№ 480
гр. Пазарджик, 21.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора С. Б. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело
№ 20255200200845 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения В. и приложено становище от
Началника на Затвора - град П..
В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора –
ГЛ.ИНСП. Ш. изразява становище, че молбата на осъдения е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал.
1, т. 2 от НК - осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето
поправяне.
Осъденият В. поддържа молбата си.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения е неоснователна по
следните съображения:
С протоколно определение от 14.07.2025 г. по НОХД № 968/2025 г. на РС
– П. е одобрено споразумение, с което В. е признат за виновен в това, че на
01.05.2025 г. в гр. П. се е заканил на другиго, а именно на Д. А. с престъпление
против личността му - убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, поради което и па основание чл.
144 ал. 3, т. 1 от НК е осъден на 8 м. лишаване от свобода.
1
Зачетен предварителен арест от 02.05.2025 г. до 22.07.2025 г. - 2 м. и 20
дни, и 1 ден по ЗМВР - 01.05.2025 г.
Начало на наказанието: 22.07.2025 г.
Към 25.09.2025 г. осъденият В. фактически е изтърпял 4 месеца и 24
дни, от работа – 0 месеца и 0 дни, или общо 4 месеца и 24 дни.
Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 3 месеца и 6 дни.
Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е 2 месеца и 8 дни.
В приложеното по делото становище на началника на затвора се посочва,
че от първоначалните разговори с осъдения е станало ясно, че не поема и не
приема отговорността за правонарушенията си, както и относно размера на
постановеното му наказание.
Сочи се, че при изготвената първоначална оценка на правонарушителя е
отчетен среден риск от рецидив - 53 т. по скалата на ОЕйСис. Като сфери на
нужди са изведени:
Отношение спрямо правонарушението - не поема отговорност за
деянията и изказва гласни възражения по отношение на постановената
присъда, счита се за провокиран към извършване на деянието;
Злоупотреба с алкохол - регистрирана дългогодишна злоупотреба с
развита в последните години зависимост. Употребата на алкохол при
осъдения се явява главен отключващ фактор па вредно поведение;
Умения за мислене - отчита се повърхностност при разпознаване на
проблемите и ограничен инструментариум за разрешаването им, отчита
се и дефицит по отношение на пелеполагането;
Като гранични зони са посочени управлението на финансите,
взаимоотношенията и междуличностните проблеми.
В началния етап е преценен като носител на среден риск от сериозни
вреди, с възможности за бърза градация. Основания за това дава отчетената
латентна агресия и липсата на по - изразена гъвкавост при взаимоотношенията
с околните. В случая се има предвид и влечението му към употреба на алкохол
Според становището, в изпълнение на препоръката за включването му в
2
трудов процес, по негова молба и със заповед № 1410/11.09.2025 г. на
Началника на затвора П. бил назначен на работа като общ работник, към
фирма „*******“, но след един ден работа категорично отказал да работи
повече. В дисциплинарен план поведението му е определено като добро. Не е
уличаван в нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания. Не е и
награждаван.
Същевременно се посочва, че в корекционен аспект не са постигнати
положителни резултати. Отчитало се разминаване между първоначално
заявените от осъдения нагласи за съдействие в ресоциализационния процес и
демонстрираните пасивност, дезангажираност и опортюнизъм.
Изрично в становището на началника на затвора е акцентирано върху
обстоятелството, че изхождайки от криминалната история на осъдения, както
и наличните досъдебни производства срещу него, би могло да се твърди, че
при лишения от свобода В. присъстват криминални нагласи и склонност към
нарушаване на закона, а чувството за вина липсва.
В заключение е посочено, краткият му престой до момента в ЗООТ П. не
дава възможност за обективно и задълбочено становище в полза на това, че
същият е дал достатъчно и убедителни доказателства за своето поправяне и
превъзпитание, предвид което молбата му за УПО не следва да бъде
уважавана.
С оглед гореизложеното и предвид невъзможността да бъдат отчетени
позитивни промени вследствие на осъществяваната с осъдения В.
корекционна работа, не може да се направи извод за постигнат поправителен
ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Констатираното
посредством приложените по делото доказателства, сочи, че при осъдения към
настоящия момент е налице само първата предпоставка – изтърпяно е повече
от една втора от наложеното му и признато за изпълнение наказание, но не е
постигнато неговото поправяне и на този етап не може да се направи извод, че
е постигната основната цел на наказанието да се поправи и превъзпита
осъдения, което означава, че корекционната работа с него трябва да продължи,
защото до момента не са налице обективни данни, че осъденият В. е поправен
и рискът от рецидивиращи престъпни негови прояви е намален вследствие
превъзпитателното въздействие на търпяното до момента наказание. В тази
връзка съдът отчете липсата на промяна в отношението към престъплението и
3
осъзната вина, които са все обстоятелства в полза на извода, че осъденият В.
все още не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила
трайна и необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му
предсрочно освобождаване.
В подкрепа на този извод е и изложеното в експертната оценка за
актуалното психотично и емоционално съС.ие на осъдения, в което изрично е
подчертано, че при осъденият рискът от агресивно поведение е завишен, т.к.
той има проблем да контролира своите враждебни и агресивни нагласи. В
междуличностните взаимоотношения са му присъщи проявите на
невъздържаност, арогантно отношение и поведение. Алкохолните
злоупотреби снижават още повече морално-волевите му задръжки. Не е
самокритичен към вече изявения си криминален профил и се отчита
потенциално завишен поведенчески риск извън контролирана среда.
Доколкото, съобразно разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК, основните
доказателствени източници за поправянето на осъдения са оценката за
осъденото лице по чл. 155 от ЗИНЗС, както и индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, то съдът изцяло се довери на
становището на началника на Затвора-П. относно изпълнението на плана на
присъдата и на експертното становище за актуалното психично и
емоционално съС.ие на осъдения, при което намери, че искането му за УПО е
неоснователно.
По изложените съображения П. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Г. В. - роден на
******* г. в гр. П., живущ в с. ******* /поС.ен адрес и гр. П., *******,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с
ЕГН **********, за предсрочно условно освобождаване от остатъка в размер
2 месеца и 8 дни от наложеното му наказание в размер на 8 МЕСЕЦА
лишаване от свобода с Протоколно определение/14.07.2025 г. по НОХД №
968/2025 г. на РС - П..
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр. П.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от днес пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5