П Р И С Ъ Д А

 

№  260000/14.09.2020 година, град Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД           НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На четиринадесети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА К.

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурори Вилен Мичев и Виолета Радева

Като разгледа докладвано от съдия Даскалова

ВНОХД № 74 по описа за 2020 година

 

 

        НА ОСНОВАНИЕ чл.334 т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ частично ПРИСЪДА № 66  на Окръжен съд - Варна, постановена на 18.10.2019 г. по НОХД № 733/2017 г., с която подсъдимите са били оправдани изцяло, като вместо това

  

 П  Р  И  С  Ъ  Д  И   :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИТЕ :

В.Н.М., роден на *** ***, м-ст „Банала чешма" № 27, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** и

К.Ж.К. - родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********

ЗА ВИНОВНИ В ТОВА, ЧЕ:

за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна с цел да принудят другиго - А.М.М. да поеме имуществено задължение - да заплаща на подс.М. ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашили с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България" ООД, с управител А.М.М.,  извършено е от две лица - К.Ж.К. и В.Н.М., и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4  вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК  им налага следните наказания:

на подс.М.- лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален общ режим, както и Глоба в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, 

на подс.К. - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим, както и Глоба в размер на 6000 /шест хиляди/ лева.

На основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подс. К.Ж.К. по първоначално повдигнатото й обвинение  целта на упражнената принуда да е била А.М. да поеме имуществено задължение към нея – да й заплаща ежемесечно сумата от 10000 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимите М. и К. да заплатят сторените по делото разноски както следва:

-по 1032.50 лева всеки в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна и

-по 4440,23 лв всеки в полза на Държавата по сметка на ВОС.

ОСЪЖДА всеки от подсъдимите М. и К. да заплати на А.М.М. по 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи сторените от него разноски за адвокат пред настоящата инстанция.

На основание чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВКС на Република България  в 15-дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА,  ПОСТАНОВЕНА НА

14.09.2020 Г. ПО ВНОХД № 74/2020 Г. ВАПС

 

 

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест от прокурор при ВОП и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец А.М., чрез адв.А. срещу присъда на Варненския окръжен съд, постановена на 21.10.2019 г. по НОХД № 733/2017 г. по описа на същия съд, с която:

- подс.В.Н.М., ЕГН ********** е бил признат за невиновен по обвинението за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А.М.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашил с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България"ООД, с управител А.М.М., извършено е от две лица - К.Ж.К. и В.Н.М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК;

- подсъдимата К.Ж.К., ЕГН ********** е била призната за невинна по обвинението за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А.М.М. да поеме имуществено задължение – да ѝ заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашила с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България"ООД, с управител А.М.М., извършено е от две лица - К.Ж.К. и В.Н.М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, като на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда ВОС е отхвърлил предявения от А.М.М. граждански иск солидарно срещу подсъдимите В.Н.М. и К.Ж.К. за сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното ѝ изплащане. Съдът е отхвърлил и предявения от „Ред хот България“ ООД, представляван от А.М.М., като управител граждански иск срещу подсъдимите В.Н.М. и К.Ж.К. за сумата от 14838,37 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на подс.М. е било повдигнато и обвинение по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК за нанесена на 15.10.2014 г. лека телесна повреда на свид.К. в качеството му на длъжностно лице – общински съветник в Общински съвет Варна при изпълнение на функциите му.

С определение, постановено в съдебно заседание на 03.06.2019 г. по НОХД № 733/2017 г., ВОС е прекратил наказателното производство, водено срещу подс.М. по отношение на това обвинение, като е приел че на 15.04.2019 г. е настъпила абсолютната погасителна давност и подсъдимият е направил искане за прекратяване на наказателното производство. Определението е влязло в сила на 19.06.2019 г.

 

Във въззивния протест се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановената присъда. Според държавното обвинение престъплението, за което двамата подсъдими са предадени на съд е доказано от обективна и субективна страна. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК, като им се наложат наказанията, поискани от прокурора в пледоарията му пред първоинстанционния съд.

В допълнителни писмени съображения към протеста, прокурорът от ВОП е изложил доводи в подкрепа на искането си, а именно:

1.ВОС е игнорирал факти от съществено значение за решаване на делото – собствеността на помещението, в което се намира заведението „Ред хот пица“ е на „Варна парадайз“ ООД, а подсъдимите нямат касателство към това дружество;

2.ВОС не е коментирал наличните предходни неуредени финансови взаимоотношения между подсъдимите;

3.ВОС е приел, че отношенията между подс.М. и свид.М. били добри. Ако това е било така, според прокурора не би следвало подсъдимият „да включи в „убеждаването“ на М. две добре известни лица от криминалния контингент на гр.Варна“. Това според прокурора води до извода, че констатацията на ВОС в мотивите към присъдата „че подс.М. е искал с позволени средства да помогне на подс.К.“ е изцяло несъстоятелна;

4.Неправилен е извода на съда, че „свид.М. не се почувствал застрашен, нито възприел думите на М. като заплаха…“, тъй като според прокурора това противоречи на приетото, че М. се „опитвал да запази спокойствие“ при разговора с подсъдимия, че се притеснил за „личната си неприкосновеност“, както и че е подал жалба до полицията, че подс.М. го изнудва;

5.По отношение неправомерните действията по спиране, а по-късно и по възпрепятстване действията на групите от „Енерго-про“ Варна по възстановяване на ел.захранването в търговския обект и то в присъствие на полицейски служители, прокурорът счита че изводът в мотивите на ВОС „Поведението на подс.М. определено на моменти е надхвърлило добрия тон“ не подлежи на коментар;

Представителят на ВОП изразява несъгласие и с извода на ВОС, че подс.К. „е била със съзнанието, че е собственик на търговските дружества и като такъв е поискала спирането на тока. Това действие от нейна страна може да не е правилно, но не и незаконосъобразно“, предвид водените от подсъдимата съдебни спорове, чрез които да възвърне собствеността си ;

6.Неправилен е извода на ВОС, че действията на подсъдимите по разрушаване на пристроената част от заведението са законосъобразни, тъй като, според прокурора, административната процедура по премахване на незаконно строителство не е приключила, а отделно от това доброволното премахване следва да се извърши от собственика, какъвто нито един от двамата подсъдимите не е;

7.Недопустимо е според прокурора разделянето на осъществената престъпна дейност на епизоди, при което да се прави отделна оценка на всеки един от тях;

8.Представителят на държавното обвинение застъпва мнението, че съдът е приел, че престъплението по чл.213а от НК не е осъществено без да е направил анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка:

-показанията на свид.Т.Д., М.П., В.Б. и К.Д.въобще не са били взети предвид от съда;

-въобще не са били коментирани събраните писмени доказателства, като изцяло са пренебрегнати и резултатите от използваните СРС, които били изслушани в с.з.;

-съдът изцяло е възприел обясненията на двамата подсъдими въпреки, че според прокурора, е налице драстично разминаване между описаното в мотивите относно осъществените и продължили във времето действия на подсъдимите и техните обяснения;

9.Неправилен е, според прокурора, изводът на първоинстанционния съд, че след като пари не са искани непрекъснато от двамата подсъдими, то престъпление по чл.213а от НК не е осъществено, тъй като след като подс.М. е поискал първоначално 5000 лева, а веднага след това 10000 лева, след отправяне на заплаха към свид.М., всички последващи действия са резултат от поетапното й реализиране с единствената цел – получаването на сумите, поискани от подсъдимия;

10.Според представителя на ВОП незаконосъобразни са изводите на съда относно незнанието но подс.К., че подс.М. ще иска пари като наем от заведението както и че при искането им е била отправена заплаха към свид.М.;

11.Незаконосъобразен според прокурора е и извода на съда, че престъпление по чл.213а от НК не е осъществено, тъй като свид.М. не бил изпитал страх от осъществяването на отправената заплаха, тъй като такова изискване законодателят не е въвел в цитираната норма и

12.Според представителят на държавното обвинение съдът при излагане на фактическата обстановка почти дословно е възприел описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в аналитичната част на мотивите е оборил тези си виждания, възприемайки почти дословно доводите на защитата. Така според прокурора съдът е възприел два различни и диаметрално противоположни подхода при изготвянето на мотивите и е изпаднал в противоречие, в резултат на което и крайните му изводи са неубедителни и незаконосъобразни.

 

Във въззивната жалба на частния обвинител и гр.ищец М. се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на така постановената присъда. Според частното обвинение присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правата на жалбоподателя М.. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, както и да бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски.

В допълнително писмено изложение към въззивната жалба, адв.А. навежда оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда както в наказателната, така и в гражданската й части.

Според частното обвинение:

1.В мотивите на присъдата е разкъсана връзката между отделните събития, като не е проследена хронологията на случващото се, задружните действия на подсъдимите в осъществяване на престъпната цел и фактологичната, доказателствена и правна интерпретация е без необходимата конкретизация, относно начина на извършване на престъпното посегателство, начина по който е упражнено психологическото въздействие върху А.М., за да предприеме увреждащото го имуществено разпореждане;

2.От обективна страна не са изтъкнати в достатъчен обем съображения защо не е осъществена инкриминираната форма на изпълнителното деяние, а липсата на субективна съставомерност само е маркирана с възпроизвеждане на правната норма;

3.Присъдата е постановена въз основа на взаимно изключващи се фактически и правни изводи;

4.При провеждане на съдебното следствие съдът е допуснал съществени процесуални нарушения.

Според частното обвинение съдът не е подложил на анализ гласните доказателствени източници, а избирателно е цитирал част от съдържанието им, заключенията по експертизите само са маркирани, без да са били обсъждани; ВДС, получени чрез експлоатацията на СРС не са били обсъждани от съда, обясненията на подсъдимите са кредитирани без да са съпоставени с останалия доказателствен материал, не са обсъдени всички събрани писмени доказателства, а само представените от подсъдимата и констативния протокол. В писменото изложение е застъпено, че съвкупния анализ на доказателствените източници сочи на обективна и на субективна съставомерност на инкриминираното деяние на двамата подсъдими.

Искането, направено в писменото изложение към въззивната жалба е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им се наложат съответни наказания, както и за отмяна на присъдата в гражданската й част, като претенциите за обезвреда бъдат уважени и да бъдат присъдени сторените разноски по делото.

 

В подадено от защитниците на подс.М. - адв.Л. и адв.Р. /но подписано само от адв.Р./ възражение срещу жалбата и протеста се излага становище за тяхната неоснователност. Според защитата първоинстанционният съд е разгледал обстойно всички доводи на обвинението и им е дал подробен отговор в мотивите. По делото са събрани всички относими и допустими доказателства, които защитата счита, че са анализирани в детайли и съдът е достигнал до единствено възможния извод, че подсъдимите не са осъществили престъпление по чл.213а от НК, нито друго деяние, наказуемо по НК. Застъпено е становище, че подходът на прокуратурата да квалифицира деянието по ал.2 и ал.3 на чл.213а от НК на базата на последващи действия е недопустим и независимо дали в тях са участвали един или и двамата подсъдими, фактите за тези действия нямат отношение към обвинението по чл.213а от НК, като не могат да обосноват нито периода на извършване на деянието, нито съучастието, нито съставомерност на разрушаването, повреждането по чл.213а. Във възражението е застъпено становището, че по отношение подс.М. с оглед обвинението по чл.213а от НК правно значение имат само фактите за действията му на 9 октомври при срещата му със свид.М.. Според изложението парите са поискани от подс.М. за наем на терасата, а не на заведенията.

Според изложеното във възражението, поддържаната от прокуратурата правна конструкция е невъзможна, т.к. на 9.10.2014 г. са били искани пари за ползването на терасата, а на 10.10.2014 г. се пристъпва към действия по мотивирането за плащане на наем като се пристъпва към нейното събаряне. Според защитата думите, изречени от подс.М. към свид.М. на 9.10.2014 г. в Мода бар не могат да се квалифицират като заплаха, насочена към мотивирането му към имуществено разпореждане.

В допълнение към възражението, подадено от защитниците на подс.М. - адв.Л. и адв.Р. /но подписано само от адв.Р./ се излага становище, че искането да се плаща наем на заведенията вместо на досегашните наемодатели, на друго лице не е съставомерно по чл.213а от НК, защото не води до поемане на имуществено задължение, а се претендира единствено смяна на кредитора. Твърди, че в случая не са налице реални заплахи, насочени към мотивиране на свид.М. да заплаща наем, а след като последвалите действия са насочени към разрушаване на обекта, за който следва да се плаща наема, то тези действия обективно не могат да мотивират поемането на имуществено задължение.  Искането е, присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

 

Представителите на апелативната прокуратура в съдебно заседание поддържат протеста на изложените в него основания. Застъпва се становището, че неправилно първоинстанционният съд е разбил на отделни епизоди цялостната престъпна дейност на двамата подсъдими, като е приел, че всеки един по отделно е несъставомерен, и щом като е несъставомерен по отделно, е несъставомерна дейността им в цялост. Според държавното обвинение е безспорно, че последвалите събития след отправяне на заплахата - демонтирането на плоскостите, спирането на тока и последващото разрушаване са насочени към склоняване на постр.М., и мотивирането му да започне да си плаща рекета. Според обвинението неправилно първоинстанционният съд е обсъдил поотделно доказателствата, а не в тяхната  съвкупност, като е игнорирал голяма част от тях, поради което се прави искане въззивната инстанция да извърши собствен анализ и да признае за виновни подсъдимите по възведените им обвинения, като им наложи предложените от прокурора пред първата инстанция наказания.

Повереникът на частния обвинител М. в съдебно заседание пред въззивната инстанция поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Според частното обвинение е неправилна констатацията на първоинстанционния съд, че от ВДС, получени в резултат на експлоатирани СРС, установявали, че подс.М. е искал със законни средства да помогне на К. да реализира правата си, като е игнорирал тези, сочещи престъпният им замисъл и съучастническа дейност. По отношение пълномощното на подс.К., използвано от нея пред „Енерго Про“-Варна, частното обвинение счита, че първоинстанционният съд не е изследвал всички относими факти със съответната вярна доказателствена и правна интерпретация, а е изложил доводи дали този документ е неистински, дали е с невярно съдържание, което е ирелевантно. Набляга се на това, че пълномощното, за което подс.К. знае че е оттеглено, е използвано от нея да подава документи от името на дружеството, и този факт сочи за субективна съставомерност - създаване на пречки търговския обект да функционира, която е целта и според обвинителния акт. Подс.К. съзнава, че няма представителна власт, и въпреки това използва това пълномощно, още повече, че това съзнание освен от писмените доказателства е установено и от ВДС.

Според адв.А. анализът на доказателствената съвкупност е извършен от първоинстанционния съд извън действителното съдържание на вложеното като доказателствена информация в свидетелските показания. Според нея има достатъчно  доказателства, сочещи, че М. е мотивиран към поемане на имуществено задължение и че тази мотивировка е последователна, ескалираща в своята агресивност в една поредица от действия, като не може да бъде разкъсана хронологично тази връзка. Няма как това да се случи след като съвкупната дейност на двамата подсъдими е безспорно установена и тя е продължила в рамките на месец. Искането е след собствен прочит на доказателствения материал, въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите и им бъде наложено съответното наказание, както и да бъде  уважен гражданския иск.

 

Според защитника на подс.М., адв.Л. атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Защитникът застъпва становището, че показанията на Т.Д., Д.и В.Б., относно разговора, който им е предаден от А.М. не могат да бъдат кредитирани не само защото са вторични, а защото те заявяват различни факти, които са им били казани от А.М., не пресъздават еднозначно събитията, като така поставят под съмнение достоверността на показанията на А.М.. И допълва, че има преки доказателства - показанията на А.М. и обясненията на подс.М., като от тях не може да се изведе категоричен извод, че е доказано престъпно поведение, а след като няма обективни данни за общност на умисъла по мотивиране за поемане на имуществено задължение, то не може да се говори за съизвършителско деяние. Адв.Л. застъпва становището, че разрушаването на терасата не засяга собствеността на А.М. и неговите интереси, тъй като собствеността върху терасата не е негова. Отделно от това, наем му е бил искан за терасата, а на другия ден се предприемат действия по нейното разрушаване, очевидно е, според адв.Л., че не може тези действия /по искането/, с каквито и агресивни думи да са съпроводени, да са с цел да се мотивира А.М. да плаща наем за терасата. Според нея искането на подс.М.М. да му заплаща наем представлява съществуващо имуществено задължение, а не нововъзникнало, което изключвало съставомерността на деянието.

Според защитника след като терасата не е собственост на А.М. и от нейното разрушаване не се засяга неговата собственост, а е имало предписания от контролните органи и терасата и кухнята да бъде разрушени, то тогава подсъдимите, събаряйки процесната тераса, не са осъществили противозаконни действия.

Поддържа, че не може да има осъществен състав на престъпление по чл.213а от НК, когато имущественото задължение не е конкретизирано по начин, който да ангажира длъжника, когато за осъществяване на конкретното задължение не са отправени заплахи, които да са инкриминирани в диспозитива на обвинителния акт, и когато в обвинителния акт се твърди, че искането за поемане на имуществено задължение е свързано с претенция за заплащане на несъществуващ впоследствие обект, т.е. очевидно е, че волята на дееца не е била той да получи каквото и да е било от пострадалия.

Счита, че в обвинителния акт подсъдимите се обвиняват в съучастие като съизвършители, а се инкриминират техни лични действия на дати, на които единия не е бил, а и без факти за действия на другия, обсъждат се обстоятелства, които наистина нямат връзка с поемането на имуществено задължение и противозаконни заплахи, защото се твърди, че противозаконните действия са твърдението, че подс.М. бил инициирал проверки, а впоследствие съборена незаконна постройка. Относно спирането на тока адв.Л. заявява, че нейният подзащитен няма нищо общо. Поддържа се тезата, че подс.М. е приел да помогне на подс.К., говорил е с А.М.,  защото е искал по някакъв начин да гарантира интереса й, но той няма мотив да извърши това престъпление. Моли протеста и жалбата да бъдат да оставени без уважение.

Адв.Р., защитник на подс.М., моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, тъй като деянието на подс.М. е обективно и субективно несъставомерно. Счита, че анализът на доказателствата, направен от първоинстанционния съд е всеобхватен и всеки един от доводите на прокуратурата е намерил коментар, а доказателствата са обсъдени не само поотделно, но и в съвкупност. Застъпва становището, че окръжният съд е приел за установена фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт относно поведението и действията на двамата подсъдими на 09.10.2014 г., защото, според него, само тази дата има смисъл да бъде коментирана, тъй като това е единствената дата, на която се твърди за подс.М., че е отправял искане за заплащане на определена парична сума към М.. Според адв.Р., това че от тези факти не следва извод за виновност на подсъдимия е въпрос на тяхната правна оценка, а не на необоснованост. Според него оценката на ВОС е правилна и съответна на закона, и извода е, че при приетите съгласно обвинителния акт факти, то извод за инкриминация по чл.213а НК или каквото и да е друго деяние не следва и не може да бъде изведена.

Според защитника отправянето на предложение да се заплаща парична сума за ползване на терасата, разположена върху собствен на подс.М. имот, също не е, и не може да се квалифицира като заплаха, защото тя няма такъв заряд. Счита, че тя не е и възприета по този начин, дори предложението е било отхвърлено от М.. Според адв.Р. позицията на подс.М., че след като не се получава наем, няма как заведението да работи, нееднократно и правилно била квалифицирана като реакция на заявения отказ на М. да заплаща наем.

 

Адв.Д., защитник на подс.К. моли постановения от ВОС съдебен акт да бъде потвърден. Според него подс.К. не е претендирала пари за наем или за нещо друго от свид.М.. По отношение поемането на имуществено задължение и последиците от това, застъпва виждането, че извършителят трябва да съзнава, че изнудваният ще претърпи имуществени щети. Според адв.Д. това не е установено в поведението на подс.К.. Това, за което тя претендирала, й било дължимо независимо на какъв етап се намират споровете между нея и бившия й съпруг. Счита, че е безспорно по делото, че задължения свид.М. не поема, защото той вече е поел задължение, налице е смяна на кредитор с действията на подс.К. и съдействието, което тя е потърсила в едни момент от подс.М..

 

В последната си дума подс.К. изразява надеждата си да бъде оправдана и заявява, че ако правото да бъде на нейна страна ще бъде благодарна.

В последната си дума подс.М. заявява, че се надява  присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Заявява, че пред Бог е невинен.

 

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, като разгледа въззивните жалба и протест и обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, подаден е в срок от съответния прокурор.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване – на 18.10.2019 г. /деня на обявяване на присъдата/ и от надлежна страна – частния обвинител А.М., като в нея е направено искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, както и да бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски.

Едва в подаденото на 09.01.2020 г. допълнително писмено изложение към въззивната жалба е формулирано оплакване за незаконосъобразност на присъдата и в гражданската й част, съответно е направено искане за отмяната й и в тази част и присъждане на претендираното обезщетение.

Настоящата инстанция намира, че в тази им част не следва да разглежда оплакванията на жалбоподателя А.М., тъй като жалбата срещу присъдата в гражданската й част е подадена след изтичане на предвидения в чл.319, ал.1 от НПК срок.

Жалба от гр.ищец „Ред хот България“ ООД, представлявано от управителя А.М. не е подавана, т.е. предмет на въззивната проверка е присъдата единствено в нейната наказателна част, тъй като  в гражданската си част същата е влязла в сила.

Въззивната инстанция намира, че липсата на валидна въззивна жалба не може да бъде преодоляна по реда на служебната проверка по смисъла на чл.314 от НПК, тъй като в конкретния случай предмет на проверка е оправдателна присъда, поради което са налице ограниченията за reformation in peus, преодолими само по реда на чл.336, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК, което условие в случая не е налично.

 

Настоящият състав на АпС – Варна намира за установено следното от фактическа страна:

 

Свид.Т.Д. и подс.К.К. сключили граждански брак през 2005 год. До 2004 г., когато била уволнена, подсъдимата работила в Община Варна. След като останала без работа, двамата със свид. Т.Д. на 06.12.2004 год. учредили дружество „Варна Парадайз" ООД, в което били съдружници и съуправители. Начинът на управление в началото бил заедно и поотделно. В дружеството, на длъжност офис-сътрудник, започнала работа сестрата на свид. Т.Д. - свид. М. П..

През периода 2005 - 2010 год.,  „Варна Парадайз" ООД, съдружниците в нея като физически лица и свид. М. П. придобили няколко недвижими имота в гр. Варна и областта, както и земеделски земи.

През 2006 год. подс. К. и свид. Д. учредили търговско дружество „Джънгъл" ООД. През 2007 год. „Джънгъл" ООД закупило недвижим имот - кафе - аперитив, находящ се на ул. „Роза" № 29А в гр. Варна.

През 2009 год. „Варна Парадайз" ООД придобила недвижим имот кафе – аперитив, находящ се на ул. "Студентска" №6 в гр. Варна. Имотът бил закупен на степен на завършеност „груб строеж" от „Варнафарма Холдинг" ООД /л.150-152 от том4 на ДП/. Собственик на 50% от дяловете в дружеството-продавач бил подс.М.. Сградата, в която на партерния етаж се намирал обектът, била изградена върху поземлен имот, собственост на „Варнафарма Холдинг" ООД, с идентификатор /към момента на нотариалната сделка-21.12.2009 год./ №10135.2554.528, със стар идентификатор кв.32, парцел II - 1505, целият с площ 937.00 кв.м., при съседи: имоти №10135.2554.527, №10135.2554.146 и №10135.2554.153. Поземленият имот бил закупен от „Варнафарма Холдинг" ООД с договор № 3588/2005 год., вписан в книгите за вписване на 19.08.2005г., том XIII, № 129 и вх.№ 20826 в Агенцията по вписванията.

Имотът, находящ се между посочения поземления имот, собственост на „Варнафарма“ООД и ул. „Студентска" /стар идентификатор №10135.2554.527, нов №10135.2554.613/, попадал в градоустройствената разработка, като част от уличната регулация, поради което нямало съставен акт за собственост, но същият бил общински по смисъла на ЗОбщС.

След придобиването на заведението, изпълнението на довършителните работи по него и след като получили разрешение за ползване на сградата, „Варна Парадайз" ООД отдало помещението под наем на „Спартак 7476" ООД. Същото дружество било наемател и на кафе - аперитива, находящ се на ул. „Роза" № 29А, собственост на „Джънгъл“ ООД.  

Пред заведението на ул.“Студентска“ имало поставени теракотени плочки и било оформено пространство /тераса/, над част от него била поставена слънцезащитна тента, като за изграждането й било ангажирано „Бор Инвест 04"ООД, с управител свид. Б. Чернев.

През 2012 год. наемателите напуснали и двете заведения. С оглед необходимостта от ремонт след напускането им свид. Т.Д. предложил на сестра си - свид. М. П. да отдаде двете заведения под наем на управляваното от нея дружество „Марго 77" ООД, като уговорката им била да се направи ремонт на помещенията и да се изчистят задълженията от старите наематели за сметка на наема. Свид. П. се съгласила и бил подписан договор за наем между двете дружества „Варна Парадайз" ООД и „Марго 77" ООД. След като дружеството на свид. П. направило ремонт на двете помещения и изплатило старите задължения за ел.енергия и вода, отдало под наем заведенията, на управлявани от свид.А.М. дружества. Кафе-аперитив „Джънгъл" било отдадено под наем на „Ан груп" ООД, а заведението на ул. „Студентска" – на „Ред хот България" ООД.

В началото на 2010 год. отношенията между съпрузите и съсобственици във „Варна Парадайз" ООД подс. К. и свид. Т.Д. започнали да се влошават и свид. Д. подал молба за развод. Двамата се развели на 14.06.2013 г., като семейната имуществена общност, придобита по време на брака, не била уредена в хода на делото за развода, а с нотариално заверено споразумение помежду им от м. юли 2010 год.

През м. юни на 2010 год. с решения на ОС на „Варна Парадайз" ООД, първоначално свид. Т.Д. изключил като съдружник подс. К.К., а още същия ден тя от своя страна също го изключила като такъв. С оглед на тези решения на Общото събрание, двамата завели съдебни спорове, които впоследствие били прекратени, въз основа на сключено помежду им споразумение. Със споразумението те променили и начина на управление на дружествата, като посочили, че могат да ги управляват и представляват „само заедно". При неизпълнение на договорените условия, била посочена неустойка в размер на 100 000 евро. След сключването на това споразумение, временно били прекратени водените съдебните спорове между двамата. Впоследствие обаче, двамата продължили да водят помежду си множество граждански, търговски, административни и наказателни дела.

Въз основа на присъдените разноски, дължими от подс. К. по едно от водените граждански дела, било образувано гр. д. № 2574/12 год. по описа на ВРС и издадени изпълнителни листи. По това гражданско дело взискателят - свид. М. П., поискала обезпечаване на вземането си, чрез запор на дружествените дялове на  К. *** Парадайз" ООД. Била установена балансовата стойност и на двете дружества, както и ликвидационната стойност на дружествата. За погасяване на дълга, свид. П. - като взискател, на основание чл.517, ал.3 ГПК, изпратила на 12.02.2014 год. изявление към дружествата за прекратяване на съдружието на К. в двете дружества. За да не се пристъпи към ликвидирането им, дружествата изплатили по сметката на съдия-изпълнителя ликвидационния дял на К., като погасили задължението й към взискателя. На 01.04.2014 год. дружеството заплатило ликвидационната квота на съдружника -  К. и съдия-изпълнителят удостоверил плащането. На 28.04.2014 г. свид. Т.Д. провел Общо събрание, на което било прекратено съдружието му с К.К. и същата била освободена и като управител на дружеството. На същото събрание било взето и решение за приемане на нов съдружник и управител, който придобил дяловете на подсъдимата, като превел стойността им в размер на 2500 лева по сметка на дружеството.

Подс. К. ***, по който било образувано т.д. №828/2014 год., с което оспорила решението на Общото събрание на „Варна Парадайз" ООД и въз основа на което било спряно вписването на това решение и на новите обстоятелства. С Решение от 10.11.2014 год. ОС - Варна отхвърлил иска на К. и приел, че „към момента на вземане на решенията отразени в протокол от Общо събрание на съдружниците от 28.04.2014 г., членството й е било прекратено.

Подс.К. в желанието си да възстанови собствеността си върху дялове в дружествата „Джънгъл“ ООД и „Варна Парадайз“ ООД и съответно да получава печалба от имотите на дружеството, била търсила съдействие от лица, известни като криминално проявени в гр.Варна като Иво Иванов /Гела/ и др. Чрез тях тя се опитвала да притисне бившия си съпруг и сестра му, за да предприемат желаните от нея действия.

За да си осигурят защита от такъв вид натиск, свид.П. и свид.Д. потърсили услугите на свид.В. Ж.и свид.Б.К., който също били известни в тези среди. Свид.К. съпровождал свид.П. по време на срещи по повод имотите на П. и стопанисваните от „Марго 77“ ООД заведения. Срещу тези услуги Ж.и К. трябвало да получават възнаграждение, което обаче според тях не получили.

Свид. А.М. инвестирал много средства на дружеството „Ред хот България" ООД, за да разработи наетото заведение „Ред хот пица". То било посещавано и от подс. М. и от негови служители, живущи в кооперацията над заведението.

Свид. М. решил да удължи вече изградената слънцезащитна тента върху терасата, ползвани от години и от предишните наематели. За всяко по-значително подобрение наемателят, съгласно сключения договор за наем, трябвало да иска съгласието на наемодателя. Така, на 06.01.2014 год., свид. М. писмено поискал съгласието на „Марго 77" ООД,  управлявано от свид. П., за разширяване на вече изградената слънцезащитна тента - заслон, която да бъде разположена пред входа на заведението. В искането било уточнено, че същата ще бъде изградена изцяло за сметка на управляваното от него дружество „Ред хот България" ООД и след прекратяване на наемните отношения, ще бъде демонтирана.

След като получил съгласие, в началото на м. юни 2014 год. свид. М. се свързал с фирмата, която първоначално изградила слънцезащитната тента пред заведението - „Бор Инвест 04" ООД. Свид. Б. Чернев, управител на „Бор Инвест 04" ООД, поел ангажимента по удължаването на покривната конструкция и пребоядисването на старата част от тентата, а затварянето й с алуминиева дограма и стъклопакет било договорено с „Галатекс пласт" ЕООД. В края на м.септември 2014 г. дейностите били приключили и така под тентата се оформило пространство – зимна градина, в което били поставени маси и пейки.

След като не успяла чрез хора от криминалния контингент на гр.Варна в опитите си да въздейства на бившия си съпруг - свид. Т.Д., и да си върне собствеността върху дялове от дружеството, респ. върху кафе-аперитив „Джънгъл" и заведението „Ред хот пица" или да получава наемите от тяхната експлоатация, подс.К. потърсила за съдействие подс. М., когото познавала като човек със сериозни контакти в обществото и държавните институции, известен бизнесмен, разполагащ със значителен финансов ресурс.

Освен тези съображения, К. имала и значителни парични задължения /65000 лева/ от декември 2013 г. към едно от дружествата - „Варнафарма-М“ ООД, в които подсъдимият М. имал сериозно дялово участие. За обезпечаване на това свое задължение тя ипотекирала в полза на дружеството своите 1/3 ид.ч. от ПИ, находящ се в землището на гр.Игнатиево, обл.Варна, м-т „Таш Гечит“, целият с площ от 12.021 дка. Този дълг следвало да бъде върнат в рамките на една година - декември 2014 г.

През периода 2013 – 2014 г. подс.К. изпитвала финансови затруднения предвид усложнените отношения между бившите съпрузи.

Септември 2014 год. Подс.К. разговаряла с подс.М., като му разказала за проблемите си с двете дружества, имотите им, бившия си съпруг и сестра му. Желанието й било на първо време наемателят на двете заведения – „Джънгъл“ и „Ред хот пица“ да започне да плаща наема на нея и на М., а впоследствие разчитала, че с подкрепата на последния ще успее да си върне и собствеността на двете заведения, като отстрани бившия си съпруг като собственик.

Подс.М. се съгласил да участва в този дългосрочен план на К. и я уверил, че отсега нататък ще застане на нейна страна с парите и името си. Двамата започнали да мислят по какъв начин да принудят свид. А.М. да започне да плаща наема за двете заведения на тях.  К. предложила на първо време М. да убеди свид. В. Ж.да им съдейства. Мотивите на К. за това били, че е виждала свид. Ж.и свид. Б.К. /за който знаела, че работи за свид. Жеков/ заедно със свид. Т.Д. и свид. М. П.. Притеснявала се, че двамата могат да им създадат пречки за изпълнението на плана в случай, че са на страната на бившия й съпруг. М. възприел тези доводи и веднага договорил, чрез свои познати, среща със свидетелите В. Ж.и Б.К.. Същата се състояла на 02.10.2014 год. пред и в кантората на адв.Боян Жеков. На тази среща подс.М. обяснил на двамата свидетели, че е по-добре да са на тяхната с К. страна, тъй като крайният резултат в спорните отношения между двамата съпрузи вече е предрешен, с оглед неговите договорки с К..

Това обстоятелство, както и предложеното от подс.М. заплащане на „услугата", в размер на договореното и неизплатеното от свидетелите П. и Д., убедили свидетелите В. Ж.и Б.К. да се съгласят да „преминат на тяхна страна“, както и да говорят с „А.“ /свид.М./ да започне да плаща на подс.М. наемите за заведенията. Като обяснението на подсъдимия било, че няма значение дали на него или на К. се плаща наема.

Свидетелите Ж.и Бр.К. приели да договорят среща между М. и свид. А.М., като предварително му обяснят как стоят нещата след „промяната на силите“ и да го убедят да плаща наемите на двете заведения на подс.М..

Свид.К. разговарял с адв.Златев, който представлявал свидетелите П. и Д. във водените от и срещу тях съдебни дела. Обяснил му, че последните не си спазили уговорката към него и В.Жеков, поради което те са решили да преминат на страната на подс.К., която имала зад гърба си вече подс.М.. 

На 03.10.2014 год. свид. А.М. пътувал за гр. София, когато в 13.43 часа, на личния му телефон с мобилен номер 0889 904004 от мобилен номер 0893 640214, се обадил свид. Б.К. и казал, че свид. В. Ж.иска да разговаря с него. Свид. М. познавал двамата свидетели от около 2-3 години, покрай стопанисваното от него заведение. По това време, те му препоръчали фирма за охрана, която впоследствие свид.М. наел. След като осъществил връзката със свид.М., свид. Б.К. предал телефона си на свид. Жеков, който поискал от свид. М. спешно да се видят и да разговарят. Свид. М. отговорил, че е възпрепятстван, тъй като в момента пътува за гр. София и най-рано такава среща може да бъде осъществена в понеделник. Свид. Ж.продължил да настоява за среща още в същия ден и попитал свид. М. дали може да разговаря с някой негов партньор във фирмата, който е упълномощен да взема решения. Свид. М. обещал да уговори среща със съдружника си по търговската дейност, свързана със стопанисването на хранителни магазини - свид. Мирослав Г.. Обадил му се в 13.47 часа на телефон с мобилен номер 0887 424234 и го попитал дали може да го замести на една среща, на която няма възможност да присъства. Свид. Г. се съгласил и провеждането на срещата било договорено със свидетелите Ж.и Б.К. за същия ден в 14.30 часа, в заведението „Бачата", находящо се на ул. „Райко Попович" №12, гр. Варна. При проведените телефонни разговори не бил обсъждан предмета на предстоящата среща, а свид. Г. нямал предварителна информация и с кого ще се среща в това заведение. Когато пристигнал на уговореното място, свид. Г. видял, че го чакат двама мъже. Запознал се с тях, като единият му се представил с името Бранимир, а другият с фамилията Жеков. По време на разговора свидетелите Ж.и Б.К. започнали да обясняват на свид. Г. „как времената се менят, хората също и е хубаво да се заеме дадена страна, и то по-добрата“, както и че ще му направят среща с виден варненски бизнесмен. Свид. Г. се съгласил и била уредена среща в „Мода бар“ в близост до заведението за бързо хранене „МакДрайв“.

Когато, малко по-късно свид. Г. пристигнал в заведение „Мода бар", свидетелите Ж.и Б.К. му представили подс.М., като на въпроса дали го познава, свид. Г. отговорил, че го познава, но не лично. Първоначално, всички заедно седнали в едно от сепаретата в заведението, но после свидетелите Б.К. и Ж.станали и се отдалечили на известно разстояние, като оставили М. и Г. да разговарят насаме. Подс. М. попитал свид. Г. каква е сумата, която плащат като наем за двете заведения - „Ред хот пица" и бар „Джънгъл". Свид. Г. отговорил, че не може да каже и дори не е запознат. Подсъдимият го попитал как е възможно свид. Г. да не знае какви наеми плаща за двете заведения, на което последният отговорил, че това може да се провери и позвънил на мобилния телефон на свид.Стефан Соколов, който се занимавал с паричните преводи. Попитал го в какъв размер е сумата, която плащат като месечен наем за двете заведения и получил отговор, че сумата е 5000 лв. общо за двете. След като свид. Г. съобщил на подс. М. тази информация, последният го попитал от кога ще започнат да си плащат наемите. Свид. Г. го попитал „На кого?“,  а М. отвърнал :“На мен!“. Тогава свид.Г. му казал, че не е мястото и момента да се решават такива неща, при което подсъдимият го попитал „А ти съгласен ли си?“. Свидетелят му отвърнал, че той не е човека, който може да му даде този отговор и че това трябва да се съгласува с още няколко души, поради което е без значение дали лично е съгласен или не.

След като получил отговор, че свид.Г. не е човека, който може да вземе решение за наемите, поведението на подс.М. се променило, като започнал нервно да „разхожда по масата“ джоб с документи и дори попитал свид. Г. „Вие в тази фирма какъв сте, да не сте човешки ресурси?", на което последният отговорил, че „може да го приеме, както иска“.

Тогава подс.М. набрал от телефона си с мобилен номер 0899 999996 мобилния номер на свид. А.М. и в присъствието на свид. Г. го попитал кога ще започне да му плаща наемите на неговите имоти. Свид. М. се опитал да разбере за кои негови имоти става въпрос, на което подс. М. отговорил „Как за кои, за кафето на „Роза“ и ресторанта на „Студентска““. Свид.М. попитал дали са негови, при което подс.М. потвърдил, че са негови. Свид М. казал, че плаща наем на други, при което подсъдимият го попитал „За теб има ли значение на кого плащаш?“ М. отговорил, че няма никакво значение, стига да е правилния човек. Освен това свид.М. му казал, че в понеделник, като се прибере, могат да се видят и да говорят.

След като затворил телефона си, свид. М. набрал мобилния номер на свид. М. П. и я попитал какво общо има подс. М. с помещенията и вярно ли е неговото твърдение, че той е техен собственик. Свид. П. останала много изненадана от тези заявления на подс. М. и обяснила, че освен факта, че фирмата му е строила кооперацията на ул. „Студентска", където се намира и заведението „Ред хот пица", няма друго основание, което да го свързва с двете заведения и съответно да предявява такива претенции. След това свид.М. разговарял и със свид. Т.Д., който също го уверил, че подс. М. няма никакво отношение към двете заведения, собственост на управляваните от него дружества „Варна Парадайз" ООД и „Джънгъл "ООД.

На следващия ден – събота, 4 октомври в 17.04 часа подс.М. отново се обадил по телефона на свид.М., като отново го попитал какво става, ще плаща ли наема, на което свидетелят отговорил, че като се прибере ще се видят да говорят.

След като се върнал в гр. Варна, свид. М. не се обадил на подс. М., което накарало последния да потърси свид. К., за да му напомни за уговорката, която имали. На 06.10.2014 год. в 14.06 часа свид. Ж.се обадил на свид. К. и му казал да потърси свид. М. на мобилния телефон и да договори спешно среща с него /л.39 от ВДС, том1 и л.39 от ВДС, том2/. Свид. К. попитал дали ще отидат на срещата двамата със свид. Жеков, но получил указания от последния: „Ти ще отидеш само." Веднага след като приключил разговора със свид. Жеков, свид. К. се обадил на мобилния телефон на свид. М. /л.39 от ВДС, том2/. Попитал го дали се е прибрал от гр. София и кога ще се видят. Свид. М. отговорил, че има няколко срещи и като се освободи ще се обади.

Свид. К. веднага докладвал на свид. Ж.как е протекъл разговора /л.40 от ВДС, том2 и л.39 от ВДС, том1/ като обяснил, че според него свид. М. не бил много склонен да се виждат, но въпреки това обещал да се обади когато приключи със срещите.

Действително, в 15.15 часа свид. М. позвънил на свид. К. /л.40 от ВДС, том.2/ и му казал, че се е освободил и може да се видят. Свид. К. му отговорил, че до час ще приключи с неговите ангажименти и ще си уговорят срещата. Веднага след затваряне на телефона отново докладвал на свид. Ж.за проведения разговор /л.40-41 от ВДС, том.2 и л.40 от том 1/, като последният му казал да отиде при него в бар „Госип" - Варна, за да получи инструкции за срещата.

Свид. Жеков, непосредствено преди срещата между свид.М. и свид.К., в 16.26 часа изпратил до последния съобщение на мобилния телефон: „Спокойно не се ядосвай. Малко ще се дърпат, но всичко ще е наред. Бъди уверен и твърд." Срещата още не била започнала и свид. К. позвънил на свид. Жеков, за да го увери, че е спокоен. Свид. Ж.продължил с инструктажа: „Спокойно, твърдо. Може да се разбучат наляво-надясно, да се таковат. Крайния резултат ще е в наша полза, спокойно." и „Кажи: изслушайте и господин М. какво ще ви каже. Посъветвайте се с който си искате, кажи, но чуйте и другата страна на монетата, защото, ако не вземете нашата страна...". След като свид. К. уверил още веднъж свид. Жеков, че е запомнил всички инструкции и е спокоен за срещата, затворил телефона и влязъл на уговореното място.

Свид. М., отишъл заедно със свой  приятел – свид.Д.на срещата със свид.К. в кафене „Бачата“ на ул. „Райно Попович“. Когато двамата влезли в кафенето, свид. Д.видял, че свид. М. има среща със свид. К.. Той много се учудил, защото познавал последния добре и знаел, че „работи" за свид. В. Жеков, както и обстоятелството, че в гр. Варна двамата са известни като лица от криминалния контингент. Свид. М. седнал със свид. К. на една маса, а свид. Д.се заговорил с управителя на заведението, когото също познавал.

В началото на разговора свид. Б.К. попитал свид. М. дали се е видял с подс. М.. Свид. М. му отговорил, че бил служебно ангажиран и е нямал тази възможност. Тогава свид. Б.К. му казал, че „би било хубаво да се видят до края на деня, да му се обади и да се срещнат". В този момент към тях се присъединил и свид. Д., който чул последващите обяснения на свид. Б.К., как той и шефът му - свид. В. Ж.са минали на страната на подс. М. и е добре свид. М. също да мине на страната на „паричните потоци". След това свид. К. продължил да убеждава свид. М., че трябва лично да се срещне с подс.М. и че „неговият човек", /като свидетелят Д.останал с впечатление, че говори за свид. Жеков/ е сериозен и „ако оправят нещата, ще станат близки и ще могат дори да работят заедно за в бъдеще". След като свид. М. изслушал свид. Б.К. и му обещал да се обади на подс. М., срещата им приключила. В момента, в който свид. Б.К. излязъл от заведението, свид. Д.учудено попитал свид. М. какви отношения има с тези лица, тъй като го познавал като сериозен бизнесмен и знаел, че не контактува с „хора от подземния свят". Свид. М. му разказал за срещата между подс. М. и свид. Мирослав Г. и обяснил, че свид. Б.К. и свид. Ж.„съдействат" на М., за да го принудят да започне да плаща на последния наемите на двете заведения. Свид. Д.се поинтересувал, какво отношение има М. към тези заведения. Свид. М. му разказал за споровете между бившите съпрузи и пояснил, че М. и К. сега действали заедно, затова подсъдимият искал от него да започне веднага да му плаща наем, в размер на 5000 лв. за двете заведения.

Веднага след срещата, в 17.26 часа, свид. Б.К. се обадил на М. /л.42 от ВДС, том 2/ и му докладвал за проведената среща и как е протекъл разговора. Обяснил, че е уговорил свид. М. да му звънне до края на деня или най-късно до следващия ден, за да се срещнат и да разговарят. М. изразил задоволство от този факт, като обяснил, че вече е започнал да се изнервя от това, че „пети ден вече ме лъже". Свид. К. обяснил, че всъщност свид. М. не е имал възможност за среща, защото се е прибрал от гр. София предната вечер, а днес имал ангажименти. След това, предложил на М., когато свид. М. му се обади за среща, ако има необходимост да го повика и него да присъства. М. потвърдил, че ще се обади при необходимост и затворил телефона.

През следващите два дни, свид. М. не се обадил на подс. М. и в 15.57 часа на 08.10.2014 год. получил обаждане от свид. К., който попитал защо все още не се е състояла срещата. Свид. М. отново потвърдил, че ще се обади на М., но не му се обадил.  В 18.58 часа,  М. се обадил на свид. К. и му казал, че свид. М. не само не му се е обадил за среща, но и не си вдига телефона.

Същата вечер свид. М. се обадил на подс.М. и двамата се договорили да се срещнат на следващия ден, сутринта в 10.30 часа в заведението „Мода бар". Свид.М. отново решил да отиде на срещата със своя приятел – свид.Д..

На 09.10.2014 год., в уговорения час, свидетелите М. и Д.влезли в заведение „Мода бар". Свид. М. се насочил към сепаре, разположено в остъклената част на бара, където го очаквал подс. М., а свид. Д.седнал на една от масите на терасата, откъдето имал добра видимост към случващото се вътре. М. и М. се поздравили и първоначално, предвид познанството си, започнали разговора си приятелски, с въпроси кой как е, след което подсъдимият се похвалил с новата си придобивка, а именно заведението, в което били. След това подс.М. попитал кога М. ще му плати наемите. Свидетелят отново попитал дали заведенията са негови и подсъдимият отвърнал: „Да, мои са.“ М. казал, че няма проблем, нека се запознае с документи, да подпишат договор за наем и ще му плаща. При което подс.М. отвърнал, че няма какво да му показва документи и да подписват договори, неговите адвокати щели да се погрижат за всичко, а М. да си гледал бизнеса, да си бил работил и да не се бил притеснявал за нищо. Свидетелят възразил, че няма как да започне да му плаща на него пари за наем, защото все пак има договорни ангажименти към друга страна, на която плаща този наем. Помолил го да го срещне с адвокатите му и те евентуално да му представят необходимите документи и да му обяснят за какво става въпрос. М. отново отказал и тогава тонът му станал доста по-груб и рязък, като  отправил заплахи към М.: „Ти няма как да работиш, ако не си плащаш наема, нали ти е ясно!“ и „Това заведение няма как да работи, аз ще се погрижа то да затвори.“ Свидетелят няколкократно го помолил да не го заплашва, защото все пак го е извикал да водят разговор, но подсъдимият продължил да се държи агресивно, вече се бил изправил и говорел на М. назидателно, като му казвал, че като няма да си плаща, терасата отпред била негова собственост и : „От утре искам да ми плащаш наем за нея 5000 лева, не - 10000 лева искам от утре.“ М. отвърнал, че ако му представи документи за терасата и ако е негова собственост, няма как да му плаща такъв наем, а ще му я освободи. Тогава подс.М. „разширил“ заплахите като освен това, че заведение нямало повече да работи, той добавил и заканата, че ще го събори цялото, нямало да остане нищо от него. Така срещата приключила и на тръгване свид.М. казал: „Добре, щом така смяташ заповядай, чакам те.“

През цялото време свид. Д.наблюдавал през прозореца на терасата какво се случва вътре. Видял как в един момент от разговора, подс. М., видимо ядосан, станал и започнал разпалено да жестикулира, но поради отдалечеността на мястото, на което се намирал, не могъл да чуе, какво точно казал на свид. М.. Когато свид. М. излязъл от „Мода бар" и двамата със свид. Д.си тръгнали, последният като видял, че приятелят му е силно притеснен, го попитал какво се е случило между него и  М.. Свид. М. му разказал за предявените от последния претенции и за отправените заплахи. Споделил също, че е притеснен, защото от него може да се очаква всичко, още повече, че на негова страна е човек, като свид. В. *** е известно, че е осъждан.

Малко по-късно, същият ден - 09.10.2014 год., двамата подсъдими се срещнали и след отказа на свид.М. да плаща каквото и да било, решили да пристъпят към премахването на изградената пред заведението „Ред хот пица" зимна градина, покрита с тента. За тази дейност решили да наемат служителите на същата фирма, която е изградила конструкцията. Подс.К. се свързала със свид.Б. Чернев, когото познавала от времето, когато била изградена първоначалната конструкция. Казала му, че подс. М. я притискал и искал да му се плаща наем затова, че изградената тераса пред заведение „Ред хот пица" се намирала върху негова земя. Обяснила също така, че конструкцията трябвало да се премахне, защото била изградена незаконно и му се обаждала, за да дойдат служителите от неговата фирма и да я демонтират. Свид. Чернев бил много учуден, че се налагало демонтаж, защото съвсем скоро било приключило остъкляването на терасата, но се съгласил да извърши тази дейност и се договорил със свид. К. да бъде на следващият ден /10.10.2014 год./, в 09.00 часа, заедно със работниците си пред заведението. Докато двамата разговаряли по телефона, подс. К. подала мобилния апарат на мъж, който попитал свид. Чернев, какви са техническите спецификации на конструкцията, както и дали е възможно да бъде отрязана цялата и преместена. Поинтересувал се също така, с какъв транспорт разполага фирмата на свид. Чернев, дали има възможност да я складират някъде и колко време би отнел демонтажа. Свид. Чернев отговорил, че не е възможно да бъде преместена конструкцията в цялост. На следващия ден от подс.К. свид.Чернев разбрал, че мъжът, с когото разговарял от нейния мобилен телефон бил подс.М..

На 10.10.2014 год. сутринта, когато свид. Чернев, заедно със своите служители - свидетелите Янко Пасков и Божидар Жечев отишли пред заведението, видели, че там ги очакват единствено подсъдимите М. и К., заедно с други мъже с работни дрехи. Свид. Чернев разпознал подс. М., тъй като го бил виждал по телевизията. Направило му впечатление, че М. и К. се държат приятелски един с друг. Те се приближили към свид. Чернев и му разпоредили да започне с демонтажа. Свид. Чернев се противопоставил, тъй като считал, че е редно при демонтажа да присъстват свид. Т.Д. и свид. А.М.. По настояване на подсъдимите свид.Чернев все пак разпоредил на Пасков и Жечев да се качат върху конструкцията и да започнат разглобяването. Те развивали много бавно болтовете, затова няколко от работниците, доведени от подсъдимите, се качили при тях, взели винтоверта от ръцете на колегите си от „Бор инвест 04"ООД и започнали да работят по-бързо. След около 10-15 мин. на мястото пристигнали служителите от СОД „Спартак", повикани от работещите в заведението, а малко след тях и свид. А.М., заедно със свид. Д.. Още с пристигането си свид. М. казал на работниците да слизат от покрива на терасата. От своя страна подс. М. им разпоредил да продължат с демонтажа. Започнал спор между  М. и М., а работниците на „Бор инвест 04"ООД и тези, доведени от двамата подсъдими слезли от навеса.

Подс.М. и свид. М. започнали да се карат помежду си. Спорът между двамата продължил до пристигането на полицейските служители от Второ РУП - Варна. След пристигането на полицейските служители, доведените от подсъдимите работници и подс.К. си тръгнали. Междувременно пред заведението пристигнали свид.П. и свид. Д., на които свид.М. се бил обадил.

Полицейските служители се опитали да обяснят на подс.М., че ако има претенции относно собствеността върху терена, върху който е изградена тентата, то това не е начинът на разрешаването на възникналия спор.

По-късно, след като подс.М. си тръгнал, екипът на „Бор инвест 04" ООД се върнал, за да възстанови повредената конструкция. Около 10 мин., след като пристигнали и започнали да възстановяват конструкцията, отново се появил подс. В.М. и ситуацията се повторила. Отново започнал да крещи на работниците да слизат, отново пристигнали полицейските служители, както и свидетелите Т.Д. и А.М.. След като служителите на полицията за пореден път разяснили на участниците в спора да изясняват отношенията си, съобразявайки се с предписанията на законите, им съставили предупредителни протоколи по ЗМВР. Отново всички си тръгнали, но малко по-късно се върнали пред заведението. При вторият пореден опит, свидетелят Чернев лично се качил на конструкцията и закрепил последната от махнатите по-рано плоскости. Така пораженията били отстранени.

Подс.М. за времето, когато бил общински съветник в ОС Варна, бил създал контакти с лица, работещи в Община Варна, които решил да използва, за да предизвика незабавни проверки в заведението „Ред хот пица". Целта на тези действия на подсъдимия била да засили упражнявания натиск над М., като му демонстрира влиянието си и използвайки контактите си, да му демонстрира, че действително разполага с ресурс да създаде пречки заведението да работи нормално, дори да предизвика затварянето му.

Затова, след като се убедил, че тентата не само няма да бъде демонтирана, а дори е възстановена, той започнал да провежда поредица от телефонни разговори по мобилния си телефон. Обадил се на свид. Кристиян Богоев - секретар на Община Варна и му казал, че в момента се извършва незаконно строителство на обект - пицария „Ред хот пица". Поискал от него незабавно да разпореди изпращането на служители от строителния контрол в Общината, които да констатират това и „да си свършат работата". Като ориентир, къде се намира обекта, подсъдимият посочил старото име на заведението - „Острава". Свид. Богоев се обадил веднага на свид. Николай Няголов - Директор на дирекция „УСКОР" при Община Варна и му предал сигнала. От своя страна, свид. Няголов се обадил на свид. Цветелин Йорданов -ст.инспектор в отдел „СК" и на свид. Диана Йорданова - началник отдел „КТДТ" и разпоредил да се извършат незабавни проверки. Свид. Диана Йорданова се обадила на свид. Венера Николова - гл.инспектор отдел „КТДТ" - дирекция „УСКОР" и й казала двамата с колегата й свид. Орлин Данеков - ст. инспектор в съшият отдел, да извършат проверка по търговската част на пицария „Ред хот пица".

Въпреки, че не разбрали защо се налага по спешност да проверяват обект, който вече са проверявали преди три-четири месеца, свидетелите Николова и Данеков взели със себе си папката с констативните протоколи, качили се в служебния автомобил и тръгнали към ул.„Студентска". По същото време свид. Цветелин Йорданов, заедно с колегите си от отдел „СК" - свид. Петър Вълков и свид. Светослав Котев също се отправили към пицарията с техния служебен автомобил.

Първи на мястото пристигнали служителите на отдел „КТДТ", на които направило впечатление, че до обекта има поставена стълба и на навеса над терасата бил качен един мъж, който работел нещо там. Това бил свид. Чернев, който довършвал отстраняването на щетите. Когато 15-20 мин. след първият екип, пристигнали и колегите им от отдел „СК", работниците от „Бор Инвест 04"ООД вече си били тръгнали. Двата проверяващи екипа се засекли в заведението и инспекторите се учудили защо не са били информирани, че ще извършват съвместна проверка и каква е била необходимостта от тази спешност. След като се легитимирали пред работещите в заведението, инспекторите поискали от тях да повикат управителя на пицарията. При тях дошъл свид. А.М. и когато инспекторите се опитали да разберат от него отговорите на своите въпроси, той им обяснил, че в момента има неприятности, тъй като М. се опитал да разруши част от покрива на лятната градина пред заведението, но им съдействал напълно. След като извършили проверките, съгласно дадените им инструкции, общинските служители отразили своите констатации в съответните протоколи, връчили копия от тях на свид. А.М. и си тръгнали. Същата вечер била извършена още една проверка от отдел „КТДТ" - дирекция „УСКОР", с цел проверка на работното време на заведението. Тази проверка била осъществена лично от Началника на отдел „КТДТ" - свид. Диана Йорданова, заедно със свид. Деян Маринов. В констативния протокол № 15507, съставен в 00.05 часа на 11.10.2014 год. било отразено, че заведението не работи.

След случилото се през този ден, свид. А.М. разбрал, че подс.М. е пристъпил към изпълнение на заканата си - да препятства дейността на заведението и още същият ден сигнализирал компетентните полицейски органи, като подал жалба във Второ РУП - Варна. В нея свид. М. изложил обстоятелствата, при които бил заплашен от подс. М., описал в какво се изразявали тези заплахи, както и какво имуществено задължение се искало от него да поеме.

Междувременно, двамата подсъдими решили да използват оттегленото през 2010 год. от свид. Т.Д. пълномощно, за което последната си спомнила, че физически разполага, но не била използвала до този момент. Двамата се договорили, чрез това пълномощно, К. да подаде искане до „Енерго Про Мрежи Варна" АД за преустановяване ел.захранването на заведението. На 13.10.2014 год. тя подала такова искане в офиса на дружеството на ул. „Девня". В него К. посочила, че в качеството си на управител и съдружник във „Варна Парадайз"ООД, желае ел. захранването в заведение „Ред хот пица" да бъде преустановено незабавно, тъй като се „обитава незаконно от непознати, самонастанили се лица". Към искането тя приложила: копие от нотариалния акт, копие от оттегленото от свид.Т.Д. пълномощно и разпечатана от интернет информация от Търговския регистър.

На 14.10.2014 год. сутринта, на мобилния телефон на подс. К. 0888 217576, който същата оставила за връзка с нея в подаденото искане, позвънил служител на „Енерго Про Мрежи Варна"АД, за да договорят час, в който да изпълнят заявката за преустановяване на ел. захранването на обект, находящ се на ул. „Студентска"№6. Екипът, който свид. Христо Христов - отговорник „МИР" определил за изпълнение на услугата, бил в състав свидетелите Илиян Павлов и Даниел Панайотов. С подс.К. разговарял свид. Павлов, като договорката била тя да им осигури достъп до електромера на място, около 10.30 часа. В уговорения час, служителите на „Енерго Про Мрежи Варна"АД пристигнали със служебния си автомобил. Влезли в намиращата отдясно на входа на кооперацията аптека „М.", тъй като им било посочено, че там се съхранява ключът за стаята с електромерите, намираща се на партерния етаж на кооперацията. Служителите в аптеката казали, че в момента ключът не е в тях. Когато ел. монтьорите излезли от там, към тях се приближили подсъдимите М. и К., заедно с двама работници с дрелка. В.М. разпоредил на работниците си веднага да му донесат ключа от стаичката и след като същият бил предоставен, отключил и всички заедно влезли в помещението. Свид. Даниел Панайотов прекъснал ел. захранването, а свид. Илиян Павлов съставил констативния протокол за извършеното действие, който бил подписан от подс.К..

Свид.Павлов разбирал, че се върши нещо нередно, тъй като видял, че заведението работи и вътре има клиенти, но бил длъжен да изпълни нареждането на прекия си началник. Направило му впечатление, че подсъдимите К. и М. през цялото време си комуникират и се държат приятелски. Когато ел. монтьорите си свършили работата, в стаичката с електромерите влезли работниците с дрелката, които започнали да пробиват дупки на касата на вратата.

По същото време в заведението се намирал свид. Георги Александров - гл. редактор на сайта „Топ новини Варна". Същият бил уговорил интервю със свид. А.М. относно случилото се преди няколко дни. В момента, в който свид. М. му разказвал как е изнудван от подс. М. да му плаща наеми, около 11.00 часа тока в заведението спрял. Отначало всички помислили, че това е авария, но им направило впечатление, че съседното заведение свети. Когато свид. М. и свид. Александров излезли навън, забелязали, че отпред бил спрян автомобилът на подс. М.. Двамата тръгнали към входа на кооперацията, където се засекли с излизащите оттам служители на „Енерго Про Мрежи Варна" АД, придружавани от двамата подсъдими. Така се досетили, че токът е спрян от тях. Свид. Александров се приближил до подс. М. и го попитал защо е спрял тока на заведението, но последният промърморил нещо и бързо се качил в автомобила си. Заедно с него вътре седнала и подс.К. и двамата започнали да наблюдават, какви действия ще предприеме свид. М..

Свид. М. се обадил на свидетелите Д. и П. и им разказал за случилото се. След няколко минути двамата пристигнали пред пицарията. Свид. Д. веднага позвънил на горещата линия на „Енерго Про Мрежи Варна" АД и попитал защо в заведението няма ток. Оттам му отговорили, че има входирано искане за прекъсване на ел. захранването, но трябва да отиде на място в офиса, за да му дадат повече подробности, след като се легитимира. Свид. Д. веднага отишъл в офиса на електроразпределителното дружество и разбрал, че подс.К. е инициирала спирането на тока, като е използвала оттегленото от него пълномощно. От отдел „Правен" на дружеството му казали, че трябва да удостовери с документи, че пълномощното е оттеглено и ел. захранването ще бъде възстановено. Свид. Д. отишъл до офиса на нотариус Обретенова и взел препис на оттегленото пълномощно, изпратената от нотариуса нотариална покана до подсъдимата К. да се яви, за да получи документите за оттеглянето, както и уведомлението до нея, че същото се счита за оттеглено. В 14.00 часа, свид. Д. депозирал поисканите от „Енерго Про Мрежи Варна" АД документи и след около половин час му казали, че е пусната заявка за незабавно възстановяване на ел. захранването за сметка на дружеството.

На място пристигнал екип на „Енерго Про Мрежи Варна"АД, в състав: свидетелите Желязко Бъчваров и Гроздан Гроздев, за да възстанови ел. захранването. Двамата влезли в аптека „М.“ и поискали да вземат ключ за стаичката с електромерите. Служителката дала ключовете на свид.Гроздев, но подс.М., който бил зад тях се разкрещял, че си иска ключовете и служителите на „Енерго Про Мрежи Варна" АД ги върнали на аптекарката. Свид.Бъчваров предварително бил взел ключ за стаичката от инкасаторите, тъй като предполагал „че ще има панаири“, двамата с колегата му позвънили на един от звънците и като им било отворено влезли във входа. Насочили се към помещението с електромерите и свид.Бъчваров отключил с носения ключ. Тогава подс.М. започнал да вика, че иска заповед за отключване, обвинявал ги, че разбиват вратата. Бъчваров отвърнал, че не разбива, а има ключ и че заповедта за възстановяване е при шефа му в централата на ул. „Девня“. Свид.Бъчваров се обадил на началника си -свид.Христов и му обяснил, какво се случва, след което подал телефона на подс. М., за да се разберат. Последният  поискал да му бъде предоставена заповед, с която служителите са изпратени. Свид. Христов му обяснил, че не работят със заповеди и с това разговорът приключил.

Ел. монтьорите се върнали до офиса, за да вземат заявлението и да го покажат на М.. Служителите на „Енерго Про Мрежи Варна" АД се върнали отново на мястото и показали заявлението на подс. М., но той отново отказал да им даде ключа за стаята, като смеейки се казал, че това е хвърчащ лист без подпис и печат. При тях дошла подс.К., която се представила за собственик на заведението и заявила, че няма да осигури достъп. Свид.Бъчваров и Гроздев докладвали на свид.Христов за развоя на събитията и съставили протокол за неосигурен достъп до главно разпределително табло в общата стая на входа, който бил подписан от подс.К.. След това служителите на „Енерго про мрежи Варна“ АД си тръгнали.

Свид. М. разговарял по телефона с общинския съветник - свид. К.К., когото познавал покрай свои приятели, и на когото, търсейки подкрепа и съдействие, разказал за проблемите си свързани със спирането на ел.захранването на търговския обект. Свид.К. обяснил на свид. М., че трябва да има доверие на правоохранителните органи, тъй като считал, че те ще си свършат работата.

На следващата сутрин, всичко отново се повторило, свидетелите М., Д. и П. звънели до „Енерго Про Мрежи Варна" АД и искали възстановяване на ел. захранването, а оттам им отговаряли, че трябва да им бъде осигурен достъп. От Второ РУП - Варна изпратили екипи с полицейски служители, но те не се намесвали и следели единствено да не се нарушава обществения ред. Пред заведението дошъл и свид. Б.К., който трябвало да съдейства на подс. М.. През това време свидетелите Д., М. и П. търсили изход от създалата се ситуация. Тогава свид. Т.Д. решил да се обади на „професионалния домоуправител" - фирма „Акорд" ЕООД, които обслужвали входа на ул. „Студентска" №6 и да ги помоли да дойдат, да сменят ключалката и да предоставят ключ от стаята с електромерите. От фирмата се съгласили и на място пристигнали свидетелите Денислав Денчев и Николай Николаев, които след като сменили патрона на бравата, предоставили ключ на свид. Д.. Последният позвънил на дежурния екип на „Енерго Про Мрежи Варна" АД и им казал да дойдат отново, защото вече е осигурил достъп до електромерите.

Заедно със свидетелите Д. и П., пристигналият екип на „Енерго Про Мрежи Варна" АД отключили вратата на стаята с електромерите, но в този момент подс.М. застанал пред вратата, и отказал да ги пусне без да му покажат заповед. Екипът на електроразпределителното дружество отишъл до автомобила, с който пристигнали, за да се обадят до офиса за инструкции. През този момент, в стаята се промъкнал незабелязано неустановен работник на подс.М. и сложил отвътре в дупките на касата, предварително приготвен метален щифт. Ел. техниците се върнали към стаята с електромерите, но когато пробвали да отворят вратата, установили, че ключът превърта, но вратата не се отваря напълно, а само на около един сантиметър. След като не успели да влязат в помещението, служителите на „Енерго Про Мрежи Варна" АД отново си тръгнали. След известно време, свидетелите Д., П. и М. отново решили да пробват дали стаята се отключва. Завъртели ключа в ключалката и този път вратата се отворила. Когато влезли вътре, свидетелите забелязали пробитите дупки на касата на вратата, пригодено място за сядане от стиропор и чаша с кафе. В момента, в който започнали да звънят на „Енерго Про Мрежи Варна" АД, отново се появили подсъдимите К.М. и започнали да крещят, че вратата е разбита. Дошли и полицейските служители от Второ РУП - Варна, които огледали бравата и не установили следи от разбиване, но забелязали пробитите дупки на касата и захвърления на земята метален щифт.

Тогава подс. М. започнал да звъни по телефона си, като давал нареждания да слизат пред входа всички майки с деца от етажите. Живущите се подчинили и започнали да слизат пред входа с децата си. Свид. М. видял, че от входа излизат майки и бащи с децата си, които изглеждали много притеснени и избягвали да го погледнат в очите. През това време подс.М. крещял: „Пречат, смущават, нарушават спокойствието на входа“, като подканял полицаите да изкарат от помещението свидетелите М., П. и Д.. Свид.М. се извинил на хората от входа за причиненото неудобство и им казал да се приберат, защото те двамата с М. ще решат проблема и излязъл.

При един от опитите да отключат стаичката с ел.таблата подс.М. казал иронично и с пренебрежителна усмивка на свид.М., че не го брои за жив и „Абе, моето момче, няма как да стане. Ако ти ме прескочиш, всеки ще започне да ме прескача.“

На 15 октомври, през деня свид. М. няколкократно търсил свид. К.К. по телефона. Когато успели да се свържат М. го помолил да дойде на място, за да се запознае със ситуацията и свид. К. обещал, че след края на работния ден, ще отиде до заведението.

Около 18.30 часа, свид. К. пристигнал в гр.Варна. Отивайки до заведението, установил, че токът не бил пуснат, имало доста събрани хора, които му обяснили какво се е случвало през деня. След като поседели около половин час вътре в заведението и разговаряли, свид.К., свид.М. и свид.П. излезли и тръгнали към стаичката с електромерите, за да му я покажат. Пред входа на кооперацията била паркирана полицейска кола с двама полицаи, които били отвън и наблюдавали случващото се. Подсъдимият М. снимал с телефона си свид.К. и му потърсил сметка какво прави там. Свид.К. също решил да снима със своя телефон и изваждайки го му казал: „Г-н М., нека и аз да ви снимам". След като чул това, подсъдимият се обърнал с гръб към свид. К. и тръгнал към входа на кооперацията. Свид. К. направил няколко крачки след него и отново му извикал: „Г-н М., обърнете се да ви снимам". В момента, в който свид. К. вдигнал телефона на нивото на очите си, подс.М. се обърнал и нанесъл удар с десния си юмрук в лявата скула на свид. К.. В този момент напрежението сред клиентите и служителите на заведението „Ред хот пица", както и намиращите се пред него случайни граждани ескалирало. Хората започнали да викат към полицейските служители: „Какво още трябва да направи, за да го приберете?". За да избегнат ексцесии, полицейските служители отвели подс.В.М. ***, където бил задържан със заповед за срок от 24 часа.

След неговото задържане обстановката се успокоила, а на следващият ден служителите на „Енерго Про Мрежи Варна" АД успели да възстановят ел. захранването, след като вече никой не препятствал достъпа им до помещението с електромерите.

Въпреки възстановеното ел.захранване, се наложило всички продукти, който се намирали във фризерите и хладилниците в заведението „Ред хот пица", да бъдат унищожени в екарисаж, тъй като обстоятелството, че три денонощия са преседели размразени, ги направило негодни за консумация.

На 16.10.2014 год. подс. М. бил привлечен, в качеството на обвиняем, по образуваното Бързо производство №1807/2014 год. по описа на Второ РУ - Варна, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК и по отношение на същия била взета МНО „Подписка".

След като излязъл от ареста подс.М. се срещнал със свид.Б.К.. Бил много афектиран от случилото се и казал на К., като видят колата на свид.М. да му я запалят и да му нарежат гумите, но свидетелят К. не го „приел на сериозно“.

На 20.10.2014 год. Подс.К. подала жалба вх.№ УСКОР14002913ПР до отдел „Строителен контрол" в Район „Приморски" - Община Варна, в която искала да бъде извършена проверка на изградената пред заведението „Ред хот пица" пристройка. Твърдяла, че „Варна Парадайз" ООД е извършило незаконно строителство – (т.ІV, л.117 от ДП).

По този повод на 06.11.2014 год. в заведение „Ред хот пица" била извършена такава проверка от работна група в състав: свид. Любен Савов и свид. Красимир Николов. На проверката присъствал свид. Т.Д., в качеството му на управител на дружеството, който не успал да представи на проверяващите документи относно законността на изградения пред пицарията обект - тераса, както и на обособената в задната част на помещението стая, с площ около 20 кв.м. Проверяващите съставили Констативен протокол № 259/06.11.2014 год., в който удостоверили тези обстоятелства и указали в срок до 21.11.2014 год. да се премахнат горепосочените обекти.

Още на 06.11.2014 г. подсъдимата К. *** да и́ бъдат предоставени копия от следните документи: 1. Копие на констативен протокол 259/06.11.2014 г., 2. копие от уведомление, предоставено от Т.Д., ведно с нотариална покана и удостоверение изх № 45/14.10.2014 г. и 3. Копие на декларация на Т.Д. за извършен незаконен строеж (т.ІV, л.107 от ДП).  На 07.11.2014 г., подс. К. успяла да се снабди с копия от всички тези документи, вкл. и Констативен протокол № 259/06.11.2014 г., видно от приложената по делото разписка, подписана от подс.К.К.. (т.ІV, л.108 от ДП). На 12.11.2014 г. тя разговаряла с подс. М. и го информирала, че е взела този документ, както и че в него бил определен срок до 21 същия месец за доброволно премахване.

По-късно същият ден при разговор с мъж по повод „събарянето“ /л.25 от ВДС, том 4/, подс.М. заявява:  „Искам да го събаряме! И искам вчера да е съборено! Аз, а, не съм лежал в полицията, като съм тръгнал да го събарям, щото за да го протакам!“….“Аз исках отдавна да е съборено! Значи първата ми работа беше да е съборено, а после другите действия. Щото като е съборено, те не могат да работят вътре.“ /л.29/ „По принцип аз ще направя организацията.“…“Тоест всичко да се случи толкова бързо, че докато дойде някой, то вече да е съборено.“

По-късно при разговор между двамата /л.35 от ВДС, том 4/, мъжът разяснява на подс.М.,*** констативен протокол въобще не е „читав“, тъй като не е спазена процедурата, поради което е незаконосъобразен. Но пък не пречело да се ползва като формална причина да се тръгне да се премахва строежа.  По-късно /л.39/ подс.М. му споделя, че е проблем, че К. е взела само копие от протокола, при което вземат решение да го „отиграят“  като направят нотариално заверен препис на копието, като целта е била да се придаде достоверен и официален вид на т.нар „формална причина за събарянето“.

През това време, подс. М. лично се заел и с организацията по събарянето на терасата. Първоначално, от личния си мобилен телефон с номер 0899 999996 той позвънил на мобилен телефон с номер 0898 425090 на свид. Десислав Гатев - съсобственик на „Варненски строежи" ООД /л.40 от ВДС, том4/. Казал му, че му трябват багери и хора за събарянето на една тераса.  Свид. Гатев обяснил, че в момента се намира в Р. Гърция и му препоръчал да се обърне към другия съсобственик на „Варненски строежи" ООД - свид. Мирослав Мирчев, като обещал да осъществи връзката със съдружника си. След около 5-6 мин., на мобилния телефон на подс. М., от мобилен номер 0899 968683 позвънил свид. Мирослав Мирчев и двамата се договорили последният да осъществи организацията по събарянето /л.42 от ВДС, том 4/. Тъй като подс. М. искал терасата да се събори много бързо, с максимални поражения и никой да не може да се противопостави на това, както се случило при неуспешния опит по демонтирането на платната, същият решил да наеме охранителна фирма, която да препятства достъпа на други лица до заведението по време на събарянето.

На следващият ден, в 14.39 часа, подс. М. позвънил на мобилния телефон с мобилен номер 0889 503253 на свид. Атанас Пешев -съсобственик на охранителна фирма „ДАИКС“ ООД - гр. Пловдив /л.51 от ВДС, том 4/ и го попитал дали поемат охраната на обекти извън гр. Пловдив. Свид. Пешев му отговорил положително и попитал, за какъв обект става въпрос, като подсъдимият обяснил, че прави „секретна операция“, ще се премахва един незаконен строеж и иска да наеме неговите охранители, тъй като не искал да „изтече информация“. Свид. Пешев му обещал да изпрати служители, на които имал доверие - свид. Георги Фърцов и свид. Д. Трампов, но трябвало да има сключен договор за охрана на територията на гр. Варна, който да бъде регистриран в ОД МВР - Варна. Тогава подс. М. му обяснил, че договора ще бъде сключен с подс. К., но за това ще се погрижат неговите адвокати, които също ще присъстват на събарянето. След като се договорили за всички подробности, включително и за датата на събитието - 15.11.2014 год., свид. Пешев го попитал къде да дойдат неговите служители, когато пристигнат в гр. Варна и в колко часа. Подс. М. му издиктувал по телефона адреса на офиса си в гр.Варна - ул. „Селиолу" № 1, и му казал да бъдат там в 7.00 часа за инструктаж. Обяснил също така, че там ще ги чакат К. и двама адвокати, които ще присъстват на събарянето, за да не допуснат някой да им попречи. След като уточнили, че М. ще плати за услугата на охранителите на място, разговорът приключил.

Междувременно, на подс. М. се обадил свид. Мирчев и му съобщил, че е договорил багер от фирма „Еврокат" ООД, камион „Камаз" от фирма „Жи-До 2008" ЕООД, както и че е организирал неговите работници от „Варненски строежи" ООД за събарянето на терасата. Подс. М. обяснил и на него, че договорът с неговата фирма ще сключи подс. К.. Двамата обсъдили къде ще бъде сключен договорът, в колко часа работниците и техниката да бъдат пред заведението, както и други подробности по самото събаряне. Подс. М. обещал, че плащането ще бъде осъществено на място, след приключване на работата и разговорът приключил.

На 15.11.2014 год. служителите на охранителна фирма „ДАИКС“ ООД - гр. Пловдив пристигнали с два автомобила в гр. Варна и по предварителната договорка, се отправили към ул. „Селиолу" № 1. Около 07.00 часа паркирали пред офиса на подс. М., където трябвало да изчакат последващите инструкции към тях. Известно време след това, на същото място пристигнала и подс. К. с двама адвокати. Последните, заедно със свид. Фърцов влезли в офиса, където вече ги чакал подс. М.. След като им обяснил, че събарянето трябва да стане много бързо и със значителни щети за зимната градина на заведението, така че същото да бъде впоследствие запечатано, М. им наредил да тръгват към мястото и да го държат постоянно в течение какво се случва по мобилния телефон.

По същото време, на паркинга на Военна болница - гр. Варна, свид. Георги Г. и свид. Мирчев инструктирали багериста - свид. Захари Стойков и шестима работници от „Варненски строежи"ООД, какво точно трябва да свършат на обекта. На свид. Стойков обяснили, че трябва с кофата на багера да надере поликарбоновото покритие на тентата, а на работниците обяснили, че след това те трябва с чукове да разбият стъклата и дограмата на конструкцията, като нанесат максимални поражения по терасата. Когато свършили с инструктажа, всички заедно се отправили към заведението, което се намирало наблизо. След като всички се събрали, точно в 08.00 часа, свид. Г. опънал червена лента около конструкцията и без каквото и да е предупреждение към намиращия се в заведението персонал, казал на багериста да започва. В момента, в който кофата на багера ударила по покрива на терасата, служителите на „Ред хот пица" помислили, че има земетресение. Когато се показали на вратата, разбрали, че всъщност се разрушава тентата над терасата пред заведението. Първо натиснали паник-бутона, за да повикат обслужващата заведението охранителна фирма СОД „Спартак", после позвънили на управителя на заведението - свид. Здравко Здравков, а също и в полицията. Свид. Здравков пристигнал почти веднага на място и видял, че поликарбонът на навеса вече е надран, а няколко човека с чукове и метални пръти удрят по стъклата, дограмата и теракотените плочки. Пристигналите пред заведението охранители от СОД „Спартак", както и дошлите малко по-късно свидетели Д. и П., не могли да спрат тези разрушителни действия.

През цялото време, подс. М. звънял по мобилния телефон на подс. К. и на свои роднини и служители, живущи в кооперацията над заведението, за да се информира за хода на събитията. При разговор между К. и него /л.71, ВДС, том.4/, тя му съобщила: „Нямаш си на идея за какво става на въпрос. Ебаха мамата на всичко. Просто…..Много яко“. Това предизвикало одобрението на М., който дал указания да продължат с чупенето на теракотените плочки пред заведението.

Малко след осем часа свид. Мирослав Мирчев от мобилен номер 0899 968683 позвънил на подс. М. /л.74, ВДС, том 4/ и го информирал: „Значи отпред е перфектно всичко, както си наредил, така сме го направили… Даже, даже по-зле“.И му обяснил, че отзад има хора и няма как да пристъпят към разрушаване.

Подс.К. отново се обадила на подс.М. /л.77 от ВДС, том 4/, като му казала, че отпред всичко е смазано и няма нищо здраво, на което той реагирал с  „Браво! Браво!“

Действията по събарянето на терасата били преустановени едва след намесата на пристигналите на мястото полицейски органи.

Непосредствено след това, подс. М. извикал охранителите от фирма „ДАИКС“ ООД - гр. Пловдив да дойдат в района на ж.п. гара - гр. Варна, където им платил обещаното възнаграждение и им обяснил, че няма нужда повече от техните услуги. След като приключила срещата с подс. М., охранителите отпътували веднага за гр. Пловдив.

След обяд на същия ден, подс. К. отишла в офиса на подс. М. да разкаже за развоя на събитията. Когато разбрал, че всъщност пораженията не са такива, каквито той си е представял и които да възпрепятстват дейността на заведението, подс. М. отправил упреци към К., че не е свършила нейната част от работата. Тя безуспешно се опитвала да му обясни, че багеристът е виновен, защото не е довършил разрушаването, а М. не желаел да слуша оправданията й и заявил, че е „трябвало тя да седне на багера", но да свърши по този начин нещата, както са се договорили.

 

По-късно същия ден, подс.М. провел няколко разговора /л.103 – 111 от ВДС, том 4/ с мъж, ползващ телефонен номер **********, на който първоначално наредил след полунощ да вкара един автомобил, а в последствие променил на два автомобила, пред входа на заведението по начин, който да възпрепятства достъпа на клиенти. Вечерта обаче, когато били предприети опитите да се паркират автомобилите пред заведението, на мястото на разрушената зимна градина, тези действия били осуетени от охраната му.

 

В хода на проведеното наказателно производство са били назначени и приобщени следните заключения по допуснатите съдебни експертизи:

Съгласно заключението на видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 27 изследваните видеофайлове са с качество, което позволява отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица и техните действия. На видеофайловете  записани на CD-R “Verbatim” се установяват две лица от мъжки пол със сходни общи черти на главата и лицето с тези на В.М. и А.М.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия /сн.11 и ф.к.1/ е заснето едно и също лице, посочено като В.Н.М.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия /сн.9 и ф.к.4/ е  заснето едно и също лице, посочено като А.М.М..

   Съгласно заключението на фоноскопска експертиза № 7 на изследваните два видеофайла, предоставени от свид.П. се установило наличие на фонограма, съдържанието на която е свалено на хартиен носител в раздел Оглед и изследване на настоящата експертиза. Датата на регистриране на файла е 19.03.2015г.

   От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че на приложените схеми е обозначена позиция на Базовата станция обслужвала разговорите на съответните тел.номера /маркер оцветен в зелен цвят/, поредността на ползване на Базовата станция обслужвала разговорите на съответните тел.номера /първата цифра обозначението на маркера в съответния цвят/, както и времето в което съответната Базова станция е обслужвал тел.номера /информацията след тирето в обозначението на маркера на съответния цвят/. На приложение 9 са показани абонатите намиращи се по едно и също време на едно и също място. Различните абонати са обозначени с различен цвят маркер, като със същият цвят е обозначен номерът на съответния абонат и времето на  провеждане на съответните разговори.

   От заключението на съдебно-техническа експертиза /л.44-48, т.5 от ДП/ се установява, че изградената слънцезащитна конструкция, остъклена с алуминиева дограма пред пицария „Ред хот“  не отговаря на критериите за „преместваем обект“, зададени в нормите на чл.56 и § 5 т.80 от ДР на ЗУТ. Същият представлява пристройка към изградената сграда, функционално свързана с обект до нея - представляващ „Пицария“, която пристройка няма самостоятелна функция и не може да се ползва самостоятелно. Строежът е изграден без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Сградата в имота е трета категория, като съответно и пристройката, като строеж е трета категория. Вещото лице е описало и поврежданията по слънцезащитната конструкция.

   Съгласно заключението на съдебно-счетоводна и финансово-оценителна експертиза /л.36-38, т.5 от ДП/, финансовите загуби на „Ред хот България“ ООД към момента на инкриминираното деяние са в размер на 10 306,62 лева.

   Съгласно заключението на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза /л.49-50, т.5 от ДП/, са разрушени и повредени части от конструкцията - алуминиева дограма-100%, поликарбоново покритие - приблизителна разрушена площ 85 кв.м., метална конструкция- 20% огъната и разрушена. Общата стойност на щетата е в размер на 9 200 лева.

   От заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /л.429-529, т.2 от НОХД № 733/17г./ се установява, че при свид.М., към декември 2014г. се е отчитало функциониране в ситуация на повишен стрес и известно снижение на адаптивните възможности. Той е възприел заканата като действителна. От медицинска гледна точка не са установени обективни причини, поради които да не може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото и да дава достоверни показания. М. се чувствал застрашен за живота си.

   От заключението на комплексна петорна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /л.687-718, т.2 от НОХД № 733/17г./ се установява, че свид.М. при изричане на първоначалните заплахи не е изпитал страхови изживявания. Впоследствие е възприел заплахите за реални и е получил от психиатрична гледна точка „Разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението-код F43.25“ Възприел е заканите и това е породило у него чувство на тревожност, безпокойство, че те могат да бъдат реализирани. М. е могъл правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за делото и да дава достоверни показания. Няма данни за Посттравматично стресово разстройство, тъй като той е успял да позитивира социалното си функциониране, като е вложил енергия в работата си. Към момента на воденото наказателно производство е налице известна ситуативна тревожност във връзка с водените съдебни дела и срещата му с подс. М..

Настоящият съдебен състав счита, че следва да се кредитират заключенията по тези експертизи, които са изготвени от вещи лица с необходимите специални познания в съответните области, като същите са обосновани, компетентно и обективно дадени и отговарят в необходимата степен на поставените им въпроси.

Няма пречка да се кредитират писмените доказателствени източници, намиращи се по делото, приобщени на основание чл.283 от НПК от първоинстанционния съд.

 

Преди да изложи съображения по останалите доказателствени материали ВнАС, счита, че трябва да вземе принципно отношение по повод на приобщените от проверявания съд показания на свидетелите М. П., Б. Чернев, Светослав Мариновски, Мирослав Мирчев, Б.К., В. Жеков, К.Д.,  Атанас Пешев и Мирослав Г., дадени пред друг състав на ВОС. Първостепенният съд се е позовал на тези показания в мотивите си, кредитирал ги е, като е обосновал крайния си съдебен акт и на посочените гласни доказателствени средства. По този начин ВОС не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото доказателствените материали са били събирани от законен съдебен състав. Свидетелските показания на изброените свидетели са били депозирани в поредица от съдебни заседания по НОХД № 1126/2015 г. по описа на ВОС пред съдебен състав с председател съдия Св.Г..

Впоследствие съдебният състав, с определение, постановено в закрито заседание на 24.03.2017 г. е приел самоотвода на председателя на състава. Мотивите за самоотвода на съдия Г. са, че върху него се оказва недопустим обществен и прокурорски натиск във връзка с разглежданото дело. Докладчикът е преценил, че вече не може да осигури разглеждането и решаването на делото по изискуемия от закона обективен и безпристрастен начин.

До момента на самоотвода на съдия Г., нито обвинението нито защитата са искали отвода му и не са правили възражения относно законността на съдебния състав, председателстван от него.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че към момента на провеждане на разпитите на посочените свидетели, съставът на Варненския окръжен съд, разглеждащ НОХД № 1126/2015 г. е бил законен. За председателя на съдебния състав впоследствие са се породили основания за отвод, при което той съвсем законосъобразно си е направил самоотвод. Тези новопоявили се /към март 2017 г./ обстоятелства /оказването на натиск/ не могат да опорочат извършените до този момент процесуално- следствени действия.

Член 6, § 1 ЕКПЧ изисква този „съд“, който попада в обхвата му, да бъде безпристрастен. Безпристрастността обикновено означава липса на предразсъдък или пристрастие, а тяхното наличие може да се проверява чрез различни способи (Kyprianou v. Cyprus [GC], § 118; Micallef v. Malta [GC], § 93). В конкретния случай съдът е изпълнил задължението си да се отведе, когато е установил, че не може да предостави достатъчни гаранции за изключване на всякакво легитимно съмнение в това отношение (Kyprianou v. Cyprus [GC], § 118; Piersack v. Belgium, § 30; Grieves v. the United Kingdom [GC], § 69). Затова и въззивната инстанция не намира да е било допуснато нарушение на принципа за „справедлив процес“, поради което и не съзира пречки да бъдат ползвани гласните доказателства и доказателствени средства, събрани по НОХД № 1126/2015 г. по описа на ВОС и приобщени по реда на чл.281 от НПК към доказателствената маса по НОХД № 733/2017 г . по описа на същия съд.

Ето защо и настоящият съд ползва тези показания при формиране на вътрешното си убеждение, като обосновава съдебния си акт и на посочените гласни доказателствени средства, доколкото кредитира тяхното съдържание.

Изложената по-горе фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното и съдебното производство и приобщен по реда на чл.283 от НПК доказателствен материал, както и от обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели, справки от мобилни оператори, писмени документи, представени от Община Варна и Общински съвет – Варна, заключенията на посочените по-горе експертизи,  протоколи за доброволно предаване, справки за съдимост и др.

Относно свидетелските показания:

Основно внимание, естествено следва да се обърне на показанията на свид.М. относно срещата му с подс.М. на 9 октомври 2014 г., които въззивната инстанция кредитира с доверие.   

От анализът им се установява, че същите са с висока степен на доказателствена интензивност, подкрепят обвинителната теза за извършено престъпление с насоченост обществените отношения, осигуряващи нормалното и свободно формиране на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи нормалното упражняване на правото на собственост и др.имуществени права.

Показанията на свид.М. се характеризират с вътрешна устойчивост и последователност в разказа му относно възприетите и пресъздадени правнозначими за инкриминираното поведение факти. А.М. описва в детайли обстоятелствата, сочещи на упражнено спрямо него психологическо въздействие, за да поеме задължение да заплаща на подс.М. ежемесечно парична сума в размер на десет хиляди лева. Той ясно и недвусмислено споделя, че възприетата от него заплаха е за увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" – Варна, както и за създаване на пречки и преустановяване работата на същото заведение. Свидетелят категорично и неизменно сочи, че авторът на тези вербални заплахи е именно подс.М., а на тяхното осъществяване освен подсъдимият е присъствала и подс.К..

Прави впечатление, че споделеното от свид.М. остава непроменено при разпитите му на досъдебното производство и пред различните състави на ВОС, което е било и причина да не се четат показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК.

Съпоставянето на установеното чрез разпита на свид.М. с останалите доказателства по делото обосновава логичност и житейска истинност на споделеното от него, което предпоставя кредитирането на показанията му. Установеното от свид.М. относно обстоятелствата около срещата му с подс.М. на 9 октомври 2014 г., включени в предмета на доказване, кореспондира на депозираното от свидетелите П., Д., Б. и Д..

Действително свидетелите П., Б. и Д. не са очевидци, те са разбрали за срещата и проведения разговор между М. и М. от разказите на последния. Той е този, който им е предал съдържанието на проведения разговор, за претенциите на М. да получава наем за заведенията, за заплахите и  т.н.

Процесуалната стойност на съдържимите се в посочените свидетелски показания данни ги определя като производни по характер доказателства, доколкото същите не отразяват и не пресъздават лично възприети обстоятелства за срещата на свид.М. с подс.М. на 9 октомври 2014 г., а възпроизвеждат съобщени от пострадалия факти. Но само поради естеството им, те не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност, както е сторил първоинстанционния съд, а същите следва да бъдат анализирани в тяхната цялост и съпоставени с останалия доказателствен материал.

Съгласно утвърдената теория и практика, предназначението на производните доказателства е да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за тяхната проверка, или дори ги заместят при невъзможност да се съберат първични доказателства.

В настоящият случай, съдът не разглежда тези показания като доказателство, което да подмени първичните доказателства (в случая показанията на свид.М.), а за тяхната проверка.

За целта съдът съпостави относимите показания на свидетелите и анализирайки ги в тяхната цялост достигна до извод, че те вярно и точно пресъздават случилото се на цитираната дата – 9 октомври 2014 г. При оценката им, съдът съобрази, че тези показания са еднопосочни относно основните, интересуващи делото факти. Наличните разминавания са относно детайли, които според съда не са съществени и не биха могли да ги дискредитират.

За да направи извод дали свидетелските показания на М., П., Б. и Д. вярно и точно пресъздават случилото се на цитираната дата, съдът съобрази и споделеното от свид.Д., който по време на коментираната среща между М. и М. в „Мода бар“ наблюдавал през прозореца на терасата какво се случва вътре. Свид.Д.споделя, че видял как в един момент от разговора, подс. М., видимо ядосан, станал и започнал разпалено да жестикулира, но поради отдалечеността на мястото, на което се намирал не можал да чуе, какво точно казал на свид. М..  По-късно, когато си тръгнали от „Мода бар", свид. Д.видял, че приятелят му е силно притеснен и го попитал какво се е случило между него и  М., при което свид. М. му разказал за предявените от подсъдимия претенции и за отправените заплахи.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите М., П., Б., Д. и Д.относно обстоятелствата около проведената среща между подс.М. и свид.М. на 9 октомври 2014 г. в „Мода бар“ и съдържанието на разговора между тях.

На развилите се впоследствие събития, имащи значение по делото, са присъствали вече посочените свидетели заедно или поотделно, както и други свидетели – К.К., Чернев, Г., Пасков, Жечев, Николова, Данеков, Йорданов, Вълков, Котев, Павлов, Панайотов, Александров, Бр.К., Бъчваров, Гроздев, Денчев, Николаев, Фърцов, Трампов, Пешев, Стойков и Георгиев, Здравков, като всеки от тези свидетели добросъвестно излага възприятията си относно обстоятелствата, на което е бил свидетел. Тези лица не са заинтересовани от изхода на делото и не са известни обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на споделеното от тях. А съпоставяйки показанията на посочените свидетели помежду им, както и с останалия доказателствен материал, съдът намира, че същите са дадени обективно и безпристрастно, поради което ги кредитира с доверие.

Не така стои обаче въпросът с показанията на свид.Мирчев. Неговите показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като от протокола за изготвено ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС по отношение на подс.М. /л.42 от ВДС, том 4/, се установява, че свид.Мирчев от мобилен номер 0899 968683 е позвънил на мобилния телефон на подс. М. и двамата се договорили свидетелят да осъществи организацията по разрушаването на зимната градина на 15.11.2014 г.  Нещо повече на 15.11.2014 г. сутринта, по телефона свид.Мирчев е докладвал на подс.М. няколкократно, като при един от разговорите /л.74, ВДС, том 4/ казва: „Значи отпред е перфектно всичко, както си наредил, така сме го направили… Даже, даже по-зле“.И му обяснил, че отзад има хора и няма как да пристъпят към разрушаване. Тези факти и обстоятелства свид.Мирчев се опитал да отрече при разпита си в с.з. а 29.03.2018 г. по НОХД № 733/2017 г.

С оглед така установеното участие на свид.Мирчев и комуникациите му с подс.М., съдът не кредитира показанията на този свидетел, които са в обратния смисъл.

 

Специалните разузнавателни средства са използвани законосъобразно, а изготвените въз основа на тях ВДС са годни доказателствени средства и съдът ги цени при изграждане на вътрешното си убеждение. Подсъдимите са запознати със съдържанието на ВДС, поради което правото им на защита не е нарушено.

 

Обяснения на подс.М. съдът не кредитира изцяло, а ги прие за негова защитна позиция по обвинението, тъй като той по същество свежда участието си в деянието единствено до отправяне на бизнес предложение към свид.М. за заплащане на наем за ползване на собствената му тераса. Тази негова версия въззивният съд намира за опровергана от останалия доказателствен материал по делото -  показанията на коментираните по-горе свидетели, от ВДС и др. От приложени СРС се установява неговата водеща роля в цялостната престъпна дейност, предмет на обвинението. Той не само поискал от свид.М. да му заплаща ежемесечно наеми, а при отказ от страна на последния го е заплашил със спиране работата на заведението „Ред хот пица“ и неговото разрушаване. Той не само е присъствал на място пред заведението при демонтажа на тентата, при спиране на ел.захранването и при осуетяване опитите да бъде възстановено впоследствие, а е играел основна движеща роля при тези действия – осигурил е техника и работници за фактическото разрушаване, осигурил е охранителна фирма, която да обезпечи необезпокояваното изпълнение, бил е и постоянно информиран за действията и не на последно място – той е заплатил на двете дружества извършената работа. Подс.М. е изисквал от подс.К. бизнес решенията да се вземат от него /а всъщност това са решенията по събаряне на зимната градина/, давал е нареждания какво, кога и как да се разрушава, договарял е лично всички условия за реализирането на това разрушаване, а подс.К. е „обличала“ неговата воля и договорки в облигационна форма, подписвайки необходимите договори. Подс.М. лично е уговарял блокирането на заведението след разрушаването на терасата чрез паркирането на автомобили пред входа му.

Съдът не кредитира в цялост обясненията и на подс.К.. В преобладаващата си част, същите представляват разказ за отношенията й с бившия й съпруг – свид.Д., и за проблемите й свързани с решаване на имуществените им спорове след развода. По отношение на фактите по обвинението, същата дава лаконична и частична информация в стремежа си да обясни действията си с претендираните права върху имота на ул.“Студентска“ и да придаде на тези действия законосъобразен вид.

 

По отношение обвинението срещу двамата подсъдими по чл.213а от НК:

Изнудването е престъпление срещу собствеността. Непосредственият обект на изнудването има комплексен характер - засягат се отношения, които осигуряват нормалното и свободно формиране на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи нормалното упражняване на правото на собственост.

Престъплението изнудване застрашава /при престъплението по чл.213а НК/ или уврежда /при това по чл.214 НК/ нормалното упражняване на правото на собственост или други имуществени права, но в същото време винаги засяга и свободното формиране на волята на пострадалия за разпореждане с имуществото му.

При изнудването, засягането на личността е начин или способ за увреждане на собствеността. Характеристика на престъплението изнудване от обективна страна е, че първият предмет на посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а вторият предмет е имущество, с което физическото лице се мотивира да се разпореди под въздействие на принудата.

Изпълнителното деяние - "принуди" - се осъществява само чрез действие и винаги се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение противно на волята си, като за целта деецът използва физическа или психическа принуда. Последователно, или едновременно с упражняване на принудата, деецът довежда до знанието на изнудваното лице исканото от дееца негово поведение.

Престъплението по чл.213а НК е на формално извършване и изпълнението на заканата не е задължителен елемент при осъществяване състава на престъплението. В този смисъл е константната съдебна практика например Решение № 224 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1033/2018 г., III н. о.,  Решение № 543 от 12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2485/2011 г., I н. о., НК и Решение № 13 от 19.07.2004 г. на ВКС по н. д. № 631/2003 г., I н. о.

 

Събраните по делото доказателства обосновават категоричен и еднозначен извод за това, че подсъдимите К. и М. са изнудвали свид.М.. В този смисъл въззивният съдебен състав преценява като неправилно заключението на първостепенния съд, че липсват доказателства за постановяване на осъдителна присъда за престъплението по чл.213а от НК. Като съобрази посоченото, настоящия съдебен състав отмени присъдата на първостепенния съд и вместо нея призна двамата подсъдими за виновни, за това, че за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна с цел да принудят другиго - А.М.М. да поеме имуществено задължение - да заплаща на подс.М. ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашили с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България" ООД, с управител А.М.М.,  извършено е от две лица - К.Ж.К. и В.Н.М., и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, престъпление по чл. чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4  вр. ал.1 от НК.

 

До неправилните изводи първоинстанционният съд е стигнал, възприемайки подхода на защитата да разкъса хронологията на събитията, като давайки правна оценка на всеки епизод, дори пропускайки някои то тях, не е дал правна оценка на действията на двамата подсъдими в тяхната цялост. По този начин се е стигнало до разкъсване на връзката между отделните събития, като проверявания съд не е обърнал внимание на задружните действия на подсъдимите в осъществяване на престъпната им цел, на начина на извършване на престъпното посегателство, както и че това е  начин, по който те са упражнявали психологическото въздействие върху свид. М., мотивирайки го да поеме имуществено задължение.

За да бъде реализиран състава на вмененото във вина на двамата подсъдими престъпление, от обективна страна следва да бъде осъществено изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване - действие на застрашаване с бъдещо деяние, което би се отразило неблагоприятно на пострадалия или негови близки. Изпълнителното деяние в случая е осъществено от подс. М. и подс.К. с различни фактически действия, които обаче са субективно свързани и са насочени към реализацията на преследваната една обща за двамата цел – да мотивират свид.М. да спре плащанията към наемодателя си и да плаща на подс.М.. В този смисъл Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 32/2015 г., III н. о., според което „Налице е съизвършителство и общност на умисъла не само когато съучастниците нанасят побой заедно - едновременно или поотделно, но и когато единият действа в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент“.

Тази верига от действия, осъществяващи изпълнителното деяние, е започната лично от подс.М. на 09.10.2014 г., когато при срещата си със свид.М., В.М. е поискал сумата от 10 000 лв. и когато е получил отказ, тогава за първи път го е заплашил, че ще разруши заведението и ще спре дейността му, ако не поеме задължението да му плащана посочената сума ежемесечно. Заплашването е осъществено чрез две от изброените в нормата средства - заплашване с увреждане на имущество и с друго противозаконно действие с тежки последици за пострадалия. Безспорно подс.К. не е присъствала на срещата на 9 октомври 2014 г., но тя е била наясно както с нейното уговаряне, така и с предмета на разговора. Именно подсъдимата К. и нейното желание да „уреди“ отношенията си с бившия си съпруг е провокирало „желанието“ на подсъдимия М. да и́ помогне. Нещо, повече тя е взела дейно участие в реализацията на отправената от подс.М. заплаха – тя е сезирала с жалба Район „Приморски“ на Община Варна, тя се е снабдила с копие на констативен протокол № 259/06.11.2014 г., послужил за формално основание за събарянето на терасата, тя е сключила нужните договори, тя е поискала спирането на ел.захранването на пицарията, тя физически е присъствала на всички епизоди. Всички тези последващи действия са също форма на заплаха, защото по незаконен начин са накърнявали чужди права и са целели да преодолеят отказа на свид.М. да поеме финансовото задължение, така както е поискал подс.М.. Реализираното по този начин заплашване от всеки от подсъдимите е преследвало желаното и от двамата подсъдимите поведение, което да предприеме свид.М. - да заплаща ежемесечно в полза на подс.М. сумата от 10 000 лв.

 

Затова въззивната инстанция намира, че от обективна страна всеки един от подсъдимите е осъществил форма на изпълнително деяние по смисъла на чл.213а, ал.1 от НК като същевременно е съзнавал, че в тази си дейност е подпомаган от другия в преследването на общата цел. В този смисъл е решение № 37/31.05.2019 г. на І н.о. на ВКС и Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 32/2015 г., III н. о., НК.

Възражението на защитата, че свид.М. не е приел сериозно проведения разговор с подс.М., не може да разколебае горните изводите. Дали свидетелят е приел сериозно разговора е без значение, защото заканата е била обективирана недвусмислено и целта на отправянето й е била поемане на парично задължение от страна на пострадалия. В конкретния случай и защитата и първата инстанция са игнорирали заключението на двете СПЕ, макар ВОС да е декларирал че ги кредитира. Комплексната петорна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза е установила, че и към момента на воденото наказателно производство е налице известна ситуативна тревожност при М. във връзка с водените съдебни дела и срещата му с подс. М..

Цялостното съдържание на разговора между подсъдимия и свид.М., сочи на това, че подсъдимият е заплашил свидетеля да спре работата на заведението и да го разруши, като това заплашване е непосредствено свързано с предприемане на желаното от подсъдимите поведение от страна на пострадалия - да заплаща ежемесечен наем от 10 000 лв. на подс.М.. Конкретните реплики на подс. М. не могат да бъдат извадени от общото логическо съдържание на разговора, което несъмнено обективира заплаха, че ако М.  откаже да заплаща наем от 10 000 лв., заведението му няма да работи и ще бъде разрушено. Следователно, заплахата е обективирана в непосредствена връзка с постигането на преследваната от подсъдимите цел - пострадалия да поеме имуществено задължение.

Тъй като в случая принудата спрямо М. не е приключила само с факта на отправянето на заплахата, а подсъдимите са пристъпили и към нейното реализиране, то деянието се явява  придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България" ООД, представлявано от свид.М., то правилно е било квалифицирано като такова по чл.213а, ал.2, т.3, предл.2 и 3 от НК от прокурора, тъй като този състав се явява квалифициран по отношение на основния състав на чл.213а, ал.1 от НК. В този смисъл решение № 516/14.12.2012 г. по н.д.1518/2012 г.

Налице е и друго квалифициращо обстоятелство – по чл.213а, ал.2, т.4 от НК – деянието е извършено от две лица - К.Ж.К. и В.Н.М.. И двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние на извършеното от тях престъпление - осъществяването на принуда спрямо пострадалия А.М.М., тъй като в случаите когато унищожаването и повреждането на имущество се явява допълнителен предмет на престъплението, въздействието върху това имущество е част от принудата. Въпреки, че вербалната заплаха спрямо свид. М. е била отправена единствено от подс.М., подс.К. е участвала заедно с него в осъществената фактическа принуда, като действията им са били съгласувани, координирани и взаимно допълващи се.

Друго квалифициращо обстоятелство, което е налично, е това по ал.3, т.2 на чл.213а от НК, тъй като причинените имуществени вреди са значителни по размер - 14838,37 лева. Тази сума е в размер надвишаващ 14 минимални работни заплати /през 2014 г. минималната работна заплата, определена с ПМС № 249/31.10.2013 г. е била 340 лева/. Следователно, вредите, причинени от подсъдимите по размер съответстват на признака, характеризиращ от обективна страна престъплението като такова, при което „са причинени значителни имуществени вреди" съобразно Решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС, но те надвишават повече от три пъти тази стойност. 

 

От субективна страна деянието по чл.213а от НК е извършено от всеки един от подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че осъществяват принуда спрямо пострадалия А.М. с описаните в закона форми, както и че последният не желае да поема имуществено задължение. Това свое нежелание М. е заявил изрично и отказът е бил възприет от подсъдимия М. лично, а подс.К. е била наясно с уговорената среща, с нейната цел, а за резултата от нея е била уведомена от подс.М. същия ден. Подсъдимите са  предвиждали и целели чрез отправените вербални заплахи и предприетите физически действия по реализирането им, че ще мотивират пострадалия да оттегли отказа си и да поеме имущественото задължение към подс.М., което е и тяхната пряка цел. Т.е. у двамата подсъдими е била налична и специалната цел, визирана в разпоредбата на чл.213а НК.

Всеки от двамата подсъдими е извършвал такава част от общата дейност, че същата като цяло да причини последиците от престъплението, а от субективна страна, всеки един от тях е имал съзнанието, че както сам, така и другият деец участва в изпълнителното деяние, чиято престъпна цел заедно преследват.  Те са действали осъществявайки съставът на престъплението като последователно, в определени случаи и с известни интервали от време, но през цялото време са имали конкретен общ умисъл като обединяващ момент помежду им. В този смисъл е решение № 37/31.05.2019 г. на І н.о. на ВКС и Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 32/2015 г., III н. о., НК.

Установеното по делото разпределение на ролите между подс.М. и подс.К.,  непрекъснатите контакти помежду им и съгласуване на действията им, обективно отразяват техните субективни решения да извършат престъплението.

Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието, което са извършили, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици, като са искали и целяли настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието те са действали с пряк умисъл.

 

По възраженията на защитата:

Несподелимо е заявеното от защитата на подс.М., че той е отправил бизнес предложение на свид.М. за заплащане на наем. Още от първия момент, в който подсъдимият и свид.М. са разговаряли по телефона изявленията на подс.М. са били ултимативни, а не предлагащи.

В тел.разговор между М. и М., при който за първи път подс.М. предявява директно към М. претенции за заплащане на наем за двете заведения, стопанисвани от представляваните от свидетеля търговски дружества, подсъдимият безспорно не е отправил заплахи, токова твърдение и пострадалият няма.

При срещата им обаче в „Мода бар“ и при отказа на свид.М. да поеме задължение да заплаща ежемесечно на подсъдимия наем за заведенията, последният отправил заплахи за спиране на работата на заведението „Ред хот пица“ и разрушаването му. Тонът вече не бил приятелски или нормален за разговор между преговарящи бизнесмени. Тонът, с който подс.М. говорел на свид.М. става повишен, и заплашителен. Изречените словосъчетания по своето смислово съдържание и емоционален заряд определено могат да се характеризират като отправени заплахи.

Ето защо не може да се сподели застъпеното от защитата на подс.М. становище, че изречените от него думи нямат характер на заплаха.

Настоящият състав на съда не може да се съгласи и с доводите на защитата, че след като на 9 октомври 2014 г. са поискани пари за наем, то на следващия ден да се пристъпи към разрушаване на обекта, който би генерирал този доход, било житейски нелогично. Затова според защитата не се касаело за мотивиране към поемане на имуществено задължение.

 

Въззивният съд приема противното. Разрушаването се е наложило, защото вербалната заплаха не е постигнала желания ефект върху свид.М.. Тогава двамата подсъдими са решили да засилят интензитета на заплахата като преминат към физическата й реализация поетапно, като първо предприели демонтиране на тентата, после спиране на тока, след това събаряне на тентата ведно с остъкленията и разрушаване на подовите плочки на терасата.

 

По отношение общността на умисъла между двамата подсъдими, освен отразеното по-горе в настоящото изложение, следва да бъде отбелязано, че:

Още на 9 октомври 2014 г. всеки от двамата подсъдими е провел телефонен разговор със свид.Чернев, при което са му поръчали на сутринта на следващия ден да бъде пред заведението „Ред хот пица“, за да демонтира конструкцията, за която му било обяснено, че е незаконна и е върху земя на подс.М.. Т.е. още в деня, в който свид.М. е отказал да се задължи да заплаща на подс.М. наемите за заведенията, които дружествата му стопанисват, двамата подсъдими заедно са пристъпили към преодоляване на отказа му чрез реализиране на отправените заплахи.

 

Защитата на подс.М. пропуска да коментира случилите се събития около заведението „Ред хот пица“ на 10 октомври 2014 г. и активното участие на подс.М. в тях.  Той не само е бил пред заведението заедно с подс.К. и с доведените от тях двама работници, които да помогнат за по-бързото демонтиране на конструкцията, но и активно е участвал в събитията. От показанията на свид.Чернев се установява, че подс.М. е издавал нареждания да се бърза с демонтажа, искал е да се отстранят и стъклените панели. Тонът на подсъдимият е бил заповеден, нетърпящ възражения, а подс.К. не само че не му се противопоставяла, а се държала приятелски с него.

 

По отношение инициираните проверки:

В принципен план въззивната инстанция споделя доводите на защитата, че проверките от компетентни служители на Община Варна са част от дейността на общинската администрация и определено не са незаконосъобразни. В този конкретен случай обаче, впечатление прави изключително безцеремонния начин, по който подс.М. е „употребил“ контролните органи, като е започнал да звъни на познати му /от времето когато бил общински съветник/ ръководни общински служители с изискване на незабавни проверки под очевидно лъжлив предлог, че в момента се извършва незаконно строителство. Подобно поведение не е проява на будна гражданска позиция и желание да се сигнализират компетентните органи за извършено нарушение, а е още една демонстрация на сила пред свид.М. и на твърдата решимост на М. да спре работата на заведението „Ред хот пица“, след като свидетелят отказва да му плаща наеми за стопанисваните заведения. Ако така подаденият сигнал беше в резултат на изпълнение на гражданския дълг на подсъдимия, то е щял да бъде подаден назад във времето, тъй като той от години е знаел за съществуването на терасата и тентата. Нещо повече – знаел е, че първоначалния строежът не е извършен от свид.М., а от други лица и то далеч във времето преди управляваното от последния дружество да наеме помещението.  

 

Следващият етап от дейността на двамата подсъдими е организацията на спирането на подаването на ел.енергия към заведението.

Подсъдимата е подала искането за спиране на подаването на ел.енергия към заведението, присъствала е при пристигане на ел.техниците, съдействала им е и е подписала протокола, съставен от тях след прекъсването на тока.

При пристигането на 14.10.2014 г. на служителите на дружеството свидетелите Илиян Павлов и Даниел Панайотов там са били и двамата подсъдими. Подс.М. им дал ключа за стаичката с ел. таблата и е бил със тях по време на спирането. А след като двамата свидетели приключили работата си по спирането на тока и съставянето на протокол за това, двама работници с пробивна машина, доведени от двамата подсъдими, влезли в стаичката и започнали да пробиват дупки  в касата на вратата, които впоследствие било установено, че са били използвани за прокарването през тях на щифт, който е пречел на вратата да се отвори при опитите да бъде възстановено ел. захранването на заведението.

След като подаването на ел.енергия към заведението било прекъснато, двамата подсъдими стояли в лекия автомобил на подс.М., паркиран пред заведението и наблюдавали какво ще се случи.

Но не само до тук се изчерпва участието на подс.М., а и на подс.К. – при опитите на служители на същото дружество - свид. Желязко Бъчваров и свид. Гроздан Гроздев да възстановят ел.захранването на заведението, подсъдимите са оказали реална съпротива. Подс.М. ги заплашил, че без заповед няма да ги допусне до таблото, няма да им даде ключ и физически им преградил пътя към стаичката с електромерите. Дори присъствието на полицейски служители не му е подействало възпиращо.

В осуетяването на възстановяването на ел.захранването на търговския обект активно участие имала и подс.К. – тя, заедно с подс.М. препречвала физически достъпа до стаичката, крещяла, създавайки суматоха, твърдейки, че е собственик на заведението и отказвала да осигури достъп до ел.табло.

За да постигне тази цел, подсъдимата е използвала оттегленото от бившия й съпруг пълномощно. От проведените разговори между двамата подсъдими и между тях и други лица, фиксирани чрез  използваните СРС, се установява по безспорен начин, че и двамата са били наясно, че това пълномощно не е валидно, но въпреки това са взели решение да го използват, като подс.К. чрез него да се легитимира при подаване на искането за спиране на ел. захранване на заведението. Целта на предприемането на такива действия няма как да бъде различна освен да се възпрепятства работата на заведението.

Действията на двамата подсъдими – по прекъсване и възпрепятстване възстановяването на ел.захранването, продължили  до вечерта на 15.10.2014 г., като са преустановени едва със задържането на подс.М. от полицейски служители. Подаването на ел.енергия било възстановено на 16.10.2014 г.

Ако целта на двамата подсъдими не е била спиране работа на заведението, то абсолютно необяснимо е предприемането на действия по спиране на захранването му с ел.енергия. Едва ли може да се даде логично обяснение на това поведение на подсъдимите, което да е различно от даденото му от държавното обвинение, а именно да се покаже на свид.М., че ако не започне да плаща исканите му месечни суми на подс.М., пицарията му няма да работи и така да бъде мотивиран да направи тези плащания. 

Това поведение на двамата подсъдими не може да се охарактеризира по друг начин, освен като създаване на пречки заведението да функционира, което пък е изпълнение на заканата на подс.М., че ако свид.М. не му плаща наемите ще направи всичко възможно заведението да не работи.

 

Следващият епизод – разрушаването на зимната градина с багер и натрошаването на плочките и стъклата й.

Подс.М. отрича да има участие в събитията по разрушаване на зимната градина на 15.11.2014 г., но така застъпената позиция съдът намира за защитна /на каквато той безспорно има право/, защото от показанията на свид.Пешев и от протоколите за изготвени ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС, коментирани по-горе се установява активното участие на подс.М., а и на подс.К. в планирането, организацията и реализацията на разрушаването на зимната градина пред заведението „Ред хот пица“.

Подс.К. е подала жалба с искане за проверка, снабдила ги е с копие от констативния протокол от проверката. Подс.М. е договарял с управителя на дружеството, което е трябвало физически да разруши конструкцията на тентата времето, начина и вида на разрушителните действия, които е искал да се извършат. Договорените действия е трябвало да бъдат извършени в ранните часове на 15.11.2014 г., за да бъдат изненадващи и да приключат бързо, за да не могат да бъдат осуетени. 

Той е договорил физическа охрана, която да възпрепятства евентуално противодействие срещу разрушаването. Не е случаен изборът му на фирма за охранителна дейност от гр.Пловдив, това е сторено, за да не „изтече“ информация за планираното събаряне.

При преговорите е заявявал, че ще бъдат сключвани договори с подсъдимата К., която също е участвала в проведените телефонни разговори, както и в лични срещи.

По време на самите разрушителни действия подс.К. е присъствала на място и е давала напътствия, информирала е подс.М. за случващото се и е предавала на работниците неговите нареждания като например „Да почват плочките“.

Подс.М. действително не е бил на място, но освен получаваната от К. информация, той е търсил такава и от живущи в кооперацията лица, от двамата адвокати, присъствали с подс.К., както и от др.

За времето, през което се извършвало разрушаването, в рамките на около час подс.М. е провел 15 телефонни разговора и всичките са свързани със самото разрушаване, видно от изготвените ВДС на СРС.

И не само това, по време на телефонен разговор с подс.К.,  при който тя му разказва за събитията и размера на щетите, той дава нареждане работниците да почват плочките.

След като приключили действията по разрушаването именно подс.М. е заплатил „услугата“ на ръка на работниците. Той се разплатил и със служителите на охранителната фирма и ги е уведомил, че вече услугите им не са необходими. Едва след това те напуснали гр.Варна.

Несподелимо е застъпеното от защитата схващане, че това поведение е законосъобразно, тъй като се събаряла незаконна постройка, тъй като:

Първо - административната процедура не е приключила с влязъл в сила административен акт, подлежащ на изпълнение;

Второ - няма законосъобразно издадена заповед за премахване/събаряне на незаконен строеж – не е спазена предвидената в ЗУТ процедура;

Трето - дори да се приеме, че е било налично предписание за събаряне, в което е определен срок за доброволното премахване на строежа, нито М. нито К. са упълномощени от собственика да извършат събарянето – той не им е възлагал подобни действия;

Четвърто - пак ако се приеме, че е било налично предписание за събаряне, в което е определен срок за доброволното премахване на строежа, не е изтекъл срока за това доброволно изпълнение;

Пето - нито М. нито К. са оправомощени от компетентните органи да извършат принудително събаряне на строежа и

Шесто – и двамата са били наясно, че този протокол не е валидно основание да се предприемат действия по събарянето, затова било необходимо да му предадат официален вид, правейки заверен препис на копие пред нотариус, видно от заявеното от М. в тел.разговор, фиксиран чрез СРС.

Ето защо настоящият състав на въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че тези действия на двамата подсъдими са били законосъобразни.

Какви са нормативните изисквания на процедурата по премахване на незаконен строеж?

Необходимо е съответните органи да извършат проверка на място и с констативен акт да установят наличие на незаконен строеж. Това производство може да започне служебно или по жалба/сигнал на конкретно лице. Органът служебно трябва да провери дали строежът не е в режим на „търпимост“.

При констатиране на незаконен строеж компетентният орган спира строителството и забранява достъпа до строежа чрез нарочна заповед.

В констативния протокол се описва извършеното строителство, изчертава се окомерна скица на разположението на строежа, посочват се установените нарушения и нарушените разпоредби, като се посочва срока за възражение срещу акта и пред кой орган се подава. След това акта се връчва на лицата, които имат право на възражения по него – собственика, строителя, консултанта…

Когато констативният акт не бъде оспорен, се пристъпва към издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, в която се посочва срок за доброволното й изпълнение.

При неизпълнение на заповедта за премахване доброволно и в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органа. Изпълнението може да се извърши самостоятелно или съвместно с лица, на които тази дейност е допълнително възложена.

Като всеки индивидуален административен акт заповед за премахване подлежи на обжалване по съдебен ред пред съответния административен съд по местонахождение на недвижимия имот в 14-дневен срок от съобщаването й на засегнатите лица.

 

Съдът, съобразявайки установеното по делото, че процедурата по установяване на незаконното строителство не е спазена, че няма издадена и влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, съзнаването от страна на двамата подсъдими на тези обстоятелства и въпреки това извършването на действия по организиране  и премахване на т.нар зимна градина /тераса с тента/, намира, че тези техните действия не могат да се приемат като законосъобразни. Напротив, те са били планирани, за да заобиколят закона в постигането на една противоправна цел, като всячески са били правени опити да им се придаде законосъобразен вид /чрез нотариалната заверка на препис на копие, чрез присъствието на адвокати на събарянето, чрез желанието и нотариус да присъства, за да извършва определени констатации и да ги отразява в протокол/. Тези действия /по събарянето/ е трябвало да бъдат изключително бързи, за да не може да им се противопостави никой, за да не може да бъдат преустановени. Трябвало е да бъдат и тайни, за да не „изтече“ предварително информация за планираното събаряне и то да бъде осуетено.

 

Съдът не може да се съгласи и с друго застъпено от защитата становище, че разрушаването на терасата не засяга имуществено свид.М. или управляваното от него търговско дружество.  И това е така с оглед установеното обстоятелство, че свидетелят е инвестирал средства на дружеството за удължаването на съществуващата метална конструкция, нейното остъкляване, както и за нейното възстановяване видно от приложените по делото фактури – /л.73 и л.74 т.ІV ДП/.

На търговското дружество са причинени и други щети – такива от спирането на ел.захранване на обекта. При липса на ел.енергия в заведението, хладилниците и хладилните камери не са работили, което е довело до разваляне на хранителните продукти, съхранявани в тях.

Неправилен и необоснован е извода на първоинстанционния съд, че подс.М. искал със законни средства да помогне на подс.К.. Настоящата инстанция не установи законосъобразност на действията на подс.М. в отношенията му със свид.М. /лично и като представляващ търговски дружества/, още по-малко тези действия да са насочени в помощ на подс.К.. Нещо повече, подс.К. преди инкриминирания период не е имала каквито и да било отношения със свид.М. или с негово търговско дружество, за да се намесва подсъдимият в защита на К. в тези отношения.

 

По заявената претенция на подс.М. за собственост на земята, върху която е изградена зимната градина:   

Твърдението, че подс.М. е собственик на земята, върху която е изградена зимната градина /тераса, слънцезащитната тента/ е лишено от доказателствена база по делото. Същият никога не е бил такъв нито лично като физически лице, нито някое от търговските дружества, в които е имал дялово участие.

Между другото защитата, в определени моменти според позицията, която заема по отношение на установените по делото факти, настоява, че „М. не е „Варнафарма“ ООД“, но пък в други моменти твърди, че земята върху която е изградена кооперацията, в която се намира заведението „Ред хот пица“ е негова, а тя, видно от нотариалните актове е на „Варна фарма холдинг“ ООД. Но собственост на дружеството е само земята, върху която е изградена кооперацията, но не и тази, която е между този имот и ул.Студентска. Именно върху общинската земя е била изградена т.нар. зимна градина или тераса, покрита с тента.

Ако собствеността върху земята, върху, която е построена кооперацията е на дружество, в което подс.М. имал сериозно дялово участие, то за съседния имот -  /стар идентификатор №10135.2554.527, нов №10135.2554.613/, подсъдимият не може да претендира за собственост, а и няма доказателства че е такъв. Напротив, в противната насока са показания на свид.Бойновски – началник на отдел „Общинска собственост“ при Община Варна.

Имотът между поземления имот, собственост на „Варнафарма Холдинг“ООД /върху който е изградена сградата, в която се намира заведението „Ред хот пица/ и ул. „Студентска" /част от стар идентификатор №10135.2554.527, нов №10135.2554.613/, попадал в градоустройствената разработка, като част от уличната регулация, поради което и нямало съставен акт за собственост, но същият бил общински по смисъла на ЗОбщС.

Видно от приложените на л.15-37 от том 6 на ДП писмени материали – извадки от кадастралната карта за имот с идентификатор 10135.2554.528 /собствения на „Варнафарма холдинг“ ООД и сграда с идентификатор 10135.2554.528.1 с адм. адрес Варна, ул.“Студентска“ № 6 и схемите на самостоятелните обекти по етажи в сградата/, скица № 15-455098-10.12.2014 г.  на ПИ с идентификатор 10135.2554.613 /стар идентификатор №10135.2554.527/, е че това са два различни имота. Последното изменение е било правено със заповед 18-10038-10.07.2014 г. на Началника на СГКК – Варна. За ПИ с идентификатор 10135.2554.613 е посочен начин на трайно ползване „за обект комплекс за култура и изкуство“.

От приложената на л.44  от том 6 на ДП заповед 18-10038-10.07.2014 г. на Началника на СГКК – Варна се установява, че имот с идентификатор 10135.2554.613 /стар идентификатор №10135.2554.527/ е с площ 326 кв.м.

Този имот /върху който е била изградена зимната градина/ като част от стар идентификатор №10135.2554.527 е описан като съседен имот в нотариалния акт, с който „Варнафарма холдинг“ ООД продава на „Варна Парадайз“ ООД обект /заведение/ в сградата, което прави абсолютно безпочвени претенциите на подс.М. за собственост върху имота – земята под зимната градина.

И още нещо - до октомври 2014 г. подс.М. не е предявявал никакви претенции нито да е собственик на земята под зимната градина, нито след изграждане на тентата /което се е случило преди 2012 г./, да му бъде заплащан наем за ползването й.

По отношение обаче претенцията на подс.М. да получава наем и за заведението „Джънгъл“, находящо се на ул.“Роза“ нито той нито подс.К. дават логично обяснение за основанието, което я поражда. Ако за терасата пред „Ред хот пица“ М. твърди, че е изградена върху негова земя, то за бар „Джънгъл“ в нито един момент не е обосновал претенцията си с каквито и да било логични или правни аргументи.

По отношение застъпената от защитата теза, че всъщност исканите пари са дължими от свид.М., тъй като става заместване на досегашния му кредитор с нов:

Способът, който внася промени в едно съществуващо облигационно отношение чрез смяна на кредитора в същото това отношение е цесията, уреден в чл.99 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба цесията е договор, с който се прехвърля едно вземане и чрез който договор стария кредитор се замества с нов кредитор. От длъжника дори не се иска да го одобри, но стария кредитор трябва да уведоми длъжника за цесията, за да знае на кого дължи.

Как стоят нещата в настоящия казус:

„Ред хот България“ ООД е наемател на търговски обект по силата на сключен с „Марго 77“ ООД договор за наем на н.и. По силата на този договор първото дружество следва да заплаща месечен наем на второто. Съответно „Ред хот България“ ООД е длъжник по това правоотношение, а „Марго 77“ ООД е кредитор.

По делото липсват каквито и да било доказателства, а и твърдения, че „Марго 77“ ООД е прехвърлило вземането си /дължимите месечни наеми/ на подс.М. като физическо лице или на представлявано от него търговско дружество.

Отделно от това към инкриминирания период свид.М. или управляваното от него търговско дружество, стопанисващо заведението “Ред хот пица“ не са имали задължение да заплащат месечни суми към когото и да било за ползването пространството пред заведението, обособено като зимна градина /тераса, покрита с тента/, за да се твърди, че този кредитор е бил заместен от подс.М..

Нещо повече, при цесията старият кредитор прехвърля вземането си на новия /доброволно/, а не претендиращия да бъде нов кредитор да се самопровъзгласи за такъв, уведомявайки длъжника.

Ето защо е несподелима така застъпената от защитниците теза за заместване на кредитора в съществуващото отношение между наемодател и наемател- представляваното от свид.М. търговско дружество.

   Отделно от това за обективната съставомерност на деянието по чл.213а от НК е без значение дали деецът принуждава пострадалия да поеме против волята си нововъзникнало или вече съществуващо имуществено задължение.      

Не може да бъде споделено становището на защитата на подс.К., че тя не е имала субективна представа за действията на подс.М., тъй като тя не е присъствала на единствения разговор между подсъдимия и свид.М., в които е било отправено искането за поемане на парично задължение от 10 000 лева и е отправената заплаха при отказа доброволно свидетелят да се задължи по него. Както вече бе коментирано по-горе, безспорно К.К. не е присъствала на този разговор, но тя е участвала активно в неговата подготовка и организация. По нейно предложение свидетелите Бр.К. и В. Ж.са били ангажирани да „подготвят“ свид.М. за разговора му с М., да го убедят че е добре той да започне да плаща именно на него, да застане на страната на „дългите парични потоци“. К.К. е потърсила сама „помощта“ на М., за да започне да получава „наеми“ от помещения, собственост на дружества, от които е била отстранена. Считайки това за несправедливо, въпреки ясното съзнание за множеството дела, по които са постановени решения не в нейна полза, тя е търсила алтернативни начини да постигне тази цел.  Подс.М. се е съгласил да постигнат заедно тази цел, която обаче при проведената среща между него и свид.М. е нараснала от 5000 лева (колкото е наемът на двете заведения) на 10 000 лева. За размера на претенцията, както и за това, че М. я иска за себе си, К.К. е била наясно още на 09.10.2014 г. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в проведен със свид.Чернев телефонен разговор на същата дата, тя му заявява, че подс.М. претендира да е собственик на земята, върху която е изградена зимната градина. Всички обективирани в действителността нейни действия са били координирани или в изпълнение на взетите от подс.М. „бизнес решения“. По изложените по-горе съображения въззивният съд прие, че свид.М. е бил мотивиран от двамата подсъдими да поеме против волята си имуществено задължение спрямо подс.М., поради което и на основание чл.304 от НПК оправдава подс. К.Ж.К. по първоначално повдигнатото й обвинение  целта на упражнената принуда да е била А.М. да поеме имуществено задължение към нея – да й заплаща ежемесечно сумата от 10000 лева.

Приетото от настоящия състав, че упражнената принуда е била с цел свид.М. да поеме имуществено задължение към подс.М., не води до изменение на обвинението на подс.К.. Фактите са същите, подробно описани в обстоятелствената част на ОА и подсъдимата се е защитавала по тях.

 

По наказанията:

За извършеното от подсъдимите престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл.2 и предл. 3 и т.4  вр. ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години и наказание "глоба" от пет до десет хиляди лева.

Като смекчаващо отговорността на всеки от двамата подсъдими обстоятелство, съдът отчете чистото съдебно минало на всеки от тях, а като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и механизма на неговото извършване, както и проявената упоритост при осъществяване на деянието.

Събрани са противоречиви характеристични данни за личността на подс.М. – безспорно, той е известна личност в обществото. Сред част от обществото се ползва с добро име и авторитет, но сред други е известен като човек, от когото може да се очаква всичко, с връзки в криминалните среди /Веско Ж.и Бр.К./ и с чувството, „че всичко може да му се размине“ /свид.показания л.76, том 4 от ДП/.

Подс.К. също е с противоречиви характеристични данни – полага грижи за малолетното си дете, работи, но едновременно с това по делото са налични изобилни данни за поведението й, и желанието й да разрешава не по законен начин съществуващите спорове с бившия й съпруг и неговата сестра, като дори е намесвала лица от криминалния контингент на града в опитите си да реализира претенциите си.

При определяне на наказанието на двамата подсъдими, съдът цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство сравнително дългия период от време /шест години/, изминал от извършване на инкриминираното деяние до приключване на воденото наказателно производство. Ето защо съдът определи наказанията „лишаване от свобода“ на двамата подсъдими при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК под специалния минимум, посочен в нормата на чл.213а, ал.3 НК.

За подс.М., съдът индивидуализира наказанието в размер на четири години "лишаване от свобода", както и „глоба“ в размер на осем хиляди лева, които наказания настоящият съд прецени, че са съответни на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността му.

За подс.К. съдът определи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, както и „глоба“ в размер на шест хиляди лева, които наказания настоящият съд прецени, че са съответни на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността й.

Съдът, при определяне размера на наказанията съобрази и обстоятелството, че водещата роля в задружната престъпна дейност на двамата подсъдими е била на подс.М..

Първоначалният режим на изтърпяване на определените наказания „лишаване от свобода“ е общ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от  ЗИНЗС.

С оглед обстоятелството, че по делото е било налично и друго обвинение срещу подс.М. – това по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК, като в хода на наказателното производство са били направени разноски за изясняване на фактическата обстановка и по това обвинение, а с определение, постановено в съдебно заседание на 03.06.2019 г. по НОХД № 733/2017 г. ВОС е прекратил наказателното производство по същото, то правилно сторените разноски, свързани с това обвинение следва да останат за Държавата. По тези съображения съдът потвърди присъдата в останалата й част.

 

Съдът възложи на двамата подсъдими направените деловодни разноски, свързани само с обвинението им по чл.213а от НК в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК.

 

С оглед признаването на подсъдимите за виновни по обвинението в извършване на престъпление, от което е пострадал свид.М., направеното искане във въззивната жалба от неговия повереник за присъждане на сторените от М. разноски и за двете инстанции е основателно, поради което и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на свид.М. по равно  сторените от него разноски за двете инстанции.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

 

 

 

 

 

                                                             2.