Р Е Ш Е Н И Е
24.04.2018 г.
Номер 95 2 0 1 8 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на трети април 2 0 1 8 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 402 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Х.Г.А., понастоящем в ЗООТ „Самораново“ към Затвора в гр. Бобов дол твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер общо на 3 000 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в неосигуряване на пощенски пликове на лишения от свобода и по този начин го лишавали от свободна кореспонденция, без да имат право на това. Излагат се мотиви, включително и от служебно назначения му адвокат, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му. Чрез процесуалния си представител, моли да се уважи исковата му претенция.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител, вкл. и в писмена защита представена по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът Х.Г.А., понастоящем е в ЗООТ „Самораново“ към Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 6 години. Твърди, че в „затворническата лафка няма пликове за писма“, в резултат на проявено виновно бездействие на затворническата администрация, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 3000 лева, изразяващи се в нарушение на правата му за обжалване на „решение на КОС за УПО, но няма как да го направя като нямам плик, а срока е 7 - дни“.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 4791/06.12.2017 г.; вх. № 5177/22.12.2017 г.; вх. № 5211/29.12.2017 г.; вх. № 11/02.01.2018 г.; вх. № 135/10.01.2018 г.; вх. № 659/06.02.2018 г.; вх. № 738/12.02.2018 г.; вх. № 1011/26.02.2018 г.; вх. № 1151/08.03.2018 г.; вх. № 1232/13.03.2018 г.; вх. № 1551/20.03.2018 г.; вх. № 1530/26.03.2018 г.; писмен отговор от процесуалния представител на ответника с вх. № 1564/28.03.2018 г.; писмени доказателства с вх. № 1601/30.03.2018 г., съгласно текста, вкл. и молба вх. № 1637/03.04.2018 г. със съответното писмено доказателство към него.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора – Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1 , вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, мидицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
С разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция и неприкосновеност на тайната й. Съгласно чл. 75 ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно - охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В чл. 90 от ЗИНЗС е посочена възможността на лишените от свобода и реда, по който могат да подават молби и жалби до различни институции. В случая, ищецът не доказа в съдебното производство, че не са му приемани или връщани писма, независимо дали са с пликове или не и това да е довело до претърпени от същия неимуществени вреди. Напротив и в кориците на самото дело са налице получени и изпратени молби и жалби до различни институции – Окръжна прокуратура - Кюстендил и Административен съд – Кюстендил, които опровергават тврденията на ищеца. На л. св. А. са приемани писма, които са изпращани за сметка на администратцията на затвора. Самият ищец не доказа и конкретен период, за който да твърди, че му е било нарушено правото на кореспонденция.
От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора – гр. Бобов дол. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на Х.А., като лишен от свобода, на свободна кореспонденция, съответно нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на л. св. А. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева – обезщетение за вреди за неосигуряване на свободна кореспонденция в Затвора в гр. Бобов дол, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПрП и с оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски по настоящето дело в полза на ответника, в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Г.А., понастоящем в ЗООТ „Самораново“ към Затвора в гр. Бобов дол, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие от нарушаване на правото му на свободна кореспонденция, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Г.А., понастоящем в ЗООТ „Самораново“ към Затвора в гр. Бобов дол, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: