№ 585
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 904041/12.10.2020г. постановено по гр.д.№141/2019г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, ГО, съдът е уважил частично обективно съединени искове с
правно основание чл.284 ал.1 т.1 вр.чл.269 ал.4 т.1 КЗ /отм./, вр.чл.45 ЗЗД, като е осъдил
Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", да заплати в
полза на Х.Г. Д. сумата от 21 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили на 10.05.2014г. от ПТП, /разлика от общо дължимото обезщетение в
размер на 101 000лв., с приспадане на извънсъдебно платеното обезщетение от 80 000лв./,
както и сумата от 4 649, 62лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.05.2019г. /предявяване на иска/
до окончателното плащане, ведно с лихва за забава върху сумата от 21 000 лв. за времето от
08.05.2016г. до предявяване на иска - 08.05.2019г., както и сумата от 2997,70лв. направени
разноски, съответни на уважената част от исковете.
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част както следва: за
неимуществени вреди за разликата над 21 000 лв. до претендирания такъв от 30 000лв. или
до общия от 110 000лв., а за имуществени вреди за разликата над 4649.62 лв. до
претендирания такъв от 6 642, 32лв. като неоснователни.
1
Присъдени са разноски, като НББАЗ е осъдено да заплати по сметка на ОС
Благоевград д.т. в размер общо на 1026 лв. на осн.чл.78 ал.6 ГПК. По компенсация Х.Г. Д., е
осъден да заплати на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", сумата от 1045, 05 лв. разноски съответни на отхвърлената част от исковете
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи", оспорва решението в неговата осъдителна част и моли
исковете да бъдат отхвърлени, а в условие на евентуалност - да бъде намален размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква факта, че към момента на настъпване на
процесното ПТП, ищецът Х. Д. е бил без поставен предпазен колан, като с това,
нарушавайки разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, сам се е поставил в риск.
Първоинстанционният съд правилно е възприел това обстоятелство, но не е оценил неговия
характер и приноса му за настъпилия тежък вредоносен резултат. Видно от изслушаните и
приети по делото експертизи, именно липсата на предпазен колан е довело до получените
травми в областта на главата, които са най-тежките, най-живото- застрашаващите и с най-
голямо отражение върху здравето на ищеца. Вещите лица са категорични, че уврежданията
се дължат на свободното движение на тялото му в купето и са единодушни, че предпазният
колан би задържал тялото на Х. Д. към седалката. Експертите подчертават, че предпазното
действие на колана не би допуснало получаване на уврежданията в областта на лицето и
главата, т.е. на всички тези тежки травматични увреждания, които са предмет на настоящото
производство. Затова приетият процент на съпричиняване - 30% не отговаря на приноса на
пострадалия за получените от него тежки телесни увреждания, доколкото с поведението си
същият е допринесъл в изключително голяма степен те да бъдат толкова тежки и въобще да
бъдат получени.
Отделно от горното твърди, че съдът е дал неправилна правна квалификация на
исковата претенция, разгледал исковете и постановил своето решение въз основа на чл. 284
ал.1 т.1 вр.чл.269, ал.4, т.1 КЗ (отм.) В тази хипотеза бюрото действа като Компенсационен
орган и съгласно ал. 2 т.3 на цитирания чл. 284 от КЗ (отм.) право на обезщетение по ал.1
има увреденото лице, което пребивава в РБ, ако застрахователното събитие е настъпило
извън Република България, в държава членка или на територията на трета държава по време
на пътуване между териториите на две държави членки. В случая събитието е настъпило на
територията на Република България респ. в тази хипотеза не са напице законовите
предпоставки, предвидени в хипотезата на чл.284 ал.1 т.1 за правото на иск и обезщетение,
въз основа на които съдът е присъдил такова в атакуваното решение. Посочва, че приетият
от ОС Благоевград размер на обезщетението от общо 101 000 лв. в контекста на чл. 52 ЗЗД е
силно завишен и не отговаря на критериите за справедливост. Предвид тежестта на
претърпените болки и страдания, счита, че справедлив размер за компенсация на болките и
2
страданията, е 80 000 лв., които вече са платени доброволно. Моли съда да намали
присъденото обезщетение, ведно със законните последици по отношение лихвата и
разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Х.Г. Д. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че в резултат на ПТП е получил: черепно-
мозъчна травма, Фрактура на лицеви кости-лява яблъчиа кост и предна стена на синуса на
горна челюст вляво; Остър голям субдурален хематом, компресиращ мозъка, с
продължително кървене; Мозъчни контузии и копресия на мозъка; Кома; Хематом около
ляво око и контузия на лява очна ябълка; Гръдна травма; Контузия на бял дроб - двустранно;
Контузия на гръдна стена; Контузия на меки тъкани на коремна стена; Фрактура на
лакътната кост на лява предмишница в горната и част. Проведена му е и инфузионна,
антибиотична, антикоагулантна, обезболяваща терапия и кръвопреливане, бил е интубиран
и релаксиран. Извършена му е била операция по спешност като са били направени 6
трапанационни отвърстия, с което се е оформило костното ламбо, което се е премахнало,
като след отварянето е изтекло съдържанието на субдуралния хематом с коагули и течна
компонента. След стабилизирането му, на 30.05.2014г. е претърпял лицево-челюстна
операция по повод фрактури на лицевия скелет, при която е направена метална
остеосинтеза. На 17.06.2014г. е транспортиран в Травматична клиника на УМБАЛСМ
”Н.И.Пирогов’' ЕАД, където отново е извършена операция на лява лакътна кост, като е
направена автоостеопластика, поставени били плака и винтове. Необходимо било да носи
Митела за имобилизация на гипсираната ръка, след което се е наложила рехабилитация. На
01.09.2014г. постъпва отново в УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”ЕАД с цел връщане на костното
ламбо, като на 02.09.2014г. е извършено кръвопреливане и на 03.09.2014г. е опериран под
обща анестезия. Извършените му операции са били с голям обем и сложност. След
изписването му лечението продължава с последващи назначени контролни прегледи,
предписан режим и лекарства. С Експертно решение на ТЕЛК №0167/14.01.2016г. му е
определена 54 % ТНР. Впоследствие е претърпял и повторна операция за възстановяване на
счупените лицеви кости и трапанационния оперативен отвор, като възстановяването му е
отнело около 3 г., видно от електроенцефалография от 11.09.2017г. Отделно от това,
съдебния експерт уточнява, че изкълчването на лещата на лявото око, намаленото зрение и
намалението на слуха на дясното ухо са в причинно - следствена връзка с претърпяното
ПТП и не биха се възстановили след провеждано лечение.
От друга страна счита за неоснователен довода на жалбоподателя, че непоставянето
на колан се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Видно ог АТЕ
на в.л.инж.В. Н. - за двамата водачи не е съществувала техническа възможност за
предотвратяване на ПТП чрез спиране. Ударът е бил неизбежен и то със сила като
скоростите на „Мицубиши колт”, в която е бил пострадалия е била приблизително
120,3км/ч, а на „Деу Сиело”, приблизително 82,6 км/ч. Предпазният колан, ако е бил
поставен от Х. Д. е в максималното отклонение на тялото на пътника, което е ограничено до
около 100м.м. спрямо основното му седящо положение, факт, който говори не за липса на
3
травми по тялото, а за ограничаване на движението на тялото му. При тази сила на удара са
неизбежни травматичните увреждания, които би получил, ако и да е бил сложил предпазния
колан. Дори, ако е бил с предпазен колан е могло да има и допълнителни травми по гръдния
кош, вследствие на притискането на колана. Посочва, че правната квалификация на съда е
правилна - в конкретния случай това е чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./, като право на обезщетение
съгласно ал.2, т.1 има увреденото лице, което пребивава в РБ, при условие, че
застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в
държава-членка, различна от РБ, а в случая Румъния. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 284 ал.1 т.1
КЗ /отм./ вр.пар.22 ПЗР на КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Х. Д. твърди, че на 10.05.2014г. около 12,30ч., като пътник на задна дясна
седалка в л.а.„Мицубиши колт” рег.№ ***, управляван от М. В. В., бил участник в ПТП
виновно причинено от водача на л.а. марка „Деу Сиело“, Й. Б. - румънски гражданин, който
преминал в насрещната пътна летна, за което деяние е постановена Присъда №
13/14.05.2018 г. по НОХД № 272/2016 г. на ОС Кюстендил. В резултат е получил множество
телесни увреждания, претърпял няколко тежки операции, от които все още не е напълно
възстановен, които са довели до определяне на трайно намалена работоспособност 54%, с
решение на ТЕЛК от 14.01.2016 г. Сочи, че във връзка с травматичните уврежданията е
направил разходи за лечение, платени с негови лични средства в общ размер от 6642,39 лв.
Твърди, че е отправил претенция за заплащане на обезщетение по сключена застраховка
Гражданска отговорност към „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, представител на
застрахователя на румънския гражданин в България, откъдето не е получил отговор на
исканията си, в срок предвиден в закона. Поради това е отправил застрахователна претенция
към Сдружение НББАЗ, което сдружение му е изплатило обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв. на 21.07.2017г. Счита този размер за недостатъчен за
репариране на всички вреди, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на още 30 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 6642,39 лева, ведно
със законните последици.
Ответникът НББАЗ не оспорва изложената фактическа обстановка. Оспорва правната
квалификация на иска. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като пострадалият е бил без поставена предпазен колан. Релевира възражение за
съпричиняване и от водача на автомобила, в който е пътувал ищецът, тъй като същият се
движел със скорост 119 км.ч. при максимално разрешена такава в процесния пътен участък
от 90 км.ч. Релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като
претенцията е неоправдано висока и не отговаря на критериите за справедливост.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на
претенцията за забава. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че процесното ПТП е станало на 10.05.2014
г. около 12.30 часа на главен път Е-79, км 352+400, в близост до разклона на гр.***,
обл.Кюстендил, тъй като Й. Б. - гражданин на република Румъния при управление на л.а.
4
марка „Деу Сиело” с рег.№***, движейки се в посока гр.Благоевград, нарушил правилата за
движение по ЗДвП - чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП като навлязъл в насрещната лента за движение,
където се е ударил в движещия се в посока гр.София л.а.„Мицубиши колт” рег.№ ***,
управляван от лицето М. В. В. и по непредпазливост причинил смъртта му, както и телесни
повреди на още две лица - тежка телесна повреда на ищеца Х.Г. Д. - пътник на задната
седалка отдясно в л.а.„Мицубиши колт”, изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето му, опасно за живота, вследствие на причинения остър
субдурален хематом./както и средни телесни повреди на пътника К. Л. К./
Горното се установява от невлязла в сила присъда № 13/14.05.2018 г. по НОХД
№272/2016 г. на ОС-Кюстендил, частично изменена от САС, НО, 8 състав в частта, с която
подсъдимият Й. Б. е бил признат за виновен в това да е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.44, ал.1 ЗДвП като го оправдава за това и относно
наказанието като е намалил същото от 4 г. и 2 месеца на 3(три) години „лишаване от
свобода“. Съдебният акт не е влязъл в сила към датата на обявяване на делото за решаване.
Деликвентът Б. е нарушил чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП, а именно при платно с две ленти на
движение е навлязъл в насрещната лента и то в опасната зона на движещия се в това
насрещно пътно платно л.а „Мицубиши“. След отклоняването на автомобила му наляво, Б.
задействал спирачната система на „Деу“, след което изминал още 15 м. от разделителната
линия към насрещната пътна лента, където настъпил челен удар между двете МПС с
предните им леви части. Вследствие на удара л.а.„Мицубиши“ се завъртял странично, минал
към банкета отдясно на пътя, при което последвало охлузване по предния горен ръб и
горната част на бетоновата стена, преминал през крайния скат и се получило плъзгане по
бетоновата стена, след което паднал на пътното платно в посока на движение към
гр.Дупница. Лекият автомобил на подсъдимия се завъртял надясно към разделителната
линия на платното и останал в това положение.
Не е спорно и е обявено за безспорно доказано, че ответното сдружение е
заплатило на Х. Д. обезщетение за причинените неимуществени вреди от процесното
ПТП в размер на 80 000 лева на 21.07.2017г. след отправена покана на 17.09.2015г. В
този смисъл спорен по делото е не въпросът има ли изобщо деликт, а какъв е обема на
причинените вреди респ. има ли съпричиняване от страна на пострадалия и в какъв
процент е то.
Видно от заключението по допуснатата АТЕ /л.116/ и основно СМЕ /л.65/,
кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, се
установява, че скоростта на движение на л.а. Мицубиши преди ПТП и към момента на удара
е около 119 км/ч., а за л.а.“Деу“ преди ПТП около 102 км/ч., а към момента на удара - около
80 км/ч. Ударът е бил челен. Безспорно л.а. „МИЦУБИШИ“, модел “ КОЛТ“ с per. № ***
заводски е оборудван с предпазни колани за пътниците, возещи се на задната седалка. От
удара между двете МПС под действието на внезапно възникналата инерционна сила в
5
тялото му, то се насочва напред и наляво към облегалката на водача, а след удара вследствие
от настъплото странично занасяне и завъртане на купето, тялото на пътника се насочва и се
удря в телата на возещите се на задната седалка пътници вляво от него и седящи до него.
Експертът счита, че от удара на джанта в затревената настилка, векторът на инерционната
сила в тялото на пътника бързо се насочва към вътрешността на задния десен панел и
стъклото на панела и се удря в него, като най - вероятно го чупи. Затова счита, че
движенията на тялото без поставен предпазен колан, съответсват на описантите по - горе
посоки на преместване в посоки напред, наляво и надясно и отговарящи на такива без
поставен предпазен колан. Разлика има технически, ако пътникът е с поставен предпазен
колан, в това че максималното отклонение на тялото на пътника е ограничено до около 100
мм спрямо основното му седящо положение.
От двете заключения на депозираните основна /л.65/ и допълнителна /л.203/ на СМЕ,
изготвени от вещото лице д-р А. става ясно, че в УМБАЛСМ “Пирогов” ЕАД София са
установени множество травматични увреждания, като водеща е било получената тежка
черепномозъчна травма - състояние на кома, счупване на черепната основа и кости на
лицевия череп, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, притискащ главния мозък,
контузионно огнище в мозъка. Проведено е оперативно лечение - отстраняване на
вътречерепния кръвоизлив т.е. претърпял животоспасяващо оперативно лечение за
отстраняване на вътречерепен кръвоизлив, притискащ мозъка. В последствие претърпял и
повторна операция за възстановяване на счупване на лицевите кости и трепанационния
оперативен отвор. Вещото лице сочи, че след проведеното оперативно лечение е последвал
продължителен период на домашно лечение, като възстановяване е настъпило след около
три години, което е видно от резултата от извършена елекроенцефалография на 11.09.2017 г.
Като последица от тежката ЧМТ, Х. Д. е получил посттравматична церебрастения,
изразяваща се в главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнимост. Получил е и
изкълчване на лещата на лявото око и леко намаление на слуха на дясното ухо. ЧМТ е
причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. След проведено
вискоспециализирано лечение опасността за живота е преминала, но последствията от
получената ЧМТ - постравматичната церебрастения, намалено зрение, леко намаление на
слуха на едното ухо - са му причинили постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Освен ЧМТ, пострадалият е получил и счупване на тялото на лявата лакетна
кост, за която е проведено оперативно лечение - поставена е метална остеосинтеза, която е
отстранена отново оперативно след заздравяването на костта. Счупването на лакетната
кост на лявата предмишница му е причинило трайно затруднение на движенията на
лявата ръка за около 4-5 месеца.
Независимо, че Х. Д. е имал вродена глаукома, изкълчването на лещата на лявото око
и настъпилото намаление на зрението е травматично увреждане, което е в пряка причинно-
слествена връзка с претърпяното ПТП. Лекото намаление на слуха на дясното ухо се дължи
на счуването на пирамидата в дясната средна черепна ямка на основата на черепа. Тези
увреждания са с постоянен характер и не могат да се възстановят след лечение.
6
Уточнено е, че при насрещен удар пътниците на задната седалка, в резултат на силна
хиперфлексия в шийната област, могат да ударят главата си в ръба на предните седалки, а
гърдите и долните крайници - в гърба на седалките, при което се получават наранявания на
главата, гръдния кош и краката. От рязкото намаление на скоростта, в следствие на
инерционните сили пътникът от задната седалка се отхвърля и блъска напред и нагоре, при
което се получават увреждания по главата - най-често лицевата и челнотеменната части и
гърдите. Сочи, че и при челен удар между два автомобила има последващо завъртане до
окончателното им спиране, при което действат и инерционни сили със странична
компонента. При такова странично действие се получават увреждания от някоя от страните,
вкп. и на пътниците на задната седалка. Вещото лице пояснява, че предпазните колани
фиксират тялото към седалката и облегалката на автомобила, като предпазват най- вече от
въздействие на инерционните сили, действащи в предно-задна посока и по-малко при
странични удари. В конкретния случай най-тежките увреждания на Х. Д. са локализирани
по предната страна на главата - лицето и по- малко в страничните части - лявата лакетна
кост. В случай, че е бил с поставен предпазен колан е могло да се очаква предпазното му
действие да не допусне получаване на удари върху части вътре в купето на автомобила в
следстие на действието на инерционните сили, а именно уврежданията по лицето и главата.
Категоричен е, че установените увреждания се дължат на удари на тялото върху
части вътре в купето на автомобила, именно поради липсата на поставен предпазен
колан, който да фиксира тялото към облегалката на задната седалка.
В този смисъл възражението за съпричиняване правилно е преценено като
основателно, доколкото липсата на колан се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди и техния обем, главно в областта на главата, където е най-тежката
ЧМТ.
От заключението на депозираната на л.87 съдебно-психиатрична експертиза, прието
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
ищецът е бил с количествени/кома, сопор, омнибулацио/ и качествени разстройства на
съзнанието- разгърната е клиничната картина на Постконтузионна психоза, последвана от
травмена церебрастения / неврозоподобно състояние/. Изпитвал душевна болка и страдание,
свободата и качеството на живота му са били влошени. Поради паметовите смущения,
нарушената концентрация и лесната умствена и физическа уморяемост, трудоспособността
му е дефицитна. Има признати 54% ТНР. Експертът заключава, че социалното му
функциониране продължава да страда. Поради тревожността, натрапливостите и
отношението му към загрозяването, резултат от преживяното ПТП, са налице данни за
сериозни комуникативни проблеми. С оглед актуалното му психично състояние той се
нуждае от психотерапевтично и медикаментозно лечение с анксиолитик и антидепресант.
Вещото лице д-р К. приема, че продължителността на Острата постконтузионна психоза
времево е приключила преди последната му дехоспитализация, а травмената церебрастения
7
е последвала отзвучаването на психозата и персистира към настоящия момент. Счита, че
прогнозата за пълно оздравяване на Х. Д. е песимистична.
При изслушването й в о.с.з. вещото лице пояснява, че предболестната личност на Д.
се характеризира с една подчертана тревожност или т.нар. анксиозност. Счита, че Д. е
бил тревожна личност, но в рамките на нормалното. ПТП-то е с последици за това, че му е
причинило болки и страдания, продължителният престой в болницата, самата
институционална среда, ограниченията, зависимостта от трети лица в рамките на болницата,
многобройните интервенции, вкп. и тежки хирургични такива. Неспособността му в тази
ситуация да направи нещо полезно за себе си са били много травмиращи за личността му.
Органичните изменения на мозъчната тъкан, в резултат на травмата, предпоставят обостряне
на така описаните личностови особености и разширяване в невротичен план на тези
особености. Този дефицит за неприемане и нехаресване вече е затвърден за него. Не очаква
да настъпи промяна в неговата социална адаптация и пълноценно социално функциониране.
Вещото лице е категорично, че ПТП с това органично увреждане, което е имал Д., са
отключили вече едно трайно психично разстройство. Счита, че реакцията към майка му и
нервността му са реакция на този негов вътрешен конфликт. Предвид трайните органични
необратими изменения в мозъчната тъкан, въпреки голямата дистанция във времето от ПТП
до настоящия момент, оплакванията му не са отзвучали- интензитета на главоболието му,
честотата на световъртежите, координационните смущения, те не са така интензивни и така
чести, но продължават, повтарят се. Той се е отказал да чете, защото има нарушения в
запаметяването в резултат на тези необратими мозъчни промени. Твърди, че един час след
като е чел нещо е забравил какво е прочел, затова се е отказал въобще да чете. Работната му
в момента е свързана с много кодове и цифрови знаци и ищецът постоянно се страхува да не
обърка, прави многократни проверки, което допълнително го напряга, както и глаукомата.
В заключение към настоящия момент страда от посттравматичен органичен
мозъчен синдром. Всичко това е обусловено от промените в органиката, а
характеристиките на предболестната личност оцветяват клиничната картина, те
са допълнение към основните прояви на органичното изменение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно - разпит на св.Д.
/майка на ищеца/ и С. /вуйчо/ в о.с.з. на 10.03.2020г., които съдът кредитира при условията
на чл.172 ГПК.
От показанията им се установява, че непосредствено след процесното ПТП Х. Д. е бил
в много тежко състояние, поради което е транспортиран за лечение в болница "Пирогов" в
гр. София. Бил в състояние на кома 7 дни и лекарите ги информирали, че има опасност за
живота му. След излизането от кома настъпило отново усложнение, наложило извършване
на спешна операция през нощта на 17 срещу 18 май 2014г. В отделението по неврохирургия
се оплаквал от много силни болки в областта на главата, не е можел да се движи и да усеща
стъпалата си. Твърди, че най - силен шок му е причинила травмата на главата, тъй като имал
хлътване на черепа, резултат от отстраняване на черепното ламбо. Не е преодолял този шок
и до момента, тъй като се страхувал да си пипне главата в тази област, както и да не се
замърси раната. Изострил фобиите си, като след пипането на всяко нещо си мие ръцете.
След ПТП се затворил и изолирал, а при общуване с други хора, дори и най - близките, е
8
изнервен. Искал да живее самостоятелно и да бъде независим, но разбира, че не може да се
справи без чужда помощ. Майката твърди, че той не може да взема решения за себе си, че е
спрял да общува с приятели и с момичето, с което е бил в колата по време на катастрофата,
както и че е преживял като несправедливост това, че момчето с по - леки увреждания,
получило по - голямо обезщетение.
Според св.С. ищецът се е променил много след катастрофата, защото е станал по -
затворен в себе си и неуверен. Поради това, че е имал хлътване на главата е спрял да общува
с приятелите си. Проведенето лечение го е травмирало и спрял да вярва на майка си и на
вуйчо си, спрял да приема съветите им. Преживял голям шок и когато е разбрал за смъртта
на един от приятелите си, участник в ПТП. Двамата свидетели установяват, че ищецът е
успял да завърши висшето си образование след катастрофата, но няма постоянна и стабилна
работа, а само такава по програми за инвалиди на Бюрото по труда.
Не е спорно в производството и се установява от събраните доказателства, че за
превозното средство с румънска регистрация е имало сключен застрахователен договор -
гражданска отговорност с румънското застрахователно дружество "Carpatica Asid.S.A.", като
номинираното дружество за регулиране на щети на територията на Р България за румънския
застраховател е "Авус България регулиране на щети" ЕООД. Не е спорно, че представителят
на румънския застраховател за територията на РБ не е изпълнил задължението си да изплати
обещетение на увреденото лице Х. Д., а това е направил НББАЗ, като компенсационен
орган.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Първо по правната квалификация съдът намира, че е налице фактическият състав
на чл.284, ал.1 т.1 КЗ /отм./ и ответникът „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, в качеството си на компенсационен орган, е процесуално и
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като се касае за
обезщетение на увредено лице, живеещо в България, в резултат на ПТП настъпило в РБ, но
от делинквент, който е гражданин на държава-член на ЕС /Румъния/, като застрахователят
на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република
България не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1 от същия кодекс т.е.не е
изплатил обезщетение.
Следователно ответникът не отговаря в качеството си на оторизиран представител на
чужд застраховател, а като компенсационен орган, който замества институцията, натоварена
да действа като компенсационен орган в държавата членка, т.е. в случая приложимото
материално право следва да се определи по реда, посочен в чл. 4 от Регламент ЕО №
864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета. Според цитираната разпоредба,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е
настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
9
последици от този факт.
Безспорно приложимото материално право в случая е това на Република
България, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства е видно, че е налице частно-правно отношение
с международен елемент, което е свързано с две държави - членки на ЕС. Предявените от
ищеца искове са за неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинени лични травми. Относно хармонизирането на стълкновителните
норми на страните – членки на ЕС за приложимото право към извъндоговорни задължения, е
действащ Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли
2007 година („Рим II"), който съгласно чл.288 от ДФЕС е задължителен в своята цялост и се
прилага пряко във всички държави – членки. Съгласно чл.4, §1 от същия, приложимото
право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото
на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт. В случая приложимо е българското материално право, доколкото
вредите са преки и настъпили на територията на България. Както ПТП, така и вредите, са
настъпили на територията на Република България, поради което са приложими разпоредбите
на КЗ /отм./
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, е задължителна за съда
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на румънския автомобил. В случая все още няма
произнасяне на ВКС, като делото е обявено за решаване на 14.05.2021г., но настоящата
инстанция намира за доказано пълно и главно наличието на деликт от страна на румънския
гражданин. Дали има независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД е правно
ирелевантно към предмета на доказване. Изводите на в.л.Н. кореспондират напълно с
изводите на въззивна наказателна инстанция досежно причината за настъпване на ПТП, а
именно – отклонението от правата посока на движение за Б..
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпяните от ищеца травми, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със
значителни болки и страдания, за период от около 3 години.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, е доказано пълно и главно
- намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносния резултат - ако бе с
правилно поставен колан, главата не би се ударила в интериора на л.а. при описания
механизъм на ПТП и скорост от 120 км/ч. респ. не би получил тежката ЧМТ или вредите
биха били значително ограничени. Травмите са в областта на главата, която не би се ударила
в интериора на купето, ако тялото на ищеца е било фиксирано към задалната седалка с
предпазен колан. Категоричен е експертът, че установените увреждания се дължат на удари
на тялото върху части вътре в купето на автомобила, поради липсата на поставен предпазен
10
колан, който да фиксира тялото към облегалката на задната седалка.
Затова настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде
уважено до размер от 30% с оглед механизма на ПТП и мястото на пострадалия -
пътник на задна дясна седалка, но само по отношение травмите на главата, без ръката.
Неоснователно е възражението за съпричиняване, изразяващо се в движение с
несъобразена /превишена/ скорост, доколкото поведението на водача на л.а. не може да се
вмени във вина на пострадалия - пътник на задна седалка. Ако е налице независимо
съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД, то и двамата водачи носят солидарна
отговорност, но това не е предмет на настоящото производството. Ето защо неправилни са
изводите на първа инстанция за определяне на 10% съпричиняване за движение с превишена
скорост.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищецът има право да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
ПО РАЗМЕРА:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни повреди, изразяващи се в тежка
черепно-мозъчна травма, фрактури на лицеви кости - лява ябълчна кост и предна стена на
синуса на горна челюст вляво; остър субдурален хаматом, довел до компресия на мозъка и
наложил оперативно премахване; мозъчни контузии; кома; хаматом около ляво око и
контузия на лява очна ябълка; гръдна травма - контузии на бял дроб двустранно, без
изливи в гръдна кухина и без данни за възникнали възпалителни усложнения;
контузия/натъртване на меки тъкани/ на гръдна стена;контузия на меки тъкани на коремна
стена. Фрактура на лакетна кост на лява предмишница в горната й част. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху
твърди тъпи / тъпо ръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин, за които
се съобщава в материалите по делото: при вътреавтомобилна травма на пътник на задна
седалка на л.а., сблъскал се челно с друг л.а. от удари на пострадалия в части от
вътрешността на автомобилното купе при сблъсъка между автомобилите.
По медико-билогичните признаци така причинените телесни повреди се преценяват
като : Установеният остър субдурален хаматом - постоянно разстройство на здравето,
опасно за живота. Контузиите на мозъка и коматозното състояние – разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Фрактурите на стената на синуса на горна челюст
вляво и на лява зигоматична кост – счупване на челюст. Фрактура на лява лакетна кост и
11
на лява предмишница – трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник. Останалите
увреждания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че ищецът е бил на 22 години към
датата на ПТП през 2014г., че по спешност е извършена операция като са били направени 6
трапанационни отвърстия, с което се е оформило костното ламбо, което се е премахнало,
като след отварянето е изтекло съдържанието на субдуралния хематом с коагули и течна
компонента. След стабилизирането му, на 30.05.2014г. е претърпял лицево-челюстна
операция по повод фрактури на лицевия скелет, при която е направена метална
остеосинтеза. На 17.06.2014г. е транспортиран в Травматична клиника на
УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов’'ЕАД, където е извършена трета операция на лява лакътна кост,
като е направена авто-остеопластика, поставени са плака и винтове. На 01.09.2014г.
постъпва отново в УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”ЕАД с цел връщане на костното ламбо, като на
02.09.2014г. е извършено кръвопреливане и на 03.09.2014г. е опериран под обща анестезия.
Извършените му операции са били с голям обем и сложност. С Експертно решение на ТЕЛК
№0167/14.01.2016г. му е определена 54 % трайно намалена работоспособност. Съдът отчита
факта, че възстановяването му е отнело три години, видно от електроенцефалография от
11.09.2017г. Отделно от това, съдебния експерт уточнява, че изкълчването на лещата на
лявото око, намаленото зрение и намалението на слуха на дясното ухо са в причинно -
следствена връзка с претърпяното ПТП и не биха се възстановили след провеждано лечение.
От друга страна съдът отчита икономическата конюктура в страна към 2014г., както
и факта, че непрекъснато се е оплаквал от главоболие, световъртежи и повишена умора,
които продължават и до днес. Дълго време е бил с нарушено равновесие, залитане и
проблеми с вестибуларния апарат и церебрастения. Получената глаукома, се влошава с
времето и сега не вижда с лявото око, слухът му също е намален. Според вещото лице
пострадалият страда от „постконтузионна психоза”, която се характеризира с тежка
церебрастения, интелектуално-паметов дефицит, промяна на личността. Освен всичко това
Х. страдал от вида си - има големи загрозяващи белези, не само от самото ПТП, но и от
множеството оперативни интервенции, които непрестанно му напомнят за преживяното и му
понижават самочувствието. Повече от година е изпитвал битови неудобства - невъзможно е
било да се грижи за личната си хигиена, зависим бил от помощта на близките си - майка му
и вуйчо му, в резултат на което изпаднал в яростни състояния. Бил в депресивни състояния
и мислел, че никога няма да може да излезе навън и да се види с приятелите си, осъзнал, че
никога няма да се възстанови напълно, отчуждил се от хората, станал подтиснат, сприхав и
много тревожен. Получил остра стресова реакция и остро душевно разстройство, постоянно
си е мие ръцете. Не на последно споменът от катастрофата и загубата на близкия му
приятел, починал на място, го карат да преживява отново и отново случилото се.
Ето защо САС намира, че обезщетението правилно е било определено до размер от
общо 110 000 лв., от които 20 000 лв. за фрактурата на лакетна кост на лява предмишница в
горната й част /без съпричиняване/ и 90 000 лв. за останалите травми, но при приспадане на
12
1/3 съпричиняване, остават дължими 60 000 лв. плюс 20 000 лв. При вече платените
извънсъдебно 80 000 лв., следва че искът е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане. Очевидно е допусната аритметична грешка при
изчисленията на съда, довела до уважаване на иска в размер от 21 000 лв., тъй като
алгоритъмът изисква да се намали процент съпричиняване от общо дължимото обезщетение,
едва след което да се приспадне платеното.
По отношение имуществените вреди – в.л.д-р А. посочва, че всички разходи за
медицински изделия и лекарства, предмет на претенцията, са били необходими за
провеждане на правилно и в пълен обем лечение. Ето защо искането са обезщетяване на
имуществените вреди е основателно. От аритметичния сбор на сумите в представените и
приети като доказателства фактури и фискални бонове се установи, че претенцията за
имуществени вреди е доказана и по размер, а именно за сумата от 6 642, 32лв. Горният
процент съпричиняване, отнесен към тези вреди, прави основателен иска за сумата от 4 649,
62лв. В тази част решението следва да бъде потвърдено.
Възражението за изтекла погасителна давност правилно е преценено като
неоснователно, тъй като за обезщетенията за вреди от деликт тя е петгодишна и започва да
тече от датат на деликта - 10.05.2014г., а настоящите искове да предявени на 08.05.2019г.,
т.е. преди изтичането на пет години, т.е. преди 10.05.2019г.
Тук следва да се посочи, че законните лихви са дължими не от датата на деликта,
както е посочил ОС Благоевград, а съгласно формираната постоянна практика на ВКС
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи изплаща обезщетение на
претърпените от трето лице вреди, както и законната лихва върху сумата след изтичане на
определения от закона /КЗ/ срок от деня на подаване на претенцията - в случая това е срокът
по чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.), към който препраща чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.).
Когато функционира като компенсационен орган, то съгласно чл. 285, ал. 2 КЗ
Бюрото отново дължи законна лихва от изтичане на двумесечния срок за произнасяне по
претенциите на пострадалото лице до датата на плащането, а не от датата на увреждането.
Нормите на чл. 282 и чл. 285 КЗ (отм.), в които са разграничени хипотезите, в които Бюрото
действа като представителство, респ. като компенсационен орган изключват приложението
на нормата на чл.84 ал.3 ЗЗД, касаеща лихви по искове срещу деликвенти или пряко срещу
неговите застрахователи, тъй като законът възлага на Бюрото отговорност за чуждо
задължение и то в случаите, в които е поискано от пострадалите.
В настоящия случай, с оглед диспозитивното начало в процеса, лихвата за забава
следва да се присъди така, както е изрично поискана в ИМ - от датата на предявяване на
исковата молба - 08.05.2019г. Присъждането на лихви за периода от 08.05.2016г. до
08.05.2019г. е извън диспозитивното начало т.е. в тази част решението следва да бъде
обезсилено, като процесуално недопустимо.
13
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната му част досежно
неимуществените вреди, а искът – отхвърлен изцяло и потвърдено в останалата част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 25 649.62 лв., като жалбата е изцяло основателна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, в размер на общо 2571.56 лв. От тях дължими с оглед
уважената част от жалбата са само 2105.45 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
Върху уважената цена на иска за имуществени вреди и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното сдружение следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БлОС д.т. в размер на
300 лв. вместо посочените 1026лв.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство, съответни на уважената част от исковете /4649.62 лв./,
в размер на 537.80 лв.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство, съответни на отхвърлената част от исковете /32 000
лв./, в размер на 3004.20 лв.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА е дължимо адв.възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер на 350 лв. с вкл.ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 271 и чл.270 ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 904041/12.10.2020г. постановено по гр.д.№141/2019г. по описа
на ОС- Благоевград, ГО, в обжалваната осъдителна част по отношение неимуществените
вреди, д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г. Д., ЕГН **********, от ***, бул. "***" №24, ет.1,
ап.3, срещу Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи",
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул.Граф
14
Игнатиев" №2, ет.2, иск с правно основание чл.284 ал.1 т.1 вр.пар.22 ПЗР на КЗ /отм./,
вр.чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 21 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили на 10.05.2014г. от ПТП, като погасен чрез
плащане.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е присъдена лихва за забава върху
сумата от 21 000 лв. за времето от 08.05.2016г. до предявяване на иска - 08.05.2019г., като
процесуално недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х.Г. Д., ЕГН **********, от ***, бул. "***" №24, ет.1, ап.3, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи",
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул.Граф
Игнатиев" №2, ет.2, сумата от 2105.45 лв. /две хиляди сто и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/, направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 3004.20 лв. /три
хиляди и четири лева/ направени разноски пред първа инстанция, с оглед отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Средец, ул.Граф Игнатиев" №2, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Х.Г. Д., ЕГН **********,
от ***, бул. "***" №24, ет.1, ап.3, сумата от 537.80 лв./петстотин тридесет и седем лева и
осемдесет стотинки/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Средец, ул.Граф Игнатиев" №2, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА съда сумата от 300
лв./триста лева/ на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
В отхвърлителната част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15