№ 859
гр. Шумен, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500481 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си адв. В. Г. – САК, срещу
разпореждане № 1406/09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 752 /2022 г. по описа на РС –
Нови пазар, с което частично е отхвърлено заявлението на заявителя и частен
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.И.М. с ЕГН ********** за сумите: 1/по
договор за мобилни услуги от 11.09.2019 г. за мобилен номер завършващ на
последни цифри „239“ – за неустойка в размер на 111,14 лв., представляващи
стойността на 3 месечни абонаментни такси; 2/по договор за мобилни услуги
от дата 11.09.2019 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „596“
за неустойка в размер на 98,64 лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и неустойка в размер на 109,30 лв. за предоставено
ползване на устройство Samsung Galaxy А40 Dual Coral с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел ІІ, т.1 от допълнително споразумение от
11.09.2019 г. 3/по договор за лизинг от дата 11.09.2019 г., сумата от 17,99 лв.,
съгласно чл.1, ал.2 от договора; 4/ по договор за лизинг на базови аксесоари
от дата 11.09.2019 г., сумата от 2,49 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора.
Жалбоподателят излага доводи, че претендираните неустойки за предсрочно
прекратяване на договори, обезпечават два различни договора и
1
представляват три месечни абонаментни такси, за който размер претенцията е
изцяло съобразена с клаузите на договорите, поради което същите не са
неравноправни по см. на чл.143 от ЗЗП. По отношение на претенцията
относно неустойките за предоставяне за ползване мобилно устройство –
Samsung Galaxy А40 Dual Coral се излагат доводи, че същото е предоставено
на преференциални цени, предвид обстоятелството, че длъжникът ще
използва предоставена мобилна услуга. Според жалбоподателят длъжникът е
неизправна страна по договора по лизинг и за мобилна услуга, поради което
следва да бъде санкциониран. По отношение на претенцията на основание
чл.1, ал.2 от договора за лизинг в размер на 17,99 лв., респ.2,49 лв. се излага
довод, че същата се претендира доколкото абонатът не е върнал устройството,
така както е бил длъжен по чл.1, ал.3 от договора за лизинг и сумата има
характер на 24-та месечна лизингова вноска за придобиване правото на
собственост върху устройството, което до този момент не е собственост на
абоната. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223620100752/ 2022 г. на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо
чрез пълномощника си адв. В. Г. – САК заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника
Д.И.М. с ЕГН ********** от гр.Нови пазар, общо за сумата от 933,47 лв.,
включваща сумите: 327,67 лв., представляващи дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 286,72 лв.
представляващи незаплатени лизингови вноски; 319,08 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както и за присъждане на
дължимата лихва върху посочените суми.
Към заявлението са приложени договори за мобилни услуги – 2 бр.,
договор за лизинг за закупуване на мобилно устройство телефон марка
„Samsung Galaxy А40 Dual Coral“.
С обжалваното разпореждане от 09.08.2022г., съдът е отказал да издаде
2
заповед за изпълнение само за претендираните суми: 1/по договор за мобилни
услуги от 11.09.2019 г. за мобилен номер завършващ на последни цифри
„239“ – за неустойка в размер на 111,14 лв., представляващи стойността на 3
месечни абонаментни такси; 2/по договор за мобилни услуги от дата
11.09.2019 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „596“ за
неустойка в размер на 98,64 лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и неустойка в размер на 109,30 лв. за предоставено
ползване на устройство Samsung Galaxy А40 Dual Coral с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел ІІ, т.1 от допълнително споразумение от
11.09.2019 г. 3/по договор за лизинг от дата 11.09.2019 г., сумата от 17,99 лв.,
съгласно чл.1, ал.2 от договора; 4/ по договор за лизинг на базови аксесоари
от дата 11.09.2019 г., сумата от 2,49 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора.
За останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена
заповед за изпълнение № 382/09.08.2022 г. За да отхвърли заявлението в
частта за претендираните неустойки по договорите за мобилни услуги,
първоинстанционният съд е приел, че клаузите за така договорените
неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са неравноправни
по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗП. Приел е, че претендираните от заявителя
суми се основават на посочени в договора условия, върху които потребителят,
какъвто е длъжника не можел да влияе. Съгласно представените договори,
при прекратяване на същите преди изтичането на срока посочен в него, по
вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите
ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като
максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В т.12 от заявлението е
посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, като
не заплатил дължимите суми по фактури № **********/18.03.2020 г.,
№**********/18.04.2020г.,№**********/18.05.2020г.,
№**********/18.07.2020 г.
Самият заявител не твърди и не сочи, да е извършвал писмено
уведомяване на длъжника за извършеното от него прекратяване на
договорите. Съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други
3
разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване
следва да се извърши чрез един от следните начини: писмено – с препоръчано
писмо с обратна разписка; по факс; чрез електронна поща; с кратко
съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; чрез медиите; чрез
публикация на интернет страницата на Теленор – www.telenor.bg. Предвид
наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване
на договора, посочено в чл.19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“,
съдът е приел, че самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши
писмено. В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба
относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за
уведомяването за него. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД - договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Поради
това, че се касае за писмени договори, то и изявлението за прекратяването
им, респ. едностранното им разваляне, следва да е в писмена форма и да е
достигнало до другата страна, съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Съдът е приел, че претендираната от заявителя неустойка в размер на
109,30 лв. е на основание договора за мобилни услуги, а не договора за лизинг
и нейното претендиране е възможно в хипотезата на прекратяване на
договора за мобилна услуга. Приел е, че тази неустойка е уредена като
кумулативно дължима с първия вид неустойка и със заявлението са
претендирани кумулативно и двете. Това води до накърняване на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД.
Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и
едновременно дължими санкции, се надхвърля законната обезпечителна и
обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока. Първоинстканционният съд е приел, че претендираните от заявителя
неустойки излизат от своята обезпечителна функция по смисъла на чл.92 от
ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при неспазване на
срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договора за мобилни
услуги, не съответства на посоченото в ОУ към тях, поради което според
НПРС клаузата от договорите за мобилни услуги относно заплащането на
неустойката се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19
от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води
4
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Съдът е приел, че клаузата за
неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП,
поради което същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва
да се прилага. Поради липсата на твърдения за момента на прекратяване на
договора, както и за надлежно уведомяване на длъжника за това, съдът е
отхвърлил искането за присъждане на претендираната сума за този вид
неустойка.
По отношение на претендираните неустойки за лизинг в размер на 17,99
/респ. 2,49 лв., съдът е приел, че предсрочната им изискуемост на тези
вземания произтичат от договорите за лизинг, за което е необходимо
съгласно чл.12, ал.1, предл.1-во от ОУ писмено уведомление до
лизингополучателя.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: С настоящата частна жалба
се атакува разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Д.И.М. с ЕГН ********** от гр.Нови пазар за сумата от
319,08 лв., от които: 1/по договор за мобилни услуги от 11.09.2019 г. за
мобилен номер завършващ на последни цифри „239“ – за неустойка в размер
на 111,14 лв., представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси;
2/по договор за мобилни услуги от дата 11.09.2019 г. за мобилен номер,
завършващ на последни цифри „596“ за неустойка в размер на 98,64 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на 109,30 лв. за предоставено ползване на устройство Samsung Galaxy
А40 Dual Coral с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел ІІ, т.1 от
допълнително споразумение от 11.09.2019 г. 3/по договор за лизинг от дата
11.09.2019 г., сумата от 17,99 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора; 4/ по
договор за лизинг на базови аксесоари от дата 11.09.2019 г., сумата от 2,49
лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.
5
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които
на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и
той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането
противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Действително както твърди жалбоподателят, размерът на
претендираната неустойка не надвишава трикратния размер на месечната
вноска, но видно от приложените договори страните са постигнали съгласие
единствено относно основанията за едностранното прекратяване на
договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата
на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което, по
отношение прекратяването на процесните договори, сключени между
страните следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на обстоятелствата по
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора
за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да
се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в
тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за
изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и, че тя
е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства обаче не
се установи жалбоподателят – заявител да е отправял писмена покана до
длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил
писмено за прекратяване на договорните им отношения преди подаване на
заявлението в съда, с което претендира неустойка по процесните договори,
което е основание за съда да заключи, че процесните договори не са били
6
прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойки не
са били изискуеми. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се
дължи при поискване от изправната страна по договора, т. е. изискуемостта
на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по
договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от
ГПК е отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение. За този си извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК
във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към мотивите
на първоинстанционния съд, които, както по-горе се посочи, са правилни и
съответстващи на закона и на добрите нрави.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1406/09.08.2022 г. по ч.гр.д.
№ 20223620100752 / 2022 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е
отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.И.М. с ЕГН ********** от гр.Нови пазар
за сумата от 319,08 лв., от които: 1/по договор за мобилни услуги от
11.09.2019 г. за мобилен номер завършващ на последни цифри „239“ – за
неустойка в размер на 111,14 лв., представляващи стойността на 3 месечни
абонаментни такси; 2/по договор за мобилни услуги от дата 11.09.2019 г. за
мобилен номер, завършващ на последни цифри „596“ за неустойка в размер
на 98,64 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
неустойка в размер на 109,30 лв. за предоставено ползване на устройство
Samsung Galaxy А40 Dual Coral с отстъпка от стандартната цена, съгласно
раздел ІІ, т.1 от допълнително споразумение от 11.09.2019 г. 3/по договор за
лизинг от дата 11.09.2019 г., сумата от 17,99 лв., съгласно чл.1, ал.2 от
договора; 4/ по договор за лизинг на базови аксесоари от дата 11.09.2019 г.,
сумата от 2,49 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8