Решение по дело №120/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 80                                                 02.03.2018 г.                              град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи февруари                                             две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА,

Прокурор КОНСТАНТИН ТАЧЕВ 

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 120 по описа за 2017 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от И.Т.И. против Прокуратура на РБ София, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 50 000 лева.

 

Ищецът И.Т.И. твърди, че на 21.12.2011г. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 62-С/2011г. по описа на Окръжен  Следствен Отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора, за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 25.10.2011г., в гр.Стара Загора, в сградата на ОД на МВР се заканил с престъпление против личността - с убийство на длъжностно лице – Р.Д.Д.- служител в сектор „ПИП“ при ОД на МВР - Стара Загора, по повод изпълнение на службата му и това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му. Взета била по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка", защото по друго негово обвинение била вече взета мярка „Задържане под стража“. Цитираното ДП № 62-С/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора постъпило в Районна прокуратура - Стара Загора със заключително мнение на водещият разследването следовател А.Р., ищецът да бъде предаден на съд, за извършеното от него престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. По това ДП в Районна прокуратура - Стара Загора била образувана Прокурорска преписка № 4996/2011г. След запознаване с материалите по преписката, Районният прокурор стигнал до извода, че събраните доказателства не били достатъчни, за да се поддържа спрямо него повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и със Постановление от 27.01.2012г. по Пр.преписка № 4996/2011г. прекратил наказателното производство против него и отменил наложената му мярка за неотклонение „Подписка". Постановеното прекратително Постановление от 27.01.2012г. на РП Стара Загора било обжалвано от лицето, подало сигнала срещу него за извършеното против него „престъпление" - закана за убийство – Р.Д.Д.. По подадената жалба, пред Районен съд Стара Загора била образувано ч.н.дело № 352 по описа на съда за 2012г. С Определение от 13.08.2012г., постановено в закрито заседание по ч.н.дело № 352/2012г., Районният съд Стара Загора потвърдил Постановление от 27.01.2012г. на Районна прокуратура - Стара Загора, с което било прекратено наказателното производство против ищеца, образувано по Досъдебно производство №62-С/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, за престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Това Определение на Районен съд Стара Загора от 13.08.2012г., постановено по делото не било обжалвано или протестирано и влязло в законна сила на 09.10.2012г., видно от електронното досие на делото. Така, почти година след повдигнатите му обвинения, с този окончателен акт на съда се сложило край на образуваното против него наказателно производство за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и всички обвинения били снети, като съдът в решаващите си мотиви приел, че не бил извършил престъплението, в което бил неоснователно обвинен от страна на разследващите органи - ОСлО при ОП - Стара Загора. В резултат на действията на органите на досъдебното производство, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице по досъдебно производство, както и вземането спрямо него, на мярка за неотклонение, претърпял вреди от неимуществен характер. През цялото време не го напускали всевъзможни мрачни мисли за бъдещето му и за неговото семейство и близки, които можели да останат без неговата подкрепа, ако целенасочените усилия на разследващите органи се окажели успешни. Унищожена била психическата му стабилност. Затворил се в себе си. Загубил контакти с близки и познати, с роднините си също. През лятото на 2012г. мярката му „задържане под стража" била променена на „парична гаранция". И тогава усетил и отношението на обществеността и в частност на колегите му, магистрати, адвокати, а и клиенти. Още след като било образувано досъдебното производство срещу него, този факт се разчул в града и хората започнали да го обсъждат и да се отнасят с откровено недоверие към него. Коментирало се, че било доказано извършеното от него и че щял да влезе в затвора за ефективно изтърпяване на наказанието. Било въпрос само на време. Изпаднал в отчаяние и страхове за съдбата му се засилили. Бил сигурен, че не бил извършил каквото и да било престъпление, бил убеден в правотата на действията си, но въпреки всичко бил привлечен като обвиняем. Огорчението му и несигурността за бъдещето му се засилвали още повече и от коментарите из града, в който живеел. Мислите му за все по - растящата вероятност да бъде предаден на съд за нещо, което не бил извършил го потискали. Често се затварял в себе си и нямал желание за каквото и да било. Станал неразговорлив, което било нетипично за него. Цялото това негово мрачно настроение се пренесло и домът му и съпругата му, родителите и близките, започнали да се притесняват за здравето му. Всички те били принудени да полагат неимоверни усилия, за да го успокоят и да го накарат да се чувства по-добре и да бъде пълноценен. Всичко това продължило цели 10 месеца - до 09.10.2012г., когато разбрал, че Определението от 13.08.2012г., постановено от Районния съд Стара Загора по ч.н.дело № 352/2012г., с което съдът потвърдил Постановление от 27.01.2012г. на Районна прокуратура - Стара Загора, с което било прекратено наказателното производство против него, влязло в сила и обвиненията били окончателно снети.

 

Предвид изложеното моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника - Прокуратура на Република България, да му заплати сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на следствените органи по повдигане на обвинение против него по досъдебно производство № 62-С/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, които обвинения се оказали неоснователни и недоказани и наказателното производство против него било прекратено с Постановление от 27.01.2012г. на Районна прокуратура - Стара Загора по Пр.преписка № 4996/2011г., потвърдено с Определение от 13.08.2012г., постановено в закрито заседание по ч.н.дело № 352/2012г. по описа на Районен съд Стара Загора. Претендира да му бъде присъдена законната лихва върху определената от съда сума за неимуществени вреди, дължима от  09.10.2012г. - датата на влизане в сила на окончателния оневиняващ го съдебен акт до окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение. Претендира за направените разходи за държавна такса и процесуално представителство по делото.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Н. Господинов поддържа иска. Счита, че от събраните по делото доказателства исковете се доказали по основание и размер. Моли да се постанови решение, с което да се уважат исковете. Излага подробни съображения в писмена защита.

 

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Окръжна прокуратура Стара Загора, чрез прокурор П.В.. Ответникът оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че определението на Районен съд - Стара Загора по ЧНД №352 от 13.08.2012г. било влязло в сила на 09.10.2012г. Това твърдение не било доказано, тъй като не били представени доказателства кога определението било съобщено на заинтересованите страни. Невъзможно било да е влязло в законна сила почти два месеца след изготвянето му. Счита, че била изтекла погасителната давност на иска, поради което моли да се прекрати гражданското дело. Ако не се прекрати гражданското дело намира иска за недоказан по основание и размер, поради което счита, че следва същия да бъде отхвърлен като такъв. Тежестта на доказване лежала върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Също така следвало да подкрепи с доказателства и наличие на причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. С исковата молба не били ангажирани доказателства относно твърдените неимуществени вреди. Оспорва иска за обезщетение за неимущесвени вреди по размер като завишен и неотговарящ на критерия „справедливост" визиран в чл. 52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Сочи, че в същия период, спрямо ищеца били водени и други наказателни производства, като за приключилите такива И. депозирал искови молби по ЗОДОВ/гр.д.№№ 95/2015г., 70/2016г. и 65/2017г. по описа на ОС Стара Загора/, в които описвал същите настъпили вредни последици и не ставало видно от кое точно обвинение били настъпили. Съгласно решение на ВКС в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се определяло глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият бил оправдан. Счита, че прокуратурата не следва да отговаря за вредите, претърпени след 27.01.2012г., тъй като причина за продължаване на производството била жалба на пострадалия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за лихви за миналия до исковата молба период над 3 години и ако се присъждат лихви, то следвало да бъде от 06.10.2014г. 

В съдебно заседание прокурор Т. взема становище за недоказаност на иска по основание и размер. Моли да бъде отхвърлен.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:

 

            От приложените по делото ДП № 62-с/2011г. на ОСл.О в ОП – Стара Загора и ч.н.д. № 352/2012г. на РС – Стара Загора се установява, че по докладна записка от 25.10.2011г. от Р.Д.Д.– началник група в ОД на МВР – Стара Загора на същата дата е образувано производство срещу И.Т.И. № 1558/2011г. по описа на І РУ „Полиция“ гр.Стара Загора. Наказателното производство е образувано  затова, че на 25.10.2011г. в гр.Стара Загора се заканил с престъпление против личността спрямо служителя на МВР Р.Д.Д. при изпълнение на служебните му задължения и с това възбудил основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.2 във вр. чл. 144, ал.1 от НК. С постановление от 31.10.2011г. на ОП – Стара Загора е иззето разследването по ДП № 1558/2011г. по описа на І –во РУ „Полиция“ гр.Стара Загора, пр.пр. № 4996/2011г. по описа на РП - Стара Загора и е възложено разследването на следовател от ОСл.О в ОП – Стара Загора, под № 62-с/2011г. С постановление от 21.12.2011г., ищецът И.Т.И. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 62-с/2011г. по описа на Окръжен Следствен Отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора, за извършено престъпление от общ характер по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 25.10.2011г., в гр.Стара Загора, в сградата на ОД на МВР се заканил с престъпление против личността - с убийство на длъжностно лице – Р.Д.Д. - служител в сектор „ПИП“ при ОД на МВР - Стара Загора, по повод изпълнение на службата му и това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му. Взета е мярка за неотклонение „Подписка" на обвиняемия И.И.. ДП № 62-с/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора е внесено в Районна прокуратура - Стара Загора със заключително мнение на водещият разследването следовател А.Р., за търсене на наказателна отговорност от обвиняемия И., за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление  от 27.01.2012г. на Районна прокуратура - Стара Загора по Прокурорска преписка № 4996/2011г., след запознаване с материалите, Районният прокурор е приел, че обвинението спрямо И.И. не е доказано по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и е прекратил наказателното производство против него, отменил е наложената му мярка за неотклонение „Подписка". Постановеното прекратително постановление от 27.01.2012г. на РП Стара Загора е обжалвано от лицето, подало сигнала за извършено „престъпление" - закана за убийство – Р.Д.Д.. Образувано е ч.н.дело № 352 по описа за 2012г. на Старозагорския районен съд, по което с определение от 13.08.2012г., съдът е потвърдил постановлението на Районна прокуратура - Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство против ищеца И.И., по досъдебно производство №62-с/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, за престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Определението на Районен съд Стара Загора от 13.08.2012г. не е обжалвано или протестирано, поради което е влязло в сила на 09.10.2012г.

От представените от ответника писмени доказателства: справка от унифицираната система на Прокуратурата на РБългария, искови молби и решения на ОС – Стара Загора се установява, че срещу ищеца е налице и друго вищящо следствено дело- ДП № 7/20114г. по преписка № 726/20102г. на Специализираната прокуратура, образувано на 04.05.2010г. за престъпления по чл.321, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК; чл. 253, ал.5, във вр. ал.3, т.1 и т. 2 във вр. ал. 1, във вр. чл.20, ал.2 НК ; чл. 252, ал.2, във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.2 НК./л. 29/ Установява се също, че ищецът е предявил три други искови молби, с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, образувани са съдебни производства №№ 70/ 2016г. и 95/2015г. , като по двете дела са постановени съдебни актове. От тези косвени доказателства се установява, че срещу ищеца са били налице висящи още три наказателни производства, които са приключили без осъдителна присъда за него, с обвинения за подбуждане към лъжесвидетелство; за извършване по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки без разрешение; за съставяне на неистински документи.  

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетелката С.И.И. - съпруга на ищеца, се установява, че през есента на 2012 г. свидетелката била управител и присъствала в офиса, когато полицаите дошли за претърсване и изземване. Касата била в един шкаф. Единият от служителите й казал, да отваря касата, защото можело да й се случи нещо. Задържали ги и иззели от офиса, каквото имало. Закарали ги  на 5 -тия етаж в бялата сграда/на ОД на МВР/. Споделила със съпруга си какво се е случило, когато с него били в една стая. Той се ядосал и попитал полицая защо е заплашвал жена му. Разменили си приказки. Тя била задържана 72 часа, след това я освободили. И. бил задържан. Свидетелката сочи, че посещавала ищеца, ходила на свиждане. Споделил й, че бил притеснен, защото колегите на Р. го посъветвали да пусне жалба срещу ищеца, за да не бъде отменена мярката за неотклонение по другото дело, по което бил задържан по друго обвинение. Притеснявал се за това, че нямало никакъв начин да докаже, че не бил виновен. Всичко се развивало в сградата /на полицията/. По основното дело не се притеснявал, толкова, колкото по делото с Р.. Присъствали няколко човека, полицаи. Нямало кой да свидетелства в негова полза. Нямало как да докаже със свидетели, че не бил виновен. Това производство продължило около година. Бил притеснен през цялото това време, че можели да му сложат някаква присъда без да е виновен. Свидетелката заяви, че срещу Прокуратурата на РБ ищецът водил и други дела, но точно номера на тези дела не може да каже. Участвала била и вземала отношение по тях.

От показанията на свидетеля Д.И.Д., приятел на ищеца се установява, че от съпругата на ищеца узнал, че имало образувано дело за заплаха срещу Р.. Говорил с познати и разбрал, че се разчули тези неща. Не си спомня точно, но заявява, че се чувало в града. Мнението било, че нарочно било направено, за да остане в ареста ищеца. Свидетелят работил в Полицията от март 2000 г. до септември 2009 г. Контактувал с Р., познавал го. Свидетелства, че производството против И. продължило около година. Свидетелят возил съпругата на ищеца до Пловдив с неговия автомобил. Тогава се водили дела. Тя споменала нещо по тази тема. От проведените разговори със съпругата на ищеца, стигнал до заключението, че притеснението на съпруга й било за това дело повече, отколкото за другото, което било за пране на пари. За това дело ищецът имал по-големи опасения.

В показанията си свидетелят Д.Д.Д., който при пътуване возил ищеца като шофьор, заявява, че преди месец и половина, в Хасково ги спрели за проверка и ги забавили 2 – 3 часа. Присъствал патрул с офицер. В момента като тръгнал офицерът, полицаят им казал, че това е заяждане. Толкова много време отнела проверката. Казал им, че е имало спречкване с полицай, затова бил този тормоз. Проверката била със сравняване на рама, двигател, пълномощно на колата. Други коли не спирали по този начин. Имало случай и в Сапарева баня. Тъй като навремето имало спречкване с полицай, бил го заплашвал, когато правили проверка по личната карта се разбирало. Самият шофьор на патрулната кола попитал защо е това заяждане.

 

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви, логични и почиващи на непосредствени впечатления на свидетелите за събитията, за които говорят в по – голямата си част, както и защото по делото не са събрани по делото други доказателства, които да ги опровергават.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода. Безспорно е също, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 21.12.2011 г., с привличането му като обвиняем в наказателно производство и е приключило на 09.10.2012 г., с влязло в сила Определение № 624/ 13.08.2012г., постановено по ч.н.д № 352/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено прекратителното постановление на РП- Стара Загора.

 

Съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -   незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. 

 

Обществено известно на страните и на съда е обстоятелството, че към момента на образуване на наказателното производство, ищецът е бил адвокат и е упражнявал адвокатска професия. Безспорно се установи, че периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт е 21 декември 2011г. - 9 октомври 2012г., или около 10 месеца. Наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС срок. Повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3 от НК е за тежко престъпление от общ характер. Не е спорно, че ищецът не е бил неосъждан, съгласно представената по ДП справка за съдимост /л.19/. Безспорно е, че повдигнатото незаконно обвинение и наказателно производство е причинило на ищеца дискомфорт, неудобство и притеснения. Отразило се е на психиката му. Загубил е авторитет сред колегите и приятелите, хората започнали да говорят и да се отнасят с недоверие към него. В случая, обаче следва да се съобрази и факта, че в периода, в който е започнало и приключило наказателното производство по обвинение за заплаха за убийство, срещу ищеца се е водило и друго наказателно производство, с обвинение за тежко умишлено престъпление, което производство все още не е приключило и е висящо в Специализирания съд – гр.София. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в същия период по отношение на ищеца са били налице и други висящи наказателни производства: за подбуждане към лъжесвидетелство; за извършване по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки без разрешение; за съставяне на неистински документи. Поради изложеното, следва да се приеме, че степента на увреждане на ищеца и интензитета на претърпените неимуществени вреди по настоящото наказателно производство е значително по – малък, предвид повдигнатото друго обвинение за тежко умишлено  престъпление – /справка на Прокуратурата л. 29 от делото на окръжния съд/, както и обвиненията по  другите висящи по същото време наказателни производства, в сравнение със случая, ако процесното незаконно наказателно производство беше единствено. Следва да се отчете и обстоятелството, че по това дело, по отношение на ищеца е била взета най - леката мярка за процесуална принуда „подписка“. Ищецът е бил задържан по друго образувано срещу него наказателно производство по време на воденото срещу него незаконно наказателно производство.   

 

По направеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по иска съдът  намира, че същото е неоснователно. Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ, т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. В този смисъл са постановките на т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. В настоящия случай видно от приложеното ч.н.д. № 352/2012г. по описа на РС - Стара Загора, определението, с което е потвърдено прекратителното постановление на РП – Стара загора е влязло в сила на 09.10.2012г., а исковата молба е предявена на 06.10.2017г. или преди изтичане на давностния срок за погасяване на вземането.

 

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предметът на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Безспорно се установи по делото, че Прокуратурата на Република България е извършила противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение на И.Т.И., още с привличането на ищеца като обвиняем по ДП – 21.12.2011г., приключило с влязло в сила прекратително постановление на 09.10.2012г.  Ищецът е обвинен в извършването на тежко престъпление по смисъл на НК. По отношение на обвиняемия – ищец е наложена най – леката мярка на процесуална принуда.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че повдигнатото обвинение е оказало негативно въздействие върху личния, обществения и социалния живот на ищеца И.И.. Повдигнатото обвинение е повлияло върху психическото състояние на ищеца, който преживял стрес и притеснение за бъдещето си. Изпитвал е притеснение и неудобство сред роднините, близките и колегите си от повдигнатото му обвинение. Засегнат е бил личния и обществения му авторитет, честта и доброто му име.

 

Твърдението на ищеца, че образуваното срещу него наказателно производство за закана за убийство е било с цел да се осуети замяната на мярката му за неотклонение по друго висящо срещу него наказателно производство, съдът намира за неотносимо към предмета на настоящото производство и определянето на размер на справедливо обезщетение.

 

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца. Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Видно от доказателствата по делото, ищецът И.И. е обвинен в извършването на тежко престъпление по смисъла на НК, за което законът предвижда  наказание лишаване от свобода до шест години. Наказателното производство срещу ищеца е продължило около 10 месеца, като по отношение на него е взета най – леката мярка за неотклонение „подписка“. От свидетелските показания става ясно, че ищецът е преживял душевни болки и морални страдания. Същите, обаче са с много по – малък интензитет и тежест в сравнение със случая, ако процесното незаконно наказателно производство беше единственото. 

 

Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното преследване на И., като се отчете тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вземането на най – леката мярка за процесуална принуда, времето и продължителността на следствените действия с обвиняемия, общественото и социално положение на пострадалия, наличието на други наказателни производства за тежки умишлени престъпления в същия период от време, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 3000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО.  Ето защо, съдът намира, че в посочения размер от 3000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в останалата си част до размера на 50 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

            Възражението на ответника, че прокуратгурата не следва да отговаря за вредите, претърпени след 27.01.2012г., тъй като причина за продължаване на производството била жалба на пострадалия, съдът намира за неоснователно. Прокуратурата носи отговорност за причинените на пострадалия от неоснователно образуваното наказателно производство вреди, за целия период, докато делото е висящо, без значение дали по протест на прокурора или по жалба на пострадалия е продължена висящността му.

  

Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на прекратителното постановление  – 09.10.2012г. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност на иска за лихви, за периода преди 06.10.2014г. г. съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за  лихви се погасяват с изтичане на три годишна давност. При това положение претенцията за законна лихва върху обезщетението за непозволено увреждане е основателна, считано от 06.10.2014г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата й част за периода от 09.10.2012г. до 05.10.2014г. тази претенция следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса изцяло – 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – 120 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***. № …, ет…., ап….сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на следствените органи по повдигане на обвинение против него по досъдебно производство № 62-с/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, по които обвинения наказателното производство е прекратено с Постановление от 27.01.2012г. на Районна прокуратура - Стара Загора, по Пр.преписка № 4996/2011г., потвърдено с Определение от 13.08.2012г., постановено в закрито заседание по ч.н.дело № 352/2012г. по описа на Районен съд Стара Загора, заедно със  законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2014г., до окончателното й изплащане. 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 3000 лв. до претендирания размер 50 000 лв. като неоснователен, както и иска за законната лихва върху присъдената сума за неимуществени вреди за периода от 09.10.2012г. до 05.10.2014г. като посаген по давност.

 

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***. № …, ет…., ап….сумата 130 лв. /сто и тридесет лв./, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска и платената по делото държавна такса. 

           

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: