РЕШЕНИЕ
№ 12196
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110112272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че „Д.а.д. „А.Б.““ АД дължи на „З.к. „Л.И.““ АД сумата 7586,68
лева - главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по Договор „Каско на МПС“ №**********/01.12.2018 г. за вреди по лек
автомобил марка „БМВ“, модел „X6“, с рег. №*********, причинени на 14.02.2019 г. в гр.
********** виновно от водач на лек автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, с рег. №********,
чиято деликтна отговорност е обезпечена от ЗАД А.Б. АД с договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва от 21.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата 2312,01 лева - мораторна лихва за периода 20.10.2019-
20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело №57111/2022 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че вземането
произтича от встъпването му като застрахователя по имуществената застраховка в правата
на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата, при горепосочените обстоятелства.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като не възразява, че е
обезпечавал деликтната отговорност на водача на л.а „Л. Л.“ към датата на ПТП. Оспорва
щетите като несъответни на механизма на ПТП; наличие на виновно и противоправно
поведение на водача по съображения в т. 1.4.1 и т. 1.4.2 от отговор на искова молба. Прави
възражение за съпричиняване с твърдение, че водачът на л.а. „БМВ“ е нарушил ЗДвП по
повод неправилно паркиране. Счита размерът на иска за завишен спрямо действително
настъпилите вреди; вкл. ищецът не доказва, че е извършил плащане на застрахователно
обезщетение. Прави възражение за изтекла давност. Оспорва размера на лихвата за забава с
довод, че такава не се начислява 13.03.2020-13.07.2020 г. на осн. чл. 6 ЗМДВИПНС.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е, че към датата на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на
сочения за делинквент водач на МПС марка „Л.“, модел „Л.“, с рег. №********, чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а ищецът е имал сключен,
със собственика на марка „БМВ“, модел „X6“, с рег. №*********, договор за застраховка
„Каско на МПС“, със срок на покритие 01.12.2018-30.11.2019 г
От допуснатата съдебна техническа експертиза, преценена по реда на чл. 202 от ГПК,
съвкупно със събраните гласни и писмени доказателства, в т.ч. двустранен протокол за ПТП
от 14.02.2019 г., се установява, че пътно-транспортното произшествие от 14.02.2019 г. в гр.
София, е настъпило при следната фактическа обстановка –водачът на процесния лек
автомобил „Л. Л.“ предприема маневра за движение на заден ход на паркинг на бул. „Тодор
Каблешков“ №53, като не осигурява безопасна дистанция с паркирания лек автомобил
„БМВ“, модел „X6“, с рег. №*********, при което реализира удар. От техническа гледна
точка имуществените вреди по л. а. „БМВ Х6“, за които ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение, видно от приетите платежен документ и фактура по сключен
с трето лице договор за изработка, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,
а стойността необходима за възстановяването на щетите, изчислена на база средни пазарни
цени е сумата 7499,06 лева. Предвид възможните обективни находки, които
съприкосновението между двата автомобила може да остави върху тях, съобразно вида на
удара, местоположението и траекторията на двете МПС, вещото лице обосновава извод, че
бронята в задната част на л.а. „Л. Л.“ може да причини деформациите в предна част на л.а.
„БМВ“.
Съдът възприема показанията на свидетеля М. за достоверни, тъй като преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, кореспондират с писмените доказателства и заключение на
СТЕ. В конкретния случай съдът намира, че свидетелят категорично заяви, че е управлявал,
респ. паркирал л.а. „БМВ“ по време и място, както и че е подписал приетия по делото
протокол за ПТП, който частен свидетелстващ документ съдът цени по вътрешно
убеждение, съвкупно с останалите събрани доказателства. Съдът отчита, че свидетелят
имаше хаотична мисъл, но бе категоричен, че е подписал протокола по силата на мандат, а
съобщеното, че не е имал пътно-транспортно произшествие с този автомобил следва да се
цени в контекста на ПТП в движение или като пасажер с процесното МПС.
Съдът, като взе предвид гореизложеното, намира, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. „Л. Л.“, който е
предприел маневра на заден ход без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, с което е нарушил чл. 40 от ЗДвП -преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Ето защо съдът приема, че за ищеца е възникнало правото на
парично вземане за главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в доказания размер, съобразно СТЕ, за сумата общо 7519,06 лева.
До края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е погасил тази сума.
Противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване от водача на л. а. „БМВ“
остана недоказано, особено в контекста, че този автомобил е бил в спряно състояние.
Предявеният иск се явява основателен в размер на сумата 7519,06 лева, а до пълния
предявен размер от 7586,68 лв. следва да се отхвърли. Търсеното парично задължение е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №57111/2022 г., СРС-арг. от чл.422, ал. 1 от ГПК, поради което следва
2
да бъде пресъдена.
От Писмо изх. №310-03-8164/20.08.2019 г., получено от ищеца на 21.08.2019 г., се
установява, че ответникът признава за отправена към 21.08.2019 г. извънсъдебна претенция
за заплащане на регресното вземане за процесното ПТП. В случая ответникът не е навел
твърдения, нито е ангажирал доказателства за плащане на задължението си -по арг. от чл. 77
от ЗЗД, поради което съдът намира, че е изпаднал в забава за плащане на вземането за
главница на ищеца за заявения период 20.10.2019-20.10.2022 г. Възражението на ответника-
търговец за липса на забавено изпълнение за времето на извънредното положение, на
основание чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, е основателно за периода 13.03.2020-08.04.2020 г., доколкото е приложима
първоначалната редакция на чл. 6 от с.з., обнародвана в ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г., която до изменението му ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., и
стесняване на обхвата за категорията кредитори-банки, законодателят не е поставил
ограничения и не е предвидил допълнителни условия нито за основанието, от което са
възникнали задълженията, нито за страните по тях. Процесното задължение е задължение на
частноправен субект, поради което ищецът има право на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 20.10.2019-12.03.2020 г. и за периода
09.04.2020-20.10.2022 г. в размер общо 2235,01 лв., определен от съда съобразно
правомощието му по чл. 162 от ГПК, след прилагане на служебен лихвен калкулатор и
приспадане лихвата за периода 13.03.2020-08.04.2020 г. , а в останалата част иска подлежи
на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има
право на съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което компетентен да
се произнесе е исковия съд. Ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни
разноски за сумата общо 539,99 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и на юрисконсулт (разноската за възнаграждение и явяване на свидетел не се дължи
поради неусвояването й). Ищецът трябва да заплати на ответника съдебни разноски за
сумата 25,54 лв. за възнаграждение на вещо лице и адвокат. По компенсация в полза ищеца
съдът присъжда сумата 514,45 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д.а.д. „А.Б.““ АД, с ЕИК:*********, седалище
и адрес на управление: ************, дължи на „З.к. „Л.И.““ АД, с ЕИК:************, със
седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал 1 от
ЗЗД, сумата 7519,06 лева – главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по Договор „Каско на МПС“
№**********/01.12.2018 г. за вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел „X6“, с рег.
№*********, причинени на 14.02.2019 г. в гр. ********** виновно от водач на лек
автомобил марка „Л.“, модел „Л.“, с рег. №********, чиято деликтна отговорност е
обезпечена от ЗАД А.Б. АД с договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата 2235,01 лева – мораторна лихва за периода 20.10.2019-
12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020-20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №57111/2022 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 7519,06 лева до пълния предявен
размер от 7586,68 лева, и иска за мораторна лихва над уважения размер от 2235,01 лева до
3
пълния предявен размер от 2312,01 лева и за периода 13.03.2020-08.04.2020 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.а.д. „А.Б.““ АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:
************, да заплати на „З.к. „Л.И.““ АД, с ЕИК:************, със седалище и адрес
на управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 514,45 лева –
съдебни разноски по компенсация по ч.гр. дело №57111/2022 г. и гр. дело №12272/2023 г., и
двете по описа на СРС.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Д.а.д. „А.Б.““ АД по банкова сметка
на „З.к. „Л.И.““ АД с №IBAN***********, при Ю. Б. АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4