Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 49 Дата
08.02. 2019 година
Пловдивски апелативен съд,търговско
отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир Коларов
Членове:
Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
открито съдебно заседание на 13.06.2018 г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 810 по описа за 2016 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на
ответниците А. Д.Б. ЕГН: ********** и Д. И.Б. ,ЕГН: **********, с посочен съдебен
адрес против Решение № 36 от
27.01.2016 г.,постановено от Пловдивския окръжен съд по търг.дело № 667/2014 г. по описа на същия
съд.
По
силата на обжалваното решение съдът на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД е обявил
за недействителни по отношение на кредитора „РФБ„ЕАД
с ЕИК ***на следните две
разпоредителни сделки:
а/ на
договора от 09.02.2011 г.- за покупко-продажба на недвижими
имоти,подробно индивидуализирани в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими
имоти - нот.акт ***г.на нотариус Н.Д., с
район на действие съвпадащ с този на РС –П.По силата на договора продавачите
А. Д.Б. и съпругът й И.Б.Б. са продали подробно
описаните в нот.акт четири поземлени
имота, намиращи се в село К.О.М.П.област
на дъщеря си
Д.И.Б. .
Продажната цена на имотите , която е посочена в договора за продажба е 5 000
лева.
б/
на договора за дарение от
27.01.2012 г. на поземлен имот с
площ от 635 кв.м.,а по нотариален
акт с площ от 642 кв.м., върху
който поземлен имот са изградени 5- пететажна сграда с предназначение административно –делова сграда, със застроена площ от 309
кв.м., както и постройка на
допълващо застрояване със застроена площ от
22 кв.м. Договорът за дарение на
подробно описаните поземлени
имоти е обективиран в нот.акт за дарение от
******* г. на Нотариус ******, с район на действие ,съвпадащ с този на
Пловдивския районен съд.
Сделките са обявени за недействителни
по отношение на кредитора „****“ЕАД до размера на 1 / 2 ид.части от гореописаните недвижими имоти, като искът по
чл.135,ал.1 ЗЗД е отхвърлен за
останалата 1 / 2 ид.ч.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването,че обжалваното решение е
постановено в нарушение на чл.135 ЗЗД,
тъй като в случая интересите на банката – кредитор не са били
увредени. Поддържа се ,че кредиторът
разполага с възможността да се удовлетвори от продажбата на недвижимите имоти, по отношение на които в
полза на банката –кредитор като обезпечение на
трите договора за банков кредит са учредени договорни ипотеки от стойността на които
имоти банката може да удовлетвори
вземанията си. Тезата се обосновава
с разпоредбата на чл.443 ГПК, съгласно която разпоредба длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено
върху друг негов недвижим имот или вземане,т.е и към активи, които могат да се реализират , дори без за това да
е необходимо съгласието на взискателя по
изпълнителното дело.
Поддържа се оплакването ,че съдът
е уважил иска, без да анализира съотношението между размера на
задълженията и стойността на
притежаваното от длъжника имущество ,както към момента на сключването на разпоредителните сделки, така и към момента на постановяване на решението.
Претендира се отмяната на обжалваното
решение като незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по
същество, по силата на
което да се отхвърли като неоснователен предявеният отменителен иск по чл.135,ал.1 ЗЗД.
Въззивна жалба
срещу решението на
първоинстанционния съд е подадена и от И.Б.Б., който излага
същите оплаквания срещу
материалната незаконосъобразност на решението.
Претендира се отмяната му ,като постановено в нарушение на закона и
постановяване на въззивно решение, по силата на
което да се отхвърли като
неоснователен иска по чл.135,ал.1 ЗЗД.
Ответната по въззивната жалба страна
„*****“ЕАД- С чрез процесуалния си представител адвокат Г.Х. поддържа писмен
отговор, съгласно който въззивната
жалба е
неоснователна. Позовава се
на утвърдена съдебна практика по исковете по чл.135,ал.1 ЗЗД, съгласно
която отменителният иск е основателен
винаги когато длъжникът се лишава от свое имущество,намалява същото или
извършва други правни действия, с които се създават затруднения за
удовлетворение на кредитора, в това число обезпечение на чужд дълг, опрощаване
на дълг и т.в Според тезата на
ответната банка разпоредителните сделки са извършени за да се
избегне принудителното изпълнение от
страна на банката - кредитор.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за
установено следното:
Предявеният иск е отменителен с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „***“ЕАД установява активната си
материално-правна легитимация като кредитор по силата на три
самостоятелни договора за банков кредит, които в хронологичен порядък са
сключени, както следва:
а/
договор от 31.03.2004 г. за револвиращ банков кредит, по силата на който кредитополучателя ЕТ „***.“
е получила кредит в размер на
350 000 лева. Съгласно условията на договора крайният срок за
поганяване на кредита е 15.03.2007 г.
По делото са приложени 10 броя анекси към договора за револвиращ
банков кредити / от л.158 до 188/, като в последния Анекс № 10 от 10.05.2012 г.е предвиден краен срок за издължаване на кредита- 01.07.2012 г. По този начин действието на договора е
продължено с повече от 5 години.
Двете
разпоредителни сделки, предмет на отменителния иск по чл.135,ал.1 ЗЗД са сключени както следва: на
09.02.2011 г. на която дата е извършена покупко-продажбата на недвижими
имоти в полза на Д.И.Б.- дъщеря на
продавачите. Втората
разпоредителна сделка е договора за
дарение на недвижимите имоти е сключена на 10.02.2012 г.и е обективирана в
нот.акт за дарение ******
По делото не се спори и от заключението на
ССЕ,прието пред първата инстанция се установява, че задължението по този първи кредит от
31.03.2005 г. не е било погасено: към първата
релевантна дата - 09.02.2011 г. общият размер на задължението е 317 340 лева. Към датата
на втората разпоредителна сделка – 10.02.2012 г. задължението е
318 785 лева/ за справка заключение
на в.л.Д..Й.- л.631 от делото.
Или към момента на извършване на разпоредителните
сделки вземането на банката към кредитополучателя по този първи кредит е съществувало в посочените размери,т.е. не е било погасено.
б/ договор за инвестиционен банков кредит от 11.09.2006 г.,по силата на
който на кредитополучателя е предоставен инвестиционен кредит в размер на 830 000
евро, като е посочено, че крайния срок за погасяване на кредита
е 25.08.2016 г. По добре
познатата схема погасяването на този най-голям като размер кредит е разсрочено във времето , като страните са подписали 10 –десет броя
анекси. Последният от тях е анекс № 10
от 10.05.2012 г., по силата на
който неизплатената част е преоформена
като редовна главница в размер на 593 449. 49 евро и е приет
погасителен план, съгласно който
главницата следва да се погаси на
погасителни вноски с падеж на последната 25.08.2016 г.
Няма спор, че към датите на сключване на разпоредителните
сделки банката е имала неиздължено вземане, възникнало от
договора за инвестиционен банков кредит. Към първата дата 09.02.2011 г. общият размер на неизплатеното вземане по договора е 598 506.97 евро, към
втората релевантна дата-
10.02.2012 г. общият размер на същото вземане е 601 970 евро.
Или и в този случай в полза на банката
е съществувало неудовлетворено вземане в
посочените размери и това е било
състоянието на дълга към момента на
сключването на разпоредителните сделки.
в/
договор от 31.10.2007 г. – за овърдрафт, който е предоставен на
кредитополучателя в размер на 800 000
лева, като срока за погасяване на овърдрафта е
30.09.2008 г.
И при този трети кредит банката е проявила добре познатия либерален подход
към неизправния си кредитополучател,
като страните са сключили
общо 11 анекса към първоначалния
договор за овърдрафт./ от л.45 до л.76/.
С последният анекс № 11 от
10.05.2012 г. страните са констатирала
състоянието на дълга към датата
на сключването на анекса и са постигнали
споразумение в смисъл неизплатената
главница в размер на 800 000 лева
да се погаси на четири равни
погасителни вноски, всяка една от по
200 000 лева.За падеж на четвъртата и
последна погасителна вноска по главницата е определена датата 30.09.2012
г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза/ССЕ изготвено от в.л. Д. .Й., която е приета пред
първата инстанция става ясно , че към
датите на извършване на разпоредителните сделки
вземането по договора за овърдрафат не е било погасено. Следователно
банката е имала съществуващо вземане в този размер към кредитополучателя.
В писмения отговор на исковата молба, подаден по реда на чл.367 ГПК
ответниците правят възражение, че
вземанията и по трите договора за банков
кредит към момента на сключване на разпоредителите сделки не са били предсрочно изискуеми.
Нещо повече, в писмения отговор се твърди, че
към двете дати 09.02.2011г.,
когато е сключен договора за покупко-продажба на недвижими имоти и към
10.02.2012 г.,когато е сключен договора за дарение на недвижими имоти -
банката – ищец не е имала
неудовлетворени вземания към кредитополучателя ЕТ „****
Вече бе посочено , че с оглед на
данните от неоспореното заключение на в.л.Д..Й. , вземанията на банката и по
трите договора за банков кредит не са били погасени.
Ако кредитополучателят бе изплащал
задълженията си по трите сключени от него договори за банков кредит
своевременно, то би отпаднала необходимостта да се сключват
многобройните анекси / общо 31
анекса по трите договора, с които
банката непрекъснато е преоформяла натрупаните задължения на
кредитопоулчателя като редовна
главница и съответно е
променяла падежа на последната
погасителна вноска.
Безспорно имало е частични плащания по
първите два договора, но тези суми са
приспаднати от вещото лице и размера на задълженията е точно посочен към двете
релевантни дати. По отношение на третия
договор за овърдрафт безспорно е установено, че не са извършени плащания, което
е наложило да се предоговори отново
крайният срок за погасяване/ за
справка – анекс № 11 от 10.05.2012 г.-т.1ви, л.76/.
Второто възражение в писмения отговор,
а именно че към датата на разпоредителните сделки вземанията не са били предсрочно изискуеми е вярно. Активната материално-правна
легитимация да предяви отменителния иск по чл.135,ал.1 ЗЗД принадлежи на този
кредитор, който е титуляр на действително вземане.
Такова е вземането ,възникнало на валидно правно
основание , както в случая на налице три отделни вземания, възникнали по силата
на три действителни договора за банков
кредит.
Както е добре известно в
производството по чл.135,ал.1 ЗЗД не
е необходимо вземането на
кредитора да бъде признато с влязло в сила решение, както според точно цитираната
съдебна практика – не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно.
Изрично в този смисъл е Решение № 639
от 6.10.2010 г. на ВКС, постановено по
гр.д.№ 754/2009 г.,4 то гр.отд.на ГК, докладчик: съдия ***, което е
коректно цитирано. ПАС споделя
мотива на първия съд, че не е
релевантно за предмета на отменителният
иск по чл.135 ЗЗД какъв е точният размер на
натрупаните задължения към момента на извършване на разпоредителните
сделки. Вземанията в повечето случаи не са ликвидни, не това е целта на производството по чл.135 ЗЗД да се установят вземанията като
основание и размер.
Същественото е ищецът да установи качеството си на кредитор
,т.е.титуляр на едно действително вземане,
което материално-правно качество ищеца
„***„ЕАД установява по силата на валидно сключените договори за банков
кредит.
Две са предпоставките ,които трябва
да са налице за да може кредитора да проведе с успех
отменителният иск по чл.135,ал.1 ЗЗД.
Първата предпоставка е обективна – трябва да се установи факта
на увреждането, който е обективен.
И втората предпоставка е субективна:
необходимо е длъжникът да е знаел към момента на извършване на разпоредителните сделки,че
с тях уврежда кредитора си като най-общо с извършените от него разпоредителни сделки затруднява възможността
кредитора да реализира вземанията си ,
така че те да бъдат удовлетворени в един непродължителен период от време.
Основното възражение, направено в
писмения отговор на ответниците по
чл.367 ГПК е, че и трите договора за банков кредит са били обезпечени с
учредени в полза на банката договорни
ипотеки, договори за поръчителство, записи на заповед, както и договор
за особен залог на вземания.
Действително и трите
договора за банков кредит са били обезпечени с
учредени в полза на банката
ипотеки, както следва:
а/ Най-големият по размер банков
кредит в размер на 830 000 евро
е обезпечен с договорна ипотека,
обективирана в нот.акт от 11.09.2006 г.
за учредяване на договорна ипотека ******
В полза на банката е учредена ипотека
върху следните недвижими имоти: 1. Магазин № 3 със застроена площ от 96.64 кв.м., ведно
с 3. 618% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,2. Магазин № 4 със застроена площ от 147.93 кв.м.,ведно с 5.538 % ид.ч. от
общите части на сградата и съответните
ид.части от правото на строеж, които обекти се намират на партерния етаж на четириетажната с магазини и
мансарден етаж жилищно-офисна сграда,
изградена в УПИ *****
по плана на Пета градска част нан град П., с площ на УПИ ****.,ведно със
съответните ид.части от общите части от
дворното място,собственост на А. Б. и
И.Б. , в режим на съпружеска имуществена
общност.
3. дворно място , цялото с площ от 200
кв.м,, съставляващо УПИ ***** по плана на ****, намиращо се в гр.П., ул.
„***,ведно с построената в него средно-етажна
търговска и офисна сграда на шест
нива, състоящо се от три магазина за промишлени стоки и седем офиса със РЗП – 776.76 кв.м., собственост на
кредитополучателя ЕТ „****
4.
триетажна масивна административно –битова сграда със застроена площ от
352 кв.м., съставляваща част от ***ведно с правото на строеж върху дворното
място, в което е изграден корпус №
2,цялото дворно място – застроено и незастроено с обща площ от 76 448 кв.м., съставляващо съгласно
нот.акт парцел четвърти по плана на
*****
Съгласно чл.7.1.4 от договора от 11.09.2006 г. за инвестиционен банков
кредит банката е приела , че отпуснатия размер на кредита е обезпечен на 169%.
Тази величина отразява съотношението между пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на учредената договорна ипотека спрямо общия
размер на отпуснатия кредит - 830 000 евро. Това е процента на
обезпеченост, който банката е приела към
момента на отпускане на кредита, т.е.
към 11.09.2006 г. Няма спор, че към настоящия момент този най-голям банков
кредит все още не е погасен.
Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на дата
30.07.2014 г., снабдила се е със Заповед за незабавно изпълнение № 8193 от 03.09.2014 г и изпълнителен лист от
същата за вземането в размер на
510 249.49 евро, представляваща изискуема
главница по договора от
11.09.2006 г. за инвестиционен банков кредит. Вземането е
съдебно установено с влязло в сила съдебно решение № 189/31.03.2017
г.,постановено от ПОС по търг.дело
№174/2015 г. Вземането е признато в размер на 504 249. 49 евро,ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 13.08.2014 г.
Следователно въпреки
високия процент на обезпеченост на кредита в размер на 169 %
и до настоящия момент , т.е. повече от
четири години след датата на обявената
предросчна
изискуемост, а именно : 30.07.2014 г. този най-голям кредит все още не е
погасен. Няма как това да бъде
обяснено с бездействието на банката –кредитор , която своевременно е инициирала заповедно
производство, снабдила се е с изпълнителен титул и веднага след това през 2015
г е образувала изпълнително дело № 358/2015 г.
В рамките на това е предприела действия по принудително изпълнение ,което е
успешно по отношение на част от
недвижимите имоти, предмет на договорната ипотека- става въпрос за Магазин № 3
и магазин № 4.
От всичко изложено до тук става ясно
,че високия процент н обезпеченост на
кредита към момента на неговото отпускане няма отношение към бързината, с която се реализира вземането.
Това зависи от вида на недвижимите
имоти, предмет на договорната ипотека ,от тяхното търсене и предлагане , т.е.
от ситуацията на пазара на недвижими имоти, която е
динамична величина.
Въпреки
приетия от банката 169% на обезпеченост на най-големия кредит, то четири години след като кредита е обявен за
предсрочно изискуем и три години след образуваното изпълнително дело – кредитът
все още не е погасен.
С
оглед на влязлото в сила съдебно решение №189 от 31.03.2017 г.,
постановено от ПОС по търг.д.№ 174/2015 г. общият размер на съдебно
признатото вземане по този инвестиционен банков кредит е
1 023 519 лева.
б/
по договора за овърдрафт
от 31.10.2007 г. банката е предоставила на кредитополучателя овърдрафтен
кредит в размер на 800 000
лева. Първоначалният срок за погасяване
на този кредит е бил 30.09.2010 г. Въпреки че
и в този случай погасяването е
разсрочено с последна вноска: 30.09.2012 г.,то
не погасяван редовно, така че към
14.08.2014 г. просрочената
главница е 798 405 лева, т.е.погасяването е минимално.
Този
кредит е обезпечен
с учредена в полза на банката договорна ипотека с нот.акт ******.
Предмет на обезпечението са
същите три недвижими имота, по отношение на които е
учредена и първата договорна ипотека от ****
Както вече бе изяснено по- горе тази първа по ред вписана ипотека обезпечава
първия и най-голям банков инвестиционен
кредит в размер на 830 000 евро.
По договора за овърдрафт от
31.10.2007 г. банката е приела, че обезпечението / пазарната стойност на
ипотекираните недвижими имоти / представлява 135% от размера на отпуснатия кредит. Банката е инициирала заповедно производство,
като е било образувано ч. гр.дело №
12579/2014 г. по описа РС – град ***. В това производство е издадена *** г. и
изпълнителен лист срещу
кредитополучателя ЕТ „*** А.Б.“
за сумата в размер на 471 000 лева,представляваща неизплатена главница, предявена частично
от общо
дължимата сума по главницата 798 905.06 лева,ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от
18.08.2014 г. И в този случай
кредитополучателят е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, което е принудило
Банката да образува исково производство
по чл.422,ал.1 ГПК, предмет на търг.дело
№ 713/2015 г. по описа на ПОС.
Не може да не се отбележи, че в този
случай кредиторът е проявил
по-прагматичен подход като е оттеглил възражението си по
чл.414 ГПК и производството по делото е
било прекратено. При това положение и
вземането по договора за овърдрафат
е било съдебно установено, като общият размер на съдебно признатите суми възлиза на
500 861 лева.
Следователно въпреки високия процент на обезпеченост -135%,който е определен от
банката повече от четири години след
като е обявила кредита за предсрочно изискуем съдебно признатото
вземане в значителен размер от
500 861 лева все още не е погасено. А
има и непредявена част от вземането за просрочена главница в общ размер
на 798 905.06 лева, което не е погасено по давност
в/ третия договор револвиращ банков кредит е от 31.03.2004 г. за сумата от
350 000 лева,който също е обезпечен
с учредена в полза на банката договорна ипотека. И в този случай банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава
в плащанията и се е снабдила с изпълнителен лист. Към настоящия момент този кредит вече е
погасен, поради което и съдът не коментира
състоянието на дълга.
Но общото и за трите договора за
банков кредит е ,че вземанията ,породени от тези договори не са изпълнявани
съобразно приетите погасителни планове,
което е принудила банката кредитор да
инициира заповедно производство и да
образува дело по чл.422 ГПК , което е водено с единствената цел да се забави
принудителното изпълнение върху
недвижимите имоти, предмет на учредените договорни ипотеки.
И въобще съотношението дълг и размер на обезпечението е факт ,който не е
релевантен за делото и конкретно няма отношение към въпроса за увреждането като
обективен факт.
Жалбоподателят се позовава на Определение № 224 от 22.02.2013 г ,постановено по гр.д.№ 1085/2012 г. на ВКС, в
която съдът е приел, че няма да е налице увреждане, когато длъжникът има друго
имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се
секвестира, но и удовлетворяването може да се извърши по същия начин без
затруднение, както и чрез имуществото, предмет на правната сделка, за която е
предявен отменителния иск. Един
по-внимателен прочит на цитирания
съдебен акт би довел до извода, че той по-скоро подкрепя тезата на банката ,че разпоредителните сделки за довели до увреждане.
Вярно е ,че има учредени договорни ипотеки върху недвижими имоти на
висока пазарна стойност,но очевидно точно този вид имоти не се радват на
засилен пазарен интерес. Или по-точно казано много бавно и трудно се реализират
в производството по принудително изпълнение.
Това производство е стартирало по-късно
през 2015 г, но това не се дължи
на бездействието на банката –кредитор.
Вземанията по трите договора за банков кредит са били обявени за предсрочно изискуеми още през 2014 г, а четири години
по-късно се установява, че съдебно
признатия размер на вземанията по двата
все още непогасени кредита е 1 677 071 лева. Една значителна по размер сума, която ще се
увеличава, тъй като става въпрос за присъдена
главница и законна лихва върху същата.
Въпросът е не само в степента на обезпеченост на кредита ,но и до възможността
вземането на кредитора да се реализира в
един сравнително непродължителен период от време.
Всеки един месец забава
в реализацията на едно обезпечено вземане е във вреда
за банката ,която е
задължена да провизира нереализираното вземане , поради което не
може да борави с тези средства,които са
заделени като провизия.
Налице
е затруднение в реализацията на недвижимите имоти, предмет на учредените договорни ипотеки, което прави отменителният иск по чл.135,ал.1 ЗЗД
допустим.
По принцип увреждането на кредитора е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права , които биха осуетили
или затруднили осъществяването на правата
на кредитора спрямо длъжника.Изрично в този смисъл са мотивите на
Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС,
постановено по гр.д.№ 754/2009 г на четвърто гр.отд. на ГК. И по нататък
продължава мотивната част на цитирания
съдебен акт: Това увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое
имущество,намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора.
В конкретния случай и при трите договора за банков кредит
кредитополучателят е изпитвал сериозни
финансови проблеми, поради което е
изпаднал в просрочие на плащанията си и по трите договора.
Доказателство за това е установения факт, че по всеки един договор за банков кредит са сключвани анекси, с които са били разсрочени задълженията. В някои случаи това разсрочване е повече от
5 години. За един сравнително кратък период от време
,считано от 11.02.2011г. ,когато е извършена първата разпоредителна
сделка до 10.02.2012 г., когато е осъществена втората безвъзмездна сделка:
дарението на недвижимите имоти , всички
по –атрактивни недвижими имоти са прехвърлени на дъщерята на страните Д.И.Б.. Това са
добре обмислени разпоредителни сделки,
като при това следва да се отбележи, че предмет на настоящия
отменителен иск по чл.135,ал.1 ЗЗД са само две конкретни разпоредителни
сделки – възмездната сделка
–покупко-продажба,предмет на нот.акт ***г. и втората: дарение на недвижими
имоти, предмет на нот.акт за дарение № 19 от
10.02.2012 г. От съдържанието на първоначалната искова молба, както и от
приложените нот.актове става ясно ,че освен
процесните две разпоредителни
сделки родителите са прехвърлили на
дъщеря си Д.Б. отново чрез
дарение и други недвижими имоти,
придобити в режим на СИО. В рамките на
един период от една година родителите,включително кредитополучателят са осъществили общо
пет разпоредителни сделки,от които четири са
безвъзмездни – дарение в полза на дъщеря си Д.Б..
С поредицата от така извършените
сделки се постига именно очевидно
целения резултат: намаляване на
имуществото на длъжника, една част от което е лична собственост А.
Д.Б. в качеството й на едноличен търговец.
ПАС
приема ,че ответниците с поредица
от разпоредителни сделки
са довели до намаляване на имуществото на длъжника, като по –атрактивните в пазарно отношение имоти
са прехвърлени на дъщерята на страните. С това се увреждат интересите на банката
–кредитор,тъй като тя би могла да насочи
принудителното си изпълнение и
върху тези имоти и така да
постигне по-бързо удовлетворяване
на вземанията си.
Вярно е , че по-старата съдебна практика по въпроса е изпитвала определени
колебания в началото, но по-новата практика на ВКС категорично приема
,че обезпеченият кредитор има възможността да
избере начина по който да
удовлетвори вземането си – дали като насочи
принудително изпълнение върху
обезпеченото в негова полза имущество
на длъжника или върху друго
негово имущество, което по-бързо би могъл да реализира. Изрично в този смисъл е Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по
гр.дело № 2301/2014 г. на четвърто гр.отд. , ГК, докладчик: съдия ***. В
мотивите на цитираното решение се приема ,че
след като е в просрочие длъжникът
не разполага с възражение, че притежава
и друго имущество, извън разпоредителните сделки – той не разполага с възможността да прави избор дали взискателят ще насочи принудителното си изпълнение върху
обезпеченото или друго имущество.В същия смисъл е и Решение № 261 от 25.06.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5981/2014 г, на четвърто г.о., ГК, докладчик : ***.
Аргумента е един и същ и се извежда от
разпоредбата на чл.133 ЗЗД,съгласно която цялото имущество на длъжника служи
за обезпечение на вземането на
кредитора.
За това е негов избора по отношение на кои точно имоти от длъжниковото имущество да насочи принудителното си изпълнение.
Ерго, може да насочи изпълнението
както върху недвижимите имоти ,предмет на учредените договорни ипотеки, така и
върху другите притежавани от длъжника
имоти, от които последният е побързал да
се освободи. Но не поради някакъв
внезапен анимус донанди,а за да избегне
принудителното изпълнение върху недвижимите имоти,предмет на
сключените разпоредителните сделки.
С
оглед на изложеното ПАС приема,
че ищецът е установил увреждането, т.е. обективният елемент от
фактическия състав на иска по чл.135,ал.1 ЗЗД.
Двете
разпоредителни сделки ,които
увреждат кредитора,тъй като намаляват имуществото му и възпрепятстват
възможността да се насочи принудително изпълнение върху тези имоти – с
уважаването на отменителния иск – те ще се считат за несъществуващи. Те са такива ,но само по отношение на увредения кредитор и само в това му качество,
но по отношение на страните между които
те са сключени - сделките са действителни и запазват правното си действие. Но за кредитора, по отношение на
когото разпоредителните сделки са
обявени за недействителни се създава възможност да насочи изпълнението си върху
тези имоти, които вече са собственост на
третото лице приобретател.
По отношение на субективния момент,а именно знанието за
увреждане от страна на приобретателката,
такова тряба да се установи само по отношение на възмездната сделка. По отношение на безвъзмездната сделка
–дарението на недвижимите имоти,правно ирелевантно е дали надареният е знаел за увреждането. Това е така, защото в този случай
надареният е получил недвижим имот или най-общо имуществено право безвъзмездно, т.е. без
насрещна престация. В случая по обясними причини е предпочетен интереса на кредитора.
Следователно в случая ни интересува налице ли е знание за увреждане единствено при възмездната сделка – договора
за покупко –продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за продажба **** на
Нотариус *******в регистъра на
Нотариалната камара.
В случая е приложима презумцията за
знание на увреждането по чл.135,ал.3
ЗЗД, тъй като приобретателят Д.
И.Б. е дъщеря на страните. Презумпцията е оборима, но тежестта на
доказване е обърната – ответниците са тези, които следва да установят незнанието . В това отношение ответниците
са направили опит да установят,
че през цялото време дъщерята Д.Б.
е нямало как да разбере за увреждането ,тъй като е пребивавала през продължителен период в ****. Този факт, дори да бъде установен по безсъмнен начин, не може да обоснове извода ,че приборетателката не е знаела за увреждането
на кредитора.
Наред с това първоинстанционният съд е
констатирал в мотивите на постановения от него съдебен акт, че след справка в
електронния сайт на ТР се установява ,че лицето
Д.Б. е била управител на дружеството –поръчител „*** „ЕООД-град П*. Била
е управител за времето от 02.08.2011г. до 25.08.2014 г.,т.е. през този период от време като управител не може да не е била
наясно за какви точно задължения
поръчителства представляваното от нея
търговско дружеството.
Сам по
себе си факта ,че Д.Б. е
пребивавала в *** не означава ,че същата не е била в течение на проблемите,
възникнали във връзка с просрочените
задължения на фирмата на нейната майка. Доказателство за това е подписаният от
Д.Б. договор от 12.09.2012 г. договор за предоставяне на услуги в областта на
недвижимите имоти. По този договор лицето е възлажител, който е подписал
договора ,както и заданието / т.2ри, стр.414/,а заданието е за ползване на брокерски услуги от „***“ЕООД във
връзка с реализацията на недвижимите имоти ,предмет на договорните ипотеки,
учредени в полза на банката –ищец. Следователно не през цялото време лицето е
пребивавало изцяло в ***, а когато това се е налагало е била в помощ на
родителите си с придобитите от нея
знания по финанси и мениджмънт.
В заключение на изложеното до тук:
налице са и трите предпоставки от фактическият състав на отменителният иск по чл.135,ал.1 ЗЗД –
банката установява качеството си на кредитор като титуляр на три отделни
вземания, възникнали по силата на действителни договори за банков кредит.
Тези вземания са били съществуващи макар и
да не са били обявени от банката за предсрочно изискуеми към датите на
извършване на разпоредителните сделки.
Налице е обективният елемент на
увреждането, тъй като безспорно разпоредителните сделки са довели до
намаляване на имуществото на длъжника.
Презумпцията по чл.135,ал.3 ЗЗД не е
оборена и от страна на ответниите
не е проведено успешно пълно и
главно доказване на незнанието на приобретателката по възмездната сделка –
дъщеря на прехвърлителите.
Правилно съдът е уважил
отменителния иска и е обявил недействителността на
разпоредителните сделки спрямо банката
–кредитор до размера на притежаваните от
длъжника 1/ 2 ид.част от недвижимите имоти.
Това е така,тъй като длъжник по смисъла
на чл.135 ЗЗД е само това лице,което е
насрещна страна по правоотношението, породило
вземането на кредитора, т.е. само кредитополучателят по договорите за
банков кредит. Но не и поръчителят , чиято отговорност е акцесорна
и вторична – същата съществува доколкото съществува главния дълг,чието изпълнение
обезпечава. ПАС споделя тези аргументи,
изложени в Решение № 199 от 30.12.2010 г. на ВКС по т.д.№ 966/2009 г, на ТК,
докладчик: ***.
Следва да се потвърди обжалваното решение, което е прецизно
аргументирано и съдът е изложил задълбочени и подробни мотиви, които въззивната инстанция споделя.
Не е заявена претенция за присъждане на съдебни разноски пред тази
инстанция, поради което и такива не се
присъждат.
По тези съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 36 от 27.01.2016 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по
търг.дело № 667/2014 г.по описа на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.