О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на седми май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1293/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 10", бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.
2, Офис 4, срещу „Консорциум Реми Груп” АД с
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", ул. „Доктор Железкова”
№ 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, представлявано от Росен Иванов Христов -
изпълнителен директор.
При
служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявеният иск е допустим.
Релевираното
в отговора на исковата молба възражение за нередовност на исковата молба се
явява неоснователно. Предявеният иск има за предмет единствено вземане за
главница, поради което редовността на исковата молба не налага
индивидуализирането на акцесорните вземания на ищеца по основание и размер.
Необходимостта от ревизиране на приложената от кредитора поредност при
прихващане на изпълнението е въпрос по основателност и подлежи на доказване от
страната, за която това би породило благоприятни последици.
Предявеното
в отговора на исковата молба възражение за прихващане се явява неуточнено по
основание, поради което на ответника следва да бъде дадена възможност да го
конкретизира.
Предвид
естеството на предявените искове производството по делото следва да се разгледа
по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
С оглед надлежно извършената
двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Обективираното в
отговора на исковата молба искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК
по оспорване истинността на Анекс №4,
Анекси от №6 до №12 и договора за ипотека, обективиран в нот. акт
№99/01.09.2010 г., в частта относно верността на посочените в тях размери на
дълга, следва да бъде оставено без уважение. Тази процедура е приложима относно
авторството на всички видове документи и верността само на официалните
свидетелстващи документи, тъй като само те се ползват с материална
доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ по правило не се ползва с
материална доказателствена сила, поради което неговата вярност, т.е.
съответствието на материализираното в него изявление с обективната
действителност, не може да се оборва по реда на чл. 193 ГПК. Когато частният
документ има материална доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за
издателя си факти, твърдението че признатият от издателя факт всъщност не се е
осъществил, не е оспорване истинността на документа, защото не се оспорва, че
обективираното в него изявление е направено, а е опровергаване на неговото
съдържание по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. В случая в оспорената им
част посочените писмени доказателства са частни диспозитивни документи, тъй
като представляват волеизявлние за поето задължение, а не изявление за факт.
Ответникът не оспорва извършването на волеизявлението, а твърди, че то не
съответства на действителната му воля, защото всъщност не дължи в посочения размер,
т.е. че това му изявление е симулативно. Привидността на волеизявлението е
понятие различно от неистинност на документа, поради което не попада в
хипотезата на чл.193 от ГПК. Налага се извод за неприложимост на това
производство в случаите на опровергаване съдържанието на частен диспозитивен
документ, какъвто представляват оспорените писмени доказателства. Оспорването на
съдържанието се подчинява на ограниченията на чл.164, ал.1, т. 6 от ГПК за
установяване на привидност на волеизявлнието. За да се опровергае съдържанието
на диспозитивен документ по чл. 164, ал. 1, т. 2 и 6 ГПК, не е необходимо
нарочно оспорване, а само твърдение, което в случая е направено в преклузивния
срок за отговор, поради което е допустимо за разглеждане и съдът дължи
произнасяне по него с решението по съществото на спора.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски
спорове“.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от уведомяването с
писмена молба с препис за ищеца да конкретизира вземанията, предмет на възражението
за прихващане, като:
- уточни платената неустойка в размер на 125 601, 02 евро по период с посочване на начална и крайна дата;
- уточни
по какъв начин е формирана сумата от 24 111, 11 евро, с посочване на основание и размер на
включените в нея такси и разноски поотделно, с посочване на договорната клауза,
от която произтичат;
- уточни по какъв начин е формирана сумата от 20 840,56 евро, с посочване
на основание и размер на включените в нея разноски, застраховки и други
разходи, поотделно;
- посочи на кои
дати/в какъв период са извършени плащанията, твърдяни като извършени при
начална липса на основание;
- да посочи
датата, на която вземанията от ответника за връщане на недължимо платеното, са
станали изискуеми.
При неизпълнение
искането на ответника за приемане за разглеждане на обективираното в отговора
на исковата молба възражение за прихващане ще бъде оставено без уважение и
същото ще бъде изключено от предмета на доказване.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 19.06.2020г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за
доклад на делото:
Производството е образувано
по предявен от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 10",
бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, Офис 4, срещу „Консорциум Реми Груп” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски", ул. „Доктор Железкова” № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1,
представлявано от Росен Иванов Христов - изпълнителен директор, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 340 000 евро, частичен иск от 1
525 768.42 евро, представляваща падежирала главница по Договор за банков
револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от
16.10.2008г., Анекс № 2 от 27.03.2009г., Анекс № 3 от 19.01.2010г., Анекс № 4
от 14.05.2010г., Анекс № 5 от 19.08.2010г.,
Анекс № 6 от 12.09.2012г., Анекс № 7 от 19.07.2013г., Анекс № 8 от
21.12.2013г., Анекс № 9 от 30.01.2014г., анекс № 10 от 09.02.2015г., Анекс №11
от 31.07.2015г., Анекс № 12 от 31.08.2015г., сключен между ответника и
„Уникредит Булбанк”АД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с
Договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на доумент по чл. 417 от ГПК №3809 от 16.05.2019г.,
постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 50-ти
състав.
Ищецът твърди, че вземането
му произтича от
Договор за банков револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008г., сключен
между „Уникредит Булбанк”АД и кредитополучателя „Консорциум Реми Груп” АД, с който банката му е предоставила банков револвиращ кредит до размера от 2 000
000 лева с краен срок на погасяване 20.07.2013г. Кредитът е
усвоен в предвидения в Договора за кредит срок на осем транша в периода
28.08.2008г. – 31.03.2009г. Уговорена е възнаградителна лихва с годишен размер,
формиран от сбора на приложимия от банката за съответния период на олихвяване
едноседмичен EURIBOR и надбавка в размер на 2.5 % върху ползваната сума по
кредита, платима ежeмесечно на вноски с падеж 20-то число от месеца. Годишният
лихвен процент върху просрочената главница е в размер на сбора от редовната
лихва и надбавка от 5 %. Наказателният лихвен процент при просрочие на главница
и/или лихва е 2%. Годишният лихвен процент за редовен дълг е изменен с анекс №
1 от 16.10.2008г. на сбора от базисен лихвен индекс - едноседмичен EURIBOR и
надбавка от 3 процентни пункта и с анекс № 2 от 27.03.2009г. на сбора от
базисен лихвен индекс - едноседмичен EURIBOR и надбавка от 6.50 процентни
пункта. С анекс № 2 от 27.03.2009г. се постига съгласие годишният лихвен
процент за редовен дълг във всеки един момент от действието на договора да не
може да бъде по-малък от 7.50 процента, а таксата за управление се променя на
1% годишно. Анекс № 3 от 19.01.2010г. има за предмет уговорки за учредяване на
първа по ред договорна ипотека. С анекс № 4 от 14.05.2010г. се променя
годишният лихвен процент за редовен дълг, таксите за управление и предоговаряне
отпадат, а кредитополучателят се задължава да осигури учредяване на първа по
ред договорна ипотека върху 13 броя апартаменти в гр. Бяла. С анекс № 5 от
19.08.2010г. се правят допълнения към Анекс № 4 от 14.05.2010г. С анекс № 6 от
12.09.2012г. и анекс № 12 от 31.08.2015г. на основание чл. 101 от ЗЗД и при
условията на чл. 121 -127 от ЗЗД „Ер Джи Ел”ООД, „Аква Виа”ООД, „Литос
Инженеринг”ООД, „Догремил”ООД, Росен Иванов Христов и „Ер Джи Проджект
Мениджмънт”ООД встъпват като солидарни длъжници по договора и анексите към
него. С анекси № 7 от 19.07.2013г., № 8 от 21.12.2013г., № 9 от 30.01.2014г., №
10 от 09.02.2015г., № 11 от 31.07.2015г. и
№ 12 от 31.08.2015г. се променя погасителният план и крайният срок на
издължаване на главницата, като последният уговорен падеж е изтекъл на
31.08.2016г. Вземанията по процесния договор за кредит срещу горепосочените
длъжници са прехвърлени ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности
от „УниКредит Булбанк" АД на ищеца с
Договор за цесия от 15.10.2018г., ведно с Приложение № 15 към него,
вписан в Служба по вписванията - гр. Варна, за което ответникът е уведомен на
16.11.2018г. Поради неизпълнение на задълженията ищецът се е снабдил със
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за част
от изискуемата главница в размер на 340 000 евро от общо 1 525 768.42
евро, срещу която ответникът е подал възражение по чл.415 от ГПК. В тази връзка
ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си. Претендира се
за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Активната материална легитимация се оспорва с
твърдения за нищожност на договора за цесия поради липса на основание
поради несъществуване на вземане на цедента в посочения в договора размер. Поддържат се доводи, че поради нищожност на клаузите за възнаградителна
лихва, мораторна неустойка и такси в договора за кредит, извършените по тези
вземания плащания в
завишен размер следва да бъдат отнесени към главницата, което обосновава
по-нисък размер на непогасения остатък от главния дълг. Възражението за
нищожност на клаузите за възнаградителната лихва (т.4.1 и т.4.2. от договора и анексите, съответно т. 1 от ипотечния акт) е
основано на твърдения, че начинът на формирането й противоречи на закона
- чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ и чл.58 ал.3 от ЗКИ, както и на добрите нрави, тъй като
банката практически си е запазила правото автоматично да ги променя /т.8.2.4 от
ОУ/. Не са налице изключенията по чл.58 ал.4 ЗКИ, поради което разпоредбата на
чл.58 ал.3 ЗКИ е приложима. Неустоечната клауза по т.4.3. от договора се оспорва като нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото е предвидена
наред с лихвата върху просрочена главница като второ обезщетение за една и съща
забава, начисляването й върху тази лихва представлява забранен от закона
анатоцизиъм, а начисляването й върху непадежирал дълг води до недопустимо санкциониране на
едно евентуално бъдещо неизпълнение. Позовава се на нищожност на клаузите на т.5.1 и 5.2 от договора и
съответстващите им клаузи на анексите (вкл. от Анекс №5/19.08.2010 г.) поради противоречие с добрите нрави и със
закона - чл.58 ал.ал.1 т.1, т.2 ЗКИ и чл.58 ал.2 ЗКИ, с твърдения, че липсата
на данни в договора за всички общи разходи по кредита и за обективните
критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят, е в нарушение
на императивните изисквания за изричност и изчерпателност при определяне на
разходите по кредита. При сключването на договора, а и след това, на ответника
не е предоставена и Тарифата на банката, каквото задължение е залегнало в т.8
от ОУ. Оспорва съдържанието на Анекс №4,
Анекси от №6 до №12 и договора за ипотека, обективиран в нот. акт
№99/01.09.2010 г., в частта относно размера на вземанията за главница, лихва и
такси, с твърдения, че същите са в завишен размер поради начисляването им на
нищожно основание, а таксите и лихвите не са индивидуализирани по вид и
основание. За периода след сключването на Анекс №4/14.05.2010 г.
възнаградителната лихва се оспорва на самостоятелно основание поради
начисляването й в нарушение на предоговорените с него условия - уговорения
гратисен период и отпадането на наказателния лихвен процент при просрочие по
т.4.3. Клаузата на т.7.3 от Анекс №4, се оспорва като нищожна поради
противоречие със забраната за анотицизъм, тъй като предвижда начисляване на
лихви върху лихви за забава. Оспорва се дължимостта на главницата в предявения
размер и предвид извършеното погасяване на дълга преди подаване на заявлението
по чл.417 ГПК със заплатената от ищеца на банката сума като цена на цесията,
отнесена за погасяване на този дълг. Релевира се възражение за прихващане на
вземането на ищеца за главница с насрещното вземане на ответника за платени при
начална липса на основание суми в общ размер на 170 552, 69 евро, формирани както следва: 125 601, 02 евро - наказателни
лихви за забава в размер на 2%; 24 111,
11 евро - недължимо платени такси, разноски и др. разходи и 20 840,56 евро - недължимо
платени суми за съдебни разноски, други разходи по кредит и застраховки.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна
искова молба, в която репликира
възраженията на ответника. Поддържа, че процесният договор за цесия има за
предмет всички вземания на цедента по процесния договор за кредит, поради което
действителният размер на прехвърлените вземания е ирелевантен относно
валидността на договора. Счита, че възраженията на ответника за нищожни клаузи,
свързани с начина на начисляване на лихвите и таксите, не следва да бъдат
разглеждани, тъй като предмет на настоящия спор е главницата и то само част от
нея. Ако съдът прецени, че същите следва да бъдат разгледани, ги оспорва по
същество с твърдения, че начинът, по който се формира възнаградителната лихва,
е съобразен със закона, а кредитополучателят е бил запознат с него при
сключване на договора. Дали лихвите са начислени в по-висок размер е въпрос,
който трябва да бъде решен от назначена по делото експертиза. Неусточната
клауза и уговорените такси не противоречат на добрите нрави, тъй като размерът
им е определяем още при сключване на договора, което позволява извършване на
преценка, че към този момент клаузите не целят неоснователно разместване на
блага и неоснователно обогатяване. Не е налице анатоцизъм, тъй като няма
начислявани лихви върху лихви, а наказателните лихви са начислени върху
просрочената главница, като се формират като сбор от договорната лихва и
надбавка 5 (пет) процентни пункта. При отпускането на кредита банката е
предоставила безплатно своите условия по кредита, като същите са инкорпорирани
и в самия Договор за кредит. Оспорват се твърденията за начислявани след Анекс №4
лихви върху лихви. Данни за общите разходи по кредита са били предоставени на
ответника при сключването на Анекс №5, с подписването му същият се е съгласил с
клаузите и условията описани в него, включително предвидената такса управление
от 1%, поради което не е налице нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ. Оспорването
на верността на съдържанието на всички останали Анекси от № 6 до № 12 е
неснователно, тъй като същите са подписани от ответника, с което той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им. Доколкото твърденията за нищожни
клаузи за акцесорните вземания не следва да бъдат разглеждани в настоящото
производство, а в условията на евентуалност са неоснователни, се прави искане
за отхвърляне на възражението за прихващане. Направените от ответното дружество
вноски следва да се отнесат за погасяване на договорната лихва, а не за
главницата, както се поддържа в отговора, по арг. от ТР № 3/27.03.2019 г. по т.
д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което е самостоятелен аргумент за
неоснователност на възражението за прихващане. Към датата на депозиране на
заявлението в съда останалите лихви и разноски са в общ размер на 340 682.16
евро, което от своя страна не би се отразило върху погасяването на частично
претендираната главница в размер на 340 000 евро.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло
становището, възраженията и твърденията изложени в отговора. Допълнително
посочва, че неустойка за забава по т. 4.3. в размер на 2% е начислявана и върху
редовната, непросрочена главница. Счита за несъстоятелно становището на ищеца,
че прихващането следва да бъде извършено с останалите лихви и разноски, а не с
главницата. Пояснява, че посочената в отговора на исковата молба сума от 125
601,02 евро представлява заплатена от ответника на цедента „Уникредит Булбанк”
АД наказателна лихва за забава от 2%, която е недължима с оглед нищожността на
клаузите на договора, с които е уговорена. Поради това направените вноски няма
да се отнесат за погасяване на други задължения на ответното дружество по реда
на чл.76 ал.2 ЗЗД, както твърди ищецът.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се
разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи,
следните правнорелевантни факти, а именно:
- фактът, че се
явява приобретател по валидно сключен договор за цесия, която е съобщена на
длъжника, настъпване на транслативния му ефект, момента на пораждане на
прехвърлителното му действие, както основанието и размера на придобитите с него
главно и акцесорни вземания.
- факта на валидно
сключен договор за револвиращ кредит и валидното му предоговаряне с процесните
анекси;
- изправност на
цедента по договора, в т.ч. предоставяне на заемната сума в рамките на
уговорения кредитен лимит;
- настъпване на
изискуемостта на задължението;
- обосноваване на
вземането за главница в твърдяния размер - остатъчния размер на главното
задължение в резултат на надлежно извършено прихващане на изпълнението с
останалите придобити от него вземания по договора за цесия.
- наличието на
валидно правнo основание за начисляване на две обезщетения за един и същ вид
неизпълнение, върху една и съща главница за един и същ период от време;
- факта, че при
отпускане на кредита банката е предоставила безплатно и в писмена форма на
клиента своите условия по кредита, които съдържат най-малко: 1. данни за общите
разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора
за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да
се изменят; 2.
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита;3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
- факта, че при промяна на
лихвения процент или на такса, която води до уведоляване на погасителна вноска,
банката е уведомявала кредитополучателя по уговорения между страните начин,
освен ако промяната произтича от промяна на определен референтен лихвен
процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства, и
информацията за новия лихвен процент е можела да бъде намерена в търговските
помещения и на интернет страницата на кредитора.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задълженията си
по договора, възраженията си срещу размера на главния дълг и възраженията си
за нищожност на договора за цесия, от които ищецът черпи права.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК на ответника, че
по предявеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане, в случай, че нередовността му бъде
отстранена, в негова тежест е да установи:
- твърденията си за нищожност
на оспорените договорни клаузи поради противоречие със закона, добрите нрави и
анатоцизъм, както и цифровото изражение на начислените в резултат на нищожни
клаузи суми;
- факта на
осъществено имуществено разместване - размера на заплатените по договора за
кредит на нищожно правно основание суми за мораторна неустойка, такси и
разноски, включени в размера на активното вземане, предмет на възражението за
прихващане.
- настъпване на
изискуемостта на вземането за връщане на даденото при начална липса на
основание.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК на ищеца, че по
възражението за прихващане носи тежестта да докаже наличието на валидно
договорно основание за извършените погашенията за неустойка за забава и
разходи, респективно основание за задържането им, в т.ч. да обоснове по
основание и размер всички вземания по договора за кредит – главница,
възнаградителна лихва, неустойка за забава, такси и разноски, законна лихва за
забава.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА прилагането на ч. гр. д. №
7164/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 50-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в
отговора на исковата молба искане на ответника за откриване на производство по
чл.193 от ГПК по оспорване истинността на Анекс №4, Анекси от №6 до №12 и договора за ипотека, обективиран в нот. акт
№99/01.09.2010 г. в частта относно верността на посочените в тях размери на
дълга.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото
лице, след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на
ищеца, ответника и „Уникредит Булбанк”АД на всички относими документи, касаещи
усвояването и погасяването на процесния кредит, да даде заключение по следните
въпроси:
1. Какъв
е размерът на усвоените средства по договора за кредит, кога, по коя сметка и
кой е нейн титуляр?
2. На коя дата изтича крайният срок за погасяване
на кредита при съобразяване на измененията на договора за кредит, извършени с
представените по делото анекси? Към тази дата какъв е размерът на дълга по пера
и за какъв период от време са начислени.
3. Какъв е размерът на прехвърлените на
ищеца с договор за цесия от 15.10.2018 г. вземания /главница, договорни лихви
по т.4.1 от договора, мораторни лихви поотделно по т.4.2 и по т.4.3 от
договора, такси и разходи/ по договора за кредит към уговорената по договора за
цесия „Относима дата“ - 28.02.2018 г. и към 30.09.2018г., за какъв период от
време са начислени цедираните лихви и разноски, правилно ли е определен техният
размер с оглед всички извършени плащания през периода от 22.08.2008 г. до 30.09.2018г.?
4. На коя дата е преустановено плащането по
кредита? Какъв е размерът на извършените плащания от страна на кредитополучателя
и солидарно задължените лица по Договора за кредит и анексите към него? По
какъв начин извършените плащания са отнесени от банката за погасяване на дълга
по пера? Извършвани ли са плащания след издаване на заповедта за изпълнение и
по какъв начин – доброволно директно на кредитора или след разпределение от ЧСИ
по изпълнителното дело?
5. Какъв лихвен процент е прилагала банката от датата на сключване на договора до
крайния срок на действието му? Как е формиран лихвеният процент по
първоначалния договор и всеки от анексите и какви компоненти включва, какъв е
размерът на лихвения процент към всяка една от датите на неговата промяна?
Извършвано ли е едностранно увеличаване или намаление на лихвения процент,
кога, въз основа на кои критерии и какво е цифровото изражение на промяната
като проценти?
6. Прилаганият от
банката лихвен процент съобразен ли е с постигнатите уговорки в договора за
кредит и анексите към него, като при отрицателен отговор вещото лице да извърши
собствени изчисления и да преизчисли пълния размер на възнаградителната лихва
за целия срок на действие на договора, при съобразяване на действително
приложимия според анексите лихвен процент, включително по отношение на
гратисните периоди и отпадането на наказателния лихвен процент.
7. Вещото лице да извърши собствени изчисления за дължимите такси, разноски
и застраховки за срока на действие на договора по пера.
8. От коя дата е налице забава в плащанията и какъв е размерът на
неустойката за забава (наказателна лихва) по т.4.3. от договора считано от тази
дата до датата на цесията - 15.10.2018г. и до 30.09.2018г. според изчисленията
на вещото лице? Правилно ли е определен от банката размерът на наказателната
лихва, начислявана ли е такава върху непадежирала главница?
9. Какъв е размерът на законната лихва за забава върху главницата и върху
договорната лихва по т. 4.1. и т.4.2. за периода от датата на цесията - 15.10.2018г.
до датата, предхождаща подаването на заявлението - 09.05.2019г.?
10. Какъв е размерът на падежиралия и непогасен остатък от главницата,
след приспадане на извършените плащания от изчисления от вещото лице размер на
всички задълженията по договора, както следва: възнаградителна лихва по т.4.1.
и т. 4.2. и такси, дължими до края на действие на договора и неустойки по т.
4.3. и разноски, дължими до 30.09.2018г.? В случай, че са извършвани плащания
чрез ЧСИ, същите да не бъдат приспадани от установения размер на дълга.
11. Вещото лице да посочи налице ли е, за
кой период и в какъв размер просрочена главница, за коя усвоена част от
вземането, и определи размера на задължението за остатъка от главницата към
01.09.2010 г., към 28.02.2018 г. и 30.09.2018 г. след извършено погасяване на
задълженията на ответното дружество чрез плащане и други погасителни способи във
вариант с изключване на разноските по т.5 и лихвите за забава от 2%, начислени
върху просрочена главница и/или лихва по т.4.3 от договора, като определи
размера на заплатените от ответника разноски и лихви по т.4.3 от договора
поотделно.
12. Вещото лице да
посочи поотделно по вид, основание, размер и дата на извършените от ответника
плащания по договора за кредит, както следва: 1. За такси, комисионни, разходи
вкл. съдебни и др. разходи; 2. За наказателни лихви при просрочие на главница
и/или лихва по т.4.3. от договора; 3. За лихви върху просрочена главница и 4.
За възнаградителни лихви /редовни лихви/ и да даде заключение тези плащания или
кои от тези плащания са отнесени от банката - кредитодател за погасяване дълга
на ответника относно главницата, в какъв размер и какъв е остатъкът от
главницата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит на експертизата в размер на 900.00 лв., вносим по равно от страните
в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в
същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елеонора Трифонова, която да
се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си
в срока по чл.199 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за включване в задачата на експертизата на въпросите по т. 7 и 8 от
доказателственото искане, доколкото не са насочени към установяване на факти,
включени в очертания в доклада предмета на доказване: наличието на извършвани
плащания извън предмета на договора е ирелевантно за спора при липса на наведни
твърдения за връзката им с процесния кредит, а заплащането на цената по
договора за цесия касае само облигационния, но не и транслативния ефект на
сделката, поради което е без правно значение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в
отговора на исковата молба искане по чл.192 от ГПК за изискване на кредитното
досие по процесния договор, доколкото не са индивидуализирани съдържащите се в него
конкретни писмени доказателства, които са от значение за спора и не е посочено
към установяването на кои конкретни факти е насочено доказателственото искане.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен
срок от уведомяването да представи нарочна молба до третото неучастващо лице за
изискване по реда на чл.192 от ГПК на договор от 19.01.2010 г. към Анекс № 3 от
19.10.2010 г. и Решение на компетентния орган на „Уникредит Булбанк" АД от
26.04.2010 г., посочен в Анекс №4, послужили като основание за сключване на
Анекс №4/14.05.2010 г., в два екземпляра, след което съдът ще се произнесе по
доказателственото искане.
ПРИКАНВА страните към спогодба като
им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им
разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване
на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да
разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на
4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се призоват страните като им се връчи препис от
настоящото определение.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: