№ 570
гр. Варна, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500576 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Д. В. Д., ЕГН **********, ***********************, срещу решение
№3639/24.11.2022г., изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за
разноските с определение №1483/02.02.2023г., постановено по гр.д. №
6264/2022 г. на ВРС, в частта, с която предявеният от въззивника срещу ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. Позитано №5, иск с
правно основание чл.405 от КЗ е отхвърлен за разликата над 247.37 лева до
306.13 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 18.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че спор по фактите между страните не са налице.
Спорен е единствено размерът на претенцията, който следва да се определи
по средни пазарни цени за труд в сервизи със и без сертификат за качество,
т.е. по вариант 1 от САТЕ. Вместо това съдът го е определил като
1
средноаритметично между сумата от 419.38 лева (осреднена цена от сервизи,
притежаващи и непритежаващи сертификат) и сумата от 301.86 лева (средна
пазарна стойност по цени на сервизи извън официални на марката „БМВ“).
Цените, предлагани в неофициални сервизи, са по-ниски и вече са използвани
във вариант 1, поради което включването им два пъти при определяне на
средната пазарна цена, неминуемо води до неправилно определяне на
средната пазарна стойност в по-нисък размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на
ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на Д. В. Д.
сумата от 306,13 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК, претендирана като остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Каско”, обективирана в
застрахователна полица № 47042017810000918/12.12.2020г., със срок на
застрахователно покритие от 17.12.2020г. до 16.12.2021г., в резултат на
реализирано на 11.12.2021г. застрахователно събитие в ***********,
изразяващо се в нарушено лаково покритие на предна дясна врата на лек
автомобил марка “БМВ 930 Д”, рег. № ********, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба - 18.05.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 11.12.2021г., в срока на действие на
сключения между страните застрахователен договор по застраховка “Каско
Стандарт”, е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в нарушаване
на лаковото покритие на предна дясна врата на застрахования автомобил,
което е установено в деня, в който последният е бил паркиран пред
**************. За настъпилото събитие застрахователят е уведомен
незабавно, а негови представители са извършили оглед на вещта и са
определили за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 113,25
лв., което не е достатъчно за възстановяването й в същото състояние от преди
увреждането, което обуславя и правния интерес от заявяване на осъдителна
2
претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който
признава валидното сключване на договор за имуществена застраховка
“Каско Стандарт”, факта, че е бил уведомен за настъпилите щети по
автомобила, както и че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 113,25 лв. Оспорва твърденията, че вещта е била увредена в
паркирано състояние, както и че увреждането е настъпило на посочената дата.
Твърди, че размерът на застрахователното обезщетение по “експертна оценка”
е определено съгласно чл. 1 от Раздел IV „Обезщетения на МПС над седем
години“, съобразно уговореното между страните, който размер счита за
достатъчен за възстановяване на вещта.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. В тежест на ищеца по иск с
посочената квалификация, сега въззиваем, е да установи наличие на валидно
учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията му за заплащане на дължимата
застрахователна премия. В тежест на ответника е да докаже релевираните
основания за определяне на обезщетението по експертна оценка.
3
По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен
пред настоящата инстанция. Наличието на валидно сключен застрахователен
договор по застраховка „Каско“, механизмът на ПТП, вида на претърпените
вреди и изплатеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение в размер
на 113,25 лева, са установени от първоинстанционния съд след правилен
анализ на събраните по делото доказателства, поради което в тази част съдът
препраща към мотивите на обжалваното решение.
Спорният въпрос относно размера на застрахователното обезщетение
следва да бъде разрешен в съответствие със законодателната рамка и
еднопосочната съдебна практика. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи
друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване
на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други. В случая приложима е
възстановителната стойност, тъй като не се установява икономически тотал.
Съгласно постоянната практика на ВКС, при изчисляване размера на
застрахователното обезщетение не следва да се прилага корекционен
коефициент за овехтяване.
С оглед изложеното по отношение на размера на щетите съдът
възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза само в
частта, в която стойността на автомобила е определената по пазарния метод.
В частта, в която вещото лице се е позовало на методиката на застрахователя,
заключението не следва да бъде кредитирано. Действително съгласно чл. 1 от
Раздел IV „Обезщетения на МПС над седем години“, при частични повреди
на МПС над 7 до 18 години обезщетението се определя по експертна оценка.
Методиката обаче представлява само указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз или в хипотезата на липса на пазарни аналози. При съдебно предявена
претенция за заплащане на обезщетение съдът следва да го определи по
4
пазарни цени, които са единствено меродавни при изчисляване на
действителната стойност.
При определяне на средната пазарна цена на труда следва да бъде
съобразено, че сервизите, извършващи ремонти услуги, се делят на такива със
и без сертификат за качество. При липса на законово изискване в коя
категория сервиз следва да бъде извършено отстраняването на вредите,
пазарната цена следва да бъде определена като средно аритметично от двата
вида пазарни аналози. Ето защо меродавен за възстановителната стойност на
автомобила е първият вариант на заключението на ССЕ, според който
стойността на материалите и труда по цени на сервизи със и без сертификат
ISO възлиза на 419.38 лева. Вторият вариант, определящ стойността на
ремонта на 301.86 лева, не следва да бъде кредитиран, тъй като е изготвен
единствено по цени на три независими сервизи извън официалния на марката,
поради което не отговаря на изискванията за представителност. Стойността по
втория вариант не следва да участва при формиране на обезщетението, тъй
като за определянето й са ползвани същите сервизи, които са изследвани и в
първия вариант в качеството им сервизи без сертификат за качество.
Повторното им включване при определяне на средната пазарна цена е
неправилно, тъй като математически дава превес на сервизите без
сертификат.
Налага се изводът, че размерът на дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 419.38 лева, поради което предявеният иск с правно
основание чл.405 от КЗ се явява основателен в пълния претендиран размер от
306.13 лева, формиран след приспадане от приетата за доказана стойност на
извършеното от застрахователя доброволно плащане в размер на 113,25 лева.
С оглед изложеното и поради несъвпадение в крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част, с която искът е отхвърлен за разликата над 247.37 лева до
306.13 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което искът бъде
уважен.
В частта за разноските решението следва да бъде отменено изцяло и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 730 лева, за първа инстанция, представляващи заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение и в
5
размер на 505 лева, за въззивна инстанция, представляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3639/24.11.2022г., изменено по реда на чл.248 от
ГПК в частта за разноските с определение №1483/02.02.2023г., постановено
по гр.д.№ 6264/2022 г. на ВРС, в частта, с която предявеният от Д. В. Д., ЕГН
********** срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.405 от КЗ е отхвърлен за разликата над
247.37 лева до 306.13 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 18.05.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта за разноските изцяло и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
пл. Позитано №5, да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********,
***********************, сумата от 58.76 лева, представляваща разликата
над 247.37 лева до 306.13 лева, изразяваща се в остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”,
обективирана в застрахователна полица № 47042017810000918/12.12.2020г.,
със срок на застрахователно покритие от 17.12.2020г. до 16.12.2021г., в
резултат на реализирано на 11.12.2021г. застрахователно събитие в
********************, изразяващо се в нарушено лаково покритие на предна
дясна врата на лек автомобил марка “БМВ 930 Д”, рег. № ********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
пл. Позитано №5, да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********,
***********************, сумата от 730 лева, представляваща съдебни
разноски за първа инстанция и сумата от 505 лева, представляваща съдебни
разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7