“ и не притежава сертификат, който да й дава право да извършва
проверки за сигурност на лица и багажи. Всичко това според работодателя
обуславя прилагането на основанието по второто предложение на чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, а именно липса на професионална квалификация.
Настоящият
състав на съда намира, че под „професионална квалификация“ следва да се разбира
нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в определена
област на знанието. Липсата на необходимата професионална квалификация за
изпълняваната работа е тази, без която съответната работа не може да се
изпълнява /чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ/. В конкретния случай, изхождайки от мотивната част от акта за прекратяване на трудовото правооотношение /която в частност е достатъчно подробна/, работодателят-ответник
е упражнил правото на уволнение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като
следва да докаже съществуването му, а уволнението ще е законно, ако е
осъществено това основание. Т. е. при преценката на законосъобразността на
уволнението следва да се провери само формалното съответствие на притежаваната
от работника или служителя професионална квалификация, респ. съобразно конкретиката на казуса настъпило ли е в обективната
действителност обстоятелство, което да е довело до отпадане на професионалната
квалификация на ищцата, доколкото по делото е установено, че същата е
притежавала пълния спектър от компетенции за изпълнение на трудовите функции с
издаването на сертификата от ГД „ГВА“ на 11.12.2017 г.
В
настоящия случай, за да обоснове правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата на посоченото основание, ответникът се позовава на
спиране действието на този сертификат /приравнено в заповедта на липса на
сертификат/, обусловило деактивиране на акаунта на К. в системата, отпадане на
правото й да изпълнява служебните си задължения предвид изискванията на НПСГВ,
Раздел Първи, т. 4.4.8. Съдът дължи изследване какво е обусловило
твърдяното от ответника отпадане на квалификацията, налице ли е изобщо такова,
как настъпва спирането, респективно отпадането действието на издаден вече от
компетентния държавен орган сертификат, предшества ли по време уволнението.
Работодателят
има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики
изискванията за образование и/или квалификация за определена длъжност, когато
същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай
е подчинена на негова суверенна преценка и е въпрос на целесъобразност, като
съдът не е компетентен да се произнася какви образование и квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от
въведената промяна. При въведен от работника или служителя довод за злоупотреба
с право или дискриминационен подход, контролът на съда за законосъобразност на
уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, включва
и преценката дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е
въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е
действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ. Съдебният контрол в
тази насока следва да бъде съобразен изцяло с конкретните факти и обстоятелства
/в този смисъл Решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 239 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 799/2011 г., IV
г. о., ГК, Решение № 417 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., IV г.
о., ГК, Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о.,
ГК, Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 118 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5696/2015 г., ІІІ г. о. /.
Доказано
е по делото, че промяната в изискванията за професионална квалификация, която
да включва успешно преминато обучение и сертифициране от ГД „ГВА“ за длъжността
„сътрудник охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“ е извършена надлежно от компетентен орган след
сключване на трудовия договор – длъжностната характеристика на ищцата е
променена през 2014 г., като същите изисквания са пренесени в последната
длъжностна характеристика от 2017 г. Установява се, че посочените изисквания за
обучение и сертифициране произтичат от правото на ЕС, доколкото са въведени в
изпълнение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския Парламент и на Съвета, Регламент
(ЕИО) № 2454/93 на Комисията, Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/1998 на Комисията /съдържащ правила за наемане и обучение на персонала,
сертифициране, одобрение и обучение в процеса на работа/. В тази връзка на
национално ниво в чл. 16г, ал. 1 ЗГВ е предвидено, че Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ е отговорният орган по сигурността на
гражданското въздухоплаване в Република България, който координира дейността
между физическите и юридическите лица за постигане на сигурността в
гражданското въздухоплаване. Съгласно
ал. 2 на същата разпоредба в изпълнение на задълженията си по ал. 1 Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ разработва и предлага за
утвърждаване от главния директор на Главна дирекция "Гражданска
въздухоплавателна администрация" Националната програма за сигурност в
гражданското въздухоплаване, Националната програма за контрол на качеството за
постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване, Националната програма
за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване, след
съгласуване със съпредседателите на Съвета за
сигурност в гражданското въздухоплаване (т.2); издава
сертификати на персонала на летищния оператор, който извършва контрол за
сигурност и на оператора по наземно обслужване, който извършва контрол за сигурност
на товари и поща (т. 9).
По
делото са приети Националната програма за сигурност в гражданското
въздухоплаване /НПСГВ/ и Националната програма за
обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване
/НПОССГВ/, утвърдени съгласно изискванията на ГВА.
Съгласно
част Трета от НПОССГВ, т. 3.3 ГД „ГВА“ отговаря за прилагането на целия процес
на сертифициране (от разработка на тестовете до издаването на сертификата). От
част Четвърта от посочената програма става ясно, че сертифицирането бива първоначално
и периодично. Съглавно т.4.4.3
„Поддържане на сертификата“ за поддържане на сертификата сертифицираните
служители следва да отговарят на следните изисквания:
1. Да
упражняват дейността, за която са сертифицирани повече от 1/3 от работното си
време (освен ако не са им възложени официално дейности по обучение като
инструктори) и
2. Да
са завършили успешно периодичната оценка за компететнтност
в съответствие с разпоредбите на този раздел от програмата.
Както
се посочи и по-горе, между страните не е спорно обстоятелството, че считано от
11.12.2017 г. ищцата е била сертифицирана от ГД „ГВА“ за пълния спектър
дейности, който й е необходим, за да изпълнява професионалните си задължения по
трудовия договор, сключен с ответника, следователно тя е разполагала със
съответна професионална квалификация.
Ответникът
не се е позовал в хода на производството на обстоятелство, че ищцата не е
изпълнявала дейността, за която е сертифицирана в периода м.декември 2017 г. –
м.февруари 2018 г. в предвидените съобразно програмата обеми, за да се изследва
хипотезата дали ищцата е следвало да се яви на проверка за поддържане на
сертификата съобразно т. 4.4.3 позиция 1 от НПОССГВ.
От друга страна, при запознаване с текстовете на двете представени по делото
национални програми, както и изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/1998 на Комисията /съдържащ правила за наемане и обучение на персонала,
сертифициране, одобрение и обучение в процеса на работа/ не може да бъде
направен извод, че през м. Февруари или м. Март 2018 г. К. е подлежала на
периодична оценка за компетентност, периодично сертифициране или преминаване
през друга процедура за потвърждаване валидността на издадените й от ГД „ГВА“
сертификати.
При
провеждането на откритите тестове през месец февруари 2018 г. /т.е. по-малко от
два месеца след издаването на сертификата/ ищцата е пропуснала в два от
багажите, послужили за тестуването на служителите на ответника, самоделни
взривни устройства. Последното според ответника, е обусловило необходимостта от
провеждане на допълнително обучение и явяване на поправителен изпит, за да се
възстанови действието на сертификата, което било спряно, както сочи работодателят,
позовавайки се на т. 4.4.4 позиция 4 от НПОССГВ.
Съгласно тази разпоредба от програмата при констатирани сериозни несъответствия
в изпълнение на задачи по сигурността, за които лицето притежава сертификат за
компетентност, действието на сертификата може
да бъде временно спряно до отстраняване на несъответствията. Съгласно позиция
6 от същата разпоредба права по временно
спиране и отнемане на сертификат за компетентност притежава ГД „ГВА“ като
компетентен орган, отговорен за прилагането на целия процес по сертифициране.
В
заповедта за уволенение работодателят се позовава и
на изискванията на НПСГВ, Раздел Първи, т. 4.4.8. Следва да се подчертае, че по делото е
представена Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване,
като съдържанието на посочената т. 4.4.8 не е известно
по делото, а в текста на програмата е направено отбелязване, че информацията е
защитена по смисъла на чл. 360 НК.
Предвид
изложеното и при тълкуване на посочените разпоредби от Националната програма за
обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване, съставът
на съда намира, че спирането на действието на сертификата на основание
обсъжданата позиция 4 от разпоредбата на т.4.4.4 от
Раздел Втори от програмата, е предоставено в дискреция
на държавния орган ГД „ГВА“ и не настъпва автоматично. Още повече
предпоставките, за да бъде спряно действието на сертификата, предполагат
извършването на преценка кое несъответствие е сериозно и кое не е, която
преценка следва да се извърши само и единствено от ГД „ГВА“ пак по аргумент от текстовете
на програмата.
В
конкретния случай правилно първоинстанционният съд с
доклада по делото е разпределил в тежест на ответника установяването на спирането
действието на сертификата, доколкото именно от този факт работодателят извежда
правото си да прекрати трудовия договор с ищцата, позовавайки се на липса на
професионална квалификация. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния
съд обаче, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, установяващи,
че действието на сертификата на ищцата, издаден й надлежно от компетентния
орган, е било спряно по-малко от два месеца след издаването му от същия този
орган след извършване на преценка за констатирани сериозни несъответствия. На
следващо място, ответникът се позовава и на деактивиране на акаунта на ищцата
за системата, което е обусловило невъзможността й да изпълнява задълженията си
по трудовото правоотношение. Последното въззивният
съд намира, че съставлява действие, което е извършено от и по преценка на
работодателя, позовавайки се на спирането на сертификата на ищцата, и не е относимо към изискванията за професионална квалификация.
Също
така, съдът намира за необходимо да подчертае, че от страна на ответното
дружество не е проведено доказване, че след проведените през м.февруари 2018 г.
тестове е било необходимо ищцата да премине обучение със съответно съдържание,
след което да положи изпит, за да бъде валиден отново сертификатът й.
Установява се, че на 13.03.2018 г., е проведено наблюдение от супервайзор М. Т., за което е съставен чек-лист
за интерпретиране на рентгенови изображения на треноровъчни
багажи, като не се установява посоченото лице да е представител на надзорния
орган ГД „ГВА“. От поправителния изпитен протокол, учебен курс: SOF-SEC –
M19_11/2018 от 19.03.2018 г., пък е видно, че комисия в състав от трима
служители на ответника са съставили протокол за проведения изпит, като е
вписано в същия, че ищцата е получила 0т. и не е издържала изпита. Липсват
доказателства какво допълнително обучение е преминала ищцата, както и
документи, от които да е видно защо комисията е приела, че ищцата е получила 0
точки на проведения изпит. Не се установява в проведения изпит да е участвал
представител на административния орган, както това се е случвало в процедурите по
придобиване на процесните сертификати, видно от
писмените доказателства, представляващи част от трудовото досие на служителя,
което работодателят е представил по делото, които доказателства изцяло
кореспондират с възложените компетенции по сертифициране именно на ГД „ГВА“.
Не
се установява да е налице основание за автоматично /без преценка и волеизявление
на компетентен орган/ спиране или отпадане валидността на сертификата в
определен случай и съгласно нормите на посочените по-горе регламенти. На такова
не се позовава и ответникът в хода на производството.
Предвид
всичко гореизложено, въззивният състав на съда
намира, че ответникът, чиято е тежестта за това, не е установил по делото, че
действието на сертификата на ищцата, въз основа на който същата изпълнявала
своите трудови функции, е било спряно. Следователно и прилагайки правилото за доказателствената тежест в процеса, съдът следва да приеме
за неосъществил се в обективната действителност фактът, който не е доказан по
делото. Ето защо и недоказана по делото остава необходимостта ищцата да се явява
на допълнителен изпит пред комисия в състав от служители единствено на
ответника без в същата да участва представител на ГД „ГВА“, съответно
протоколът, съставен от тази комисия не обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме, че професионалната
квалификация на ищцата е отпаднала, тъй като е получила 0 точки на проведен от
работодателя изпит.
Следователно
извършената от работодателя преценка в обратен смисъл /че ищцата не притежава
професионална квалификация да изпълнява задълженията си по заеманата от нея
длъжност/ е неправилна, а уволнението – незаконосъобразно.
По наведените от ищцата доводи за злопупотреба с право и недобросъвестно упражняване на
работодателската власт от ответника, въззивният съд
намира следното:
Оборването
на презумпцията за добросъвестност на работодателя при упражняване правото му
на уволнение съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е в тежест на работника
или служителя /ищцата/.
Презумпцията
за добросъвестност е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените
му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с
конкретен работник или служител; че извършената преценка за липса на
професионална квалификация не е с оглед интереса и нуждите на работата, а
единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен работник или
служител или да се заобикалят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или
предварителната закрила по чл. 333 КТ /така Решение № 734 от 11.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 449/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 192 от 4.11.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 674/2016 г., III г. о., ГК/.
В
частност ищцата поддържа, че работодателят е нарушил чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като след
завръщането й от отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст отношението
към нея се променило, тъй като отказала да полага извънреден труд и подала
сигнал за дискриминиране на работното място пред компетентния орган. Въз основа
на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният
съд приема, че с това са свързани и доводите на ищцата да откаже да подпише
допълнителното споразумение, с което се променя само отделът, а длъжността и
дирекцията остават същите, тъй като предложеното й споразумение съдържало
шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Както вече се посочи,
ищцата е заемала длъжността „сътрудник охрана“ в дирекция „Сигурност“ на
ответното дружество от 2011 г. Установи се също така, че освен сертификатът,
чието действие според ответника било спряно, ищцата е притежавала и друг
сертификат, даващ й възможност да изпълнява функциите на същата длъжност
„сътрудник охрана“, но в друг отдел на дирекция „Сигурност“ – „Контрол на
достъпа“. Действително, по делото не е представена длъжностна характеристика за
същата тази длъжност в отдел „Контрол на достъпа“, но въззивният
съд счита, че доколкото ответникът сам признава, че ищцата притежава сертификат
да изпълнява тази длъжност в другия отдел, че е служител с дългогодишен опит в
компанията на такава длъжност, то не е ясно кое е обусловило нуждата от
включване на клауза за изпитване в полза на работодателя в допълнителното
споразумение за заемане на същата длъжност в същата дирекция. След като ищцата
е отказала да подпише това допълнително споразумение, същата /видно от
изготвените от директора на дирекция „Сигурност“ до изпълнителния директор
доклади/ е предложена за уволнение и на 14.03.2019 г. /повече от година след
твърдяното от ответника спиране на сертификата/ е съставена процесната
заповед за прекратяване на правоотношението поради липса на професионална квалификация.
Предвид
изложеното и доколкото според въззивният съд не се
установява професионалната квалификация на ищцата да е отпаднала по изложените
вече съображения и отчитане на всички фактически обстоятелства по делото,
използването на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ е израз на
недобросъвестния подход на работодателя при упражняване на работодателската му
власт, в който смисъл е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ – установено е
желание на работодателя чрез законово допустими средства /позоваване на спиране
на сертификата за деактивиране на акаунта и отпадане на професионалната
квалификация, необходима за изпълнение на длъжността/ да постигне
една-единствена цел – прекратяване на трудовия договор с един конкретен
служител. Ето защо уволнението на ищцата, извършено с процесната
заповед, е незаконно, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
основателен, както и обусловената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Предвид
изводите за основателност на главния предявен иск, основателен се явява и искът
за обезщетение за оставане без работа за предявения с исковата молба период от
18.03.2019 г. до 18.09.2019 г., доколкото по делото е установено, че за период
от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала
без работа - в открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2019 г. съдът е констатирал,
че в трудовата книжка на ищцата липсва вписване на последващо
трудово правоотношение. С протоколно определение от посоченото заседание между
страните е обявено за безспорно, че брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец /м.ноември 2018 г./ на ищцата е в размер на
1103,93 лв. В тази връзка и като взе предвид съдържанието на представените от
работодателя ведомости за заплати за м.ноември 2018 г. и за м.март 2019 г. съдът
намира това за установено по делото. Ето защо искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 255, ал. 1 КТ се явява доказан
по основание и размер за сумата от 6623,58 лв. и за периода от 18.03.2019 г. до
18.09.2019 г.
По възражението на ответника за прихващане от
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ сумите, изплатени на ищцата на основание чл.
220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:
Възражението
е своевременно заявено от ответника /с отговора на исковата молба/ и е прието
от първоинстанционния съд за разглеждане. Както се
посочи по делото са налице писмени доказателства /ведомости за заплати от март 2019
г., видно от които на ищцата са изплатени сумата от 1201,15 лв. за неспазен
срок на предизвестие и сумата от 2344,52 лв. - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск/, удостоверяващи получаване на тези обезщетения от К.,
доколкото е положен подпис „за служител“, който не е оспорен в хода на
производството. Възражението е основателно само за обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ. Компенсирането е допустимо, тъй като двете вземания
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение - оставане на служителя
без работа. Възражението за прихващате на обезщетението при
уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено от работодателя на ищцата
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен отпуск е неоснователно.
Със заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, правото на служителя
реално да ползва отпуска, за който му е изплатено, се погасява, поради което и
при евентуалното му завръщане на работа, той не може да го ползва. Затова с
отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на това основание сума не
подлежи на връщане, а от там липсва активно по компенсацията вземане на
работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника по чл. 225, ал. 1 КТ
/в този смисъл Решение № 271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г.,
III г. о., ГК/. Следователно възражението на ответника е основателно за сумата
от 1201,15 лв., с която следва да се намали обезщетението за оставане без работа
по чл. 225, ал. 1 КТ и искът да бъде уважен за сумата от 5422,43 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска /13.05.2019 г./ до окончателното
плащане, за горницата до 6623,58 лв. – да бъде
отхвърлен, като погасен чрез прихващане, а над тази сума до пълния предявен
размер от 7500 лв. – отхвърлен като неоснователен.
Ето
защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 са отхвърлени, както и в частта, с която искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 е отхвърлен до сумата от 5422,43 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на този иск до окончателното плащане, а исковете -
уважени. В частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата над
5422,43 лв. до сумата от 7500 лв. е отхвърлен, решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право да й бъдат присъдени разноските за въззивното и
първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от претенциите. Макар такова искане да е заявено с въззивната жалба по делото не са налице документи, от които
да се установява въззивницата да е извършила разноски
във въззивната инстанция, които да бъдат възложени в
тежест на въззиваемото дружество. Следващите се
разноски на тази страна съразмерно на уважената част от исковете за първоинстанционното производство пред СРС са в размер на 544,60
лв. за адвокатско възнаграждение.
Право
на разноски има и ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Съдът определя размер на възнаграждението за
юрисконсулт, дължимо на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на
150 лв., като съобразно изхода от трите обективно съединени иска, в тежест на
ищцата следва да се възложи сумата от 13,85 лв. С първоинстанционното
решение съдът е определил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75,00 лв., която сума е възложил в тежест на
ответницата. Решението следва да бъде отменено за сумата над 13,85 лв. до
присъдения размер от 75,00 лв. и потвърдено до размера на 13,85 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 376,90 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство и сумата от 188,45 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 29937 от
31.01.2020 г., постановено по гр.д. № 26359/2019 г. по описа на СРС, 119
състав, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М.А.К.,
ЕГН **********, срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на заповед № ДП-53 от
14.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, издадена на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
за възстановяване на ищцата на длъжността „сътрудник
охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, както и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ
за заплащане на обезщетение за оставане без работа за времето от 18.03.2019 г.
до 18.09.2019 г. за сумата до 5422, 43 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане, както и в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за първоинстанционното
производство за сумата над 13,85 лв. до присъдената сума от 75,00 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.А.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, извършено със заповед № ДП-5 от 14.03.2019
г. на изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ М.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на заеманата преди
уволнението длъжност „сътрудник охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници
и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“ на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата
от 5422,43 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска
/13.05.2019 г./ до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода от 18.03.2019 г. до
18.09.2019 г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29937 от
31.01.2020 г., постановено по гр.д. № 26359/2019 г. по описа на СРС, 119
състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа за сумата над 5422,43 лв. до сумата
от 6623,58 лв., поради прихващане с изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
в размер на 1201,15 лв., а до пълния предявен размер от 7500 лв. – като
неоснователен, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.А.К.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от
13,85 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 544,60 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК М.А.К., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 13,85 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС сумата от 376,90 лв., представляваща държавна такса за
първоинстанционното производство и сумата от 188,45
лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.