ПРОТОКОЛ
№ 171
гр. Разград, 16.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102243 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, уведомен, явява се лично и адв. Р.Н. от АК – Русе, отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ, уведомен, явява се лично и с адв. Р.М. от АК – Сливен,
отпреди.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо четене в 11:07 часа.
ДОКЛАДВА постъпилия допълнителен писмен отговор на ответника, вх.
№ 1243/11.02.2022 г., с който се иска прекратяване на делото, поради
неотстраняване на нередовности.
ДОКЛАДВА молба, вх.№ 1357/15.02.2022 г. от ищеца, с която са
представени скици на сграда № 1, сграда № 4 и сграда № 5, всичките в
поземлен имот с идентификатор № 27156.501.520.
АДВ.Н.: Уважаема г-жо съдия, считам, че този допълнителен писмен
отговор към исковата молба е недопустим, разгледан по същество, е
неоснователен. На първо място, законодателят не е предвидил такава форма в
ГПК – допълнителен писмен отговор. На него му е даден срок от един месец,
съгласно чл.131 от ГПК, за да вземе отношение по даден въпрос, а не по
чл.133 от ГПК, възможност да направи по - късно отговор на исковата молба.
На следващо място, по същество, видно от документите по делото,
представени в предходното съдебно заседание, исковата молба е останала
непроменена. В изпълнение на разпореждане №3337/29.10.2021 г. на този
съдебен състав, е направено уточнение относно исканото пояснение за
процесните имоти е представената скица за нанесен идентификатор. След
даване ход на делото на 09.02.2022 г., съгласно чл.143 от ГПК, ищецът
направи пояснение относно делбените имоти, като използва представената
скица и след събиране на допълнителни доказателства, а именно
индивидуална схема на делбените имоти, на основание чл.148 от ГПК, съдът,
1
насрочи ново съдебно заседание за набавяне на тази схема. Искам да поясня,
че беше проведен разговор със служителите от СГКК- Разград, с цел
изясняване на разликите между исканите и получените документи. Ние
искахме схеми, а те ни изпращат скици. Станало е объркване. Отговорът им е,
че скица се издава за поземлен имот в селищна регулация като къщи, дворове
и поземлени имоти – ниви, а схеми се издават за имоти в етажна собственост.
От там идва и това, което се получава като объркване. При направа на
последното ни искане за индивидуални схеми ни се предоставят отново
скици. Поради това, считаме че твърденията за нередовност на исковата
молба са неоснователни. Имотите, предмет на делбата, са посочени,
индивидуализирани и за тях са предоставени всички необходими от ищеца
доказателства. Считаме, че са изпълнени всички изисквания относно исковата
молба, визирани в чл.127, чл.129 и чл.314 от ГПК. Това ни е становището по
този допълнителен отговор на исковата молба и моля да го оставите без
уважение.
СЪДЪТ, по отношение на допълнителния отговор на ответника с искане
да бъде прекратено производството поради това, че не са отстранени
нередовностите в срок, намира следното:
По определението на съда от 23.12.2021 година, с което е задължил
ищеца да индивидуализира с идентификатор и да представи схеми на трите
сгради, които следва да бъдат допуснати до делба, съдът, не е дал срок на
ищеца и не го е предупредил за последиците от неизпълнението, поради което
не би могло да бъде приложена санкция, а именно прекратяване на
производството. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕВНИЕ искането на ответната страна за
прекратяване на съдопроизводството.
СЪДЪТ ИЗСЛУША становището на страните по отношение на
представените скици на сградите.
АДВ.Н.: Това са сградите, за които техният баща е пуснал тази
декларация. Ние нямаме данни, на които да стъпим за други имоти, които
реално съществуват, но това са данните, върху които баща им е плащал
данъци, които е регистрирал като съществуващи след смъртта на неговата
съпруга, респективно, тяхна майка.
АДВ.М.: Действително, след постъпване на исковата молба в съда ни е
дадена възможност в едномесечен срок от получаване на същата да направим
писмен отговор. На същата сме дали писмен отговор по делото, който
отговор касае делбата на имот № 27156.501***. Видно от представената
скица, както уточни и колегата, за сградите трябва да бъде схема, а не скица,
имотът, освен площ, включва и пет сгради. До момента имаме, макар и
написано скица, ще се изразя със „схеми“ за сгради №1, №4 и №5, като
липсват схеми за сгради № 2 и № 3. Това дава възможност на ищеца след
приключване на това дело, той отново да заведе дело и за тези сгради. Идеята
на делбеното производство е да ликвидира всички останали наследствени
имоти между страните, като за в бъдеще никой от тях да няма претенции по
отношение на каквито и да е имоти останали от техните родители. Нямаме
схеми за сграда №2 и №3. Въпросът е, те имат ли претенции по отношение на
тези две сгради, дали имат претенции за дял от тези имоти.
АДВ.Н.: Ако другата страна потвърди съществуването на тези сгради,
2
нямам против да се присъединят към делбата. Моля да бъдат включени.
АДВ.М.: Тези сгради съществуват, ако те желаят, да бъдат включени в
делбената маса. Този имот там се вижда, че техният баща се е разпоредил в
полза на доверителя ми. По отношение на неговите имоти, които са бил в
СИО и след смъртта на майката остава в негов дял, неговият дял е
прехвърлен на доверителя ми. Тук имаме претенции от дял на майката от
СИО. Там е решен въпроса, въпреки че сме ходили на две инстанции.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предметът на делото е целият УПИ с идентификатор №27156.501.***,
заедно с построените в него пет сгради с идентификатор № №
27156.501.***.1; 27156.501.***.2; 27156.501.***.3 ; 27156.501.***.4 и
27156.501.***.5.
Ищецът твърди, че целият имот и сградите са съсобственост между него
и ответника, като не сочи конкретните квоти, при които следва да бъде
допусната делба.
Правна квалификация: чл.34 от ЗС.
Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.
Ищецът следа да докаже придобиването на имота от наследодателя и
наследственото правоприемство.
Не са представени доказателства за придобиване на имота от
наследодателите на страните.
Представените писмени доказателства са относими и допустими, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени доказателства с исковата молба: Акт за
женитба, Удостоверения за наследници - 2 бр., Удостоверение от МДТ - Цар
Калоян, нотариална покана, както и представените с молба, вх.
№9314/22.11.2021 г, а именно: Нотариален акт № **/26.07.1968 г. на
Разградски народен съдия, Нотариален акт №***/11.11.2005 г. на нотариус
при РС – Разград, Скица на поземлен имот №15-122****/11.11.21 г. на СГКК-
гр. Разград, Удостоверение за данъчно оценка №6707000***/19.11.2021 г. на
Община Цар Калоян.
АДВ.Н.: Нямам доказателствени искания.
АДВ.М.: Нямам искания по доказателствата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА: През 1969 година е строена процесната
къща.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ИЩЕЦА: Лично от мен е строена къща. През 1969
година приготвихме тачки, дялани камъни, всичко. Аз съм я строил 1970
година. Самият строеж е 1970 г, юли месец я завършихме. На Нова година
1970 г. постъпих в казармата и като се върнах, се ожених. Съпругата ми с
пари дойде, горният етаж с нейни пари го построих.
АДВ.Н.: Уважаема г-жо районен съдия, А.П. и Г.П. са братя, както
знаете. Родителите им са сключили граждански брак на 02.03.1951 година,
съгласно Акт за женитба № **, издаден от Общински народен съвет – с.Е и са
починали, както следва: майка им Х П е починала на 05.04.20** г, а баща им
А П е починал на 17.07.20**г. Съгласно удостоверение, представено по
3
делото, издадено от местни данъци и такси – гр.ЦК, А П е декларирал
недвижими имоти на свое име – двуетажна жилищна сграда от 145 кв.м,
жилищна сграда с площ 28 кв.м, второстепенна постройка /гараж/ с площ 40
кв.м., които са построени в парцел с площ от 660 кв.м. Декларацията е с вх..№
Ц -****/16.03.1978 г. Видно е, че тази декларация е подадена близо четири
години преди смъртта на майката. Така подадените в декларацията сгради се
явяват СИО, съгласно СК, тъй като те са построени и придобити по време на
брака между родителите на двете страни. При досегашните спорове относно
наследството на родителите, тези имоти не са били предмет на делба между
наследниците, по този повод. От представеното до тук и предвид
гореизложеното, възниква законово основание за допускане до делба между
А.П. и брат му Г П, при дял от имуществото по 1/6 ид.част, останала от
наследството на майка им за всеки един от тях и 4/6 ид.част от имуществото
на бащата. Считаме, че делба следва да се извърши за имотите, посочени в
декларацията, а именно: двуетажна жилищна сграда, жилищната сграда с
площ 28 кв.м., второстепенната постройка от 40 кв.м, както и сега, от
днешното съдебно заседание, останалите имоти, намиращи се в парцела,
където се намират процесните сгради. На следващо място, в исковата молба е
посочено, че Г П претендира за ½ ид.част от имуществото, останало
неподелено след смъртта на бащата. Какво се има предвид, като се счита
правото на бащата да разполага със своето имущество приживе: след смъртта
на майката, с нотариален акт №***/11.11.2005 г., бащата прехвърлил на сина
си Г.П., срещу задължение за гледане и издръжка, намиращите се на
горепосочения адрес и изброени в нотариалния акт - дворно място от 562
кв.м, ведно с жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м. Видно е, че тази
сделка е извършена с имот, представляващ СИО, придобит по време на брака
на родителите, без да е извършена делба между наследниците на починалата
майка Х П. Прави впечатление, че прехвърлените имоти с тези в
декларацията, с течение на времето има съществена разлика. В нотариалния
акт липсват част от тях, други са непълни. Например, в декларацията е
посочено дворно място от 660 кв.м., а с нотариалния акт са прехвърлени 562
кв.м, жилищната сграда в декларацията е посочена с площ от 145 кв.м., а е
прехвърлена такава с площ от 78 кв.м. В нотариалния акт липсват данни за
две от сградите в декларацията, а именно, жилищна сграда с площ от 28 кв.м
и второстепенна постройка /гараж/ от 40 кв.м. Именно тези несъответствия,
считаме че след смъртта на бащата А П, са останали неподелени имоти, чиито
собственици са неговите наследници, двамата сина с по ½ ид. част. Това е
нашето становище и основание да се обърнем към съда с искане за
извършване на съдебна делба на горепосочените наследствени имоти, тъй
като доброволна такава беше отказана, видно от приложената нотариална
покана.
АДВ.М.: Уважаема г-жо съдия, страните по делото са действително
синове на родителите си така, както са представени доказателства по
депозираната искова молба. Приживе родителите са уредили въпроса между
своите синове, като за всеки от тях е уреден по един парцел в съседство на
ул.Р № * и № *. Така са преценили родителите, така са уредили с имоти
своите деца, страни в настоящото производство. По отношение на
претенциите на ищеца за дял от имота на доверителят ми, въпросът е уреден
по следния начин: Приживе бащата, който почива след майката, е бил гледан
4
от доверителят ми срещу гледане и издръжка и му е прехвърлен този имот в
цялост, въпреки че ищецът не беше съгласен с това прехвърляне, оспорва
същия предмет с гр.дело №17**/20** година, гр.дело № 25**/20** г и гр.
дело №60*/20** година, всичките на РРС. Вижда се тук неговият апетит към
този имот, има несъгласие с това разпореждане на баща му и, че това е факт и
трябва да приеме нещата такива, каквито са. Съдът на две инстанции е
разгледал тези спорове и става ясно, че ищецът не може да има каквито и да е
претенции по отношение на тези имоти. Виждате, че изпада в нервна
ситуация, бил в казармата, тогава бил строен имота, жена му спечелила много
пари и строила половината къща. Това негово състояние е смехотворно
твърдение. Няма как да се спестят такива средства, да бъдат достатъчни за
построяването на този имот. Ето защо, считаме тази претенция, че следва да
бъде оставена без уважение и да не бъдат допускани до делба тези имоти. В
този смисъл, моля да се произнесете със съответния правен акт. Само ще
отбележа, че има непълнота в искането на ищеца, както виждате имотът се
състои съответно от терен и пет сгради. Представени са доказателства за три
от тях. За другите две сгради на практика няма никакви доказателства, схеми,
като площ и квадратура. Тази претенция на ищеца е хаотична и следва да
бъде оставена без уважение.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ИЩЕЦА: Със съпругата ми се оженихме 1974 г , как
да не може да събере пари. Тя си е трупала пари. С 900 лева дойде жената.
Съдът счете делото за изяснено и Обяви, че ще се произнесе с решение в
срок до 16.04.2022 година.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
5