№ 3319
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
СъдебниИван С. Петров
заседатели:Цветомир Д. Маринов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора Т. Ал. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно
дело от общ характер № 20221100202752 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Й. Й. Н. – редовно призован, се явява.
ЯВЯВА СЕ защитникът му адв. М..
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни,
както и разпореждането на съдията-докладчик, с което са разяснени правата и правните ми
възможности, както и предмета на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
О ПР Е Д Е Л И:
РАЗЯСНЯВА на подсъдимия Й. Й. Н. отново процесуалните права и процесуалните
възможности в разпоредителното заседание и в съдебната фаза на наказателния процес.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си и правните възможности. Адв. М. ще ме
защитава. Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.
1
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на подсъдимия:
Й. Й. Н., – роден на ******* в гр. П., българин, български гражданин, с
ЕГН:**********, с висше образование, инженер технолог, разведен, баща на две
пълнолетни деца, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, ул. „*******, с адрес за
комуникация: село Соколово, община Дряново, област Габрово, пощенски код 5232.
На въпроси на съда по установяване на самоличността му:
ПОДСЪДИМИЯТ: Управлявам фабрики за колбаси, кланици, мандри,
свинекомплекси, кравеферми.
Дружествата, които са създадени „Ч. Й. Н.“ са потомствени от баща ми, през мен, на
сина ми. В момента съм като консултант във всичките тези дружества. Собственик на
капитала е сина ми и племенника ми.
Искам да уведомя съда, че адресът в село Соколово е седалището ми по месторабота.
Там винаги има човек, който може да приеме абсолютно всички документи, както и мен да
ме информира, без значение къде съм. Фирмата се занимава с внос, износ и аз постоянно
пътувам, както в страната, така и извън страната.
Мобилният ми телефон е: ******* Съгласен съм на този телефон да бъда
призоваван.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните да изразят становище по въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, които са предмет на разглеждане в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам, че делото е подсъдно на СГС, за което е внесен обвинителния акт.
Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Намирам, че на ДП няма допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение,
което да е довело да ограничаване процесуалните права на подсъдимия или на ощетеното
юридическо лице.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, нито
2
пък за сключване на споразумение, тъй като не са възстановени щетите, но няма пречка
същото да бъде разгледано по реда по съкратеното съдебно следствие.
Намирам, че няма основания делото да се разглежда при закрити врати, нито да се
привлича резервен съдия, съдебен заседател, да се назначава защитник, тъй като
подсъдимият има такъв, както и към момента няма основание да се назначава вещо лице,
преводач, тълковник, нито пък да се извършват действия по делегация.
Относно взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“ намирам, че няма
основания за нейната отмяна.
На този етап нямам искания за събиране на доказателства и моля да насрочите делото
в открито съдебно заседание.
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, правим
искане за прекратяване и връщане на настоящото производство на наблюдаващия
разследването прокурор, като мотивите ни за това са следните.
Известно е, че с промените от ноември 2017 година в НПК бе въведен институтът на
разпоредителното заседание. Същността на това заседание, което се провежда от състава на
съда с участие на всички страни или бъдещи такива, е решаване на въпросите за
допуснатите на досъдебното производство и в обвинителния акт съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила и свързаното с преценката на тези нарушения Ваше
решение, дали делото да бъде насрочено в съдебно заседание или съдебното производство
да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на такива, ако се
установят нарушения. Разпоредителното заседание е уредено като първи етап пред първата
инстанция, като замисълът е предварително да бъдат решени важни за процеса въпроси,
сред които най-същественият е този за процесуалните нарушения на досъдебното
производство или такива, допуснати в обвинителния акт. Законодателната уредба на
въпросите, които се решават в разпоредителното заседание са развити в чл. 248, ал. 1 НПК.
След внасяне на обвинителния акт, единствената проверка, която следва да извърши
съдията-докладчик, е дали делото му е подсъдно.
В този смисъл, след промените от ноември 2017 година в НПК съдът не разполага с
възможност да извърши проверка относно наличието на нарушения, обосноваващи
връщането на делото на прокурора в момент, предхождащ настоящото заседание.
При решаване на въпросите за това, дали е било проведено законосъобразно
досъдебното производство, съдът в това заседание следва, освен по инициатива на страните,
също така и служебно да констатира дали в подготвителната фаза на процеса са допуснати
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия или на
пострадалия, конкретно на пострадалото дружество, дали те са отстраними, както и да
извърши преценка дали тези нарушения обосновават връщане на делото в предходната му
фаза.
По време на детайлното ми запознаване с внесения в съда обвинителен акт, въпреки
3
че държавното обвинение се е постарало да бъде изчерпателно в обстоятелствата, изложени
в същия, констатирах наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата, както тези на подсъдимия, така и тези на
евентуално пострадалото дружество.
Известно е, че наличието на такива нарушения е основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане му на наблюдаващия прокурор. Съображенията ми за
наличието на допуснати такива нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на права на подсъдимия и на други участници в процеса са следните:
Върховната съдебна инстанция в своята константната практика многократно е
указвала, че обвинителният акт очертава фактическата и правна рамка на поддържаното от
прокуратурата обвинение, което определя обстоятелствата, подлежащи на доказване в
процеса. Съдът дължи произнасяне по обвинението, съобразно неговата фактическа и
правна рамка, така както същата е очертана с обвинителния акт. Фактическите
обстоятелства, инкриминирани с обвинителния акт са решаващи и при формулиране на
предмета на доказване в конкретния наказателен процес, съгласно чл.102 от НПК, в какъвто
смисъл са и задължителните предписания по приложението на закона, дадени с
Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт по настоящото наказателно
производство е отразено следното:
„На проведено Общо събрание на 23.01.2015 г. е взето решение и е приет нов
Дружествен договор за „Ч. 99“ ООД. Съдружници в дружеството са Й. Й. Н., С.Н.С. и Ц.С.Ц.,
като управители на дружеството са вписани Й. Й. Н. - младши и Ц.С.Ц., които управляват и
представляват, заедно и поотделно дружеството.
Съгласно чл.21, ал.2 от Дружествения договор „Управителят организира и ръководи
цялостната стопанска дейност на дружеството. Той решава всички въпроси, свързани с
предмета на дейност на дружеството с изключение на въпросите, които по закон или съгласно
договора са в изключителна компетентност на Общото събрание.“.
Дружественият договор не предвижда необходимост от решение на Общото събрание
по отношение на придобиване и отчуждаване на движими вещи и обекти на интелектуалната
собственост, принадлежащи на дружеството.“
Твърди се, че в Патентното ведомство на Република България на името на „Ч. 99“
ООД били регистрирани 8 търговски марки. Впоследствие, както казва обвинението са
депозирани молби на още няколко. Държавното обвинение конкретно изброява тези марки,
но виждаме, че отказва да конкретизира датата на откриване на процедурата по запазването
им, понеже това е един дълъг процес, както и датата, на която същите са вписани като
собственост на дружеството.
Тук е мястото да заявим, че за съжаление, държавното обвинение е спестило
известни му от досъдебното производство обстоятелства, относно огромните задължения на
въпросното дружество към „У.Б.“ и доставчици на суровини и материали, използвани за
производствената му дейност към онзи момент.
4
Лаконично се коментират влошените взаимоотношения между съдружниците и
лошото финансово състояние на дружеството „Ч. 99“ ООД, без да се сочат причините за
това, както и конкретни суми на задължения, видни от представените от нас на досъдебното
производство писмени доказателства, които са потвърдени от всички свидетели.
Спестяват се и данни относно обстоятелството, че към онзи момент въпросното
дружество е било в тежко финансово състояние, като само сумата от около 4 милиона лева е
към „У.Б.“, а отделно има задължения, които са към доставчици на материали и суровини.
Коментираме периода, в който е сключен договор за прехвърляне на марки между двете
дружества, като два месеца по- късно е открито производство по несъстоятелност на същото
дружество, а през 2020 г. същото е обявено в несъстоятелност.
В обвинителния акт се твърди също така, че Н. решил да прехвърли регистрираните
търговски марки, собственост на „Ч. 99“ ООД, на друго дружество, в което също е
управител, а именно „Ч. - Й. Н.“ ООД.
Държавното обвинение казва: „Същият знаел, че за това действие не е необходимо
решение на Общото събрание на съдружниците на „Ч. -99“ ООД.
Оттук, насетне обаче, за нас настъпва объркване, защото държавното обвинение
твърди, че Н. „не сметнал за необходимо да извърши предварителна оценка на това каква е
цената на търговските марки, а преценил, че всяка от тях струва по 1000 лева.“
За нас остава огромното недоумение откъде държавното обвинение черпи
информация за този си извод, на първо място, защото Н. в нито един момент от досъдебното
производство, а то както знаем се е точило достатъчно дълго, за да успее разследващият
орган да формулира точно и коректно обвинение, като Н. не е правил изявления в този
смисъл, което от своя страна означава, че или държавното обвинение депозира свои
възприятия или разсъждения, неподкрепени от доказателства по делото, или съществуват
свидетелски показания, до които ние нямаме достъп, а на второ място, защото по
досъдебното производство сме приложили писмено становище от Специализирана
адвокатска кантора по марки и патенти към дата, предхождаща процесната сделка, въз
основа на което становище управителят и съдружник Н. извършва сделката, с единствената
цел да запази марките от погиване.
Не по-маловажно е да се обърне Вашето внимание и на това, че сме приложили по
досъдебното производство информация за висящи търговски спорове, с които търговски
конкуренти оспорват основателността на извършените процедури по запазване на част от
процесните марки, а именно марката „Ч. Мандра“ и марката „Болярче“, като тези
производства са висящи към момента на сключването на процесния договор. Тези
обстоятелства, сякаш са останали скрити за разследващия орган.
Разбира се, на държавното обвинение явно е убягнало обстоятелството, че в някои
от запазените марки фигурира или името, т.е. прякора на Н., с който е известен в
обществото не само той, а цялата му фамилия, а именно: „Ч.“, както и местоседалището и
базите на всички производствени предприятия на фамилията „Ч.“, а именно: с. Соколово,
5
Дряновска община. Това обстоятелство не е само обикновена прищявка на съдружник да си
регистрира марките, които съдържат данни, включително исторически за тяхната дейност,
но този факт се корени в дългата история на фамилия Н., известни в обществото с прякора
си „Ч.“, чийто предшественик, прадядото на Ноовосад, който е чешки майстор на колбаси,
пристигнал през 1930 г. в България, за да основе първата колбасарска и
месопреработвателна фабрика в Северна България. Именно така се поставя началото на
марките „Ч.“ и „Соколово“, известни на пазара много преди да бъдат запазени в полза на „Ч.
99“ ООД, а и известни и към настоящия момент на всички потребители в района на
Централна северна България – Велико Търново, Габрово, Свищов и т.н.
Това обстоятелство, както и липсата на изявление от Н. във връзка с факта, че сам
е решил, че не е необходимо да извършва предварителна оценка на цената на търговските
марки, а е преценил, „че всяка от тях струва по 1000 лв.“, поръчаното и използвано
становище от Специализираната кантора по марки и патенти, без да се изясни състоянието
на дружеството-собственик на марките, което към момента на сделката е било изпаднало в
неплатежоспособност, както и образуваните изпълнителни производства срещу
дружеството, считаме, че в нарушение на чл.246, ал.1 НПК не само не внасят яснота в
обвинението, но и некоректно са премълчани от държавното обвинение сякаш, за да се
постигне единствената цел, а именно делото да бъде внесено в съда с обвинителен акт.
За нас възникват следните въпроси:
Каква е относимостта към обвинението на повдигнатите от държавното обвинение
въпроси относно факти, заявени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
- на страница 2-ра, втори абзац са описани обстоятелства относно дружество „Ч. Й.
Н.“ ООД.
- на страница 7-ма, втори и трети абзац са описани факти относно договор за заем
между „Ч. Й. Н.“ ООД и „Ч. 99“ ООД.
От какъв източник държавното обвинение черпи информация, че Н. „… действайки
при условията на пряк умисъл,.. Сключвайки договорите за продажба на търговски марки,
на цена, определена по негово усмотрение, без да са използвани услуги на компетентно лице,
което да извърши тяхната оценка, което свидетелства за ясно и недвусмислено планирано
от обвиняемия поведение?“
На какво основание и в каква връзка държавното обвинение прави извод, че Н. е
определил продажната цена по „негово усмотрение, без да използва услуги на компетентно
лице“?
За нас не става ясно кое е компетентното, според държавното обвинение лице, до
което Н. е следвало да се допита за стойността на сделката?
Възникват и не по-маловажни към формулировката на обвинителния акт въпроси:
Как вещото лице изчисли стойността на процесните марки, без да вземе предвид
финансовото и материално състояние на дружеството собственик и било ли е вещото лице
6
запознато с тези обстоятелства?
Какви са източниците на информация на вещото лице, послужили му да извърши
коректна оценка на процесните марки към процесния период на сключване на сделката за
тяхната продажба?
Защо вещото лице, извършило оценката на търговските марки, не е запознато с
висящността на търговските спорове срещу собствеността на марките по отношение на „Ч.
99“ ООД? Каква би била коректната оценка за търговските марки, в случай че вещото лице
знаеше за тези спорове?
С Тълкувателно решение №6 от 19.02.2018 г. по Тълкувателно дело № 6 от 2017
г., ОСНК на ВКС указва, че изводът, че Тълкувателно решение № 2/2002 г. не е загубило
своята актуалност, не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със
Закона за изменение и допълнение на НПК, в сила на 05.11.2017 г. При дефиниране на
съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното
производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките
на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова
идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена
разпоредбата на чл. 246 от НПК.
В този смисъл, считаме, че в обвинителния акт липсва описание на съставомерно
деяние.
Отчитайки Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по Тълкувателно дело
№ 1/2008 г. на НК, докладчик съдия Ц.П., констатирам, че вследствие на този порок,
допуснат от прокуратурата, съм изправен пред невъзможността да узная фактите по делото,
като това означава да осъществявам защита по едно неясно обвинение, което при това не
описва съставомерно деяние по визирания текст. Според това решение, недопустимо е
провеждането на съдебно следствие, когато след запознаване с материалите по делото, съдът
приеме че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчна
степен едно евентуално самопризнание. Известно е, че признаването на фактите води до
благоприятни последици за подсъдимия при евентуално осъждане. Невъзможността в
случая се дължи именно на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение от
страна на прокуратурата.
От гореизложеното е видно, че са налице изначални неясноти и пороци съществено
накърняващи правото на защита както на подсъдимия Н., така и на евентуалните други
участници в процеса. “Правото на защита на подсъдимия включва и правото му да научи в
какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства. Това изисква обвиненията му да
са пълно, ясно и точно формулирани, както от юридическа, така и от фактическа страна.”
Дълбокото ми убеждение е, че в този си вид обвинителният акт не е годен да очертае
фактическата и правна рамка и по този начин препятства възможността в такава рамка да се
извършва доказване. Обвиняемият трябва да е наясно в какво е обвинен, за да може да даде
обяснения, да направи възражения и посочи доказателства в подкрепа на възраженията си.
7
Фактическите обстоятелства, инкриминирани с обвинителния акт са решаващи и при
формулиране на предмета на доказване в конкретния наказателен процес, съгласно чл. 102
от НПК, в какъвто смисъл са и както вече посочих задължителните предписания по
приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК. Следва да се
отбележи, че е известно, че всяко отклонение касаещо обвинението, което внася неяснота в
същото и възможност за неговото нееднозначно интерпретиране, засяга правата на
конкретната страна, поради което следва да се разглежда като процесуално нарушение.
Ето защо Ви моля да върнете делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
нашите права, както и тези на евентуалните други участници в производството.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с казаното от защитата. По принцип фирма „Ч.“ е
създадена от дядо ми и всички марки, които са с името „Ч. Соколово“ са собственост на
предходната фирма „Ч. Й. Н.“, която е регистрирана 1990 г. като едноличен търговец. В
годините е изменена от едноличен търговец в дружество с ограничена отговорност.
Патентоването на марка „Ч.“ като марка „Ч.“ е главно от „Ч. Й. Н.“. Всички последващи
фирми, които се възползват, се възползват от правото с наше разрешение да ползват тези
марки. Ние нямаме съгласие като „Ч. Й. Н.“, марките се обезличават. По този начин тези
марки, за които говорим предшественик е „Ч. Й. Н.“ и те нямат никакво правно отношение
в момента, при една експертна оценка стойността им е нулева, поради това, че при едно
евентуално от наша страна противопоставяне, ще бъдат заличени в Патентното ведомство.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като обсъди становищата на страните по въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК, които са предмет на разглеждане в разпоредителното заседание, намира за
установено следното.
На първо място съдът приема, че фактическата и правна рамка на обвинението е
такава, че обосновава компетентността на СГС да разгледа обвинението по същество, в
случай че са налице процесуалните предпоставки за това. Това означава и че СГС е
компетентен да отговори на доводите и възраженията на защитата на обвиняемия за
допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними в първата фаза на
наказателния процес.
На следващо място, съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на
наказателното производство или за неговото спиране.
Оттук насетне, съдът извърши цялостна преценка за валидността на извършените
процесуални действия в ДП, които са свързани със законосъобразното сезиране на съда и с
процесуалния статус на обвиняемия и възникването на функцията на защитата и които
8
позволяват разгръщане на правото на защита, не само по изложените възражение от страна
на обвиняемия и неговата защита.
Съдът прие, че действията в ДП са извършени от компетентни органи, като на
обвиняемия е осигурена възможност да се защитава в хода на първия стадий на досъдебното
производство – този по разследването, включително да даде обяснения, ако желае, като му е
била осигурена възможност и да му бъдат предявени материалите от ДП. Същевременно
съдът намира, че доводите на обвиняемия, изразени чрез неговия защитник за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, който не отговаря
на изискванията на чл. 246 от НПК, поради което според защитата не позволява разгръщане
на правото на защита в съдебната фаза на наказателния процес, са частично основателни.
За съда няма съмнения какъв е обхватът на суверенната конституционна
компетентност на прокуратурата по чл. 127 Конституцията да избира на кои факти да
придава правно значение в обвинителния акт. В този смисъл доводите на защитата, че
прокуратурата е следвало да изложи обстоятелства във връзка с процедурите по регистрация
на всяка една от процесните марки, съдът намира, че са неоснователни, тъй като
прокуратурата е приела, че тези факти нямат правно значение и тази преценка не подлежи
на съдебен контрол в разпоредително заседание. Това обаче не означава, че защитата в хода
на съдебната фаза на наказателния процес не може да излага доводи за несъстоятелността на
тази юридическа теза, които съдът е длъжен да обсъди, когато решава въпросите по чл. 301
НПК.
Обвинителният акт обаче, за да бъде годно процесуално основание да инициира
съдебната фаза на наказателния процес, следва да съдържа ясна обвинителна теза, т.е. да е
недвусмислена, без съществени празноти и неясноти при описание на елементите на
инкриминираното престъпление, които да изискват формиране на предположения или да
пораждат нееднозначно тълкуване.
Съдът намира, че по отношение на това изискване обвинителният акт не отговаря на
процесуалния стандарт, защото не съдържа достатъчно ясни фактически твърдения относно
част от обективните елементи на фактическия състав на престъплението, както и относно
субективната му страна.
В обвинителния акт се твърди, че обвиняемият е извършил продължавано
престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, т.е., че е сключил поредица от 8 неизгодни сделки по
продажба на марки с продажна цена, която не е „реалната цена“ на съответната марка, от
което произтекли вреди за дружеството „Ч. 99“ ООД. В обвинителния акт обаче за нито една
от тези т. нар. реални цени, които се квалифицират в една част от обстоятелствената част за
„справедлива стойност на нематериален актив“, а в друга част – като „реална цена“, не е
посочено по какъв механизъм е формирана нейната стойност, както и защо прокуратурата
твърди, че тази стойност е противопоставима на обвиняемия. Т.е., за да е ясен
инкриминираният причинноследствен механизъм, довел до имуществено увреждане на
споменатото дружество, следва да се изложат фактически твърдения относно това как е
формиран размерът на приеманата за „реална“ от прокурора цена на всяка от търговските
9
марки, която се твърди, че с поведението си при прехвърлителната сделка обвиняемият е
следвало да цели да постигне. За целта следва да бъдат изложени и конкретни пояснения
относно съдържанието на понятието „реална цена“.
Оттук насетне следва да бъдат изложени конкретни съображения, които да изясняват
смисъла на изречение 2, абзац 2 на лист 3-ти от обвинителния акт, страница 5-та от
съдебното дело, а именно, че обвиняемият „не е сметнал за необходимо“ да извърши
предварителна оценка на това каква е цената на търговските марки, а е преценил, че всяка от
тях струва по 1000 лева. Изясняването на смисъла на това изречение е необходимо, за да
бъде разбран точният смисъл и на твърдението, което се намира в заключителната част на
обстоятелствената част на обвинителния акт, че обвиняемият е действал виновно и тъкмо с
пряк умисъл за увреждане на търговското дружество, а не с друга форма на вина. В тази
насока доводите на защитата и на обвиняемия, че на тях не им е предоставена възможност
да разберат защо прокуратурата твърди, че обвиняемият е следвало да изисква
предварителна оценка, на какво основание и от кого за продажната цена на търговските
марки се явяват основателни.
Изтъкнатите недостатъци и дефицити на обвинителния акт са достатъчни съдебното
производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокуратурата за изготвяне на
нов обвинителен акт, в който да бъде попълнена липсващата фактология, така че да бъдат
изяснени всички съставомерни елементи на инкриминираното престъпление. Дали
описаното деяние, както сочи защитата, действително представлява престъпление, е въпрос
по съществото на делото и по този въпрос съдът ще се произнесе след приключване на
съдебното следствие и след изслушването на становищата на страните по съществото на
обвинението. След изменението на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК в разпоредително заседание
съдът не извършва предварителна проверка за съставомерност на изложените обстоятелства
в обвинителния акт. Както вече беше посочено, единствената призма, през която се
преценява съдържанието на обвинителния акт, е дали обвинителната теза е достатъчно
пълна и ясна, така че да позволява ясно очертаване на предмета на доказване, съответно на
реализиране на правото на защита на обвиняемия, на който следва да му бъдат ясни всички
фактически твърдения, включени в обвинението му, за да може да ги опровергава
включително чрез събиране на нови доказателства.
Мотивиран от всичко изложено,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2752/2022 г. по описа на СГС,
НО, 29-ти състав.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на изтъкнатите в мотивите на
10
определението процесуални нарушения чрез изготвяне на нов обвинителен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд по реда на глава XXII от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11