Решение по дело №841/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „В.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, ул. „Д-р Петър Берон“ № 28, срещу Решение № 137/08.12.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223120200140/2022г. по описа на Районен съд – Девня /ДРС/, трети състав.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Счита се, че при издаване на електронния фиш не е спазен едногодишният срок по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 16.11.2020г., а електронният фиш е връчен на санкционираното дружество на 01.04.2022 година. Позовавайки се на сключен Тристранен договор № 18975/12.03.2020г. между „В.Т.“ ЕООД, „Интелигентни Трафик Системи“ АД и „А1 България“ ЕАД, се оспорват изводите на районния съд за доказаност на административното нарушение. Аргументира се, че незаплатената разлика за дължимата пътна такса се дължи на софтуерна грешка в системата на трето лице – „А1 България“ ЕАД, върху която дружеството жалбоподател не може да влияе по никакъв начин. Формулирано е искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново такова по съществото на правния спор, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. По съображения, изложени в депозирана чрез представител по пълномощие писмена молба, жалбата се поддържа изцяло.

Ответникът – Агенция „Пътна Инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ДРС да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение трети състав на Районен съд – Девня е потвърдил Електронен фиш № **********, с който на „В.Т.“ ЕООД, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2020 г., в 17:35 ч., с устройство № 10072 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на път А-2, км 399 + 703, с посока Намаляващ километър, в Община Девня, Област Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Скания“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса 50000 кг, за което частично не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП според категорията на пътното превозно средство /ППС/. За констатираното нарушение срещу собственика на превозното средство – „В.Т.“ ЕООД, е издаден процесният електронен фиш.

Предвид установените факти въззивният съд е приел, че извършването на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е доказано от събраните по делото доказателства, тъй като е заплатена ТОЛ такса за ППС с 2 оси, а не за такова с 5 оси, каквото е установено да се движи по път, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа. За неоснователно е счетено възражението на санкционираното дружество относно неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, като е посочено, че електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и към наказателно постановление само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура на издаване. Констатирал е, че в електронния фиш са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, индивидуализиращи го от обективна страна, както и че нарушението е правилно квалифицирано, като са посочени нарушените законови разпоредби.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния си акт, ДРС е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани допустими, относими и необходими доказателства, които, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат обоснован извод за законосъобразност на издадения електронен фиш.

Лишено от основание е възражението в жалбата за неспазване на едногодишния срок по чл. 34 от ЗАНН. Същото е релевирано и в хода на въззивното производство и аргументирано е отхвърлено от районния съд, като изложените в тази насока мотиви са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят от настоящия тричленен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях. Във връзка с касационните оплаквания следва да бъде отбелязано единствено, че моментът на връчване на електронния фиш е неотносим към изчисляването на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което фактът, че нарушението е извършено на 16.11.2020 г., а електронният фиш е връчен на санкционираното дружество на 01.04.2022 г., е ирелевантен.

По приложението на материалния закон решаващият състав на ДРС правилно е достигнал до обоснован извод за доказаност на административното нарушение, описано в електронния фиш.

Съгласно посочената за нарушена правна норма на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП таксата за изминатото разстояние, наред с другите, изчерпателно посочени в същата норма, обстоятелства, се определя и от броя на осите на ППС. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък.

От доказателствата по делото се установява, че засеченото ППС, собственост на касационния жалбоподател, представлява влекач с 2 оси, към което има прикачено ремарке с 3 оси, като целият състав от ППС е с общо 5 оси. Обстоятелството, че към влекача има прикачено и ремарке като поради това общият брой на осите е не 2, а 5, което има значение и за размера на дължимата тол такса, не е отразено в подадената тол декларация. Фактът, че заплатената тол такса е за ППС с 2 оси, т.е. в по-нисък размер от дължимата такава – за състав от ППС с 5 оси, не се оспорва от санкционирания, поради което осъществен се явява фактическият състав на административното нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Неоснователен е основният касационен довод, че предвид сключения Тристранен договор № 18975/12.03.2020 г. с „Интелигентни Трафик Системи“ АД и „А1 България“ ЕАД, „В.Т.“ ЕООД не следва да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнение на задължението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. От информацията на интернет страницата TollPass, поддържана от съконтрахента на касатора – „Интелигентни Трафик Системи“ АД, се установява, че декларирането на данните за ППС, включително за броя на осите, е на собственика на превозното средство, който преди всяко пътуване с прикачено ремарке е длъжен да се увери, че декларира коректен брой оси на превозното средство и на ремаркето в съответствие с данните в регистрационния талон. На същата интернет страница е посочено също така, че некоректното деклариране на броя оси е нарушение и подлежи на санкция. В същия смисъл са и редица клаузи от приложения по административната преписка Тристранен договор № 18975/12.03.2020 г., приложението към него, както и общите условия на „Интелигентни Трафик Системи“ АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси. Показателна в тази насока е клаузата на т. 5 от приложението към тристранния договор, според която клиентът /„В.Т.“ ЕООД/ се задължава да декларира актуалния брой оси на ППС или на теглещото ППС за всяко отделно ползване на платената пътна мрежа.

Налага се извод, че задължението винаги да следи за правилното деклариране на броя на осите на ППС преди всяко навлизане по платената пътна мрежа е на собственика на превозното средство, т.е. на касатора. Макар това да е ирелевантно за административнонаказателната му отговорност като юридическо лице, която, както правилно е отбелязал въззивният съд, е обективна и не почива на установяването на вина – аргумент чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, касаторът е бил надлежно уведомен за това свое задължение, чрез информацията, публикувана на интернет страницата TollPass, регистрирана търговска марка на „Интелигентни Трафик Системи“ АД и посредством изрични клаузи в сключените договори. Това задължение съществува преди всяко навлизане на ППС по платената пътна мрежа, т.е. то продължава да е налице за оспорващото дружество и при твърдяната от него необходимост от повторно задаване на броя на осите на ППС предвид обстоятелството, че към него има и прикачено ремарке. С оглед горното не може да се приеме твърдението в жалбата, което освен това не е подкрепено от съответните доказателства, че нарушението е допуснато вследствие на софтуерна грешка в системата на трето лице – „А1 България“ ЕАД.

В заключение настоящият тричленен съдебен състав счита, че като не е извършил дължимата проверка на броя на въведените по този начин оси на ППС касаторът не е положил дължимата грижа при изпълнение на това задължение, поради което е допуснал нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Не са налице сочените в жалбата касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/08.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 20223120200140/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, трети състав.

ОСЪЖДА „В.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, ул. „Д-р Петър Берон“ № 28, да заплати в полза на Агенция „Пътна Инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: